100 години от раждането на сър Артър Кларк

[SAlexandrov]

Днес отбелязваме 100 години от рождението на краля на научната фантастика - сър Артър Кларк

На горната снимка: модулът "Купола" на сега съществуващата "Международната космическа станция". Долу - вътрешен вид на измисления от сър Артър Кларк кораб "Дискавъри 1" от филма "2001: Космическа одисея". Артър Кларк е предсказал много неща, превърнали се в реалност. Photo credits : NASA ; MGM

16 декември 2017 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. На днешния ден точно преди един век в Майнхед, Великобритания, се ражда момче, което по-късно ще се превърне в една от най-забележителните личности на 20-ти век. Като дете Артър Кларк има щастието да расте във ферма, близо до природата, и скоро открива красотата на звездото небе над него. Започва да се интересува от астрономически наблюдения, събиране на вкаменелости и четене на научно-популярни списания.

През 1934 година, още като тийнейджър, младият Артър се присъединява към Младежката астрономическа асоциация. За съжаление таткото Чарлз Кларк напуска този свят без време, което довежда до финансови затруднения в семейството. Артър Кларк е принуден да напусне дома си през 1936 година, за да си търси работа.

Пристигайки в Лондон, Кларк е назначен на работа като правителствен чиновник. Никога обаче не губи интереса си към звездите и скоро се присъединява към Британското междупланетно общество (повече от две десетилетия преди полета на първия изкуствен спътник). Земните дела скоро пак попарват мечтите на Артър - идва Втората световна война и в периода между 1941 и 1946 г. младежът служи на кралските военновъздушни сили като радарен специалист. Но така добива много ценен опит във връзка с приложението на радарната технология за насочване на кацащите самолети при неблагоприятни метеорологични условия.

През 1945 г. списанието Уайърлес уърлд публикува първата му статия "Извънземни предавания", в която Кларк теоретизира как изкуствен спътник в геостационарна орбита би могъл да се използва за предаването на радио- и телевизионни сигнали в целия свят. Освен че с тази статия за пръв път прохожда като писател, описаното в нея се оказва едно от първите му предсказания. Днес геостационарните комуникационни спътници са реалност, а от 2017 г. и България има свой собствен.

След войната Артър Кларк най-накрая успява да получи образование в областта на математиката и физиката в Кралския колеж в Лондон. В периодите между 1946 и 1947 г. и 1951 и 1953 г. е председател на Британското междупланетно общество. В началото на 50-те години Кларк започва да си изгражда име като писател и през 1950 г. публикува първата си научно-популярна книга "Междупланетни полети". През 1951 г. излиза краткият разказ "Стражът" и първият литературен роман - "Прелюдия към космоса". Артър Кларк за пръв път печели награда Хюго през 1956 година с разказа си "Звездата".

През 60-те години космическата ера е в разгара си. Произведенията на изкуството, свързани с космическото бъдеще на човечеството, стават изключително популярни. Филмовият директор Стенли Кубрик започва работа през 1964 г. по филмова адаптация на историята в "Стражът", която по-късно еволюира в класическия филм "2001: Космическа одисея". Днес критиците считат "Одисея"-та за един от най-великите филми в човешката история. През 1968 г. филмът официално излиза заедно с роман, носещ същото име. Кларк по-късно публикува продължения на историята: "2010: Одисея втора" (излязла през 1982 г. и екранизирана през 1984 г.), "2061: Одисея трета" (излязла през 1987 г.) и "3001: Последната одисея" (излязла през 1997 г.)

През 70-те години Артър Кларк е вече успешен писател. През 1973 г. излиза романът "Среща с рама", който печели едновременно наградите Хюго и Небюла. Постижението е повторено през 1979 г. с романа "Фонтаните на рая".

В късните години от живота си Кларк е удостоен с рицарско звание. Умира през 2008 г. от дихателна недостатъчност.

През годините си сър Артър Кларк прави много предсказания, не всички от които се сбъдват. Уви, все още нямаме бази на Луната и Марс, а какво да кажем за пилотирани полети до Сатурн. Но Артър Кларк предрича до известна степен интернет - през 1976 г. твърди, че в близко бъдеще ще общуваме със света посредством екрани, прикачени към клавиатура. Предсказва, че видеоразговорите ще станат реалност (днес имаме "Скайп" и "Фейсбук"). А пък нюзпадовете от филма "2001: Космическа одисея" забележително приличат на съвременните таблети.

Дано в близко бъдеще видим и лунни станции, както и космически туризъм. Дори и тези неща да се случат през 2021 или 2031 година, а не през 2001-ва... по-добре е да се случат късно, отколкото никога.

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2005-2017-100-years-arthur-clarke