Отиди на
Форум "Наука"

Съзнанието като резултат-търсене в несъзнаваното


Recommended Posts

  • Потребители

Зависимостта е обратна - въпрос на скромност. Сълзите на обида не помагат. Защото психолозите и философите внимават много да не допуснат инфлация на съзнание - самораздуване на съзнание. Сиреч, пишеш на воля и не разсъждаваш какво трябва и какво не трябва там, където си гост. Не е твоя работа. Докато не те изтрият или не те пратят да зубриш в БАН.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 73
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност. Абстрактните образи са сумарен резултат от множество информации от "малки части" на мозъка: http://nauka.offnews.bg

... caress, aко позволите да добавя, самото естество на форума е такова, че ако искат да са коректни към читателите, хората следва да стараят да пишат неща, които биха били полезни от гледна точк

Напротив, единствено с никове се занимавате във всяка тема, а би трябвало с думи...Ставаше въпрос за думите аперцепция, отражение, отношение, памет...Но за тях - нито дума.  

Posted Images

  • Потребители
Преди 2 часа, caress… said:

И ще повторя, че всеки един от нас има изначалното право на уважително отношение към себе си.

Така е. Съзнанието без саморефлексия на Аз-а е просто "процес", от който няма никакъв смисъл. Но каузата е невъзможна, според мен. Колкото врачките ще се откажат от своя бизнес, защото са осъзнали мотива на КГЮ да се откаже от хипнозата, толкова и това...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

Вие, "децата", очаквате от целия свят да

След всичко изредено се появява въпросЪТ - с чии и какви очи Рамус ни предлага да се погледнем?

И вторият, не по-малко важен въпрос е - ЗАЩО? С КАКВА цел?? Да форматираме себе си според това, както му се иска на някой си Рамус?

Дали това е достойна цел, която си заслужава? Едва ли.

Да се вглеждаш в себе си има смисъл само с очите на приемането и несъденето. Само с такиви очи и никакви други.

Но ако вечно недоволният, критичен поглед се е записал в някой, то…да. Нужно е да се работи с това. Защото ако се е превърнало в поведенчески механизъм, то не е трудно да се досетим какво сме отхвърлили в себе си? Какво сме изгубили, изтласкали?

И най-често се оказва, че онова, което сме изтласкали, е собствената си Естественост. Радостта от живота. Своята непосредственост при израза на чувствата и емоциите. На радостта, гнева, мечтите, сексуалността си. Чистата способност просто да сме и да се наслаждаваме на себе си, на другите, на Живота.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 минути, Incorrectus said:

Така е. Съзнанието без саморефлексия на Аз-а е просто "процес", от който няма никакъв смисъл. Но каузата е невъзможна, според мен. Колкото врачките ще се откажат от своя бизнес, защото са осъзнали мотива на КГЮ да се откаже от хипнозата, толкова и това...

Прав сте. За това и повече няма да коментирам.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 20 минути, caress… said:

с чии и какви очи Рамус ни предлага да се погледнем

според кого... и защо е нужно да се пише това е множествено число, като това е несъответствено. Или ще са твоите очи, или ще са груповите очи...

Ролята ти на обществен защитник ти играе номерата да се цаниш за групов говорител и да се вживяваш в това. А зад целия маскарад си самата ти, защо ти е нужно да се криеш зад тия представления, след като не можеш да застанеш и да кажеш нещо в първо лице единствено число... директно на Румен, пряко. Не ти се струва достатъчно значимо ли... :) Без скритости - публично и открито, без тайни и защити...

Ти си индивид, нали си осъзнато човешко същество, което... имало избори, можело да е 'всичко'... Ама не може. Не става, освен на игра, на приказки, да се инициира изживяваща илюзия. Осъзнатото човешко същество проявява поведение като на такова. Не на приказки, а на дела. Значимост - като на човешки индивид, а не на говорител в група. Отгоре на всичкото - групата не е издала сигналите за търсене на свой лидер, но пък - театър е, в сценариите всичко може да се издокара, нали е "наужким".

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители

Според един неизвестен философ връзката на екзотиката с психологията е по-силна, отколкото връзката на психологията с екзотиката. С рогата напред се налита на нечия персона, а не на душата. А когато персоната си е завила текста с интелектуална, пардон, професионална цензура, защитата е непробиваема.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, ramus said:

рамус не е психолог, а е практик. Вече е написано на други места и съм декларирал еднозначно.

Не обича никакъв тон, освен музикалния. Не ги и "издава", освен музикални. Тоновете по форумите си ги създават четящите и после ги проектират в думички на рамус, някой си.

А позицията на Родителя... му я натрапват театрално само децата, които нямат какво друго да привидят. Щото в детския им свят всичко е още на деца и родители... И защото АКО пораснат РОДИТЕЛ няма как да има - нито роля, нито функции. Няма и защо да го има. Ролята на родителите и децата е взаимнообоснована. Ако няма деца, отпада и "родителя". И остава "възрастния" - третото - отвъд двете взаимни други обусловености. Възрастния няма своя дуална обусловеност - той е състояние на вече пораснало дете, отпаднало нуждата му от "родител". Това става въпрос и за отвътре, в психичния му свят. И за отвън - защото вътрешното решава и неговия начин на живот и социални отношения...

Отгоре на всичко - го казва точно "РОДИТЕЛЯ", поел ролята на защитник и на благия родител, който той самия никога не е имал. Каква е нужната друга роля - на врага и "лошия родител", дето само назидава, дето раздава емоционалните шамари, дето си е просто родителя-гадняр - не ти ли се струва нещо познато - като за сред твоя личен живот... Дали няма аналогия. Защо въобще учите толкова много психология и дори работите като такива, толкова четете и запомняте - а като стане въпрос за вас самите... и дотам... Много висок процент от "психолозите" и терапевтите са именно типичните 'ранени птици', които  компенсират невъзможността си да асимилират травмите и раните си, като се посветят на спасителната идея - да го направят за някой друг. Как да го направят, като те самите никога не са го направили... Как да израснеш вътрешно сред такъв... терапевт? Как да израсне дете сред такъв.... родител?

Света не е САМО място на което вечните деца да превръщат в своя територия за израстване. Нито това е вселената, нито тя се върти около тях, а те да са в  центъра й.

За какво въобще се говори за 'гордости' и егоизъм, като ПСИХИЧНИТЕ ДЕЦА превръщат всичко в живота си в терен на който да проведат опитите си да пораснат, и съпротивите на същото от тяхна страна. Превръщат всичко и всички - за същата цел. Всичко - от думи, до мерки и нрави, до всички други... Ако може целият свят да се завърти около драмата, която отгоре на всичко твърде много избират житейските си драми и съдби само за оправдание и намиране за обяснение ЗАЩО НЕЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ, ЗАЩО НЕ СА ПОРАСНАЛИ - трябва да има причина, да има основания, да има подходящо обяснение... Всички и всеки е "причината' - майката такава, бащата - един къв си, дядото, бабата, смърти, болести... Не че такива неща няма и че не са фактори - но в края на краищата това е проверката на ЖИВОТА и не е за оправдание на несвършеното и неизраснатото... Ако може и рамус - и той да се привиди. И това че въпросния е толкова нахален че да не взима предвид личните им трагедии и драми, личните психични и емоционални нужди и пробойни - значи рамус... е "какъв ли не", с какви ли не епитети, като че рамус е длъжен да угоди на някого, да го милва, да го поощрява...

Отгоре на всичкото - "отровния" рамус, се радва на всеобща "отрова", вероятно от добри, благи и мъдри личности, преливащи от алтруизъм... :) Та вие никога не сте обичали - как се очаква, някой да 'ви научи ли'... или винаги проблемите и причините за всичко " са някъде там". Но пък с претенциите че трябва да бъдете "обичани"... Та как, по какво ще го "познаете", като няма начин?  Остават само проекциите и само игрите и сънуването им.

Вие, "децата", очаквате от целия свят да ви бъде нещо като изгубената утроба, да се намерят сред него липсващите бащи или майки, или поне ония нужни образи, които да заиграят липсващите емоционални роли... Разигравате хора, събития, дела, факти. Разигравате всичко до което се докосвате - защото "отвътре, онова" няма мир... и дори и така пак няма, но бушува и "иска своето". Не от рамус или филанкишиев, го искайте "своето". То е във вас и никой не е длъжен... а така смята само детето пред родителя си. После така израства и на свой ред и то става същия "... родител" на децата си... И вечно така си остават - вечни родители, на вечни деца.

Отгоре на всичко ПОЗНАНИЕТО за вас нищо не означава. Нямате каквото и да е уважение към нищичко отвъд личния дефицит. В тоя форум нито рамус, нито карес, нито филанкишиев имат значение. Историк или Александров никой не занимават със себе си, нищо не натрапват, нищо не агресират по какъвто и да било начин. Ето това е човекът, който има идея и отговорност, има своя лична или социална мисия и тя го изпълва. Ама същите имали мнения - имат, но за разлика от толкова други никове, няма да ги забележите в традиционните и ритуални надпирания, доказвания и взаимни заигравки... Няма да ги забележите да иронизират, да редят емотикони, да натрапват затвърждават и повтарят до втръсване едно и също... защото имали потребност от утвърждения на поизбледнели лични убеждения...

Не се забелязва АЛЕКСАНДРОВ като си води темата, да напише какво му е, че имал такива или такива проблеми, че някой му бил длъжен или крайно нужен, че трябвало същия да направи или да каже нещо по задължително неговия подходящ начин. Ако не става, тоя "някой" веднага да става един или друг и да се описва по какъвто и да е начин...

Форума има своя цел, заложена от неговия съставител и основател - ти си се подписала под това. Защо всеки му е нужно да се съобразява с едно или друго настроение, с лично състояние, с това че някой си натрупал през деня сума от негативизми и "нерви"... И всичко се преобръща в лично отношение, без оглед дали, кое как... Точно ти - дето твърдиш че си нещо като роден талант по отношение на емпатията, нямаш никаква идея да "усетиш" нищо отвъд собственото си ниво. И дори нямаш грам допускане че може и да имаш таланта... но отвътре резултата ти се криви, щото преминава през "ония криви призми" с които си израснала...

Твърде много хора тук прехвърлят житейските си съществувания насред форума. Това може да се направи навсякъде другаде, по всички други начини. Защо обаче форумът е нещо като ваша домашна територия? като че сте на безкрайна маса в бар или кръчма. Като че сте някъде пред огледалото на вечните си лични театри. Това не е социална клюкарница, нито кабинет на терапевт, нито място за вицове или партийно събрание сред идеологически съратници, за да са сред всяка тема. 

Това са нещата през моя поглед. Засегнати винаги е имало, има ги и винаги ще ги има. Засягането или емоционалните реакции са лична работа - за зоните на личната територия и лаборатория за отработване. Не обсебвайте всяко място - виртуално или не - с изискванията и личните си реакции и отношения. Никой не е длъжен, нито го интересува кое за кого било "отровно". Нито "еликсира на живота му". Тема след тема се намират в резониране няколко човека, който с груповата си динамика решават че рамус е такъв или онакъв... И тази тема - по същия начин, както вече много други...

Темата не е за рамус, нито е за карес. Как въобще се пускат материали от популярната преса, при положение че пускащия ги дори не е способен да схване смисъла на текста, който пуска. И дори не го интересува нищо, освен да си напише личните си схващания и да покаже че в неговите очи това бил смисъла на текста. Как - като той самия е физик, а говори за физиологията и мозъка сякаш е надничал там и е видял с очите си кое в коя гънка било запомнено. Защо въобще се стига некомпетентен човек да обяснява и разяснява казус по тема и научни аспекти, за които той дори основни положения няма. И дори да ги няма - толкова ли е трудно да пусне текста, да намери подходящ човек - да му разясни, да му обясни какво е написано... Неееее - това са хора дето всичко знаят, щото... имат "ТЕОРИЯ". И няма как - тя задължително трябва "всичко да обясни". Това е човек, който досега във форума не съм прочел да е задал въпрос за самообразоване - не, той има всички обяснения. Категорични и окончателни обяснения... които обясняват "всичкото". Една форма на лична религия и написана "библия" в същата...

Кухльо Плямпалов.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, Шпага said:

Кухльо Плямпалов.

дааааа! :)

Ето това е СЪЗНАНИЕ - така си личи - с тия думички. Точно по темата, даже и философски. Съзнанието - като резултат-търсене - отговора от две думички, в цвят, да се четат внимателно, задълбочено... Изключителен смисъл и ниво, усет и вникване, толкова мъдри думи, такъв синтез... евала! Респект и поклон на такава компетентност и ниво на осмисляне.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Човек не може да се почувства самодостатъчен, оставайки насаме със себе си. Ако изведнъж всички хора около теб изчезнат, то статусът на самодостатъчен веднага губи, какъвто и да било смисъл. Самата идея за самодостатъчността, индивидуалността, уникалността предполага и други хора, на които им е интересно да транслират тази независимост и различност.

Хора, демонстриращи какви висоти са достигнали в индивидуализма си, често слагат знак за равенство между самодостатъчността и самотата. Сякаш отлично живеят без отношения. Докато истината е, че изборът им да бъдат сами е послание, насочено именно към значимите хора в техния живот. 

За целия си досегашен живот така и не открих цялостни и нетравмирани хора, стоящи зад идеята за самодостатъчността. Те са хора, дълбоко наранени от отношенията и им се струва, че е по-просто и безопасно да бъдат сами…сякаш със самодостатъчността си подсъзнателно се опитват да отмъстят за всички обиди и рани, които близките им хора някога са им нанесли… 

Дори и един свръхчовек има постоянни емоционални потребности, изразяващи се например в интерес към личността му, топлина, разбиране, приемане, нежност, обич, които той започва нелегално да си ги краде от другите без обаче да им дава нищичко в замяна. Защото психологичният онанизъм, на който сам се е приучил, не е в състояние да задоволи емоционалните му потребности. Факт е, че можеш да преживееш живота си пълноценно само, когато се развиваш и твориш във взаимоотношения. Друг въпрос е, че има хора, които не вярват или не искат да вярват в това - "та нали аз и така всичко сам си мога"?… Социалните мрежи, месинджъри, чатове пък запълват донякъде пустотата и създават илюзията за контакт… за общуване, близост. В един от филмите си Том Хенкс се озова на необитаем остров и беше принуден да оживи топка и тя да се превърне в неговия най-добър приятел. Дори към топката се привърза емоционално и въобще не му беше нужна никаква самодостатъчност, уникалност или индивидуалност, защото близките отношения винаги са по-важни от всичко останало…

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 24 минути, caress… said:

Ако изведнъж всички хора около теб изчезнат

Това всъщност се явява едно от най-тежките наказания в съдебната система - строг тъмничен затвор.

Когато се прилага за продължително време, той нанася катастрофални и неoбратими щети на когнитивно, емоционално и психосоциално ниво.

Затова е и изоставен от наказателните системи на повечето държави като по-нехуманен от всяко друго наказание, вкл. смъртното.

https://steinhardt.nyu.edu/appsych/opus/issues/2015/spring/corcoran

Лишаването от човешки контакт и социална стимулация примерно води до това, което сме виждали при децата в "Могилино" - самостимулиращо поведение - клатушкане. Вижда се в самото начало на филма тук:

 

Няма самодостатъчни хора.

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, dora said:

Няма самодостатъчни хора.

говорите си малко... така, на инерция. Книжните знания са чудесно нещо, но имат способността да създават книжна версия на битието. Отгоре на всичко - социалната роля на психологическите знания, е главно по линия на девиациите, подрастващите... уврежданията и начините за корекции...

На места по планетата са налични принципи и прилагането им в битиета, доста излизащи от тази социална детерминация, с която се работи в общата психосоциална картина на западния свят. И все пак, да кажа - хората са различни. Джек Лондон описва в своя книга именно оставането в изолация и начините за компенсация на депривацията. Той описва дори етапни положения, доста характерни за принципните положения и прийомите с които се налага да се справят в будистките и други духовни практики, при които оставането сам и работата по себе си, е вече във подготвен предварително психичен етап за това... И по затворите - доста хора минават през посочената версия на изолация, че има и доста по-ХАРД версии... Разбира се - че някои не издържат. някои не издържат дори и на стандартния затворнически режим и преживяват сума кризи... Някои от кризите - не ги преживяват... 

няма етап, който да се прескача... и да не носи проблеми и да няма 'цена'. Обикновено границите и спирачките срещи непрескачане на етапи, е вътрешни механизми. но при напор на външни обстоятелства се получава срив - липса на подготовка, ниво, недостатъчна стабилизация и погрешна работа. А принудителния начин - е именно заради това форма на 'наказание'... 

Общите принципи са чудесно нещо, позволяват обобщения, опростяват и така подават възможност за яснота. Странно е, защото на други места по интернет, по други форуми някои от тук пишещите са писали други тези - точно против обобщителните заключения и събираемостта на всичко под общи признаци, етикети... Това явно не пречи всичко да се ползва, според нуждите и щенията, ползите и уклоните... 

Вероятно така се задава пример за истинската жена, достоен човек, икона за психична норма и мерна единица за зрялост, мъдрост и психична компетентност по подаване на психични диагнози. Още по съжденията за самотата и самодостатъчността - ще ги познаете "компетентните". Интересно ми е - как въобще се дават капацитетни мнения за положения в битието, които точно мнителния никога не е докосвал, а само има отношение по казуса. И съжденията всъщност са израз на личното отношение и идващото от него нагласени фантазни съчинения - на съждителя... маскирани като извеждане, логика, мисли... някакви си. 

но пък от друга страна - всеки си имал мнение... Може би - всеки да си го има. Но какво от това - и задник има всеки, също и две очи, ръце... Има значение не от какво тръгваш, а какво си свършил, какво се променя, какво се развива, разширява, каква свобода носи и дали последната не е само имитация и компенсация на други граници... Има значение какво си изминал и преминал, какво си надживял. От кое не си заспивал и как си го преодолял (и дали)?

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребители
Преди 6 часа, ramus said:

говорите си малко... така, на инерция. Книжните знания са чудесно нещо, но имат способността да създават книжна версия на битието. Отгоре на всичко - социалната роля на психологическите знания, е главно по линия на девиациите, подрастващите... уврежданията и начините за корекции...

"Отгоре на всичко", защото нямате никаква представа за предмета на психологията, г-н практикуващ парапсихолог. Това е заветът на Фройд - девиациите играят ролята на "сезам, отвори се" към принципите на психиката. По същия начин, по който в еволюцията знанието за нисшите видове отключва знание за висшите.

Книжното знание е съхранено истинско знание за бъдещите поколения. Практиката не е цел, знанието е цел. Практиката върху себе си е само средство, а практикуването без наличие на книжно знание е глупост. Един човешки живот не стига да откриеш самостоятелно всичко вече открито. Освен това никой не преброжда цялата вселена, за да се убеди практически, че 1+1 = 2. Прочита за това в буквара и приключва с личното терзание.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, caress… said:

Не, просто поредният дълбоко травмиран човек. 

Е, да, това е очевидно. Но много се съмнявам, че той ще успее да се излекува като непрестанно се заяжда, критикарства и обижда "събеседниците" си. Според мен правилното му лечение трябва да се проведе по съвсем друг начин. И на друго място.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 29 минути, Шпага said:

Според мен правилното му лечение трябва да се проведе по съвсем друг начин. И на друго място.

:117::ag::ag:

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 часа, dora said:

Няма самодостатъчни хора.

Да, просто има различни нива на вътрешна удовлетвореност. От значение е дали човек влиза във взаимоотношение, защото отчаяно се нуждае от такова или защото иска да бъде във взаимоотношение. При нуждата целта е взаимоотношението да се осъществи на всяка цена, с всички средства. При желанието човек не е толкова "отчаян" и не е готов да заплати, каквато и да било цена, само и само да не бъде сам. Мисля, че последното е онова, което се изкривява и експлоатира от разни "духовни" практики.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 14 maart 2018 at 20:14, ramus said:

защо ти е нужно да се криеш зад тия представления, след като не можеш да застанеш и да кажеш нещо в първо лице единствено число... директно на Румен, пряко. Не ти се струва достатъчно значимо ли... :) Без скритости - публично и открито, без тайни и защити...

Това съм го пропуснала, но веднага ти отговарям. На директността нямам проблем да отвърна с директност.

Нищо подобно не правя. Просто ти и понятие си нямаш от водене на здравословна, интересна и пълноценна комуникация. Не, че аз съм някакъв комуникационен Бог или гуру, или изключително умела майсторка на разговора, но твоето е рядко срещано…неумение.

Още по-малко имаш някаква представа от различните "стилове" на комуникация. Защото има хора, които общуват чрез задаване на въпроси и очакват също да бъдат питани, в противен случай го преживяват като липса на интерес към личността им. Има такива, които просто споделят и се страхуват да задават въпроси, за да не притеснят и отблъснат другия, очаквайки другата страна също да сподели нещо за себе си съвсем естествено и свободно. Има хора, които нито обичат да задават лични въпроси, нито обичат да споделят лични неща. Както и такива, които могат да те залеят с въпроси, но да не чуят и дума от това, което си им казал…И още много различни варианти.

 Нормалното опознаване между хората обаче никога не започва с вменяване на какви ли не вътрешни проблеми и страхове на другата страна. То е ясно, че ги има,така или иначе в някаква степен. Всички сме били деца, всички сме минавали през сходни и нетолкова сходни моменти в процеса си на израстване. За това способността да предразположиш другия към откровен и дълбок разговор е толкова ценна. И е рядко умение. Но с водене на бекрайни монолози относно светлата ти личност, без да се интересуваш и задаваш въпроси на другата страна с цел да разбереш повече за другия, начина му на мислене,светоусещане, темперамент, плюс натрапването и вменяването на какво ли не, когато другият не задоволи с реакциите си твоите очаквания, говори за доста сериозен комуникативен недъг. И не всеки човек разполага както с търпението и знанието, така и с желанието да преодолява непрекъснато този твой недъг, за да комуникира с теб. Ти си човек, който твърде бързо скача в някакви си свои заключения, без изобщо да си е направил труда да изучи добре другата страна. А това е меко казано неуважително и е нужно време, за да стане ясно, че при теб си е просто вид инвалидност. И че, всъщност, не си кофти човек.

Редактирано от caress…
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

... caress,

aко позволите да добавя, самото естество на форума е такова, че ако искат да са коректни към читателите, хората следва да стараят да пишат неща, които биха били полезни от гледна точка на науката или знанието. Да споделят неща, които са им известни, да формулират различни хипотези, да предлагат на читателите необходимите източници, на които се основават тезите им. За да  може читателят им да се информира и да изгради мнение, ако иска. Или да се поинтересува от тематиката и да почете повече.

Не че в контекста на разговор споменаването на нещо от личния живот или опит е изключено - напр. в илюстрация на някакъв принцип или споделяне на опит. А и всички сме хора, в процеса на комуникация няма как да не разкриваме части от себе си, както и няма как да не поискаме, като жест към някой от събеседниците си, понякога скъсим дистанцията. Напр. за да се почувства другият по-добре. Или по-спокоен да изрази собствената си теза. Или да усети наличието на сходства във възгледите и примерно съпричастност  - интелектуална, емоционална.

Но самият профил на форума предполага, че потребителите е редно да се придържат към обективните, или потвърдими по емпиричен начин,  факти, не към субективните си изживявания. И като цяло повечето потребители го спазват - освен в случаите, в които се увлекат в някоя от по-ожесточените дискусии.

И така и трябва - да се пише по същество, иначе форумът става безсмислен за читателите си и смислен само за участниците в някакъв конкретен комуникационен акт или процес тук.

За преминаването към по-лична форма на комуникация при желание винаги са налични други средства - лични срещи, размяна на координати, паралелно общуване и в други платформи или наживо. Но тя не би трябвало да пречи с несъразмерно голям обем на "невинния" читател - вероятно нерегистриран - да намира тук знание.

Редактирано от dora
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Знаеш ли колко много дефицити и инвалидности си ми диагностицирала през годините? Безчетни са. Ти самата дори едва ли си спомняш, макар че всичко е записано. Вече го пренесе в този форум. Някои ги повтаряш, други - сега пред друга публика - гледаш да ги нагласиш, вече значително "по-професионално". Имаше какви ли не изцепки, въпроса е - че всичко това е в пълна девалвация и именно затова е компрометирано. От толкова много "творчество" в тази посока, вече дори не му обръщам внимание, дори в него да има и адекватни следи. 

Иначе си чудесна жена, добра, знаеща, можеща... всичко е чудесно. Но... едни призраци бродят сред вселената... И ти затвориха очите да забележиш колко много от това, което приписа на рамус, го направи лично ти спрямо същия. И не само спрямо него. Именно това, което иначе е сглобено да е във ролята на причини и причинители - доста хитро го скриваш от себе си, как моделът по който го описваш, всъщност е твоят собствен модел, когато се налага да го прикриеш като "защита". Естествено че за теб това въобще не е така - ти си права, ти си виждаща, на теб ти е ясно, действията са ти правилните, изборите - също. така се поддържа нужната лична версия на АЗ... именно в контекста на подходящите образи на другите. Стига да стане нужда - веднага се рисуват подходящите краски и форми - на другия. Пък това е образът ти  за него. Иначе си много съчувствена, но... само докато не се включи "защитното".,. В него вече нито си има други "завеси" и именно тогава подбраните други и друго - стават фикса на негативните проекции. 

Това си е маниер и си е стандартна защитна реакция. Същата я играеше Аби, сега го прави и Инсайтинг. Една и съща толкова обикновена и типологична схема. Просто реакцията на (на)ранения е да хапе. За него обаче, се изживява че 'другия хапе него', той само му отвръща. Това е неговото спасение и той е развил цялата система от задължителни маниерни и схематични, противодействия. Той не носи отговорност - той само реагира. Фокусът е винаги в 'причинителя на импулса' - той е виновен, той е проблема, той е във фиксацията -  онова, което е нужно, за да се разтовари "реагиращата страна".

Страшно сте корави, момичета и момчета, но само на думи. Всъщност няколко сте изключително раними и уязвими. Именно те са първите които реагират, когато огледално се отрази тази "заявка" за която иначе претендират. А ако трябва да я продължат, защото тя е тяхна естественост - и те пропадат. Щото заявката и играта на корав... е едно, а това да си такъв отвътре... вече е друга работа. Проблемът е когато през думите силно се изявяват претенции, декларации, заради сугестивната цел и нуждата от заявка...

Ранените хора, носят огромна болка в себе си и те са изключително уязвими заради това. Ранения човек това му става най-важното нещо в живота - той с мъка е направил нужните усилия да избяга от дупките и дъната си. И носи силния страх на представата за обратното пропадане там. Ранени хора има всякакви - защото хората са всякакви. Но ранените винаги издават своя прилика - те имат изключително прозрачна граница в себе си. Много често развиват интелекта си - като компенсация на онова, другото, дето отвътре "тегне". Моделът на компенсиране и лимити, често ги довежда именно и до "психологията", където виждат нужните за тях описания, проекции, обяснения - вече подплътени  "научно" и служещи за подходяща платформа като котва...

Ранените хора никога не могат да са "индивидуални - като себе си'. Уязвимостта ги прави зависими от страхуването и нуждата непрекъснато да му се противостои. Това отнема енергия, отнема потенциал, но от друга страна - алтернативата е "призракът на бездънието на дупката"... Проблемът с индивидуализма е за тях двоен и е основан на два несъответствени импулса - единия - да съм себе си. Аз съм такава или онакава, аз съм... това или онова. Но от друга страна - много ми е важно същото да се получи като потвърждение и от хората около мен. много искам да съм независима, но вътрешните ми потребности зоват към нужда от другите... Особено от ония, които смята за важни. Аз съм, аз съм... обаче друго си е да водя такава или онакава комуникация. Да приемам една или друга роля, да има около кое да кръжа, да имам нужните котви, когато морето отвътре стане прекалено бурно. Аз съм - хем силна, хем и слаба, когато е нужно да се социалничи... Иначе съм много силна, аз мога, само да поискам, мога да съм всичко. само да пожелая... и... Има толкова хора в беда и също в болка. Чудесно е, защото в социалната игра винаги са нужни две роли - именно "Помагащия" е много важната... И социално нужната.

Важно е е да са налице нужните котви - за целта се усвояват задължителните заучени мантри. Учат се от терапевти, от книги, от хилядите вдъхновителни или други източници, които са именно заради същия таргет.

Ранените хора... имат характерен лимит. Винаги го имат - докато са ранени. Границите се определят от страховете и силата на техните отпечатъци. Тази сила не им дава мира през целия им живот. Намират начин да намерят противодействия, къде повече, къде по-малко, но именно това ги бележи - нужните непрекъснати противостояния спрямо онова от което винаги ще бягат и винаги ще им остане в душата. И нуждата да има подходящ обект в който при нужда да се изведат навън и да се проектират в него.

Разбира се - идва и другата част - "и какво като съм ранена, какво като нося печата на това в душата си". Нищо, всъщност. Съвсем нищо. Всъщност сте чудесни - всеки един, всяка една. Работата е там... че има и разлики. И че света е и по-голям от тоя - на ранените птици. И че такъв свят не е вашия свят.

Има и свят в който раните НЕ са най-важното нещо. Ирониите и ритуалното защитно хапане не променят това, че има поле в живота, сред което има друг тип хора. Иначе сте добри, разбиращи, знаещи... но в това има лимит. Това е вашият лимит. Нито е присъда нито е драма, просто едно напомняне, защото подобията и резонансите създават една илюзия че" света е само едно място, на подобни хора, че всичко в него в обяснено, ясно, точно и може да се знае...".  Без да искате вие сте научили думички и изрази на хора... които не са от света на ранените птици. Приказвате ги, вярвате ги, представяте си ги... но когато ви направят форма на огледалност и ви попитат - откъде са тия 'думички', защо са, откъде произхождат, знаете ли какво означават... и каква им е ролята, функцията... и към кой свят принадлежат... А тия неща не се учат в учебници и не се четат в интернет, книжки или клипчета. Не че всъщност вас толкова ви интересува, а просто ви дразни. И при подходящи условия е нужно да се формира образа на 'дразнител'.

Нямам никакъв проблем да бъда такъв образ :) Пък и това си има своята познавателна страна. По този именно начин се разкривате значително повече - защото защитните стратегии са автоматични... Те са резултати от несъзнавани движения и в тях... нещата не са като в "цветните балони от писани думички и подредени образи и клишета". Когато се излезе от зоните на прочетеното и заученото, от предварително подготвеното, и се влезе в нова и непозната територия - именно тогава твърде много неща стават ясни, защото подтисканите иначе в предварителната подредба, импулси се отприщват  когато тя отпадне.  Именно с това ме привлече заглавието на тази тема и създадох някои условия разни хора да потънат в негативизмите си. Нямам никакъв проблем с това, че личните си негативизми и защити, се фиксират в нужния образ на дразнителя.

Уменията да се намира подходящия негативен образ, на дразнителя, на врага... е че се отваря възможност да се покаже подтисната "сянка" на Раздразнения. Именно в средата на защита от дразнителя, се появява възможността да се открие "забраненото лице'. Именно оттам идва разтоварващия ефект и заради това е и нуждата от цялата игра. Всъщност принципа и механизма са прости... както са всички автоматизми...

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Направо завиждам на някои хора, че имат търпението да комуникират все още с автора на горните писания. Аз отдавна установих,  че е пълна загуба на време да чета едно и също.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 16.03.2018 г. at 9:31, caress… said:

Да, просто има различни нива на вътрешна удовлетвореност. От значение е дали човек влиза във взаимоотношение, защото отчаяно се нуждае от такова или защото иска да бъде във взаимоотношение. При нуждата целта е взаимоотношението да се осъществи на всяка цена, с всички средства. При желанието човек не е толкова "отчаян" и не е готов да заплати, каквато и да било цена, само и само да не бъде сам. Мисля, че последното е онова, което се изкривява и експлоатира от разни "духовни" практики.

Имаше един такъв разказ на Д. Цончев, мисля, че беше "Лов на диви петли". Героят му чакаше "на гюме" да отстреля пернато и докато чакаше мислеше ядосано, щото някой "се домогваше" до жена му (или нещо такова:)-не помня:ac:). Та монологът му се състоеше в това (по памет и неточно): Та-та-та!.. Ще изтребя всички... Мръсници!.. Ще ми се прехласва някакъв си, че бил сънувал "Жената на моя приятел" (имаше такава песен - Азнавур)... Хората не само сънуват, ами ... и го вършат!.. Ще отстрелям и него ... Та-та-та!.. И ... ще си бъда сам!.. Е, ще оставя оная, хубавичката, сладкарка... Та..., сам, е скучно да си яде човек пастата. И един приятел ще си  оставя, ама не оня, дето се заглежда в жената... И т. н. (има много, ама не го помня, извинявам се:ah:)...Та ги "върна" всичките!.. 

Затова си мисля, че и двете: " нуждае - иска" са важни и едновременни. Поне по теория - няма едно нещо. Всичко е по двойки - сдвоено. В този смисъл - няма как човек да се "мота-рее, като свободен електрон!" - никъде няма свободен електрон. Това е известно и при човек: физически - няма свобода.

Психически: Свободата е ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ. Човек Може да е във взаимоотношения (не по инстинкт) и пак да е свободен! Самотата - не е свобода. По-скоро е ... гадна принуда! Също в този смисъл, социалните "роли", ако са договорени "по необходимост" - не застрашават "личната" свобода. Смисълът на живота е да се извърви ТВОРЧЕСКИ жизнения път! Природата го е осъществила посредством Гл. мозък при човек.

Творчество е отглеждането и възпитанието на децата, докато станат човеци. Грижата за някого (или за нещо), неангажиращо, е истински щастлива свобода.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 20 maart 2018 at 9:32, Малоум 2 said:

Затова си мисля, че и двете: " нуждае - иска" са важни и едновременни. Поне по теория - няма едно нещо. Всичко е по двойки - сдвоено. В този смисъл - няма как човек да се "мота-рее, като свободен електрон!" - никъде няма свободен електрон. Това е известно и при човек: физически - няма свобода.

Хм, мисля си, че пихологически (абстрахирам се от физиологията) желанието се поражда от състояние на вътрешно изобилие, а нуждата от състояние на вътрешен недостиг? А животът така е устроен, че ни дава още повече от онова, от което съдържаме вътрешно. Ако нещо не ни достига - животът, чрез различни събития и обстоятелства, може да ни донесе още повече нужди и дефицити?…

Когато има усещане за вътрешно изобилие, (истинско, а не самовнушено с някакви духовни практики и сугестии от типа "с всеки изминал ден аз се обогатявам и осъзнавам все повече и повече…")) - желаейки от живота, то той, чрез съответните събития и обстоятелства, ще ни даде още повече.

Или накратко - колкото повече имаме/нямаме, толкова повече го получаваме в съответния за това контекст?

И нашата готовност да "заплатим" или не цена има към това съвсем директно и непосредствено отношение. Също като в споменатия от вас разказ. Абсолютна свобода няма, но има свобода в това да избереш дали да заплатиш, дали да получиш, дали да бъдещ "даващ". Но няма свобода в това, когато не можеш да си позволиш да не заплатиш, да не получиш и да не вземеш?…

Link to post
Share on other sites
  • 2 years later...
  • Потребител

Един опит да се обясни "механизмът", правещ съзнание. (Не се е досетил, че "микро-тръбичките" са биовълноводи. През тях се пренасят елмагн. вълни от биопроцеси, силно ограничени по честота, поляризация, интензивност от "геометрията" на вълновода. Така управлението на връзките е функционално точно - особено в пирамидалните структури на клетките на мозъка. Но ..., мисленето не е "достъпно" с тях. Несъзнавано е управлението на телесните функции. Съзнанието е друг види "механизъм", само в кората на Гл. мозък - там са "стоящите" вълнички, като временна памет на връзки - комбиниращи се за абстрактни образи от "общи" вълнови процеси, които "умиват" част от пространството на "търсения" абстрактен образ, ако се търси волево. В областта на ИЧ-спектър са и се влияят от механични-обемни изменения в плътността на сравнително големи и различни участъци.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От Недоспал
      Опитах се  поразсъждавам и да напиша нещо по въпроса. По-скоро прилича на есе или статия. Ще ми е интересно да чуя мнения и критики и да науча нещо ново. Приятно четене! 🙂
       
      Съществуването и живота са капан на времето.
      Ние осъзнаваме съществуването си поради факта, че може да го наблюдаваме. От тук следва извода, че вселената съществува поради факта, че я наблюдавам, ако аз не я наблюдавам тя няма да съществува. Самото  съществуване на човек определя вселената ,като такава, когато я наблюдава.Защо казвам, че животът е капан на времето.Възприятието за време на човек е едно, а вселената може да съществува за миг.Човек живее в неговия континиум, възприема нещата било то забавеното ,забързано спрямо нещо друго.Самия факт, че сме живи в тази форма е затова ,че възприемаме времето в този ход, в който е за нас нормално ,а реално време и съществуване просто не съществуват,те са субективни.Може да съществува нещо, което се случва едновременно в друг континиум .Това нещо може да е цяла друга вселена устроена по съвсем различен начин с други природни закони , други форми на живот ,които за нашето време за нашия ход и скорост на времето са невъзможни.Цялото съществуване на вселената съществува за миг и едновременноно за нас може да има друга матрица на възприятие ,която подрежда нещата по съвсем друг начин.  
      Всички сме израз на вселената, която се самонаблюдава. 
      А самото съзнание е капан на времето. Хокинг беше казал всички възможни събития във вселената съществуват едновременно. Самият факт че наблюдаваме нещо предизвиква то да се случи. Ако приемем факта ,че ние сме част от вселената ,част от цялото ще видим, че съзнанието е като вирус като дефект, който искривява времето, който изкривява цялото съществуване.
      За вселената времето не съществува.За всеки един фотон в нея времето е спряло за всяка една чиста енергия. Единственото проявление на времето във вселената е чрез съзнанието. Вселената може да съществува и да се самонаблюдава само при вероятността от събития, които могат да бъдат възможни при съществуване на съзнанието. Всяка една единица съзнание е проявление на вселената преживяване на самата вселена. Всеки един от нас е преживяване на вселената.
      Интересното в цялата история е, че време и пространството са свързани във време- пространство.Времето не е самостоятелна величина.Времето зависи от пространството и пространството от времето и едното без другото не може да съществува.Ако включа и това понятие и започна да вадя изводи лудницата ще е пълна.Например следствието, че от гледна точка на фотона времето е спряло и че пространството за него е безкрайно малка точка.
      Оттук следва извода ,че само съзнанието може да сътвори, тоест да наблюдава пространството и да съществуват чрез него. То наблюдава пространството на който, кадъра се забавя равнозакъснително до безкрайност така се е  появило и времето с безкрайното си пространство.
      Иначе как да си обясним как пътува  фотона на който времето е спряло, а пък пътува  вечно до безкрайност в разширяваващото се пространство, разширяващо се по бързо от него,а за него самия пространството е точка  и пътува безкрайно и вечно от нашия поглед.
      Така или иначе предаването на информация е забавено до безкрайност това забавяне ,неговия плод  е съзнанието. Съзнанието вижда вечността ,която реално не съществува.
      Вечността реално е миг.
      Ако вземем теорията за  мултивселена от нея вселените се раждат постоянно за миг изчезват за миг пукат се като мехурчета пяна. До безкрайност в миг. Там времето не съществува.
      И така да преминем към същността.Нека направим мисловен експеримент в който времето се ускорява или забавя до безкрайност.Да видим какво ще стане ако се ускори.Всичко започне да се превърта на бърз кадър като на лента, още от самото сътворение.Да ние си представяме забързването на времето така, но дали е така наистина.Наивно ще е да си мислим, че е така.Това е интуитивната ни реакция ,точно защото възприемаме времето по определен начин.То върви за нас по определен ход и скорост запазвайки съзнанието и всичко около нас стабилно.Всеки атом стабилен.Точно тази скорост на времето би нарушило целия баланс на вселената, би създало по точно казано друга вселена.Т.е същата вселена, но погледната от друга гледна точка, с други фундаментални структури и форми на живот.Точно защото ние възприемаме тази скорост на времето, това ни кара да съществуваме с това съзнание, което наблюдава тази форма на вселената.Всяка промяна на скороста на възприятие на вселената променя обликът и ,подреждайки събития, които иначе реално се случват едновременно.
      Самата скорост на възприятие променя всичко, фиксирайки и скоростта на светлината ,която трябва да точно колкото сме я измрили, точно толкова за да бъде всичко стабилно в нашата реалност.
      Или с други думи казано, скоростта на светлината която поддържа живота във вселената в това състояние е константа и е 300000км сек.
      Всяка друга скорост ще е друго възприятие на времето. И друга структура на всичко.Други форми на съзнание.
      Т.е. ако успеем да намалим скоростта на светлината ще идем в друго измерение, което се докосва до нашето и реално е насложено върху него.Също, както честотите на каналите хващат различни канали така и скоростта на възприятие на времето може да прихване различни по вид вселени съществуващи на една и съща платформа ,където всичко се намира на куп, едновременно.
      Но това няма как да стане..Няма как да съществуваш другаде при други условия.При друга структура на атомно и квантово ниво.А може да съществува само един канал стабилен за съществуването на нещо и това да е нашия.
       
    • От Малоум 2
      Когато не е ясно какво е съзнание ... се стига до подобни въпроси -къв да е отговор, все ще приляга, без дозателства, разбира се.
      http://megavselena.bg/vyzmozhno-li-e-vselenata-da-ima-syznanie/
      Възможно ли е Вселената да има съзнание?

      продължение на векове науката се стреми да изглажда пропастта между хората и останалата част от Вселената – от Исак Нютон, който показа, че един набор от закони може да се прилага еднакво към падащите ябълки и орбитиращи луни до Карл Сейгън, който казва, че „ние сме направени от звезда“, че атомите на нашите тела са били буквално изковани в ядрените пещи на други звезди.
      Дори в този контекст идеите на Грегъри Матлоф са шокиращи. Физикът ветеран в Нюйоркския колеж по технологии публикува наскоро студия, в която се твърди, че хората могат да бъдат като останалата част от вселената по същество и в дух. Едно „поле на протосъзнание“ може да се разпростре през цялата Вселена, твърди той. Звездите могат да бъдат мислещи обекти, които умишлено контролират своите пътища. Или казано по-друг начин: целият космос може да бъде осъзнат.
      Понятието за съзнателна вселена звучи по-скоро като материал от късна нощна телевизия, отколкото от академични трудове. Оказва се обаче, че Панпсихизмът, което е официалното му научно име, има изтъкнати поддръжници в различни области. Философът и когнитивният учен от Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс е е един от поддръжниците. Също така, макар и по различен начин са неврологът Кристоф Кох от Института за мозъчни науки Алън и британският физик сър Роджър Пенроуз, известен с работата си по гравитацията и черните дупки. Долната линия, твърди Матлоф, е, че панпсихизмът е твърде важен, за да се игнорира.
      „Всичко е много спекулативно, но можем да проверим и да потвърдим или да фалшифицираме“, казва той.
      Преди три десетилетия Пенроуз въведе ключов елемент от панпсихизма с неговата теория, че съзнанието се корени в статистическите правила на квантовата физика, тъй като те се прилагат в микроскопичните пространства между невроните в мозъка.
      През 2006 г. германският физик Бернард Хайш, известен както с изследванията си на активните звезди, така и с откритостта му към неортодоксалната наука, взе идеята на Пенроуз и я доразви с голяма крачка напред. Хайш предложи идеята, че квантовите полета, които проникват в цялото празно пространство (така нареченият „квантов вакуум“), произвеждат и предават съзнание, което след това се появява във всяка достатъчно сложна система с енергия, която тече през нея. И не само мозък, но потенциално всяка физическа структура. Заинтригуван, Матлоф търси начин да подложи тези разсъждения и аргументи на наблюдателен тест.
      Един от отличителните белези на живота е способността му да коригира поведението си в отговор на стимули. Матлоф започва да търси астрономически обекти, които неочаквано проявяват това поведение. Напоследък се фокусира в малко изследваната аномалия в звездното движение, известно като „Прекъсване на Паранего“. По принцип по-хладните звезди орбитират нашата галактика по-бързо, отколкото по-горещите. Повечето астрономи приписват ефекта на взаимодействията между звездите и газовите облаци в цялата галактика. Матлоф разглежда друго обяснение. Той отбелязва, че аномалията се появява в звезди, които са достатъчно хладни, за да имат молекули в атмосферата си, което значително увеличава тяхната химическа сложност.
      Матлоф освен това отбелязва, че някои звезди изглежда емитират потоци от йонизирана материя (астрофизични джетове), които сочат само една посока – небалансиран процес, който може да доведе до промяна на движението на звездата. Матлоф пита: може ли това да е умишлен процес? Има ли начин да се докаже?
      Ако Прекъсването на Паранего е причинено от специфични условия в галактиката, то трябва да варира в зависимост от местоположението. Но ако това е нещо присъщо на звездите – както би било ако е съзнателно – то би трябвало да е същото навсякъде. Данните от съществуващи звездни каталози изглежда подкрепят последния възглед, твърди Матлоф. Подробните резултати от проекта на телескопа „Gaia star-mapping space“, които се очакват през 2018 г., ще осигурят по-голяма плътност на данните.
      Матлоф няма никаква илюзия, че колегите му ще бъдат убедени, но остава оптимист: „Не трябва ли поне да проверяваме? Може би можем да преместим панпсихизма от философията към наблюдателната астрофизика.“
      Докато Матлоф гледа към звездите, за да провери панпсихизма, Христоф Кох гледа хората. Според него, съществуването на широко разпространено, повсеместно съзнание е силно обвързано с текущото разбиране на учените за неврологичния произход на ума.
      „Единствената доминираща теория за съзнанието ни казва, че тя е свързана със сложността – със способността на системата да действа на собствена сметка и да определя собствената си съдба“, казва Кох. „Теорията гласи, че може да се сведе до много прости системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологични или органични, също могат да бъдат осъзнати „.
      Кох е вдъхновен от интегрираната теория на информацията, гореща тема сред съвременните невролози, която твърди, че съзнанието се определя от способността на дадена система да бъде повлияна от предишното й състояние и да повлияе на нейното следващо състояние.
      Човешкият мозък е просто един изключителен пример за този процес, Кох обяснява: „Ние сме по-сложни, имаме по-голямо самосъзнание – добре, някои от нас – но и другите системи имат съзнание. Можем да споделяме това свойство на опита и това е съзнанието: способността да изпитваме каквото и да било, от най-обикновеното до най-рафинираното религиозно изживяване. “
      Подобно на Матлоф, Кох и колегите му активно участват в експериментални тестове на тези идеи. Един подход е да се проучват мозъчно-увредени пациенти, за да се види дали техните информационни отговори съответстват на биологичните мерки на тяхното съзнание. Друг подход е да се съберат мозъците на две мишки заедно и да се види как се променя интегрираното съзнание на животните, тъй като нараства количеството информация, която тече между тях. В един момент според интегрираната теория на информацията двете трябва да се слеят в една по-голяма информационна система. Евентуално би било възможно да се провеждат такива експерименти и с хора, да се свържат мозъците им, за да се види дали възниква нов тип съзнание.
      Въпреки привидните прилики, Кох има съмнения относно волевите звезди на Матлоф. Това, което е характерно за живите същества, според неговата теория, не е, че те са живи, а че са сложни. Въпреки че слънцето е значително по-голямо от бактерията, от математическа гледна точка е много по-просто. Кох позволява на звездата да има вътрешен живот, който й позволява да „усеща“, но каквото и да е това усещане, то е много по-малко от усещането, че си ешерихия коли.
      От друга страна, „дори системи, които не смятаме за живи, биха могли да имат малко съзнание“, казва Кох. „Това е неразделна част от физическото“. От тази гледна точка вселената може да не мисли точно, но все пак има вътрешен опит, тясно свързан с нашия собствен.
      Което ни води към Роджър Пенроуз и неговите теории, свързващи съзнанието и квантовата механика. Той не се идентифицира като панпсихик, но неговият аргумент, че самосъзнанието и свободната воля започва с квантовите събития в мозъка неизбежно свързва умовете ни с космоса. Пенроуз обобщава тази връзка прекрасно в своя опус „Пътят към реалността“.
      „Законите на физиката произвеждат сложни системи и тези сложни системи водят до съзнание, което след това произвежда математика, която след това може да кодира по кратък и вдъхновяващ начин основните закони на физиката, които са я породили“.
      Въпреки високото си реноме като физик, Пенроуз среща съпротива на своята теория за съзнанието. От 20-те години на миналия век физиците умуват върху странно привилегированата роля на наблюдателя в квантовата теория. Частицата съществува в размито състояние на несигурност … но само докато се наблюдава. Веднага щом някой  погледне и предприеме измервания, частицата изглежда се срива на определено място.
      Покойният физик Джон Уилър заключава, че привидната странност на квантовата механика е изградена върху още по-голяма и по-смела истина: че вселената като цяло се държи в състояние на несигурност и се вмъква в ясно, действително същество, когато се наблюдава от съзнателно същество – това сме ние.
      „Ние сме участници в съзиданието, не само на близкото и тук, но и на отдалеченото и отдавна“, казва Уилер през 2006 г. Той нарича своето тълкуване „принципа на антропичното участие“. Ако той е прав, вселената е съзнателна, но почти обратно на начина, по който Матлоф го представя: действително съществува изобщо само чрез действията на съзнателния ум.
      Трудно е да си представим как един учен може да постави антропичния принцип на участие в емпиричен тест. Няма звезди, които да се наблюдават и няма мозък за измерване, за да се разбере дали реалността зависи от присъствието на съзнание. Дори ако това не може да бъде доказано, антропичният принцип на участието разширява обединяващия дневен ред на съвременната наука, мощно предизвиквайки чувството на свързаност, което Алберт Айнщайн нарича „космическо религиозно чувство“.
      „Според мен най-важната функция на изкуството и науката е да пробуди това чувство и да го задържи живо в онези, които са възприемчиви към него“, пише Айнщайн в редакцията на New York Times от 1930 г. Изследователи като Матлоф са рутинно отхвърляни като блестящи мислители, но е трудно да се мисли за по-голямо изразяване на това чувство от това да продължим да търсим дали нашите човешки умове са само малки компоненти на един много по-голям космически мозък.
      Вселената е съзнателна? Първоначално е публикувана от NBC Universal Media, LLC на 16 юни 2017 г. от Corey S. Powell. Авторско право 2017 NBC Universal Media, LLC. Всички права запазени.
      ...
       
    • От mnoogo
      Нека формулираме дискусията така: ако съзнателният човек,по някаква причина увреди главния си мозък,той може да бъде,неадекватен,дезориентиран,неспособен да върши много неща,да се разболее или да умре.Въпроса ми е: как обикновенната бактерия/ микроорганизъм/ живее,движи се,ориентира се,размножава и т.н. без мозък.Има ли съзнание?
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...