Отиди на
Форум "Наука"

Комбинация на цветовете


Recommended Posts

  • Потребители

В темата ****** споменах за сайта си (6pp.uk.to) в който възнамерявам да вкарам някакви параметри за визуализирането му. Там писах за дължината на текста, а тук ще дискутирам за цветовите схеми.

Междо другото такива параметри вече съм правил, което можете да видите например в този мой сайт - http://6pp.suteren.org/. Задачата се усложнява, обаче, ако искам да въведа не 3, а практически неограничено количество цветови теми. Считам, че това е сравнително лесна задача, която може да се атакува директно, а и да не изисква особено много работа по формулирането й. Решавайки я (все още не съм я и почнал), нагледно (а и с ваша помощ) тук във форума ще се придобие някаква практическа представа от ИИ (макар и в точно конкретна област).

Значи, ако искате някаква тема, то няма да почнете да слагате цвят по цвят и да се ядосвате, че нещо не ви изглежда добре. Идеята е, да изберете определени критерии, които или ще се отбелязват или ще избира от определена скала. Една от задачите ще е да се формулират какви ще са тези критерии. Започвам списъка с:

 Естественост на цветовете:

 Мекота на тоновете:

 Представителност на изгледа:

Разбира се, може би това не са най-правилните, но в бъдеще ще ги дооправяме.

Когато компютъра съставя цветовите теми, то за какво ще трябва да следи? Ето няколко примера:

1. Комбинация на цветовете: Съществува цветови комбинации, които изглеждат ужасно! Те трябва предимно да се избягват, като може понякога да се допускат в зависимост от параметрите цветове, които иска съответния посетител.

2. Контраст: Кога два цвята трудно се различават един от друг? Това е също въпрос на който ще трябва да тъсим отговор. Тъмно сиво на черен фон, например, се вижда доста по-лошо отколкото светло сиво на бял фон. С това искам да кажа, че разликата в интензитета изобщо не решава този проблем.

3. Натовареност: Ако имаме чисто червен фон то е ясно, че това много ще дразни очите.

Разбира се, и тук има да доопределяме параметрите, т.е. показаните по-горе варианти са само "на първо четене (по-точно писане за мен)".

Изчерпателните отговори на поставените по-горе въпроси изглежда ще можем да получим, при намесата на професионално мнение на човек занимаващ се с психология. Във връзка с това ще спомена, че има някои други области от ИИ (например "автоматично програмиране", "управление на роботи", "доказване на теореми") които не изискват психологическа помощ, но избрах точно тази задача, защото: 1. Има реално практическо приложение, т.е. и 2. При нея се появяват доста по-малко странични проблеми, свързани примерно ако се заемехме с някоя от другите теми.

Третата задача, която виждам е начинът по който да се определя, кои цветове с кои се срещат и в какъв контекст се срещат. Крайната програма ще представлява цикъл по запълването на цветовете, съобразявайки определените от нас изисквания.

Темата е отворена за мнения и идеи, за развитието на задачата...

Редактирано от Spirit
По молба на автора
Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...
  • Потребител

На мен също ми трябва обяснение основно по 2я въпрос ,защото в момента (така де малко е замръзнала работата като не го знам това ) правя програма за разпознаване на обекти от снимка или от 2 едновременно направени снимки ,от които може да се изведе разстоянието в дълбочина на обектите и така бързо може да се създават 3 измерни образи (а.к.а 3D) . Та за да се разграничават обектите мисля първо да направя алгоритъм за разграничаване на текстурите ,с който да се определят и обектите ,да бъде определяна формата им ,за да може да се търси ротация и мащаб ,но нещо се отклоних . За целта ми трябва начин за намиране на резки разлики в цветовете - т.е. това ,което хуz каза за контраста . Моя теория е ,че цветовете се различават повече ,с колкото е по-голямо разстоянието между тях в цветовата палитра в която червено ,зелено и синьо са ъглите на равностранен триъгълник и влиянието на цвета (кой да е от 3-те) отслабва с отдалечаването от центъра си и стига до нищо преди стигането на другия център (при разстояние по-голямо или равно на страната на триъгълника) . Тази графика аз я направих на QBasic и математически беше точно ,но QBasic няма възможност да изобрази толкова много цветове (само до 256) . Сега предполагам ,че повечето от вас не разбраха какво имам в предвид (не друго ами аз не мога да обяснявам ) да задам 2 по-прости въпроса - 1 Как се формира физически цвета - всеки цвят ,включително бяло и черно с уникална дължина на вълната ли (това е което четох) и как се формира той на базата на RGB (червеното,зеленото и синьото - основните цветове) математически и практически щото е мн мътно - хем са с различна вълна хем се формира от RGB)? Сега се замислям ,че 2D изобразяването на палитрата с равнистранния триъгълник и разстоянието до точките би трябвало да е верен . :whistling: . Кажете какво мислите :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
червеното,зеленото и синьото - основните цветове

Това не ми е много ясно. Защото от синьо и жълто става зелено, ама не ми е ясно как от червено, синьо и зелено ще излезе жълто. Но тъй или иначе за тези трите се твърди че са основните.

А за програмката ме съмнява да се получи. Цвета го виждаме, в релултат на дължината на отразена от някой предмет. Ще рече, че в зависиост от осветлението един и същи предмет можем да го видим с различен цвят (по-точно тонове на един и същ цвят). Обемът при рисуването се придава чрез свелосенките - по осветените места са по-светли - до бяло, а по-тъмните в по-тъмни тонове до черно. Ще рече, че програмката, ще придаде да речем дреха на цветни точки като дреха с вдлъбнатини и издатини. На този етап ми се струва трудно да се направи програмка, която да възприема и обработва цветонете с прецизността на чов. мозък. Не че и така цветовете не създават повякога илюзията за релеф.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Или ти си малко дезинформиран или аз съм направил някакво революционно (горе-доло) откритие (а най-вероятно е да не си разбрал какво имам в предвид) . Идеята е ,че от 2 снимки направени от 2 различни месета (както са разположени очите ни) можем да получим 3D ,защото можем да измерим изместването на предметите и съответно колкото по-малко изместване - толкова по-далече е обекта :) . Вярно е ,че ние разпознаваме доста и от светлосенките ,но си има причина тварите на земята да имаме по 2 очи и мисля ,че е точно тази .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

3 D в случая ще рече нещо като стериоскопични снимки - така ли? Защото от 2 снимки едва ли ще се получат онези компютърни симулации дето обекта да може да се завърти (освен разбира се ако не става дума за нещо по-просто като скубче или топче).

Наистина от написаното не разбрах много за какво става дума.

хем са с различна вълна хем се формира от RGB

Това RGB го има при телевизорите/мониторите. При черно-белия кинескоп когато лъча нагрее някоя точка, в зависимост от интензитета тя свети различно и се получат нюансите от черно до бяло. На цветния точките са три - червена, синя и зелена - става нещо като смесване на бои. Това е свързано с електронната обработка на образа. Окото пък възприема вълна и в зависимост от дължината й ни дава цвета. Ние не възприемаме цвета, а светлосенките и от там ни се привижда релеф. Затова една кола макар и да е червена, ние не винаги я виждаме с един и същ цвят, а по тъмното като тъмно-червена, а при силна светлина може да възприемем отделни части като бели.

Струва ми се, че ти под дължина на вълната разбираш разстоянието от апарата до обекта, т.е. това разстояние, което определена дължина (напр. отговаряща на синьо) трябва да измине от обекта, който я е отразил до апарата. На практика обаче дължината на вълната от дадена цветова точка си е една и съща, но при стериоскопичното снимане се хваща от два ъгъла и после се сглобява в мозъка. Стереоскопичните снимки са на практика двете снимки направени на тънки ивички, като покритието е направено от множество призми и на практика всяко око гледа лентичките само от едната снимка. Иначе казано имаме точка с една и съща дължина, но и две координатни системи, в които е на различно място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
3 D в случая ще рече нещо като стериоскопични снимки - така ли? Защото от 2 снимки едва ли ще се получат онези компютърни симулации дето обекта да може да се завърти (освен разбира се ако не става дума за нещо по-просто като скубче или топче).

Наистина от написаното не разбрах много за какво става дума.

Да невъзможно е да се направят тея графики ,които си ги разглеждаш целите както каза ти ,но става въпрос ,че така получаваме информация общо за обекта - положение в пространството ,форма (при определянето на формата не знам още как да действам ,а и от 2 снимки с такава малка разлика трудно може да се определи цялосто как изглежда обекта освен челно границите му,което се опитвам да направя първоначално) .

Това RGB го има при телевизорите/мониторите. При черно-белия кинескоп когато лъча нагрее някоя точка, в зависимост от интензитета тя свети различно и се получат нюансите от черно до бяло. На цветния точките са три - червена, синя и зелена - става нещо като смесване на бои. Това е свързано с електронната обработка на образа. Окото пък възприема вълна и в зависимост от дължината й ни дава цвета.
Е добре това с възприемането е хубаво ама това смесване на вълните в кой момент става ? ,примерно като нервните окончания получат RGB вълни с различен интензитет ги възприема като цвета към който се сумират или какво ?

Ние не възприемаме цвета, а светлосенките и от там ни се привижда релеф. Затова една кола макар и да е червена, ние не винаги я виждаме с един и същ цвят, а по тъмното като тъмно-червена, а при силна светлина може да възприемем отделни части като бели.
Аз имах в предвид по-скоро не намиране на релефа ,а отличаване на не-камуфлажен обект ,т.е. като има нещо ,което се набива на очи да може да го отличи компютъра ,да го запише като обект ,запомняйки формата и при снимка примерно след една секунда ,ако обекта не е на същото място го търси по форма и му записва и скорост ,която може да бъде и в дълбочина и пр.

Струва ми се, че ти под дължина на вълната разбираш разстоянието от апарата до обекта, т.е. това разстояние, което определена дължина (напр. отговаряща на синьо) трябва да измине от обекта, който я е отразил до апарата.
Нем ,знам си ,че дължината на вълната е разстоянието между 2 пик-а (нещо не се сещам как беше ,че съм учил физика на немски - Wellental е на de) и това е при коя-да-е вълна ,включително електромагнитната.

Стереоскопичните снимки са на практика двете снимки направени на тънки ивички, като покритието е направено от множество призми и на практика всяко око гледа лентичките само от едната снимка. Иначе казано имаме точка с една и съща дължина, но и две координатни системи, в които е на различно място.

Това честно казано не го хванах много . :unsure:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Е добре това с възприемането е хубаво ама това смесване на вълните в кой момент става ? ,примерно като нервните окончания получат RGB вълни с различен интензитет ги възприема като цвета към който се сумират или какво ?

Ако се вгледаш хубаво в оцветяването на тази страница, ще видиш, чеветло-синьото не е хомогенно, а се състои от бели и сини точки. Сивото пък е от бели и черни. В по-тъмните участъци просто броя на черните точки е повече. Погледнато от по-далече или без много вглеждане си изглеждат като светло синьо или сиво, а то си е на практика каре. Пъ кощия начин от трите основни се получават другите. Всъщност една лилава точка, която гледме на екрана е светещи червена и синя. Но са мънички и телевизора е далеч на ги възприемаме като една лилава. То и на хартия което се прави понякога е комбинация от цветове, каре ама изглежда като междинен цвят.

Е добре това с възприемането е хубаво ама това смесване на вълните в кой момент става ? ,примерно като нервните окончания получат RGB вълни с различен интензитет ги възприема като цвета към който се сумират или какво ?
Точките са мънички и окото не може да ги възприеме като три цвята, а само като комбинация. Затова като се направи увеличение на една картина на компютъра, тя се пикселизира - образът изглежда доста по-различно от това, което е в нормален размер.Ако много се намали също почва да се размазва, защото в окото цветовете се размиват.

Аз имах в предвид по-скоро не намиране на релефа ,а отличаване на не-камуфлажен обект ,т.е. като има нещо ,което се набива на очи да може да го отличи компютъра ,да го запише като обект ,запомняйки формата и при снимка примерно след една секунда ,ако обекта не е на същото място го търси по форма и му записва и скорост ,която може да бъде и в дълбочина и пр.

Това не го разбрах много. Памела Андерсън веднага се набива на очи, ама за компютъра е същото като Анастасия Мозер. :biggrin: При промяна на ъгъла на наблюдение предмета променя формата си. Напр. пирамида погледната отгоре изглежда съвсем като квадрат с разчертан "х".

Това честно казано не го хванах много .

Спретнах едно чертежче - нескопосно, ама набързо това се получава. Та на ф.1 се вижда (в доста уголемен вид) редица от призми. Погледнати от една страна под ъгъл, те се сливат и имат напр. червен цвят. Ако се погледне от другата страна обаче, пак под ъгъл, ако е оцветеня в синьо се получава сивьо поле. Този ефект се използва при стериокартичките или тези картинки, дето се сменят. В първият случай обаче са две снимки на един обект, а във втория две различни изображения.

Имаше една поредица книжки - Третото око - там вече по някакъв по-друг механизъм в една шарена картинка като човек си развърти до разногледост очите може да види 3 Д изображение - много забавно. Може би нещо такова ще ти трябва - обаче както и човек да си върти очите все си е шарено, а не прави обичаните цветове на обеките, с които сме свикнали - напр. зайче ама не бяло на зелено поле, ами всичко е на зелено и жълто.

На ф.2 съм показал редуването на точки. Като са доста големи като на чертежа си става каре. Но ака са доста малки, това ще изглежда тъмно-челвено, лилаво, розово....

И на третата имаме лилава точка. И в двата случая е лилава, но е на различно място в коорд. с-ма. Т.е. имаме "лилава дължина" на вълната, но точката е на различно място. От там иде стериоефекта.

Впрочем същото е и със звуковите вълни - не са с еднаква дължина, амплитуда и т.н. Обаче от източника до едното ухо разстоянието е едно, а до другото - друго. Така идват с изветна разлика и се ориентираме откъде иде звука. За да се хване този ефект от компютъра обаче трябва да сме с 2 тонколони. :bigwink: Ще рече, че и за стериоефекта ке трябва някакво приспособление - като напр. използваните в кината очила с различно потъмняване на стъклата.

post-549-1193944775_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Относно разликата в интензитета на цветовете - не е съвсем така. Например, ако имаш нещо много тъмно на черен фон, то то е почти реразличимо. Ако инвертираш картинката - всичко веднага се вижда. Оказва се, че въпреки че разликата се запазва, то изображението става мнооого по-видимо.

Относно 3-те основни цвята работата е в въприемането от окото. То не ти изпраща дължината на вълната, а вероятно си имам "датчик" за отделните цветове. За това свое твърдение не съм съвсем сигурен - занам само че определен вид клетки се грижат за цветното изображение, но не съм сигурен, че изпращат различни сигнали. Предаването на сигналът по нервите междо другото ми се струва че е дискретно (някакви йони прескачаха - има хора в този форум които по-добре го знаят).

Относно това, че спектърът е непрекъснат, а не от 3 цвята, то работата е следната. Ако имаш датчик за определен цвят, т.е. за определена дължина на вълната, то той ще реагира и на околните дължини на вълните. Колкото по-близка е дължината на вълната, толкова ще е по-добра реакцията. Така в спектъра между зеленото и червеното ще е жълтото (което на по-тъмно си е обикновено кафяво). Това е обяснението. Някои лъчи, като ултра виолетовите изобщо не могат да се представят с RGB, докато са си част от спектъра (много далеч са от всички "датчици").

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ако се вгледаш хубаво в оцветяването на тази страница, ще видиш, чеветло-синьото не е хомогенно, а се състои от бели и сини точки. Сивото пък е от бели и черни. В по-тъмните участъци просто броя на черните точки е повече. Погледнато от по-далече или без много вглеждане си изглеждат като светло синьо или сиво, а то си е на практика каре. Пъ кощия начин от трите основни се получават другите. Всъщност една лилава точка, която гледме на екрана е светещи червена и синя. Но са мънички и телевизора е далеч на ги възприемаме като една лилава. То и на хартия което се прави понякога е комбинация от цветове, каре ама изглежда като междинен цвят.

Мисълта ми беше за матерялния свят а не за мониторите но направих връзката -доло ще пиша ;)

Това не го разбрах много. Памела Андерсън веднага се набива на очи, ама за компютъра е същото като Анастасия Мозер. :biggrin: При промяна на ъгъла на наблюдение предмета променя формата си. Напр. пирамида погледната отгоре изглежда съвсем като квадрат с разчертан "х".

Става дума за примерно за квадратче на бял фон ,а не за Памела Андерсън в кремави завивки ,за което ще е нужна доста по-сложна техника :biggrin: .

Спретнах едно чертежче ...
Благодаря ,за което,разбрах за какво говореше сега :)

Относно разликата в интензитета на цветовете - не е съвсем така. Например, ако имаш нещо много тъмно на черен фон, то то е почти реразличимо. Ако инвертираш картинката - всичко веднага се вижда. Оказва се, че въпреки че разликата се запазва, то изображението става мнооого по-видимо.

А какво мислиш ,че е - особеност на окото или свойство на вълната ?

Относно 3-те основни цвята работата е в въприемането от окото. То не ти изпраща дължината на вълната, а вероятно си имам "датчик" за отделните цветове. За това свое твърдение не съм съвсем сигурен - занам само че определен вид клетки се грижат за цветното изображение, но не съм сигурен, че изпращат различни сигнали. Предаването на сигналът по нервите междо другото ми се струва че е дискретно (някакви йони прескачаха - има хора в този форум които по-добре го знаят).

Относно това, че спектърът е непрекъснат, а не от 3 цвята, то работата е следната. Ако имаш датчик за определен цвят, т.е. за определена дължина на вълната, то той ще реагира и на околните дължини на вълните. Колкото по-близка е дължината на вълната, толкова ще е по-добра реакцията. Така в спектъра между зеленото и червеното ще е жълтото (което на по-тъмно си е обикновено кафяво). Това е обяснението. Някои лъчи, като ултра виолетовите изобщо не могат да се представят с RGB, докато са си част от спектъра (много далеч са от всички "датчици").

Моя теория е ,че има не датчици ,а нерва на окото ,който примерно приема постоянно примерно 10 000 вълни (не знам какъв е мащаба май е по-скоро в трильони но това е др тема) изпраща на 1/24 сек ((да кажем) ;) ) импулс с определен интензитет към мозъка сумарно от вс вълни.

Аз си изградих представа каква е работата - имаме предмет произволен ,той е изграден от мн частици с различни свойства и всяка една от тях отразява светлината по различен начин ,обаче ние не го виждаме шарен ,защото окото ни (или по-скоро мозъка) не е с такава разделителна способност и сумира на определено ниво цветовете (което се използва с мониторите ,обаче за разлика от естествения свят при тях се използват 3 основни цвята ).

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

http://staffweb.ncnu.edu.tw/jcliu/course/images/rgbcirc.bmp

Това изображение, покавза точко какво става, при смесването на основните 3 цвята, синьо, зелено и червено, с натрупване на енергия, на единия цвят въргу другия. Точния нюанс се контролира, с точното количесто от всеки цвят. На този принцип работи всичко електронно, де що показва цветен образ, от И-под, до мониторите, телевизорите, телефоните с цветен дисплей..... и прочието електронни устройства с екран дето се сещате за тях и тези дето не се сещате за тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да схемата RGB е прекрасно известна на занимаващите се с програмиране. Например при 24 битово кодиране, то всещи пиксел от екрана се представя с 3 байта. Първия е за червеното, втория за зеленото, а третия за синьото. При цветните принтери, обаче, схемата е CMYK - цият (т.е. светло синьо); магента (т.е. по-скоро виолетово); йелоу - жълто. Буквата K е означение за черното, защото смесицата на всички цветове дава тъмно кафяво, а не съвсем черно.

Тази забележка, обаче, не е особено подходяща за темата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...