Отиди на
Форум "Наука"

Юнгианска психология


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

Защото този архетип излъчва властови подтици и тласка малкия съзнаван Аз към това, което той може да бъде, разбира се, в рамките на възможностите на своя вид, за разлика от това, което е сега като себеоценка.   

Това е едно изключително проникновено наблюдение на Юнг и наистина, почти няма човек, който да не споделя онова смътно и не много ясно усещане, че цял живот се върти в орбита около някакъв собствен, по-висш, центробежен център. От къде, ако не от това място, се появяват онези внезапни озарения от типа на - "тази работа убива душата ми" или "пропускам в живота си нещо важно"?

Защо едни хора оставят дълбоки следи в нас, а други дори не ги забелязваме? Дали е само поради комплекси/непълноценности и лични интереси или има фактори, които са извън постиженията на собствения ни разум? Тези властови подтици, доколко са продукт на този архетип и кога със сигурност не са? Как човек разбира разликата и има ли такава? И т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 585
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

Т.е. моралният проблем е въпрос на самоконтрол и отношение към собствената личност, но цялостната (Self). С други думи към архетипа на целостността. Защото този архетип излъчва властови подтици и тласка малкия съзнаван Аз към това, което той може да бъде, разбира се, в рамките на възможностите на своя вид, за разлика от това, което е сега като себеоценка.   

Харесах това, докато изучавах Сянката:

"Сянката е морален проблем, който предизвиква цялата его-личност, защото никой не може да осъзнае сянката без значителни морални усилия. За да осъзнаеш това, трябва да признаеш тъмните аспекти на личността като присъстващи и истински. Този акт е основното условие за всякакъв вид самоусъзнаване". Карл Юнг; Aion; CW 9; Част II; Страница 14.

Има някаква неяснота при Юнг що се касае до морала. От една страна  "Моралните възгледи не се допират до Колективното несъзнавано", от друга твърди, че го носим в себе си: "Моралността не се налага отвън; ние имаме в себе си от самото начало - не закона, а нашата морална природа, без която колективният живот на човешкото общество би бил невъзможен". Обаче Колективното несъзнавано според него е един феномен на природата, този резервоар не е отделен от нея, а е атрибут. С което съм съгласна, защото Съзнанието е атрибут на Вселената, свойство, възможност, при това еволюционно възможна. От друга страна понякога говори за "морална свобода" каквото и да разбира под това (също не става много ясно).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, *abi* said:

Според мен грешите по отношение на всеки Пешо, който няма време "за глупости". Воден от благородните си намерения да пръска мазоли, някой (бих казала всеки пети) Пешо го прави и от завист и злоба към по-умелите и компетентните, умело прикрити като трудолюбие, амбиция и конкурентноспособност, в които той абсолютно вярва. И това се наблюдава в почти всяка работна среда достатъчен брой служители.

Мисля, че говорите за Пешовците, които са намерили по-лесно от други хора своето призвание или просто изпитват удоволствие от самия труд. Разбира се, че ги има. Но абсолютно не е вярно, че всеки който се скъсва от работа и трупа компетенции е подходящ за пример. Напротив, много такива хора буквално минават през трупове за да постигнат целите си. Наричаме ги кариеристи и в никакъв случай не са добър пример "за подражание". Но не можем да ги съдим - за тях това е правилното...Въпросът е - ние като тях ли сме?

Any large company composed of wholly admirable persons has the morality and intelligence of an unwieldy, stupid and violent animal. ~Carl Jung; CW 10; Page 228

Може пък онзи на дивана да педусеща, че не е (и няма да бъде) част от това дружество, но възхитителните лица да го въвеждат в заблуди, че са само и единственото решение, като той се вайка, че по някакви неясни на него причини отказва да е част от тях. Да ви е хрумвало, че подсъзнателно се съпротивлява на моделите? 

 

Конкретизирах, като казах, че става дума за компетентност и умение, не за кариеризъм независимо от цената или на всяка цена. Не отричам явлението, което описвате, то се наблюдава масово, но ако човекът не е добър специалист, т.е., ако компетенцията му е не е висока, и най-здравия парашут или гръб, връзки, не са в състояние да променят реалността на неговата некомпетентност. Но в местата, където не компетентността е водещият фактор, се създават условия за корупция и цялата фирма, система, а след време и самото общество се корумпира.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, caress… said:

Това е едно изключително проникновено наблюдение на Юнг и наистина, почти няма човек, който да не споделя онова смътно и не много ясно усещане, че цял живот се върти в орбита около някакъв собствен, по-висш, центробежен център. От къде, ако не от това място, се появяват онези внезапни озарения от типа на - "тази работа убива душата ми" или "пропускам в живота си нещо важно"?

Защо едни хора оставят дълбоки следи в нас, а други дори не ги забелязваме? Дали е само поради комплекси/непълноценности и лични интереси или има фактори, които са извън постиженията на собствения ни разум? Тези властови подтици, доколко са продукт на този архетип и кога със сигурност не са? Как човек разбира разликата и има ли такава? И т.н.

Мисля, че сънищата, снихронностите (тези сякаш казващи ни нещо събития), предчувствията и подобните са много силни индикации за това. Но докато емпирично не се провери подтикът, трудно е да узнаем със сигурност (а понякога сякаш не трябва да узнаваме или не успяваме да разберем). Някои хора обаче са развили частични способности - например много лесно тълкуват непознат човек според първо впечатление. В 95% от случаите то не ги лъже. Което за мен е още един признак, че комуникираме със света по все още непознати ни механизми, като ако не се лъжа Юнг е първият поне опитал се да ги изследва през науката (до колкото му е позволявало времето и въпреки отказите за сътрудничество).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, *abi* said:

Мисля, че сънищата, снихронностите (тези сякаш казващи ни нещо събития), предчувствията и подобните са много силни индикации за това. Но докато емпирично не се провери подтикът, трудно е да узнаем със сигурност (а понякога сякаш не трябва да узнаваме или не успяваме да разберем). Някои хора обаче са развили частични способности - например много лесно тълкуват непознат човек според първо впечатление. В 95% от случаите то не ги лъже. Което за мен е още един признак, че комуникираме със света по все още непознати ни механизми, като ако не се лъжа Юнг е първият поне опитал се да ги изследва през науката (до колкото му е позволявало времето и въпреки отказите за сътрудничество).

Да, имате право да споменете синхроничността, но тя, както и интуицията, при мен са под много голяма питанка, тъй като не мога да кажа с ръка на сърцето, че приемам дадените от Юнг обяснения безрезервно, въпреки че имам и такъв опит. Спомням си бегло една любовна история, в тази връзка, на доста известни имена, които ми изскочиха от главата, но общо взето историята е следната. И двамата при срещата си започват да изпитват низ от мистериозни синхроничности и дори се женят, но само след година бракът им се разпада. В такива ситуации винаги звучат в главата ми думите на Юнг - "онова, което не го осъзнаваме, го преживяваме или мислим като съдба."

Имам и особени резерви към хора, които твърдят, че могат да разгадаят човек само по първо впечатление. Ние самите не познаваме себе си, а прекарваме със себе си целия си живот.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, caress… said:

Конкретизирах, като казах, че става дума за компетентност и умение, не за кариеризъм независимо от цената или на всяка цена. Не отричам явлението, което описвате, то се наблюдава масово, но ако човекът не е добър специалист, т.е., ако компетенцията му е не е висока, и най-здравия парашут или гръб, връзки, не са в състояние да променят реалността на неговата некомпетентност. Но в местата, където не компетентността е водещият фактор, се създават условия за корупция и цялата фирма, система, а след време и самото общество се корумпира.

Не може да очакваме от всеки човек да попадне на правилното място, с правилните колеги, в правилната позиция, точно в целта на избора си, че и да го е направил изначално верният! Това е идеалът и почти не се среща. На практика това са изключенията.

В противен случай всеки щеше да си е на мястото, а Юнг щеше да разсъждава върху някакви други науки.

Освен това работата не е единственото средство за себереализация. Човек може да си работи умерено-добре (нека има по-компетентни и целеустремени от него) и неговият вихър да е в танцовата зала след 19.00 където напълно непрофесионално, дори не до там умело и талантливо да реализира своите положителни страни - в социалната среда, с занимание, което му доставя истинско удоволствие без да е печелившо в широко приетия смисъл.

Защо толкова държите на реализирането чрез компетентност и скъсване от работа? Смятате ли, че тя прави хората пълноценни? Компетентност се добива на различни нива. Приставете си примерно една счетоводна къща, в която всички стават еднакво компетентни и ...? Ако няма конкурентна среда, човекът загубва мотивация. Ако пък всички са еднакво заменими, няма място за растеж...Или конкурс за най-добър чистач - колко компетнтен се очаква да бъде той? И какво се случва, когато се изчерпа възможността да станеш по-компетентен, когато си научил всичко.

Трябва да приемете, че има хора които не се стремят към такива цели. Това, че се оплакват, че гледат другите, открито или тайно завиждат е заради натрапени модели. "Ти си добър само ако...!". Светът е пълен и с хора, които не робуват на общите идеали и се чувстват достатъчно добре реализирани. Без да очакват прекалено много от живота и без да стават крадци на чуждото щастие. Веднага се сещам за една двойка, която си отвори магазинче тип лавка и дори не конкурират с работно време съседните подобни. Нито са по-добри от съседите, нито по лоши, нито работят с 4 часа повече. Не работят в Неделя, защото се грижели за някаква тяхна градинка, някъде в околностите. Нито съм ги чула да се оплакват (за разлика от късащите се от работа съседи), нито да страдат, че не са се издигнали в този живот като нещо повече от продавачи на кафе...Каква точно компетентност да развият? Как се продават вафли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 минути, caress… said:

Да, имате право да споменете синхроничността, но тя, както и интуицията, при мен са под много голяма питанка, тъй като не мога да кажа с ръка на сърцето, че приемам дадените от Юнг обяснения безрезервно, въпреки че имам и такъв опит. Спомням си бегло една любовна история, в тази връзка, на доста известни имена, които ми изскочиха от главата, но общо взето историята е следната. И двамата при срещата си започват да изпитват низ от мистериозни синхроничности и дори се женят, но само след година бракът им се разпада. В такива ситуации винаги звучат в главата ми думите на Юнг - "онова, което не го осъзнаваме, го преживяваме или мислим като съдба."

Имам и особени резерви към хора, които твърдят, че могат да разгадаят човек само по първо впечатление. Ние самите не познаваме себе си, а прекарваме със себе си целия си живот. 

Може би не са разбрали добре синхроничностите. Проблемът е разбирането на посланията им. Самата аз не мога да ги схвана в 99% от случаите. Може тяхното послание да е било НЕ. Но те упорито да са виждали ДА.

От както се появи Юнг (с тази тема като някак си се скачих с нея) и най-после се зачетох по задълбочено, числото 11 ми се появява почти непрекъснато. Дори в сън се яви (а това ми стори направо прекалено). Нямам и грам представа защо, но появяването е с прекалена честота, за да не го отчета като синхронност.

О, повярвайте ми, познавам от първа ръка такъв човек и от както се помня наблюдавам този процес. В осем от десет случая е вярно първото му впечатление. Психолог по образование, непрактикуващ, за това не е развивано професионално - силно инстинктивно е. За съжаление не се "заразих" с тази невероятна способност, а понякога много ми се е искало малко повече да я притежавам... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, *abi* said:

Защо толкова държите на реализирането чрез компетентност и скъсване от работа? Смятате ли, че тя прави хората пълноценни? Компетентност се добива на различни нива. Приставете си примерно една счетоводна къща, в която всички стават еднакво компетентни и ...? Ако няма конкурентна среда, човекът загубва мотивация. Ако пък всички са еднакво заменими, няма място за растеж...Или конкурс за най-добър чистач - колко компетнтен се очаква да бъде той? И какво се случв

Да, така е, смятам, че единственият успешен и цивилизован, мирен начин за еволюция на човешкия вид е чрез компетенция, отговорност и работа. За мен това са трите крайъгълни камъка, най-общо и обобщено казано - критериите, изграждащи всеки съзнателен човек. Но това е идеал, а не всеобща реалност. 

Да вземем примера с чистач или водопроводчик. Когато възлагаме задача на някой друг да почисти офиса ни или да ни поправи бойлера, ние винаги очакваме възложената работа да бъде свършена възможно най-отговорно и най-добре. Би било доста хм, досадно, да установим, че уж, добре поправеният бойлер, още на следващата сутрин след поправката отказва да работи. Или да ни посетят важни клиенти, а лобито да не е добре почистено...При това положение аз не бих се обадила на същия водопроводчик или чистач, а бих разпитала отново и ползвала препоръки. По същия начин е във всяка сфера на нашия живот - човек е в правото си да очаква, дори да изисква професионално и компетентно обслужване. Представете си някой некадърен, но с достатъчно връзки архитект да построи сграда, която да се срути неочаквано. Некомпететността може и да е опасна, не само досадна...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

2 в 1

1. Разбирам последното и принципно е вярно. Но! За съжаление болшинството от хората са на неправилното място, в неправилния момент. Като трудолюбието е присъща на по-малък % хора. Останалата част са посредствено-трудолюбиви или мързеливи. За това конкуренцията е един вид естествен процес. Значи ли това, че до един няма се реализират? Не, ще се реализират като личности защото те намират смисъл в други дейности, странични на работния процес. Компетентността (и качеството) също така са свързани със стандарти, които по места са ниски, липсва нужното обучение, както и необходимия контрол за достигане на заложен стандарт. За това един човек може да живее с впечатлението, че върши дадена работа много добре, но преместен на по-висок стандарт да се окаже малоценен. Освен това желанието за развиване на компетентност не е универсално, нито е присъщо всеки му. То не е някаква даденост, с която разполагаме всички. Обикновено го правим само за области, които са ни крайно интересни, за това няма как да очакваме повсеместно да се случи подобно нещо. На нас японците може да ни се струват почти перфектни, но това е поради видимия стандарт, контрола и традицията за постигането му. Предвид самоубийствата не може да се каже, че такъв стандарт прави хората щастливи и реализирани - докато перфекционизмът там е почти култов, почти идеален за страничния наблюдател. Много от тях са роботизирани марионетки, които въобще не са на правилната за тях житейска линия. За разлика от тях нашето Западно общество някак си по-лесно снишава стандарта дори в името на духовното. Мисля, че по-трудно ще намерим японци заселени трайно в Индия от европейци - предположение, нямам данни. Имам резерви срещу един толкова перфектен свят, защото не е психологически присъщ на всеки.

Накратко - вие може да срещнете човек, който е крайно компетентен за Древен Египет, дори без да е следвал Египтология. Същевременно да е посредствен в работата си, но на едно задоволително ниво, за да се задържи на нея (необходимост). Въпреки това той отговорно ще отива там всеки ден, ще се придържа към стандарта и дефакто - работи. Изпълнява условията - компетентност, отговорност, работа - но не се събират на едно и също място (в офиса). Критериите са изпълнени.

Искате ли едно упражнение в две части? Хайде съвсем позитивно да приемете, че за следващата година, че винаги попадате на добри специалисти, които отговарят на Вашите стандарти. Да видим дали ще се промени матрицата. Второто е Огледало - помислете над това, защо тези хора предизвикват дискомфорт. ( Предлагам и втората част, защото съм минала през абсолютно същия дискомфорт и когато се огледах, открих своите области на некомпетентност, безотговорност и мързел, причините за тях и това много бързо ме помири със Света.) 

2. Благодаря за статията, прочетох я. Общо взето съвпада с моите виждания, защото в синхронностите за сега не съм намерила "смисъл". Ако изобщо мога да говоря за смисъл, то е от опит. Забелязала съм, че такива събития се появяват много често при две ситуации - а) когато човек е под високо емоционално напрежение (Вашите приятели) б) когато човек започне да се ровичка в себе си и "вселенското". Иначе са спорадични, до там, че могат да бъдат забравени (а както писах преди хората, несънуващи живи сънища, ги забравят по-лесно). Опитът ми до сега казва следното - синхронностите са индикатор за приближаването към центъра на Мандалата. Не говоря за някакво послание, а са като проявите на интуицията, предчувствията и т.н. Предполагам, че в някакъв "смисъл" потвърждават съществуването на Колективното несъзнавано. Юнг е бил много предпазлив при лекции и в писмен вид, но приживе близките му издават някои подробности, които показват, че е не е бил чак толкова рационално настроен. Струва ми се, че той е имал много дълбок интерес към ирационалното.

Ако на този етап съм скептична - това е относно тълкуването на сънищата. Имам си хипотеза - Юнг е бил много добър Психолог и съответно тълкуванията му някак си понапаснати за чрез това, което човекът срещу него е разкривал чрез Съзнаваното. Искам пак да прочета за връзката му с Паули, имам доста да преглеждам по други теми.

Сега най-много ме занимава как човек разбира архетипа на своята Анима/Анимус. Има ли някаква методика да се справи сам?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, *abi* said:

Има някаква неяснота при Юнг що се касае до морала. От една страна  "Моралните възгледи не се допират до Колективното несъзнавано", от друга твърди, че го носим в себе си: "Моралността не се налага отвън; ние имаме в себе си от самото начало - не закона, а нашата морална природа, без която колективният живот на човешкото общество би бил невъзможен". Обаче Колективното несъзнавано според него е един феномен на природата, този резервоар не е отделен от нея, а е атрибут. С което съм съгласна, защото Съзнанието е атрибут на Вселената, свойство, възможност, при това еволюционно възможна. От друга страна понякога говори за "морална свобода" каквото и да разбира под това (също не става много ясно).

Да, не се допират, защото Юнг смята морала за личен, а не за изобретение на обществото. Вие го пишете в този цитат. Като обективен елемент на природата колективното несъзнавано няма морал, какъвто също няма природата, защото моралът предполага съзнание за Аз, за моята отделност или част от общото. Моралът е автономен психичен принцип, който се нарушава, когато се върви рационално срещу архетип, в обществен смисъл срещу нрави, обичаи, традиции, тогава се намесва съвестта. Моралната колизия се поражда на тази основа, още повече, че моралните въпроси по правило са страшно енергетично (т.е. чувствено) натоварени, сиреч нямат ясно рационално решение. Интелектът самостоятелно не може да ги реши без примиряването на противоположностите, чрез включване в сметките на душевните чувствени фактори.

Цитирай

Въпросът  е  обаче  как  изглежда  каузалната,  евентуално несъзнавана  мотивация  на  решението,  което  той  възприема  като  свободно  взето.  Тя  може  би  е колкото „act of God", толкова и природна катастрофа. Струва ми се, че на този въпрос не може да се  отговори,  защото  корените  на  моралното  чувство  за  свобода  са  непознати  и  все  пак съществуването им е така сигурно, както и това на възприеманите като принуда инстинкти.

При това моралното решение е предоставено на човека. Но той трябва да знае за какво взема решение и какво прави; ако се подчини, той не следва само собственото си желание, а ако откаже, не нарушава само своя собствен замисъл („Еон“).

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 32 минути, *abi* said:

Сега най-много ме занимава как човек разбира архетипа на своята Анима/Анимус. Има ли някаква методика да се справи сам?

По този въпрос е бил едностранчив по обективни причини. Понеже е бил мъж, не пише почти нищо за Анимус. Търсете книгите на неговите сътруднички  и последователки. Съответно тук може да се каже нещо за тези архетипи от женско-мъжка гледна точка, разделно, така да се каже, едностранчиво. Едно е сигурно - изведени извън несъзнаваното, когато са обсебили съзнанието на някой индивид и се срещнат отвън, вместо да се държат деликатно вътрешно като психични фактори за собсвена употреба, те са страшно дразнещи и нетърпими. Изобщо не се понасят.:bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, *abi* said:

Сега най-много ме занимава как човек разбира архетипа на своята Анима/Анимус. Има ли някаква методика да се справи сам?

Сам е почти невъзможно, винаги е необходим друг човек. Може би в тази книжка има повече за методологията. Това, което наблюдаваме в живия живот е, че след 40 успешно интегрираната анима в мъжете ги прави по-зависими, по-склонни да се съобразяват и да показват чувствата си, по-меки, топли и човечни, търсещи съгласие, а не противостояние или битката, за да са герои. При жените се наблюдава обратния процес - от зависими от отношенията и поставящи нуждите на другите на първо място или опитващи се да се подстроят под нуждите на мъжа и децата, се променят с по-силна тяга към самостоятелност, занимания със себе си и заради себе си, независимост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Incorrectus said:

Като обективен елемент на природата колективното несъзнавано няма морал, какъвто също няма природата, защото моралът предполага съзнание за Аз, за моята отделност или част от общото.

Точно тази неяснота ме притеснява, защото при приматите се наблюдават някакви, биха могли (да бъдат сметнати за такива) морални  зачатъци в постъпките. И ако Съзнанието е атрибут на Вселената, а моралът е елемент на съзнателната дейност, защо да се отделя едното от другото? Зная, че мислите за моралната свобода са много привлекателни, а ограниченията понякога крайно неприятни, но като продукт на Съзнанието моралът не може да се отделя. Значи моята логика казва следното - Ако Колективното несъзнавано е обективен елемент на природата, като се отнася пряко към Съзнанието "резервоар на натрупан опит" (цитирам), този опит не може да се трупа без гъвкавия морал. Може да е изключително гъвкав моралът, но "без морал" архетипите нямат образи. Всяко тяхно описание и разбиране е и етично-морално натоварено. Дори и в примерите за примитивните племена всяка история разкирав морални елементи - дървото-дух помага (помощта е морален ангажимент) или чудовището вреди (също морално натоварен образ). Ако архетипът няма морална ангажираност към човека, той няма никакъв смисъл да се прояви, защото ролята му загубва авторитетност.

И яз някак си виждам процесът като обратен Аз към Колективното несъзнавано - тогава в него се натрупва и "морал". Всъщност точно този процес е описан в Битите, но наопаки. Божеството създава един вид без-азовите Адам и Ева, но ги наказва за неетична постъпка. Или Божеството е морално или Адам и Ева го натоварват с морален ангажимент. От там насетне Творецът е олицетворение на Висшата справедливост и Милосърдието - въплътява цялата възможно етика и морал, включително е и ревниво.

Дори да приемем, че Колективното несъзнавано е с толкова древни корени, колкото първия жив организъм поел по своя път, то в даден момент в него се трупат първите еволюционни съзнателни елементи, а там някъде са наченките на морала - необоходим за настоящия ев. етап.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

Това, което наблюдаваме в живия живот е, че след 40 успешно интегрираната анима в мъжете ги прави по-зависими, по-склонни да се съобразяват и да показват чувствата си, по-меки, топли и човечни, търсещи съгласие, а не противостояние или битката, за да са герои. При жените се наблюдава обратния процес - от зависими от отношенията и поставящи нуждите на другите на първо място или опитващи се да се подстроят под нуждите на мъжа и децата, се променят с по-силна тяга към самостоятелност, занимания със себе си и заради себе си, независимост.

Горките мъже! Не се шегувам :)

Благодаря за книжката, ще я прегледам и ще задам въпроси ако се породят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, *abi* said:

Горките мъже! Не се шегувам :)

Благодаря за книжката, ще я прегледам и ще задам въпроси ако се породят.

Хах, да, може да се каже, че радикалният феминизъм днес, който ако бъде разгледан като част от колективната промяна в архетипите, допринася за такова състояние на нещата в по-развитите общества. И да, тази тенденция е очевидна не само на индивидуално ниво, но за мен е по-скоро типична проява на явлението "идейно обсебване".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 13 часа, *abi* said:

И ако Съзнанието е атрибут на Вселената, а моралът е елемент на съзнателната дейност, защо да се отделя едното от другото? 

И яз някак си виждам процесът като обратен Аз към Колективното несъзнавано - тогава в него се натрупва и "морал". Всъщност точно този процес е описан в Битите, но наопаки. Божеството създава един вид без-азовите Адам и Ева, но ги наказва за неетична постъпка. Или Божеството е морално или Адам и Ева го натоварват с морален ангажимент. От там насетне Творецът е олицетворение на Висшата справедливост и Милосърдието - въплътява цялата възможно етика и морал, включително е и ревниво.

По отношение на съзнанието - не ги отделям. Да, каузално, разбира се, то е продукт на несъзнаваното. Вече няколко пъти казвам, че границата между несъзнавано и съзнание е плуваща и условна. Просто локализирам „местоположението“ на морала. Моралната колизия възниква тогава, когато трябна да се вземе самостоятелно решение, което заради свободната воля - енергията на Аз-а - може да поведе човека contra naturam. В животинския свят такъв проблем не съществува. Животното живее като част от своята природна среда, живее в несъзнваваност за себе си. Няма диференцирано аз-ово съзнание, няма опасност от дисоциация чрез нарушаване на собствената идентичност с природата. Примери в това отношение са актуални. Няма животински вид, който да руши своята природна среда в човешки мащаби. Човекът унищожава своята среда, което е дейност именно contra naturam. 

В крайна сметка това е дългосрочен еволюционен механизъм. Ще оцелее не моралният или мислещият, а приспособеният, неосъзнатият. Защото мислещият винаги може някъде да сбърка, докато неосъзнатият е недиференцирана част от природата. Той и неговите подобни ще съществуват, образно казано, докато съществува природата.

От Битие става ясно, че да имаш съзнание (да осъзнаеш своята голота), да знаеш добро и зло е равносилно на това да бъдеш Бог, а следователно да правиш каквото си искаш. Да, но това природата не го разрешава. Отнема ти безсмъртието, живееш кратко, за да не би ако заживееш вечно да направиш много поразии срещу естеството.

В „Отговор на Йов“ Юнг показва, че божеството е неморално. Морален е Йов, а старозаветното божество се държи като негов съперник, непрекъснато му иска обяснения и се хвали единствено със своята мощ. Това може да се види в текста. Божеството не разбира въпроса на Йов, защото е неосъзнато. В Битие е същото. В текста не се вижда никаква висша справедливост, а божеството се държи като егоистичен диктатор, загрижен за своята власт, която пази силово с меч и Херувим. Христос, Синът Божи, е морален, но това е вече друг въпрос.

Цитирай

3/22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 
3/24. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аби, вижте също Отношенията между его и несъзнавано ако не сте я чела още. 

За да се долови нещо от анима/анимус, егото следва да е в състояние на пълна дисоциация от тях. Такива моменти са трудни и редки за самостоятелно постигане, дори за обучените и опитни терапевти. 

За мен, добър критерий за интеграция, е отсъствието на момента "осъждане на Другия". Такива хора са единици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Incorrectus said:

По отношение на съзнанието - не ги отделям. Да, каузално, разбира се, то е продукт на несъзнаваното. Вече няколко пъти казвам, че границата между несъзнавано и съзнание е плуваща и условна. Просто локализирам „местоположението“ на морала. Моралната колизия възниква тогава, когато трябна да се вземе самостоятелно решение, което заради свободната воля - енергията на Аз-а - може да поведе човека contra naturam. В животинския свят такъв проблем не съществува. Животното живее като част от своята природна среда, живее в несъзнваваност за себе си. Няма диференцирано аз-ово съзнание, няма опасност от дисоциация чрез нарушаване на собствената идентичност с природата. Примери в това отношение са актуални. Няма животински вид, който да руши своята природна среда в човешки мащаби. Човекът унищожава своята среда, което е дейност именно contra naturam. 

В крайна сметка това е дългосрочен еволюционен механизъм. Ще оцелее не моралният или мислещият, а приспособеният, неосъзнатият. Защото мислещият винаги може някъде да сбърка, докато неосъзнатият е недиференцирана част от природата. Той и неговите подобни ще съществуват, образно казано, докато съществува природата.

От Битие става ясно, че да имаш съзнание (да осъзнаеш своята голота), да знаеш добро и зло е равносилно на това да бъдеш Бог, а следователно да правиш каквото си искаш. Да, но това природата не го разрешава. Отнема ти безсмъртието, живееш кратко, за да не би ако заживееш вечно да направиш много поразии срещу естеството.

В „Отговор на Йов“ Юнг показва, че божеството е неморално. Морален е Йов, а старозаветното божество се държи като негов съперник, непрекъснато му иска обяснения и се хвали единствено със своята мощ. Това може да се види в текста. Божеството не разбира въпроса на Йов, защото е неосъзнато. В Битие е същото. В текста не се вижда никаква висша справедливост, а божеството се държи като егоистичен диктатор, загрижен за своята власт, която пази силово с меч и Херувим. Христос, Синът Божи, е морален, но това е вече друг въпрос.

Много хубав анализ, достоен за коментари и размисли.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ето и окултно за смисъла на сънища:

https://megavselena.bg/synishtata-ne-se-sbydvat-te-sa-realnost/

"Сънищата не се сбъдват, те са реалност

00160.jpg

Изследване, проведено от университета Джон Хопкинс (САЩ), е установило преди няколко години, че интуицията на бременните жени за пола на бъдещото дете е вярна в 70% от случаите.

Но ето че сънищата на бременните, свързани с пола на бъдещото дете, се оказват верни в 100% от случаите.

Сънищата дават информация, която вече присъства някъде в дълбините на човешкото съзнание. Те често сочат това, което е необходимо на човека за растеж, постижение на психическа хармония, здрави отношения с другите и т.н., пише Psychology Today.

Те помагат да се избере правилният път и напомнят за незавършени дела. Сънищата са истински фабрики за производство на смисли. И никога не лъжат.

Писателят Том Робинс твърди, че сънищата не се сбъдват – те са реалност. А когато говорим за сбъдващи се сънища, то обикновено имаме предвид осъществяване на нашите честолюбиви замисли или желания.

Сънят е свързан по най-непосредствен начин с момента на пробуждане. Когато се спука „сапуненият мехур“ на нашият сън, ние за миг получаваме възможност да надникнем в своето собствено подсъзнание и да извлечем оттам някои образи, които се отнасят до това, какви трябва да бъдем. Изглежда, нашият мозък непрестанно работи над реализацията на нашия потенциал ден и нощ.

Има неща, които е невъзможно да се видят през деня при ярка светлина – звездите, например. За да видим някои неща, ни е необходима тъмнина. Можем да си блъскаме главите над решаването на проблемите много дълго, а след това то идва насън – на сребърен поднос.

Излиза, че опитите да решим проблемите без информацията, която се съхранява в нашите сънища, е все едно съдия да произнесе присъда, като е игнорирал половината от фактите по делото.

Много от нашите сънища са достойни да ги наречем „шедьоври на метафоричното общуване“. Сънищата носят реална информация, реални импулси, реални емоции. И ако ги игнорираме, то последствията може да се окажат също напълно реални.

В Малайзия живее племето сенои, където съществува истински култ към съня. Всяка сутрин тези хора се събират, за да си разкажат какво са сънували миналата нощ и да обсъдят значението на тези сънища.

Всички важни решения се вземат с отчитане на сънищата. Сеноите смятат, че когато някой или нещо преследва човека насън, то това е по-скоро съюзник, отколкото враг.

Затова не бива да бягаме, а да се обърнем към преследвача с лице и да разберем защо ни преследва, какво иска да ни каже/предупреди/напомни.

И впрочем сеноите изобщо не знаят какво е депресия, неврози или психози.

Ето какво може да подсказват някои от сънищата ви:

Падане

Усещането за падане насън може да означава едно от две неща: вие или не контролирате живота и отношенията си, или отпускате нещо, което ви потиска.

Влюбеност

Усещането за влюбеност насън означава, че мислите за този човек, и може да засили вашето внимание към него. Сънищата ви се явяват отражение на вашето подсъзнание и ако насън сте влюбени в някого, това значи, че този човек предизвиква силни емоции у вас. Ако ви се е присънила бивша любов, то или на този етап от живота си все още усещате същото както някога, или част от вашето Аз тъгува по този човек.

Преследване

Сънят, в който ви преследват, говори за изпитван от вас стрес по повод отговорности или задължения, от които бихте искали да избягате. Той също може да означава, че сте пренебрегнали нещо важно в живота си, на което е време да обърнете внимание.

Голота

Още един типов сюжет е да се озовете голи сред тълпата. Такива сънища значат, че изпитвате срам или смущение по някакъв повод или се опасявате от разобличаване. Още едно значение на такъв сън е уязвимост, тоест в дадения момент усещате излишна чувствителност или слабост.

Падащи зъби

Зъбите често фигурират насън. Ако ви се е присънило, че ви падат зъбите, това може да означава опасение от загуба на нещо важно или страх да изглеждате непривлекателни.

Шофиране

Управлението на автомобил символизира вашия живот. Начинът, по който шофирате колата насън, говори как живеете. Внимателно и спокойно или рисковано и безразсъдно? Познавате ли пътя или сте се заблудили? Равен ли е пътят, или е в дупки? Напрегнати ли сте, или сте отпуснати? Вашите усещания от шофирането насън могат с точност да ви предадат вашите чувства по пътя на реалния ви живот.

Секс

Сексът се явява представа за вашето психологическо състояние. Разочаровани ли сте, или сте щастливи? Сънят със секс може също да означава, че вие желаете определен вид интимност или физическа близост, или просто потребност на организма от сексуално разреждане.

Коса

Косите насън символизират вашите мисли и стремежи. Ако сънувате, че сами си стрижете косата, това значи, че сте готови за промяна или с вас се случва промяна. Ако насън вашата коса е сплъстена, това може да е пряко отражение на вашите съмнения в реалния живот. Такъв сън може също да се интерпретира като вашето притеснение за външния ви вид.

Бебета

Бебетата насън означават, че чувствате уязвимост или потребност да бъдете любими, те също може да са символ за нови начинания.

Паяци

Ако видите паяк насън, това означава, че усещате своето могъщество или потребност от могъщество. Намирате се на прага на постижение. Видът на мъртъв паяк насън подразбира, че сте преодолели това, което ви е плашело.

Закъснение или изпускане на автобуса

Закъснението насън означава, че сте претоварени с работа или не можете да овладеете емоциите си. Такъв сън също може да значи, че давате много обещания, които не сте в състояние да изпълните, и това ви притеснява. Още едно тълкование на закъсненията насън е усещането, че животът ви преминава покрай вас.

Храна

Сънят, в който сте заобиколени от храна или поглъщате голямо количество храна, сочи знания и богатство. Храната е знак за успех и бъдещо благополучие.

Плач

Сълзите насън говорят, че съжалявате за нещо в живота си и трябва да дадете воля на тези емоции. Също така плачът може да означава, че сте сдържали чувствата си и е необходимо да разпуснете. Друга противоположна интерпретация – очиствате се от нещо и най-сетне сте готови да погледнете истината в очите.

Смърт

Смъртта е свързана със значителни изменения и преобразувания. Тя може да означава край на нещо или начало на нов етап. Да видите насън собствената си смърт, е знак за преходна фаза във вашия живот.

Сънят за смъртта на любим човек подсказва, че се страхувате да не го загубите или че чувствата ви към него се променят, възможно е той да „умира“ за вас. Смъртта може също така да означава вашето старо Аз и раждането на нова, по-добра версия на вашата личност.

Макар че интерпретирането на сънищата е забавно, самият човек единствено е в състояние да разбере истинската дълбочина на тяхното значение.

Сънищата така или иначе се съединяват с реалността и символите във вашите сънища отразяват това, което чувствате и мислите за определени неща. Когато ги разберете по-добре, ще можете и по-добре да разберете какво се случва в живота ви и какви решения да вземате."

...

...

Сънищата са преместване на информацията от временната памет (дневна, примерно) на подходящо за минимална енергия място, за съществуване на символите, участници във "видяното" през деня и, съответно - предизвиканите, "видените" спомени. Преносът става по време на бързия сън - това премахва хаоса и разчиства място за "запис" на още временна памет. И преносът "стъпва" по пътя на запаметени символи - условно постоянна памет, но без връзка със символите във временната памет. Затова - ако се събуди сънуващият, то представите, които "вижда" за "образ" нямат логически смисъл. (Ако се събуди през друго време - казва, че не е сънувал, а фактически - няма памет за "преноса" Е, някои с по-богата фантазия може да си донагласи приятни (или неприятни) мисли и да му се струват пророчески!.. В 99% хаотичните картинки от съня не са пророчески, ако не са патология, примерно, ама за нормални хора - нямат общо с бъдещето им. Не бива да им се вярва. Но -както се вижда по-горе - може да се "нагласят" в зависимост от интелект, да "значат" нещо.😎

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, Малоум 2 said:

Падащи зъби

Зъбите често фигурират насън. Ако ви се е присънило, че ви падат зъбите, това може да означава опасение от загуба на нещо важно или страх да изглеждате непривлекателни.

Юнг твърди, че всеки сън е с индивидуално тълкувание и се отнася единствено и само до сънуващия що се касае до символите в личен план. Изключвам единичните случаи на сънуващи, които предсказват всеобща беда. Ако щете дори те са индивидуално насочени, защото сънуващият става дори чрез своя сън участник в бедата, предсказвайки я. В Англия има един доста известен сънуващ, който е насочвал властите към конкретни предстоящи събития и те са били факт - катастрофи и т.н.

Винаги когато сънувам зъбите си някой умира или следва болест. Тоест, горното тълкувание не ме касае и доказва индивидуалната насоченост на символите. Не може да го прием в смисъла на "опасения от загуба на на нещо" - ако трябва да е коректен и според Юнг редакцията е следната "Ако ви се е присънило, че ви падат зъбите, сънят отразява неосъзнато предчувствие за някакво неприятно събитие свързано със загуба". И се  явява не личностно-символен, а един вид пророчески.

ПС. В горното пише "загуба на нещо", докато при мен винаги е "загуба на някого".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, caress… said:

За мен, добър критерий за интеграция, е отсъствието на момента "осъждане на Другия". Такива хора са единици.

осъждането на Анимата или Анимуса у нас или по принцип да бъдат съдени другите хора?

Съзнавам :) , че пълна интеграция надали е възможна. Но и малко по-напред е много напред в такъв сложен процес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Сънищата са преместване на информацията от временната памет (дневна, примерно) на подходящо за минимална енергия място, за съществуване на символите, участници във "видяното" през деня и, съответно - предизвиканите, "видените" спомени. 

Всеки, който е сънувал поне няколко пъти в живота си, ще се съгласи, че символите в съня не са алегории, защото тогава биха се отнасяли към нещо познато, както пишете („видяното“). Да не говорим за Юнг, който непрекъснато го повтаря, даже това става една от причините за скъсване с Фройд, защото той е наричал симптомите символи и т.н.

Въпросът е не какво е сънят като механика, а какво е образът в съня, символът? И каква е неговата цел? Очевидно той изразява някаква психологическа ситуация, но такава, която е неясна, неизвестна, не съществува в логиката и е немислена, а не немислима. И не може да се формулира по друг начин. Той е третото в психическата ситуация, по израза на Юнг. Това, което трябва да обедини съзнаваното (видяното, помненото...) и това, което човекът като крайно и ограничено същество не знае, но което го касае като част от природната цялост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази нощ сънувах, че стари колеги ме возят на кола към дома ми. Когато пристигам гледам, че около къщата ми всичко, буквално всичко е очистено до такава степен, че никакви останки от сгради, дървета, стълбове няма. Като на снимките за епицентъра в Хирошима. Само моят дом стои, но и на него мазилката е свалена до тухлите...

И жената ме посрешна весела и ми  дава един плосък камък /на който с червена боя е написано 11./ като ми казва, че от днес номерът на къщата ще е 11. Досега не съм знаел значението на това число...

Утре отивам на консултация и преглед а после или операция или не.....

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Skubi said:

И жената ме посрешна весела и ми  дава един плосък камък /на който с червена боя е написано 11./ като ми казва, че от днес номерът на къщата ще е 11. Досега не съм знаел значението на това число...

Благодаря Скуби! Точно се притеснявах, че 11 не се е появявало цял ден, а ето - бе споменато цели 2-пъти.

Вижте как точно то, а не други, далеч по-ценни за разискване аспекти, е привлякло участието във темата. Случайност!?! 🤩😃

За да сънувате още по-интересен сън тази нощ ще споделя, че на 18.11.2018 погледнах десктопа точно в 18:18 ч. и нямаше как да не закова поглед.  Ако последващ сън разкрие нещо по този въпрос, моля. 😃

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...