Глобализация 3.0 ....... или деглобализация?

[Б. Киров]

Оплескахме и тази тема

[Atom]

Събитията се развиват доста по-бързо от очакванията.  Да се върнем към трите стълба на епохата (трите основни "ценности" ) според Дани Родрик:
- национална държава (национален суверенитет)
- либерална демокрация
- свръх глобализация

Според него те не могат да съществуват едновременно и ние ще трябва да се откажем от поне от една от тези "ценности". Пак според него най-добре е това да е свръх глобализацията. Ако преди година и половина това изглеждаше невъзможно или поне доста трудно, то към момента либералната демокрация и свръх глобализацията са поставени пред огромно изпитание. На пръв поглед в момента единственото което работи е "националния суверенитет" - всяка една държава се справя самостоятелно с корона-кризата.  Рано или късно обаче корона-кризата ще бъде овладяна.  При решаването на последващите икономически и социални проблеми, някои от страните няма да могат да се справят сами и на изпитание ще бъде изложена и третата ценност - националния суверенитет.

Това което наблюдаваме в момента не е отказ от една от ценностите, а постепенно отдръпване и от трите едновременно. Имаме по-малко свободи.  Някои от проблемите не се решават от демократични институции, а от странични играчи (щабове, "експерти" и т.н.).  Все повече гласове се чуват за ограничаване на глобализацията в името на сигурността (връщане на производства, ограничение на износа на технологии и т.н.)

С други думи, след приключването на корона-кризата засега се очертават следните промени:

-  отказ от т.н. "свръх глобализация". 
- постепенно преминаване от т.н. либерална демокрация към просто демокрация. Т.е. ограничаване на личните свободи в името на сигурността.
- понятието "национален суверенитет" за много от държавите ще промени своето значение

 

[nik1]

Преди 3 часа, Atom said:

На пръв поглед в момента единственото което работи е "националния суверенитет" - всяка една държава се справя самостоятелно с корона-кризата. 

С една вметка, ако позволиш:  Да, на пръв поглед, но в действителност всички европейски страни (без Швеция) прилагаха и прилагат варианти на един и също подход - "психология на стадото" Това е така защото няма достатъчно научни данни. Ако забелязвате  в България вече се мисли за от 10 процента от БВП и това   беше прието без никакви разчето,  на "стаден принцип

 

 

Цитирай

Това което наблюдаваме в момента не е отказ от една от ценностите, а постепенно отдръпване и от трите едновременно. Имаме по-малко свободи.  Някои от проблемите не се решават от демократични институции, а от странични играчи (щабове, "експерти" и т.н.).  Все повече гласове се чуват за ограничаване на глобализацията в името на сигурността (връщане на производства, ограничение на износа на технологии и т.н.)

На "разумно" ниво,  за мен, ценностите са старите (поне за ЕС) - Никой настоящ лидер не би искал да види страната си оградена с огради от съседите си, с чекпойнтове, километрични опашки на тях,...и не дай си боже митници..

Това не от доброто туптящо сърце на Меркел, ами е просто комлекс и рефлекс за оцеляване, който даже се юасили след британската авантюра.
Апропо, след тази криза ще има много по-голямо пазене по външните границите на ЕС .Защо? По тази логика и връзка - ако влезнат мигранти, то трявбва да се сложат и огради между страните.
За България -краят на кризата според мен и най-вероятно означава и отлагане на влизането и в Шенген за неопределено време

 

Кризата в същотото  време засили доверието в мейнстрийма и това е нормално ;  всички в момента, във всяка страна по света  се обръщат към официалните канали и власти, за информация  и помощ

....

....

В крайна сметка смятам (така излиза де)- ако властите се сравят финансовото с последиците, то няма да има "преврати", а промяната ще е  Yok..(говорим за Европа- вътре в нея)

Забележка: ЕС няма да е по-склонен към ново същинско разшираване, но и той сега не е много склонен- много страни дават заден ,като вече се мисли и прагматично, без да се наместват емоциите и популизма. За България това според мен ще означава отлагане на влзизане в чакаланята/в еврозоната - България не е постигнала  критериите, след края на кризата ще е в още по слаба позизия и за да ги постигне

Алтернативно - ако властите не се справят финансовото с последиците - може да има преврати..И промени,  за които пишеш

 

(И на мен ми се искат някакви промени ама) 

 

Редактирано Април 13, 2020 от nik1

[Atom]

Преди 6 часа, nik1 said:

На "разумно" ниво,  за мен, ценностите са старите (поне за ЕС) - Никой настоящ лидер не би искал да види страната си оградена с огради от съседите си, с чекпойнтове, километрични опашки на тях,...и не дай си боже митници..

Аз разглеждам ЕС като едно цяло. Когато говорим за деглобализация се разбира отказ от т.н. "свръх глобализация". Според мен при тази ситуация отношенията вътре в ЕС би трябвало да са ускорят и засилят, за сметка на външните отношения.  Това обаче може да стане само с частичен отказ от национален суверенитет на всички страни членки и делегиране на повече права на съюза като цяло. Т.е. известен федерализъм. Не чак толкова голям като в САЩ, но повече от сегашното положение.

[laplandetza]

Общо взето съгласен, Глобалната Система за Сигурност, отначало в ЕС , като общност, но после..... всъщност <фейкпандемичната криза> ще засили след време Глобализацията, сериозно ще я ускори. Напълно подкрепям , между другото. ( не ми харесват много неща, но времето настана....)

[новорегистриран2]

Преди 16 часа, Atom said:

Събитията се развиват доста по-бързо от очакванията.  Да се върнем към трите стълба на епохата (трите основни "ценности" ) според Дани Родрик:
- национална държава (национален суверенитет)
- либерална демокрация
- свръх глобализация

Според него те не могат да съществуват едновременно и ние ще трябва да се откажем от поне от една от тези "ценности". Пак според него най-добре е това да е свръх глобализацията. Ако преди година и половина това изглеждаше невъзможно или поне доста трудно, то към момента либералната демокрация и свръх глобализацията са поставени пред огромно изпитание. На пръв поглед в момента единственото което работи е "националния суверенитет" - всяка една държава се справя самостоятелно с корона-кризата.  Рано или късно обаче корона-кризата ще бъде овладяна.  При решаването на последващите икономически и социални проблеми, някои от страните няма да могат да се справят сами и на изпитание ще бъде изложена и третата ценност - националния суверенитет.

Само да вметна, че нашите бивши бракя от бившата югорепублика имат огромни проблеми и май първи в света потънаха от корона-кризата. Разни заинтересовани неоимпериалисти като властелините на Турция и Унгария пратиха помощ, въпреки че и в техните държави положението съвсем не е розово.

За Глобализацията... тя никога не е спирала и няма как да спре, освен, ако не се върнем в каменната ера. НТП позволява, но и изисква глобализацията да продължи. Единствената възможна промяна е в заинтересуваните да я има и в нейния център. Досега това беше Северозапада, а вече се измества към Юга и Изтока.

[Atom]

On 14.04.2020 г. at 6:34, новорегистриран2 said:

За Глобализацията... тя никога не е спирала и няма как да спре, освен, ако не се върнем в каменната ера. НТП позволява, но и изисква глобализацията да продължи.

Между различните човешки популации винаги са съществували и ще се съществуват обмен на хора, стоки, услуги и идеи.  Т.е. винаги ще има някакви икономически, социални, технологични, политически и културни взаимовръзки и отношения.  Това обаче не е глобализация.  Глобализация  е процесът на ускоряване на тези връзки и взаимодействия. За деглобализация говорим когато този процес върви в обратна посока.

Глобализация 1.0 може да се определи като имперска глобализация. Т.е. имаме няколко империи-ядра и съответно имперски сфери, където взаимодействието на субектите е ускорено вътре във всяка една имперска сфера. Разбира се, между различните сфери също има взаимодействие, но то е доста по-слабо отколкото вътре във всяка една отделна сфера. Процесът завършва с първата световна война.

Глобализация 2,0 започва след края на втората световна война (между двете световни войни има преходен период). Империите са сведени до две - една с лидер САЩ и една с лидер СССР. Различните страни са включени или поне гравитират към един от двата лидера, а някои се опитват да лавират между двата. Процесът завършва с краха на едната империя.

В момента сме в преходен период.  Едната възможност е Глобализация 3,0. Т.е. ускорено взаимодействие в рамките на една единствена сфера. За да е устойчива една подобна система обаче са необходими глобални институции които да я поддържат. Институциите трябва да действат глобално (планетарно), но няма значение от какъв тип са. Т.е. това може да са както институции от "имперски тип" - напр. САЩ или Китай да налагат силово глобалните правила, така  и от "републикански тип", т.е. правилата да се определят от международни институции -  напр. ООН,  СТО, СЗО, ЮНЕСКО и т.н.,  но да действат НАД правилата определяни от отделните национални държави. 

Другата възможност е деглобализация с връщане към предходния модел при глобализация 2,0 (т.е. модел с два полюса САЩ и Китай)  или дори Глобализация 1,0 и някаква многополюсна конфигурация.

 

Редактирано Май 11, 2020 от Atom

[новорегистриран2]

 

Преди 16 часа, Atom said:

Между различните човешки популации винаги са съществували и ще се съществуват обмен на хора, стоки, услуги и идеи.  Т.е. винаги ще има някакви икономически, социални, технологични, политически и културни взаимовръзки и отношения.  Това обаче не е глобализация.  Глобализация  е процесът на ускоряване на тези връзки и взаимодействия. За деглобализация говорим когато този процес върви в обратна посока.

Т.е. имаме съгласие, че икономиката стои в основата на глобализацията, разбирай стремежа към по-голяма печалба.

Цитирай

Глобализация 1.0 може да се определи като имперска глобализация. Т.е. имаме няколко империи-ядра и съответно имперски сфери, където взаимодействието на субектите е ускорено вътре във всяка една имперска сфера. Разбира се, между различните сфери също има взаимодействие, но то е доста по-слабо отколкото вътре във всяка една отделна сфера. Процесът завършва с първата световна война.

Като цяло съм съгласен, но бих добавил, че основната причина за създаването, поддържането и края на колониалните империи, отново, е нуждата от печалба на частния сектор.

Цитирай

Глобализация 2,0 започва след края на втората световна война (между двете световни войни има преходен период). Империите са сведени до две - една с лидер САЩ и една с лидер СССР. Различните страни са включени или поне гравитират към един от двата лидера, а някои се опитват да лавират между двата. Процесът завършва с краха на едната империя.

За САЩ съм съгласен, но не и за СССР. Съветският съюз има присъствие в почти всички точки на Земята, но не и влияние там! САЩ разполагат не само с военната, но и с икономическата мощ да навлязат навсякъде. Това се дължи най-вече на географията на Щатите, докато съветите бяха ограничени в това отношение... Афганистан кхъм кхъм...

Също така идеологическото ограничение не позволи на СССР да превърне глобалното си военно присъствие в стопанско такова - тегленето на кредити в долари, за да се дадат по-евтини кредити... пак в долари на другарите от Третия свят е нонсенс. Но така е, когато липсват дори елементарна икономическа логика. Накрая е ясно на всички ни какво се случи.

За истинска глобализация 2.0 бих определил само случващото се в проамериканската част от света. Създадената глобална финансова и икономическа система позволява много по-бързо разпространението на капитали, стоки, технологии, хора, идеи... Имаме постоянен стопански обмен, с невиждана бързина и ефективност... Къде го има това в СИВ?!

Естествено в основата на американския проект е печалбата за частния сектор.

Цитирай

В момента сме в преходен период.  Едната възможност е Глобализация 3,0. Т.е. ускорено взаимодействие в рамките на една единствена сфера. За да е устойчива една подобна система обаче са необходими глобални институции които да я поддържат. Институциите трябва да действат глобално (планетарно), но няма значение от какъв тип са. Т.е. това може да са както институции от "имперски тип" - напр. САЩ или Китай да налагат силово глобалните правила, така  и от "републикански тип", т.е. правилата да се определят от международни институции -  напр. ООН,  СТО, СЗО, ЮНЕСКО и т.н.,  но да действат НАД правилата определяни от отделните национални държави. 

Другата възможност е деглобализация с връщане към предходния модел при глобализация 2,0 (т.е. модел с два полюса САЩ и Китай)  или дори Глобализация 1,0 и някаква многополюсна конфигурация.

Нека разгледаме примера на ТНК Х:

Разработването и внедряването на дадена технология/продукт изисква разходи за НИД, инвестиции за пренастройване на производствени линии, набавяне на ресурси за производство, маркетинг и следпродажбено обслужване, заплати. Колкото по-нова или напредничава е технологията, толкова цената й е по-голяма.

За да бъде рентабилна цялата дейност е нужно компанията Х да извърши определен брой продажби в периода на растеж.

Иначе борда на директорите го чакат тежки моменти пред собствениците, кредиторите, и най-вече, загуба на пазарни позиции към конкурентите. А това означава, че ще трябва да се режат разходи (т.е. съкращения), по-малко поръчки към подизпълнителите и доставчиците и по-малко приходи за държавния бюджет.

Да не забравяме, че бройката на населението не е константа, а се променя. Да вземем за пример демографската пирамида на Белгия през 1970 - тя показва, че при налични х брой потребители на домашния пазар тогава, след 10-20-30 години техния брой ще е спаднал (примерно с 20%) до степен не позволяващ поддържането на нужните печалби.

Следователно дори най-големия домашен пазар има ограничен брой потребители и изисква компаниите да се обърнат към останалия свят в търсене на по-добри финансови показатели или ще трябва да застинат на едно технологично ниво.

От посочения пример се разбира, че глобализацията ще я има дори при най-яростна студена война между големите икономики. Каквито и рамки да заеме новия свят той ще бъде моделиран съобразно гореописаното.

Възможно ли е завръщане към стария империализъм? Дори да може няма да е скоро! Просто домашните пазари са твърде малки, за да гарантират нужното ниво на възвращаемост, за да бъде инвестицията в дадена технология/продукт печеливша.  Или иначе казано economy of scale...

 

[deaf]

Глобализацията е идеал. И като всеки идеал не беше възможно да бъде превъплатен в реалността. Въпреки така наречената глобализация,разстоянието между София и Лондон например,си остава същото. В буквален и в преносен смисъл. В действителност днес няма глобализация,а американизация. По-точно светът стана англо-саксонски.  

Икономиката е слуга на политиката. Справка,Брекзит...

[Atom]

On 12.05.2020 г. at 10:20, новорегистриран2 said:

Т.е. имаме съгласие, че икономиката стои в основата на глобализацията, разбирай стремежа към по-голяма печалба.

Това е доста опростено разбиране. Освен икономика/печалба имаме политика/власт и култура/идеи + екология, социални отношения и т.н.  Всичко  взето накуп влияе върху човешките отношения и мотивация. Т.е. имаме много променливи които оказват влияние на човешкото поведение, а от там и различни решения които се вземат от индивидите или от "груповите играчи" (компании, държави, други институции и т.н.). 

Да вземем например случая с Huawei и нейните технологии за 5G мрежи. Ограниченията които се налагат върху компанията нямат нищо общо с икономиката. От тези ограничения няма да спечели никой, дори и преките конкуренти (Ериксон и Нокиа). Обратно - освен Huawei загуби ще се инкасират от един куп други компании, като се започне от доставчиците на китайската компания (вкл. американски компании) и се стигне до компаниите които разработват услуги и продукти които разчитат на 5G инфраструктура. Следователно ако движеща сила беше само и единствено печалбата, то подобно ограничение нямаше да има, тъй като освен загуби то не носи нищо друго. 

Няма как да имаме глобална икономическа система, която се задвижва единствено и само от печалбата, а всичко друго - политика, социални въпроси, екология и т.н. да се решава локално и регионално. Това би означавало различните противоречия породени от политически, социални или екологични проблеми да се решават с други инструменти извън икономическите - войни, полицейско насилие и т.н. Подобна система обаче  е неустойчива и в крайна сметка ще доведе до разпад на глобалната икономическа система.

С други думи ако искаме да имаме глобална икономика и съответно глобален пазар който да разрешава икономическите проблеми ще трябва да имаме и глобални институции които да решават останалите проблеми и противоречия - социални, правни, екологични, политически и т.н. Това налага отказ от национален суверенитет, а вероятно и от демокрацията като форма на управление.  В дългосрочен етап това би могло и да се случи в някакъв момент. Понастоящем хората няма да го приемат. 

 

[новорегистриран2]

On 19.05.2020 г. at 19:35, Atom said:

Това е доста опростено разбиране. Освен икономика/печалба имаме политика/власт и култура/идеи + екология, социални отношения и т.н.  Всичко  взето накуп влияе върху човешките отношения и мотивация. Т.е. имаме много променливи които оказват влияние на човешкото поведение, а от там и различни решения които се вземат от индивидите или от "груповите играчи" (компании, държави, други институции и т.н.). 

Уви, светът, в който живеем, е далеч по-опростен и брутален, отколкото си мислите. Печалбата винаги е била движещия мотив на компаниите, просто защото те са profit-oriented организации. Всякакви идеи, култури, екологии, отношения и политики за тях не са от значение - гугъл и апъл правят ли милиарди в Китай? Правят! Фолксваген, Мерцедес и т.н. правят ли? Правят! Сименс печели ли от проектите си в Иран и Русия? Печели!

Цитирай

Да вземем например случая с Huawei и нейните технологии за 5G мрежи. Ограниченията които се налагат върху компанията нямат нищо общо с икономиката. От тези ограничения няма да спечели никой, дори и преките конкуренти (Ериксон и Нокиа). Обратно - освен Huawei загуби ще се инкасират от един куп други компании, като се започне от доставчиците на китайската компания (вкл. американски компании) и се стигне до компаниите които разработват услуги и продукти които разчитат на 5G инфраструктура. Следователно ако движеща сила беше само и единствено печалбата, то подобно ограничение нямаше да има, тъй като освен загуби то не носи нищо друго. 

Хуауей е конкурент на апъл, т.е. имаме сблъсък за господстващо място на пазара... което генерира още по-големи печалби. Нови доставчици винаги могат да се намерят и създадат в други държави.

Цитирай

Няма как да имаме глобална икономическа система, която се задвижва единствено и само от печалбата, а всичко друго - политика, социални въпроси, екология и т.н. да се решава локално и регионално. Това би означавало различните противоречия породени от политически, социални или екологични проблеми да се решават с други инструменти извън икономическите - войни, полицейско насилие и т.н. Подобна система обаче  е неустойчива и в крайна сметка ще доведе до разпад на глобалната икономическа система.

Коя глобална икономическа система не е била и не е движена от стремежа за печалба?

Цитирай

С други думи ако искаме да имаме глобална икономика и съответно глобален пазар който да разрешава икономическите проблеми ще трябва да имаме и глобални институции които да решават останалите проблеми и противоречия - социални, правни, екологични, политически и т.н. Това налага отказ от национален суверенитет, а вероятно и от демокрацията като форма на управление.  В дългосрочен етап това би могло и да се случи в някакъв момент. Понастоящем хората няма да го приемат.

И сега имаме СТО, СЗО и пр. И каква е ползата от тях?!

Редактирано Май 23, 2020 от новорегистриран2

[Atom]

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Печалбата винаги е била движещия мотив на компаниите, просто защото те са profit-oriented организации. Всякакви идеи, култури, екологии, отношения и политики за тях не са от значение - гугъл и апъл правят ли милиарди в Китай? Правят! Фолксваген, Мерцедес и т.н. правят ли? Правят! Сименс печели ли от проектите си в Иран и Русия? Печели!

Правилно - за корпорациите движеща сила е печалбата.  Корпорациите и съответно печалбата обаче не са монополист при определяне на човешкото поведение. Има един куп други играчи, които оказват не по-малко влияние от корпорациите - държави, политически партии, НПО и др.   Да вземем например науката и образованието. Движещата сила там са съвсем различни играчи и са мотивирани от  подбуди различни от печалбата. За разлика от развитието на технологиите, може да се каже, че в науката и образованието for-profit организациите имат маргинална роля. Посочи ми например един известен for-profit университет!?  Има ли достоен for-profit конкурент на Wikipedia?  Кое (поне едно) научно постижение е резултат от работата на for-profit организация?

 

Преди 2 часа, новорегистриран2 said:

Хуауей е конкурент на апъл, т.е. имаме сблъсък за господстващо място на пазара... което генерира още по-големи печалби. Нови доставчици винаги могат да се намерят и създадат в други държави.

Хуауей е конкурент на Apple само в един сегмент на пазара - телефоните, при това е на второ място. Най-големият конкурент на  Apple на този пазар е Самсунг.  При операционните системи  най-големият конкурент на Apple е Гугъл с неговия Андроид. Ако хипотетично утре Хуауей  бъде изтласкан напълно от пазара на телефони (дори и в Китай), огромната част от потребителите които са го използвали няма да преминат на Епъл,  а на друг андроид-телефон.

Санкциите срещу Хуауей не са заради телефоните, а заради 5G инфраструктурата. Там на практика компанията няма конкурент.  Другите играчи са Ериксон и Нокиа, но и при двете компании от една страна продуктите им са по-скъпи, а от друга с по-ниска производителност.  Ситуацията е такава, че ако Хуауей не се допуска до изграждане на 5G инфраструктура  загуби ще претърпят всички for-profit играчи, които са заинтересовани от масовото въвеждане на 5G, включително Епъл, Гугъл и т.н. Те вече са инвестирали един куп пари разчитайки на тази инфраструктура, а инфраструктура все още няма.

Дори Ериксон и Нокиа не са заинтересовани от тази ситуация. В момента те са подложени на огромен натиск едновременно да намалят цените и в същото време да увеличат производителността на собствената си 5G технология.  Те обаче са направили каквото са направили за 5G и в момента развойните им звена изцяло са заети със следващото ниво - 6G,  където смятат, че са в състояние да заемат  лидерска позиция и да изпреварят китайците. Сега ги принуждават да се откажат и да се върнат върху допълнително "доработване" на 5G - нещо което самите компании смятат да безперспективно. 

С други думи ако търсиш for-profit мотивация за елиминация на Хуауей от 5G инфраструктурата, то такава няма. Нито в Епъл, нито в Гугъл, нито в която и да е друга американска или европейска корпорация. Дори преките конкуренти - Нокиа и Ериксон не са заинтересовани от тази ситуация. Мотивацията е от съвсем различен характер, извън бизнеса.

[новорегистриран2]

On 23.05.2020 г. at 16:42, Atom said:

Хуауей е конкурент на Apple само в един сегмент на пазара - телефоните, при това е на второ място. Най-големият конкурент на  Apple на този пазар е Самсунг.  При операционните системи  най-големият конкурент на Apple е Гугъл с неговия Андроид. Ако хипотетично утре Хуауей  бъде изтласкан напълно от пазара на телефони (дори и в Китай), огромната част от потребителите които са го използвали няма да преминат на Епъл,  а на друг андроид-телефон.

Санкциите срещу Хуауей не са заради телефоните, а заради 5G инфраструктурата. Там на практика компанията няма конкурент.  Другите играчи са Ериксон и Нокиа, но и при двете компании от една страна продуктите им са по-скъпи, а от друга с по-ниска производителност.  Ситуацията е такава, че ако Хуауей не се допуска до изграждане на 5G инфраструктура  загуби ще претърпят всички for-profit играчи, които са заинтересовани от масовото въвеждане на 5G, включително Епъл, Гугъл и т.н. Те вече са инвестирали един куп пари разчитайки на тази инфраструктура, а инфраструктура все още няма.

Дори Ериксон и Нокиа не са заинтересовани от тази ситуация. В момента те са подложени на огромен натиск едновременно да намалят цените и в същото време да увеличат производителността на собствената си 5G технология.  Те обаче са направили каквото са направили за 5G и в момента развойните им звена изцяло са заети със следващото ниво - 6G,  където смятат, че са в състояние да заемат  лидерска позиция и да изпреварят китайците. Сега ги принуждават да се откажат и да се върнат върху допълнително "доработване" на 5G - нещо което самите компании смятат да безперспективно. 

С други думи ако търсиш for-profit мотивация за елиминация на Хуауей от 5G инфраструктурата, то такава няма. Нито в Епъл, нито в Гугъл, нито в която и да е друга американска или европейска корпорация. Дори преките конкуренти - Нокиа и Ериксон не са заинтересовани от тази ситуация. Мотивацията е от съвсем различен характер, извън бизнеса.

Това е широко разпространето вярване (което не е без доза вярност), НО... фокусът за растеж на Апъл, както и на Хуауей е в големите масиви данни, тяхното съхранение и обработка. Иначе казано облачни услуги, квантови компютри и т.н. Апъл заедно с Амазон и Гугъл е сред най-големите в този сектор. В цялата история 5Г е просто технологията за по-бърз пренос на данните... вече се разработва 6Г, която трябва да бъде по-евтина и достъпна за масовите потребители - например телефонна сметка в Корея с 5Г мобилен интернет е около 100 долара.

Дали Хуауей ще доставя платформите за 5Г е от временна важност, винаги може някой друг да се появи, а рано или късно ще се появи и 6Г. Важното е кой съхранява и обработва големите данни, и изобщо кой има достъп до тях. Защото е логично, даден доставчик (хуауей) на хардуеър да предлага в пакет и допълнителни услуги, които да са по-евтини от тези на конкуренцията (апъл).

И дядо Си, с най-голямата и мощна система за следене, като има достъп до тайните от "големите данни" на Запада ходи и се конкурирай с него.

А бъдещето е насочено именно към трупане на големи данни било то от умни градове, потребителски навици, правителства и т.н.

Цитирай

Правилно - за корпорациите движеща сила е печалбата.  Корпорациите и съответно печалбата обаче не са монополист при определяне на човешкото поведение. Има един куп други играчи, които оказват не по-малко влияние от корпорациите - държави, политически партии, НПО и др.   Да вземем например науката и образованието. Движещата сила там са съвсем различни играчи и са мотивирани от  подбуди различни от печалбата. За разлика от развитието на технологиите, може да се каже, че в науката и образованието for-profit организациите имат маргинална роля. Посочи ми например един известен for-profit университет!?  Има ли достоен for-profit конкурент на Wikipedia?  Кое (поне едно) научно постижение е резултат от работата на for-profit организация?

Как държавите, партиите, НПО, образователните институции и пр. биха оцелели без печалбите на частния сектор?! Един университет като Харвард с бюджет от 40 млрд. щ.д. (2 пъти по-голям от държавния бюджет на България) от къде ги взима тея пари?!

В основата на всичко е стремежа към печалбата на частния сектор, няма ли я се получава нещо като Куба, Венецуела, Северна Корея... Ама и там има неформална частна икономика.

Редактирано Май 25, 2020 от новорегистриран2

[Jonus]

On 9/28/2018 at 1:38 PM, Atom said:

According to economic historians, the true globalization of the economy began with the industrial revolution. This is the so-called globalization 1.0, and the period ends with the First World War. After the Second World War, a qualitatively new process in the world economy or globalization 2.0 began, culminating in the period 1990-2008. However, it seems that the 2.0 model is exhausted. 10 years after the crisis in 2008, the world is facing a choice - reform of rules and institutions in order to move to globalization 3.0 or active deglobalization.

Recently, more and more economists have argued that at this time the world is unable to build new rules and institutions and deglobalization is inevitable. It is obvious that whether the process is irreversible or not, in the next 1-2 decades the world will be in transition. A transition, however, it is not clear what it will lead to. 

So what do you think we will have in 20 years? The options I think are 3.

- a world with a global economy and qualitatively new institutions and rules - or the world of globalization 3.0

- a world with a de-globalized economy, but with several zones, each of which will have a mini-global "own economy" and its own rules, and there will be some fairly stable relations between the different zones. 

- the transition is not over yet - ie. a globalized economy, but without clear zones, without common or at least local rules and without stability. 

 

Тъй като светът става все по-свързан, тези неща ще се влошават. Мислите ли, че ще видим глобална промяна в настроенията за спиране на глобализацията?

[Jonus]

On 15.07.2021 г. at 5:23, Jonus said:

Тъй като светът става все по-свързан https://kodi.bio/ https://mobdro.bio/ , тези неща ще се влошават. Мислите ли, че ще видим глобална промяна в настроенията за спиране на глобализацията?

Разбрах това, ...