Абстрактното изкуство е още само декоративно изкуство

[Б. Киров]

Преди 56 минути, Втори след княза said:

Мисля, че в абстракционистите е горял същият огън- те първо не могат да се изразят по- добре от майсторите (видяхме, че са опитвали) и второ имат амбиции да бъдат забелязани. Тогава те презрително ще унищожат предишния стил. Агресивно ще плискат бои, ще пръскат безразборно, размахвайки четки като сечащи саби. Те НЕ МОГАТ ДА НАДСКОЧАТ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ИЗКУСТВОТО, НО МОГАТ ДА ГО УНИЩОЖАТ. 

Това агресивно презрение към достиженията на изобразителната цивилизация е нещото ново от тях. То е култово за зрителите, както коленичелият пред горящата китара Джими.

Трябва да се разглеждат нещата в контекста на това, което се случва в края на 19 и началото на 20-ти век. Точно тогава фотографията навлиза широко в живота и поставя под въпрос реалистичното изображение. Този процес се усеща силно още при импресионистите, всъщност фотографията ги задвижва към нови изразни средства. Те започват да разлагат светлината и образа на фрагменти, за да избягат от вече изчерпаното, според тях и публиката, реалистично запечатване на образ. Самите импресионисти /Гоген, Тулуз-Лотрек и др./ се интересуват от технологията на фотографията и я изучават. Постепенно оформят нов стил, оттам през Сезан, който започва като импресионист, "бягството" от старите изразни средства тръгва към кубизма, Сезан пръв рисува с геометрични и обемни форми, от него започва кубизма, оттам се върви към всякакви експерименти с разлагане на формата и прегрупирането и в нови конфигурации, целият модернизъм на 20-ти век е такива експерименти, немският експресионизъм, руският футуризъм, имаженизма и т.н. Същите процеси вървят и в литературата, не съвсем успоредно, по свои пътища, но могат да се открият паралели. След 60-те години на века има ретро вълна към старите стилове, но вече обогатени с постигнатото по време на модернизма, говорим за постмодернизъм.

Лично не съм ценител на абстракционизма и предпочитам изкуството на старите майстори, но не мога да сложа под чертата на изкуството това течение, то има своите големи представители, някои от които споменахме. Във всеки стил и течение има екстремисти и имитатори, но те не определят нивото.

Според мен не бива да се смесват две съвършено различни сфери - вътрешният свят на артиста и неговите изразни средства с външната оценка на публиката и култовете, които както споменахте се дирижират от силата на пазара.

[Втори след княза]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Трябва да се разглеждат нещата в контекста на това, което се случва в края на 19 и началото на 20-ти век....

Иде ми на ум, че търсенията на модернистите за нови изразни средства- кубизъм и пр. школи са все още търсения с добри находки. Без- образните произведения от безразборни петна, мазки и пръски са онова декадентство, което протестира и разрушава изкуството. То култово унищожава палитрата и пали платното пред художника. Двете, не бива да се слагат като общо движение в изкуството. Вторите определено са присъщи на бунта от 60- те години. С този бунт вече се отричат както академизма, така и търсенията от импресионистите до сюрреалистите.

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Според мен не бива да се смесват две съвършено различни сфери - вътрешният свят на артиста и неговите изразни средства с външната оценка на публиката и култовете, които както споменахте се дирижират от силата на пазара.

Според мен артистът саморефлектира, самооценява се, при това се оценява освен по 1. вътрешни критерии и по тези, 2. обработващи съзнанието на публиката. Неговият критерий за добро изкуство е някаква равнодействаща, нематематическа производна, от неговия вътрешен свят и външния. Тези две сфери, смятам, се пресичат в него, едно приема, друго отхвърля, трето премълчава. Не вярвам да има творец, който се води само по едното, все нещо от другото се намесва.

 

[Б. Киров]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Иде ми на ум, че търсенията на модернистите за нови изразни средства- кубизъм и пр. школи са все още търсения с добри находки. Без- образните произведения от безразборни петна, мазки и пръски са онова декадентство, което протестира и разрушава изкуството. То култово унищожава палитрата и пали платното пред художника. Двете, не бива да се слагат като общо движение в изкуството. Вторите определено са присъщи на бунта от 60- те години. С този бунт вече се отричат както академизма, така и търсенията от импресионистите до сюрреалистите.

Димитър Аврамов синтезирано дава описание на онова, което се е случило през 60-те и след тях, не бих могъл да го напиша по-добре, затова отново ще го цитирам:

"Първо - шокът от попарта (избухнал едновременно в Ню Йорк и Лондон, а след това - под името нов реализъм - и в Париж). Рухна търпеливо изгражданата цяло столетие преграда между елитарното изкуство - от една страна - и баналните продукти на консумативното общество и масовата култура - от друга; улицата нахлу с цинична безцеремонност в ревниво охраняваната "кула от слонова кост". Поруган бе храмът и идеалът на модерните художници - чисто изкуство.

Рухна и модернистичният мит за "видовата чистота" - изчезнаха границите между живопис, графика, скулптура и архитектура, а заедно с това - и между изкуството и неизкуството. Традиционните, класическите материали, средства и процедури (платно, картон, хартия, стена, камък, дърво, бронз, метална плоча, маслени, акварелни и графични техники, четка и резец, ваене и дялане, рисуване и моделиране, и т.н.) бяха изоставени и заменени с готови или индустриално произведени обекти - подредени или просто безредно разхвърляни в изложбената, музейната или най-често обкръжаващата среда (в т.нар. post-studio - "алтернативни пространства": изоставени училища, хамбари, складове, халета, тихи улици или затънтени, безлюдни площадчета); заменени бяха с движещи се, енигматични форми и светлини: променливи и неподвижни, електрически и неонови; с физически и химически процеси; с фотографски, телевизионни и видеообрази - лазерни, холографски и компютърни; с акустични, хореографски и музикални изпълнения; с промишлени и урбанистични отпадъци; с пряко участие в природата (като естествена "сцена" и "пластичен материал"); с човешкото тяло (на автора или избрани от него модели) и т.н.

Какво от целия този хаос има право да принадлежи на изкуството, какво от него е продукт на сериозни евристични експерименти и какво - на нахална, плиткоумна и бездарна спекулация, не е място тук да обсъждаме. Важното е, че то е неотделимо от анархистичната епоха на постмодернизма и понеже тъй или иначе става обект на изследване, правят се сериозни усилия да бъде подредено, етикирано и описвано. Оттук и дългата редица термини, с които се опитват ако не да обяснят, то поне да обозначат компонентите на ребуса: хепънинг, инвайрънмент, флусус, пърформънс, концептуално изкуство, видеоарт, лендарт, ърт-енд-сайтарт, бодиарт, арте повера, джънкарт и т.н."

Тук той говори за визуалните изобразителни изкуства, но ако прочетете за историята на модата, ще видите същите процеси, които се случват приблизително по това време, най-важното е, че така наречената "висша мода" бива свалена от пиедестала си, появява се нещо, което се нарича "унисекс" мода - грънч, небрежност, облекла, които се носят от момичета и момчета, от богати и бедни, бутиковите облекла излизат в масови серии, така нареченият "евтин лукс", стиловете тотално и еклектично се смесват. Процесите в модния дизайн са много интересни, ако се съпоставят паралелно с тези в живописта, скулптурата и другите визуални изкуства.

В това, което Аврамов дефинира като "попарт" /то има американски произход, несъмнено/ влиза и един огромен потоп от кич, високото се слива с ниското, вече е трудно да се прави деление между елитарно изкуство и изкуство за масите. Времето най-добре отсява пошлото и бездарното от шедьоврите, защото невъобразимо високата вълна на попарта понася в себе си и истински шедьоври на изкуството. типичен пример за това са съспенс криминалетата на Алфред Хичкок - те през 50-те и 60-те не се приемат за "високо" изкуство в киното, всички ги гледат с удоволствие, но е някак неприлично за критиката да ги причисли към класиката; днес Хичкок е нещо като Омир в древногръцката литература за киноманите, той е безспорен класик, от него са се учели и се учат режисьори като Трюфо, Скорсезе, Куросава и други велики имена, гледат на неговите филми като кинематографична Библия.

[Втори след княза]

Преди 15 часа, Б. Киров said:

Ще ви съобщя благата вест, че не въвеждам мистичен критерий, а говоря за онзи олимп, който е в самия човек, откъдето, след като го изкачи сам, той може да погледне на света по този начин:

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

Всеки има такова запазено място в самия себе си, но стрелците не знаят това, а Ахил е там.

 

Моля за разяснение правилно ли интерпретирам

В душата ?, съзнанието ? произведенията?, на елитните(първокачествените) автори има нещо божествено, олимпийско, нещо надминаващо човешкото, което приживе или посмъртно бива оценено като такова (надминаващо човешкото).

 

Ако е така, то моля, обяснете кой и при какви обстоятелства го открива? Има ли сетивно или инструментално проверими белези за него?

Става дума за следното- допускам, че има талантливи художници, които няма да нарисуват своите гениални творби, защото подир спънки и неволи са изгубили вяра и мотив за работа. Ако този пламък може да бъде духнат от хорски постъпки, той не е ли просто САМООЦЕНКА НА СПОСОБНОСТИТЕ, издръжливост, мотивация, ниво на аспирации върху които обществото може да влияе?

[Б. Киров]

Мисля че много добре разбирате :

"Не е важно с какви постижения, срокове и самохвалства минаваш пътя си. Важното е да извървиш стъпките си. Нито ще те похвалят, нито ще те наградят, нито ще те забележат и запомнят. Просто трябва да изминеш пътя си до светлината."

Сещате ли се откъде е това?

[Втори след княза]

Преди 16 минути, Б. Киров said:

Мисля че много добре разбирате :

"Не е важно с какви постижения, срокове и самохвалства минаваш пътя си. Важното е да извървиш стъпките си. Нито ще те похвалят, нито ще те наградят, нито ще те забележат и запомнят. Просто трябва да изминеш пътя си до светлината."

Сещате ли се откъде е това?

Не хитрувам. Моля за разяснение на позиция. Обяснявам и в какъв аспект ми е потребно това разяснение.

Благодаря и съм поласкан и развълнуван от цитата  . (още едно доказателство, че постмодерното философстване е чрез метафори, а не чрез термини)  

Редактирано Март 25, 2018 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 25 минути, Втори след княза said:

Има ли сетивно или инструментално проверими белези за него?

Няма инструментално проверими белези. Самосъзнание.

[Втори след княза]

  

Редактирано Март 25, 2018 от Втори след княза
грешка от вълнение

[Втори след княза]

Преди 2 минути, Б. Киров said:

Няма инструментално проверими белези. Самосъзнание.

Кофти.

[Б. Киров]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Кофти.

Бял квадрат върху бяло платно. Дзен.

[Втори след княза]

Преди 1 минута, Б. Киров said:

Бял квадрат върху бяло платно. Дзен.

Седнал по турски пред него мъж с препаска пали ароматни пръчици. Синто.  

[Б. Киров]

Проблясна светлина. В Темната дупка над лакатник. Лека нощ.

[Втори след княза]

Преди 4 минути, Б. Киров said:

Проблясна светлина. В Темната дупка над лакатник. Лека нощ.

Отървах се или се натресох? Лека нощ.  

[Втори след княза]

Цитирай

 

Ахил беше грубата сила.
Военния демон. 

Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти…
Пиедестал
на реда и тишината
в страната…
 
Но днес ний
не вярваме вече в герои
— ни чужди, ни свои.

Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува…
— Какво е за него Хекуба? —
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
— толкоз много —
безброй.

— Какво е за него Хекуба? —
Ахил бе герой.
Ахил бе велик.

Бич божий изпратен от бога.

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
— И загина
        падна в позорно падение:
на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия
        — и загина:
Клитемнестра уби Агамемнона
        — и загина:
Орест със Електра уби Клитемнестра
        — и загина…
Едничка остава
— стои и пребъдва
през вековете —
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
— и всичко се сбъдва.

 

Модернизмът развенчава митове. Модернизмът руши остарелия морал, изразяване и принципи.

Модернизмът е разочарование от възможността човек да открие безпогрешно новите пътища. О, ужас- при своите проби човекът прави грешки!  (колко слабохарактерни са артистите, те мислят, че щом не направят нещо прекрасно от първи път , значи нямат божия искра. Значи са занаятчии! Пф-фу-у, значи ще допускат грешки, ще се трудят ден след ден на тезгяха, ще ги унижават и няма да им плащат. О- ужас, артистите вече не са авангард, елит, а трудещи се! Вай, вай, вай.

[Малоум 2]

Преди 15 минути, Втори след княза said:

Модернизмът е разочарование от възможността човек да открие безпогрешно новите пътища. О, ужас- при своите проби човекът прави грешки!  (колко слабохарактерни са артистите, те мислят, че щом не направят нещо прекрасно от първи път , значи нямат божия искра. Значи са занаятчии! Пф-фу-у, значи ще допускат грешки, ще се трудят ден след ден на тезгяха, ще ги унижават и няма да им плащат. О- ужас, артистите вече не са авангард, елит, а трудещи се! Вай, вай, вай.

"Човешко е да се греши, но когато гумата свършва по-бързо от молива - вие прекалявате"

(от книгата "Принципът на Питър". И понеже съм конструктор - за мен беше много актуално!)

...

[Втори след княза]

Ахил е различен със своята ВИСОКА ПОТРЕБНОСТ ОТ ПОСТИЖЕНИЯ. Там където обикновените казват "Стига, защо ни е повече?", той казва "Ставайте! Още!"

Това го прави обидчив, когато му вземат Бризеида, отмъстителен, когато убиват Патрокъл и великодушен, когато идва Приам. Постигайки повече (постижения) той става отличЕн, това го прави герой.

Добре. Махнахме неизмеримата "божия искра". Въведохме нещо, което е присъщо на Ахил, а не е отвън. Обаче как да го измерим? Уви, със самооценъчни тестове, сиреч Ахил трябва изтънко да се познава и обективно да се представя. Само дето потребността му от постижения, пък и социалните оценки ще изкривят всичко.

Цитирай

 

Файнеман прави опит да дефинира потребността от постижения. Той разработва специализиран въпросник за измерване потребността от постижения при ръководители и бизнесмени. Той обособява следните 9 признака:

Индивидуална отговорност. Лица с висока потребност от постижения не дават добро изпълнение, когато задачата е формулирана без тяхно участие и предпочитат да поемат отговорност в работата.

Поемане на риск. Наблюдава се посочената вече тенденция на поемане на умерен риск.

Удовлетвореност от постиженията. При лица с висока потребност от постижения тя се наблюдава при изпълнение на задачи, съдържащи някакво предизвикателство.

Ориентация към дейности по изпълнение на задачи. Високомотивираните към постижения лица са склонни да отделят много време и енергия на задачата, като често се мотивират чрез стрес.

Вариативност на задачата. Непрекъснато се трсят нови предизвикателства при решаване на задачи; търсят се нови решения на стари задачи.

Доминиране на потребността от постижения над потребността от коопериране (сдружаване). Това обобщение се прави на базата на откритите значими отрицателни корелации между постижение и афилиация.

Съревнователност. Силен стремеж към подобряване на собствените постижения в сравнение с постиженията на другите.

Подбудителна ценност на свободното време. Високомотивираните към постижения не са привлечени от идеята да печелят свободно време, за да повишават своите трудови станадарти. Те не го възприемат като свързан с постиженията стимул.

Изследване на околната среда и езикова способност. Високомотивираните проявяват по-голяма инициативност да изследват обкръжението си и навлизат

 

 

[Втори след княза]

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

"Човешко е да се греши, но когато гумата свършва по-бързо от молива - вие прекалявате"

(от книгата "Принципът на Питър". И понеже съм конструктор - за мен беше много актуално!)

...

Съгласен.

Хрумка. Освен високи аспирации, героят трябва да има и големи способности. Както казва поговорката "да му стига вътъка"- като почне нещо- да има с какво да го изкара докрай... 

Дали да не си купя още по- голяма гума за да не се почувствам тъп в някой момент?  Ще разчитам на къса памет на опонентите... !

[Втори след княза]

Преди 5 часа, Втори след княза said:

Ахил е различен със своята ВИСОКА ПОТРЕБНОСТ ОТ ПОСТИЖЕНИЯ. Там където обикновените казват "Стига, защо ни е повече?", той казва "Ставайте! Още!"

.... Само дето потребността му от постижения, пък и социалните оценки ще изкривят всичко.

 

Седя пред клавиатурата и експериментирам. 

Лабораторни условия:. 480 преглеждания на темата.
Изследвам дали мога да ги докарам до повече със собствени действия. Стигам до 500. Спирам да помпам.  

Изводи:
ако някой има висока потребност от постижения, може да се представи като по- популярен, търсен, ценен от другите.
интернет не е достоверно място за сравняване значимостта на авторите
лицата с висока потребност от постижения няма да пренебрегнат възможността да се представят във фалшива светлина не само в мрежата, но и навсякъде.

Редактирано Март 26, 2018 от Втори след княза

[Б. Киров]

Преди 22 часа, Втори след княза said:

Добре. Махнахме неизмеримата "божия искра".

Ваша си е темата, можете да махате и слагате каквото си пожелаете. "Ахил" в случая не е някаква историческа личност, за която даже е и спорно дали е съществувала, какъвто впрочем е и Христос. Има "Ахил" от епоса на Омир /чиято личност също е спорна/, има и "Ахил" на Гео Милев. Това са художествени образи и проекция на самите им автори. Вие въведохте "Ахил и стрелците", възползвах се от връзката "творец и занаятчии"; разбира се, че Ахил от гръцката митология е герой и полубог, който говори с боговете, а "стрелците"-ахейци са безименни занаятчии на войната.

"Божествена искра" съществува дори в справочника на психиатричните отклонения под формата на "божествен комплекс", всеки дипломиран психолог ще ви го потвърди, може да не е класифициран точно така, но го има; това е висока форма на нарцисизъм. Божествен комплекс е имал Наполеон Бонапарт, дори е фиксиран като "наполеонов комплекс" във фолклора на историците.

Краен индивидуализъм в изкуството е абсолютно необходим като особеност на психиката и мисленето, за да има уникалност на стил, а индивидуализъм във висока степен предполага също тъй голям и силен не-конформизъм, това е като правило за сферата на изкуството; големите творци правят нов стил, а това не става с подражание на стари изразни средства, ерго такъв човек няма как да е подражател и конформист, той е Индивидуалист. Същото важи за всяка сфера - наука, политика, война.

И най-вече за философията, тя е индивидуално занимание, не колективно.

Няма смисъл да "помпате" посетителските посещения, можем да направим темата интересна и без такива движения. Но нека преди това се четем внимателно и да не правим мапет шоу за глухонеми.

[Втори след княза]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Но нека преди това се четем внимателно и да не правим мапет шоу за глухонеми.

Това наистина е много ценно и ще го имам предвид. Благодаря.

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

...такъв човек няма как да е подражател и конформист, той е Индивидуалист. Същото важи за всяка сфера - наука, политика, война.

И най-вече за философията, тя е индивидуално занимание, не колективно.

Че е така, така е. Обаче знанието стана твърде обемно за човешкия ум+ интернет. Събеседник, кръжец, школа е по- бърз и полезен начин за достигане до високи постижения. Заради това дори и в творческите задачи търсят служители с "комуникативни умения". 

Например: Смятам, че е полезно дето дискутираме тук. Излизат силни и слаби страни на защитаваните тезите и ги подкрепяме с нови аргументи. Участниците изясняваме за себе си позициите си. Ако се случи да съм по- груб, себичен, то губя поле за доброжелателно общуване и коректна критика. Когато участниците са с различни компетентности, те допринасят за по- пълно обхващане на проблема. В случая индивидуалистът, ако пренебрегне колектива, ще загуби.

Става дума за това, че макар да запазва индивидуални самочувствие, компетентност, своеобразие, самолюбие, който общува нашироко, ще се постига повече. Който общува само с четивото, без диалог, губи. Нали сте съгласен?  

[Втори след княза]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Няма смисъл да "помпате" посетителските посещения, можем да направим темата интересна и без такива движения.

Зная, не помпам, дори избягвам да се посещавам, за да следя обективното движение. Туй- лесно. 

Поставих въпроса, че при висока мотивация, потребност от постижения, субектът или заинтересована група може да изкривява данните в интернет в свой интерес и това прави мрежата ненадеждна за сравняване. С умело помпане и целенасочени публикации и избори се печелят. Дадох пример, че за Данте (когото харесвам повече) има повече материали от Петрарка, което значи (?) че е по- добър (?).

[Б. Киров]

Преди 16 минути, Втори след княза said:

Става дума за това, че макар да запазва индивидуални самочувствие, компетентност, своеобразие, самолюбие, който общува нашироко, ще се постига повече. Който общува само с четивото, без диалог, губи. Нали сте съгласен?  

Напълно, затова участвам във форума. Получавам възможност да развивам собствения си поглед върху нещата в диалог с хора имащи различен.

За мен така поставената от Вас тема в раздел философия е предизвикателство, защото връзката на изкуството с философията, лично за мен е по-неосветена област. Повече съм се интересувал от връзката между изкуство и религия и доколкото съм информиран тези две области на човешкото съзнание имат един корен в праисторическото изкуство /религия/ на шаманизма, когато изкуството е било синкретично, тоест не се е деляло, както днес, на визуално, драматично и т.н. Едно от най-древните изкуства, театърът, води корените си точно от шаманизма. Връзката между изкуство и религия все още не е разкъсана и при древните гърци, най-забележимо в тяхната драма, където персонажите са религиозни, а поетиката също.

Доколкото видях в други Ваши теми, сте запознат с диалозите на гръцките философи от времето на Аристотел, Платон и Сократ, имахме такъв разговор. Не съм чел в оригинал /превод/ диалозите на Платон, но доколкото си спомням от отражателни текстове, той се занимава с идеалната държава и ролята на философите и хората на изкуството в нея. Мога да се опитам да запълня някои празнини в образованието си тук, надявам се.

[Б. Киров]

Преди 21 минути, Втори след княза said:

Дадох пример, че за Данте (когото харесвам повече) има повече материали от Петрарка, което значи (?) че е по- добър (?).

Относително е, когато говорим за изкуство, предполагам, че за Мадона има повече от двамата заедно, но това не променя нищо.

п.с. При мен излизат 153 млн. резултата при изписване на нейното име. но примерът ми не е май много удачен, защото при стесняването на търсенето с търсачката и добавяне на "певица", резултатите й се изравняват с тези на Данте Алигиери, в крайна сметка машината на гугъл е само една добра машина.