Отиди на
Форум "Наука"
nik1

Забавни и куриозни случаи от киното/филмите

Recommended Posts

Удиалъниада

d6fe350409047961ccc5f4d4c5ce0b0c.jpg

56da66ad3e8d0039a4fc44037250cfea.jpg

Любопитство, това ни убива. Не са грабители или тези всички глупости за озоновия слой. Това са нашите сърца и умове.

 

I wanted to be an arch-criminal as a child, before I discovered I was too short.

A relationship, I think, is like a shark. You know? It has to constantly move forward or it dies.

Life is divided into the horrible and the miserable.

In the event of war, I'm a hostage.

Talent is luck. The important thing in life is courage.

Life doesn't imitate art, it imitates bad television.

Confidence is what you have before you understand the problem.

Have you ever noticed that good people sleep better, but bad people seem to have more fun when they're awake?

We fear death because we feel that we haven’t loved well enough or loved at all, which ultimately are one and the same.

Maybe the poets are right. Maybe love is the only answer.

Why ruin a good story with the truth?

There are three rings involved with marriage. The engagement ring, the wedding ring, and the suffering.

I read in self-defense.

My one regret in life is that I am not someone else.

I've never been an intellectual, but I have this look.

Take the money and run.

I hate reality, but it's still the best place to get a good steak.

His lack of education is more than compensated for by his keenly developed moral bankruptcy.

The difference between sex and love is that sex relieves tension and love causes it.

Eternity is a long time, especially towards the end.

If Jesus came back and saw what was being done in his name, he'd never stop throwing up.

I'm not anti-social. I'm just not social.

Men learn to love the woman they are attracted to. Women learn to become attracted to the man they fall in love with.

Some men are heterosexual, and some men are homosexual, and some men don't think about sex at all. They become lawyers.

There are two types of people in this world, good and bad. The good sleep better, but the bad seem to enjoy the waking hours much more.

Sometimes to have a little good luck is the most brilliant plan.

Sex without love is an empty experience, but as empty experiences go it's one of the best.

Organized crime in America takes in over forty billion dollars a year and spends very little on office supplies.

Death is a state of non-being. That which is not, does not exist. Therefore death does not exist. Only truth exists. Truth and beauty.

In NYC,a small boy helps a bearded old man across the street & says, "Good Sabbath." The old man smiles & empties his pipe on the boy's head

The secret private journal of Woody Allen will be published posthumously, or after his death, whichever comes first.

I'm short enough, and ugly enough to succeed on my own.

We were married by a reformed rabbi in Long Island. A very reformed rabbi. A Nazi.

In California, they don't throw their garbage away - they make it into TV shows.

The only time that my wife and I had a simultaneous orgasm was when the judge signed the divorce papers.

Some drink deeply from the river of knowledge. Others just gargle.

I don't know enough to be incompetent.

My Lord, my Lord! What hast Thou done, lately?

I took a test in Existentialism. I left all the answers blank and got 100.

Life involves realty and fantasy. If you focus only on fantasy you'll end up in madness.

I'm not a hypochondriac, I'm an alarmist.

Having sex is like bridge. If you don't have a good partner, you'd better have a good hand.

I believe there is something out there watching us. Unfortunately, it's the government.

Nothing like a little post-traumatic stress disorder to make your day complete.

Idea for a story: Some beavers take over Carnegie Hall and perform Wozzeck. Strong theme. What will be the structure?

94.5% of all statistics are made up.

The greatest advice for a young author: "At the end of an interrogation sentence, place a question mark. It is very effective."

La-di-da, la-di-da, la la.

I would have killed myself, but I was in analysis with a strict Freudian & if you kill yourself they make you pay for the sessions you miss.

Those who can’t do, teach. And those who can’t teach, teach gym. Those who couldn’t do anything, I think, were assigned to our school.

I've often said, the only thing standing between me and greatness is me.

My films are therapy for my debilitating depression. In institutions people weave baskets. I make films.

https://twitter.com/woodyallendaily/status/366956379803623425

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

„Мач пойнт” е касов филм на режисьора и сценариста Уди Алън с финансов и престижен успех, увенчан с петкратна печалба на вложените пари и номинации за Оскар и Златен глобус. Той е харесван от публиката филм и тихо недооценен от професионалната критика, която деликатно го нарича „лишен от душа”.

7b4a810ff2e6aa3b2b4a45760a77b62c.jpg

Това е третият филм на Уди Алън на тази тематика – престъпление и наказание – и първият от трите, в които той не участва като актьор. Самият Уди Алън го цени много и заявява, че е от трите най-ценени от него собствени филми, а те са твърде много.

a9899799173eddb692755add03be231b.jpg

Какво е парадоксално и куриозно в този филм, според мен: почти циничният /самият Алън го нарича „реалистичен”/ прочит на Фьодор Достоевски, конкретно „Престъпление и наказание”. Всъщност Алън пише кинематографично друга версия на прочутия руски роман: неговият убиец не е заловен от правосъдието, нито се самонаказва сам чрез съвестта си. Главният му герой извършва също брутално двойно убийство, на млада и възрастна жена, като Разколников на Достоевски, но за разлика от руският студент той няма своята Соня, която да го освободи от кошмара на вината и лудостта му; убиецът на Алън просто продължава живота си във висшето общество без вътрешна драма и катарзис.

5b5eca759f302f47c435ecfaaa09636f.jpg

Философията на помъдрелият и вече лишен от разкъсващи го морални раздвоения Алън е ясна: животът е игра на руска рулетка и хвърлената монета се върти във въздуха, докато падне в дланта ви с „ези” или „тура” по чиста случайност. Метафората е кристално ясно въплътена кинематографично – „мач пойнт” е термин от тенис, когато топката закача върха на мрежата и застива там за миг, преди да отиде в полето на единия или другия играч – точката спечелена от такава топка е чиста случайност. Тук няма място за Бог, съвест и морал, нито дори за рационалност – чистата случайност определя границата между живот или смърт, успех или загуба.

ad0879c8842b2e0c866ec9d2ea57e747.jpg

Добър ли е този филм? Според мен той е перфектно направен като режисьорско майсторство, игра /повечето актьори са английски и филмът е изцяло заснет в Англия/, виртуозно написан сценарий и работа на операторската камера.

Но е студен и празен като операционна зала.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 11.10.2018 г. at 18:10, Amazonski said:

Аз започнах последният сезон и го захвърлих по средата на първи епизод. Политкоректният, черен, анлийски гей ми идва в повече. Онази латина сложена също от политкоректност, която има актьорските качества на гаргойл също с нищо не помага. Жалко - беше ми любимия сериал.  

Аз издържах цялата първа серия на 14 сезон., и не смятам да го гледам - струва ми се опростачен и олигавен.. Без Тони и Зива,..Бишъп издиша, а новия мачо е смешник..

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Филм във филм за киното и живота

„Пурпурната роза на Кайро” /1985/ на Уди Алън /режисьор и сценарист/ е и един от трите най-ценени от него собствени филми в този ред: Match Point (2005), The Purple Rose of Cairo (1985) и Stardust Memories (1980).

63e7d43f4458fd3754ee013007863c08.jpg

Филмът би могъл да мине за сладникава мелодраматична история, ако не е неговият суров край: Пепеляшка не става Принцеса, а се връща към грозния си живот със съпруга-грубиян Монк.

Действието се развива в разгара на Голямата Депресия, по време на която бедната Сесилия /Мия Фароу/, изхвърлена от работата си като сервитьорка, намира утеха в романтичното черно-бяло кино на 20-те.

d111b6fdd257b17e0a96761e66f0e0a0.jpg

При една от многобройните прожекции на любимия й филм „Пурпурната роза на Кайро” от черно-белия екран излиза красивият и романтичен герой-авантюрист, нейният Принц, Том Бакстър, мистър Съвършенство и неин Кумир, който и се обяснява в любов и й предлага живот в неговия приказен свят от другата страна на екрана.

В крайна сметка се налага холивудските босове да извикат спешно актьора, който играе ролята на Принца, за да си прибере Героя обратно в света на киното. Устройвайки нещо като рицарски турнир на своя екранен образ, актьорът го побеждава в битката за сърцето на Сесилия, отчаяният Том се връща в царството на сенките, а Актьорът си отива доволен в Холивуд, за да продължи кариерата си; Сесилия отново е там, където е била в началото на приказката – самотна и без работа с единственната останала й възможност да се върне да живее в мизерния си дом, който дели с грубияна Монк.

0a893ba7be69496edadca2b66565d7f6.jpg

Алън казва за работата си върху този свой филм 15 години по-късно: „Един ден се заключих сам в стаята и не излязох оттам, докато не написах сценария. Не знаех как ще свърши всичко това, нямах ясен план, през главата ми прелитаха различни идеи и възможности, докато накрая сложих точката на последното изречение и осъзнах, че съм направил истински филм за истинския живот. Останалото беше въпрос на филмопроизводство.”

80c98a22d7aea70bdf4461863479008f.jpg

Критиката е възхитена от филма, както и зрителите, той е окичен с много престижни награди, но трудно би могъл да се определи като касов филм. След първата предпремиера, преди да бъде пуснат за публични прожекции, продуцентите предлагат на Алън да промени тъжния край и да го направи хепиенд, като настояват, че това ще донесе огромни приходи. Алън им отговаря с аргумента, че точно този край го е мотивирал да напише сценария.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 16.08.2017 г. at 2:29, nik1 said:

Things you don't know about Cote de Pablo


image.png.54f1d72799a831d281fce7c046022538.png

If you're a fan of NCIS, you're probably familiar with the character Ziva David, a Mossad liaison officer from Israel who spoke more than five languages. But what about the actress who played this beloved character? Let's just say, Cote de Pablo has her own impressive resume. She has previously described herself as an old-soul, Latina hippie who loves hanging out with her mom. With a description like that, who wouldn't want to get to know the woman behind this character?

 

Her real name isn't Cote

 

image.png.b45cbdec609377ddc3a8bb39a93b35cd.png

Cote de Pablo's real name is actually Maria Jose de Pablo Fernandez. According to Latinos Post, when de Pablo and her family moved from Chile to Miami, Florida, many of the kids at her school couldn't pronounce her name. She changed it to "Cote," which de Pablo said is a common nickname in Chile.

 

She was a star runner as a child

image.png.64056f504bdefb046ef232cc2ae7088d.png

 

When de Pablo moved to America from Chile at 10 years old, she did not know much English. Learning a whole new language at a young age would be very hard to experience, but de Pablo had one teacher who helped her find her path. She described this on The Late Show with David Letterman (via YouTube), saying, "And so I remember in 5th grade, I had a teacher… who was wonderful and he was an older man. And the only thing I knew really was 'run.' I knew what that meant. And so he put me into the track and field, and so he got me starting to run and all that stuff, and before I knew it, I was a little track and field star. And I remember, he would say in the middle of a competition, he would scream and get very red and scream, 'Cote, run!' And that's all I knew."

 

She didn't always want to be an actress

Now it's hard to picture de Pablo in any other field aside from acting, but she had her heart set on a different life when she was younger. As she shared with TV Guide, "I, believe it or not, wanted to be a secretary, much like Maggie Gyllenhaal in The Secretary. I had clips all over and markers, and you know, the old-fashioned typewriters… I like to follow direction… and, by the way, I became an actor, so I'm kind of doing it anyway."

 

Performing arts became her home
 

And it wasn't just the name that de Pablo had to overcome as she adjusted to a new country. She told Prevention that she didn't start learning English until she moved to Miami. The persistent de Pablo worked hard to learn English, and eventually found her place when she went to a performing arts high school. She described that experience saying, "I had always been interested in the arts, but performing became even more important because it was a way to communicate with people in my new country…My friend had the perfect saying for it: 'You found your tribe.' We're not Chilean or Argentinean or Brazilian or Russian. We're actors."

 

She gave up Broadway
 

Not only did de Pablo go to a performing arts high school, but studied musical theater at Carnegie Mellon University. After graduating, she continued on the theater path, appearing on the New York City Public Theater stage for a Shakespeare production. De Pablo was working in San Francisco when the opportunity to audition for NCIS came up. In an interview for Front Row Features, she said, "I was about to do Broadway (The Mambo Kings) right before I got NCIS…so I went from my chance of doing a Broadway show into doing the series." Her risk obviously paid off, but de Pablo wants to get back on the stage eventually. Describing her chance on Broadway, she said, "It's something still pending that I want to do."

 

She did more than act on NCIS
 

Her musical talents did not go to waste. Originally, de Pablo didn't want her character to sing in the show, even though the NCIS team had toyed with the idea. She told People that after two years, she caved. "Then Shane [Brennan, executive producer] clearly put it in a way I couldn't resist." In the Season 6 premiere of NCIS, she sang "Temptation." The song also appeared on the NCIS: The Official TV Soundtrack, which was released in 2009.

 

She's a quick study
 

Playing fan-favorite Ziva David on NCIS required some intense research. Speaking to TV.com, de Pablo shared that she speaks fluently in English and Spanish but her character has a long resume, including German, Russian and Arabic. "[Ziva]'s like a little prodigy when it comes to languages and that's what makes the character fun to play." So how did de Pablo do it? Hint: It's not easy.

When de Pablo auditioned for the role, the character was described as European. But plans changed. De Pablo told CBS This Morning, "Within 48 hours of actually getting the part, they changed the part to an Israeli woman. And then within 48 hours of that I had to shoot. And then they gave me a huge monologue that I had to learn in Hebrew." Language coaches came in to assist on a tight time schedule. She told TV.com, "But, it doesn't seem to ever be perfect enough, especially when you try to be as perfect as possible, and you have twenty-four hours to learn a language phonetically."

 

She does her own stunts
 

Acting, learning new languages…and stunt work? It's a busy job for de Pablo, who did her own stunts on the set of NCIS when she was able. One time, de Pablo described to Prevention, she had to do a simple stunt but wasn't able to rehearse it before filming. "When the stunt started, I was trying to scream my line, because of course as an actor, you're like, 'Remember your lines — you only have one pass at this, 'cause they can't recreate the entire explosion!' But it was like being in the middle of a war zone." She ended up with a neck injury that did eventually heal, but the incident convinced her to get back into yoga. Now four to five days a week, de Pablo does open-flow Vinyasa at home.

 

Fans petitioned to keep her in the show
 

When de Pablo decided it was time to step away from her role on NCIS, she did not know how fans would react. She had been a cast member for eight years and in more than 180 episodes. The response from fans was, as de Pablo called it, "humbling." Within days of the news breaking that de Pablo would not be returning to the show, fans began a petition to tell CBS to bring back de Pablo. According to International Business Times, fans spoke up on social media and said they would not watch the show again until de Pablo returned.

During an interview with TVLine.com after the big reaction from fans, de Pablo said, "When you make decisions like this, you never expect for people to fully understand. So it was really delicious to feel that kind of love and I'm always grateful for that."

 

Her mom is her BFF
 

After her parents separated, de Pablo's mom moved back to Chile, but distance doesn't keep them apart. Speaking with Prevention, de Pablo shared that her mom will come to visit for two to three weeks at a time. Then, de Pablo will also make the time and go to South America as well. What's their favorite thing to do together? Cooking. "My mom has a rare talent for being able to open up the refrigerator, and with the peas, the leftover eggs, the cream, the spinach, the cheese, and a little rice, she can just whip up incredible risotto." That's true mother-daughter bonding right there.

 

She follows her own path

This star has never been afraid to go on her own path — in both her career and personal life. In an interview with Latina, de Pablo spoke to her thoughts on starting a family and where she felt she was at in her life, saying, "The last time I was home visiting Chile, I was grilled about having kids and about whether I would baptize a child when I have one. Our lives are just very different. I'm not sure if they agree, but I'm not giving up my opinion." De Pablo has set a good example by being who she wants to be and following her own path, even if it's not what's expected of her.

 

Her favorite kind of show

When it comes to television that de Pablo watches when she's not in front of the camera, she has some popular picks. She shared with TV Guide (via YouTube), "I am an avid fan of Game of Thrones." She also describing her ideal show, saying, "Any kind of show where you get to see women wear long beautiful hair, corsets and lovely wardrobe, I'll be there watching. Especially if they have sexy scenes with lovely men that have beards." Sounds like a perfect show.

 

She is happy to stay away from social media

A star who doesn't have a desire to draw attention to herself, de Pablo has never been one to showcase her life via her social media accounts. As she described to Latina, "I'm not on Facebook. I'm not on Twitter. I know a lot of celebrities who go around complaining how little privacy they have. And then my question to that is always, well, how much of yourself are you putting out there? If you are everywhere, then you've sacrificed the very thing that you are complaining about, which is your own privacy."

 

How she picks her next role
 

Even though her time with NCIS is done, de Pablo took away important lessons learned from those eight years. She told RogerEbert.com that the show was "an incredible school." Shortly after her run on the show ended, she accepted a role in the film, The 33, also starring Rodrigo Santoro and Antonio Banderas. The film followed the real-life event of a gold and copper mine collapse, trapping 33 miners underground. Being Chilean, de Pablo said "it really hit close to home."

She continues to act and stressed that she doesn't try to think of the outcome of success for a project when she begins. "There are a lot of factors that may not translate to money and they may not translate to success, but they may translate to a creative freedom which may lead to incredible happiness." Looking at de Pablo's track record, it's safe to say she will keep seeing success with her choices.

 

 

Ziva David cousin....

56d56875e2c0626afb302fd201ac76d8.jpg

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Уди Алън в цялото си филмово творчество е забавен и куриозен, но You Will Meet a Tall Dark Stranger /2010/ "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат" е изцяло такъв без намек за скука и претенции за морална или философска сериозност.

d55874264095378c31cf2885abd224b6.jpg

Този филм е направен върху един цитат от комедия на Шекспир и е шарада, пъстра въртележка от хора и съдби в неочаквани нелепи ситуации. Алън, който е бил фокусник-любител в колежа, тук демонстрира завидни способности на илюзионист - вземайки без притеснение сюжети и герои от чужди литературни и филмови източници, той ловко и весело жонглира с тях, смесва ги и ги разбърква като опитен играч колода с карти, вади жокер откъдето си иска и сам се забавлява повече от публиката, за която предполагаемо /но имам известни съмнения за това/ работи.

9f389c53cd1eafc1117addf52d9e71ba.jpg

Героите му са шантави и ексцентрични, Уди Алън напълно е пренебрегнал типичния профил на актьорите, които е наел - сър Антъни Хопкинс играе инфантилен и вдетинен старец, хлътнал по проститутка, Антонио Бандерас е предпазлив плейбой с начални признаци на стеснителност и деликатна сдържаност. Всеки един от героите започва като Някой, който впоследствие става Никой или съвсем Друг.

0a71de5d3dcf375d5b386668ef2ba7ae.jpg

2b733b363f98588eab0d08d95fc96495.jpg

Метафората "Висок Тъмнокос Непознат" е образ на неосъществимите копнежи, които правят от хората лунатици в един постоянен театър на сенките и илюзиите. И всичко това, през ироничния поглед на един тъжен и развеселен от глупостта помъдрял 70-годишен режисьор и сценарист.

7705429daeac4b136a94c75e9660106c.jpg

98 минути чисто забавление.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
 

Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога

Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога

 

Рядко съм попадала на по-благодатен за развиване материал от „Godless”, който съвсем скоро имаше премиера по Netflix. Прашният уестърн, чието действие се развива в забравените от Бога пущинаци на щата Ню Мексико, разказва за населено място (town дори ми се струва малко прекалена дума), наречено La Belle, където единствената постройка „от тухли и желязо” е хотелът/клуб/публичен дом.

Градчето е населявано от стотина семейства, изхранващи се от близката сребърна мина. Индианците, изтласкани отдавна, са като духове тук и там, а действието се развива някъде към края на XIX век, време, когато битието на хората е доста далеч от понятието „живот”.

 

Филмът е суров, много картинен, неспестяващ отвратителни гледки и една реалност, в която медицината например разполага с два хода – или ти отрязва нещо, или ти промива раните. Гледаш и се чудиш как е възможно да имаме толкова огромен напредък като цивилизация за няма и сто и няколко години и тихичко благодариш, че не ти се налага да си копаеш сам кладенеца в реалност, в която човешкият живот не струва пукнат грош.

godless_1.jpeg

Седемте епизода са продуцирани не от кого да е, а от Стивън Содърбърг, което всъщност привлече вниманието ми. Сценарият и режисурата са на Скот Франк („Логан”) и определено трябва да се обърне внимание на това как е сниман филмът – сценографията и операторското майсторство наистина успяват да прехвърлят зрителя и на мястото, и в епохата.

За епизодите са привлечени големи актьори, като на първо място е задължително да се отбележи Джеф Даниълс (играещ местния бандит Франк Грифин, който тероризира цялата област), Джак О’Нийл в ролята на Рой Гууд (отървалото се от Грифин негово протеже) и разкошната Мишел Докъри (която познаваме от „Имението Даунтън”) в ролята на Алис (препатила жена, която отглежда коне в отдалечено ранчо заедно със стара индианка и сина си). Абсолютно всичко си е на мястото, включително е привлечен и Сам Уотърсън в ролята на „закона” – Джон Кук, изпратеният шериф, който заедно с местния ослепяващ шериф Скот трябва да се справи с бандата на Грифин.

.

 

 

Към това се прибавя и оригиналната идея – почти всички мъже в градчето загиват мигновено вследствие на инцидент в мината и жените остават в нищото да се оправят сами. Живеят бедно, но тихо и спокойно, строят си църква, надявайки се някой да им изпрати пастор, а това, че през La Belle не минава влак, ги прави невидими за бандитите и за бизнесмените с апетити към мината. Естествено времето минава, след две години попадат на радара на лошите и е ясно, че нещата са на живот и смърт.

Всички елементи на големия успех са грижливо събрани на едно място. Това, което липсва, е история, динамика, смисъл. „Godless” не е интересен. Започва като уестърн, но се превръща в бавна драма, за да се завърне в самия край отново като уестърн в абсолютно безсмислена екшън сцена. Това, към което трябва да ни води историята – сблъсъкът между бандата на Грифин и жените от градчето, почти липсва. Вместо това се точат безкрайни сцени на обяздване на коне например, нелепи действия и смърт на основни герои и хаотично задълбаване в миналото на някои (за които така или иначе е ясно, че са имали труден живот и травми) за сметка на други, които са интересни, но са оставени ей така. От това страда най-вече образът на Мишел Докъри, който изглежда интересен и сложен образ. За нея обаче в крайна сметка не разбрахме почти нищо.

 

godless3.jpg

Дали защото е кратък, но филмът изглежда претупан. За седем епизода, при това с губене на време в излишни сцени, тази история, макар и с огромен потенциал, остава неразказана.

За мен основната грешка е тази – в момента най-после жените заемат полагащи им се смислени пространства в шоубизнеса, а историята на група жени в уестърн е златна мина! Това можеше да бъде следващият мегахит. За съжаление, не виждам начин „Godless” да се продължи или преразкаже в по-сериозен сериал от няколко сезона. Содебърг изстреля всички патрони на халос... 

godless_5.jpg

 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, nik1 said:
 

Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога

Как „Godless” пропусна шанса да се превърне в един от най-хубавите уестърни, правени някога

 

Рядко съм попадала на по-благодатен за развиване материал от „Godless”, който съвсем скоро имаше премиера по Netflix. Прашният уестърн, чието действие се развива в забравените от Бога пущинаци на щата Ню Мексико, разказва за населено място (town дори ми се струва малко прекалена дума), наречено La Belle, където единствената постройка „от тухли и желязо” е хотелът/клуб/публичен дом.

Градчето е населявано от стотина семейства, изхранващи се от близката сребърна мина. Индианците, изтласкани отдавна, са като духове тук и там, а действието се развива някъде към края на XIX век, време, когато битието на хората е доста далеч от понятието „живот”.

 

Филмът е суров, много картинен, неспестяващ отвратителни гледки и една реалност, в която медицината например разполага с два хода – или ти отрязва нещо, или ти промива раните. Гледаш и се чудиш как е възможно да имаме толкова огромен напредък като цивилизация за няма и сто и няколко години и тихичко благодариш, че не ти се налага да си копаеш сам кладенеца в реалност, в която човешкият живот не струва пукнат грош.

godless_1.jpeg

Седемте епизода са продуцирани не от кого да е, а от Стивън Содърбърг, което всъщност привлече вниманието ми. Сценарият и режисурата са на Скот Франк („Логан”) и определено трябва да се обърне внимание на това как е сниман филмът – сценографията и операторското майсторство наистина успяват да прехвърлят зрителя и на мястото, и в епохата.

За епизодите са привлечени големи актьори, като на първо място е задължително да се отбележи Джеф Даниълс (играещ местния бандит Франк Грифин, който тероризира цялата област), Джак О’Нийл в ролята на Рой Гууд (отървалото се от Грифин негово протеже) и разкошната Мишел Докъри (която познаваме от „Имението Даунтън”) в ролята на Алис (препатила жена, която отглежда коне в отдалечено ранчо заедно със стара индианка и сина си). Абсолютно всичко си е на мястото, включително е привлечен и Сам Уотърсън в ролята на „закона” – Джон Кук, изпратеният шериф, който заедно с местния ослепяващ шериф Скот трябва да се справи с бандата на Грифин.

.

 

 

Към това се прибавя и оригиналната идея – почти всички мъже в градчето загиват мигновено вследствие на инцидент в мината и жените остават в нищото да се оправят сами. Живеят бедно, но тихо и спокойно, строят си църква, надявайки се някой да им изпрати пастор, а това, че през La Belle не минава влак, ги прави невидими за бандитите и за бизнесмените с апетити към мината. Естествено времето минава, след две години попадат на радара на лошите и е ясно, че нещата са на живот и смърт.

Всички елементи на големия успех са грижливо събрани на едно място. Това, което липсва, е история, динамика, смисъл. „Godless” не е интересен. Започва като уестърн, но се превръща в бавна драма, за да се завърне в самия край отново като уестърн в абсолютно безсмислена екшън сцена. Това, към което трябва да ни води историята – сблъсъкът между бандата на Грифин и жените от градчето, почти липсва. Вместо това се точат безкрайни сцени на обяздване на коне например, нелепи действия и смърт на основни герои и хаотично задълбаване в миналото на някои (за които така или иначе е ясно, че са имали труден живот и травми) за сметка на други, които са интересни, но са оставени ей така. От това страда най-вече образът на Мишел Докъри, който изглежда интересен и сложен образ. За нея обаче в крайна сметка не разбрахме почти нищо.

 

godless3.jpg

Дали защото е кратък, но филмът изглежда претупан. За седем епизода, при това с губене на време в излишни сцени, тази история, макар и с огромен потенциал, остава неразказана.

За мен основната грешка е тази – в момента най-после жените заемат полагащи им се смислени пространства в шоубизнеса, а историята на група жени в уестърн е златна мина! Това можеше да бъде следващият мегахит. За съжаление, не виждам начин „Godless” да се продължи или преразкаже в по-сериозен сериал от няколко сезона. Содебърг изстреля всички патрони на халос... 

godless_5.jpg

 

Наистина звучи парадоксално: Нетфликс събира силен екип от режисьор, сценарист и актьори, идеята на сценария е блестяща и въпреки "рецептата" за добър уестърн, според авторката, не се е получил. Ще гледам 1-2 серии, за да се убедя, че е права, но съм склонен да й повярвам, много убедително се е обосновала - разтегнатото действие, липса на динамика и липса на фокус върху един централен герой, все задължителни за успех, според мен, фактори за добър уестърн. По принцип не съм голям фен на този жанр в киното, но имам любими уестърни, един от които е "Той се казваше Омбре" с Пол Нюман в главната роля.

c2fe90c2a02668a1d89885aac6bad5fa.jpg

 

https://www.imdb.com/title/tt0061770/?ref_=ttloc_loc_tt

Филмът е на режисьора Мартин Рит /"Шпионинът, който дойде от студа", също много добър негов филм!/, правен е през 1967, същата година, когато Нюман участва в главната роля на Люк Джаксън в "Хладнокръвния Люк", за която роля е номиниран за Оскар и Златен глобус. Може би затова, ролята му на осиновения от индианци Джон Ръсел в "Той се казваше Омбре" остава някак си в сянка, но двете роли - на Люк и Джон Ръсел, - според мен, са като своеобразни филмови близнаци, по простата причина, че Нюман играе самият себе си.

8ab11aa5e604053b26852e101bab8f61.jpg

Той е актьор с изключително силно лично присъствие и обикновено режисьорите /които по принцип са диктатори на снимачната площадка/ се приспособяват към него, а не обратното. В "Той се казваше Омбре" Нюман изгражда постепенно образа на Героя на запада, прави го ненатрапчиво, с ирония и въпреки това по такъв начин, че засенчва всички останали роли и фокусира вниманието силно върху неговата роля.

a513672afe0ec5f1d5b2b77b52a08f72.jpg

Как го постига, за мен е магия, но се е получило. От този успешно изграден образ е "станал" и целият уестърн на Мартин Рит, спойката е играта на Нюман, при по-слаб актьор филмът, според мен, щеше да е блед и невзрачен, защото в него сюжетът е банален.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×