Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Преди 26 минути, Bruchpilot said:

За останалото - това беше и идеята, нека специалистите се произнесат :animatedwink:

Ми те вече се произнесоха - във Феникса...... България трябва да бъде "освободена"! Вперед, маладцъй!

  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, piston79 said:

Ми те вече се произнесоха - във Феникса...... България трябва да бъде "освободена"! Вперед, маладцъй!

Да видим, може да дадат някой ценен съвет :ah:

Share this post


Link to post
Share on other sites

22:29 часа местно време. Отново тревожни възгласи огласиха оперативния център и бързо прекъснаха радостния глъч. Изведнъж на пределно ниска височина бяха изникнали четири Су-34, които на висока скорост бяха пресекли българския бряг незабелязани. Едната беше в района на нос Емине, завиваше на юг към Бургаския залив и не представляваше непросредствена опасност но другата се насочваше от същия район на северозапад, директно към позицията на преди малко стрелялия С-300, който все още се подготвяше за изтегляне. Освен това, почти в същия момент над морето се появиха още две цели, които явно преднамерено се издигнаха тъкмо на височина за пуск на управляемо оръжие.

- По дяволите, онези Су-30 не са били сами! – възкликна капитан Амазонлийски – След стрелбата са засекли приблизителната позиция на С-300 и се опитват да го атакуват. А тези, които се появиха над морето ги прикриват от далеч!

- И не е само това! – намръщено отвърна бригаден генерал Сомлев – Виж как онези Су-34 с противорадарните ракети са наострили уши и също се приближават. Лошо заклещиха Димопусков – ако стреля, веднага ще го ударят, може само да стои на място и да се надява, че няма да го открият!

Всички с тревога наблюдаваха как самолетите приближават позицията на безпомощния комплекс. Явно обаче руснаците не смееха да рискуват втори път и когато се приближиха на около двадесет и пет километра от позицията, рязко завиха обратно. Чуха се въздишки на облекчение, но само за кратко. Машините заеха отново позиция и се подготвиха за втори заход. В един момент обаче завиха леко в страни след което отново обърнаха, спуснаха се на пределно ниска височина и изчезнаха от раздара. В оперативния център настъпи напрегнато мълчание, докато чакаха новини. Скоро постъпи рапорт от командира на една от Осите, разположени в района, която в момента на налета още пътуваше към новата си позиция. В близост до машината му бяха паднали четири ракети, за щастие без да засегнат я засегнат. В това време другата двойка Су-34, която също беше направила два захода над Бургаско, зави на североизток и скоро цялата група започна да се изнася по посока Крим. Командирът на разположения на юг от Бургас Куб отново разочаровано докладва, че не е успял да обстреля нито една цел, тъй като те са прелетели твърде високо и твърде далеч за сигурно попадение.

FORPOST.jpg.42be6a4fdc1b467e7d680a9f3c85eca2.jpg

22:50 часа българско време. Полковник Голованов нервно обикаляше стоянките на самолетите си и се ядосваше, че превъоръжаването върви твърде бавно. Някъде насърчаваше, някъде помагаше, на места даже здраво заплашваше мотайниците. Междувременно следеше разузнавателните сводки и се стараеше да въвежда в обстановката летците си. Беше чул за неуспеха на “елитната” ударна ескадрила, която не беше успяла веднага да отмъсти за двата свалени самолета. “Поне моите момчета успяха да стрелят въпреки изненадата!” с гордост си помисли полковникът. От една страна злорадстваше заради провала на високопарните си колеги, от друга се тревожеше, че сега със задачата трябва да се заемат неговите пилоти, които за съжаление бяха далеч по-зле въоръжени. Междувременно адютантът му съобщи новини, които Голованов прие със смесени чувства. Ватников явно беше притеснен от факта, че изпратеният Ту-214Р не успява достатъчно бързо да открие цели и най – вече опасните брегови комплекси, а часовникът все по-заплашително тиктака. Съответно, в пристъп на пианска гениалност, беше решил да реквизира един по случайност оказал се на Гвардейское самолет Ту-214СР, без да се съобразява, че той беше на пряко подчинение на не кой да е, а на Върховния. Самолета щяха да използват за да осигурят релейна връзка за три БЛС “Форпост”, които да подпомогнат разузнаването. Отделно генералът се беше разопредил и трите налични системи „Орлан-10” да вдигат във въздуха всичките си летателни средства за могат чрез собствена релейна връзка да осигурят полета на три апарата, които да претърсят българската брегова линия. „Е, това беше неочаквано! Да реквизира баш самолета на Пуйков!” – пооблещи се полковникът – „Но добре, че ще подсили разузнаването с данни в реално време, поне за последните няколко часа.”

5aa2a05e7fa9a_.jpg.2e0c62631179842595facb66ec70377a.jpg

23:00 часа местно време. След поредния руски налет отново беше настанал период на относително затишие, който основно беше използван от разчета на С-300 за да поеме към нова позиция, преди да бъде атакуван повторно. Към 23:10 часа отново настана суматоха – няколко самолета отново се бяха промъкнали ниско над морето и започнаха да се появяват на радарите, чак след като бяха навлезли на десетина кимолетра навърте в българска територия, някъде на север от Бургас. По чиста случайност или в благодарения на внимателно планиране, те бяха намерили празнина в отбраната и сега напредваха необезпокоявани. Скоро от различинте донесения се установи, че става дума за шест ударни самолета, които летят с голяма скорост и югозападен курс.

- Да му се не види, как ги изпуснахме така? А нито един от нашите самолети още не е в готовност  да излети! – едновременно учудено и ядосано отбеляза капитан Амазонлийски, докато всички гледаха с ужас как руските самолети непредизвикани  навлизат все по-дълбоко в българска територия. На всичкото отгоре, не само С-300 беше неактивен, а над нос Емине демонстративно висяха още две руски машини, които без съмнение допълнително прикриваха атакуващите и държаха крайбрежието под контрол.

 

23:15 часа местно време. Капитан Пистънев също се беше навел над екраните и наблюдаваше вражеските самолети. Определено напредваха към Безмер и вече се виждаха ясно, след като се бяха издигнали. „Без съмнение само за да могат да стрелят!” – ядосано си помисли капитана. Целият му разчет беше в готовност и Пистънев тихо мърмореше:

- Мааалко по-наблизо елате! Хайде още мъъничко ми трябва и ще Ви пусна няколко ракети, тлъсти прасета такива! 

Но за негово съжаление на стотина километра североизточно от Безмер самолетите завиха и отново се отправиха към морето. „Да му се не знае!” – ядосано възкликна Пистънев и се зае да докладва по пряката линия. Според неговите радарни оператори, самолетите бяха изстреляли поне няколко ракети в посока на летището.

5aa2a063a9ba7_-34.thumb.jpg.461ff3d88f32f4e753748663aa7e92a9.jpg

23:18 часа местно време. Предупреждението беше стигнало тъкмо навреме в Безмер. Командирите на двете прикриващи го Оси за втори път през вечерта влязоха в бой и едвам задействали радиолокационните си средства, трябваше да започнат да обстрелват летящите към тях ракети. Отново се представиха на висота и успяха да свалят няколко,  но летището все пак понесе щети. Лошо бяха пострадали няколко укрития, за щастие без самолети в тях. Най-неприятно беше събощението, че целенасочено е бил ударен един от бункерите за въоръжение на базата и само здравата констуркция е предотвратила огромен взрив.

- Май и този път ни се размина! – възкликна капитан Амазонлийски.

- Да, но не можем да разчитаме само да ни провървява! – мрачно отвърна бригаден генерал Сомлев.

Двамата отново се вторачиха в екрана показващ оттеглящите се руски самолети. Просто нито имаха с какво да ги атакуват, нито можеха да си позволят да рискуват, при плътното прикритие, което шеташе и над брега, и навътре в морето, в готовност да удари всичко дръзнало да се покаже. Дори самата смяна на позиции беше станала рискована – момента в който някой от комплексите мръднеше, почти веднага, поне една от прикриващите двойки се насъчваше към района в опит да идентифицира какво се движи. Явно, разузнавателният самолет, който курсираше покрай българския бряг не беше съвсем безполезен. След кратко замисляне, бригаден генерал Сомлев издаде заповед няколко камиона с качени върху тях 23мм оръдия за започнат за се движат по близките пътища за да объркат малко неприятеля, след което отново се съсредоточи върху самолетите. Този те път бяха взели малко по-северен курс от този по който навлязоха на българска територия и минаха съвсем близо до позицията на последния останал дивизион С-125. Използвайки малка пролука в прикритието, разчетът атакува един от последните самолети с две ракети. Естествено, въпреки близката дистанция и двете бяха отклонени от Хибини, но в следствие на добре избрания момент за атаката, поне в първия момент не последваха съобщения за ответен огън. В следващия обаче, сякаш от морето изникнаха две ракети, които удариха дивизиона.

125-1.thumb.jpg.1ca04f9ac5cc21d81d34036498feb781.jpg125-2.thumb.jpg.95b7f1e61686ff11825bab55c14b3125.jpg

- Мамка му, явно имат още самолети, които баражират на малка височина над морето и ни обстрелват без въобще да очакваме! – ядоса се капитан Амазонлийски.

- Мда, сега вече ще трябва да внимаваме двойно повече и да се пазим дори от сенките си. – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев, после добави – Поне според доклада С-125 е загубил само няколко пускови установки и все още може да стреля. Изглежда, че за момента късметът все пак е с нас!

  • Харесва ми! 2
  • Благодаря! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 3/9/2018 at 16:56, Bruchpilot said:

- Мда, сега вече ще трябва да внимаваме двойно повече и да се пазим дори от сенките си. – замислено отвърна бригаден генерал Сомлев, после добави – Поне според доклада С-125 е загубил само няколко пускови установки и все още може да стреля. Изглежда, че за момента късметът все пак е с нас!

Като гледам, май и дизеловите агрегати са заминали (съдейки по пожара).....

 

Апропо имаш мейл....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Продължение, като специално благодаря на Пистън за помощта! Не е първият случай, но този път особенно се е постарал!!!

 

23:41 местно време. Офицерите от оперативния център наблюдаваха поредната смяна на патрулиращото руско изтребително прикритие. Лека – полека самолетът за радиоелектронна борба беше започнал да става по-ефективен и да затруднява точното следене на цели далеч в морето, но все още не беше наложително включването на резервната станция „Петранка”, която оставаше в резерв. За това и в първия момент не успяха точно да определят състава на групата самолети, която се появи далеч на североизток от Дуранкулак. Тъй като машините бяха още далеч, никой не се притесни особено от това – вече по-голямата част от състава беше преодоляла първоначалното смущение и всички действаха сравнително спокойно. Контактите бавно се приближиха и изплуваха от пелената смущения – скоро можеше да се определи, че голямата група, всъщност бяха две по-малки. Все още обаче не можеше да се определи колко самолета включват те, само можеше да се каже, че във всяка има повече от един самолет. Около 23:58 двете групи рязко завиха на запад и пикираха към морето. Въпреки, че всички отново останаха привидно спокойни, тонът на съобщенията, които вървяха, леко се промени. Никой нямаше съмнение, че се предстои нова атака, въпросът беше единствено къде ще се  появят отново самолетите. Но вместо самолети, около 00:14 от морето се появиха единствено множество ракети, които се насочиха към дивизиона С-125. Тъй като бяха прекалено бързи за възможностите на комплекса, единственото което оставаше на разчета беше да използва последната минута за да избяга в укритията с надеждата отново само част от позицията им да бъде засегната. Уви, този път късметът не беше с тях и целият дивизион беше буквално отнесен от масирания удар.

 

003.thumb.jpg.dfbbbbc06f3c21828f07c957fb2ad926.jpg

00:30 часа местно време. Още постъпваха събощенията за пораженията нанесени на дивизиона С-125, когато на екрана се появиха данни, показващи оттегляща се двойка самолети - явно тези обстреляли позициите на противовъздушната отбрана. По-неприятното беше, че нови четири самолета се насочваха към Варна на висока скорост.

- Започват здравата да ни притискат! - замислено каза капитан Амазонлийски - Изглежда искат да ни наложат бой на всяка цена.

- Да, така изглежда - съгласи се Сомлев - натискат за да предизвикат ответен огън и да засекат позициите.

Всички продължиха да наблюдават как самолетите се издигнаха още малко, след което направиха разпуск и едната двойка зави на север, другата на юг. След десетина секунди радарните оператори докладваха възможни пускове, а самолетите завиха към морето, рязко набраха височина и се оттеглиха. Няколко минути отне на рапортите за пораженията да достигнат оперативния център - няколко прикриващи 23мм оръдия, както и един от курсиращите камиони бяха пострадали.

00:55 часа местно време. След последните загуби настроението в оперативния център беше видимо поспаднало. Не помогнаха много за подобряването му и сведенията за нови четири самолета, напредващи на средна височина от североизток. Този път обаче, вместо в плътна група, те напредваха разгърнати във веер.  Скоро един по един самолети започнаха да се откъсват от формацията и да се разпръскват по цялото българско крайбрежие, като продължаваха демонстративно да летят сравнително ниско. Не след дълго машините бяха идентифицирани като Су-24МР и като по команда те започнаха да се приближават все повече и повече към брега. Най-близо до позиция на отбраната беше този, който курсираше около Шабла и от разположения там, наскоро въоръжен, Волхов поискаха разрешение да стрелят. Бригаден генерал Сомлев и командирът поспориха кратко - навътре в морето явно се виждаха напредващи зад разузнавачите поне още две ударни групи. В това време обаче самолетът се беше приближил съвсем близо до комплекса и опипваше брега с разузнавателния си радар, и оптичните си сензори. Беше само въпрос на време да го открие при някой от следващите си заходи. Макар и неохотно Сомлев даде разрешение за атака и пожела успех на разчета.

 

Дивизионът С-75М3 „Волхов” очакваше заповеди на скритата  си до момента позиция... Облегнат пред ВИКО-то команндирът полека се унасяше от монотонното бръмчене на апаратурата.... Тъкмо бяха приключили с контрола на функционирането, едната пускова пак не се синхронизираше както трябва, явно на светло трябваше да се провери обстойноа, хората вече бяха уморени – стресът и титаничните усилия по оборудване на позицията си казваха своето.

Изведнъж каналът за свръзка пропука и почти неузнаваемият глас извади майор Стамат Шиндрасков от унеса му – „Готовност 1 за „Жакет”!

Адреналинът изпълни кабината и с периферното си зрение майор Шиндрасков видя или по скоро усети как хората от разчета се раздвижиха по местата си, докато той натискаше бутона на радиостанцията, за да отвърне „Разбрано, Готовност 1 за „Жакет”...”Дали тази хитрост ще сполучи?” – помисли си майорът докато се пресягаше към трубката на ГГС-а. Не си спомняше на кого хрумна идеята да ползват позивната на едно от закритите РТВ поделения, със сигурност руснаците имаха подробна информация за нашата армия, къде по линията на старата бойна дружба, къде от съвременни попкръстювци.... Все пак ако руснаците ги слушаха, може и да решат, че П-18-ката, която е в ефир е изнесена РТВ станция.... „А, дано, ама надали... Пък и ако не помага, поне не пречи”...

-„Разчетите на ПЗРК да бъдат готови! Разчетът на СНР да оцени въздушната обстановка в район до 90 км от позицията!”

 „Наблюдават се смущения със слаба до средна интензивност по азимут 70-80 и 140-150.” – гласеше докладът от капитан Пъчков.

„Разбрах, вече наблюдавам и аз” – отговори майор и седна отново на мястото си пред ВИКО-то...

006.thumb.JPG.b2ece50ba110c4771c1a80666bbf63ac.JPG

След като изслуша докладите от огневаците, охранителната рота, взвода за управление и разчетите на ПЗРК, майор Шиндрасков трескаво прехвърляше през ума си всички хора и действия, които зависеха от него и неговите командирски разпореждания. Вярваше, че ако всичко е кактто трябва, никой няма да пострада и всички ще се върнат у дома си живи и здрави, след като цялата тази лудост най-сетне приключи... Миговете се занизаха с ужасяващият си товар от напрегнато очакване.... Майорът  внимателно наблюдаваше изображението на въздушната обстановка пред себе си докато мозъкът му отново и отново прехвърляше броеницата от команди и задачи, които трябваше да бъдат свършени. Хората му също мълчаха и очакваха съдбата си...

Смущенията по азимут 70-80 започнаха да намаляват, явно руският поставяч измени курса си, но нещото, което се беше лепнало на югоизток продължаваше да покрива сектора на СРЦ-то със смущения.... „Може би днес ще действат южно, все пак „300”-та добре ги подгря!” – помисли си, но след няколко оборота на станцията за разузнаване и целеукавзване на дистанция 48 км и азимут 74 градуса се появи единична цел.

007.thumb.JPG.5491e396e3adbaf374980fa64be5b48c.JPG

„Явно е ниско, щом изкочи така” – помисли си майор... Метката се приближаваше с всеки оборот на антената... „Ух, идва почти право към нас!” – помисли си майор Шиндрасков и бързо изкомандва:

„3 ракети на „Подготовка”!..

„Така или иначе нямаме големи шансове, но поне ще накараме тази „братушка” да се поизпоти, помисли си майорът.

„Режим <5 км”, метод за насочване „К”, залп от 3 ракети с интервал от 6 секунди! Високо само по моя команда!!!”

Всички бяха в готовност! Шиндрасков с привидно спокоен глас обявяваше дистанция и азимут, разчетът беше подготвил параметрите за стрелба и очакваше само команда да излезе в ефир и да захване възможно най-бързо целта. От командния пункт също потвърдиха, че наблюдават целта, която явно щеше да ги подмине, но с неголям параметър....Целта вече беше на разстояние под 30 км. Майор .... даде команда за включване на високото. Няколко секунди по-късно офицерът за насочване докладва „Наблюдавам целта”! Командите започнаха да се сипят една след друга, чуваше се характерното щракане когато операторите за съпровождане поеха целта, когато изведнъж операторът по разстояние извика:

- „Целта се раздвоява!”

008.thumb.JPG.08eac52f8195cc43a632d1f40c4708c0.JPG

„Ракета!?!”- за момент се стресна Шиндрасков, но тогава офицерът за насочване капитан Пъчков докладва:

„Наблюдавам смущения по разстояние!”

„Само? Явно не е от новите чудеса на техниката или има проблем със станцията си за РЕБ....” – мина през главата на майора. Нямаше време за губене.

-„Съпровождай, целта!” – заповяда Шиндрасков Опитен оператор би могъл да се справи с подобен род смущения, а хората му не бяха вчерашни!

„Разстояние 24km, азимут: 72° височина 1 км!, параметър 8 км” – докладва капитан Пъчков.

„Пуск по първи канал!”

Мощен тътен разтърси кабината, няколко камъчета и буци пръст изтропаха по обшивката когато първата ракета тръгна към целта, осветявайки нощното небе с факела на стартовият си двигател – подобно на огромен бенгалски огън След 3 секунди стартовият двигател се отдели от ракетата и огромният му искрящ пламък беше заменен от мекият блясък на мотора на втората степен. Това обаче оставаше скрито за разчета, който напрегнато следеше за появата на ответчика и дали чакащите строби щяха да го захванат

- „Имам ответ, имам захват!” Този ритуал се повтори още два пъти, реално оставаха под десет секунди до срещата на първата ракета с целта, когато и третата ракета напусна пусковата си и влезе в управление... Всички мълчаха, докато първата ракета се сближаваше с целта.....

„Внимание, среща!”

009.thumb.JPG.63d8150e35c7c0e41c9188b18c94dd85.JPG

Метките се сляха и екранът изригна от отражението на експлозията, от която метката на целта се отдели и продължи пътя си.... Капитан Пъчков бързо погледна уредите си:

010.thumb.JPG.385ce15bfd61acaf1e93fedadf9f2eab.JPG

„Целта не променя скороста и височината си!” – почти изкрещя той, когато и втората ракета детонира. Капитанът отново втренчи поглед в стрелките на уредите. Този път обаче металните игли, които показваха скоростта и височината потрепнаха и започнаха да се спускат към началото на скалата си.. Секунди по-късно отметката от целта се изгуби сред отраженията от местниците.

„Целта поразена, разход 3” – докладва капитан Пъчков

„Еквивалент” – извика майор Шиндрасков и грабна радиостанцията за да докладва в щаба.

Навън експлозията озари нощното небе и огнен факел бързо започна да се спука към морето. В заревото се видяха два поклащащи се парашута.

Дядо „Волхов” още можеше да хапе....

002.thumb.jpg.94ae53ec70a60a5a4ffb45712cb05c1a.jpg

01:09 часа местно време. В оперативния център вече настоението определено беше по-преповдигнато, но тревогите бързо настигаха отново офицерите и войниците. Преди няколко минути двете ударни групи се бяха спуснали на пределно ниска височина, като само едната продължаваше да се вижда от време на време на екрана. На висока скорост тя излезе над сущата, точно до Шкорпиловци, направи няколко кръга, явно търсейки наскоро преминалите от там въоръжени камиони. Изглежда не успя да ги открие, тъй като след два кръга обърна към морето и се отдалечи с над хиляда километра в час, набирайки височина.

005.thumb.JPG.b541dbbb9fda66bdac19c6e84048ff3a.JPG

В 01:13 часа позициите около Бургас притеснено докладваха незивестни самолети летящи едвам на тридесет метра над морето. Още не бяха успели да ги иднентифицират, нито да установят точният им курс, но нямаше съмнение, че са вражески. Скоро наближиха брега и тъй като бяха съвсем ниско, зенитната артилерия откри огън по тях. Машините разко завиха за да избегнат огъня, след което заходиха отново и без да обръщата внимание на бесния ответен огън, стовариха голямо количество бомби директно върху позицията на обстрелялите ги оръдия.

На четиридесет километра на север от тях нова група от поне четири самолета се появи изненадващо, засечена вече доста навътре в българска територия. Отново бяха използвали лошо прикритото пространство между Варна и Бургас и навлизаха бързо. Вече нямаше с какво да бъдат спрени и без да се поколебае бригаден генерал Сомлев заповяда излитането на две двойки МиГ-29 – едната от Безмер, другата от Граф Игнатиево.

Междувременно групата неизвестни машини, унищожили позицията на зенитната артилерия, се оттегляше на североизток. Въпреки, че летяха много ниско, една Оса, прикриваща северната част на Бургаския залив се оказа достатъчно близо за да изтреля две ракети по последния самолет от четворката. Първата се взриви в близост и нанесе само леки повреди, но втората се оказа фатална за още една руска машина, вече след попадениято определена като Су-24М.

 

„По дяволите, вече станаха четири! А аз още кисна тук защото превъоръжаването не е приключило!” – отново се ядоса полковник Голованов докато слушаше оживените съобщения по радиото. Неговите момчета пак се бяха представили на нужната висота, но за съжаление поради изключително кратката работа на радара, двете изстреляни противорадарни ракети не успяха да се закрепят за излъчването, пропуснаха и се самоликвидираха далеч зад целта си. Обаче така и не супя да обясни това на Ватников, който отново се беше развилнял и за пореден път фъфлеше наляво и надаясно за военни съдилища и разстрели на място. Отново погледна към пистата, където един след друг с тътен излитаха самолети. Все по-малко от тях вече бяха натоварени с управляемо оръжие, а все повече бяха или модернизирани реликви или нови машини, но натоварени с неуправляеми бомби. Помисли си и за падналите във водата летци, които сега разчитаха за спасението си или на българите или на малкото бурятски водолази, чиито подводници вече напредваха към местата на падане. „Както е тръгнало, ще им се отвори работа! Поне е лято и водата е топла!” – горчиво си помисли полковникът.

5141253.jpg.bf65de3644e4e08f8e257a019358e5a8.jpg

  • Харесва ми! 2
  • Благодаря! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Човече, какви бурятски водолазИ? И нали знаеш, че са КОННИ ВОДОЛАЗИ? Незнам как имаш чувство за хумор, загубихме хора и техника срещу четири пършиви руски фърчипляктора... та те толкова сами си свалиха в Грузия!...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Много интересна история. За пръв път чета подобно нещо. Чакам следващата част.:)

Надявам се нашите да победят!:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Благодаря, старая се! И piston79 също! :ab:

Има лек оптимизъм, що се касае до нашата победа, но тепърва ще видим!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Румънците няма ли да ни пуснат като "lend-lease" батарея PAC-3 с все разчета? А аз гласувам за десант на ВДВ някъде по крайбрежието, посрещнат от момичетата и момчетата от карловската бригада. По-принцип директен сблъсък между редовна армия и специални части, обикновенно свършава много зле за специалните части. Докато спецназа трябва да овладеят специфични умения и действия в малки групи, една сухопътна бригада действа като юмрук. Обучении са да работят в състава на големи подразделения (батальон) и да атакуват с подръжка на разнобразни железарии и артилерия. Щото кел файда че можеш да скачаш с парашут, знаеш 50 хватки от самбото и носиш смешна шапка, когато куршумите и мините на противостоящият ти пехотен батальон те направят на салата.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Румънците за момента си мълчат, но нали бутнаха няколко крилати ракети, сега руснаците са принудени да ги заобикалят от по-далеч. Останалото би било добра добавка към сценария, но наземните битки в CMANO са общо взето табу :) Поне най-после се добрах до компютър и има малко продължение:

01:22 часа местно време. Двойката от Безмер успя да излети чак когато наближаващите руски самолети бяха едвам на тридесетина километра от летището. Под тях командирите на Осите се подготвяха за бой за трети път в рамките само на шест часа. Машините от Граф Игнатиево също се бяха вдигнали, но отново нямаше да успеят навреме и изглежда отново щяха само да поддържат колегите си от далеч.

Едвам прибрали колесниците и без да имат време да формират боен ред, двамата български пилоти докладваха четири контакта, после захват на две от тях. Водачът моментално изстреля две ракети, докато воденият му още се подготвяше. Миг по-късно през пукота на радиото се чу писъка на системата за предупреждение – руснаците също бяха стреляли.

011.thumb.jpg.47851b410db88c0d9805b31fe84d4677.jpg

Всички в оперативния център, затаили дъх наблюдаваха истинската въздушна битка, която се разиграваше някъде между Карнобат и Ямбол. Водачът на двойката бързо докладва, че е успял да избегне две ракети и започва ново сближаване с целите, а воденият му добави, че е произвел два пуска и има стабилен захват. Руските самолети отговориха с нов залп ракети – този път и по водача, и по водения. Водачът на двойката отново успя да избегне една ракета, но следващата порази машината му и той бързо докладва, за силен пожар, загуба на контрол и катапултира. Воденият обаче хладнокръвно държеше целта и руските пилоти трепнаха първи – самолетите им се пръснаха, като лишиха собствените им ракети от захват. Скоро пилотът съобщи, че наблюдава взрив близо до целите, последван от ясно видим пожар в небето, след което, че пордължава сближението на форсаж. Войниците и офицерите в оперативния център нямаха време да се зарадват на победата, тъй като се притесняваха за съдбата на летеца. Въпреки, че беше останал един срещу трима, той се хвърли в напрегнат бой на близка дистанция, като задъхано докладваше, както за своите, така и за руските пускове. В небето просветваха цели гирлянди топлинни капани, докато машините маневрираха. След няколкократна размяна на ракети, пилотът докладва, че е идентифицирал вражеските самолети като Су-30, но е изгубил визуален контакт и се оттегля. В оперативния център с удоволствие отбелязаха, че руските самолети също се оттеглят на форсаж. За съжаление двойката от Граф Игнатиево нямаше как да ги достигне.

 

Лицето на старши лейтенант Лучников пламтеше от яд под шлема, докато той проклинаше късмета си. Беше чул по радиото за сериозния въздушен бой, разразил се над Южна България, но отново го беше изпуснал, единствено поради тъпа случайност – всичко се случи точно когато бяха останали с минимален резерв от гориво и предстоеше смяна на патрулиращите самолети. В резултат на това, вместо да изпрати тях, офицерът от вздушния команден пункт беше насочил към боя направо смяната им и сега Лучников беше принуден безучастно да гледа как те на форсаж бързаха към схватката. Но имаше неприятното чувство, че другарите му няма да покрият разстоянието на време и въпреки далекобойните си ракети, няма да успеят да помогнат.

 

01:27 часа местно време. Пилотите на втората двойка МиГ-ове безуспешно се опитваха да догонят изтеглящите се Су-30, когато в ляво от тях, съвсем близо до Безмер изведнъж се появиха четири контакта, летящи едвам на тридесетина метра над обгърнатия в мрак терен. Явно руските изтребители бяха прикривали и втора група, чиято задача беше да се промъкне незабелязана “в сянката им”.

012.thumb.jpg.c78e2a9d95ec18f99690035bf9921289.jpg

През шума и смущенията по радиото пилотите чуха предупреждението и след като завиха рязко, засякоха целите. Отново водачът среля първи и от близко разстояние порази вражески Су-24М. Едвам беше успял да съобщи за победата, когато се наложи българските самолети да се изтеглят, тъй като руснаците навлязоха в обсега на защитаващите летището Оси, който откриха буквално барабанен огън. Още един Су-24 беше поразен почти веднага, но останалите два успяха да се доближат и да пуснат бомбите си. Поради ответния огън не бяха успели да се прицелят добре и само леко засегнаха една празна стоянка и част от рульожката. Миг по-късно, при изхода от атаката, разлютените Оси поразиха още един самолет. Последната останала ударна машина се опита да се измъкне ниско и на форсаж, но бързо беше застигната от двата български изтребителя, като този път воденият го порази безпогрешно, след което българските МиГ-ове бързо обърнаха на запад. Поне още три двойки руски изтребители налитаха от към морето на голяма височина и с много висока скорост. Бяха твърде далеч за да бъдат сигурно поразени от заелия вече нова позиция С-300, а между тях и оттеглящите се български самолети нямаше почти нищо друго. В този момент обаче, бдителният капитан Пистънев съвсем недвусмилслено активира радара за подсвет на целите 5Н62, въпреки, че руските машини още бяха извън обсег. Дали поради това, дали поради факта, че разположеният доста далеч от брега А-50У загуби целите на фона на земята, руските изтребители завиха обратно към морето.

 

01:38 часа местно време. В оперативния център се виждаха много усмивки, които станаха още по-големи, когато се разбра, че катапултиралият български пилот се е приземил само с леки натъртвания. Руските летци също бяха открити от патрули и задържани. Въпреки, че нападението далеч не беше приключило, офицерите и войниците определено излъчваха поне умерен оптимизъм.

- Три свалени във въздушен бой и още два от противовъздушната отбрана, срещу само един загубен самолет! Нищожни щети в Безмер! Това е отличен резултат! – радостно възкликна капитан Амазонлийски.

- Да, не е зле! – съгласи се бригаден генерал Сомлев – Но при това съотношение на силите, щях да се радвам повече ако бяхме минали въобще без загуби.

След провалената атака, за няколко минути руската активност беше понамаляла, а патрулиращите изтребители се бяха върнали в зоните си. Но отдихът отново беше кратък – от смущенията започнаха да изплуват нови самолети, този път насочени директно към Бургас. Скоро те бяха идентифицирани като Су-34. Летяха на средна височина, не много бързо, явно търсеха цели. От профила на полета почти нямаше съмнение, че са носители на управляемо оръжие. Бригаден генерал Сомлев се намърщи. За момента именно тези бомбардировачи бяха най – големия трън в задника, хем заради “умното” си оръжие, хем заради факта, че се бяха оказали изключително трудни за поразяване. Също разтревожен, капитан Амазолийски побърза да се отправи към апаратната, с надеждата да получи добри новини и за  движението на съюзническата въздушна армада, която вече бавно се събираше над Централна Европа.

В това време вражеските Су-34 се разделиха, като единия се спусна почти до границата с Турция, преди да завие на север в посока Бургас. Другият подходи от север и зави на юг, като двата самолета щяха да се срещнат около с. Росен, южно от базата в Атия. Нямаше съмнение, че търсят движещите се там с цел объркване камиони със зентни оръдия. Бързо двата самолета започнаха да изтрелват ракети.За щастие повечето не уцелиха, но все пак две достигнаха една позиция на 23мм оръдия, която беше унищожена. Руските машини направиха втори заход и изстреляха последните си ракети. През цялото време обаче те бяха дебнати от разчета на разположения там Куб и при втория заход, самолетът подхождащ от север беше обстрелян. За съжаление отново ракетата пропусна, въпреки че този път не беше подлъгана от Хибини, а машината се измъкна с маневриране. Явно това не се хареса особено на руските екипажи и те веднага завиха, и се отправиха на североизток. Ядосаният от поредния неуспех комнадир на разчета бързо докладва в оперативния център, след което се зае да смени позицията, за да избегне руското възмездие, което несъмнено вече беше на път.

01:50 часа местно време. Българските радарни оператори бяха започнали да докладват неясни контакти над морето, чиято идентификация обаче беше силно затруднена от смущенията и разстоянието. С голямо нежелание бригаден генерал Сомлев заповяда включването на най - близко разположената станция "Петранка" за изясняване на ситуацията. Операторите там бяха разбрали за неуспехите на своите колеги и щяха да работят много предпазливо - 15 секунди работа, 45 секунди мълчание, в продължение на не повече от три минути. Само колкото да "осветят" целите над морето и да внесат някаква яснота в ситуацията. Всички напрегнато очакваха резултатите от работата на станцията. За съжаление един от офцицерите докладва:

- Станция "Петранка" докладва само една нова цел - азимут 063-067, височина неизвестна, скорост 140 километра в час, курс 250-270! Целта е малоразмерна и поради смущенията не може да бъде точно определен нито азимутът, нито височината.

- Сигурни ли са за скоростта! - веднага попита капитан Амазонлийски.

- Да, сигурни са за скоростта, но не могат да определят точно останалите параметри, особено височината. - бързо отвърна офицерът.

Амазонлийски се обърна към бригаден генерал Сомлев:

- Малоразмерна цел, само 140 километра в час? Най - вероятно е дрон!

- Да, най - вероятно. - замислено отвърна генералът - Само това ни липсваше - разузнавателни дрони. А на всичкото отгоре там където има един, със сигурност има и повече!

f44ffc633cca81339c8728610dbcc1f1.jpg.19e06446ab82127e68358208d282624d.jpg

Редактирано от Bruchpilot
  • Харесва ми! 5

Share this post


Link to post
Share on other sites

Изумен съм, че нашите МиГ дават отпор.... В Етиопия/Еритрея Су-27 помете МиГ-29 (вероятно заради по-добрият радар), а нашите тук се опъват.....

Нещо ново около "петата колона" - Славчо Трънски и простреляните му приятели? :animatedwink:

 

 

П.С. какви за тия "Ла"-шки дето си сложил? С това ли ни нападат москалите? :) Всъщност те нямат безпилотник със управление чрез сателит, така че незнам каква е тая машинарийка, пак си измислил нещо...

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, резултатът малко ме изненада, но да кажем, че страничните фактори изиграха роля. Най - малкото нашите се вдигнаха, когато вече по-големият руски обсег на ракетите и радарите нямаше значение. Стана малко селски бой с пейки, при това на тъмно :ae: На Петата колона тепърва й замислям приключения, но чакам да видя как ще се развият нещата!

Ла-то е само за кеф и парлама. А насочването на руските дрони е абсолютно безаналогово - един работещ и три ретранслатора, плюс самолет за контрол :ag:

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

01:58 часа местно време. Минутите бавно се нижеха докато в оперативния център следяха развитието на ситуацията. Откритият дрон приближаваше брега и ако запазеше сегашния си курс щеше да го пресече някъде на юг от Шабла и позиционираният там Волхов. Но беше труден за следене, тъй като беше малък и се губеше лесно в смущенията. Най- накрая машината наближи достатъчно за да бъде обстреляна. Бригаден генерал Сомлев и капитан Амазонлийски набързо анализираха обстановката и решиха, че въпреки риска от ответен отгън си струва да опитат да го свалят.

- Предайте на майор Шиндрасков данни за целта. Да видим дали ще се спрявят с нея! – обърна се към офицерите за свръзка Сомлев.

Скоро от разчета на Волхов постъпи доклад, че следят целта, макар и трудно, поради смущения по азимут 065-089. Но на разстояние 32 километра разчетът започна подготовка за стрелба и не след дълго изстреля две ракети. В оперативния център напрегнато очакваха резултата, но за съжаление чуха разорования майор Шиндрасков:

- Обстреляна цел по азимут 167, височина 1500 метра, курс 090, скорост 130 километра в час. Разход – две ракети. Целта не е поразена. Моля разрешете повторна стрелба.

Бригаден генерал Сомлев се замисли за секунда, след което напрегнато отговори:

- Разрешавам повторна стрелба по целта! Но след това незабавно преминавате на еквивалент!

- Тъй вярно, господин бригаден генерал! – бързо отвърна майор Шиндрасков и се зае да дава команди на разчета си.

Отново напрегнато очакване изпълни залата, но този път новините бяха добри – още с първата от двете изстреляни ракети дронът беше поразен. Въпреки радостта от точната стрелба, тревогата не напусна Сомлев. Волхов-ът беше излъчвал твърде дълго и най – вероятно беше привлякъл доста внимание. За това около 02:04 часа генералът нареди станция "Петранка" да бъде включена за кратко, за да провери за скрити до момента самолети. Резултатът не закъсня. Бързо бяха открити нови пет контакта – четири самолета промъкващи се на пределно ниска височина и един бавен, високолетящ контакт, най – вероятно дрон. Скоро самолетите се издигаха рязко, което позволи да бъдат идентифицирани като Су-24М. Навлязоха над българския бряг някъде над Шкорпиловци, но скоро завиха на юг към Емона. В оперативния център всички с ужас наблюдаваха как самолетите преминаха почти точно над един от скритите брегови комплекси и охраняващата го Оса. Командирът й веднага докладва, че вижда целите, но те са прекалено виско за да бъдат обстреляни. Всички замлъкнаха в очакване самолетите да завият и да нанесат удар по българските позиции, но вместо това те завиха към морето и се оттеглиха. Капитан Амазонлийски пръв наруши мълчанието:

- Дали бяха ударни или само разузнаваха? Цяла четворка само за разузнаване е много, сигурно са били ударни, но не откриха бреговия комплекс и за това не атакуваха.

- Много скоро ще разберем какви са били – нервно отвърна Сомлев – И дано наистина не са видяли нищо!

LGW_Night.thumb.jpg.02bc2c3a9b23c7e0865f59ee25e02b62.jpg

02:14 часа българско време. Старши лейтенант Лучников с досада летеше по кърга и чакаше да дойде неговият ред за кацане. Беше изпълнен с разочарование, че не беше успял да вземе участие в боевете, а само се беше разхождал из определената им зона и беше слушал как другите вършат работа. Още повече го ядостваше факта, че по план всичко трябваше да приключи преди да изпълни втори полет. Беше изтървал шанса си! С досада слушаше указанията на диспечера и се вкисна още повече, когато той даде него и водачът му разрешение за кацане. Въпреки това той не разреши на емоциите си да го контролират, подготви самолета си за кацане и професионално се намести на глисадата. Не много далеч напред виждаше светлините на летището и самолета на водача си, който опря в началото на пистата. Лучников бързо извърши последната проверка преди кацане и скоро самолетът му се друсаше по пистата, намалявайки скоростта си. По указания на диспечера зави по съответната рульожка и когато машината му намали съвсем си позволи да отвори фанара. Приятен нощен хлад нахлу в кабината, придружен от рева на двигателите и летищния шум. Старши лейтенантът въздъхна още веднъж разочаровано и продължи да рулира. Изведнъж отпред се мярнаха мигаши светлини на пожарни коли. За момент се зачуди какво става, после наближи и видя изтеглен настрани Су-24М. “Сигурно е някаква повреда в двигателя.” – помисли си Лучников, но когато премина покрай дургия самолет с изумление видя назъбени дупки по фюзелажа. “Какво...?!? Ударили са го!” – удиви се той до такава степен, че почти излезе от рульожката. Любопитен да чуе какво се бе случило, старши лейтенантът бързо се насочи към определеното за неговия самолет място. Когато най - после изскочи от кабината и се забърза към сградите, хем за да рапортува, хем да получи последните новини, отново се чуха сирени и пожарните автомобили се втурнаха по рульожките. “Леле, още един ли..” – невярващо си помисли Лучников и се обърна към пистата, където тъкмо опираше един Су-30. Машината напусна пистата, следвана от пожарните коли и тези на летищния персонал, след което сви в едно глухо отклонение, съвсем близо до Лучников. Той съвсем се облещи, когато видя, че радиопрозрачния конус е изпотршен, фанрът – напукан, а около кабината зеят дупки в обшивката. Продължаваше да стои като гръмнат и да гледа как пожарникарите обезопасяват самолета и помагат на двамата летци да излезят от кабините, докато един майор не му кресна да изчезва от там. С невярващо изражение и неприятно чувство в стомаха, старши лейтенант Лучников се отправи към сградата в която беше разквартирувана неговата ескадрила.

ORLAN.thumb.jpeg.b01edee99b7648132378f0994a6256bc.jpeg

02:18 часа местно време. В оперативния център тъкмо обсъждаха следващите смени на позиции, когато постъпи неочаквано събощение от майор Шиндрасков. Буквално над позицията на комнадвания от него Волхов, визуално е бил открит руски дрон Орлан – 10. Поради малкото разстояние коплексът не може да го обстреля, а машината лети прекалено високо за да бъде поразена от прикриващите разчети на 23мм оръдия.

- Да му се не види! – възкликна капитан Амазонлийски – Промъкнала се е гадинита незабелязано.

- Много неприятно наистина! – напрегнато отвърна бригаден генарел Сомлев, след което се обърна към един от офицерите – Предайте на майор Шиндрасков, веднага щом може, да свали дрона на всяка цена! Дайте ми и информация за другия който засякохме – можем ли да го ударим с нещо?

- Тъй вярно господин бригаден генерал! – отвърна офицерът и се обърна към монитора си, а друг докладва посочвайки големия екран:

- Вторият дрон лети покрай брега с южен курс. В момента може да бъде обстрелян само от С-300, но от много голямо разстояние. Обаче ако запази този курс ще навлезе в обсега на Оса-та заела позиция малко на запад от нос Емине.

- Отлично! Предайте на командира й да бъде в готовност. Искам тази машина свалена на всяка цена! – твърдо заповяда Сомлев.

Напрегнато очакване за пореден път изпълни оперативния център. Всички се взираха в бавно обновяващите се знаци на големия екран, обозначаващи противниковите машини. Почти пълната тищина беше нарушена от доклада на майор Шиндрасков, че целта му е излязла от мъртвата зона и разчета се подготвя за стрелба по цел с азимут 228, разстояние 9 километра, с две ракети. Само няколко сегунди по-късно дойде разочароващо съобщение, че и двете ракети са пропуснали маломерната цел и са изстреляни нови две. Всички сякаш затаиха дъх, когато чуха по пряката вързка рева на излитащите ракети. Първата от тях отново пропусна и за миг оперативния център се изпълни с приглушени псувни, но за щастие последната ракета, въпреки смущенията успя да намери целта си и ядът на офицерите веднага се семни с радостни възгласи.

- Един долу, остава още един! – с усмивка каза бригаден генарал Сомлев.

Отново всички погледи се обърнаха към екрана, където вторият дрон бавно се приближваше към дебнещата Оса. В 02:22 часа местно време най – после руската машина влезе в обсег и командирът веднага докладва пуск на вре ракети. След трудностите, които беше изпитал разчета на Волхов при поразяването на малките цели, всички сякаш седяха на тръни в очакване на резултатите от стрелбата. Но за щастие още първата ракета порази дрона и усмивките се върнаха по лицата но офицерите и войниците.

 

По същото време полковник Голованов беснееше в очкаване на личен разговор с генерал Ватников. Не стига, че превъоръжаването на машините му се бавеше, ами по заповед на Ватников две бяха отделени за специална операция без всякакви обяснения. В резултат на цялата неразбория се беше образувала нежелана пауза в прикритието отговарящо за подавяне на българската противовъздушна отбрана и сега тя безнаказано свирепстваше върху лесните за поразяване дрони и единични самолети. На всичкото отгоре Ватников го караше да чака и вместо Голованов да бъде при пилотите си и да се подготвя за следващия полет, висеше в един страничен кабинет, и чакаше благоволение. След още десетина минути генералът влезе с подпухнало от алкохола и намършено лице. Преди ядосаният Голованов да успее да си отвори устата, Ватников директно го скастри и му заяви, че директно от Кремъл е постъпило изменение в плана. Шест Ил-76 натоварени с десантници, поддържани от четири Су-30М2 и двата негови Су-34, трябваше да извършат дръзка операция, като се промъкнат до София и стоварят там десант в подкрепа на обсаденато от демонстранти и парализирано българско правителство. Чрез агунтерната мрежа била осигурена подкрепа на от местни симпатизанти, зад чийто гръб щели да се прикриват и действат руските десантчици.

- Това е пълна лудост! – в пълно недоумение възкликна полковник Голованов – Нито българските летища, нито противовъздушната отбрана са извън строя! Та ние не успяхме да се промъкнем незабелязано до Безмер с ударни самолети, а от Москва очакват да прекрараме транспортни машини чак до София!

Ватников целият почервеня, оцъкли поглед и полу изкрещя, полу изфъфли с пиянско заваляне:

- Запофетта идфа от най – високу нифо! Изпълньявайтье пулкофник! А и пудафяниту на утбранътъ е изцялу фаше зъдължьенийе!

На Голованов не му оставаше нищо друго освен да отговори с “Тъй вярно!” и бързо да излезе, още по-ядосан от преди.

 

02:31 часа местно време. Изненадващо на пределно ниска височина изникнаха две противникови групи – едната летяща в посока Варна и бързо иднетифицирана като Су-24М, другата малко по-назад, летяща в посока Бургас и с неизвестен състав. Преди офицерите в оперативния център да успеят да анализарат обстановката, групата Су-24 навлезе над сушата около Галата и продължвайки да лети на пределно ниска височина зави в широк завой на юг, явно търсейки цели. Самолетите явно не откриха нищо, тъй като отново завиха, този път по посока на морето. Някъде около Шкорпиловци прелетяха в непосредствена близост да позицията на една криеща се Оса и всички в командния център изтърпнаха при мисълта, че тя може и да е била открита. Но вместо маневра за атака, руските машини се пръснаха, направиха няколко маневри, след което излязоха над морето и се изгубиха от радара на бръснещ полет.

- Това пък какво беше? – зачуди се на глас капитан Амазонлийски и останалите офицерити също започнаха да обсъждат станните маневри. Три минути по-късно получиха яснота – командирът на Оса-та беше обстрелял най – северния самолет с две ракети и беше улучил. Странните маневри бяха представлявали неуспешен противоракетен маньовър. 

SU-24.thumb.jpg.e99a2215e92437d07171981b11238293.jpg

02:37 часа местно време. Радостта на офицерите и войниците бързо премина отново в делово отношение. И за това имаше сериозна причина – южната група самолети беше идентифицирана като Су-30М2 и на голяма скорост навлезе на българска територия, точно над Созопол. Руските машини се движеха целенасочено с явно предварително съгласувани маневри и без да се бавят с разузнаване или построяване на атака бързо атакуваха един от камионите с 23мм оръдия, които курсираха близо до брега.

- За да атакуват така сигурно са имали точно целеуказване! – притеснено отбеляза капитан Амазонлийски.

- Много лошо! – съгласи се бригаден генерал Сомлев – Или най – после разузнавателните самолети са идентифицирали нещо или незабелязано се е промъкнал още един дрон.

Преди обаче той да успее да нареди включването на станция “Петранка” за доизясняване на положението, руските самолети се насочиха на северозапад към Бургас и позицията на разположения там Куб. Жадуващ за реванш след предходните си неуспехи, командирът му веднага поиска разрешение за стрелба в случай, че машните навлязат в зоната на поражение. Бригаден генерал Сомлев се замисли за момент, след което даде разрешението – ако запазеха курса си, руснаците така или иначе щяха да прелетят съвсем близо до комплекса и имаше реална опасност да го открият. Отново всички затихнаха, докато по пряката връзка слушаха подготовката на разчета за стрелба и долавяха напрежението в гласовете им. Командирът явно не искаше ново фиаско и изчака машините да се приближат съвсем, след което направо избухна – изстреля цели шест ракети в бърза последователност. Първите две пропуснаха водача, но радостни възгласи оповестиха попадение във втрория самолет от четворката. С леко разочарование, командирът съобщи, че последните две ракети са били подлъгани от системата за защита на руските самолети – "Хибини". Въпреки това той получи бурни поздравления за победата, а останалите руски самолети побързаха да се оттеглят.

Без да се опиянява от успеха, бригаден генерал Сомлев делово заповяда включването на станция "Петранка", забавено от бурната схватка на Су-30М2 с Куб-а. Първоначално всичко изглеждаше тихо, операторите само потвърдиха вече съществуващите цели и оттеглянето на двете ударни групи, но в 02:46 часа, макар и с доста труд, от смущенията бяха филтрирани отраженията на два по-големи дрона. И двата летяха с по 170 километра в час на височина от близо 4000 метра.

- Това вече са много опасни машини. Ще си имаме неприятности ако не успеем да ги унищожим бързо! – сериозно отбеляза бригаден генерал Сомлев, а капитан Амазонлийски само кимна със замислено изражение.

Редактирано от Bruchpilot
  • Харесва ми! 2
  • Upvote 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересно москалите откъде ще пробват да минат..... Ако е на юг от Стара планина, значи последният час на Пистънев е ударил.....

Многолошо е, че даваме много жертви от разчетите на ЗУ-23-2... :(

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма как - Су-34 и Су-30СМ успяват да ги засекат, макар и трудно. А и те играят ролята на лъжливи цели, за да предпазят по-сериозните "активи".

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 23 часа, Bruchpilot said:

Няма как - Су-34 и Су-30СМ успяват да ги засекат, макар и трудно. А и те играят ролята на лъжливи цели, за да предпазят по-сериозните "активи".

Да, но как ги различават от цивилния трафик? То верно, че са офроуд, ама....

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ами, след като е започнало въздушно нападение, дали изобщо някой цивилен ще се престраши да лети?

Тоя маяк във Пловдив каква му е била целта, преди да изгасне?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, piston79 said:

Да, но как ги различават от цивилния трафик? То верно, че са офроуд, ама....

Общо взето разузнавателните самолети откриват с радара, че нещо се движи. На там се насочва дрон или самолет, който вече от близо го идентифицира с различните системи. Друг е въпроса, че и Платан на Су-34 и ОЛС-30 на Су-30СМ изглежда, са реализирани без хоризонталните и вертикалните им ограничения в полето за обзор - т.е. по-скоро са като модерни контейнери за разузнаване и целеуказване, а не фиксирани системи.

Преди 2 часа, Doris said:

Ами, след като е започнало въздушно нападение, дали изобщо някой цивилен ще се престраши да лети?

Тоя маяк във Пловдив каква му е била целта, преди да изгасне?

Граждански самолети разбира се не летят, Пистън има предвид цивилния трафик по пътищата - коли, камиони, автобуси.

Маякът в Пловдив беше с цел да повиши точността на крилатите ракети - един вид след дългия полет по маршрута да го използват като отправна точка за самата атака.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Платан бил и с много ниска разделителна способност, а на един клип сниман през него се вижда, че и стабилизацията не е върха на сладоледа. Ще го модернизират, но чак към 2020-та.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Amazonski said:

Платан бил и с много ниска разделителна способност, а на един клип сниман през него се вижда, че и стабилизацията не е върха на сладоледа. Ще го модернизират, но чак към 2020-та.

Аз още се дивя на руското решение за "Платан"....

 

su-34_platan.png

 

 

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Даже обзора е още по-малък, тъй като самата оптика е обемиста. Но проверих, че според играта има обзор на 360 градуса :ag:

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

Аз още се дивя на руското решение за "Платан"....

Не забаввяй, че самолета е поектиран през 80-те, после проекта спира, после пък го искаха готов за отрицателно време, че чак имаше произведени серийни самолети с обърнати карантии. През 80-те руснаците практически нямат въоръжение В-З със "стреляй и забрави" възможности. Те практически и сега нямат(скоро, може би, на Ка-52 ще има). Това значи, че самолета, или хеликоптера трябва да си "води" ракетата, или бомбата до попадението в целта, като носа му грубо сочи към целта. Това излага машината на опасност и опита със Су-25 и използване на лазерно насочвани боеприпаси не е добър. 

Другото е техническите възможности. До ден днешен в Русия не могат да направят прицелно-разузнавателен контейнер. Сапсан го зарязаха. Скоро ще имат, но това е чак сега. За това и осъвременяването на оптиката на Су-35 е предвидено чак за 2020-та, а кога ще е на практика...

Така че 80-те, или 90-те са решили да сложат нещо което става за съществуващият арсенал от управляемо въоръжение, който не е нещо особено като количество и качество. В последствие като ръшнаха изпитаия и производство, явно не са имали време, или средства да сложат нещо по-читаво.

Редактирано от Amazonski
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 29.03.2018 г. at 21:04, Amazonski said:

Не забаввяй, че самолета е поектиран през 80-те, после проекта спира, после пък го искаха готов за отрицателно време, че чак имаше произведени серийни самолети с обърнати карантии

Това пък е от 70-те.... Не могат ли просто да го изкопират?

 

 

Редактирано от piston79

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×