Абстрактното изкуство е още само декоративно изкуство

[Шпага]

Преди 7 минути, Втори след княза said:

Ако това, " привиден хаос - за "наметало" върху нещо непознато, спотаено отдолу под "шарките"
хармонира с обкръжението, не бихте ли го приели в дома си? Не стои ли добре макиажът на група Кисс в стаята на хард- рок- фен? 
Защо предизвикващото тягостно настроение да не е декоративно? Ето- страшилища са водостоците на Парижката св. Богородица. Декорация.

Така е. Затова съм написала:

"Декоративното" обикновено го свързваме с представата за украса - за нещо хармонично и красиво. А повечето от абстрактните творби трудно биха минали за такива."

Тоест, не винаги, а "обикновено". И не всички, а "повечето". Просто съм изразила мнението си - субективно

[Втори след княза]

1 hour ago, ramus said:

 

Въпрос на интерпретация. За някой - е декорация. Но за други - е част от символните образи, фрагмент от обща "картина", от ансамбъл с множество други елементи. 

...

Просто изкуството е като всяка друга човешка дейност - има разлика между "създаването" и после неговата интерпретация... Понякога разликите са... като "между две вселени"...

Съгласен! 

Редактирано Март 29, 2018 от Втори след княза

[ramus]

1 hour ago, ramus said:

Понякога разликите са... като "между две вселени"...

Не "понякога"... а си е така по дефоулт...

Исках също така да допълня - че не е проблем че тече "обмен" между две вселени... А че много често "едната вселена" решава инстинктивно че всичко е както е в нея самата, че е по нейно му, че само тя има значение и тя е "единствената"...

В този смисъл - осъзнаването че в отраженията винаги е налице степен на пречупване, се замаскира от идеята че 'щом сме културно или групово обособени, чрез колективно договорени отражения, значи че всичко е 'от нашата вселена'... А в пречупването - "интерпретиращата вселена" никога не прави дори 'приближение' с "оригинала". Тя търси просто нейната полза - през призмата си, всъщност се пречупва самата тя, като получава възможности за "огледалности", на самата себе си и през общото си огледало се оглеждат нейните "обитатели", с идеята че "това съм АЗ"...

И сега - като се говори за "изкуство" - дали тия дето говорят и пишат, самите те са творци? Дали самите те създават? Къде е разликата между "създаване" и "подражание"... как се смесват... Кое, какво и как се формира "нов поглед", ново израсно средство...  Всичко това НЕ СА философски въпроси за тренировка на размислителство, защото те са част от живота... От моят живот!

Преди 8 минути, Втори след княза said:

А с една дума, как интерпретирате т.нар. абстрактно изкуство

по нито един от предложените... "отговори". как го интерпретирам е без всякакво значение - за мен. Има значение че то е плод на творец и че той оставя "себе си" в него. За същия няма никакво значение как ще го нарека. А за мен има значение да си напомням непрекъснато - че става въпрос за "вселената на твореца", а не за моята - този дето си го отразява по неговия си начин...

Може би е банално, но за мен изкуството е израз на човешки субект и то, както всичко човешко, има своето преди всичко психично измерение. За мен този аспект е най-важния, защото съм се посветил на практическото му изучаване - как се поражда, как се формира, от какво зависи, какви са механизмите и динамиката, закони (ако има)... Може би това е скучен мироглед... За мен - това е животът ми.

Редактирано Март 29, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 22 минути, ramus said:

за същия няма никакво значение как ще го нарека.

ОК!

Редактирано Март 29, 2018 от Втори след княза

[ramus]

Преди 1 минута, Втори след княза said:

Е, за мен има.

нарисувай картина, напиши произведение от музика, изтанцувай душата си... измини пътят до това... Премини през препятствията, паданията, търсенето на мотива за преодоляването на всички проглеми... Ето това е смисълът - на твореца. Евентуално и предположително - "поразсъждаването" би имало други измерения и... "резултати". Но не е смисъл на Интерпретаторите и Потребителите на едно или друго. За тях създаденото от някого има значение за стимулация, или за поредното тяхно огледало - лично или групово.

Обикновено, условно - сериозните, изтънчените творци "не са групови потребители"... За да изрази своята индивидуалност, субектът творец първо я има, и я е развил. Това автоматично го отдалечава от "вселената на груповия потребител"... и се създава разликата между "двете вселени"...

В някакъв смисъл всеки творец носи в себе си и "другата вселена"... и самият той е акта на опит за 'връзката между двете' - в самия него. Но това е пак в зоната на здрача и никой друг отражател няма свойството да 'погледне' в личната територия на "автора"... И остават само мисли, версии, допускания, отражения, но не и акта на творчеството - дълбочината, силата и размаха на онова... което условно наричаме с ненаучната думичка "душа"...

[Втори след княза]

Преди 6 минути, ramus said:

... Премини през препятствията, паданията, търсенето на мотива за преодоляването на всички проглеми... Ето това е смисълът - на твореца. Евентуално и предположително - "поразсъждаването" би имало други измерения и... "резултати". ...

Всичко е ОК. Предишното ми съобщение беше след дъжд качулка.

Благодаря много.

Редактирано Март 29, 2018 от Втори след княза

[caress…]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

"Добрият артист имитира; големият артист краде" - това го приписват на Пикасо, но изглежда нещо подобно за пръв път е казал Гьоте, според спомените на биографа му Екерман: "Ако погледнете творчеството на който е и да било голям майстор, винаги ще забележите, че той взема от предшествениците си всичко най-добро и го използва, което го прави велик."

Подобна фраза се приписва и на Стравински, но може би първоначално идеята е била формулирана от Гьоте, ала можем ли да бъдем сигурни? Ако започнем да ровим в историята, дали няма да се натъкнем и на други сентенции в същия дух? И поетът Елиът има подобна мисъл: "Незрелите поети подражават; зрелите поети крадат; лошите поети преправят, това което крадат; а добрите поети го правят по-добро или поне различно."

Преди 1 час, Шпага said:

Е, да, Палитрата, макар и с огромно разнообразие от цветове/елементи/ все пак е ограничена - някак затворена в себе си. Но възможните комбинации от тези цветове/елементи/ изглеждат безкрайно много, а точно тази илюзия ни дава шанса да осмислим живота си в търсене на нещо "ново под слънцето"

А защо човек търси нещо ново под слънцето? Дали каталонецът Жауме Кабре не е прав, като казва: "Произведение на изкуството се ражда от неудовлетвореност. На пълен стомах не се твори, а се спи." 

[Шпага]

Преди 27 минути, caress… said:

А защо човек търси нещо ново под слънцето? Дали каталонецът Жауме Кабре не е прав, като казва: "Произведение на изкуството се ражда от неудовлетвореност. На пълен стомах не се твори, а се спи." 

Кой знае? Може би творците са хора, които изпитват непрестанен душевен глад. Хора, чиито души не "познават" що е насита...

[Б. Киров]

Преди 5 часа, ramus said:

Твърде малко е като значение "желанието". Ето и пример - че само да "желаеш" въобще не е достатъчно

ето че рамус се хвана на най-елементарния трик на "рекламното изкуство" и реагира - каквато е и целта на това изкуство, да привлече внимание. Написах "защото не сме пожелали", но мога да добавя "тъй като не пожелаваме, което не можем"; и да не съм го написал, не съм излъгал, но реакцията е налице.

На времето мерцедес бяха публикували бяла страница в луксозно списание за реклама на нов техен модел; долу в ъгъла, със съвсем ситни буквички беше написано "тук трябваше да има реклама на мерецедес еди кой си модел, но мерцедес не се нуждае от реклама"

 

[Б. Киров]

Преди 3 часа, caress… said:

Подобна фраза се приписва и на Стравински, но може би първоначално идеята е била формулирана от Гьоте, ала можем ли да бъдем сигурни? Ако започнем да ровим в историята, дали няма да се натъкнем и на други сентенции в същия дух? И поетът Елиът има подобна мисъл: "Незрелите поети подражават; зрелите поети крадат; лошите поети преправят, това което крадат; а добрите поети го правят по-добро или поне различно."

През 1996 г. Стив Джобс цитира Пикасо "Добрите артисти копират, великите крадат" и добавя " и ние никога няма да изпитваме срам да крадем големи идеи." А през 2007 вице-президентът на Епъл по софтуерни технологии Бъд Трибъл, който е и шеф на екипа по разработки на софтуеър за Макинтош го допълва: "Ако вземеш нещо /чуждо като идея - бел. моя/ и го направиш свое, това което реално се случва, трябва да се грижиш само да му придадеш изцяло твой дизайн, защото не можеш да направиш такъв дизайн, просто копирайки нещо чуждо. Твоят дизайн е онази разделителна линия между копиране и крадене. Това е част от ДНК на Епъл."

https://www.cnet.com/news/what-steve-jobs-really-meant-when-he-said-good-artists-copy-great-artists-steal/

[ramus]

1 hour ago, Б. Киров said:

ето че рамус се хвана на най-елементарния трик

който беше:

Преди 6 часа, Б. Киров said:

добре, за да поддържаме шоу елемента в дискусията

и рекламата и триковете - все са шоу-елемент.

В тази връзка продължава и следното:

1 hour ago, Б. Киров said:

но мога да добавя "тъй като не пожелаваме, което не можем";

което съвсем не е вярно - пожелаваме и което можем, и което не, и което НЕ трябва, или което няма как да постигнем... ЖЕЛАЕНЕТО и МОЖЕНЕТО, и Постигането - са съвсем различни едно от друго положения и човешките същества си ги караме според щенията, импулсите, потребностите или дефицитите.

Но шоуелементите продължават с това - което много ми допадна и ме разсмя от сърце:

1 hour ago, Б. Киров said:

и да не съм го написал, не съм излъгал,

Класика, просто!

Редактирано Март 29, 2018 от ramus

[Б. Киров]

Преди 8 минути, ramus said:

Класика, просто!

Благодаря. Можеш да ме цитираш без притеснения за авторско право.

[ramus]

Преди 14 часа, caress… said:

Не съществува нищо оригинално само по себе си. Когато хората наричат нещо "оригинално", просто не са успяли да намерят източника, от който творецът е взаимствал. Всеки художник знае, че нищо не се появява от пустотата. И физиците знаят това. Както и философите. Когато се престане с опитите да бъдеш напълно оригинален и започнеш да обръщаш внимание на работите на другите хора преди теб, спираш и с безплодните опити да създадеш нещо от нищо.

Всяка "нова" идея е била "открадната", но не буквално изкопирана, а преработена от самия творец. И това е нормално.

Дори на генетично ниво това е обусловено. Ние всички носим черти от своите родители, но въпреки това всеки един от нас е уникален по своему. По същия начин живеят и идеите. Две вече съществуващи идеи "раждат" трета - уникална, неповторима.

Разбира се, когато казвам "крадене", нямам предвид буквалното плагиастване или кражба на цели откъси, абзаци, стил, сюжети или диалози. А имам предвид чист интерес към съответната идея. Краде се начин на мислене, при това не само от един източник, а от множество такива. Първоначално дори се имитира, докато човек не успее да трансформира вътре в себе си и през себе си "откраднатото". Най-веселото е, че художниците, които буквално копират платната на великите, дори и те не могат да избягат от това да нарисуват себе си. 

разбира се, това въобще не е вярно. Не се заяждам, нито буквализирам - сега ще обясня.

Тоест - то е вярно, но ... "само частично". Фрагментарното изявление винаги носи някаква форма на фрагментарно обобщение. Но то е производно на обобщителя си. То го отразява. Няма никакво значение че е налице съглашателство в група по "единосъгласие".

Имам предвид че горните думи са ехо от един човешки лъер. И те го отразяват чудесно. Става въпрос за човешкия леър на груповото живеене, при което всеки член се формира от, заради и само от... груповия живот. Той взима идеята за себе си единствено и само от груповото знание, бит, житие - той черпи всичко това през целия си живот и това е единствената му битийна храна, чрез която той изживява битието си. В този битиен леър горните думи са съвсем адекватни и те го отразяват чудесно.

За хората които живеят, формирани по този начин горните думи са нещо като житейска сентенция. Но това не е единствения начин, не е единствения "леър". Съществуват редки човешки субекти, с различен тип формиране, дадености и мислене. Те, разбира се започват живота си също като всички останали... но при тях е налице "изместване". Налице е - защото в тях е наличен специфичен потенциал, различна вътрешна (психична) организация, и още много други особености, които нямат връзка с тази тема и четящи... Но това са хора при които се развиват вътрешни качества да "отразяват света различно от груповоживеещите". Тия хора не са "групови" и е малко неадекватно за тях да се говори в "множествено число". Те имат някои общи характеристики, но в тях най-важното и особеното е, че развиват специфична форма на 'уникалност', наречена общо "индивидуалност".

Индивидуалният аспект е във всеки човек. Но той е "спящ", за него е нужно специфично "узряване", за да му се даде шанс да се разгърне. Особено - ако се разгърне до степен да доминира над заварения и социален "леър". Тия хора минават за "странни" - сред "груповите хора". Минават за 'особени', защото те ги усещат "различни". И те са си - различни. Едни от примерите за "различни" са именно творците в изкуството. Новаторите, откривателите... Тия, които създават заради "качествени скокове" в своят психичен свят.

Това са хората които реализират пробив в "затворените системи", които се формират от груповото взаимно отражателство. При което се реализира форма на безкрайни повторения - заради "затворения начин на взаимно отражение".

Така, че горното е израз на груповите хора, валидно е напълно за техния групов мироглед. Валидно е, защото груповото е една обща баница, обща софра, в която всеки се формира на базата на ползване на общото... Една безкрайно социално взаимно "копиране", формиращо често дори "култура". Културата е израз на "мнозинството", но всъщност основните движещи фигури в нея, е именно на "особените единици"... Защото мнозинството му е възможно само да повтаря и това довежда до зацикляне.

Системата на "общите хора" има своите силни страни... Но тя има и своите слабости. Една от тях е именно - че довежда до "затгворена цикличност". Именно в това тя "отглежда" "особените хора" - още повече когато те допринасят за тяхното благоденствие, или допринасят до някаква форма на изход от затвореността и цикличността, които времето просто "изтощава".

Както и да е - въпросите са сложни и съвсем не са философски. Нито научни. Те са житейски и са по силите на хората обърнати с лице към битието си. А не живеещи единствено и само с насъбраното и запомненото от... други хора, дето вече са го написали... изговорили... измислили. Това психично и ментално клониране за твърде много хора по планетата... е единствената форма, която им е позната. Защото те тепърва се формират и техният вътрешен индивидуален аспект все още е в "тиха форма"... За същите - леките изблици и разлики в отражението - е достатъчно за да се изживеят като "обособени в "АЗ". 

Примерът беше написан сред този форум - един ник, на друго място, сред друга тема, спомена за себе си, че... той дори нямал местоимение за "АЗ" и в думите му всичко беше или безлично или в множествено число... Това е само израз и на толкова много други хора... които не са в състояние да опишат ясно и точно "себе си", без да ползват някаква форма на групово заимстване. Същите такива хора... дори и да е налице творчески потенциал - задължително е те да го огледат през групата. Да получат признание, одобрение. Да е съобразено някак си в груповата полза, потребности... Освен това - Групата, на свой ред също извежда това като "идеал, за подражание", за да е възможно груповото репликиране и засилване на ролевото въздействие - като награда за тия, дето имат възможността да го реализират... По този начин групата до голяма степен формира нещо като поведение на "живо същество", в което отделната личност е единствено с ролята да е "клетка" от него. И само дотолкова. И за "клетката' - това е напълно достатъчно...

Както вече посочих в предишните си думи - налице са условно "две вселени". Но едната, груповата, е с идеята че "тя е единствената". Груповите взаимни отражения създават илюзия за отразените - че това е цялата вселена. Всъщност - за тях, това е важно и е част от самата илюзия. Нищо че когато се стигне до "зацикляне" именно ония, Странните, им е отредено да създадат "пробив" и да се оформи поредното зацикляне в нова територия. Докато и тя се изчерпи, дойде криза... и поредния не бива използван отново за груповото ново зацикляне... И така...

Редактирано Март 29, 2018 от ramus

[ramus]

По-горе посочих накратко - че тук се пишат философски размишления за "творците" и за изкуството. Попитах - има ли сред вас "ТВОРЕЦ". Написал ли е нещо - КАТО ТВОРЕЦ. създал ли е нещо, извървял ли е пътя... Минавал ли е през капаните на "повторителството... намерил ли е своя отпечатък и "собствената си индивидуалност', но някъде по-далеч от груповото й отражение...

Четох темата дотук и си задавах въпроси, които тук никой друг писмено не остави следа че си ги е задавал... Питах се - защо? Защо в темата се намират приказки за говорене, но да стигнат само и единствено до стандартни размислителни упражнения, без всякакво значение... Защото не идват от "ядрото", не идват от онези, за които всъщност се отнасят.

Подобни теми много приличат на групово бърборене за водата и плуването, но от хора които никога няма да припарят до самата "вода". Какво ли пък - да се потопят, да изживеят досега, усещането... страха от това че "няма дъно"... докато се научат да 'плуват' - да преодолеят преди всичко инстинктивния си страх... Разбира се - това е напълно безсмислена практическа юргия, която с лекота може да се замести от простото и лесно упражнение в "фантазно стъкмизиране", с елементи на "размислителство", имитация на логика и задължителния елемент на груповото съглашателство...

Какво ли биха казали за "водата' тия, дето са минали вече през целия процес на досега, потапянето, на прекия контакт с породените проблеми... (които са размислителите, дори няма да съществуват...)

Какво ли биха казали за преодолелите вътрешните си граници - по отношение на преодоляното практически. А и - да го кажат, напишат - дали това би имало за някого значение, ако самият той не се прежали и премине през "преодоляването" на практическия досег, на практическото потапяне... А - за същото, но от тия, за които тия граници са само размислителни въжделения и стъкмизирани фантазии "какво би било оттатък"...

Така, че... чудесни са бъбренията, но ми е странно - че умотворенията са по-важни за толкова много хора, от самите практически приложения. Мненията им за едно или друго - са по-важни от "едното, или другото" в пряк досег със "МНИТЕЛЯТ".

Редактирано Март 29, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 7 часа, ramus said:

По-горе посочих накратко - че тук се пишат философски размишления за "творците" и за изкуството. Попитах - има ли сред вас "ТВОРЕЦ". Написал ли е нещо - КАТО ТВОРЕЦ. създал ли е нещо, извървял ли е пътя... Минавал ли е през капаните на "повторителството... намерил ли е своя отпечатък и "собствената си индивидуалност', но някъде по-далеч от груповото й отражение...

Моля, не очаквайте от темата за абстрактното изкуство като декоративно изкуство да развие дълбоко тема за твореца по принцип.

Мисля, че можем да абстрахираме този проблем, като приемем, че всички автори са творци. Вж. по- нагори приказката кой е стрелец.

[Малоум 2]

Май абстрактното изкуство е "машинно" изкуство?!

http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Nevronna-mrezha-se-nauchi-da-risuva-siurrealistichni-goli-portreti_105594.html

"Невронна мрежа се научи да рисува сюрреалистични голи портрети

Изследователят в областта на машинното обучение Роби Барът (Robbie Barrat) обучи алгоритъм за създаване на портрети на голи фигури.

Резултатът е много подобен на картините на сюрреалистите.

Няколко произведения авторът публикува в Twitter. За програмиста и неговата разработка разказва изданието CNet. 

Някои архитектури на невронни мрежи доказаха ефективността си при решаването на конкретни проблеми. Например генеративните невронни мрежи могат да създават нови изображения и видео. При този подход на машинното обучение участват две невронни мрежи съвместно. Едината от тях генерира изображения, а втората пропуска "добрите" и отрязва "лошите" според някакво правило. Тази архитектура бе предложена от Ян Гудфелоу от Google през 2014

Роби Барът решава да използва като тест набор от хиляди портрети на голи хора. В резултат този алгоритъм започва да генерира свои собствени изображения, които те считат за "подходящи" за такъв подбор.

"Първата невронна мрежа се опитва да създаде изображение, което втората да приеме за реална картина, а втората, от своя страна, се опитва да се научи как да различава реални картини от генерирани - разказва Барът. "И двете се справят все по-добре с времето, така че колкото по-дълго се обучава генеративната невронна мрежа, толкова по-реалистични ще бъдат получените изображения".

Компютърно генерираните картини може грубо да бъдат сравнени с творбите на Салвадор Дали и Пабло Пикасо, въпреки че авторът дава пример с Сол ЛеВит - американски художник, работещ в стил концептуализъм. Връзката с неговата работа не е във визуалната прилика, а в подхода: някои картини на ЛеВит са създадени от хора директно в музея, съгласно предварително съгласувани от художника правила."

...

...

Зад "машиналното" мислене се крият кошмарни образи. Не са технократски, въпреки машината..."Ти, да видиш!", демек!

[ramus]

Но това не е "мислене", дори и машинно. Може би нямате основи в цифровите технологии, макар че в текста на статията много ясно е описана принципната система на работа, в случая, която да изведе резултат... При това се касае за "експерименти"... 

В случая става въпрос за сметки - кое изображение да се пропусне, кое не... Генерират се изображения, с елементи взети наготово от примерно хиляди творби, анализ на цветовете и контурите, осветлението... В това няма никакво "разбиране". Това не произхожда от "душата", няма никакъв неин израз, защото тя в случая напълно отсъства...

Това няма нищо общо с "творбата, като израз на ТВОРЕЦ". Няма нищо общо с възникването на тази творба с начина по който човешки субект отразява света, действителността, живота... няма никаква връзка с интуиция, еврика, усет, чувствителност, разтеж и развитие... 

Виждате ли - когато пропускате въпроса за ТВОРЕЦА, а се съотнася казуса само до "резултата" (картината) всъщност се изпуска същината на ИЗКУСТВОТО...

Там е въпроса - темата нямала претенцията да изчерпва въпроса за ТВОРЕЦА, ОК. Но няма как да се разглежда ИЗКУСТВОТО без субекта, който го създава. И остава гледната точка на "потребителя", както е и автора на темата... Потребителя... който просто "вижда" цветни петна по някакво платно... И се чуди как да си ги обясни, как да ги възприеме... 

Но както и творецът оставя душата си в създаването на творбата - така душа е нужна и на  'докосващият я' тази творба. При липса на същото - и в двете страни - остават подобия, реплики, имитации... И бездушие!

Това може ИИ, това прави, няма алгоритми създадени за да формират "душа". Няма алгоритми за да изградят 'индивидуалност', защото достигането до нея е комплексен синтезен процес... Въпроса е - това ли може "потребителят" ... защото точно това прави ( и в темата).

---------

Съвсем ясно долявям сигналите - че ставам досаден, защото се опитвам да покажа че всяка тема има своята дълбочина - там някъде, в основите си. Въпроса е - до какво ниво е готов да се спусне всеки, който отваря... тема. Защото от дълбочината на разглежданията, се разбира дълбочината на Разглеждащия. Това съответствие не съм го измислил аз, нито е мое откритие. Но то се съотнася до всеки човек, без никакво изключение... Никакво.

Както вече се загатна от Карес на друго място - никой не е задължен нито е длъжен на рамус за да се натоварва с излишни размислителства и дълбочини и че на хората това им е досадно... Защото просто искат да си поговорят, да се разтоварят, да е леко и приятно общуването... Ами... ок. Да живее свободата. Но това не отменя въпроса за горното съответствие и то стои при всички положения.

Редактирано Март 30, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 29 минути, ramus said:

Но както и творецът оставя душата си в създаването на творбата - така душа е нужна и на  'докосващият я' тази творба. При липса на същото - и в двете страни - остават подобия, реплики, имитации... И бездушие!

+++

Душата говори чрез чувствата. Когато две души се докосват, се постига различен тон, честота и дълбочина на общуване. Такова действие е сакрално. Има неща, тайнствени неща, които, ако ги разглеждаш по части и анализираш с разума си… ще изчезнат.

Редактирано Март 30, 2018 от caress…

[Втори след княза]

Преди 41 минути, ramus said:

Но това не е "мислене", дори и машинно.

Ако мисли и чувства публиката, зрителят, то нищо не пречи стимулът да е машинно генериран. Не е необходимо дори зрителят да съпреживява, което при без- образните изображения е малко нагласено. Достатъчно е у него да се пораждат нови идеи.

[Б. Киров]

Преди 10 часа, ramus said:

По-горе посочих накратко - че тук се пишат философски размишления за "творците" и за изкуството. Попитах - има ли сред вас "ТВОРЕЦ". Написал ли е нещо - КАТО ТВОРЕЦ. създал ли е нещо, извървял ли е пътя... Минавал ли е през капаните на "повторителството... намерил ли е своя отпечатък и "собствената си индивидуалност', но някъде по-далеч от груповото й отражение...

Виж сега, рамус, има само един творец и той не е човек. Това че вманиачени автори си лепят един на друг етикети "творец" не означава нищо. В английски, между другото, никой никого не нарича "творец", общоприето е "автор" или "артист".

По стечение на обстоятелствата, образованието ми е литература и второто книгоиздаване, професията ми беше 30 години книгоиздаване. Ако си запознат, в тази професия работата е с автори - те ти дават ръкопис /не творба/ и ти решаваш дали това е авторство или не и дали може да стане от него книга или не. Работил съм с десетки автори, а съм имал контакт със стотици претенденти да бъдат автори, но всъщност графомани. Просто това ми беше работата и образованието.

Освен моята професия на книгоиздател, има и други професии за хора, работещи с автори и авторство, без да са "творци" - такива като изкуствоведи, литературоведи /изследват поетиката и структурата на литературните текстове/, оперативни литературни критици и т.н. и т.н. във всяка област на изкуството. Тези хора не са "творци" /някои от тях обаче са великолепни автори на критика, Симеон Султанов или Тончо Жечев, например, Ефрем Каранфилов, Искра Панова, Панталей Зарев; от по старото поколение Боян Пенев, д-р Кръстьо Кръстев, Петър Динеков/, но професията и образованието им е да разбират от авторство и творби.

Разговорът тук наистина започна да прилича на вечеринка в читалище.

[Малоум 2]

Преди 21 минути, Б. Киров said:

Виж сега, рамус, има само един творец и той не е човек.

Така е - единственият творец е Природата! (във философия сме)

Интересен е и по--старият въпрос - Защо й е на Природата да се самоопознава? Посредством Гл. мозък при човек...(поне друг интелект не сме срещали)

Оказва се - Ентропия!.. Ако всичко що е динамика (повишаваща ентропията) застине, изравни се и няма движение, става вечен покой (според някои космологични модели) и ... край на съществуване на "обмен" на информация (всички сили могат да се представят с ентропиен произход, а без наличие на сили - няма взаимодействия, съответно - няма обмен на информация). Интересно е, че живите организми се хранят с "негаентропия" - отрицателна вътре в механизма на хранене - разпадат се готови връзки на хранителни вещества, а се структурира нова информация от тях - "поглъща" се енергията на връзките - нужна за съществуване на живото - укротява се в него за някакъв момент от време, има подреждане в структура и хаосът намалява. Тоест - има обмен на информация с което се създава нова структура. Тая нова структура създава НОВ хаос извън себе си - общо - ентропията пак нараства (глобално), но ... има и НОВИ СТРУКТУРИ с намален хаос. Благодарение на абстракциите в мозъка. Значи - не е самоцелно създаването на Човек (интелект), а еволюционно необходимо за да продължи да съществува материята като вечност-Вселена, посредством обновяване на структури от себе си. Важно е - това богатство на абстрактни структури (нереални образи)..., ако може да се реализират в реалност, то ... новото си е ново, ама и е "закачено на стената" и не мърда, да прави хаос. При хаос в мозъка - ляга да спи и др. т. н.

(За вакуума - ентропия "нула" - няма вещества (няма, все още, познатата ни материя), които да "смущават" полевата структура на квантовата пяна и ако тя не съществуваше, нямаше да има флуктуации с организация на полева структура, която да доведе до познатата ни вещева структура).

Така - еволюционно е необходима структура Гл мозък (интелект), но дали е достатъчно?..(според мен - не е - веществото е "паразит" в квантовата пяна, защото се движи и създава допълнителен хаос и нищо чудно е да излезе, че и Човек е "паразит" на Земята. Природата ще си реши... Пфу - пак нищо не зависи от нас!... Остава ни ВЪЗХИЩЕНИЕТО, което не е малко)

...

[ramus]

такааа - за професии и за "достатъчно" се говори... И работещи хора, които "работели с "автори"", които се наричали автори, а били графомани. Полекичка се започна поредното "издразване" и втвърдяване на защитните реплики... като че ли става въпрос за "война" или надпиране...

Нямам претенции по нищо. Нито искам да уверя или убеждавам някого, нито за мен самия става въпрос... Бях любопитен какви хора говорят за изкуство и прочетох от техните думи какви са...

ОК. Така да е. Вие сте професионалистите, вие знаете, който каквото му е достатъчно.

---------

Това за "творец бил само един... и той не бил човек"... е меко казано несериозно.

-------------

Някой си се опитваше да говори за ИЗКУСТВО, а не кой с какво му била свързана професията. Разговор, за изкуство, който се води от хора които 'работят" с изкуство, но самите те не са ТВОРЦИ!!!... няма как да бъде друго яче. Нещо подобно е да си работник в Лувъра, примерно. Да се занимаваш да носиш картини, да ги пазиш, или изучаваш, оценяваш... дори и да ги копираш... да живееш си сред тях... да обясняваш на други хора какво означават и какво си научил по една или друга картина, любопитни подробности от живота на художника, статистика на живота, особености на боята или на дървото на рамката... Но обречен никога да не ги докоснеш с душата си...

------

Всъщност вие само споменавате думичката ИЗКУСТВО, но само като философстване по него. Само като лични впечатления, личен опит с автори и техни произведения... Лични съждения по едно или друго, по един или друг автор, но... всъщност ТВОРЕЦ няма. Съвсем ясно е че го няма... Твореца говори за творчеството по различен начин... защото той говори от душата, за душата си...

---------

Английския език също няма и разлика между любов и обич, в руския също, а в българския има две думички. Има и други примери... Въобще - като се отнася до това всеки да се самодокаже и да звучи логично и убедително, се вижда че с лекота го може, че се е научил... че си е намерил начините. И както се писа вече - "това било достатъчно"...

Е, добре. Така да е. нямам претенции кое как е, защото това е в отражателния свят на самия човек... това е "неговото АЗ', неговите светлини и сенки.

----------

тънкия миг, в който се изправяш пред една картина и ти се подкосяват краката и екплодираш отвътре... или просто се "преобръщаш"... . Уникалния момент в който слушаш един шедьовър и дори не можеш да си дадеш сметка че слушаш... а си колкото цялата вселена", когато по гърба ти вървят тръпки и понякога просто ти идва само да плачеш...

ето това е бледи микроскопични фрагменти - когато става въпрос за ИСТИНСКО ИЗКУСТВО и за хора с ДУШИ... Това е МОСТА, изтъкан от мистерия, в който нито ИИ, нито алгоритми,  нито потребители имат шанса да са активните или пасивните участници...

И да - тук няма как някой да говори за това, пък и никой не го интересува. Не и че е задължително. Все пак живота няма как да бъде само с дълбочина, или с някакви си възвишености и същия е пълен и с профанизъм, докато хора с дефицити се самонаричат и претендират да са 'автори', на какво ли не. Авторите и на чалга песните, чалга писанията - и те са "автори". За популярност - те са същинските владетели на "попули-то" и именно за същите всичко в тоя живот е вид на "повтаряне и заимстване"... защото точно такова е за тях. 

Редактирано Март 30, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 36 минути, ramus said:

Всъщност вие само споменавате думичката ИЗКУСТВО, но само като философстване по него. Само като лични впечатления, личен опит с автори и техни произведения... Лични съждения по едно или друго, по един или друг автор, но... всъщност ТВОРЕЦ няма. Съвсем ясно е че го няма... Твореца говори за творчеството по различен начин... защото той говори от душата, за душата си...
---------

Мисля, че поставянето на темата в раздел Философия я отваря именно за философстване. Това е, мисля, добро решение. В раздел "Изкуство" беше наложително да се гледа на темата под друг ъгъл.

По отношение това, кой да философства в темата няма ограничения от администратора, стига да не нарушава нормите на форума и страната и това аз намирам за добро. Смятате ли, че трябва да има ограничения?

[ramus]

Преди 51 минути, Втори след княза said:

Смятате ли, че трябва да има ограничения?

Не, аз с ограничения не се занимавам и думите ми нямаха това предвид. Няма да преча повече - на "философстването". Друг е въпроса доколко всичко от горното е "философия" по принцип, но това също не е моя работа и нека всеки сам да си го решава. 

[Втори след княза]

Преди 23 минути, ramus said:

доколко всичко от горното е "философия" по принцип,...

Нека приемем, че всяко изследване на предмета (в случая абстрактната живопис) или закономерностите, или проявите му, или възприемането му, или влияния върху предмета на дискусия, или коя да е негова връзка със света и човека е философстване. 

Конкретно изследване на живописта по стил, метод, форма, техника на постигане и пр. са вътрешни за изкуството и художествената критика.

Конвенционално би било и друго определение.