Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
On 13.12.2018 г. at 17:55, Втори след княза said:

Гадна съдба.
Като фас на леда,
с последният си плам стопявам,
това, което ще ме загаси.

Прочетох приказка, приписвана на Леонардо да Винчи.

Скитало зиме магарето, стигнало до заледено езеро. Легнало на леда- магарешка му работа, заспало. От топлината на тялото му ледът се разтопил, а то пропаднало и се удавило.

Май магарето съм аз?

Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
  • Мнения 102
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

СТЪПКИ КЪМ СВЕТЛИНАТА В мрака на Темната дупка над Лакатник, където нямаше Аристотелеви сенки и Фаустовски кучета седях и се вглеждах в прозрачността на Жековото езеро, неподвижната вода на което

ПЛАНИНИ И ПОЛЕТА. Предмитологични метафори и вярвания „Високи сини планини…” Прекрасни са. И полетата се прекрасни. България е прекрасна. За мен Балканът е земеродният войн, пазител на Отсам

СМЪРТТА Краят на живота ни интересува най- вече заради надеждата, че нещо остава. Иначе защо натрупваме? Аз не вярвам в наличието на душа или свръхчовешка информационна банка, която неимоверно се

Posted Images

  • Потребител
On 12.12.2017 г. at 14:19, Втори след княза said:

ДРЕВНИТЕ ОБРАЗЦИ

Наистина, поговорката, че децата приличат повече на поколението си, отколкото на родителите си е вярна. Поведението се възприема от околната среда, а не от подреждането на гените. Благодарение на това, големите империи и религии обединяват различни по ген народи в едно цяло, в общност на хора с подобно поведение. Като цяло, най- силно влияе обкръжението от живите съвременници, но мозъкът може да изгради и структури от представата за поведението на минали отдавна времена или на такива, които още не са се появили, но са мислими. Най- характерно в това отношение е Възраждането, когато се търсят образци в миналото, такива, които в съвремието на съществуват, но реално оказват много мощни влияние.

В нашата култура древността е запечатала моделите на Елада, Рим, отчасти траките, но също славяните и българите. Факт е, че преди Паисий, българите са приемали модели от гърците, отнасящи се за древните елини, както и , неизбежно, от актуалните владетели- турците. Гърчеели са се, турчеели са се, докато предтечата ги е порицал- Поради что се срамите?

Спартанците: представата ми е за жилави хора, с прост и суров живот. Консервативни, с бавни мисли и решения, повече съпротивляващи се на промените, отколкото двигатели на промяната. Прями, неповрътливи, които ще умрат без колебание, щом са решили, че това искат от тях Термопилите. Олицетворявам ги с шопите.

Атиняните: мисля ги като динамични и търсещи. Пътешественици, хитреци, разказвачи и всезнайковци, мъдруващи и поучаващи, държащи се „на високо”. Със сигурност те, а не спартанците са смятали траките за варвари. Купували и препродавали, правели изкусителни образци на всичко, което се ползва- съдове, идоли, оръжия. Продавали майсторлък, а не стока. Градили са цивилизации, вместо да се съпротивляват чак до оръжие на новото като предишните. И аз, както траките, повече харесвам изделията им, изкуството им, отколкото нрава им, макар че явно е, че без този нрав, те не биха постигнали тези резултати. Византийски номера, казват хората.

Римляните: ласкае ме мисълта, че Еней- основоположникът на Рим е от троянците, които били сродни с тракийските племена. Уви, напразно. Това е като баснята- попитали мулето кой е баща му, пък то отговорило "Конят ми е вуйчо”. То и Александър е от македонците, които са близо до траките, и Аристотел е от град в Тракия, и императорът Василий Македонец би трябвало да е македонец, а може би трак, а може и арменец даже, но нъц!, те не са наши! Римляните за мен са онази агресивна арогантност, която поставя себе си над хората и нещата. Издигане по главите на свои и чужди е техният манталитет. Да си отгоре във всичко- това са римляните. Дисциплина, пътища, техника и съоръжения, богатство и изобилие, ораторство и закони. Те са най! Да бъде убит брата, да бъде разпънат месия, това са просто политически стъпки. Е, тези стъпки не харесвам у тях. Те носят сълзи, които натежават един ден и отнасят всичко- и форуми, и терми, и триумфи, и градски стени, и храмове, които обаче и до сега показваме с гордост на наследници, имащи право на това, колкото казаният по- горе хибрид. Явно, постигнатото с непреклонни, римски амбиции е много трайно, по- трайно от кълцаното със секира, небрежно и подсвирквайки си.

Траките: този корен от нашия род не е толкова слаб и без значение, както ни се вижда днес. От тях ни иде това, да започваме и свършваме с виното и изобщо с алкохола, обвързвайки ни до толкова, че и обичаите, и количествата ни са различни в сравнение с други наоколо. Мистичната вяра в късмета, в съдбата, безгрижието по отношение бъдещето- уверени, че животът си тече и без нашето лично усилие и отговорност, ни правят по- равнодушни към цивилизационните обрати и търпеливи към несгодите- не опитваме да ги прогнозираме или да ги избегнем. И да паднем, и да бием, пак ще се напием. Траки!

Славяните: най- великото нещо са славянските жени: хубави, бели, меки, раждащи. Благословия и за мъже, за кърмачета, за дом. Каквото и да си говорим, тихо и безшумно славянките са раждали и са покорявали земи и мъже с по- малко жертви от всички битки, за които се е дрънкало оръжие. Това да ти е чистичко в скромния дом, да имаш добри отношения и сладка приказка, отзивчивост и човещинка, любов, това за мен е славянската мекота. Мъжкото е същото- отзивчивост и човещина, при които добрите отношения са по- важни от големите успехи. Когато се сговорим, постигаме леко прилични успехи, заедно с приятно съжителство. Когато сме в раздор, макар нещата пак да вървят, тежи повече от най- големите неуспехи. Наистина, да си добре с околните, не е ли по- добре за всички, вместо сам, пък дори и на върха, сред лаври и богатства?

Българите: твърд е конният народ, дошъл от степите. Суров е неговият бог и неговите вежди са събрани. Когато светът е подчинен, значи върви на добро. Което е мъдро и важно, то се прави безпрекословно. Думите са за мекушавите, твърдите казват своето със звъна на оръжието. Който може да укротява и води благороден кон, той трябва да води и хора! С голяма грижа, но с малко ласки; с любовта на делата, а не на думите; с това да бъдете едно, но да се знае кой е главният; с това, че усилията не се мерят по равно, нито благата, но сами и поотделно, и толкова не се постига; с това, че от другите се взема не само плячка, но и мъдрост, поука, знания, умения, които са и по- ценни. Българското родолюбие е смирено и просто, но неотделимо от нас. Не можем да се похвалим с големи постижения, но ако оцеляването ни зависи от битки- великите врагове не ни плашат, ако зависи от строежи- ще стане. Нещата не се правят от суета или за богатство и власт, но ако от това зависи да оцелее родът, те ще бъдат направени. Така е! Ханът каза!

Турците: за нас те олицетворяват целия ислямски свят, не арабите, не персите. Към турското се отнасяме като към петно по културата ни, с желанието да го изчистим. То е външно и неприсъщо, макар стара турска поговорка да гласи, че между турци и българи има една лучена люспа разстояние. Агалъкът на чиновниците, бакшишът, безделието като символ на богатство се идентифицират със завоевателите. Богатият англичанин странства, богатият елин- политиканства, богатият италианец създава колекции, богатият американец става филантроп, а богатият българин, подражаващ на турското, лежи на възглавници, пуши наргиле и вика „Гел, кефим, гел.” Това, че са имали империя на три континента не значи нищо, щом целта е да се излегнат на миндеря. Това става и без толкова паднали под ятагана глави. ;(

Индусите: не ме тегли да следвам някой източен гуру. Постигането на нирвана не е цел на динамичния човек, за него по- скоро, е от значение предпазването от пренапрежение в делника. Така също имам опит с практическата философия на индийското племе, живеещо у нас. Наблягайки на това, което непосредствено продължава рода, те игнорират много от задръжките, наложени от цивилизацията. Мога да се обърна към тези образци само ако насила бъда лишен от повечето вещи и отношения на културното общество, но се надявам това да не се случва.

Библейски, юдейски образци: доколкото не съм от този народ, не разделям света на „ближни”, за които важат божиите заповеди и други, към които не се отнасят моралните забрани. Най- характерното за юдеите, което мисля сега е, че водени от манията за договор с Йехова, стигат до една дързост, граничеща с безочие, което ги прави много успешни. Борят се и се пазарят с бога си, пророкуват и се наемат да съветват царе, смятат, че тяхното е най- добро, ако ще и един прост камък да е . Ако усвоя и аз, пък и ние такова ценно качество, вероятно ще станем като тях успешни… или омразни.

Поздрави! Много добра, интересна философска проза!... В този откъс ми хареса характеристиката на славяните! Удивителна! Напоследък все се каня да напиша кратко есе за славяните и прабългарите. Идеята ми е, че прабългарите са мъжкото начало, а славяните – женското. Ян и Ин... :)

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...