Реагиращият човек

[*abi*]

On 4/3/2018 at 14:26, Втори след княза said:

Човек се различава от водорасло и крокодил по това, че реагира освен на някои от техните, но и на още други стимули. При това не само второсигнални.

... прим. водораслото и крокодилът не реагират позитивно на водка за разлика от един върл кЪркодил.

1. Но ако реагират негативно, значи реагират. Непременно се търси позитивна реакция, или каквато и да било реакция?

Някои хомо реагират отрицателно на водка, както със сигурност би реагирал и един крокодил (стига да имаме куража да му излеем  едно бидонче в гърлото). 

 

2. (Хипо) Тезата е по-скоро типична за  Хомо фабер, защото модерният човек сякаш автоматично се дистанцира от Природата и смята, че реагира на друго ниво:

Характерна за „модерния човек“ е неговата неприродност, той не се усеща повече като част от световния живот, от вечния кръговрат на материята, за него природата съществува само доколкото тя може да му служи или доколкото той може да я вмести в своите често наукообразни представи за битието. Така „модерният човек“ чувства живия живот като нещо чуждо, досадно, неуютно, а себе си схваща като някакъв болестен израстък, като „тумор на творението“.

Но удобно пропуска, че вкл. в евалюционен план е загубил или дори не е придобил способности за реакция присъщи на др. живи същества.

3. Какво трябва да докаже (хипо)тезата и с какво е иновативна? С какво е по-добра и обобщаваща от Сапиенс?

 

 

[*abi*]

On 4/2/2018 at 14:14, Шпага said:

Същото се отнася и за животните, растенията и въобще за всяко живо същество. Според мен принципна разлика няма.

Предполагам се има предвид специфичния начин на поведенческа реакция присъщ единствено на Сапиенс.

Мое, непретенциозно мнение, но луденс, фабер или регариащ са просто различни гледни точки относно поведение присъщо на  "Сапиенс"

Или казано по друг начин - ако проследим развитието на Сапиенс през призмата на Ювал Харари, то сапиенс е и луденс, и фабер и реагиращ специфично вид,  защото е окачествен като "разумен".

 

„Сапиенс – кратка история на човечеството“ ИК Изток-Запад, 2016, Ювал Харари

 

 

[*abi*]

On 4/4/2018 at 12:17, Втори след княза said:

Имам идеята за каталог на реакциите, който би различил както човек от човека, така и човека от пън. Каталог по- богат от Вавилонската библиотека, необхватен и за библиотекаря Хорхе.

 

Има регистри на реакциите и тестове приети за норма в психодиагностиката. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Stimulus_(physiology)

https://en.wikipedia.org/wiki/Stimulus_(psychology)

Темата психодиагностчна, философска, за поведенческите теории ли е или ...каква се явява всъщност? Ще се анализират специфичните човешки реакции на стимулите/средата и какво точно трябва да се изгради хипотетично...Все въпроси с цел някакъв що годе желан развой.

 

[*abi*]

On 4/4/2018 at 12:34, Б. Киров said:

Няма разлика.

По-скоро има. Когато изследваме специфичните реакции на Сапиенс спрямо другите видове. Обаче пияни животни от любов към ферментиралите плодове...предполагам всички сме виждали :))

Но луденс и фабер са повече описателни за поведението на разумния вид, докато реагиращ е и неандерталецът. Тоест, първото което трябва да се уточни е защо "реагиращ" е подходящо за нова хипотеза. И поне аз не разбирам да момента ...защо. Може би ми се спи.

[Втори след княза]

On 6.04.2018 г. at 0:01, *abi* said:

първото което трябва да се уточни е защо "реагиращ" е подходящо за нова хипотеза. И поне аз не разбирам да момента ...защо. Може би ми се спи.

Не е от това, че ви се спи. 

Хипотезата тепърва ще ври. Само съм сипал гроздето. Сега го мачкаме, после ... по познанията за технологията. 

Благодаря за участието.

[sirius]

Темата напълно съответства на тренда. 
А тренда е на принизяване критичното мислене на популацията. И свеждането и до ре-агираща. Демек до дебилна, послушна и работеща за инвеститора.

Неслучайно дадох една граница (неразвит изобщо човек - такъв отраснал в гората). Ние сме някъде над това ниво. Но дали няма и горна граница? А дали изобщо знаем за нея (ако я има). А ако знаем, дали изобщо ще изберем да се доближим до нея?

Някой изложи една аналогия как кожата на човека се възстановявала и това било ре-акция. Да, но темата е за човека, за ре-агиращия човек (щото на повечето живи организми имат способности да се "самопоправят". Като става дума за човек темата се набутва в по-тясна област, тази, която отличава човека от животното - съ-знанието. Изглежда това убягва на повечето от реапишещите тук.

Рекцията е "ответна акция". Замахват - пазим се. Предизвикват ни - замахваме. Това са РЕ-АКЦИИ. Демек по принцип съзнателно действие (действие и акция означават едно и също нещо), но предизвикано от друго, външно действие.
Типична сложно ре-акция са рекламите. Те "програмират" съзнанието, така, че при определени обстоятелства,  то да РЕ-агира по точно определен начин.

Избора да се развиваме като реагиращи човеци или като действащи човеци ... избор ли е ... след като го няма в предлаганите възможности? (въпрос за четящи идеи, а не букви)

[Втори след княза]

Преди 17 часа, sirius said:

Темата напълно съответства на тренда. 
А тренда е на принизяване критичното мислене на популацията. И свеждането и до ре-агираща. Демек до дебилна, послушна и работеща за инвеститора.

Не смятам да поставяме психологическото разбиране за "реакция" като основно. Терминът се използва в ядрената физика и в химията със съвсем друго съдържание. Прочетох някъде и за реакция на почвите. Нали не настоявате една философска тема да приеме термин от частна наука?

По отношение на "тренда", уверен/а ли сте, че използваната дума от чужда терминология (финансова) коректно отразява явлението? В този смисъл, по- добре да използваме простички, всеобемащи, може да се каже синкретични думи, а в термини, те ще се обърнат, когато изкристализира съдържанието им. А? 

[sirius]

Аз съм съгласен! Така е! Какви са тези работи. 
Нито психологическото разбиране за секса, пола, рода и джендъра трябва да е основно, нито психологическото разбиране за гравитацията.
Нито за това що е човек и е ли той ре-Агиращ...

___
Веднъж един ме качи на тандемен (двоен, да се изразя простичко) параплан и ми даде да покарам.
И уж карам а крилото се метка насам-натам. И ми вика - пре-ре-агираш.
Аз съм си свикнал на моето крило, и изведнъж това се оказва по-кибритлия - доста по-чувствителни управления.
Та си мисля. Аз съм действащото лице - управляващ. Но ре-агирам на поведението на крилото. А може дори и да пре-ре-агирам ... в действията си.
Но да оставим кристализацията намира.

[sirius]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

уверен/а ли сте

Добре, че ме подсети. Трябва да се внимава какво се говори на деца. Щото зрелите съм уверен, че сами могат да отбират.

[Втори след княза]

On 10.04.2018 г. at 1:01, sirius said:

Темата напълно съответства на тренда. 
А тренда е на принизяване критичното мислене на популацията. И свеждането и до ре-агираща. Демек до дебилна, послушна и работеща за инвеститора.

Право да мислят имат както индивиди с критично мислене, така и реагиращи- дебилни. Продуктът на мисленето им ги подпомага в адаптацията. Когато ходят със скъсани гащи парясан професор и бездомен настоящ дебил, не можем да твърдим, че критичното мислене на единия е по- адаптивно от това на другия.

По тази причина, моля, съгласете се, че не можем да лишим от участие в теми от форума, както лица с критично мислене като вас, така и ре- агиращи като мен.

Отнасям се съвсем сериозно към мнението ви, старая се да изявя по- доброто от себе си. Благодаря, че участвате в темата.

[Втори след княза]

Взаимодействие. Реакция. Условия.

Взаимодействието е всеобщо. То се проявява при всички неща и се изразява в някакви действия.

Реакцията обичайно е подбудена от някаква закономерност и последователност на взаимодействието и зависи от някакви условности, които могат да се нарекат стимул, пусков механизъм, прагова стойност, минимални или пределни разстояния и пр. В този смисъл тази граница на задействане на реакцията е условие, а не причина.

Пояснение: сблъсъкът на Нютон с ябълката се причинява от гравитацията при условие, че се случва в рамките на някакво гранично разстояние. Човек реагира на токов удар, при условие, че токът е в рамките на някакви гранични стойности, т.е. не токът е стимул, а надвишаването на прага. Горене възниква заради закономерността на някои вещества да се окисляват, излъчвайки по- значителна топлина, при условие, че е премината някаква гранична температура на запалване.

Вероятно има безусловни взаимодействия, които биха били твърде прости.

[sirius]

Тялото на човек реагира на ток. А съзнанието му реагира на страха от ток или просто от поназнайване последствията от тока.


Вижте, темата е за човека и това явно определя съдържанието на думата реакция. Взаимодействието на вещества е съвсем друга риба.
ре-АКЦИЯ-та или ответното действие е свързана със съзнанието, което пък го има само човек. 
От там реакцията на човек аз я виждам само от ниво условен рефлекс нагоре. Сега имам куче виждам колко лесно се "възпитава" на базата на условния рефлекс.
Несъмнено човек има и инстинкти и рефлекси (което някак подозрително ми прилича на реакция) и химия и физика които си работят и без съзнателна намеса. За мен е интересно съзнанието и там вече реакцията при човека добива съвсем други светли (или тъмни) хоризонти.

[Втори след княза]

Преди 2 часа, sirius said:

Вижте, темата е за човека и това явно определя съдържанието на думата реакция. Взаимодействието на вещества е съвсем друга риба.

Там е работата, че освен Хомо сапиенс човек е и физическо тяло, и биологически организъм. Аз бих бил привличан от Земята и без да съм съзнателен. Благодарение на допълнителни системи мога да ходя на два крака, но не мога да летя. Когато падна във вода реагирам съвсем различно от рибка- златоперка, не мога да поемам кислород от водата, така че наистина съм съвсем друга риба. Дори като бебе, преди условните рефлекси и втората сигнална с-ма съм реагирал по друг начин. 

Та. Бидейки цялост, нека разглеждаме човека според взаимодействията в които реагира. Явно следва да направя каталог.

[Малоум 2]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Взаимодействие. Реакция. Условия.

Взаимодействието е всеобщо. То се проявява при всички неща и се изразява в някакви действия.

Реакцията обичайно е подбудена от някаква закономерност и последователност на взаимодействието и зависи от някакви условности, които могат да се нарекат стимул, пусков механизъм, прагова стойност, минимални или пределни разстояния и пр. В този смисъл тази граница на задействане на реакцията е условие, а не причина.

Пояснение: сблъсъкът на Нютон с ябълката се причинява от гравитацията при условие, че се случва в рамките на някакво гранично разстояние. Човек реагира на токов удар, при условие, че токът е в рамките на някакви гранични стойности, т.е. не токът е стимул, а надвишаването на прага. Горене възниква заради закономерността на някои вещества да се окисляват, излъчвайки по- значителна топлина, при условие, че е премината някаква гранична температура на запалване.

Вероятно има безусловни взаимодействия, които биха били твърде прости.

Май се повтарям, ама ми е по-лесно мислене с разграничение между ВЗАИМОдействие и ВЪЗдействие. Първото е с възможност за наблюдаване+изследване на ОВ (обратна връзка), докато второто - може да е действие на космически лъчи, преминаващи през ген.- няма как изменението на гена "да си го върне" на космическия лъч - генът умира. Така "причина-следствие" може да се търси при повече, по разнообразни на вид "-действия" и дава право на РЕ-акция, само при откриване на взаимодействия. В този смисъл, въздействието се проявява като общо (всичко плува във фон от  ЕМПоле), а взаимодействието се търси при по-частни събития, на малки разстояния.

Известно е: специално - първо е открита ОВ при живите организми (взаимодействие). Посредством взаимодействия с промените в околната им среда. Тя е спасение за устойчивост на нещото (какъв да е орган, клетка и др.) във времето. Там е и "прагът на чувствителност" - при изменения на околното (промяна в енергията за активация)- поглъщане измененото-->превръщане - вътре в себе си-->излъчване на неравновесното състояние (ре-агиране) -->поглъщане от фона за възстановяване (релаксация). Колкото повече пъти може да го прави, безразрушително, толкова по-дълго време е устойчиво "на живот". Реагирането е само част от цялостен процес(и).

Още "по-загадъчно" става, когато се намеси Разум при човек. Този разум управлява как и дали да се действа с "несъзнавано реагиране", при наличен висок праг на енергията за активация - например: позивни за ходене по нужда! С ОВ може да се задържа действието, щото не е прието в обществото, да се пикае на площада, пред хората. Разумът слага граници на поведението ни (възпитание в общество). (Затова го няма из Космоса и в този смисъл - не го притежават и животните).

Така че - "реагиращият човек" е човек без разум!

...

[Втори след княза]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

"реагиращият човек" е човек без разум! ...

Шегичка. Получихте ли автоматичното съобщение, че някой реагира на това? Готино!

Редактирано Април 11, 2018 от Втори след княза

[Втори след княза]

Човекът в своето любопитство развива множество науки. Използвам каталога за науките, за да формулирам онези влияния и взаимоотношения, които са важни за човека
И така. Човек бива повлиян или взаимодейства със следните фактори

Астрономически влияния
Биологията си и биологическите закони
Екологическото обкръжение и Земята изобщо
Физически фактори
Химически фактори
Антропологическата предистория
Икономическа география и икономика
Език на общуването
Педагогически влияния
Политика на страната и региона
Психологически фактори
Социологически фактори
Етнографска предистория
Среда оформена от изкуството
Среда оформена от културата
Среда оформена от правосъдието
Среда оформена от богословието
Философска среда
Математически, компютърни и кибернетически достижения

Наистина, част от тези влияния биват опосредствани и контролирани от неговата биология и психика, но човек търпи или си взаимодейства, осъзнато или несъзнателно, инстинктивно или поради заучени рефлекси с тези фактори. При някакви условия той реагира на влиянието им.

[ramus]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

При някакви условия той реагира на влиянието им.

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

Редактирано Април 11, 2018 от ramus

[Втори след княза]

Преди 18 минути, ramus said:

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

Имам предвид, че при подпрагови стойности на въздействието няма реакция. Не реагираме на гравитацията на Меркурий, на трептения с ниска амплитуда и т.н.

Редактирано Април 11, 2018 от Втори след княза

[ramus]

Да, ясно ми е какво имате предвид, но примерите са ви невярни. Гравитацията на меркурий влияе, както и трептенията с ниска амплитуда - просто влиянието не е досттатъчно значимо за да се превърне в стимул за реагиране.

Подпрагови стойности на въздействието - прагови, според какво и кое? Например - налице са множество фактори, които са подпрагови за съзнанието и въобще не отиват в неговото поле. Но същите са задължителни за поддържането на ХОМЕОСТАЗА.

по-горе Сириус беше споменал - става въпрос за РЕАГИРАЩИЯТ ЧОВЕК - кое точно е фокусът на това словосъчетание - на първата дума или на втората. Защото има значение и това веднага определя насоката...

Редактирано Април 12, 2018 от ramus

[caress…]

Преди 13 часа, ramus said:

При "всякакви" условия и тяхното непрекъснато изменение - той реагира. Това е в основата на неготово битие. Това е основата на ЖИВОТА, и Живото - по принцип.

Да, съзнанието не може просто хей така да игнорира емоциите. Например, ако подсъзнанието долавя заплаха, то пулса веднага се забързва. Генерира се адреналин. Мускулите се стягат. За какво съзнателно решение може да се говори в подобно състояние?

В такива моменти никой не се пита бавно, разумно и съзнателно какво мисли във връзка със създалата се ситуация. Защото най-важното в този момент за организма е дали да влезе в битка или да избяга. Но хората обичат да си въобразяват как в такива ситуации могат напълно да контролират реакциите си, докато вътрешно са разкъсвани от силни емоции. Но веднъж поставени в конкретната ситуация, опитайте се, например, да спрете със силата на съзнанието си треперенето на ръцете или коленете си.

В такива моменти управлението на тялото ни е в ръцете на реактивния ни ум. Съзнанието стои някъде в страни, то не се ползва в такива моменти, защото забавянето на реакцията може да е въпрос на живот и смърт.

Ако ни е налегнал жесток мързел и изпитваме нежелание да седнем да си пишем дисертацията, съзнанието ни не е в състояние да обясни на несъзнателния реактивен ум, че трябва да се подхожда разумно и да се прави това точно сега, в този момент точно онова, което ще даде нужния резултат. Всички сме чували укори към себе си в подобни ситуации и на всички нас ни е дълбоко позната фразата: "Да, така е, но…"

Докато пиша всичко това, възниква прелюбопитния въпрос - колко процента от цялото ни будно време и собственото ни поведение е в ръцете на реактивния ни ум?

Не само според мен, но и според групи учени - много повече, отколкото можем да допуснем. Но лошо ли е това? Ако човек не намира време да се взира в съдържанието на реактивността си и не работи с нея, то да. В противен случай, това взиране може да даде на човека не само контрол, но и здравословно разбиране над най-мощния ресурс, диктуващ собственото му поведение.

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Така че - "реагиращият човек" е човек без разум!

Не, този извод е погрешен. Може да се каже, че Човек разполага с различни видове "разум". Ако съзнанието ни е "програмиста", то подсъзнанието е компютъра. Програмистът може има достъп до всички ресурси на компютъра. Съзнанието ни много тясно си взаимодейства с подсъзнанието ни, когато сме в състояние на "будност". Подсъзнанието извършва планини от работа, които са невидими за съзнанието. Подсъзнанието разтоварва ресурсите на ума, изпълнявайки автоматично множество действия. 

[ramus]

Преди 2 минути, caress… said:

Но веднъж поставени в конкретната ситуация, опитайте се, например, да спрете със силата на съзнанието си треперенето на ръцете или коленете си.

Това е съвсем просто и мога с лекота да го реализирам и дори демонстрирам. Но не в него е въпроса, поне за мен. А в това че смесваш различните нива на реагирания.

Това че в тялото могат и непрекъснато възникват реакции, свързани с физиологичната хомеостаза, не означава задължително че реакциите на ниво физическо проявяване, е нужно същите да са поставени както са написани според инстинктите. Това е вече друго ниво и в него няма никакъв проблем да се намесят и множество други импулси - някои възпиращи, други - катализиращи. способността съзнателно да се управляват и избират тия, довеждат до съзнателно управление първо на поведението, нищо че отвътре механизмите са задвижени за 'друг сценарий на физическа реакция'.

Това дори не е особено постижение, защото дори при животните, определени инстинкти изменят своята роля и значение, съобразно с постъпването на нова информация за конкретната среда и условия.

Джунгла вече няма отдавна и сред нея не дебнат хищници. Защо тогава... и според какви условия в мозъкът се стартира процес като точно за джунгла и хищници? Къде се скъсва връзката между обективна среда и субективния й отразител, които за инстинктивната програма са "неразривно свързани".

Ако тази линия се задълбочи - на следене и наблюдение и се извеждат връзки между възприятието, обработката и последващото реагиране - то се стига до несложен механизъм за "вмешателство" в тази "система", защото тя се основава на точно определени взаимодействия и условия. Всъщност в самият мозък, несъзнателно, това се случва и инстинктите изменят и значението си и протичането си, под влиянието на факторите на средата.

Но най-големият проблем си остава въпросът че при определени посоки на натрупвания, се реализират и вътрешно-конструирани сигнали, на които мозъкът реагира като на "външни" и това води до системни заблуди и неадекватност...

Сред целият текст основанията ти са предпоставени само за сред определени условия. Но тия условия вече не са актуални в основните си значения. Дишането, пулсът и кръвното налягане могат да се изменят волево или чрез специфични способи, психични или не. Треперенето - по-горе за което споменаваш - също. същият механизъм и принципи е - в повлияването на възникването и движението на емоциите. Това дори не е нещо кой знае какво. Прави се и с обучение, прави се и със социални цели, за нуждите на различни аспекти на социалния живот.

В крайна сметка всяко нещо има значение за определен етап в развитието. Всеки етап си има своите пикови акценти и особености. А етапите се сменят... както и всичко друго - животът, битието... и реакциите следват тия изменения - бавно, с инерция и "догонване"...

 

[caress…]

 

Преди 5 минути, ramus said:

Това е съвсем просто и мога с лекота да го реализирам и дори демонстрирам. Но не в него е въпроса, поне за мен. А в това че смесваш различните нива на реагирания.

Възможно е да има хора, за които да е проста, дори фасулска работа, написаното от мен. Но нека да допуснем и другата крайност, а именно, че съществуват и хора, за които е изключително трудно да постигнат такова ниво на владеене на себе си. При това положение следва ли да ги "осъдим", да им се "подиграем", да ги дразним или можем да им помогнем? Да им помогнем или като не им скачаме целево по тригърите им, или като ги учим на по-адекватни поведения, когато някой им се разхожда по тригърите.

И не, не смесвам нищо. А следвам строгата последователност в йерархията на съзнанието ни. Всяка мисъл твори реалност. Въпросът е от коя част на съзнанието е мисълта и каква реалност тя ще сътвори - осъзната или неосъзната? Защото точно от втория си тип мисли хората страдаме.

Сред социума битува лозунга, че желанията ни носят страдание, защото не се сбъдват. Но защо не се сбъдват? Защото самото ни поведение е твърде далеч от желаното. А защо е далеч от желаното? Защото поведението ни се управлява от реактивността ни (несъзнавани комплекси, травми, болки, страхове) и човек може да стане абсолютно невъздържан и да изгуби контрол, колкото и съзнателната му част да нашепва, че подобно поведение не е адекватно, но веднъж качени на емоционалния гребен на вълната, енергията вече не може да бъде управлявана. Може само преди да сме достигнали до този критичен момент. След това е толкова трудно, почти невъзможно.

Междудругото, реактивността винаги си измисля благовидно оправдание и позитивно намерение за всякакво свое поведение. Човек понякога не може да осъзнае, че постъпва, воден от подсъзнателна програма. 

Често съзнанието и подсъзнанието влизат в конфликт, защото вътре в самия човек съществуват едновременно диаметрално противоположни намерения/програми. Конфликтът между Ин и Ян.

Мога спокойно да перефразирам Буда във връзка с желанията и страданията по следния начин:

Желанията ни са причина за страданията ни, когато те не могат да бъдат постигнати заради нежелателното ни несъзнавано поведение.

Разбира се, в този казус не разглеждам ситуации, които са непосилни поради физиологичните ни ограничения или заболявания.

[ramus]

Преди 2 минути, caress… said:

Възможно е да има хора, за които да е проста, дори фасулска работа, написаното от мен.

виж, нивото на такъв разговор тече някак си по казуси от типа - ДА или НЕ.

Тия цитирани думи са твоята представа за "резулат" и постигането му. Тия неща не са фасулска работа за неумеещия ги. И когато са отработени стават 'фасулски'...

Тоя, дето не може да кара колело, като гледа тия, дето карат си представя едно (спрямо карането на колело), а тия дето вече са се научили до степен на автоматизъм - е вече 'фасулското'. Но зад всяко постигане и резултат - се крие труд и усилия за преодоляване на граница. Граница, която се пази и определя най-често от инстинктитите и страхът.

Проблемите са и още по-сложни - защото когато аналогично хората се групират по подобия - едни дето никога не са карали колело, а други - дето вече карат и са преодоляли... се поражда когнитивен проблем в комуникацията. Защото при всяко преодоляване възникват изменения в отражението - просто психичната система е комплексна и всяко изменение рефлектира на всичко друго...

Това е сложен казус. и заради същия няма смисъл да се перефразира БУДА, защото това е субект, който предположително е преодолял граници, които са напълно несъизмерими и непредставими за всеки, който не ги е преодолявал...

Не е толкова трудно да се тушират влиянията от това че е налице разлика в нивото на възприятие и отражение - между преодолялите и тия, дето не са. Но това няма как да стане от инстинкт, а само с внимание и осъзнаване. Въобще не се интересувам от "помагането" и обиждането и тригърите. За тия, дето не могат да карат колело, "колоездачите" могат да им се струват всякак, включително и нагли, нарциси, егоисти и "взряни в пъпа си".

[caress…]

Преди 11 минути, ramus said:

Въобще не се интересувам от "помагането" и обиждането и тригърите. За тия, дето не могат да карат колело, "колоездачите" могат да им се струват всякак, включително и нагли, нарциси, егоисти и "взряни в пъпа си".

За какво ти е нужна тогава "осъзнатост" без идеал, на който да я посветиш? Без състрадателност, без близост, без грижа за ближния, без топлина? В такава осъзнатост -  сама за себе си, има основна грешка. 

Редактирано Април 12, 2018 от caress…

[ramus]

Just now, caress… said:

За какво ти е нужна тогава "осъзнатост" без идеал, на който да я посветиш?

Не е възможно да го разбереш - това е основата на неразбирателството помежду ни, което се основава на някои съвсем малки и фини детайли. Но те са от особено значение за теб и ти провокират неприемливост и дисонанси. Не е като да не направих толкова опити...

на инстинктите не са нужни никакви идеали за да работят. И на озъзнаването също не е нужен идеал. Рационалността и разумът нямат никаква нужда от идеали и идеологии - пътят към постигането им - минава през отпадането на тия като помощни патерици. Това е много подобно на "карането на колело" - отпадат всички помощни влияния, когато умението нараства. С всяко преодоляване е налице изменение и възможност да отпадат стари патерици... които обаче за други - са като въздуха и водата им - като значение за битието им.

Това е огромен и сложен проблем - когнитивните несъвместимости по ниво. Защото за всяко ниво са характерни точно определени "маркери", които за дадено ниво са крайна граница, а за другото ниво - просто преминато препятствие, което с етапите дори изчезва... Този сложен казус няма измислен начини досега да бъде преодоляван, защото дори за основите на такова заобикаляне на проблемите му - се изисква отново високо ниво на съзнание... А как да стане, когато същото е в "зачатъци" и твърде неустойчиво за да се появи възможност да повлиява на всичко заварено...