Отиди на
Форум "Наука"

Процесите. Идентичност на нещата при промяна


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, ramus said:

Смятам че е неизбежно - въпреки своята относителност и условности.

И не е проблем - ако непрекъснато се имат предвид - и условностите и относителността. Все пак - всяко сравнение само по себе си е нищо. Но множество от кръстосани съпоставки, изведени през система от нарастващи по периметър и дълбочина на обработка, подават все повече валидация и расте тяхната стойност да са ПОЗНАНИЕ.

Има и нещо друго. Разглеждайки нещата след процеса, все нещо идентично на предишното ще намерим, но самият процес,  реализиран чрез промяната на нещата или енергията им не можем да установим. И докато винената ферментация е ясно, че е от винени бактерии, то топлинната обработка, например, не знаем дали е от пара, варене или от микровълнова печка. ;) примерно, де. При колосалните процеси може би превръщанията на енергия показват какъв е бил процесът, но при тези с малки енергии не можем да го установим, енергията вече се е превърнала в друга неколкократно. Само по подобие можем да предположим, че кремъчната брадва е изчукана с кремък, а не с лазер или 3D принтер :) Малко са изследвани процесите, поне много по- малко от нещата.

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Мнения 357
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Вече стана напълно ясно - и нагледно - как се е зародило/заформило определението "дървени философи". 

Леко уточнение. Форма бих нарекъл простата сетивна информация за обекта. А съдържание - същността на обекта - от какво е изграден, как е възникнал в исторически аспект, какви взаимодействия има с друг

Хаха... каквото повикало, такова се обадило... знам, че няма да разбереш  

  • Потребител

Процесите без нещата.
Процесите променят телата, а също стават причина за други процеси. Опосредстването при осмисляне на тази причинност за процес през промяната на тялото е познавателно усложнение. Всъщност това, че процес предизвиква процес се обяснява много по- лесно с промяната, предаване/отнемане на енергия. Ако установим корелация между отдадена/ получена енергия в два процеса, то можем с увереност да кажем, че единият е в причинна връзка с другия.
Доколкото това е трудно за измерване, краткотрайни, с малки енергии процеси, то ни се налага да го опосредстваме чрез констатиране на промени в масата, формата, структурата на телата, които са косвени следи от процеса. Примерно повишението на температурата на едно тяло означава, че е получило топлина, но от кой процес, това не е ясно.

 

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

ЗА ДА ОПРЕДЕЛИМ ИДЕНТИЧНОСТТА НА НЕЩАТА ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ ЦЕЛИЯ ПРОЦЕС

От логиката ни е известно, че не може да съществуват съвместно като верни съжденията и А, и не-А. Това ни спъва да разберем какво става с онова А, когато се промени. Хегел смята, че А1отрича А, а А2 отрича А1 в което се явява развитието. По друг начин представено- чрез множества това развитие става по- ясно.

Да разгледаме предмета Ъ с множеството от характеристики (а, б, в, г, д). Всички други елементи принадлежат на не-Ъ. В процеса на промяна множеството от характеристики се променя и става да речем (б, в, г, д, е). То е различно от множеството Ъ, но не е не-Ъ, защото не притежава всичките му елементи. Промените продължават. Същото множество Ъ вече е с елементи (в, г, д, е, ж), после (г, д, е, ж, з) и стига до (е, ж, з, и, к). Което и да е от тези множества не е идентично с предходното, но не е идентично и с допълващото го до универсума . В този смисъл те не са отрицание ( по Хегел) на това Ъ, а са нещо различно от него, негова промяна. Същото обяснение може да се представи и графично чрез обичайните за теорията на множествата кръгчета.

Ако разполагаме само с елементите след финалната за момента промяна, НЕ МОЖЕМ ДА УСТАНОВИМ дали това нещо е идентично с друго, от преди това. Само ако познаваме напълно процеса и промените в него и сме изолирали всички други влияния, можем  да допуснем, че  крайното Ъ (е, ж, з, и, к) е идентично с началното (а, б, в, г, д).

Примерно ако множеството "бобено зърно" може да се опише с (обло, сухо, твърдо, съдържащо белтъчини), а бобеното растение с (стрък, влажен, крехък, съдържащ вода и целулоза),то не можем да обясним произхода на едното от другото. Попър се ограничава с критика на Хегеловото "отричане", но не дава по- добро обяснение.

Цитирай

Интерпретировать же этот процесс развития в том смысле, что рост растения есть отрицание зерна, которое перестает существовать, и что созревание многочисленных новых зерен есть отрицание отрицания — некое новое начало на более высоком уровне — значит просто играть словами.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Кое характеризира промяната

Тенденция: дали се върви към развитие (придобиват се характеристики, елементи) или упадък (губят се характеристики, елементи)

Скорост: придобити/загубени елементи във времето (за единица време). Забавянето или ускоряването на промяната се установяват чрез ускорението, т.е. производната на скоростта.

Обем: количество характеристики, елементи, изразяващи обекта

Качество: различието при сравняване на елементите на обекти.

Значимост: придобиване/загуба на системно значими елементи

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Втори след княза said:

Кое характеризира промяната

Тенденция: дали се върви към развитие (придобиват се характеристики, елементи) или упадък (губят се характеристики, елементи)

Скорост: придобити/загубени елементи във времето (за единица време). Забавянето или ускоряването на промяната се установяват чрез ускорението, т.е. производната на скоростта.

Обем: количество характеристики, елементи, изразяващи обекта

Качество: различието при сравняване на елементите на обекти.

Значимост: придобиване/загуба на системно значими елементи

 

Промяната може да бъде:  във времето, в пространството и/или в пространство-времето.🙄

Философският закон за отрицание на отрицанието показва посоката - на развитие на процесите. Същинската промяна е в превръщанията - науката определя граници от параметри (Т, налягане, количество, плътност на среда - примерно), при които е възможно да се случват превръщанията - фазови преходи, например. Откриват се свойства, закономерности и разни явления.

За идентичност - се сравняват свойства при еднакви начални условия (на процеса за изясняване на идентичност😎)

(Знаеш - има едни такива популярни изказвания, че "дишаме кислорода", който е от "кихването " на динозавър, примерно. Абсолютно невярно твърдение! Дори и атомите не са същите, каквито са били тогава. Имам хипотеза, че всички частици "се правят непрестанно" от "светлина", с огромна честота на образуване 10^(18)Hz и нагоре, от "завързване" на вълни около център  - в смисъл на ел.магнитно поле и вълни. Само с такова "свойство" могат да бъдат обяснени възможностите за превръщания. При нова среда - ново превръщане е възможно, щото параметрите на средата, влияят на образуването. Това дава наблюдаваното многообразие на обекти, различаващи се по ...свойства, един път и - по механични и електромагнитни характеристики. Всяка новоструктурирана "обвивка" е нова свойство (еквипотенциални повърхнини) - например, отразява ЕМВ с дължина на вълната по-голяма от характерния физически размер на обекта. Все едно - служи за защита, но и когато при структуриране е еволюционно раздробена на малки еднотипни участъци - поглъща фотони с размер кратен на тези участъци, от падащото върху обекта ЕМПоле. Непрестанното образуване на частиците няма общо с окултното "прераждане". Идентичност - може да се търси при "затворени"  системи (устойчивост във времето) или доколко, в какви граници, външните промени на параметрите на средата на пребиваване, влияят върху устойчивостта на системите, при "отворени" системи. Вижда се, че всичко се променя. Затова е и прието - да се говори за тъждественост, еднаквост на поведение до определена точност при промяна на параметри, в ансамбъл от почти еднакви по структура и физични свойства, обекти)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Промяната може да бъде:  във времето, в пространството и/или в пространство-времето.🙄

Философският закон за отрицание на отрицанието показва посоката - на развитие на процесите. Същинската промяна е в превръщанията - науката определя граници от параметри (Т, налягане, количество, плътност на среда - примерно), при които е възможно да се случват превръщанията - фазови преходи, например. Откриват се свойства, закономерности и разни явления.

За идентичност - се сравняват свойства при еднакви начални условия (на процеса за изясняване на идентичност😎)

Промяната може да е и по отношение структура, функции, състав, информация. Може да е по отн. маса/енергия, мисля, че философстването не изисква конкретизиране.

По отн. "Отрицание на отрицанието" не зная как се открива посока. И в двете посоки , мисля си, предишното е отречено. Ако прим. водата става пара, отричайки я, а парата-  вода, то не можем да сложим отправна точка и едното да е в положителна, другото в отрицателна посока.

По принцип смятам отправната точка за произволна, можем да я поставим на произволно място на процеса, само дето, ако процесът не е обратим, то посоката е една (изгорелият бензин не се възобновява).

По "идентичност на процесите" май не съм мислил. По скоро за идентичност на нещата в състоянията. Имате право. Всъщност процеса го мисля като множество от елементи вътре в него, а той зависи в по- голяма степен от външните въздействия. Малко са процесите, които пораждат и се движат от вътрешна енергия. Нито процесът движение, нито химически синтез се определят от нещо вътрешно.

Благодаря за насоката.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • 10 месеца по късно...
  • 8 месеца по късно...
  • Потребител
On 11.12.2018 г. at 2:01, Втори след княза said:

ЗА ДА ОПРЕДЕЛИМ ИДЕНТИЧНОСТТА НА НЕЩАТА ТРЯБВА ДА

За да определим идентичността на нещата трябва да ги сравним със самите тях преди. Значи трябва да помним или да има запазени следи.

Да сравним функциите, морфологията, а най- общо, какъв е съставът и как си взаимодейства с другите неща. 

Прим. желязо, което ръждясва, сравняваме със самото него по- късно. То не е твърдо, а прахообразно, не е сиво, а червеникаво, (примерно), има в състава си кислород, няма кристална структура, има(?) магнитни свойства. Значи вече не е желязо. В кой момент е станало нежелязо е наш избор- произволно. Когато на ризницата има три скъсани бримки войнът казва, "Това не е желязо" и я дава на ковача за топене. В друг период ковачът казва "Това не е желязо" и я изхвърля край ковачницата. След време археологът я намира и казва "Желязна ризница" и я експонира.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...