Отиди на
Форум "Наука"

Турската средна класа - основна база за икономическия възход на Турция през 21-ви век


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 14 часа, bulgaroid said:

Дали ? Аз не мисля така. Прочети Макиавели или Клаузевиц.

Напиши тогава как мислиш, а не се позовавай на авторитети.

Чел съм някои неща от Клаузевиц, както и "Принцът" на Макиавели. Основното при Клаузевиц е "войната е продължение на политиката с други средства", при Макиавели е пълната липса на морал в политиката и всепозволеността в името на властта. Не е ясно какво визираш, правейки паралел с Турция, само се досещам кой е визираният, но и давамата автори не могат да ти дадат готови формули, с които да игнорираш конкретния икономически анализ.

Че, имат амбиций спор няма ама то не е само Саудитска Арабия. Забрави Иран, а Русия ? Като добавим Египет най-големия враг в момента,и Ирак, блъсканицата става голяма.

Блъсканицата наистина става голяма, защото се сравняват несравними неща, по-скоро кашата става пълна. Иран е шиитска държава и по дефолт не може да претендира за лидерска позиция сред преобладаващо сунитския мюсюлмански свят. Египет е в много лоша икономическа кондиция, далече под средните доходи, без видими перспективи да излезе от техния капан. Ирак е американски протекторат. Русия няма място в това уравнение, не е част от него.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 61
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Ще започна тази тема с публикуването на две много интересни, според мен, статии на двама турски автори, както и с едно уточнение - поставям темата в раздел Икономика с молба към колегите, които участв

Напиши тогава как мислиш, а не се позовавай на авторитети. Чел съм някои неща от Клаузевиц, както и "Принцът" на Макиавели. Основното при Клаузевиц е "войната е продължение на политиката с други

Едва ли Ердоган ще забрави откъде тръгна, кой го издигна и кой го подържа, но знае ли човек? Ергоган е основателят на Партията на справедливостта и развитието /По скоро смятам че не могат да се п

Posted Images

  • Потребител

Лаф да става..

Да добавя към напианото от Киров

 

Нарастналите "амбиции" на Турция или Ергдган в частност,  не са в да скъса връзките си с ЕС или да дори да "оглави мюсюлманския свят" (що за "анализ", какво да "оглави" след като като тя  не е  ислямска република, а е национална държава, в която шериатът  няма някаква роля, и никога не е имал) , а да възвърне водещата си място като регионална сила..Това няма как да стане ако се скъсат икономическите връзки или променят отношенията с ЕС, колкото и да се вижда такова желание или намерение на някого.

Тъкмо заради тези връзки и отношения, днес Турция е това което е, и е нелепо и да се вменава нещо друго на управлението на APK и Ердоган. Защо?   Обяснихме го много пъти, на много места:

Тази AKP и Ердоган бяха лидерите, двигателите и "извършителите" на процесa на икономическото и политическо въздигане и трансформация  в "европейски стил" държава, на бедната кемалиска република, в която икономиката и инициативноста (икономическата свобода,но и не само тя) беше ограничена от рамките на държавния контрол и съществуващата идеология и докрина.

ПС

Ислямизъм в Турция няма, Има "възвръщане" към корените на гражданите (турците, и кюрдите), а това са религията (да това е ислямът, подтискан от предишния режим и идеология) и историята (забранената от предишния режим, "Османска Империя" е част от историята на турците и на Турция); в крайна сметка всичко това е едно европеизиране на Турция и в политически план..(Турция като една дясно-консервативна европейска страна, консервативна в социалната област, и либерална в икономическата)

Защо споменавам кюрдите: освен че днес имат предвания на кюрдски език,  по-важното е, че при новия режим, те са представени в политическия живот - парламентрано и извънпарламентарно, както и в регионалното управление.

Самата AKP години наред е част ЕPP (ЕНП, Европейската Народна Партия), а днес е част от Alliance of European Conservatives and Reformists (AECR)

ППС

Защо днес виждаме млади жени с кърпи в големите градове в Турция? Поради същата причина, поради която виждаме "ватниците" в Русия или национал-популистите България - хората от селата, с тяхната култура и ценности "ударно" станаха част от третото съсловие
В Турция хората от селата се стекоха "ударно" и масово към големите градове, Това е резултат от политиката на либерализиране на икономиката, и съответно - замогването на гражданите на Турция.

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 

Коя от тези Турции има по-голяма регионална тежест и значение?

А) Турция с икономика  в рецесия (липса на растеж или минимален такъв), прекъснакла икономическите си политиески връзки с ЕС, и с нестабилни и неработещи институции. (Днешна Путинова Русия 2)

Б) Турция с нарастващ БНП, със силни икономически и политически връзки с ЕС,

В) Турция с нарастващ БНП, предвидима и институционално стабилна, и в пълна или значителна степен част от ЕС (и  имаща глас в ЕС и у влияеща на процеситес в ЕС ) , т.е Турция част от ЕС, и подкрепена от ЕС?

Пътя и интересите , целите на Турция изглеждат ясни (всъщност те са зададени много много отдавана   - да се върви към (B) , друг е въпросът докъде и как бъдат ще са постигнати..

Още един въпрос?

Има ли интерес  ЕС, Турция да стане част от  него?

Отговор: Да, ЕС има икономически и политически интерес да разширява влиянието си - икономическо и политическо (чрез Турция) върху Близкия Изток и региона, и  най-вече да влияе върху процесите в този регион , който го засягат..

Теориите "Хазин", или в стил "Хазин" са  погрешни и откъснати от реалността и фактите за Турция и близката и история

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Турските инвестиции зад граница

Глобалните корпорации винаги търсят най-високата степен на печалба и подходящия сектор за това; те оставят секторите с нисък процент на печалба на местни фирми. Това е причината промишлеността да е съсредоточена в Азия. Също така в резултат от това разделение на труда, днес Турция се превърнала в един голям "износител" в автомобилната индустрия, докато някога тя изнасяше предимно текстил и храни.

За Турция, която има дефицит в външната търговия в размер 8-9% от БВП и следователно се нуждае от чуждестранен капитал, експортирането на капитал не е следствие на "капиталов излишък", а е по различни причини. Разбивката по сектори на направените от Турция инвестиции в чужбина през последните 10 години дава обяснение на този парадокс, Турция да изнася предимно капитали.

5a5c6d841c760_Untitled1.jpg.87d52b479442f678ffe945478c89221b.jpg

55 процента от турските инвестиции в чужбина е във финансовия сектор

През периода 2002-2012 г. чуждите ресурси  от около 485 млрд. долара, влели се в турската икономика, бяха предимно заеми и горещи пари, като само около 20% от тях са преки инвестиции.Повече чужди инвестиции идват от покупките на приватизирани държавни предприятия и закупуването на местни банки.

През същите години инвестициите на Турция в чужбина не достигнаха дори една пета от това. Според данни на турската ЦБ стойността на активите на преките инвестиции на Турция в чужбина в края на първото тримесечие на 2015 г. е 33 милиарда долара, а стойността преките чуждестранни инвестиции в Турция се оценява на 185 милиарда долара. Това показва, че преките инвестиции на Турция в чужбина представляват само 17% от преките чужди инвестиции в страната.

5a5c6de295e11_Untitled2.jpg.157ffba79d5b31955ee1c53f17923b1b.jpg

Жълтият цвят индикира преки чужди инвестиции в Турция /за тяхната структура стана въпрос в предишни постинги/, синият - турски инвестиии в чужбина

5a5c6eefad67c_Untitled3.jpg.4e31f1b1bf15256ab95bc4c496c93edf.jpg

5a5c6f1317fa4_Untitled4.thumb.jpg.f1a802145e5d47e336ea549a271fb644.jpg

75 процента от инвестициите на Турция в чужбина са в Европа и САЩ, а останалите са в Азия. Секторната разбивка обяснява защо това е така: най-голям дял от преките инвестиции на Турция в чужбина са свързани с финансиране. С други думи, турските банки инвестират във финансови центрове като Холандия и Люксембург, за да намерят пари; те печелят пари чрез брокерство на външния пазар. Освен това, те оперират в данъчни убежища в офшорни банкови зони като Ирландия и Малта. Това е същността на инвестицията в чужбина във финансите.

Отраслово, на второ място се класират хранително-вкусовата промишленост и текстилната промишленост, в които се е специализирала индустрията. Резонно е те да търсят външни пазари. Инвестициите на Турската Петролна компания TPAO в чужбина в богати на петрол страни като Азербайджан, Казахстан и Ирак заемат дял от близо 15%. Също така, инвестициите на лидиращия мобилен оператор Turkcell в чужбина са забележителни. Турските авиолинии (THY) също изглежда са направили инвестиции в чужбина, като откриват офиси в няколко държави. Има и строителни компании, учредени в чужбина, базирани в Русия, Украйна и други съседни страни с общ дял от турските инвестиции от близо 8%.

В обобщение, след 2002 г. Турция се разраства като страна, в която се влиза интензивен външен ресурс; изпитваща огромен глад за чуждестранна валута (дефицит по текущата сметка); тя изисква чужди ресурси отново и отново. Изнася, но импортира повече. На пръв поглед изглежда, че тя също инвестира в чужбина, но същевременно отваря вратите си за няколко пъти по-големи потоци от чуждестранни инвестиции ...

Картината на турските инвестициите в чужбина все още не прилича на тази на инвестициите на развитите държави. Турските ивестициите във финансиране не са това, което са тези на развитите държави. Инвестициите в сектори с висока интензивност на труд като хранително-вкусова промишленост, текстил и строителство, които нямат висок процент на печалба, също нямат такива характеристики като тези на високоразвитите държави и няма да класират страната в по-висшата лига, която да намали зависимостта й от чужда валута.

http://www.hurriyetdailynews.com/turkey-at-the-bottom-rung-of--ladder-in-investments-abroad-48409

http://www.invest.gov.tr/en-US/investmentguide/investorsguide/Pages/FDIinTurkey.aspx

https://www.insightturkey.com/author/kemal-inat/economic-relations-between-turkey-and-germany

http://archive.economonitor.com/blog/2014/07/understanding-turkey-a-maturing-economy-despite-declining-growth/

https://www.propertyturkey.com/buyer-guide/why-invest-in-property-in-turkey

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 13/01/2018 at 15:02, nik1 said:

Защо днес виждаме млади жени с кърпи в големите градове в Турция? Поради същата причина, поради която виждаме "ватниците" в Русия или национал-популистите България - хората от селата, с тяхната култура и ценности "ударно" станаха част от третото съсловие

Ник, това за Бълария въобще не е вярно.

Българското общество е толкова изкривено, че то не живее в собствени идеологии. Преминаването в България от аграрно-патриархално общество в градско-модерно е толкова силно изкривено от руснаците, които го направиха... че буквално го разпаднаха почти тотално и е сведено до праг на невъзможност за самостоятелно съществуване и до трайна деградация.

У нас по руски модел бе изградено общество на тотална зависимост с цел тотален контрол и подчинение. Главна руска идеологическа доктрина. То затова се унищожи българското село и селячество. Градският му модерен живот на този селянин бе поставен в пълна зависимост от държавата и партията, тя е единственият му възможен източник на доход, лоялността към управляващите основно необходимо качество за издигане в йерархията и постигане на благополучие. След 1989г с козметични промени си го репликираха този модел. Всичко това с катастрофалните последици и всички произтичащи девиации от това. А национал-популизма е просто помощна идеология за изпускане на пара и отново контрол. Тя се пропагандира отгоре, този ним и изкуствен "български" национализъм, който се пропагандира у нас е изкуствен, външно произведен.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 

Преди 7 часа, stinka (Rom) said:

Ник, това за Бълария въобще не е вярно.

Защо мислиш така,Стинка?

В 60-те години в България започва една бързо извършваща се, голяма урбанизация; За петнайсе-двайсе години, процентът на градското  население у нас нараства от да кажем 45 на 65, Подобно нещо в урбанистичен план се случва в Турция, след 2000-та година.

 

Преди 7 часа, stinka (Rom) said:

Българското общество е толкова изкривено, че то не живее в собствени идеологии. Преминаването в България от аграрно-патриархално общество в градско-модерно е толкова силно изкривено от руснаците, които го направиха... че буквално го разпаднаха почти тотално и е сведено до праг на невъзможност за самостоятелно съществуване и до трайна деградация

Всъщност изкривяването при нас се получи заради налагането, от съветстките аватари,аватарите на КПСС, на една тоталитарна и команда идеология и икономика от феодално-средновековен тип.

 

Преди 7 часа, stinka (Rom) said:

У нас по руски модел бе изградено общество на тотална зависимост с цел тотален контрол и подчинение. Главна руска идеологическа доктрина. То затова се унищожи българското село и селячество. Градският му модерен живот на този селянин бе поставен в пълна зависимост от държавата и партията, тя е единственият му възможен източник на доход, лоялността към управляващите основно необходимо качество за издигане в йерархията и постигане на благополучие. След 1989г с козметични промени си го репликираха този модел. Всичко това с катастрофалните последици и всички произтичащи девиации от това. А национал-популизма е просто помощна идеология за изпускане на пара и отново контрол. Тя се пропагандира отгоре, този ним и изкуствен "български" национализъм, който се пропагандира у нас е изкуствен, външно произведен.

Тук е важни да се допълни и това: Русия никога не се променяла-и днес  вождът очаква подчинение и раздава привилегии и власт на лоялните и подчинените

Апропо , Днешния полупрезидентски модел на управление на Русия повтаря този средновековен модел (той е по-скоро татарски, отколкото "собствено" възникнал) - Президентът не е глава на правителството, но реално той го ръководи (председателства заседанията му, според Конституцията и правопомощията му),  и то не е независимо от него,
Освен това, Президентът има право да разпусне Думата, ако Думата не одобри правителството, предложено от него. (това не знам дали го има някъде в света днес, освен в Русия)

Модел на пълно подчинение на власти, служби, съд, медии, вкл. изборни комисии, от Президента (50 процента от членовете на секционните избирателни комисии според сегашните закони се назначават от правителството).
Дори Президентът вече назначава (законно, променени са законите) някои от т.н. "глави" на републиките в състава на РФ.

Кой го подържа този Президент  - същите тези служби, военните, и "хранените хора"- олигарските и овластените от него.

(Моделът е катастофален за самата Русия и руснаците, и вече част от тях го разбират,)

Нашият "изкуствен и външно" произвен псевдо-национализъм или псевдо-патриотизъм е платен от Русия (платен е на партиите и лидерите им)

 

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

PS

По-горе използвах изразтт "трето съсловие" като като "граждани" първо. Аналогията беше за това че хората от селото си носят своята култура и ценности  в града.  Според едно полухумористично разбиране  "ватникът" е бившия селски жител, който дели махалите и хората "наши" и "чужди", и това принесено в градската култура го прави подържник на Путин, който дели света на "Русия" и "Запада",
Това е руската доктрина днес "Западът е чужд, и иска да ни прецака" , около която се правят политики и идеологията

Забележка: "ватниците" не са нацинал-патриотите на Русия, не бъркайте нещата; Патриотите (национал-патриотите в Русия) са репресирани дори повече от либералните опозиционери, те са противници на Путин и кръга му , а "ватниците" са неговите  подръжници.

Ако говорим за средната класа:

В темата сме дискутирали широко и подробно въпроса със средните класи, У нас тя е в е зачатък или слаба (в зависимост от от критериите за определяне на средната класа), за разлика от широката средна класа Турция.

Ако говорим за електрати:

Електоратът на АКП е преобладаващо от средната класа в Турция. Електоратът на на нашите "изкуствени" патриотични партии  (тук влючвам и левите, които залагат на тази карта) е от бедната класа.

 

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 часа, nik1 said:

 

Защо мислиш така,Стинка?

В 60-те години в България започва една бързо извършваща се, голяма урбанизация; За петнайсе-двайсе години, процентът на градското  население у нас нараства от да кажем 45 на 65, Подобно нещо в урбанистичен план се случва в Турция, след 2000-та година.

 

Всъщност изкривяването при нас се получи заради налагането, от съветстките аватари,аватарите на КПСС, на една тоталитарна и команда идеология и икономика от феодално-средновековен тип.

 

Тук е важни да се допълни и това: Русия никога не се променяла-и днес  вождът очаква подчинение и раздава привилегии и власт на лоялните и подчинените

Апропо , Днешния полупрезидентски модел на управление на Русия повтаря този средновековен модел (той е по-скоро татарски, отколкото "собствено" възникнал) - Президентът не е глава на правителството, но реално той го ръководи (председателства заседанията му, според Конституцията и правопомощията му),  и то не е независимо от него,
Освен това, Президентът има право да разпусне Думата, ако Думата не одобри правителството, предложено от него. (това не знам дали го има някъде в света днес, освен в Русия)

Модел на пълно подчинение на власти, служби, съд, медии, вкл. изборни комисии, от Президента (50 процента от членовете на секционните избирателни комисии според сегашните закони се назначават от правителството).
Дори Президентът вече назначава (законно, променени са законите) някои от т.н. "глави" на републиките в състава на РФ.

Кой го подържа този Президент  - същите тези служби, военните, и "хранените хора"- олигарските и овластените от него.

(Моделът е катастофален за самата Русия и руснаците, и вече част от тях го разбират,)

Нашият "изкуствен и външно" произвен псевдо-национализъм или псевдо-патриотизъм е платен от Русия (платен е на партиите и лидерите им)

 

 

Българската урбанизация бе направена в много ранен за индивидите етап на тяхното развитие. На около 13-14 години още с вкарването на селяните в градските гимназии. Те са и идеологически обработени от тези институции. Второ селският консервативен начин на живот вече е унищожен от колективизацията. Така че те нямат противоположна представа идея на това, което им се предлага за "модерен градски начин на живот"... имат някакви остатъци от семейството като възпитание, но то избледнява. Разбира се някой рефлекси остават. Но истинският проблем, в България с това поколение, не е "носталгията" по селския живот или невъзможността на част от тези хора да се интегрират новата градска среда. Проблема е че "модерното градско общество", което партизаните изграждат и вкарват селяните в него е изградено на абсолютно грешни основи, от там ценностите и отношенията, който се изграждат са грешни и водят до крайно негативни резултати и деградация на същото. Защото основна цел е тоталният контрол и взаимовръзките вътре са с тази цел, пълна пряка зависимост от управлението. Каналите за социалноо и материално израстване са също подчинени на тази цел. При модерно градско общество целта е да се повиши максимално продуктивността на индивида - образование и изкачване по социалната стълбица на висоопродуктивните индивиди... разбира се с девиациите и негативните последици от това. Но в крайна сметка такова общество само по този начин може да е конкурентно и да произвежда висок икономически резултат. Инак трябва в системата да се вкарва ресурс от другаде, за да се поддържа непроизводително модерно общество или то да деградира до квазимодерно без значително икономическо развитие - като природен ресурс или друга външна икономическа подкрепа. За съжаление нашето и получава такава за около десетилетие, което впоследствие още повече вкоренява нагласата за неговата "успешност" и "състоятелност". 

Не мисля че за днешните обществени отношения в Русия трябва да се търсят чак толкова дълбоки исторически основи с векове и векове назад. Това в Русия е продукт за мен на комплекса на номер 2 , аз го наричам така, и това вечно догонване и конкуренция с по силен и поразвит икономически конкурент. Тази система на тотален контрол е много ефективна в конкретни случаи, но е изисква огромни ресурси и трайно изкривява обществените отношения в крайно негативни направления... и унищожава самото тяхно общество...

Та драмата на това урбанизирано поколение у нас не е носталгия или търсене на консервативна алтернатива на градския модерен начин на живот, патриотарстване или подобни. Драмата е в търсенето на онези 10-15 години, когато системата е функционирала "успешно", когато в нея е влаган външен ресурс. И тя се изразява конкретно или в търсене на някой или нещо, който/което да върне този период, или на лично спасение изразяващо се във вземане на повече от единствения им познат начин - чрез измамване на тази система, която винаги е била техният начин на оцеляване, но се стремят да вземат повече... или третият начин прехвърляне на всичките неосъществени надежди върху децата и след 90г. опита да ги изпрати да живеят в чужбина и те там да намерят това "изгубено" "благополучие".

 

Редактирано от stinka (Rom)
Link to post
Share on other sites
  • 3 years later...
  • Потребител

Очакваният растеж на БВП на човек от населението за 2021 година в Турция е около 6 процента.

Общо взето, тенденцията на висок растеж се запазва (съществуваща от началото на първото  десетилетие на 21 век ) , с малки и по-големи  спадове и прекъсвания. 

 

https://www.statista.com/statistics/263757/gross-domestic-product-gdp-in-turkey/

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 3 часа, nik1 said:

Очакваният растеж на БВП на човек от населението за 2021 година в Турция е около 6 процента.

Общо взето, тенденцията на висок растеж се запазва (съществуваща от началото на първото  десетилетие на 21 век ) , с малки и по-големи  спадове и прекъсвания. 

 

https://www.statista.com/statistics/263757/gross-domestic-product-gdp-in-turkey/

Много зависи от овладяването на инфлацията, която е двуцифрена. Ердоган се оказа под кръстосан огън от ЕС и САЩ по отношение на достъпа на турската финансова система до резервна валута и това подкопа лирата. Повечето дългове са деноминирани в евро и долари, и резервите на турската ЦБ буквално пресъхнаха до отрицателни числа в определен момент:

https://www.ft.com/content/dee218ba-c102-4a2f-8042-e8c8601991cd

Самият Ердоган сам си влоши положението, защото започна да се меси в работата на централната банка, като я спираше да вдига лихвените проценти. Сега опозицията експлоатира точно намаляването на покупателната способност на лирата и обвинява директно Ердоган за това.

Много зависи от новото отношение на администрацията на Байдън към Ердоган, дали ще засилят санкциите или ще ги разхлабват.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Б. Киров said:

Самият Ердоган сам си влоши положението, защото започна да се меси в работата на централната банка, като я спираше да вдига лихвените проценти. 

Аз разглеждам нещата от другата гледната точка - Това спиране на нарастването на лихвения процент стимулира инвестиционната активност на гражданите. /При 8-10 процента лихвен процент и инфлация  от 15 процента да държиш пари в кеш или на влог се оказва загуба/. Стимулираната инвестиционна активност води/в най-гояма степен спомага/ до висок реален растеж на БВП,  съответно заплати, и съответно реални размери на пенсиите.

В България хората трябва да пестят за оцелеят след пенсия и обезценяването на лева би било трагично,  в Турция обаче пенсиите се вдигат, в реални размери

Тънкият момент , или изкуството е лихвения процент да се задържа само толкова , че банковата инфраструктура  да запази ликвидността си.

Редактирано от nik1
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Турция ги спаси от фалит златния им резерв. Без него те трябваше да спрат да плащат дълговете си:

1464901352_Untitled2.thumb.jpg.9c4006fb42b4cc27417583975d137d2e.jpg.721bc760119e0110ef2e5f7bb1edbea5.jpg

Това са в момента Форекс резервите им, включително злато. Вижда се какъв зверски натиск е имало след 2018 и в началото на 2020, дефакто в момента резервната валута на ЦБ е почти изцяло само злато:

2067618906_Untitled1.jpg.46e9257c589d1f1c5bee0bddf19361ed.jpg

около 500 тона злато по 60 млн. долара, 30 млрд. в злато плюс още десетина милиарда чужда валута. Вижда се как като бесни са закупували злато веднага след 2016, когато беше опита за преврат. През 2018 двамата автократи - Тръмп и Ердоган - започнаха да се надигат на пръсти кой е по-велик от другия, резултатът беше, че турците играха мръсно в Сирия, а чичо Сам им завъртя кранчето за кредити, турците пък поръчаха руски ракети и т.н

И инфлацията ги удари като торнадо:

1464901352_Untitled2.thumb.jpg.9c4006fb42b4cc27417583975d137d2e.jpg.1541a7426824f7984efc763e84626cd9.jpg

баш по времето на бай Дони, стигна 25 процента, аха да падне Ердоган, но се оказа жилав режима му. Сега са закрепили банковата стабилност, банките им са добре провизирани с резерви, вдигнаха процента до 19! Вдигнаха и данъците, тоест капитализират не от инфлацията.

Инфлацията, според мен, я поставиха под контрол и то с лихвени проценти леко над нея, така че хем бизнеса да е активен, хем масата хора да не им се бърка по джобовете с цените:

2021-06-04_211710.jpg.dd59bf526dd080a681ff4c63a0e20aa2.jpg

 

https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-exchange-reserves

Това са лихвените проценти, те плътно следват инфлацията и даже да държиш пари на влог получаваш около два процента над инфлацията, тоест на вложителите не им бъркат по джобовете, а бизнеса взема по около на 20 процента, тоест с реални 2-3 процента над инфлацията.

Според мен силовото "бутане" на режима на Ердоган се провали. ЕС им секна кредита след като се спречкаха за нефта с Гърция в Средиземно море, но никой в Европа няма интерес от перманентно напрежение, такъв интерес няма и Турция. След три години има президентски избори, мнозина още от сега пишат политическия некролог на Ердоган, но аз не съм убеден че ще стане така, дотогава я камилата, я...някой друг, нещата са извънредно динамични.

 

 

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Дарение

  • Подобни теми

    • От Б. Киров
      Колко са богати американците:
      краткият отговор е около 98 трилиона долара, което е 98 000 милиарда.
      Много ли е това?
      Да, изключително много, това е почти 50 процента от богатството на целия свят, съсредоточено в 4.25 процента от населението на света или американците притежават 12 пъти повече богатство от другите.
      Как се измерва богатството?
      Като се извадят дълговете от притежаваната собственост. Притежаваната собственост от американски граждани е на стойност 112 трилиона долара, дълговете на американските граждани са около 14 трилиона долара, следователно нетното им богатство е 98 трилиона долара.
      Или това ще рече, че средното богатство на един американски гражданин е 298 000 долара – тук влиза всичко: борсови акции, влогове в банки, недвижимост, злато и всякакви други активи, всеки американец има средно по 298 000 долара.
      И тук започва най-интересното.
      Около 50 процента от американците или 165 милиона от тях притежават средно по 14 500 долара.
      Следващите 40 процента, така наречената средна класа, или 131 милиона американски граждани са собственици средно на богатство от 247 000 на човек. Както се вижда, тези 247 000 долара са под чертата на средното за цялото население, която е 298 000 долара. Само илюстративно, средната цена на жилище /апартамент, къща/ в САЩ е 284 000 долара към 2020 година, приблизително толкова е 20 годишната му ипотека и 20-годишния наем за двустаен апартамент.
      Така.
      Но къде са парите?
      Те са в най-горните 10 процента по богатство в САЩ.
      9 процента /29 млн.американци/ от тези 10 на върха на хранителната пирамида по богатство притежават 43 трилиона долара /43 000 милиарда/ или средно на човек по 1.5 млн. долара или 5 пъти повече от тези 131 милиона американци в средната класа и 100 пъти повече от тези 165 милиона граждани в долните 50 процента. Да подчертая – 5 пъти и 100 пъти повече за 9 процента.
      И черешката на тортата, прословутия 1 процент на върха на американската пирамида по богатство: 3.38 млн. граждани са собственици на богатство от 32.6 трилиона долара /32 600 милиарда/ или всеки един от тези олимпийци е горд собственик на богатство от 10.8 млн., тоест той е 7 пъти по-богат от тези в 9-те процента, 70 пъти по-богат от тези от средната класа и 700 пъти по-богат от 165 милиона парий в долните 50 процента.
      Това в общи линии е Пирамидата на Киров в американски вариант.
      Но „това не е всичко”, над трите милиона двуцифрени американски милионери се извисява още една тясна група на свръх-богати, където вече фантазията бледнее, това е клубът на милиардерите, 660 души през октомври 2020 година.
      Това са близо една трета от всички милиардери в света.
      Американските милиардери са горди собственици на богатство от 4.1 трилиона долара /4100 милиарда/ или всеки един от тези господа и дами притежава средно по 6.21 милиарда.
      Сред тази богопомазана група от богове на стоковата борса също има класово разслоение: Тръмп например е в долната линия на своите събратя милиардери с неговите 3 милиарда, той е беден роднина в сравнение с Джеф Безос, Илон Мъск и Бил Гейтс, чиито числа са три цифрени в милиарди на върха на класацията.
       

      И така, как се е стигнало дотук, и какво означава това за бъдещето на Америка.
       
       
      Quo Vadis Америка?
      А къде е Джон Голт?
    • От Warlord
      Отварям една специална тема (най-вече за нашият нов Великотурски гостенин) за изпускане на пара и спам от историческите теми.
      Макар че обсъждането на съвременната политиката не се толерира тук, когато не иде реч за нашата си българска буря в чаша вода, нито по огневата линия русофили-русофоби, мисля че ще може да се дискутира и нормално

      Та в Турция съвсем скоро ще се проведат предсрочни избори. Натрупаното недоволство е огромно, Ердоган се движи навсякъде с гигантски кордони от охрана, за сравнение дори Асад не се притеснява да ходи без охрана сред собствените си поданици. 
      Говори се, че нарочно са издърпали изборите колкото се може по-скоро, защото недоволството расте от ден на ден и колкото повече чакат, толкова повече гласове за партията на Справедливостта и развитието си отлитат. Говори се и че пак ще има шмекерии с бюлетините, както беше при референдума с 2-та милиона спорни гласа, които решиха изхода от него.
      Също така изглежда ще има обединение на множество и пъстроцветни опозиционни сили като социал-демократи, консерватори, ислямисти, кюрди и либерали, само и само да изместят управляващите от волана и дори наново да проведат референдум с който да се върне старата система, след което да се разделят и всеки да тръгне по своя коловоз.

      Та какви са прогнозите ви. Ще се върне ли парламентарната република в Турция и преброени ли са вече часовете на султан Ердоган?
    • От Б. Киров
      Икономиката на Иран
      1. Официалната картина
      Както е случаят с повечето развиващи се страни, оценките се различават по източници и иранското правителство се опитва да постави най-доброто лице на проблемите на Иран. Обективни източници като МВФ и Световната банка, обаче, направиха скорошни приблизителни оценки, които вероятно ще дадат по-точна представа за настоящите предизвикателства пред Иран. Дълги поредици от доклади по член IV на МВФ са достъпни и в интернет, които дават добра история за грешките на правителството в икономическата политика още преди падането на шаха и тяхното продължаващо въздействие върху иранския народ:
      Шахът падна толкова, колкото и от неуспехите си да оформи една икономика, която отговаря на нуждите на своя народ, толкова и заради неговия авторитаризъм и репресии. Иранската икономика след него бе оформена от революцията и войната между Иран и Ирак в продължение на осем години между 1980 и 1988 г. Тя бе зле управлявана след прекратяването на военните действия и особено при президента Махмуд Ахмадинеджад между 2005 и 2013 г. Световната банка и МВФ са установили, че Ахмадинеджад е напуснал един офис, след като е създал кошмар на лошо управлявано правителство и с голям дълг, субсидии за храна и гориво, разширяване на държавния сектор и бариери пред частната индустрия и предприемачество - един от най-некомпетентните лидери в историята на Иран. Много от настоящите популярни оплаквания и протести се съсредоточават върху продължителното въздействие на грешките, които са негово наследство.
      Избирането на Рухани през 2003 г. доведе до някои важни икономически реформи, независимо от налагането на санкции на САЩ, ООН и ЕС. Последните оценки на ЦРУ и Световната банка са сравнително оптимистични за близкото икономическо бъдеще на Иран, въпреки че много от оценките за растежа в края на 2016 г. и началото на 2017 г. трябваше да бъдат занижени през 2017 г., а прогнозите за растежа на МВФ за 2018-2022 сега изглеждат значително над оптимистични.
      Иран е втората по големина икономика в региона на Близкия изток и Северна Африка (MENA) след Саудитска Арабия, като прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2016 г. е 412,2 милиарда щатски долара. Той също така има второто по големина население в региона след Египет, като през 2015 г. той се оценява на 78,8 милиона души. Иранската икономика се характеризира със сектора на въглеводорода, селското стопанство и услугите и забележителното държавно присъствие в производството и финансовите услуги. Иран се нарежда на второ място в света в резервите на природен газ, а четвърти - в доказани запаси от петрол. Икономическата активност и държавните приходи все още до голяма степен зависят от приходите от петрол и следователно остават нестабилни.
      Иранската икономика се характеризира със етатистки политики, неефективност и зависимост от износа на нефт и газ, но Иран също притежава значителни сектори на селско стопанство, промишленост и услуги. Иранското правителство пряко притежава и управлява стотици държавни предприятия и косвено контролира много компании, свързани със силите за сигурност на страната. Изкривявания - включително инфлация, контрол на цените, субсидии и банкова система, която държи милиарди долари необслужвани заеми - теглят икономиката надолу, подкопавайки потенциала за растеж, ръководен от частния сектор. Дейността в частния сектор включва дребномащабни работилници, селско стопанство, някои производства и услуги, в допълнение към средномащабно строителство, производството на цимент, минното дело и металургия. Значителна неформална пазарна активност процъфтява и корупцията е широко разпространена. Фискалните и парични ограничения, след разширяването на международните санкции през 2012 г. по отношение на централната банка на Иран и износа на петрол, значително намалиха доходите на Иран от петрол, понижиха съкращенията на държавните разходи и предизвикаха рязко обезценяване на валутата. Иранската икономика се свива за първи път от две десетилетия през 2012 г. и 2013 г., но растежът се възобновява през 2014 г. Иранският фондов пазар потъва между 2013 г. и 2015 г. Иран продължава да страда от висока безработица. Липсата на възможности за работа накара много образовани ирански младежи да търсят работа в чужбина, което води до значително "изтичане на мозъци".
      През юни 2013 г. изборите за президент Хасан Рухани създадоха широки публични очаквания за икономическо подобрение и по-голям международен ангажимент. Рухани постигна известен успех, включително обуздаванег на инфлацията и през юли 2015 г., обеща облекчаване на санкциите за Иран, като подписа План за действие (JCPOA) с P5 + 1. JCPOA, който сериозно ограничава ядрената програма на Иран в замяна на размразяване на иранските активи и възобновяването на иранската международна търговия, трябва да стимулира преките чуждестранни инвестиции, да увеличи търговията и да стимулира растежа.
      Иранските власти са приели цялостна стратегия, обхващаща пазарно ориентирани реформи, отразени в 20-годишния документ за визията на правителството и шестия петгодишен план за развитие за периода 2016-2021 г. Шестият петгодишен план за развитие се състои от три стълба, а именно развиването на устойчива икономика, напредъка в науката и технологиите и насърчаването на културните постижения. От икономическа гледна точка в плана за развитие се предвижда годишен темп на икономически растеж от 8% и реформиране на държавните предприятия, финансовия и банковия сектор и разпределението и управлението на приходите от петрол сред основните приоритети на правителството през петте години.
      Иранското правителство извърши мащабна реформа на своята програма за субсидиране на ключови основи като петролни продукти, вода, електричество и хляб, което доведе до умерено подобрение на ефективността на разходите и икономическите дейности. Общите индиректни субсидии, които според оценките са били еквивалентни на 27% от БВП през 2007-2008 г. (приблизително 77,2 милиарда щатски долара), са заменени от програма за преки парични преводи за иранските домакинства. Втората фаза на плана за реформа на субсидията започна през пролетта на 2014 г., която включва по-постепенно коригиране на цените на горивата и по-голямото насочване на паричните преводи към домакинствата с ниски доходи. Около 3 милиона домакинства с високи доходи вече са премахнати от списъка с получатели на парични преводи. В резултат на това разходите на Организацията за целеви субсидии (ОПМ) се очаква да са намалели до 3,4% от БВП през 2016 г. от 4,2% през 2014 г.
      След свиване на близо 2% през 2015 г. иранската икономика тръгна рязко нагоре рязко през 2016 г. с около 6,4%. Последните налични данни за първата половина на иранската календарна година 2016 (завършваща през март 2017 г.) показват, че иранската икономика през второто тримесечие (което съответства на юли-септември 2016 г.) е нараснала ускорено с 9,2% ръст от 5.2% през първото тримесечие. Това доведе до общ ръст през първата половина на 2016 г. до 7.4%, докато нефтният БВП нарасна с едва 0.9%. Независимо от господството на петролния сектор, което се дължи на положителното въздействие на изпълнението на съвместен цялостен план за действие върху производството и износа на петрол, има известни признаци за динамика и в не енергийните сектори.
      Процентът на безработицата се е върнал на тригодишен връх от 12,7% (или 3,3 милиона безработни) през второто тримесечие на 2016 г. въпреки високия темп на растеж през този период. Това увеличение до голяма степен отразява увеличаването на нивото на участие на труда на 40,4% в сравнение с 35,4% през януари-март 2014 г. Равнището на безработица сред мъжете и жените съответно от 21,8% и 10,4% подчертава и увеличаването на разликата между половете в заетостта на пазара на труда в сравнение с 2015 г. Бедността се оценява, че е спаднала от 13,1% до 8,1% между 2009 и 2013 г. (5,5 щ.д. на ден в ППП за 2011 г.). Това вероятно се дължи на програма за универсален трансфер на пари в края на 2010 г., която предшестваше премахването на субсидиите за енергия и хляб. Изглежда, че програмата е компенсирала повече от очакваното увеличение на разходите за енергия на по-слабо развитите домакинства, което допринася за положителния ръст на потреблението на най-ниските 40% от населението, въпреки че общият ръст на потреблението между 2009 и 2013 г. е отрицателен. Бедността обаче се увеличи през 2014 г., което може да е свързано с намаляването на социалната помощ в реално изражение. От страна на търсенето, всички компоненти, с изключение на инвестициите, регистрираха подобрения спрямо предходната година. Инвестициите продължават да се договарят през 2016 г., макар и с много по-ниска ставка от 3,7% (спрямо 12% година по-рано). Намаляването на инвестициите се дължи основно на продължаващото свиване на строителния сектор след 2012 г. след бум в спекулативното търсене на жилища.
      Както външният, така и бюджетният баланс се подобриха през 2016 г. Излишъкът от текущата сметка на Иран стана свидетел на силен тласък поради силния растеж на износа на петрол. В средносрочен и дългосрочен план перспективите за растеж ще разчитат на темпа на реинтеграция на Иран с глобалната икономика в банковото дело, търговията и инвестициите и изпълнението на ключови структурни реформи. Темповете на растеж през 2017-19 г. се очаква да отстъпят малко над 4%. Тъй като иранските банки са изправени пред предизвикателството на забавянето в установяването на кореспондентски банкови отношения с големите международни банки, притокът на чуждестранни преки инвестиции в Иран и търговските отношения с останалия свят са възпирани. Все пак последните събития показват, че нефтеният сектор и инвестициите вероятно ще играят по-голяма роля през следващите няколко години.
      Докладът по член IV на МВФ, издаден на 18 декември 2017 г., не даде никакъв намек за протестите, които трябваше да последват след няколко дни. Той призова за икономическа реформа, но се съсредоточи върху приблизително 4,2% ръст за следващата година, успехът на усилията за реформа до момента и възможността Иран да постигне 4,5% ръст с по-нататъшната реформа, дори и това да доведе до допълнителни съкращения на субсидиите за гориво и други субсидии. Погледът след събитията е винаги по-лесен от предвиждането. Не е нужно много пророческа дарба, за да се предположи, че ЦРУ, МВФ и Световната банка скоро ще пренапишат ключови части от тези разкази, за да отразят икономическите източници на настоящите протести и безредици в Иран. Подобно на неуспехите на Световната банка и МВФ за преодоляване на човешкото въздействие на икономическите сили върху народите на всички страни или дълбоките разделения на доходите и икономическите привилегии в много държави, е ясно, че фокусирането върху националните иконометрични и фискални тенденции не е подходящ начин за оценка на ефективността на дадените държави, тяхното ниво на риск и необходимостта от реформи и промени.
      2. Това, което не се казва ясно от официалните източници, но присъства като данни в отчетите им
      а/ Военни разходи
      CIA World Factbook изчислява, че военните разходи на Иран налагат относително ниска тежест през последните години върху неговата икономика. Докладът им не публикува актуални данни, но изчислява, че Иран е изразходвал 2,69% от БВП (2015 г.), 2,33% от БВП (2014 г.), 2,35% от БВП (2013 г.), 2,81% от БВП (2012 г.) и 2,41% от БВП 2011 г.).
      Докато Иран понякога се описва като основна военна сила в Персийския залив, Фигура 1 показва, че разходите му за сигурност всъщност са много ниски в сравнение със съседите му и не оказват по-голямо икономическо бреме върху Иран, отколкото тези разходи в повечето държави от Арабския залив.


      Фиг. 1
      Дали обаче официалните данни на иранската статистика, които се цитират от западните източници, отговарят на реалното състояние на военните разходи?
      Иранските военни сили сега наброяват около 523 000 души: 350 000 души в армията; 125 000 души в Корпуса на ислямската революционна гвардия (IRGC); 18 000 във флота; 30 000 във Военновъздушните сили; и най-малко 40 000 паравоенни сили като Basij. Иранските сили за сигурност също наемат или обработват над 100 000 млади мъже годишно в продължение на поне 21 месеца служба.
      Иран е в състояние да наеме и разгърне доброволчески сили в Сирия, а силите му са доминирани от твърдите командири на ИРГС, които са обвързани директно с Върховния водач, а не с гражданското правителство. Около 500 000 полицаи служат като друг инструмент за индоктриниране и контрол, заедно с още 4 000-6 000 служители в Министерството на разузнаването (известен също като VAJA, VEVAK или MOIS) и още персонал в другите ирански служби за сигурност и разузнаване.
      Както показва Фигура 1, обаче, няма консенсус в външните оценки за по-новите и настоящи военни разходи на Иран, а отчетите за общия му бюджет също се различават. Външните източници са почти сигурни, обаче, при изчисляването на по-високи стойности от 11 милиарда долара, които Иран съобщи, а иранските бюджети за 2017 г. и 2018 г. със сигурност са по-високи.
      Например, SIPRI оценява разходи от 12,362 милиарда долара както за военните, така и за IRGC през 2016 г. или 3,03% от БВП. IISS докладва 15,882 милиарда долара за 2016 или 3,85% от БВП и IHS Jane's изчислява 16,312 милиарда долара за 2017. ЦРУ оценява бюджетните разходи на Иран на 80,58 милиарда долара през 2016 г. и това означава, че Иран харчи около 15% до 20 % от общия си бюджет за сигурността.
      Що се отнася до бъдещето, няма надеждни цифри за разходите и еквивалентните разходи за планираните разходи за сигурност на Иран през 2018/2109. Държавните медии обаче съобщиха, че военният бюджет на IRGC ще бъде около 267 трилиона ирански риала (7,393 млрд. долара), иранската армия ще получи 97 трилиона риала (2,668 милиарда долара), Министерството на отбраната и логистичните сили ще получат 44 трилиона рила (1,28 милиарда). Това би довело до общия бюджет на отбраната на Иран за 2018 година на 408 трилиона (11,359). Ако се добавят 11 трилиона риала за Базий, ще получи общ военен бюджет от 420 трилиона риалита ($ 11,663 млрд.).
      Тази сума ще възлезе на около 11% от общия бюджет за 2018/2019 година, който според един източник ще достигне 3 681 трилиона риала (103,9 милиарда долара) за 2018/2019 година. Други източници, обаче, сочат 3 115 трилиона риала за бюджета, което автоматично прави военните разходи около 14% от бюджета. За да се поставят тези военни разходи в по-широка национална перспектива, за същия ирански бюджет са отпусната около 4,2 милиарда долара за създаване на работни места Това е един консервативен бюджет, който мнозина иранци могат да видят като бюджет на строги икономии, който не им осигурява минали субсидии, нито им помага да се справят с инфлацията.
      По-високият диапазон от тези цифри изглежда по-вероятен, тъй като Иран има забележително предимство пред съседите си, тъй като може да разчита изцяло много на евтини наборни войници и доброволци, да въоръжава и да подкрепя чуждестранни (ливански, сирийски, иракски и афганистанските паравоенни единици), както и на собствените си доброволци. В съчетание с ролята на ИРГС в икономиката, това би могло да повиши действителните разходи в еквивалентни пари до 25 млрд. долара.
      б/ Лошо управление
      Шахът, който все повече игнорираше истинските нужди на своя народ, е заменен от Върховен Лидер, който не е по-добър. Ужасната репресивна служба за сигурност, наречена "Савак", беше заменена от още по-репресивната  служба, наречена "Вевак", често използваща същите затвори и служби, подкрепена от корумпирана и произволна съдебна система. Една безнадеждно корумпирана фондация "Пахлави" под егидата на шаха, която контролираше голяма част от богатството на нацията, бе заменена от безнадеждно корумпиран набор от духовни фондации, наречени "Bunyods", които също контролират голяма част от богатството на нацията.
      Стилът на управлението на Иран е провалил народа си по много начини. Фигура 2 показва, че Иран се представя от слабо до много лошо във всичките шест индикатора, които Световната банка използва, за да оцени действителното представяне на правителствата, като се дистанцира от техния идеологически характер, въпреки че има известно подобрение при Рухани. Класирането по прозрачност и отчетност, върховенство на закона, политическата стабилност и липса на насилие са с най-ниски оценки, а корупцията - една от най-чувствителните области по отношение на общественото възприятие в страните, засегнати от политическите вълнения през 2011 г., остава сериозен проблем.
      Много иранци виждат сегашния върховен лидер и неговото правителство като ориентирани към износ на революция, която те не подкрепят, и като прахосник на иранското богатство за други страни. Те са забелязали изоставането в развитието на Иран и не успяват да посрещнат нуждите си на бързо нарастващо население и живеят в атмосфера на социален консерватизъм и репресии, които  засягат всеки аспект от ежедневието им. Те също така живеят в това, което Световната банка нарежда като една от най-лошо управляваните държави и заедно с "Трансперънси интернешънъл" нарежда заедно с Ирак като една от най-корумпираните страни в света през 2016 г.

      Фиг. 2
       
      в/ Икономическите измерения на лошото управление
      Иранското население се е увеличило рязко от 50-те години на миналия век и от времето на шаха. Както показва Фигура трета, Бюрото за преброяване на населението в САЩ изчислява, че населението на Иран е нараснало от 16,4 милиона през 1950 г. на 39,7 милиона (Х2,4) по време на падането на шаха и 82,0 милиона днес (X5). Бюрото предвижда ръст до 98,6 млн. до 2050 г. Това е огромен бум на населението за страна, която през 1950 г. е имала много по-голяма популация от нейните арабски съседи и вече е използвала голяма част от обработваемата земя и вода. Също така е ключов източник на натиск върху икономиката, инфраструктурата и способностите за управление на нация, която е била лошо управлявана и често във война или в криза, през по-голямата част от нейната съвременна история.
      Иран сега има нарастващо население от над 82 милиона души, а милиони млади мъже и жени търсят работа или достойни кариери. За разлика от други държави от Близкия изток, Фигура 3 показва, че Бюрото за преброяване на населението оценява, че 38,9% от населението от над 82 милиона иранци е на 24 или повече години, а други оценки показват, че около 840 000 млади иранци навлизат на пазара на труда всяка година.
      Общо 4.7% от населението е на възраст от 15 до 24 години. Общо 6,8% от населението е на възраст между 15 и 19 години и не е виждало достатъчно напредък, толерантност и надежда, идващи от действията на режима. Друга 7,9% от населението е на възраст 20-24 години и вече е претърпяла неуспехи на режима в един от най-критичните периоди от живота си по отношение на кариера, социален статус, брак и дете. Както показват фигурите по-долу, младите хора също са изправени пред големи икономически и трудови проблеми. Освен това жените са изправени пред допълнителните проблеми, пред сред които са социалните ограничения и дискриминацията в образованието, наемането и кариерата.



      Фиг. 3
      Това което не казаха в оценките си изброените институции, но обективно отразиха като данни в анализите си, продължава да има тежест и стойност, нека видим:
      Иранските проблеми са силно оформени от външни сили. Фигура 4 показва оценка от МВФ на тенденциите в световните цени на нефта, използвани в нейната Световна икономическа перспектива. Това показва твърде ясно, че Иран е изправен пред същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износа на петрол: намаляване на близо 50% от стойността на петролния си износ.

      Фиг. 4
      Катастрофите на цените на петрола за Иран радикално намалиха приходите на Иран. Фигура 5 показва оценка от правителствената американска енергийна администрация (EIA) за тенденциите в приходите от износа на петрол от Иран. Това показва твърде ясно, че Иран се сблъсква със същите икономически проблеми като всяка друга държава, зависима от приходите от износ на петрол: тя претърпя намаляване с близо 50% на стойността на петролния си износ.
      Санкциите удариха първо, а после и катастрофите в цените на петрола. За да се постави този спад в перспектива, базата данни за оценката на EIA на Фигура 5 показва, че засилването на санкциите на САЩ, ООН и ЕС помогна да се намалят годишните приходи от износ на Иран в долари оценени в цени от 2016 щатски долара от върха от 99 милиарда долара през 2011 до 68,3 милиарда долара през 2012 г. и 48,8 млрд. долара през 2013 г. Те са били 50,7 млрд. долара през 2014 г. Комбинацията от санкции и срив в цените на петрола обаче ги е намалила на 29,4 млрд. долара през 2015 г. и те се възстановяват само до 36,2 милиарда долара през 2016 г. (МВФ оценява общите приходи от петролни износи на иранските фискални години и изчислява приходите от петрол / газ / от 55,4 млрд. долара през 2014/2015 г., 33,6 млрд. долара през 2015/2016 г. и 57,4 млрд. долара през 2016/2017 г., но това е оценка, публикувана през февруари 2017 г., последната година.)

      Фиг. 5
      Истинската природа на петролното богатство в Иран е много ниска по отношение на глава от населението. Фигура 5 също помага да се постави иранското петролно богатство в човешка перспектива, като се покаже иранското петролно богатство на глава от населението. Иран никога не е изразходвал правилно нефтеното си богатство и докладът на МВФ за член IV от февруари 2017 г. изброява дълъг списък от начини, по които е изгубил петролното богатство в непродуктивни разходи, субсидии и други държавни разхищения. Ключът към разбирането на проблемите на Иран обаче е въздействието на голямото му население върху петролните му приходи на глава от населението,
      Иран е беден по отношение на петрола по стандартите на повечето други износители в Персийския залив. През 2016 г. Иран имаше износ на глава от населението от само $ 453 - половината от средното на ОПЕК от $ 912. Ирак, който бе разкъсан от войната, е имал доход от 1 423 долара на човек от населението - повече от три пъти повече. Саудитска Арабия имаше доход на глава от населението от $ 4132 - повече от девет пъти. Катар имаше доход на глава от населението от $ 10,458 - 23 пъти повече. Ако отново погледнем на по-дългосрочните тенденции, доходът от петрол на глава от населението на Иран възлизаше на 1317 щатски долара през 2011 г., 898 долара през 2012 г., 632 долара през 2013 г., 649 долара през 2014 г., 372 долара през 2015 г. и 453 долара през 2016 г. Дори при добре управляваната икономика ще се изправи пред голяма криза при разпределянето на ресурсите при тези условия, но реформите на МВФ и Световната банка Рухани бяха само началото на това, което е необходимо, за да се даде на Иран добри перспективи за развитие и многото мерки - като съкращаване на субсидиите за храна - направиха живота по-труден за мнозина иранци.Очевидно е, че много иранци разбират сложните взаимодействия между катастрофата на цените на петрола и допълнителния доход, осигурен от ядреното споразумение на Иран за икономическите реформи между JCPOA и Рухани от 2013 насам.
      Фигура 6 представя оценките на МВФ, Би Би Си и други, които показват, че икономическите реформи на Рухани и ядреното споразумение на Иран, дадоха на Иран увеличен износ и потенциал за печалби, за да компенсира катастрофата от цените на петрола. Това изглежда еднакво вярно и за много критици на споразумението, които го смятат за масивен неочакван ефект, който властта в Иран може да използва, за да укрепи диктатурата си.
      Всъщност оценките на Фигура 6 показват твърде ясно, че JCPOA  само е предпазила Иран от страдание, което иначе би могло да доведе до сериозна икономическа криза, и че МВФ отбелязва, че останалите санкции и американската политика все още създават на Иран сериозни проблеми в някои области на международната банкова система и търговия. Фигура 6 също така показва, че МВФ може да разглежда Иран като една от най-разнообразните икономики в Персийския залив, но не прогнозира значителен ръст в резултат на другите източници на ирански доходи.


      Фиг. 6
      Иран има двойно по-високи нива на инфлация от растежа на своя БВП, както и статичен ръст или спад в текущия доход на глава от населението. Доходът на домакинствата рязко намаля с течение на времето. Графиките на фигура 7 предоставят данни от МВФ, Би Би Си и други оценки за реалните тенденции в ръста на БВП на Иран, потребителските цени или инфлацията и текущия доход на глава от населението от 1980 г. - началото на Иранската революция до 2016 г. - с прогнози до 2022 г. Тази графика показва, че иранците не са имали почти никакво реално увеличение на дохода на глава от населението - както се измерва в международни пазарни условия, и че инфлацията е средно повече от два пъти темпа на икономически растеж - ефективно изтривайки повечето спестявания на пари и създавайки огромни проблеми за инвестициите.
      Тук е удивително, че дори сравнително благоприятните предварителни прогнози на МВФ предвиждат инфлацията да достигне 10,2%, а растежът на реалния БВП да е едва 3,5% - а бъдещите нива на растеж - максимум 4,2% - да се дължат до голяма степен на очакваните покачвания на цените на петрола. На практика инфлацията сега вече може да бъде значително по-висока - 12% или повече - и по същество растеж по-нисък.

      Фиг. 7
      Иранският доход на глава от населението изостава от повечето му съседи. Сравненията на доходите на глава от населението са трудни, но на Фигура 8 се вижда, че иранците имат основание да завиждат на съседите си в Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. Само един разкъсан и пренаселен Ирак може да се сравнява с Иран - Йемен безспорно е дъното.
      Експертите твърдят, че използването на номиналния БВП спрямо БВП в паритет на покупателната способност, защото оценката на ППП се опитва да вземе предвид относителната цена на живот и инфлация, вместо да използва само пазарния обменен курс. Проблемът е, че прогнозата за ППП може да бъде толкова несигурна и неточна, но дори и да се използва тя, Иран пак не стои добре в сравнение със съседите си, както показва и Фигура 8. Катар има седем пъти повече от дохода на глава от населението. Кувейт има четири пъти по-голям доход на глава от населението, ОАЕ има 3.8 пъти, а Саудитска Арабия има три пъти.

      Фиг. 8
      Иран се представя лошо по отношение на бедността и средния доход и показва сериозен спад в потреблението на храна на глава от населението. Фигура 9 показва оценките на МВФ и Би Би Си за възможните нива на бедност в Иран, в зависимост от дефиницията на бедността по отношение на доходите на ден, вариращи от 4 долара на ден (1460 годишно) до 10 щ.д. на ден (3650 долара годишно). Ясно е, че режимът не е направил нищо в полза на повечето иранци през посочения период и че през последните години се наблюдава бавен ръст на нивото на бедност. Експертите не са съгласни кое ниво на доходи да се използва при определянето на бедността, но много - ако не и повечето - иранци вероятно ще имат икономически очаквания, които могат да бъдат финансирани само на нива от поне $ 8 до $ 10 на ден на човек, особено в градските райони.
      Освен това, приходите както на бедните, така и на огромното мнозинство други иранци се отразяват в изготвянето на такива оценки. Останалите елементи от иранските субсидии за храна и гориво могат да помогнат на бедните, но бедните иранци все още са страдат от съкращенията на Рухани на такива субсидии. Ако се вземе предвид това, което тези цифри означават за населението, мнозина в иранската средна класа със сигурност виждат постоянен спад в реалните си доходи след Революцията, както и в техния икономически статус спрямо съседите си.
      Равнищата на безработицата и участието в труда са критични проблеми. Графиките във втората част на фигура 9 са еднакво негативни. Безработицата е изключително трудна за оценка в развиваща се икономика и обикновено статистиката рязко подценява действителното равнище на безработицата в реалния свят. Според различни оценки на иранския официални източници и ILO  текущата безработица е 11,7% -12,4%, а безработицата сред младежите - 24,4% -26,7%. Тези цифри обаче не отразяват факта, че много хора престават да се опитват да участват в официалната работна сила, когато икономиката е в тежко състояние и че бедните държави създават много непродуктивни работни места, които откриват там, където един работник може да свърши цялата полезна работа, но вместо това се назначават множество служители прпо родови връзки или други социални и политически причини. Пропуските между докладваната цифра и реалното ниво на скрита безработица могат лесно да направят общото ниво на безработицата сред младите хора в реалния свят с около 10% до 15% по-високо. Освен това безработицата, подобно на всички икономически ефекти, се разпределя много различно по град, регион и професия.


      Фиг. 9
      На фигура 9 се вижда рязко покачване на безработицата след отмяната на санкциите, въпреки нарастването на очакванията, но също така, и че повече иранци се опитват да участват в работната сила. Графиката показва също така много ниско равнище на участие на жените в страна с високи образователни стандарти за жените, както за младите мъже, така и за жените - проценти на безработица, близки до 30% за младите мъже и близо 50% за младите жени. Това е реалност, независимо от раздутият държавен сектор. Това е почти сигурно основния източник на последните протести - усложнени от факта, че много от безработните са завършили висше образование.
      Има и много други икономически проблеми, които изглежда могат да предизвикат безредици дори сред иранците, които иначе по принцип биха могли да подкрепят режима. Това включва държавното финансиране на образованието и услугите, както и широкото ниво на корупция, което накара "Трансперънси интернешънъл" да класира Иран едва 131-и в противодействие на корупцията от 176-те страни, които разглежда. Докладите по член IV на МВФ документират и широк спектър от неуспехи в работата на правителството и - както показва фигура 10 - Световната банка нарежда Иран зле в повечето мерки за бизнес възможности.

      Фиг. 10
      Такива бариери пред усилията на иранците - от търговеца в бакалия до ниво едрия бизнес - трябва да бъдат основния източник на вълненията и протестите. Това е особено вярно, когато те са свързани с корупцията, лошото управление, злоупотребата с държавния сектор в конкуренцията и отделните злоупотреби на "Bunyods" и ИРГС в конкуренция с частния сектор. И двете групировки генерира иранските икономически проблеми и отчуждават широк кръг от образовани и богати иранци, които иначе биха могли да подкрепят режима.
       
      https://www.csis.org/analysis/crisis-iran-what-now
       
    • От Exhemus
      Изтощената Отоманска империя е под вътрешен и външен натиск.
      Султанът е готов на отстъпки. Българите се разбират с него за пълна автономия.
      Това включва: Избор на държавно устройство с конституция и собствена юрисдикция;
      определяне границите на автономията; собствена ограничена армия; турските големи
      гарнизони се запазват; плаща се имперски данък; има безмитен безвизов режим.
      Основният мотив на Русия изчезва.
      Какво би следвало по-нататък?
       
       
    • От stinka (Rom)
      България няма как да бъде силно или дори средно икономически развита държава без развитието на високо или средно доходни индустрии. Тъй като сме държава бедна на суровини ние трябва да ги внасяме... по международни цени - горива и материали. За да поддържаме желаният стандарт на живот за голяма част от населението ние трябва да внасяме и скъпи технологии и машини... във всички области на живота. Няма как и да се пренапомпват и услугите или държавно дотирани отрасли, фирми, региони (къде официално, къде неофициално). Както и да преразпределяш малкото, то пак ще е малко.Ако ние нямаме базови икономически отрасли, които да произвеждат доход, който да е достатъчен да се внасят необходимите ресурси и технологии за среден стандарт на живот. От там насетне вече да се преразпределя и чрез услуги, и към различни групи от населението и отраслите.
      Та какво трябва България да произвежда и изнася, за да може да си позволи това? В какви технологични индустрии - високо, средно технологични трябва да развием, за да достигнем поне средно икономическо развитие. И то отчитайки демографските, образователните реалности в нашата страна, отчитайки развитието на различните технологии и тенденции в света?
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...