Тракия в границите на Римската империя

[Last roman]

Древните гърци наричали „Тракия” – територията на Балканския полуостров, в която влизат съвременните държави” България, Сърбия, Македония, част от Северна Гърция, Северозападна Турция и Югоизточна Румъния, населени с разнообразни племена, различаващи се помежду си по нивото на културно и социално развитие, но със сходни обичаи и език.

Самото наименование тракийци /лат. Thraci/, означава „диви”, „сурови” хора. Този етноним е събирателен, тъй като траките никога не са били народ с единно самосъзнание, оставайки на протежението на цялата история политически раздробени. Още Херодот говори, че траките по численост отстъпват само на индийците и ако биха успели да се обединят, щяха да създадат велика държава.

Някои по-известни тракийски племена:

По долините на реките Струма, Места и Вардар живяли сапеи, одоманти, сатри, меди и дентелети. Територията на днешна София била обитавана от сердите. Рило-Родопския масив населявали беси и дии, а по егейското крайбрежие – тини и апсинти. В Горнотракийската низина живеели одрисите – единственото племе, което успяло да създаде трайна държава /Одриското царство през 5 в. пр. н. е./ със столица Ускудама /близо до днешния град Одрин/. В Дунавската равнина обитавали трибалите и мизите. Траките съжителствали и с други племена. Така нас изток в сегашна Добруджа /тогавашна Scythia minor/ тракийското племе на гетите се смесили със скитите, възприемайки от последните бита и начина на въоръжаване. На запад трибалите и скордиските се разглеждат от някои изследователи като силно повлияни от келтите. Пеоните и дардааните на територията на съвременните Южна Сърбия и Македония се считат за трако-илирийски племена. Отвъддунавските даки, чието име е събирателно, живеели с келти, германи и сармати. Тракийските племена живеещи по крайбрежието и контактуващи с гръжките колонии пък се елинизирали в по-малко или по-голяма степен.

Първият въоръжен контакт между римляни и траки е през 188 г. пр. н. е., когато армията на Волзон се връща по егейското крайбрежие след победата си в Азия срещу Антиох. На искането на римляните, астите и кените да ги пропуснат през земите си, тъй като те са господарите на света, траките отговорили, че това трябва да се докаже. В сблъсъците според източниците траките успели да нанесат поражение на легионите и да пленят част от обоза.

Тракия влиза в сферата на римските интереси след Третата Македонска война. Тогава римляните ликвидират царството на Персей и го разделят на четири полуавтономни окръга. В битката при Пидна през 168 г. пр. н.е. на страната на македонския цар се сражават отряди от тракийски наемници, които Плутарх описва така: «…Първи настъпили тракийците, от чиито вид Назика, както сам казал, най-много се изплашил. Те били снажни мъже, въоръжени със светли и блестящи големи щитове ("tuveoi" - б.н.) и перикнемиди, отдолу облечени с черни хитони, поклащайки на дясното си рамо издигнати нагоре тежки ромфеи» Тракийски наемници участват и във въстанието на Андриск /ЛъжеФилип/, през 148 г. пр. н. е.

След учредяването на провинции Гърция и Македония, започват и системните набези на тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/, които дори ограбват Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби през 118 г. пр.н.е. /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/

През 114 г. пр.н.е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, "докъдето достигали мечовете и копията на римските войници..."

По успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111 г. пр.н.е./ - първият римски пълководец достигнал бреговете на Дунав.

Марк Минуций Руф /109 г. пр. н. е./ - отблъснал даките и скордиските; а Луций Сципион /110 - 107г. пр.н.е./ най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите на левия бряг на Дунав.

В хода на Митридатовите войни в началото на 1 в. пр. н.е се оформят два "полюса" в тракийския свят - малките независими племена - меди, беси, сапеи - подкрепящи Понт; и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88 г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в Гърция/ през 86 - 85 г. пр. н.е. имал за цел по-скоро да затвърди престижа на Рим сред тракийските племена. По време на тази акция се смята, че е пленен Спартак /оглавил през 74 г. пр. н. е. най-голямото робско въстание в античността/. За нещо повече нямало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим /предстояла му борба с Марий/.

Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н.е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа - понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът се придвижил по егейското крайбрежие, а после настъпил по долините на реките Марица и Тунджа. Първо разгромил бесите, а после превзел Филипопол и Ускудама. Римляните за първи път достигнали и крайбрежието на Черно море и с щурм овладели гръцките колонии – Месемврия /Несебър/, Дионисополис /Балчик/ Бизоне /Каварна/, Калатис /Мангалия/, Томи /Констанца/ и Истрия. За назидание най-голямата и процъфтяваща колония – Аполония Магна /Созопол/ била разрушена до основи.

Походът на наместника на провинция Македония - Гай Антоний Хибрида срещу гетите на Зиракс през 62-61 г. пр. н. е. обаче завършил с поражение при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим.

Бащата на Август - Гай Октавий през 59 г. пр.н.е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.

Наследилият го управител на Македония – Луций калпурний Пизон /68-57 г. пр. н. е./ нападнал римските съюзници – дентелетите, с което провокирал въстание сред тях, подкрепено от медите и дарданите, които за малко да превземат Тесалоника.

По време на гражданската война в Рим, Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина Буребиста /гетски цар/ създал значително племенно обединение. Според източниците Буребиста бил в състояние да изкара войска от 200 000 души. През 60 г. пр. н. е. той разширил владенията си на Запад, където разбил и изгонил среднодунавските келти - бои и тевриски. Античните автори даже го наричали "келтоктон" изтребител на келтите. На Изток - гетският цар през 55 г. пр. н. е. превзел и разрушил гръцките колонии Одесос, Истрия и Олбия, а останалите по крайбрежието на Понта до Аполония признали властта му. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му през 44 г. пр. н. е. предотвратило римската експанзия.

В Одриското царство, използвайки римските междуособици за цар се провъзгласил Раскупорис, основал последната сапейска династия със столица Бизия в съвр. Странджа.

В последвалата гражданска война между наследниците на Цезар - Марк Антоний и Октавиан и републиканците - Брут и Касий, повечето тракийски племена застанали на страната на последните /всъщност траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта/.

След като Октавиан станал едноличен владетел, той започнал експанзия, целяща да разшири империята до естествените водни граници – реките Рейн и Дунав. Съюзникът на империята - Одриското царство запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр.н.е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла Тракия. От север нахлували бастарните /или германци или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил на Балканите Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 - 27 г. пр. н.е. той разбил бастарните /убивайки собственоръчно вожда им Делдо/ и ги прогонил отвъд Дунав. Крас смазал съпротивата на бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. На Одриското царство било предоставено светилището на бесите и редица земи в Южна Тракия.

Taка одрисите символически получили върховната власт в Тракия и правото да събират данъци от негово име. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 15 г. от н.е. превърната в провинция.

19 - 11 г. пр. н.е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети.

През 12 г. пр. н.е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Реметалк. В боевете загинал братът на Царя - Котис, а пратената римска армия, под командването на Пизон също претърпяла поражение. Пизон успял да реорганизира силите си и да отблъсне племената от провинция Македония. След това в Тракия пристигнали легионите под командването на бъдещия император Тиберий. На него му потрябвали три похода, за да разгроми траките и да сломи съпротивата им. Римските граници били разширени до Дунав, част от територията на покорените племена била включена към префектурата Мизия, а останалите - присъединени към Одриското царство на Реметалк.

След смъртта му през 18 г. римляните разделили царството му на две - северната част дали на брат му – Раскупорис II, а южната - на сина на царя – Котис VIII. Раскупорис II обаче искал цялата страна за себе си и през 18 г. започнал война срещу Котис, когото успял да убие по време на пир. Римляните извикали Раскупорис II на преговори и го екзекутирали.

Разделението на държавата било запазено. Северната му част била присъдена на сина на Раскупорис II - Реметалк II, а югът на сина на Котис VIII, също носещ името Реметалк III. Понеже последният бил малолетен, за попечител бил изпратен римски наместник. През 21 г. Одриси и койлалети вдигнали въстание срещу новия ред и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. Боевете продължили до 25 — 26 г., когато военачалникът Попей Сабин успял да обкръжи бунтовниците в планините и да ги принуди да капитулират. Последният тракийски цар Реметалк III живял далеч от родината си в Рим и бил приближен на Калигула. Императорът му върнал трона, но царят предпочел да се забавлява в Рим, а от негово име страната била управлявана от римски наместници до 38 г. Братът на Реметалк - Котис IX получил малка Армения - област югоизточно от Понта. През 48 г. Котис бил накаран от император Клавдий да абдикира трона на малка Армения в полза на Митридат Арменски.

След убийството на Калигула /41 г./ в Тракия настъпили размирици и римляните разположили легиони там. Последният тракийски цар Реметалк II /сина на Раскупорис II/, управлявал до 46 г., когато бил убит от бунтовници. Taкa Тракия се превърнала в римска провинция през 46 г. по времето на император Клавдий.

Събитията, случващи се по Северното Черноморие също започнали да интересуват римляните. За да засилят влиянието си над Боспорското царство римляните сгодили дъщерята на тракийския владетел Котис VIII - Гепепирис за васалния управител на Боспорското царство Тиберий Юлий Аспруг. От брака им се родили двама сина - Тиберий Юлий Митридат VIII и Тиберий Юлий Котис I, управлявали царството след смъртта на Аспруг през 38 г. Император Клавдий обаче предпочел Котис I за едноличен владетел и изпратил наместника на Мизия Дидий Гал да го качи на престола. След гражданска война между Котис и Митридат VIII през 45 г., последният бил детрониран и завършил дните си в Рим. Котис управлявал до 63 г. Тогава бил свален от Нерон и от 63 до 68 г. Боспор също станал римска провинция. Император Галба през 68 г. качил на престола сина на Котис I - Раскупорис I, който управлявал до 90-та година.

За покоряването на отвъддунавските траки най-голяма заслуга има император Траян. Той водел т. нар. Дакийски войни през 101 - 106 г. срещу Децебал. Операцията може да се разглежда като отговор на неуспешните военни действия при император Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86г. от даките на Диурпанеус.

В резултат на широкомащабната кампания на Траян, римляните покорили по-голямата част на Дакия и с това започнала асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.

Редактирано Ноември 26, 2016 от Last roman

[Galahad]

Надписът от Месембрия в чест на Гай Корнелий или как свободата си отива с аплодисменти.

Докато Аполония решително бранела свободата си и пострадала тежко от гнева на Рим, то Месембрия капитулирала и даже поставила възпоменателен надпис в чест на поставеният от Лукул наместник. И тогава някои предпочели да се приложи правилото, че наведената глава сабя не я сечала. Може би в случая гладиуса не режел ръце, защото това чакало тези, които се изправели срещу Рим. А може да са постъпили по-правилно месембрийци защото техният град не пострадал. Е, в крайна сметка до днес от антична Месембрия е останало същото като от антична Аполония - само руини.

[RIZAR]

Траките са живи в днешна България ,а какво да кажем за тези които са били в Римската империя !

Надписите на траки ,които са които са направили дори на Есквилинския хълм доказват и у твърждават ,че дори в столицата на империятае са изобщо незасегнати от скапаната римска култура .

Тракийките пък са анихилизирали всякакво външно присъствие на войни от империята и още първото поколение създадено от ветеран и тракийка е било тракийско .

[Last roman]

Я ги дай тея надписи от Есквилинския хълм.

[RIZAR]

Понеже ,не ми се бави да пиша на гръцки , ще го пусна в транслитерация на латински , инъче надписа е на гръчки -

TEO ZBELSURDO KAI IAMBADOULI EPIFANISTATOIS AVR. DIONUSIOS STRATIOTIS HORTIS TOU PRAITORIANOU EKATONTARHON FLORENTION T/F/ELON ANETFIKA - оригинала се намира в REA I 1899,23

REA -revue des etudes anciennes , Bordeux ,1899

тракът Аврелий Дионсий е държал здраво за своя ''прогоникос'' /бог на прадедите/ Збелсурд .

Другите надписи съдържат 150 имена на тракъри с поименно посочване на селата ,до 20-ти век. българина си беше селяндур , от които произхождат .

От археологическите разкопки се разбира ,че преторианските траки имат и особенно светилище на своите бесове...

Подробности в излязлата през далечната 1960г. "Проучвания върху личните имена на траките " на ак. В. Бешевлиев .

Оттам Зиези извади истината ,че траките са БЪЛГАРИ .

Защото докато турците нямат имена , като Мостич, Зиези , Дуло , Онегавон , Борис то тракърите са имали доста отдавна

[Tyroglyphos]

Надписът от Месембрия в чест на Гай Корнелий или как свободата си отива с аплодисменти.

Докато Аполония решително бранела свободата си и пострадала тежко от гнева на Рим, то Месембрия капитулирала и даже поставила възпоменателен надпис в чест на поставеният от Лукул наместник. И тогава някои предпочели да се приложи правилото, че наведената глава сабя не я сечала. Може би в случая гладиуса не режел ръце, защото това чакало тези, които се изправели срещу Рим. А може да са постъпили по-правилно месембрийци защото техният град не пострадал. Е, в крайна сметка до днес от антична Месембрия е останало същото като от антична Аполония - само руини.

Хубаво е да добавиш и датировката на надписа - 71 г. пр. Хр.

[Tyroglyphos]

Понеже ,не ми се бави да пиша на гръцки , ще го пусна в транслитерация на латински , инъче надписа е на гръчки -

TEO ZBELSURDO KAI IAMBADOULI EPIFANISTATOIS AVR. DIONUSIOS STRATIOTIS HORTIS TOU PRAITORIANOU EKATONTARHON FLORENTION T/F/ELON ANETFIKA - оригинала се намира в REA I 1899,23

REA -revue des etudes anciennes , Bordeux ,1899

тракът Аврелий Дионсий е държал здраво за своя ''прогоникос'' /бог на прадедите/ Збелсурд .

Ти остави Збелсурд и разголената Ямбадуле, ами ние там сме имали цяло светилище, с жреци и всякакви салтанати, пълно с релефи с тракийски конници.

[RIZAR]

От археологическите разкопки се разбира ,че преторианските траки имат и особенно светилище на своите бесове...

Да ,това и казах ,смени ''бесове'' с ''богове'' .

То да ти кажа ,не се знае кой им е дал на римлянчетата разните им там богчета ,като Vesta /веща- тоест опитна в домашната работа/ , Unona/юница/ и т.нат. , май ,че етруските са им помогнали на неканените гости ,които с една вълчица превзеха света .

[Galahad]

Хубаво е да добавиш и датировката на надписа - 71 г. пр. Хр.

В смисъл в обяснителната бележка да посоча, че е свързан със събитията от 71г. ?

[Tyroglyphos]

В смисъл в обяснителната бележка да посоча, че е свързан със събитията от 71г. ?

Ами да, едва ли всеки е наясно кога е походът на римляните по нашето Черноморие.

[Tyroglyphos]

Да ,това и казах ,смени ''бесове'' с ''богове'' .

То да ти кажа ,не се знае кой им е дал на римлянчетата разните им там богчета ,като Vesta /веща- тоест опитна в домашната работа/ , Unona/юница/ и т.нат. , май ,че етруските са им помогнали на неканените гости ,които с една вълчица превзеха света .

Абе тя и вълчицата май не е точно вълчица...

Впрочем, като се замислиш, през ІІІ в. доста голям процент от преторианците са били нашенци, т. е. в някаква степен сме участвали в решаването на римските съдбини.

[Galahad]

Ами да, едва ли всеки е наясно кога е походът на римляните по нашето Черноморие.

Няма страшно, аз и без друго може да го допълня с още малко данни и библиография. Не ми бяха под ръка всички книжки.

[RIZAR]

За едно българско злато ! - историците занимаващи се с римските императори ,забелязават ,че има един ''илирийски'' император , чието име , обаче не било ''илирийско'' , ами приело вече латинска форма -

Аврелиан - Aurelian .

Има такова келтско селище , на което е кръстена най-известната французойка - Орлеанската дева -Жана Д'Арк .

Орлеан също се изписва отпред с ''АУ" , но се чете Орлеан и се разбира ,че става въпрос за град на орлите .

Обаче на минтиливите червенотиквеничковчета не им идва на ум ,че императора , който се прославил в битка със сънародниците си зад Дунава , не е ром ,а е гот /гет -

i) Името ”Aureolus”

Aureolus се е казвал един тракийски офицер, който станал император за

няколко месеца през 268 г.н.е. По време на своето кратко царуване той

никога не е виждал Рим или Константинопол. Провъзгласен е за

император от илирийските легиони и е останал в Илирия до смъртта си.

На пръв поглед Aureolus е латинско име, което не подтиква към

коментари. Но Зосим изписва името като Auriolos [147]. Същото

изписване срещаме и при Зонара. Както може да се очаква, латинската

форма на това име се свързва с думата aurum (злато). Поне такова емнението на Требелий Полио [148]. Според Полио, когато Aureolus

станал император, Гал Антипатер възкликнал: ”Избрахме си император,

който наподобява собственото си име.” Тук Полио саркастично подмята:

”Голяма добродетел, няма що, да си добиеш името от злато.” Все пак

той добавя и съдържателните думи: ”Обаче аз добре знам, че сред

гладиаторите това име често е давано на смелите бойци. Всъщност,

съвсем наскоро във вашето собствено обявление на игрите (това

изглежда се отнася за обявление, направено от Константий, баща на

Константин Велики – бел. Г.С.) същото име се срещаше в списъка с

бойците.”

Естествено е да се очаква, че гладиатор, който рискува живота си на

арената, би спечелил слава не защото е ”от злато”, а защото е смел.

Каква може да е връзката между смелостта и Aureolus? Гръцката форма

на името ни подсказва. Като се махне типичното гръцко окончание,

името става Auriol. Дифтонгът ”au” често преминава в ”о”, и обратно.

Затова имаме основание да разгледаме още една форма на името: Oriol.

На словашки думата orol значи ”орел”, което е по-подходящ епитет за

смел гладиатор, отколкото ”злато” или ”златен”. На другите славянски

езици същата дума има незначителни фонетични различия и се среща

като Oral, Orel, Oriol и т.н.

Може би не е случайно, че гетският цар Oroles е живял в земи, не много

далеч от родното място на Aureolus, ако вярваме на Помпей Трог [149].

Знаем също, че бащата на Тукидид е тракиец, наречен Orolus, макар в

някои ръкописи името му да е изписвано и като Olorus [150]. Ако в такъв

случай истинското илирийско име на Aureolus е било Orol, тогава бихме

могли да разберем по-добре думите на Гал Антипатер. Той очевидно е

има предвид: ”Избрахме си император, който е като орел”, а не

”избрахме си император, който е като злато”.

бележки -

147. Annals, XII.24.

148. Div. Claud., V.5. SHA. Loeb, т. 3, стр. 161.

149. Justinus. Epitoma, XXXII.16. Paris (Garnier), 1936, т. 2, стр. 133.

150. Изписването ”Orolos” е дадено във ”Vita Thucydidi” на Markellinos.

Виж Thucydides. Lib.I-II. Ed. O. Luschnat. Leipzig (Teubner), 1960, стр. 4,

бележка.

Честито на филолозите ,които действат направо като алхимиците от всичко могат да направят злато !

[Galahad]

На пръв поглед Aureolus е латинско име, което не подтиква към

коментари.

Ами след като с него са известни повече от 1 римски императори:

161 – 180 МАРК АВРЕЛИЙ

270 – 275 АВРЕЛИАН

Може би не е случайно, че гетският цар Oroles е живял в земи, не много

далеч от родното място на Aureolus, ако вярваме на Помпей Трог [149].

Знаем също, че бащата на Тукидид е тракиец, наречен Orolus, макар в

някои ръкописи името му да е изписвано и като Olorus [150]. Ако в такъв

случай истинското илирийско име на Aureolus е било Orol, тогава бихме

могли да разберем по-добре думите на Гал Антипатер. Той очевидно е

има предвид: ”Избрахме си император, който е като орел”, а не

”избрахме си император, който е като злато”.

Макар и да ни е известно името на цар Олор, чийто потомци са прочутите Тукидид и Милтиад, то никъде не се споменава, че този цар е носел чешкото име за Орел. И като е подкарано през полето, не е ли било по просто вместо да се минава през Жана д'Арк и Олор, направо до се обявеше, че този император се казвал Златко, ама ромите го нарекли Аврелий.

Като се замисля, откривам още от автохонните му имена:

aureolus, a, um [demin. към aureus ]

1) златен (anellus Pl; malum Ctl): corona aureola Vlg златен венец, впоследствие Eccl ореол, нимб - от тук ми харесва само Златко, щото Ореолчо и Нимбо не са много популярни имена

2) прелестен, чудесен, драг, мил (libellus C; pedes Ctl) - но от тук вече може да се извади повечко - автохонното му име да е било Драго, Драган или Милчо.

[RIZAR]

Да , забравяш и Венцеслав /Венценосен или Златоносен / . Но ,чини ми се на мене ,че войните , гладиаторите и императорите при все таки ,че са златоносни - бая пара пада от тях - се делят по-скоро на силни и храбри и слаби и страхливи .

Та Орлин е бил силен и храбър като Орел е нападал в битките ,оттам и името му /прякорът му / .

[Last roman]

Мани ги орлинчовците, оказва се, че българите са семити /евреи/:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...lapsed&sb=5

[RIZAR]

Рекс Мизором ЗИЕЗИ ли е ???

[Tyroglyphos]

Auriolus - орёл... "Генералът кат' орел ескадроните повежда... Здравствуйте, братушки"!!!

P.S. Имената на гладиатори, произлизащи от "злато", са доста чести - както от латинското aurum, например Aureus/Aurius (Златьо), така и от гръцки - Хрисос (Златьо), Хрисоптерос (Златокрил). Популярни са и имена на гладиатори, идващи от скъпоценни камъни - Смарагд, Маргарит (Бисер).

На този нещастник обаче златното име, уви, не е помогнало.

[Last roman]

Рекс Мизором ЗИЕЗИ ли е ???

Не!

[Philip]

Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н. е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа - понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът разрушава Аполония и укротява медите и бесите, като подкрепя римските съюзници - одрисите.

И Кабиле разрушава, но за разлика от Аполония, градът не е възстановен. Чак през 136 година се настанява там cohors II Lucensium

Затова Август изпратил срещу нашествениците Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 - 27 г. пр. н. е. той подчинил бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци.

Кампанията на Крас се датира 29 - 28 г. пр. Хр.

През 21 г. въстанали племената койлалети и одриси и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество.

Римското наместничество се намирало в столицата на царството - Бизия, а не във Филипопол, където най-вероятно е резидирал Реметалк II.

[glishev]

Освен че Авреол е трак и името му означава "бабанка", според "Book of Lost Tales" на един изтъкнат оксфордски филолог-белетрист се твърди, че мъжът, посещавал елфите, бил наречен от тях Ериол, тоест "Сънуващ в самота" Вероятно император Авреол е преплавал океана, открил е Америка (както Ериол открива островите на елфите), върнал се е и е бил посветен в мистерии, за да стане "Сънуващ в самота".

[RIZAR]

Освен че Авреол е трак и името му означава "бабанка", според "Book of Lost Tales" на един изтъкнат оксфордски филолог-белетрист се твърди, че мъжът, посещавал елфите, бил наречен от тях Ериол, тоест "Сънуващ в самота" Вероятно император Авреол е преплавал океана, открил е Америка (както Ериол открива островите на елфите), върнал се е и е бил посветен в мистерии, за да стане "Сънуващ в самота".

Глишев, тук не му е мястото да правим препратки към Ериол , елфите и луната.

Не си си научил урока.

Първо направи филологически анализ на изречението - " Намерихме си император подобен .... " и оттам ще тръгнеш да правиш изводи за откритие на топлата вода или Америка.