Склонността за потвърждаване

[ramus]

Преди 4 часа, insighting said:

Защото способността да можете да изразите себе си е най-важната социална компетенция.

Може би способността да вникнете в позицията и гледната точка на другия (различна от вашата, особено с уклон към дисонираща) - не е свързана въобще с емпатията, а са други ... умения и практики. Може би казусите въобще не касаят "чувстванията"... Или пък - ги касаят

Отгоре на всичко - в материала е загатнато - в секцията "какво да се направи и какви са начините за справяне със непрекъснатия натиск на склонността към потвърждение (както и останалите склонности като нея) " .

Така - разписахте във вашите очи как ви изглежда някой си рамус. Но никъде не се видя вие да реализирате каквото и да е спрямо склонностите си и ролята им за битието си. Не прочетох вашата или на няколко други "защитници" позиция относно начините да сте опитали или да споделите резултатите от това 'опитване' в синтезиран вид.

Моята истина не ме интересува да става нечия. Нито "другите светлини" са ми толкова нужни да са като моята.

Доколко и докъде вашата истина е направена да ви служи... е въпрос от тия и няколко други теми, касаещи какво става под булото на личните игри и житейски театри. А доколко същото е "истина" и силата с която всеки се бори да я "изнесе от себе си" като я проектира някъде навън и сред всички останали... само и само 'истина да има'... щото без лично-групова истина - как въобще да се живее?

Вместо това - какво било това или онова, авторът на горното, рамус и упражнения в диагнози и симптоматики с налучкването им... Твърде предсказуемо...

Така за рамус вече стана ясно и не е нужно да се повтаряте, като затваряте темата около същия. А иначе - по темата и казусите в нея - нещо?... личния ви принос в тия посоки - как, какво защо, колко, докъде... Доколко сте го забелязали сред "вашата истина" и "лична светлина", как ви се струва, какво е влиянието му... ето това би имало някакъв смисъл. Вие поне имате потенциал и достатъчно натрупване - други колеги са твърде далеч дори от това...

Останалото е банално, може да се зачете навсякъде и е толкова реактивно, колкото му е и ролята да бъде.

 

Редактирано Декември 2, 2017 от ramus

[Incorrectus]

Преди 15 часа, ramus said:

В исторически план, това архетипно по писанията е представено със символа на "овцата" - важното да ми/ни е добре, важното да сме заедно, важното е да ни има, да сме спокойни (дзен), да няма вълни, да няма трусове от които ни е страх... А страхът - нееееееее, ужасна работа и прави така че да не сме спокойни и кротки... и дзен. докато си блеем... за философията, но с блеене и една нагласена философия за "овце".

Думи на човек, който парадира с това, че е девствен откъм философски текстове.

Това не е нищо повече от просташка форма на обскурантизъм, който се изразява в следното: мразя историците, философите, психолозите (в такива теми се включвате да пишете активно и настървено), защото те знаят в своята сфера, но понеже аз нищо не знам, ще ги нападам личностно, против всякаква етика и правила на форума, без нито един собствен на съответната наука аргумент. Този обскурантизъм ще свърши добре само и единствено ако намерите последователи, които да ви възвеличаят за гуру, което е съкровената ви цел. Но тогава ще бъде трудно да се прецени чий идиотизъм е по-голям - на гуруто или на неговите последователи.

Вие сте първият от 2500 години насам, който счита философите за блеещи овце, при положение, че ред философски текст не сте прочел. Освен това никой тук не е толкова елементарен, че да изплаква собствените си неврози публично, както това правите вие. Когато пиша в хуманитарен раздел на форума никога не пиша за себе си, защото е просташко и ненаучно. Поради което не си позволявайте да ми обяснявате какви са моите страхове и трусове, защото нищо не знаете за тях. Винаги теоретизирам, което означава позоваване на авторитети, съответно степен на обективност. Личното мнение по хуманитарни въпроси, недокоснато от знание за източниците на съответната наука, не е нищо повече от глосолалия, на която вие сте несъмнен специалист.

[ramus]

да, да... спокойно. Няма проблем.

Не се вълнувайте толкова, защото бълнувате и халюцинирате при четене и интерпретация. Късничък час е и трябва по-спокойно и всичко ще е наред...  А и няма нужда от повторения и научни манифестации и парадиране. Винаги това, винаги онова, употреби на абсолютни изрази, а предишните думички всичко ви беше мирно, тихо, кротко... и спокойно си живеете. Мнооооого спокойно. Браво на вас!

Няма нужда от непрекъснато зацикляне по това какъв бил рамус, толкова ли е трудно да се овладеете и да си пишете за философия там, където й е мястото. Това е чудесна наука, философите са чудесни хора, умни, мъдри, мили и добри... Вие - също. И форумът е чудесен, ако е нужно да ви помогна да намерим заедно раздела с теми за философия... Така, че защо мирно тихо и кротко не направите и своя тема, свое заглавие и съжденията си по нея. Ако ви затруднява технически... ще ви съдействам. Ако имате проблем с моето съдействие - друг ще съдейства... но в тази тема още не можете да разберете че сте в грешка. Упоритостта е чудесно и полезно качество, но когато е по грешния начин, в грешно място и чрез грешни средства и посока... става израз на манийност.

Ако пък тази форма ви носи нещо положително, напишете си на воля каквото е нужно, да ви олекне, да спадне напрежението... Рамус носи на всякакво писане, етикети, сюжети, нарицателни и диагнози... Така, че - излейте душата, ако е нужно същия рамус ще потвърди всяка ваша дума и така - ето го раят и ще сте щастлив и доволен. Ако и така не става... вие кажете ваше предложение за решение на казуса. Но това, което става до момента ви излага и компрометира и като човек, и като когнитивни способности. Изборът е ваш, дано настъпи все пак някакъв момент на проясняване и да вникнете какво всъщност се случва - то си е само във ваша полза.

За мен е най-лесно просто да игнорирам написаното - все едно че го няма. Но това би било израз на неуважение, поне в моите очи. И все пак - ако вие сам нямате възможност да промяна, за да спра да съм ви емоционален и когнитивен дразнител, просто ще прескачам всичко написано от вас. Така че... средства има, вие държите избора и решението.

Редактирано Декември 3, 2017 от ramus

[Шпага]

On ‎1‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 23:17, ramus said:

Твърде много хора вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат. Това всъщност е генералната грешка и самоподвеждане, която не е описана в никои от справочниците по логически паметови и когнитивни грешки и заблуди...

Тоест, ти си откривателят на тази "генерална грешка"? А аз досега си мислех, че няма нормални хора, които да "вярват че като са научили "логическите или когнитивните грешки" това от самосебе си ги 'спасява' да не ги допускат."

On ‎1‎.‎12‎.‎2017‎ г. at 23:17, ramus said:

не е достатъчно просто нещо да се знае, да се научи - особено сложните взаимодействия при поведението, мисленето и натиска на инерцията и наследствата които носим в мозъците си... Заедно с това че учим и четем как самите ние се заблуждаваме, ние намираме и нови начини да се саморазделим отвътре - заблуждаваме се защото за мозъка това е предпочитания метод и начин за съхранение. И при това положение дали си дават сметка четящите всичко това, че по същество преодоляванията на заблудите всъщност е кански труд, който отгоре на всичко изисква огромна цена... Огромна! Затова е толкова рядко да се намери някой да се мотивира да я "плати"

Продължил си да лееш баналности с патоса на първооткривател.
 

Цитирай

 

В този смисъл - за да се преодоляват ограниченията които природата е задала, за да се стигне до положението да ги осъзнаете, първо е нужно да се осъзнае колко е сложно да се научиш да се самопрограмираш ...

 

А според мен, първо е нужно да се осъзнае кое би имало смисъл в дадена ситуация -- да потвърждаваш ли, да възразяваш ли? Или просто да отминаваш? В повечето случаи именно отминаването ни дава новия хоризонт, който винаги е свързан с движение напред.

Но ти надали ще разбереш това, защото при теб склонността да възразяваш те е завъртяла като пумпал около собствената ти грандомания на първопроходник из дебрите на "психичното"... или психиатричното. 

 

[ramus]

Ирониите вероятно са чудесен защитен похват, извеждайки колко пишещи непрекъснато го опитват, като мека и приемлива форма на израз на негативизъм. За обект на тия иронии ставам чудесно, защото през моя ник се внася дисонанса и инстинктивно се разпознавам като дразнител... и също така инстинктивно се реагира спрямо същия. И това е вече повторяем елемент. И дори и така - не помага да се осъзнае и става повторяема мотивация за писането.

За мен - вече всеки вече се изказа... с какви ли не похвати, изрази, нарицателни и диагнози - задължително научни, разбира се. Но и виждам че "научността" веднага отпада особено когато става въпрос за базови психични защитни механизми...

1 hour ago, Шпага said:

А според мен, първо е нужно да се осъзнае кое би имало смисъл в дадена ситуация -- да потвърждаваш ли, да възразяваш ли? Или просто да отминаваш? В повечето случаи именно отминаването ни дава новия хоризонт, който винаги е свързан с движение напред.

Имам съмнения че внимателно сте обмислили какво точно сте написали. А и бликащото негативно отношение няма как да ви го позволи - не се отнася само до вас, това е програмиран механизъм и той е реализиран да сработва далеч преди въобще да е възможно да се прояви и формира интелект и висша когнитивна дейност.

Няма ли някой който да осмисли какво точно е написано и да не му се породят тия реактивизми? Няма ли някой който поне да се е сетил какви неща се случват в него самия, какви са проблемите, какви са казусите, какви могат да са решенията им?

Досега се водеше че някой си рамус си плямпа брътвежите си, някакъв си единак, и смахнат индивидуалист, дето само се пъне да е интересен... или от няколкото вече клиширани образи и обясненията им през всеки един. Това беше твърде удобен начин на интерпретация, защото идва бързо и лесно. Но в текста се оказа че и други хора могат да прозрат за сериозността на въпроси като тоя - за "склонностите". Изписани са, дори в загатваща форма, твърде обрано, но достатъчно ясно. И с лекота мога да ги развия, а и съм го правил достатъчно сред няколкото теми в които пиша за това. Правя го от години... защото за мен това са огромни проблеми очакващи решенията ми, поради спецификата на това на което съм посветил битието си. Не че е задължително за всеки да е така и народните форуми нямат дори и претенции... но виж - науката и учените... тва вече е друго. Особено с ползването на истина и обективност и настояването на същите... но в главно лични контексти за ползване.

И че е чудесно как като ги пуснах  като отделна тема (когнитивните грешки и логически заблуди)... доста хора ги зачетоха... но никой не коментира нищо... НИЩИЧКО. Изглежда това е "похвата, наречен 'отминаване'" Всичко се било знаело, всички им било ясно, това или онова, какво било...

Обаче няма досега в темата нито един сериозен анализ, който да носи следите на самоанализ. НИТО ЕДИН!!! Вместо това - се чете какъв и какъв не бил рамус, общи аналогии и абстракции, изнамиране на странични незначителни казуси, авторът на горното колко бил заблуден... В други теми и по дежурните стандартни препирни тук-там някой да подхвърли "какви било една или друга заблуда" - главно с цитиране, с латинските думички и буквички. нали затова е цитирането и готовото - да се поднесе да се ползва. Е - вижда се че само се ползва, но като се взима наготово не се осмисля. А нещо повече - не се осмисля, защото е твърде неудобно за инерцията и автоматизмите с които дежурно се живее.

Защо смятам че не се осмисля - защото няма коментар, който да не се основава или да не съдържа една или няколко от описаните в отделната тема и по толкова сайтове и "..педии", за една от които се касае в тази тема. Само една - но е част от толкова сериозни и дълбоки процеси... които са твърде неудобни за личните религии с които живеят мнозинството от коментиращите.

Нито един в темата след пускането на втория материал от мен, не направи дори опит да не стартира  защитната си схема и попадна в повторяемостта "рамус е... и не е". Като че казусът е на рамус - ама не е негов, той е всеобщ и е при всеки пишещ или четящ... Проблемите на заблудите и грешките са всеобщи, те са човешки. На фона на това непрекъснатото позоваване на научност, истина и обективизъм - е нелепа. Става въпрос точно за пишещите... а не просто общо и безлично някак си. Какви претенции тогава въобще можете смислено да предпоставите и защо са ви толкова настояванията и препирането... и с тия безсолни иронизми?

В този контекст е твърде наивно да се приеме за сериозно тезата че... 'просто отминаването било решението..." Дори - "в повечето случаи именно отминаването давало новия хоризонт...който бил пък свързан с движение напред". Отвъд това да изглеждат логически свързани, смислово и прагматично тия думи са чудесен начин за "автопортрет на реагиращия".

В допълнение на това - самата авторка на тия думи... ситуативно не изглежда да е "отминала"... по пътя си към хоризонт някакъв си. Изглежда че на пътя към това спасително "отминаване" е застанал някакъв си... рамус, който вече толкова етикети и нарицателни, диагнози и отношение си спечели... То - как да го отмине човек, след като само бръмчи и пречи на "движещите се напред, да вървят към хоризонтите им". Питам се - "чии хоризонти и какво точно значи "напред"... Щото "напред и назад"  - са нищонезначещи дуализми и това им позволява твърде произволно да се ползват, за всякакви щения и цели. Но не и смислени, и не по същество. Не и рационални.

И ако все пак рамус не разбира и е твърде тъп и заблуден фантазьор, то все още същия не е прочел за "това напред". Защото идеологическите призиви и вдъхновителни думи са чудесни, но празнотата им от смисъл личи главно по това  кога и в какъв момент точно са призвани да се ползват.

======

Така - ще бликат ли още от творческите напъни по отношение на рамус като все пак да напомня - че в някои диагнози и нарицателни, интелигентните пишещи, които ги създават, си противоречат. Ако е нужно да се направи една тема за рамус, да си напише всеки, да се разберете и помежду си...  - концентрирано, организирано и... научно, разбира се. Да стане ясно какъв е рамус, от какво е болен, какви заблуди има и ... всичко останало дето толкова ви напира в тази посока.

Нито един досега не се намери който да не се повлече по нанадолнището на "склонността си към ПОТВЪРЖДАВАНЕ"... Нито един. За какво е тогава "четенето и знаенето" и това "че било ясно на всички". За какво е ученето и репликациите му, след като дори за "научилите го" то няма никаква практическа стойност, въпреки че не е нещо отвлечено, като идеите на тоя или оня, дали преди 1500 години някой бил погледнал надясно или победил във война с някои си.

Това касае без изключение всеки човек, всеки миг, всяка стъпка в битието му. Това касае всяко 'знаене' , всяко действие, всяка мисъл. На всички - без изключение. И конкретно - същото касае и това дето сега в този миг го четете и интерпретирате, същото касае дали ще пишете или не, и какво и кое ще е написаното. Същото касае и всички пораждания, мотиви, образи, идеи... от това, което се случва всеки миг в главите ни.

Това не са фантазиите или измислиците на един или друг. Най-малкото - на рамус, някой си. казуси като тия придружават човечеството още откакто у малцина е възникнала възможността да ги осъзнаят и да се налага да ги преодоляват... затова са потърсили начини за изследването на механизмите, на процесите, на явленията... в опитването да се повлияе на това и да се заобиколят ограниченията...

За какви "отминавания" въобще може да става въпрос... и как въобще смислен и интелигентен човек може да напише подобно нещо... и да претендира че има идея за сложността на явлението и процесите по които пише.

Зад всичко човешко стои всеки от нас. Всеки!

Редактирано Декември 3, 2017 от ramus

[Incorrectus]

1 hour ago, ramus said:

Обаче няма досега в темата нито един сериозен анализ, който да носи следите на самоанализ. НИТО ЕДИН!!!

И няма да има. Вече ви казах защо, но разбиране не последва. Сега ще повторя с други думи. Професионалната практика на психоаналитик започва само тогава, когато е преминал през анализ пред не един, а няколко колеги с опит в науката. Думата "самоанализ" и думата "сериозен" са абсолютно несъвместими, ако самоанализът не се допълва от обективен анализ. Чистият самоанализ е субективен анализ, нарцистична фиксация в себе си, която ражда единствено гротески. Никой не може да погледне на себе си обективно, ако не се допита до колеги - специалисти. А това се прави на живо и/или чрез яко четене на специализирана литература.

Преди 1 час, Шпага said:

А според мен, първо е нужно да се осъзнае кое би имало смисъл в дадена ситуация -- да потвърждаваш ли, да възразяваш ли? Или просто да отминаваш? В повечето случаи именно отминаването ни дава новия хоризонт, който винаги е свързан с движение напред.

Така е.

Да не говорим, че в неговия цитат има абсурдна смислова грешка. Признава, че природата е задала ограничения, но смята, че първо трябва да се научиш да се  самопрограмираш, пък после да осъзнаеш, че си ограничен по презумпция, фундаментално. С други думи първо преодоляваш ограничения, които си признал, че са непреодолими, защото са природни, после осъзнаваш ограниченията..., според него. Първо поправяш нещо сгрешено/ограничено, което не може да се поправя, после разбираш, че нещо е сгрешено/ограничено - това е неговата логика - висша степен на глосолалия.

Осъзнаването не може да преодолее ограничението, а може да осветли факта, че нещо е ограничено. Осъзнаването просто освобождава човека чрез знание. Освобождава от самопредизвикани психологически Сизифови мъки на напразни щения, нищо повече.

[ramus]

Вие не сте в състояние да ми "кажете" каквото и да било и то да е сериозно. Нямате ниво, нямате компетенция, нямате качества и дадености. Вие сте човек от съвсем друго време и то е обречено на преходността, както и да въртите задължителните си оправдания и обяснения. Нямате никакъв шанс да се справите с това, а пък ви е проблем. Непрекъснатото ви напрягане да си говорите и да ползвате ника ми за своите си фикции, е без всякакво значение за мен.

Повторенията на каквото и да е говорят простичко за две неща - изчерпване на ситуацията, и изчерпване на повтарящия да реши конкретен проблем и да продължава с неговото решение, към други решения. Една стъпка - да води към следваща. Повторението е стъпване на място или направо спиране на "краченето".

Ползвам ви в темата само за пример - диалог с вас не е възможен, все едно че го пиша на празна стена, вие си карате сляпо и лунатично. Кривите ви огледала по прочита си ми ги представяте като мое написано и си говорите с ваши си образи. Бълнувате си вашите си брътвежи, щото дори нямате куража да си отворите сам тема, където й е мястото и си лудувате на воля из целия форум, безогледно по теми и раздели.

С празни приказки, говорени от празни пишещи ги, не ми се занимава. Не ми остава време да поема отговорност за тях в живота си и просто не ме интересува нищо от това.

Това са ми последните думички към вашият ник. Неадекватните и психично нестабилните хора не са обект на общуването ми, защото стават още по-нестабилни и неадекватни. Вие сте типичният пример за това.

За да не се налага да го повтарям повече, реализирам простичкия комуникативен похват "игнор". Софтуерът на форума дава допълнително улеснение и само с две кликвания и преставам да виждам вашият ник и всяко написано от него. 

Успех, макар че натам накъдето се пързаляте, ви очаква само обратното. Но пък... това си е вашият избор.

Редактирано Декември 3, 2017 от ramus

[Incorrectus]

Преди 56 минути, ramus said:

Вие сте човек от съвсем друго време и то е обречено на преходността, както и да въртите задължителните си оправдания и обяснения. Нямате никакъв шанс да се справите с това, а пък ви е проблем. Непрекъснатото ви напрягане да си говорите и да ползвате ника ми за своите си фикции, е без всякакво значение за мен.

Прав сте. Нашата порода е обречена на отмиране. Бъдещето на хуманитарното знание е в ръцете на интернет екстремисти - тарикат гурувци и свамита, автохтонци, ганчоценовисти, фоменковци, платени тролове, студенти - фейсбук активисти, почитатели на статуси и лайкове, ТВ врачки, които гледат на сърце...Всички те вкупом учили - недоучили, поради което свръхкомпетентни по рождение. Да живее бъдещето, да живее Боливуд!

[insighting]

On 2.12.2017 г. at 19:58, ramus said:

Може би способността да вникнете в позицията и гледната точка на другия (различна от вашата, особено с уклон към дисонираща) - не е свързана въобще с емпатията, а са други ... умения и практики.

Може би. Ще дам пример с един междуличностен конфликт. Казват, че определен проблем не може да бъде решен на нивото, на което е създаден. Ще ви разкажа за първата си работа като брокер. Бях още новичка и несвикнала правилно да разпределям времето си. Така че в крайна сметка се оказах с три уредени огледа един след друг, като интервалите между тях бяха в рамките на 15 минути. Въпреки че трябваше да гледаме едностайни апартаменти в един и същ квартал, нямаше как да ми стигне времето да се транспортирам, защото бях предвидила време само за оглед. Колега от нашия офис, който тогава живееше в този квартал, но още не беше дошъл на работа, пое втората среща. Много му бях благодарна за жеста. Казах му, че ще му върна услугата. Той обаче предпочиташе сам да си движи нещата и така повече нищо не спомена за това. Измина около година, аз вече се справях добре, но този колега изненадващо реши да се премести на друго място. Един ден шефката ми влетя задъхана в офиса с една камара разпечатки за телефонни разговори. Погледна ме унищожително, а аз не реагирах, защото не знаех какво се е случило. Дойде и шефа. По него време бяхме останали само тримата. Към обяд ме попитаха в кабинета си кой е телефонния номер на баба ми. Зяпнах. Баба ми живееше в Русе, аз там съм родена. Казах им номера и попитах какво става. Веднага започнаха проверки по разпечатките.

Оказа се, че някой всеки ден е водил разговори с клиент в Русе. Това е непростима измама. Накрая обаче шефката се сети, че колегата, който напусна, имаше приятелка в Русе. Дори знаеше как се казва. Просто набра номера от разпечатката и каза името. От отсрещната страна потвърдиха. По-късно се свърза с този колега, за да се уговорят кога ще има възможност да възстанови разходите.

На мен ми идваше да взема чантичката си и повече да не се завърна. Казах, че излизам в обедна почивка. Шефката обаче ме спря, щели сме да обядваме всички заедно в офиса. Свари спагети в канчето за кафе и ми поднесе порция наместо извинение.

[Шпага]

Преди 21 часа, ramus said:

... ... ...

За какви "отминавания" въобще може да става въпрос... и как въобще смислен и интелигентен човек може да напише подобно нещо... и да претендира че има идея за сложността на явлението и процесите по които пише.

... ... ...

Ами да. Когато нещо не ти е ясно, а нямаш време, желание или умствен капацитет да си го изясниш, наистина би трябвало да го отминеш, вместо да се изсилваш с разни "потвърждения" или "възражения". Нагло е също така и да казваш, че пет пари не даваш за нещо или за някого, когото не познаваш, не проумяваш и прочие. Ето, ти например защо не даваш "пет пари" за Декарт? Чел ли си трудовете му? И ако да, с какво точно не си съгласен? Кое, според теб, не струва и пукната пара? 

Всъщност склонността за възразяване е не по-малко вредна -- или поне безсмислена -- от склонноста за потвърждаване, Но какво да се прави? Принудени сме навсякъде да търпим такива самовлюбени и войнстващи субекти, които все размахват някакво си "свое" мнение-контра на... абе, на каквото и да е!

[ramus]

Преди 6 часа, Шпага said:

Ето, ти например защо не даваш "пет пари" за Декарт?

Шляпате си ги думичките и се леят някак си... просто така - за спорта и за участието. Пък и нали минават за 'мнение'...

И какъв пример е това - какво общо има тук Декарт? Даже и не със същия, а с трудовете. И не точно с размислите на въпросния, а с това, което потребителите на същото са си го направили... щото им било за основа. Какво общо имаха тук коментарите за 'не било за дискусия нещо си, защото никой не смеел да го направи, защото Декарт го бил измислил"... Как смее някой да дискутира нещо си... щото Декарт още го бил изрекъл. И какво като - въпросния въобще е бил едно божество и в неговите размисли няма грешки, няма заблуди, няма недоумици...

И... да не би Декарт да не е бил повлиян от "склонността към потвърждение"?  А дали не бихте намерили и примери за същото в обявените за ИКОНИ сред която и да е наука...

Отгоре към всичко това казусът с ДЕКАРТ вие въобще прочетохте ли уместността с която си го изсмука от пръстите колегата. Същия, който не направи нито една уместна вметка и вместо това просто си напираше към единственото с което живее в своята си лична приказка. Без всякаква връзка на темата с ДЕКАРТ - по същество. както и между другото и в импровизирания ви пример. 

Нещо друго,  вашите думи са - "...били вредни..." (във връзка с двата типа дуално поставени от вас "склонности"). И - между другото ако не забелязвате, но да ви напомня, че никой не нарича тия явления смислово "вредни". Никъде в никой материал или от моите коментари. Но вие го наричате. И това показва начина ви на цялостно възприятие и позиция от какво и откъде произходжат и последното може да се заключи че имате НЕсериозно отношение към казусите които се разглеждат тук. И целта на включванията ви въобще не е внимателното и задълбочено отношение, а съвсем други мотиви ви "движат метлата". И си личи.

Играта с дуалности някак си за някого тук е като състезание по наддумване. защото когато на някого не е ясно нещо, като няма време, желание и капацитет да се изясни - тогава го отминава. Но самата вие - ето че не го отминавате. Много държите да напишете мнението си без да имате нито компетенцията, нито дори да се опитате да вникнете какво всъщност се говори тук. Налетяхте просто заради колегата в нея, и след провокацията ми към "фенките му". И точно като него се заприплъзвате по повърхността - главно чрез общи вдъхновителни фрази ... за "светлото бъдеще и далечните хоризонти". А той - заради лимитите си реши че ще запълва некомпетентността си с онова, което "баба си знае и тва си говори" и с безкрайните повторения и настоявяния.

ОТМИНАВАНЕТО не е никакво "вървене напред". то е само един показател докъде е лимита на някого. То е един рационален похват, проявен от здравия разум - все пак да си дадеш ясна сметка за собствените си ограничения, а не да ги представяте за 'природни' "вселенски" и още води от девет кладенеца, само и само да не са ваши собствени лимити. Това са ЛИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ - просто ги приемате за такива и поемате отговорност, като рационален човек, за тях - - Това води към изясняване и постановяване. Но е и личностен, характеров, въпрос на комплекси и  наследства... и какво ли още не. Рационалното отношение към личните ограничения, включват фактора ВРЕМЕ - тогава когато е засечено ограничението. Но ако е налице потенциал и качества - това се оставя за подходящи условия и когато дойде възможността - се използва за да се вниква в тия ограничения, с цел - евентуалното им преодоляване... Това издава организирано, осъзнато и зряло отношение - и това е отношението на разумен индивид към битието си.

Академичните философски митове за психиката, са просто като всички други философски упражнения по абстракции. Няма никакъв проблем да се вкара ДЕКАРТ в мелачката на прагматичните и когнитивни анализи, но не си заслужава. Ако днес някой не може да изведе нещо, което някой си друг го бил направил преди толкова векове и само ще бъде ползван за патерици и лични защити по надприказване... Направо  закъде е тръгнал света, ако не беше ДЕКАРТ да си напише размислите за тия, дето си нямат свои.

Припевите за "лимита на природата" и бълбукането относно "вегетативната НС" са  остарели - налице са способи за изменения на пулса и кръвното налягане. Аз открих някои от тях още през ученическите си години. Не е никаква енигма и с лекота го ползвам и досега. Още през 19 век, се представят на медицинска основа експериментите за самовъздействие чрез 'обратна връзка', основана на много стари идеи за възможностите за човека за контрол...

Редактирано Декември 4, 2017 от ramus

[Incorrectus]

Преди 3 часа, ramus said:

Направо  закъде е тръгнал света, ако не беше ДЕКАРТ да си напише размислите за тия, дето си нямат свои.

Свои мисли, потвърдени чрез позоваване на авторитет, се наричат достоверни мисли. Свои мисли, непотвърдени от авторитет, се наричат глупост. 

Давам пример за този Ню Ейдж апотеоз на неудържимото състояние на свободния от логика и авторитетни текстове ум. За който свободата се узнава само в режим на невежество, а понятия като "лимит, лични ограничения, характер, комплекси, наследство...и какво ли още не, факторът време" са лични, според него. Носителят на тези "лични" характеристики очевидно е виртуал, който няма никаква връзка с природата, според същия този размислител.

Цитирай

ОТМИНАВАНЕТО не е никакво "вървене напред". то е само един показател докъде е лимита на някого. То е един рационален похват, проявен от здравия разум - все пак да си дадеш ясна сметка за собствените си ограничения, а не да ги представяте за 'природни' "вселенски" и още води от девет кладенеца, само и само да не са ваши собствени лимити. Това са ЛИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ - просто ги приемате за такива и поемате отговорност, като рационален човек, за тях - - Това води към изясняване и постановяване. Но е и личностен, характеров, въпрос на комплекси и  наследства... и какво ли още не. Рационалното отношение към личните ограничения, включват фактора ВРЕМЕ - тогава когато е засечено ограничението. Но ако е налице потенциал и качества - това се оставя за подходящи условия и когато дойде възможността - се използва за да се вниква в тия ограничения, с цел - евентуалното им преодоляване... Това издава организирано, осъзнато и зряло отношение - и това е отношението на разумен индивид към битието си.

 

[*abi*]

Преди 5 часа, ramus said:

Без всякаква връзка на темата с ДЕКАРТ

Декарт нямал връзка с темата!?

 

Преди 5 часа, ramus said:

....за някого тук е като състезание по наддумване. защото когато на някого не е ясно нещо, като няма време, желание и капацитет да се изясни ...

" Когато някой ви включва в псевдорационален дебат, той ви всмуква в своя луд, отричащ и кастриращ разума свят, той ви пречи да обсъжадте с други добронамерени хора и ви изнервя относно собствения ви капацитет за рационалност, което на свой ред ви кара да се съмнявате в нея. И най-вече, ако това е публичен дебат, противникът казва на публиката – „Рационалните хора са такива идиоти, че дори не знаят кога рационалността не е приложима“.

Рамус, няма как да не адмирирам километричните ти усилия дебатът да се превърне в псевдорационален и как успешно бе въвлечена в него част от добронамерената публика! Но благодарение на липсващото звено с кодово наименование "ДЕКАРТ" на този етап поне не се съмняват в капацитета си рационалност.

Има само един мъничък проблем - повредата не е в техния телевизор.

 

 

 

 

[*abi*]

On 12/3/2017 at 2:38, Incorrectus said:

обскурантизъм,

Приемът на сложни понятия може да предизвика пристъпи на логорея.

"Преди употреба прочетете листовката!"

[ramus]

1 hour ago, *abi* said:

Декарт нямал връзка с темата!?

Никаква връзка с темата. Разбира се. Намесването в темата на Декарт беше една обикновена хрумка някъде сред умо-въртежите и мътеницата на човек, който няма и досега никаква представа нито къде пише, нито за какво. (справка - "боливуд" ).

И много моля публиката да си вземе очила, преди да се качва на сцената - сбъркали сте представлението ... и сте само публика. Когато нещо липсва отвътре, няма как да се запълни със заместители, макар че явлението в заглавието на темата е израз точно на това. Именно и заради същото - да се стремиш да потвърдиш, нищо не означава, освен че нищо не разбираш. И не те интересува нещо да го разбираш, а само да си си "прав" - в собствените очи... в очите на единомислещите...

Игричките със "сложните понятия" са твърде наивни - нямате никакъв шанс - от публиката. Дори и да се хванете групово на хоро и да играете ганкиното, а музиката и представлението са като за танго. И дружно да опявате пристрастията си, нищо от всичкия този маскарад няма да промени това че липсва и разбиране и няма как то въобще да се появи - нито по темата, нито какво се случва във вас, нито идея какво да направите за да го преодолеете.

Хоровото пеене само покрива тия, дето дори и глас нямат, но са заслушани в магията на "общата музика" и се припознават че са велики певци. А нямат идея дори за 'диригента', нито за композитора на песента...

Безсилието от по-горе споменаха че имало компромисно решение - наричало се "отминаване". Опааа - дори собствените думички са само за плява и нямат пълнеж, нито стойност - защото нямат покритие.  Никакво! а и то затова са "такива думички" - само докато се чешат сърбежите и се лети с метлите

Редактирано Декември 4, 2017 от ramus

[*abi*]

Проблемът е, че Декарт е в десетката, но Рамус на автопилот се цели извън мишената:

https://podmosta.bg/zashto-horata-ne-se-podchinyavat-na-zdravata-logika-i-razum/

Преди 4 минути, ramus said:

няма да промени това че липсва и разбиране и няма как то въобще да се появи

По-голямата част от публиката вече е напълно убедена в същото...

Или както е добре подсказват в линка: "Разбира се, първата стъпка към решението на всеки проблем е признанието, че такъв съществува." и " Отричането на данни от сетивата е на пръв поглед нерационално, но може да произведе значителни емоционални ползи на един болен ум."

 

 

[Incorrectus]

On 3.12.2017 г. at 12:48, ramus said:

Това са ми последните думички към вашият ник. 

За да не се налага да го повтарям повече, реализирам простичкия комуникативен похват "игнор". Софтуерът на форума дава допълнително улеснение и само с две кликвания и преставам да виждам вашият ник и всяко написано от него. 

 

On 3.12.2017 г. at 13:41, Incorrectus said:

Боливуд!

 

Преди 57 минути, ramus said:

 (справка - "боливуд" ).

Рамусе, ама тайно ме четете май, хихи. Голяма излагация.

Като развяхте бялото знаме, не го прибирайте тайно, защото втори път развяно няма да се брои, ще ви отстрелвам.

Декарт, разбира се, има отношение към темата, защото беше призован да изобличи грешни съждения на Рамус за ума и неговите продукти, които именно нямат връзка с темата и с коя да е тема, защото са грешни.

[ramus]

така, такаааа... Ехо, от публиката - вие да не би да се потвърдихте - за пореден път? Браво бе - велики сте, можете го - ганкиното. 

Ми да опитаме да принесем и Айнщайн в тая тема. Защо не и БОР, Галилей..., Нютон. Няма проблем и за Аристотел, Демокрит. А защо не Бах, Моцарт, Стравински, ДаВинчи... Йехова, Гаутама... друг филанкишиев  - за патерички... Изборът е голям - витрината пълна... Досега никой не е успял да напълни липсата. Колкото повече напира празното отвътре - толкова повече напира страстта към компенсации на дефицита...

Колеги, груповата ви динамика е толкова стадна и толкова първобитна... че е скучна. Предсказуеми до тягост. Да бяхте извикали в темата и ПАВЛОВ... или по-скоро "подопитното му куче" - далеч по-уместно е отколкото Декарт.

Редактирано Декември 4, 2017 от ramus

[insighting]

Преди 8 часа, ramus said:

така, такаааа... Ехо, от публиката - вие да не би да се потвърдихте - за пореден път? Браво бе - велики сте, можете го - ганкиното. 

Ми да опитаме да принесем и Айнщайн в тая тема. Защо не и БОР, Галилей..., Нютон. Няма проблем и за Аристотел, Демокрит. А защо не Бах, Моцарт, Стравински, ДаВинчи... Йехова, Гаутама... друг филанкишиев  - за патерички... Изборът е голям - витрината пълна... Досега никой не е успял да напълни липсата. Колкото повече напира празното отвътре - толкова повече напира страстта към компенсации на дефицита...

Колеги, груповата ви динамика е толкова стадна и толкова първобитна... че е скучна. Предсказуеми до тягост. Да бяхте извикали в темата и ПАВЛОВ... или по-скоро "подопитното му куче" - далеч по-уместно е отколкото Декарт.

Вие досега все търсите идентификация. Ганкиното не го знам, но дунавското мога да го играя. Колкото повече ви се разкрива един човек, толкова по-пълна става и собствената ви представа за самите себе си. Казвате, че сте хуманист. Хуманизмът обаче не изключва, а предполага колективизъм. Вие какво правите? Търсите рефлективната страна на човешкото самосъзнание, самоанализ и интелектуално-аналитични похвати ли? Или прилагате само избирателна репродукция? Ще извикате ли тогава и Ростан, Ламброзо, Леонард, Личко, та да достигнем и до Фром?

Редактирано Декември 5, 2017 от insighting

[Шпага]

Преди 10 часа, ramus said:

... ... ...

Безсилието от по-горе споменаха че имало компромисно решение - наричало се "отминаване".  

Не компромисно, Рамус, а единственото нормално в огромен брой ситуации. Или ти считаш, че всички ние, по примера на Дон Кихот, не трябва да отминаваме вятърните мелници? Че трябва да водим битки с тях?

 

[ramus]

Преди 3 часа, insighting said:

Вие досега все търсите идентификация.

За какво ми е - аз си я имам. А и отношението ми към моята идентичност и процесите по идентификация е твърде различно от същото при останалите тук...

Да поясня че "имената" по-горе ги внесох с ироничен подтекст, в реален план те въобще не са ми нужни. Посочих с тях само че който има проблеми с идентификацията в индивидуален план, за него тя е още във фазата на груповата й определеност. Един от белезите за това е нуждата от модели сред всякакъв план - от възприятие, до отражение, вкл. и мислене, представност, дори начин за логическо боравене. Явлението "отношението към авторитет" е просто малка част от нуждата от модели и задава съвсем показно тяхната важност. 

Ученето в същата фаза се превръща в намиране и подбиране на модели по които да се подражава... запомнянето на информация и нейното припомняне и боравене с нея - стигат до лимита си на комбинаторика, но не да се генерира индивидуален критичен поглед и самостоятелно независимо извеждане, търсене,творчество.

В същата фаза ученето довежда до имитиране на наученото и вживяване че като е научено то е плод на житейски опит и е оръжие за справяне с житейските проблеми и конфликти, за адаптация... И дотам - наученото става модел за света, взима се наготово - цяла образователна система е призвана не да подава адекватни на изменението на живота информация, а готови тухли и цели блокове с психични "лего-елементи". В голямата си степен - направо сглобени, защото по-голямата част от ползвателите точно така им е нужна...

------

Продължаването на поддържането на фокуса на пишещите в някой си рамус, е само една гола реактивност. И тя е с типичния си характерен лимит. И израз на пълното безсилие за разбиране за какво се съотнасят казусите на темата. А тия казуси касаят ВСЕКИ човек, всеки субект. Особено - че с тях добива изразност принадлежността на даден субект към етапа на своето психично развитие.

Самата основа на темата и дълбочината на проблемите, които тя поставя, не интересува въобще няколкото пишещи, и те просто си спамят, като образуват групирания по признака на ползата. Задължителният за групирането общ елемент, е избора на дразнител за да дава общ вектор за реакция спрямо него. Това е стаден рефлекс, една от проявите на социалните базови инстинкти. И това са хора с изведена напред непрекъсната силна заявка за интелигентност, с характерните елементи на настояване, декларативност и периодичните напори на "вятъра" за всичките тия.

Всичко това е елементарно и твърде предсказуемо. за същите то наистина е хоризонта на вселената им. Склонността на потвърждаване тук се проявява в няколко плана, но най-характерният е от вида "онова, което мога, което знам, което мисля, е онова, което съм" и главния стремеж е то да се представи като "осъзнат избор" и да се придаде на личния лимит ролята на обективно ограничение, да се сложи сред вселенски и обективни принципи и дори концепция. По този начин личните лимити спират да създават 'дразнене' че "аз съм лош, не ми достига, не съм достатъчно умен, мислещ - така е логично, естествено и... нормално. Никой друг не е умен, нито мислещ (повече от мен/нас) - защото "това е невъзможно" и се дъвчи "природата, законите, вселената, психиката... там бил лимита. Достатъчно било само да се осъзнава... те границите винаги си били там, защо да не живеем спокойно и кротко... и все в същия вече толкова повторяем план, който е толкова важен за същите негови изразители.

От друга страна - понеже е очевидно че определени субекти проявяват различност спрямо общата маса и тя намира конкретно изражение, те се признават като "авторитети", идеализират се и се поставят в социума именно като идеализирания си образ. Това дава възможност да се приеме спокойно и без дисонанса "че някой е повече от мен/нас"...

Обратния вариант е - просто да си призная пред себе си че "не ми достига"... но това е напълно абсурдно, излизат някои стари положения, които.. веднага стартират типични и първосигнални програми - реакциите на компенсация, заради невъзможността на тази "абсурдност".

УСЛОВНО - в социума, като цяло, нуждите и потребностите задават и процесите и динамиката, вида и нивото на отношенията. Когато при достатъчен брой психични субекти, всичко условно изразено дотук е налице, възникват групови форми за неговия обмен между тях, включително и дефицитите и компенсацията им. Така обаче се реализира и тяхната илюзия за обективност - защото когато моят дефицит го усещам и в "този до мен", напълно по детски удобно генерализирам че това е "вселенски закон" и става удобно за всеки в резонирането помежду им. Ползата за АЗ/НИЕ от това генерализиране довежда същото да се изведе до много широки граници с колективни взаимни усилия. По този начин става и основание за конвенция помежду им - именно заради ползата.

----

СКЛОННОСТТА КЪМ ПОТВЪРЖДЕНИЕ е само фрагмент от далеч по-комплексните прояви на базова инстинктивна подложка, която важност и приоритет е напълно неприемлива за нейните изразители. И всичко това, в темата и текстовете, в когнитивната наука, се представя само като "склонност". Но всъщност - за субектите които имат етапни блокажи, главно в емоционален план, същата "склонност" непрекъснато се превръща в БИТКА - за потвърждение, дори до "война". И тя става твърде ожесточена, защото... това е част от всички описани условно етапни процеси, явления, зависимости и рефлексията им в поведението и когницията.

В някакъв смисъл емоционалните блокажи в детските възрасти, нанасят паметови отпечатъци от негативни изживявания. Те са с изключително сложен характер, защото се наслагват, изменят с всяко припомняне, което се превръща в преживяване на отпечатъка ... По този начин, повторяемостта задава блокажи и стопира емоционалното израстване към следващи етапи. Появата на интелектуалните възможности и тяхното оформяне и стабилизиране се появява в нищото - без нужната стабилизирана и израсната емоционална подложка и това подава сложна картина на възникване на вътрешни конфликти от типа "емоционално-интелектуално".

Интелекта, по принцип, сред всеки човек съвсем очевидно идва след достатъчни възрастови натрупвания и напълно естствено - много след емоционалните определящи инстинктивизми. Но въпроса е - че когато при емоционалния свят не се достигне до зрялост и твърде много конфликтни положения останат нерешени, това задава цялото битие занапред.

----

"Природата" и евоцията е програмирала в човека неговите базови инстинкти. Принципите им задължително са да са опростени - и във възприятие и в отражение. защото е било нужно да сработват бързо - все пак от това е зависило оцеляването. Моделите на базовите инстинкти се прехвърлят в по-високите нива на когнитивност - идващи в последствие с израстването. От ниските и основни дялове, минават само алгоритмите, но те са достатъчни за да оформят "инстинктивността".

Един от общите принципи, с израз и проява в базовите инстинкти, изключително характерен и лесен за извеждане, е явлението "ПОВТОРЕНИЕ". Елементи и взаимодействия, които не намират нужната зрелост в динамиката си за да станат преходни, се задейства съвсем естествен импулс към повторението им. Повторението допълнително е елемент, който има изключително сложен характер и в определени етапни процеси е много нужнен и важен. Но именно - като преход и метод към решение и преодоляване на зациклянето. Ако това не се намери - се "повтаря" докато не се реши и отработи.

----

В темата всичко това се опримерява чудесно от няколко твърде характерни представители и изразители. Дори когато им се обясни, очевидно че "толкова настояваната интелигентност, не е в състояние да повлияе нито на поведение, нито на възприятие". От друга страна - парадокса е, че от същите се декларира точно обратното. Но неспособността за адекватна рефлексия е само фрагмент и лакмус на защитните процеси, демонстрирани твърде очевидно от няколкото им изразители в темата.

Редактирано Декември 5, 2017 от ramus

[insighting]

Преди 3 часа, ramus said:

толкова настояваната интелигентност, не е в състояние да повлияе нито на поведение, нито на възприятие

Това си е ваше лично възприятие. Дотолкова, доколкото можете да възприемете едно цвете като осезаем обект. И да придадете на това цвете лъжливи или истинни свойства. При това не се изисква да имате монолитен ум, за да решите какво да правите с него. Може да го откъснете или да го отглеждате в саксийка. Може дори да го подарите някому, тъй като общуването е най-ефективната позитивна стратегия на емоционалния разум. А що се отнася до това дали ще се почувствате неловко или комфортно, знаете, че тази оценка винаги се усеща и на физическо ниво.

[Incorrectus]

1 hour ago, insighting said:

Това си е ваше лично възприятие. 

Рамус е страстен привърженик на психологизма. Не казвам на психологизма в науката, защото той не изразява гледището на нито една наука. Нали декларира, пък и му личи, че мрази ученето и учените. Дали ще се включи в тема по история, философия или психология - няма значение. Навсякъде всичко се психологизира и се обяснява със стадни инстинкти, детски емоционални блокажи и т.н. 

Познанието обаче е сложен процес, който се изучава от огромен брой различни психофизични науки, а в днешно време и от информативни (ИТ). Това за него няма никакво значение. Той си вярва, че цялото разнообразно знание и поведение на човечеството може да бъде редуцирано до детски неврози и стадни инстинкти. Освен това той не знае, че психологизмът преди повече от 100 години е отречен като субективна форма на знание, пардон, на незнание, защото е проблем на формалната логика. В този смисъл психологизмът на Рамус е дълбоко незрял, неграмотен и инфантилен, защото не признава друг подход към знанието и счита, че (перифразирам Фройд) същността на психичното може да бъде натикана в съзнанието, където да пречи, да тормози, да влудява...Не можело по друг начин, явно счита Рамус.

С този натрапен и натрапван непрекъснато във всяка тема инфантилен психологизъм се шамаросва личността на всеки опонент, но не и неговият текст. Да се възразява няма смисъл и няма полза, защото личната познавателна незрялост на Рамус трябва да се счита за полезна, културно задължителна и неизбежна за всеки - аз съм такъв, такива сте и вие. Щом няма файда да се възразява, нека да се забавляваме.

[Incorrectus]

Преди 7 часа, ramus said:

Интелекта, по принцип, сред всеки човек съвсем очевидно идва след достатъчни възрастови натрупвания и напълно естствено - много след емоционалните определящи инстинктивизми.

"Природата" и евоцията е програмирала в човека неговите базови инстинкти. Принципите им задължително са да са опростени

Емоцията не определя интелекта и в никакъв случай не определя инстинкта. Мислите и емоциите са проявления на ума, а не на интелекта. Интелектът е отговорен за решенията, а не за мислите и чувствата. 

Инстинктът може да е опростен, но в никакъв случай не е еднакъв за всички, както вие го представяте. Той не е клонинг във всеки един човек, следователно е просто една способност - безусловен рефлекс, който варира в неизвестни граници - в някои хора се проявява, а в други - не или поне не в същата степен. Освен това инстинктът показва, че нещо е, но не дава ясна картина какво е нещото. Ако инстинктивно усещам, че ще се случи нещо лошо, то не мога да знам дали ще ме блъсне кола или ще ми падне саксия на главата. Това е инстиктът - проста форма на поглед зад ъгъла, както находчиво го нарича Юнг. Като проста форма на усещане инстинктът не е "виновен" и нищо "не знае" за отговорностите, които натоварихте на неговата бедна "глава".

Ако в своето детство сте имали емоционални блокажи, ако във вашия индивидуален живот инстинкт, интелект и емоция се намират в хаотичен еклектичен клинч, не се заблуждавайте и най-после разберете, че това не се отнася за всички други хора по подразбиране. Всичко това, което пишете, не е правило, а личната психична история на Рамус.

[ramus]

Преди 4 часа, insighting said:

Това си е ваше лично възприятие.

-------------

Ако "личните ми възприятия" довеждаха до тия твърде Нелични резултати, каквито са в темата - дали са толкова "лични"? А и... вие да не би да имате ясна разделителна линия между личното и "обективно" възприятие... Вие примерно твърдите че имате 'друго възприятие' на всичко, което се изнася в темата - но - според вас самата - тази разлика идва ли защото вие имате "обективно възприятие" или е просто заради наличие на 'вашето лично възприятие'?

Ако последното е "отговор" - то тогава кое прави разликата и значенията между различните 'лични възприятия'...

От друга страна - вие имате предвид "лична интерпретация" , а не "възприятие"... но това е само предположение - като сред останалия контекст...

Но буди недоумение следното:

Преди 4 часа, insighting said:

...на емоционалния разум.

С толкова произволно нагласяне на пълнеж на понятията всеки може да си напише каквото си иска и да претендира за абсолютна правилност, вярност и дори обективност. Ако му е толкова важно - воала... Заглавието на тази тема касае именно това.

Редактирано Декември 5, 2017 от ramus