Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Артемизия Джентилески (1593 - 1656) е италиански бароков художник, считана за един от най-изявените живописци от поколението  на Караваджо. В епоха, когато жените художници не са лесно приети от артистичната общност или покровителите на изкуството, тя е първата жена, която става член на Академията за изкуство във Флоренция. Тя рисува много образи на силни и страдащи жени от митологията и Библията - жертви, самоубийци, воини - и превръща в нещо като своя специалност да рисува историята на Юдит. Нейната най-популярна творба е Юдит обезглавява Холоферн" (известен средновековен и бароков мотив в изкуството), която показва сцена на ужасяваща борба и кръвопролитие. Това, че е жена, която рисува през седемнадесети век и че е била изнасилена и участвала в преследването на изнасилвача си, отдавна засенчва постиженията й като художник. В продължение на много години на нея се гледало като на куриоз в изкуството. Днес тя е считана за един от най-оригиналните и експресивни художници на своето поколение.
Родена е в Рим през 1593 г. Баща й е бил тосканският майстор Оразио Джентилески. Артемизия и нейните братя получават първите си художествени уроци в ателието на баща си. Скоро става ясно, че Артемизия е много по-талантлива от братята си.
Тя прави първата си известна работа на 17-годишна възраст: "Сузана и старейшините". Някои смятат, че Артемизия е била преследвана като Сузана и че е използвала това свое преживяване в картината.
Като момиче тя не е приета в някоя живописна академия. Тогава баща й наема свой колега, който й давал допълнителни уроци. Това е Агостино Таси, който не само и преподава рисуване, но и я изнасилва. Когато това става публично известно, Таси бил изпратен в затвора в продължение на една година.
Бащата на Артемизия бързо й уредил брак, за да спаси честта на дъщеря си. Тя се оженила за Пиерантонио Стиатеси. Двойката се премества във Флоренция, където Артемизия става известен художник. Тя е приета в художествената академия, сприятелява се с Галилео Галилей и е била покровителствана от могъщата фамилия Медичи.
През 1621 Артемизия Джентилески се премества отново в Рим. Вероятно е прекарала известно време и във Венеция между 1627 и 1630 г. Това не било много успешно десетилетие за нея.
Подобно на Караваджо, който все още имал голямо влияние по онова време, Джентилески се премества в Неапол през 1630 година. Работила е и в Англия за известно време, започвайки през 1638 г., където баща й имал длъжност в двора на Чарлс І. Малко след неговата смърт през 1639 г., тя се завръща в Неапол, където продължава да работи през остатъка от живота си.
Не е известно точно кога е починала. Смята се, че е била една от многото жертви на големия мор, който поразил Неапол през 1656.

5ad9a42c6890f_Untitled1.thumb.jpg.d3af15ae016b76b3a5c64a7200188080.jpg

Virgin with the Child, 1609-10, Oil on canvas, 118 × 86 cm

Untitled_2.thumb.jpg.e130b0270af500d96ae3a7b606746ff2.jpg

Susanna and the Elders, 1610, Oil on canvas, 170 × 119 cm

Рубенс изобретил нов тип сцена, която той определя като нито свещена, нито светска, въпреки че е взета от Свещеното Писание. Типични примери са историята на Агар или тази за Сузана и Старейшините. В тази версия на темата от Артемизия Джентилески жестът на един от старейшините, който прави жест на Сузана да мълчи, като вдига пръст към устните си, идва от картина на същата тема от Рубенс (Galleria Borghese, Рим).

5ad9a4d62bf88_Untitled3.thumb.jpg.6bf5ac261bc6c1f20af37c50ce86a0c1.jpg

Virgin with the Child, 1611-12, Oil on canvas, 117 × 87 cm

5ad9a51381518_Untitled4.thumb.jpg.5261598f2bff1e43c8b9664ef70da33f.jpg

Danae, 1612, Oil on canvas, 41.3 × 52.7 cm

5ad9a55d62a2c_Untitled5.thumb.jpg.1f0e52b4097b25fe8944f088f37ae82e.jpg

Death of Cleopatra, 1613, Oil on canvas, 118 × 181 cm

5ad9a5b68c750_Untitled6.thumb.jpg.975b1ea7dac3ab1c3f74e7447ccbcee5.jpg

Mary Magdalene in Ecstasy, 1613, Oil on canvas, 81 × 105 cm

 Тази картина, показва силно влияние на Караваджо, което е много силно през първите десетилетия на седемнадесети век.

5ad9a61b0b6bc_Untitled7.thumb.jpg.17a25c5675417dfd7840e550f952a698.jpg

Judith Beheading Holofernes, 1614-20, Oil on canvas, 199 × 162.5 cm

Както и много други от картините на Артемизия Джентилески, учените са се опитват да обясняват, че отрязването на главата в "Юдит обезглавява  Холоферн" са лична реакция на нейния случай на "изнасилване" от 1612 г., но всъщност нейната отправна точка е далеч повече визуална, отколкото психологическа. Нейният основен източник е несъмнено  "Юдит" на Кариваджо (Galleria Nazionale d'Arte Antica, Рим) рисувана десет години по-рано. Ужасното насилие при убийството, липсата на декоративни детайли и дори изпънатите успоредно ръце на Юдит са взаимствани от Караваджо. Артемизия вероятно е познавала и "Юдит обезглавява  Холоферн" ("Виктория и Алберт", Лондон) на Адам Елсхаймер, собственост на Рубенс. Малката медна гравюра на Елсхаймер може да е повлияла на позицията на тялото и краката на Холоферн, въпреки че трябва да се отбележи, че платното на Артемизия е отсечено отляво, така че краката на нейния персонаж сега липсват. Други изразни и композиционни елементи могат да бъдат свързани с работата на баща й Орацио Джентилески, особено неговата "Юдит и нейната прислужница" (Wadsworth Atheneum, Hartford). Младоликият вид и важната съвместна злокобно тайна роля, дадена на слугинята Абра, както и триъгълната структура, се повлияни от платното на Орацио.
Оригиналният и мощен стил на Артемизия - съвсем различен от този на баща й - се вижда най-характерно в картините й за Юдит и Холоферн - тема, която тя е напълно нейна. Предпочитанието й към тази кръвожадна тема е свързано отчасти и със събития в собствения й живот. На 19 години тя била изнасилена от Агостино Таси (който в крайна сметка е оправдан от обвинението) и е измъчван по време на съдебното производство; по този начин ожесточената интензивност, с която Артемизия рисува една жена, обезглавяваща един мъж, се възприема като своеобразно художествено "отмъщение" за страданията й.

5ad9a697b99e9_Untitled8.thumb.jpg.f5363772bcd9216bce7b92bbeb6046ba.jpg

Allegory of Inclination, 1615-16, Oil on canvas, 152 × 61 cm

5ad9a6cf61f0b_Untitled9.thumb.jpg.8e65f7792630816888129ca948bbefd1.jpg

Penitent Magdalene, 1615-16, Oil on canvas, 65.7 × 50.8 cm

5ad9a6fde8dc5_Untitled10.thumb.jpg.338b1c773ce72c856f2f1aa1ca8a6f7f.jpg

Conversion of the Magdalene, 1615-16, Oil on canvas, 146.5 × 108 cm

5ad9a743aadfd_Untitled11.thumb.jpg.e0be06e5e423a0fb7a42e2e283371a6c.jpg

Self-portrait as a Female Martyr, 1615, Oil on panel, 31.7 × 24.8 cm

Untitled_12.thumb.jpg.e41eff677a02feef3a162e27b4e582c7.jpg

Self-Portrait as a Lute Player, 1615-17, Oil on canvas, 77.5 × 71.8 cm

5ad9a7b7da6ac_Untitled13.thumb.jpg.78fd2de3bf54b1708e9b9cde40d1e05c.jpg

St Cecilia Playing a Lute, 1616, Oil on canvas, 108 x 79 cm

Приписването на тази картина на Артемизия Джентилески е било поставено под съмнение в миналото. Името на Тициан, Анджело Каросели, Джовани Бажионе и Рутилио Манети е било предлагано, но сега повечето учени приемат картината за творба на Артемизия Джентилески. Въпреки че фигурата свири на лютня в картината, наличието на малък орган зад нея потвърждава идентификацията на темата като Света Сесилия.

5ad9a8108b214_Untitled14.thumb.jpg.fdedcb19c1b18eb88acc86db07c17ed7.jpg

The Virgin Nursing the Child, 1616-18, Oil on canvas, 118 × 86 cm

5ad9a8594a418_Untitled15.thumb.jpg.b7c8bbcda27f213d5fb0137c9a7acbda.jpg

Judith and Her Maidservant, 1618-19, Oil on canvas, 114 × 93.5 cm

5ad9a8e88b3af_Untitled16.thumb.jpg.adbcf67681bc654286f2b0bfe551597e.jpg

Saint Catherine of Alexandria, 1618-19, Oil on canvas, 77 × 62 cm

Св. Катерина може да бъде идентифицирана по частта на въртящото се колело, което било (неуспешния) инструмент на нейното мъченичество. Тази дръзка, караваджистка работа демонстрира виртуозност при изобразяването на плата, покриващ гърдите на светицата, и подчертаните диагонални ракурси, съсредоточаващи вниманието на зритея върху погледа на Катерина, отправен нагоре.

5ad9a94025790_Untitled17.thumb.jpg.47cae01f951d757656f22c8e5f57dc87.jpg

Portrait of a Seated Lady (Senora Caterina Savelli),1620, Oil on canvas, 128.3 × 95.9 cm

5ad9a9823492d_Untitled18.thumb.jpg.423aa5af1f178b9e00e05eed131f54c6.jpg

Allegory of Painting, 1620-30, Oil on canvas, 95.5 × 133 cm

"Алегория на живописта" днес е в Musee de Tesse, Льо Ман, Франция. Това е една от многото картини от Джентилески  с тази тема, но изобразяването в тази конкретна картина е необичайно и учените предполагат, че може да има друго значение. Приписването й на Джентилески е сравнително отскоро.

5ad9a9eb37ff2_Untitled19.thumb.jpg.87cff583fe7a895ac6bf0827429ea293.jpg

Lucretia, 1620-21, Oil on canvas, 54 × 51 cm

Untitled_20.thumb.jpg.9cbe2eb274285de45a0d6712422449ec.jpg

Jael and Sisera, 1620, Oil on canvas, 86 × 125 cm

Сисара бил жесток ханаански лидер, който управлявал израилтяните в продължение на двадесет години. Барак побеждава деветстотинте му колесничари с изненадваща израилска атака. Сисара бяга и търси убежище в шатрата на Яил, съпруга на ханееца Хевер. Тя дава ужасния ханаец убежище. Когато той заспива, тя забива в мозъка му клин. Действието сбъдва прогнозата на пророчицата Дебора, израелския лидер, която предвижда, че една жена ще убие Сисара.
Този известен епизод от Стария Завет е рисуван от художника в края на осемгодишния й престой във Флоренция. Тя поставя сцената не в палатката на Яел, а в интериор на двореца, в който има голям стълб. Драматичната композиция показва само двамата основни актьори и един стълб, носещ декларация за авторство на Артемизия. Главите на двамата герои са добре и детайлно изобразени и техните черти далеч не са стандартни, а изглеждат като отделни портрети.

5ad9aa8f4b644_Untitled21.thumb.jpg.16e8697db8aaaf2d4445f85eda41e730.jpg

Saint Catherine of Alexandria, 1620, Oil on canvas, 97.8 × 74.9 cm

........

Share this post


Link to post
Share on other sites

5adb5ea7bc42f_Untitled1.thumb.jpg.74fbaaec4b486a33697e2a0ced7d48b4.jpg

Cleopatra, 1620, Oil on canvas

5adb5eeb1d8d7_Untitled2.thumb.jpg.248af614b779446191c42c148751c29f.jpg

Mary Magdalene as the Melancholy, 1622-25, Oil on canvas, 122 × 96 cm

Untitled_3.thumb.jpg.092fc02ca05101b96b77a8d216dcfa59.jpg

Joseph and Potiphar's Wife, 1622-23, Oil on canvas, 232.7 × 193.7 cm

5adb5f728cdd3_Untitled4.thumb.jpg.ad388fc7f0f8338f11396ac10352f2f4.jpg

Portrait of the Gonfaloniere, 1622, Oil on canvas, 208.4 × 128.4 cm

 Идентичността на позиращия не е известна. Той носи парадна броня, заедно с колосани яка и маншети, декориран е на гърдите с кръст с орнаменти в краищата. Препасан е с богато нагънат зелен шарф. Кръстът и шарфът показват, че мъжът принадлежи към Ордена на св. Лазар. Картината се отличава с високото си качество на изпълнение и ниво на перфекционизъм. Това е един от редките подписани и датирани портрети на художника. Картината е рисувана в Рим.

5adb60049241c_Untitled5.thumb.jpg.dbd0fdaee6a0b6b579276934fa79d1fd.jpg

Christ Blessing the Children, 1624-25, Oil on canvas, 134.6 × 97.7 cm

5adb6033aebbe_Untitled6.thumb.jpg.a75178872e0d3646f96a5d0e53e222c3.jpg

Venus and Cupid (Sleeping Venus), 1625-30, Oil on canvas, 96.5 × 143.8 cm

"Венера и Купидон" (Спящата Венера), днес е в Музей на изящните изкуства Вирджиния, е изображение на спящата Венера върху легло, покрито с богато оцветено синьо кадифе ярко червена възглавница, обшита със злато. Тя не е облечена с нищо освен един прозрачен шарф около бедрото й. Синът й Купидон й вее с богато оцветени паунови пера, докато тя спи. Той я гледа с влюбено и предано изражение. Като фон има прозорец с гледка към пейзаж на лунна светлина, където се намира храмът на богинята. Лицето на Венера има овални черти, тя е с дълги мигли, добре очертан нос и малка изпъкнали брадичка - всички черти на лицето на Джентилески. Движенията на тялото са естествени: ръката на Венера леко е положена върху нея, краката й леко сгънати успоредно. Творбата съчетава реализъм и класицизъм както в иконографията си така и в  стила на художника.

5adb60d67d90c_Untitled7.thumb.jpg.036c377e5a624209046cb62fd1bfa0e9.jpg

Aurora, 1625-27, Oil on canvas, 218 × 146 cm

5adb611199fde_Untitled8.thumb.jpg.c89e11b9945f6732e615fff3f87f586c.jpg

Woman Playing a Lute, 1628-29, Oil on canvas, 64 × 78 cm

5adb615076483_Untitled9.thumb.jpg.40f22f1fb8dd1403850b2f13c91a736c.jpg

Samson and Delilah, 1630-38, Oil on canvas, 90.5 × 109.5 cm

5adb6189c7a16_Untitled10.thumb.jpg.1e2535577dbe5faf1bc55784fa082ba3.jpg

The Allegory of Fame, 1630-35, Oil on canvas, 57.5 × 51.2 cm

5adb61cee4d8c_Untitled11.thumb.jpg.02d2046455583e90a34425c9ba5a1b3b.jpg

Corisca and the Satyr, 1630-35, Oil on canvas, 155 × 210 cm

5adb620cb11e5_Untitled12.thumb.jpg.5855f80d031c73027b545ef85d2b3fb5.jpg

Magdalene, 1630, Oil on canvas, 100 × 96 cm

5adb62462aa4a_Untitled13.thumb.jpg.c0a05806e477307b2349df300abf584e.jpg

Clio, Muse of History (The Fame), 1632, Oil on canvas, 127.6 × 97.2 cm

Книгата на масата има надпис, който носи подписа на Артемизия и датата 1632, заедно с посвещение. Единият край на книгата може да е прекъснат по време на реставрация през 18 век. В миналото фигурата се тълкувала като алегория на славата, чиито атрибути включват тромпетът, изобразен в ръката на жената. Тромпетът обаче се посочва и в Иконологията на Цезари Рипа за атрибут на Клио, заедно с лавъра и книгата на Тукидид.

Untitled_14.thumb.jpg.c130ba286319c4e47cf1be5701af08b7.jpg

The Birth of John the Baptist, 1633-35, Oil on canvas, 184 × 258 cm

5adb62f5cf9ab_Untitled15.thumb.jpg.9f8a5c02356159347103664516367e5c.jpg

Cleopatra, 1634-35, Oil on canvas, 117 × 175.5 cm

5adb63260616b_Untitled16.thumb.jpg.e361604c08dfacc47604f5993bed10cb.jpg

Justice embracing Peace, 1635, Oil on panel, 25.3 × 25.3 cm

5adb6354b4b7f_Untitled17.thumb.jpg.fe620ecc9d45132766be9c899c032e17.jpg

Lot and his Daughters, 1635-38, Oil on canvas, 230.5 × 183 cm

5adb638734024_Untitled18.thumb.jpg.ed45ba03e28665c00cead70bd5a9a0f6.jpg

Saint Catherine of Alexandria, 1635, Oil on canvas, 76 × 67 cm

5adb63f0a9a91_Untitled19.thumb.jpg.db687fe8d7dfdc92799293ebc93d8e0e.jpg

Bathsheba at Her Bath, 1636-38, Oil on canvas, 185.2 × 145.4 cm

Артемизия разкрива себе си в изобразяването на женски героини, например в "Юдит и Сисера", както и в по-традиционни образи като Клеопатра, Даная и женските персонификации на алегории. В настоящата работа героинята е в нейната баня, придружена от две слугини. Тук успешно се съчетават два от дългосрочните интереси в кариерата на Артемизия: великолепието на женската форма и подробното изобразяване на разкошни тъкани, особено доказателство за последното имаме в жълтата драперия на Батшеба. Още в няколко случая художникът се обръща към темата на Батшеба.

5adb644d99ec3_Untitled20.thumb.jpg.9cd35d3c0f1c2cc8fad12fc0c05584e3.jpg

Self-Portrait as the Allegory of Painting, 1638-39, Oil on canvas, 98.6 × 75.2 cm

Картината е подписана на масата в центъра: A.G.F. Artemisia Gentileschi, дъщерята на Orazio, родена в Рим. Главното формиращо влияние върху стила на нейната живопис е баща й, но след заминаването му за Англия през 1626 г. единственият директен контакт, който е имала с него, са били малкото години, прекарани в Лондон (1638-1641). Артемизия Джентилески работи дълго време във Флоренция, Рим и Неапол, както и в Генуа и Венеция. Стилът на Караваджо с акцент върху богат колорит и силни контрасти между светлината и сянката е дълбоко влияние върху творчеството й, но към това трябва да се добавят познания за работата на северноевропейските артисти, работещи по онова време в Италия и регионалните различия в италианското изкуство. Докато е била в Лондон е вероятно Артемизия да е помогнала на баща си точно преди смъртта му при работата му с картината на алегорията на мира и изкуствата под властта на английската корона за тавана на двореца на Кралицата в Гринуич (сега в "Марлбороу Хаус", Лондон). Очевидно е, че Чарлс I притежавал най-малко три картини от нея. Настоящото произведение е продадено след екзекуцията на краля през 1649 г., но е възстановено като собственост на Короната по времето на Реставрацията. И все пак изглежда, че Чарлс не е поръчавал "Алегория на живописта" директно от художника. Идентификацията на фигурата се потвърждава от съвременен за епохата медал на художника и от отпечатъка на Джером Давид. Образността на портрета обаче е алегорична и съответства на описанието на персонификацията в "Живопис", дадена в Иконологията на Цезари Рипа (1611), където се споменава женска фигура с разделена на път коса, носеща на златна верижка медальон с формата на маска и ярко оцветена драпирана рокля. Тези атрибути обаче трябва да се гледат заедно с позата: фигурата е показана в стръмен диагонал, гледан отдолу и рязко осветен отляво, с дясната ръка, повдигната докато рисува. Твърди се, че художниците жени са по-точни в своите автопортрети от колегите си мъже, които се интересуват предимно от възхвала на техния социален статус. Възползвайки се от факта, че в  "Живопис" живописта е олицетворена от женска фигура, Артемизия Джентилески  комбинира в своя автопортрет теоретичните и практическите си концепции за живописта, като в същото време привлича вниманието към нейния парадоксален статут като жена художничка в обществото на седемнадесети век.

Untitled_21.thumb.jpg.d9649b7277228619d36302496ee59b42.jpg

The Triumph of Galatea, 1650, Oil on canvas, 152.1 × 205.1 cm

5adb6546bfa2c_Untitled22.thumb.jpg.f1eadba97b7a5eb7f48b901bef2cc610.jpg

Allegory of Rhetoric, 1650, Oil on canvas, 90 × 72 cm

Untitled_23.thumb.jpg.cc2d307ede1cae56b303e352ba72e835.jpg

Esther before Ahasuerus, Oil on canvas, 208.3 x 273.7 cm

"Естер пред Ахасур" изобразява библейската героиня Естер, която отива пред цар Ахасур да го моли да пощади народа й. Тази картина е една от нейните по-късни и по-малко известни творби, но използването на светлина, детайлите и стил несъмнено са на Джентилески. Тя ни е представила  Естер като библейска героиня, както и главен герой на произведението. Сцената в картината е от Книгата на Естер и изобразява Естер, съпругата на цар Ахасур (понякога наричана Ксеркс в съвременни текстове). След като царят заповядал екзекуцията на целия еврейски народ в Персийската империя, Естер отишла пред него, без да бъде призована, да го моли да пощади народа й. Това действие нарушава дворцовия етикет и тя рискува да бъде убита, най-сетне припада пред царя, която сцена е изобразена в произведението на Джентилески. Припадането й смекчава решението на царя и той разрешава на евреите да се защитят от нападателите си, което спасява живота им. Предаването на тази сцена от книгата на Естер изглежда е в съответствие с описанието, което се вижда в гръцките допълнения към оригиналния разказ, обявен за каноничен по време на Трентския съвет през 1546 г. Една съществена разлика между произведението на Джентилески и текста е в това как Ахасур е изобразен. Текстът гласи, че той е бил "облечен във всичките си държавни отличия ... една величествена гледка". За разлика от това, изобразеният от на Джентилески цар е всичко друго, освен "величествен". Одеждите му прилягат повече на дворцов кавалер, отколкото на цар, а той дори се навежда напред по комедиен начин с озадачено изражение на лицето си, когато Естер припада. Това не изглежда като лице на цар, който има властта да нареди изтреблението на цяла раса, и това може да е част от намерението на Джентилески; отговорните хора може да не изглеждат винаги толкова мощни и страшни, колкото е тяхната позиция.

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...