Отиди на
Форум "Наука"

За волжките българи и техния български език


Recommended Posts

  • Replies 92
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Popular Posts

вероятно могат да се кажат и по-големи тъпни, но ще е трудно.

Няма никакви сведения че хуните и хазарите са говорили на тюркски езици.

Туй е дълга и широка. Всички беди произтичат от раздора около т.нар. "алтайско езиково семейство". Това са едни нестихващи вече близо стотина години спорове дали тюркските, монголските и тунгузо-мандж

Posted Images

  • Потребител
Преди 1 час, resavsky said:

Стига с този хуно-български език.Това е абсолютен мит. Никой никога не е казвал че хуните и българите са говорили на един и същ език.Със същия успех може да се говори за хазаро-български или аваро-български език. Езика на хуните си е една голяма загадка но по мое скромно мнение най вероятно е бил близък до угро-финските езици.

Спомни си за Николай Мистик и аварите.. Дори има твое мнение по въпроса.

Има точно такива мнения че авари, българи и хазари са от една езикова група.

 

On 6.08.2018 г. at 10:34, resavsky said:

Нещо друго:патриарх Николай Мистик.Не казва вие сте отломка от хуните а от аварите.Константин Багренородни също не казва че българите са добре познатие хуни а някакъв нов народ изскочил от черноморските степи.На който даже името не знаят точно докато не минават Дунав.

link

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История

Само че никой не е казал че тази езикова група е тюркска.

Редактирано от resavsky
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 минути, resavsky said:

Само че никой не е казал че тази езикова група е тюркска.

Не съм запален фен на тюркската теория по отношение на прабългари и хуни и не съм запознат с репутацията на авторите на такива теории, но не е като да не съществуват.

https://en.wikipedia.org/wiki/Hunnic_language#Altaic

"A number of historians and linguists including Karl Heinrich Menges, and Omeljan Pritsak feel that the proper names only allow the Hunnic language to be positioned in relationship to the Altaic language group.[19] Although Menges was reserved towards the language evidence, his view of the Huns was that "there are ethnological reasons for considering them Turkic or close to the Turks".[19] As further possibilities, Menges suggests that the Huns could have spoken a Mongolian or Tungusic language, or possibly a language between Mongolian and Turkic.[19] Pritsak analyzed 33 surviving Hunnic personal names and concluded: "It was not a Turkic language, but one between Turkic and Mongolian, probably closer to the former than the latter. The language had strong ties to Bulgar language and to modern Chuvash, but also had some important connections, especially lexical and morphological, to Ottoman Turkish and Yakut".[20]

Otto Maenchen-Helfen argues that many tribal and proper names among the Huns appear to have originated in Turkic languages, indicating that the language was Turkic.[21] Hyun Jin Kim similarly concluded that it "seems highly likely then from the names that we do know, most of which seem to be Turkic, that the Hunnic elite was predominantly Turkic-speaking".[6] Denis Sinor, while skeptical of our ability to classify Hunnic as a whole, states that part of the Hunnish elite likely spoke Turkic, though he notes that some Hunnic names cannot be Turkic in origin.[22] The historian Peter Heather, while he supported the Turkic hypothesis as the "best guess" in 1995,[23] has since voiced skepticism,[16] in 2010 saying that "the truth is that we don't know what language the Huns spoke, and probably never will".[17]"

П.П. - Ако имаш предвид средновековни автори, за тях си нямам на идея.

Редактирано от Sirene
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Според Игор Кизласьов експанзията на тюрките не е само военна, а е по-скоро икономическа - свързана с разпространението на металургията и с търговския път на коприната. Политическото надмощие на тюрките става причина за тюркизацията на подчинените им племена. Металургията им е в основата на по-добрите оръжия и защита. Конницата осигурява придвижване и скорост на големи разтояния. 
Господството на тюрките според Кизласьов водело до стабилност и благосъстояние на подчинените им племена.  С това се обяснявала тяхната бърза експанзия.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Има точно такива мнения че авари, българи и хазари са от една езикова група.

Имаме цели две изречения от Наги Сент Миклош. Нека ги разгадаем, пък били те и аварски.

Подсказка:

- На един или два от съдовете има сюжети с птицата Рух - ирански? Тюркски сякаш няма? Бабанкото, който води вързан склав, прилича на кушански владетел /от монетите/ - същата глава, торс и двете панделки на шлема. Сигурно може да се намерят и други съвпадащи белези?

Link to post
Share on other sites
  • Модератор История
Преди 56 минути, tantin said:

Според Игор Кизласьов експанзията на тюрките не е само военна, а е по-скоро икономическа - свързана с разпространението на металургията и с търговския път на коприната. Политическото надмощие на тюрките става причина за тюркизацията на подчинените им племена. Металургията им е в основата на по-добрите оръжия и защита. Конницата осигурява придвижване и скорост на големи разтояния. 
Господството на тюрките според Кизласьов водело до стабилност и благосъстояние на подчинените им племена.  С това се обяснявала тяхната бърза експанзия.

Булшит.Тюрки и металургия.Те и компютрите са изчислили. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, resavsky said:

Булшит.Тюрки и металургия.Те и компютрите са изчислили. 

Поинтересувай се за металургията до Алтай и в Хакасия. Има много археология.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тагарская_культура

Знаменитите хунски котли са произвеждани от тази именно култура.

Редактирано от tantin
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Sirene said:

Само да питам, доказателство за това са думи с общ корен, които в тюркския са със -z, а в монголският с -r или е нещо друго? Също така, като казваш това ми направи впечатление покриването с теорията за хунския и т.нар. хуно-български език, които според някои учени са между тюркски и монголски. Щеше да е добре ако и при тях не беше толкова объркано между "прото-тюрки", монголци, енисейци и индо-европейци.

Туй е дълга и широка. Всички беди произтичат от раздора около т.нар. "алтайско езиково семейство". Това са едни нестихващи вече близо стотина години спорове дали тюркските, монголските и тунгузо-манджурските езици (а според разширената хипотеза - и корейския и японския) са генетично родствени, т.е. по подобие например на индоевропейските езици, или не. В основата на тези спорове седят именно съответствията з/р и ш/л между стандартните тюркски езици (всички без чувашкия) от една страна и останалите езици (но всъщност главно монголския) + чувашкия от друга. Според привържениците на алтайското семейство тези съответствия се дължат на прастаро родство, а според противниците - на древни заемки от лир-тюркски в монголски. Прабългарският, а покрай него и другите там - хунски, аварски, хазарски и т.н. - е заложник точно на този раздор в лингвистиката. На привържениците на хипотезата за алтайското семейство им е нужно един вид "свързващо звено" между тюркските и монголските езици и са го намерили в прабългарския, хуно-българския или както искаш го кръсти. От там произлиза и това за много древните и рано отделили се тюрки, които се явяват прабългари или прапрабългари. И понеже съветската лингвистика дълги години беше масово в подкрепа на алтайското семейство, всички наши лингвисти също се ориентираха натам. Затова и до ден-днешен ще видиш писания като например на А. Делева (Гранберг) в тази посока - за хунобългарския като много древен алтайски език и тем подобни. Понастоящем обаче огромното мнозинство лингвисти, включително тюрколозите и монголистите, отхвърлят съществуването на алтайското езиково семейство и съответно на никой от тях не му и дреме за прабългарския. А поддръжници на хипотезата останаха главно т.нар. Московска школа (А. Дибо, О. Мудрак и др.) - те са и тези, които продължават да "творят" по прабългарския. Съответно нашите лингвисти продължават да се водят и позовават главно на тях и на техните предшественици от рода на небезизвестния Прицак, когото си цитирал.

 

Редактирано от sir
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Спори се обаче дали тия тагарци са тюрко или алтай-говорящи или пък са индоевропейци.  Понеже се смятат за наследници на Андроновската култура. Май че индоевропейските застъпници са мнозинство.  Това са ковачите на хунското оръжие.  

Цитирай

Генетические исследования останков нескольких представителей тагарской культуры показали, что это были носители Y-хромосомной гаплогруппы R1a[8].

Был проведён анализ 79 образцов митохондриальной ДНК, относящихся к разным временным периодам тагарской культуры. Выяснилось, что большая часть (64,6 %) геномов принадлежала к западноевразийским гаплогруппам (H, HV6, HV*, I, K, T, U2e, U4, U5a и U*), меньшая часть (35,4 %) — к гаплогруппам, распространенным в Восточной Азии (A*, A8, C*, C5, D, G2a и F1b). Структура генофонда оказалась наиболее близка к популяциям «скифского мира» — пазырыкской культуры на Алтае, алды-белской на территории Тувы и классических скифов Северного Причерноморья[9].

От тоя микс тръгва и металургията на тюрките - Демир , Темир, Тимур - желязото е на особена почит.
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 8 минути, sir said:

На привържениците на хипотезата за алтайското семейство им е нужно един вид "свързващо звено" между тюркските и монголските езици и са го намерили в прабългарския, хуно-българския или както искаш го кръсти.

Би трябвало този свързващ език да е именно хунския език.  Но поради липсата на данни за него пра-българският би трябвало да е следващият най-близък по време и звучене.  Но и това обяснение създава повече проблеми отколкото отговорите дето ни дава.  Най-вече  заради липсата на данни.  

Ако обаче направим списък и с другите свързани езици: савири, барсили, хазари, авари - ясно е че би трябвало да има немалко обособили се говори и диалекти.   Невъзможно е да предвидим как точно са се случили нещата.  Но така или иначе пак всичко се върти около прабългарския.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, tantin said:

Спори се обаче дали тия тагарци са тюрко или алтай-говорящи или пък са индоевропейци.  Понеже се смятат за наследници на Андроновската култура. Май че индоевропейските застъпници са мнозинство.  Това са ковачите на хунското оръжие.  

От тоя микс тръгва и металургията на тюрките - Демир , Темир, Тимур - желязото е на особена почит.
 

Спори се по пантюркистките средноазиатски форуми.И то се спори главно колко хилядолетия назад можем да се върнем и да пишем всичко живо торки.

Четете си поне линковете , които давате - там не се спори , а се казва , че най-вероятно са индоевропейци.

Тагарска , после  Таштъкска и доста по-късно идват разните ви любими миксове , когато тюрките като карабудун обработват демир за жужаните преди да им видят сметката.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 12.08.2020 г. at 22:55, Sirene said:

 Както @makebulgar спомена 300-те години хазарска власт над Волжка България въобще не са за подценяване и е доста вероятно тогава тюркският да е бил наложен над прабългарите, савирите и останалите угърски племена, които са съставяли населението й.

Не става 300 годишна власт на хазарите над волжките булгари .  Толкова е приблизително тяхното съществуване (на първите) - тоест появяването им на историческата сцена след срива на Мегали Вулгариа ...приблизително 660 - 965 , когато Светослав Киевски им свети маслото …(малко по щастлива случайност , защото хазарския юдаизиран елит като цяло е бил подготвен срещу лудетини като него , маджари , печенеги и т. н. , но ударът идва от...Китай /икономически срив/...това е друга тема.) 


Експанзията (военния апогей)  на хазарите е до към първата половина на VIII век  -  след епохалните , мащабни и крайно ожесточени арабо-хазарски десетилетни войни от втората половина на века ...военната мощ на хазарите издиша ...Да , ..и те имат заслуга (както Византия , Тервелова България и Меровингска Франкия ) за спиране атаките на Исляма , степните воѝни са достоен противник на помитащите всичко по това време фанатизирани победоносни арабски войски , ... но от началото на IX век Каганата вече не е същият !  Много ...хазарска кръв се излива в касапницата срещу арабите...Властта на Хаганите става сакрална , а реалната/светска/  е иззета от главнокомандващият войските (подобно на майордомите във Франкската империя) които в бъдеще приемат юдаизма . И..ядрото от висшия елит на хазарите  се демилитаризира и се отдава/превръща/ на ….колкото и клиширано да звучи - ...търговско-икономическа  олигархия -  контрол над части от търговския път на коприната ...самите хазари започват да наемат наемници , които да защитават интересите им.

Няма как Хаганата  жестоко ударен ( със значително обезкървена пасионарност/експанзионизъм) от Халифата , след първите десетилетия на IX век  да упражнява реална / пряка/  власт над забутаните северни райони около Волжко-Камския басейн отстоящи на повече от хиляда километра . 

Следват обрати и във вътрешната и във външната им политика . До тогава в повече от приятелски отношения с империята на източния Рим , ...ще последва ......обръщане на 180 градуса и ...скалата по оста  Константинопол - Семендер достига точката на замръзване  ...де факто война !  

Последствията са

Клане над християни в Крим от страна на хазарите и гонения на евреи със закриване на синагоги  в Империята ! 

Отношенията между Византия и Хазария никога няма да достигнат тези от VIII век чиято кулминация са  : две хазарски принцеси съпруги на ромейски василевси : на Юстиниян II и на войнствения Константин V Копроним - чиято съпруга е известната Чичак - Ирина  наложила в Константинопол истинска мода - Чичакоманията ! 

Във вътрешната политика - юдаизиран елит контролиращ пътя на коприната и търговски бази , ползващ услугите на наемници в това число и на мюсюлмани. 

Степите са изпуснати от контрола на хазарите - там се настаняват маджари и следващите ги узи и печенеги.  Достъпът /контактът/ до Волжка България е безвъзвратно и завинаги отрязан ! 

Та няма как в периода от края на VIII - средата на X век хазарите да  "владеят" Волжска България , камо ли да и налагат езика си , напротив индикациите са , че още през IX век ислямът е проникнал сред волжските булгари като ....стопер срещу хазарската зависимост !  Но щом е проникнал , то толкова е и властта на Хазария по тези места . 

 

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Караимите  -  част от Хазарско-прабългарската мешавица.  

https://ru.wikipedia.org/wiki/Караимы#Семитическая_(еврейская)_теория

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Докато търсех за една дума ми попадна следната статия:

http://georgesg.info/belb/personal/chakyrova/Turcizmi.htm

А думата, за която търсех е 'чешит".

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 13.08.2020 г. at 0:55, Sirene said:

300-те години хазарска власт над Волжка България

Айде малко и от мене по тоя въпрос. Значи, наистина не може да се говори за 300 години хазарска власт над Волжка България. Какво обаче се има предвид под тия 300 години?

Значи, Волжка България не е ясно от кога точно съществува като отделен субект. Според мен не е по-рано от началото на 9 век. По археологически данни могат да се проследят няколко некропола, които показват близост със Салтово-маяцката култура (СМК) и които се датират общо взето втората половина на 8 век - началото на 9 век. Най-известният е Большие Тарханы. В общи линии именно хората, оставили тези некрополи, обикновено се смятат за "волжките българи". Тези хора обаче не идват от Луната, а от границите на Хазарския каганат или минимум от територия в непосредствено съседство с него. Сиреч, те и преди да се появят в Поволжието пак са си били под хазарска власт в продължение примерно на около стотина години. От там нататък следват едни още 120-150 години или нещо от тоя род на васалитет на т.нар. "Волжка България" от каганата. Или иначе казано: става въпрос за едни може би около 220-250 години първоначално пряка власт, а по-късно васалитет - да го кажем от около 670-680 г. до към 20-те години на 10 век. А ако броим за достоверен източник хазарската кореспонденция, и по-конкретно разширената редакция на писмото на кагана (или предполагаемо кагана) Йосиф, то и към 950-960 волжките българи, както и суварите, "му служат и му плащат данък". Тъй че...

 

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Similar Content

    • От Илия Ганчев
      Българите – сегашни и древни – са имали 3 държави: Велика България на брега на Азовско море, Дунавска България, в част от която живеем ние днес и Волжка България, на която сега живеят народите основно на Татарстан и Башкортостан и отчасти народите и населяващите Чувашия и части от прилежащите на Татарстан руски области. След създаването на Волжка България българите започват  да консолидират заварените и преселилите се тук тюркоезични кипчакски племена (наречени от арабските пътешественици на 10 век „сакалиба“), а именно: суаси, суасла-мари, суари, бигери (биари, биляри), есегели (аскили, ескели), темтузи, бесермени, чалмати (чалмани), буртаси, сабакули, апаси, каепичи и др., а също и част от угро-финските племена, наричани чирмеши (черемиси), ари (удмурти), мукши (мокшански мордовци) и др.

                Изхождайки от известни незначителни сходства на езика от волжко-българската епитафия с чувашкия език, някои учени стигнаха до извода за чувашкия характер на волжко-българския език, а после и на протобългарския (прабългарския) език (т. е. на езика на българите във Велика България на бреговете на Азовско море), както и с хазарския, и с хунския.

      Но съвременните изследвания на учени от Република Татарстан и чужбина показаха следното:

      Първо, в такъв голям район като Северен Кавказ, Долното Поволжие и р. Дон, където са живяли хуни, хазари и прабългари, езиците на които по според историческите сведения са били почти еднакви, не са запазени никакви следи от езика на чувашите;

      Второ, хунският и хазарският език, а следователно и прабългарският са носили не чувашки, а общотюркски характер.

      Тоест езикът на чувашите, които са живели във Волжка България няма приоритет за близост с прабългарския пред езиците на останалите народи от този район на Волга и Кама.

      За това уверено и с доказателства е писал още през 1947 г. полският изтоковед, академикът от Полската академия на науките Ананий  Зайончковский (1903-1970). Той е ръководел катедрата по тюркология на Варшавския университет, а от 1953 до 1968 г. е бил директор на Института по изтокознание на ПАН, редактирал е забележителното списание „Myśl Karaimska“ (Караимите или караитите са от кипчакската група на тюркските народи. Названието на това племе е известно от 9 век – от иврит – מקרא, т.е. „четящите“ – мн. ч. от  отглаголното „чета > четящ“ – караим - четящи). Обясненията на Зайончковски могат да бъдат намерени в книгата на академик Андрей Кононов „История  изучения  тюркских  языков России“,  Наука,   1982, с. 204.

      Американският историк-тюрколог Питър Б. Голден (род. 1941), професор в Ратгерския университет (най-голямия университет в щата Ню Джърси) и ръководител на Центъра за близкоизточни изследвания в Ню Брансуик, през 1980 г. в своя забележителен труд „Khazar studies: An historico-philological inquiry into the origins of the Khazars, Budapest,  Akadémiai Kiadó“ (Chasaren-Studien. Eine geschichtlich-philologische Abfrage der Ursprünge der Chasaren, Bibliotheca Orientalis Hungarica, XXV, 1-2, Budapest) въз основа на фронтален анализ на целия наличен фактически и теоретичен материал неопровержимо доказва обикновената тюркоезичност на хазарите.

      Ако вярваме на арабския историк от 10 век Ахмад бин Омар Абу Али Ибн Раста  (Ахмад Ибн Руста), който твърди, че „Езикът на българите е сходен с езика на хазарите“ и на други подобним подобни съобщения на негови съвременници, то ще се наложи да признаем, че старобългарският език (включително и волжко-българският) е бил общотюркски език. За това говорят фонетичните, граматическите и лексикалните особености на езика на българската епиграфия в цялост.

      Самите българи са представлявали част от кипчаците, наречени от Фадлан „сакалиба“. Ибн Фадлан нарича Алмъш Шилки цар на кипчаците-сакалиба, а последният очевидно е бил от племето българи, поради което и след това държавата му е наречена България. (Казват, че славянските племена били по-многобройни от дошлите от Велика България аспарухови българи, но тя не е била наречена Славяния или Славянобългария, а България, т.е. по името на водача на по-силните, онези, които са се справили с византийците и са „иззели“ под свое ръководство дунавските славяни).

      Изводът за това, че българите и кипчаците (половци) са говорили на един и същ език се потвърждава и от съобщението на владимирския княз Всеволод Святославич : през 1183 г. той написал до баща си, великия киевски княз Святослав Всеволодович(1123-1194), следното послание: „Отче и брате, всички българи наши съседи са народ безбожен, много богати и силни и сега идват по Волга и Ока, на коне с голяма войска разориха много градове, плениха голям брой хора, и на които аз не мога да се противопоставя ... Половците пък не искам да признавам, защото с българите са от един и същ език и род, взеха много пленници и засилиха вредата за Руската земя. Поради това те моля да ми изпратиш на помощ достатъчно войска, колкото сам благоразсъдиш“ (Василий Татищев – История российская, 1976, 128). През същата 1183 г. Святослав изпратил войски в помощ на Всеволод против волжките българи („Дай Боже на нас, брат и син, да повоюваме в наше време с поганците“)

      Би трябвало да повярваме на Всеволод за казаното, защото той в онази отговорна за него (и неговата част от русите) политическа обстановка не е е имал право да греши по отношение на езиковото единство на българите и кипчаците, които в региона са представлявали т.н. „мишари“. (По въпроса за мишарите, както и по въпроса въобще за понятието „татари“, измислено от руснаците в периода, когато са заграбвали и присъединявали към Московското княжество, земите на Волжка България и околните райони, може да се спори дълго. С течение на времето всичко започва да идва на местата си – даже руският президент Путин реши да признае историческия факт, че татарите са всъщност група племена, интегрирани и ръководени в течение на 6 века от прабългарите!)

      Освен всичко това, още в 11 век Махмуд ал Кашгари, който е забележителен учен лингвист, а не просто очевидец, твърдо е вярвал в търкоезичността на българите от онова време – в езика им той не отбелязва нито един случай на ротацизъм. Такова поразително различие, ако то беше съществувало, не би останало незабелязно. Точно обратното – Кашгари пише, че в езика на българите прилагането на звука „з“ е било обикновено явление.

                Що се отнася до чувашоподобния език на българската епиграфика от втория етап, трябва да се признае, че тези епитафии за изготвени от специалисти в тази насока – чуваши-мюсюлмани. След като те приемат през 14 век българския език, епитафии на чувашоподобен език повече не са изготвяни.

                Относно следите на мишарите, живели навремето с други племена на огромната територия на Източна Европа, т.е. наизток до Уралския район, те се наблюдават примерно през периода от 7 до 5 век пр. Хр. Арабските и персийски историци от 9 до 10 век сл. Хр. Многократно са писали за това, че мишарите и башкирите имат един и същ език, следователно в онова време миишарите са били тюркоезични. Ако се вземе под внимание и това, че до 10 век мишарите не са могли да имат нищо общо с някакви други тюрки (както някои тенденциозно твърдят за т. н. татари), то се налага да признаем несъстоятелността на теорията за първоначалната угро-финоезичност на мишарите.

      Мишарите от самото начало са били тюркоезични, за което говори и етимологията на етнонима „мишар“. Според резултатите от много изследвания мишарският език е бил много близък на кипчакския, образци от който са се запазили – като се започне от 13 век в многоезичния речник „Китаб-и меджму-у терджуман тюрки ве аджеми ве моголи ве фарси“ (появил се за пръв път в Египет и Сирия през 1245 г. и известен по време на Мамлюкския султанат), в „Кодекс Куманикус“ (Codex Cumanicus, 1303 г.) и други.

                В първия период на развитие на  татарския народноразговорен език са се формирали всички основни стигнали до нас черти на биляро-българския и мишарския езици, които са станали основни диалекти на волжко-татарския език. От казаното не следва да се мисли, че българският и мишарският езици не са си оказвали взаимно влияние. Предците на мишарите още преди идването на българите на Волга в района на Кама са обитавали този край и според мнението на учените са влизали в състава на населението на Волжка България. Татарският църковен историк Аполон Можаровски (1841-1900) пише през 1884 г., че племето на мишарите на територията на бившето Казанско ханство е било многобройно даже и по време на неговото падане. Но една голяма част от мишарите не са обитавали нито Българското, нито Казанаското ханство, така че езиците на българите и мишарите по онова време все още не са съставяли един общ народноразговорен език.

                След като подчинява Тангутско-китайско-уйгурската империя, т.н. Си Ся през 1227 г., през 1236 г. монголската армия начело със Субутай (Субедей) разорява цяла Волжка България. През 1240 г. монголците превземат Киев и поставят скоро след това край на Киевска Рус.

                Монголците отново се връщат към останалите непокорени части на Китай и през 1279 г. слагат край на Империята Южен Сун.

                На югозапад от монголската империя през 1299 г. се ражда нова мощна империя – Османската. Започва краят на Византийската империя, наближава завладяването - за 500 години - и на Дунавска България ...


       
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...