Отиди на
Форум "Наука"

Юнгианска психология


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 13 часа, Incorrectus said:
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Сънищата са преместване на информацията от временната памет (дневна, примерно) на подходящо за минимална енергия място, за съществуване на символите, участници във "видяното" през деня и, съответно - предизвиканите, "видените" спомени. 

Всеки, който е сънувал поне няколко пъти в живота си, ще се съгласи, че символите в съня не са алегории, защото тогава биха се отнасяли към нещо познато, както пишете („видяното“).

Искам да внеса една корекция от позицията на винаги сънуващ и помнещ сънищата си човек.

В повтарящите се сънища присъстват много спомени от места и хора, като това е "познато". Хората може изобщо да не са променени (случвало се е и образът да е променен, но в съня знам "кой" е сънуваният човек), но местата и обектите винаги са с някаква промяна. Не помня да съм сънувала място или обект, които да не са изменени по някакъв начин - напълно (тогава сънят дава по свой начин информация къде се намирам и кой е обектът) или частично. Например мога да сънувам дома си доста видоизменен. Границите му не се променят, но разпределението и интериорът определено са изменени. Или пък мястото е то, но не е то.

Обрвам статийната теза и всеобщото, доста лековато схващане, че се "сънува видяното през деня".

Не се сънува само видяното през деня. Ние активно сънуващите (защото има такава категория хора за психологията) можем да потвърдим, че се сънуват напълно непознати сценарии, непознати личности, но и спомени, починали хора, лица невиждани от години, в сънищата присъстват емоции, усещания, че и идеи за миризми. За това когато четем разказите на Юнг и последователи за сънищата на техни пациенти не се отнасяме лековато към тях.

Или когато става дума за "предсказателен" сън, например "зъбите" ( дадох пример по-горе) е резултат на "видяното днес".  Активно сънуващите знаем, без да можем да тълкуваме добре, че сънищата ни преливат от минало, настояще, вътрешни убеждения и блянове, всякакви вариации на теми и събития. Изрязяват страхове, надежди, но правят и предсказания.

Ако приемем тезата, че "видяното днес" ни кара да сънуваме тази нощ всичкото това, то тогава в реалността съществуват знак, че някой ще почине (сънищата и зъбите). Когато такъв символ е повтаряем то излиза, че в реалността винаги на сънуващия н-брой такива сънища този знак му се изпречва на пътя и той задължително го сънува през нощта. Става още по-интересно ако разбием символа на две - когато сънувам паднал зъб е смърт, но развален или окървавен е болест (не задължително моя, може да е на близък, с когото не сме чувало две-три седмици). Значи аз, в някакъв момент през деня винаги попадам на нещо, което ми подсказва, че някой (от по-тесния кръг) ще се разболее сериозно или почине. Но това са редки, специални сънища, то ...може да се изведе, че животът е детерминиран и знаците за това са в реалността, като аз се натъквам на тях...После ги сънувам, чрез символи. По същия начин след три различни във времето сънища се събуждах с убеждението (направо мога да кажа "знанието"), че моя близка е бременна - и трите пъти беше вярно. Значи и трите път през деня се натъквам на знак за това, сънувам, тълкувам.

Разбирате, че това просто няма как да е вярно. Сънищата определено не отразяват само и единствено видяното през деня. Да, има и такива, но те са само една част от сънуваното.

Но аз се питам какво правим с тези, които "не сънуват" (всички сънуваме, но някои хора изобщо не помнят и е като да не сънуват). Има ли нещо по този въпрос при Юнг? До колкото помня бе казано, че все пак имат поне един, два силни сънища и се разчита на тях.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 585
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 8 часа, *abi* said:

Благодаря Скуби! Точно се притеснявах, че 11 не се е появявало цял ден, а ето - бе споменато цели 2-пъти.

Вижте как точно то, а не други, далеч по-ценни за разискване аспекти, е привлякло участието във темата. Случайност!?! 🤩😃

За да сънувате още по-интересен сън тази нощ ще споделя, че на 18.11.2018 погледнах десктопа точно в 18:18 ч. и нямаше как да не закова поглед.  Ако последващ сън разкрие нещо по този въпрос, моля. 😃

В мистиката на числата числото е начало. Удвоено или троено означава засилване на това. 

"Какво знаем за числото 11- в нумерологичен аспект?

Числото 11 е свещено число, символизира просветление и ново начало. Освен това е най-интуитивното и мистично число. Има магическо значение в нумерологията и представлява канала на подсъзнанието! Полето на числото 11 включва взаимодействието между хората на енергийно ниво. Вибрация 11 носи голям енергиен потенциал със себе си. "

https://horoskop.rozali.com/zagadki/p20821.html

Значи казвали са ми, че има две лица които бдят над мен. Майка ми и баба ми. В миналите 5 години съм притърпял 3 операции, 3 проверки с ендоскоп и 2 с компютър томограф. Днес пак отивам на рентген. Миналата седмица с приятел смених водата от часовникът в мазето защото старата тръба почна да капе. Намерихме един участък от около 1/2 метър който минаваше през основата на който имаще две дупки....От там са се мокрили стените на мазето и част от стената над него. Изолацията на основите е стара затова и на други места прониква влажност...Трябва да се направи и термоизолация на таванът защото замазаните с глинест кал горни дъски са се оголили вече. 

Имам 2-3 години до пенсия....

Значи 11 миказват, да не се двоумя ами да почна ремонт на къщата още преди да отида на пенсия. Пустотата около оголената къща също, че да не се занимавам с нищо друго ами първо това да направя. Затова 1 и 1 ме пазят и не дават каквато и да е болест да ме събори макар и сериозните нападения към коренната ми чакра...

Или нещо подобно....😉

ПС. Никога не съм се занимавал с нумерология или хороскопи затова и значението на 11 не съм знаел. Но все така си го сънувъх. Значи някъде в подсъзнанието......

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Скуби, не знам дали се шегуваш обаче забавното е, че заради тези 11ки и аз сънувах тези дни две лица и двойственост. Този сън е повлиян от това, че виждам 11 по-често от обикновеното напоследък. И завладяната от него мисъл го проектира и в съня - "днес", в случая е повлиял на виденията.ам). Дори да се шегуваш, пак е весело, че шегата ти отговаря на мой сън от преди няколко дни. 😃

Ето това са синхорностите. Странни съвпадения, които за едни може и нищо да не означават, но у друг да предизвикват странното усещане за подредба на събитията. А дали има смисъл в тях - не може да се каже, освен ако след една синхронност не се случи събитие, което да ѝ кореспондира. Това вече е "предсказателния" елемент.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм...хм... Човек, при желание, може да започне да вижда синхроничност навсякъде и във всичко. Дори сам да придаде кореспондиране или подтвърждение в реалността. Conformation bias. :D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, *abi* said:

По същия начин след три различни във времето сънища се събуждах с убеждението (направо мога да кажа "знанието"), че моя близка е бременна - и трите пъти беше вярно. Значи и трите път през деня се натъквам на знак за това, сънувам, тълкувам.

Голяма част от информацията, която поемаме през деня, не стига до съзнанието ни или се появява под форма на интуиция, сън. Телесните и други промени в бременна жена, която все още не подозира за това, също могат да бъдат доловени от други хора, които са внимателни наблюдатели. В това няма нищо свръхестествено искам да кажа. Така де, понякога лулата е просто лула.

Редактирано от caress…
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

Голяма част от информацията, която поемаме през деня, не стига до съзнанието ни или се появява под форма на интуиция, сън. Телесните и други промени в бременна жена, която все още не подозира за това, също могат да бъдат доловени от други хора, които са внимателни наблюдатели. В това няма нищо свръхестествено искам да кажа. Така де, понякога лулата е просто лула.

Тя живее в чужбина и контактите ни са били за ЧНГ. И трите път съм я сънувала в момент без "ни вест, ни кост".  Така, че нищо телесно не съм долавяла, нито някакви информации от деня.

По въпроса за работата. Попаднах на поредната история за човек, тръгнал да търси духовното:

https://dnes.dir.bg/na-fokus/izdireni-istorii-narichat-go-shaman-ili-kak-v-edin-finansist-zhivee-dushata-na-indianets

Тези сценарии се оказват устойчиво упорити :) Предполагам защото през младостта си опипваме границите на възможностите. Но когато стигнем до тях и потърсим щастието в себе си, то може да се окаже, че вече не е в работния процес. Има го и обратния вариант - в някакъв момент на по-късан етап човек да се ентусиазира за работата, за която тайно е мечтал в предходните години - именно за да се реализира "пълноценно". 

Според мен за едни удовлетворението действително е в социално-работния процес. За други хора обаче е в оттеглянето от светското и отдаването на духовни практики. А трети просто си живеят живота и така им е най-добре :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, caress… said:

Хм...хм... Човек, при желание, може да започне да вижда синхроничност навсякъде и във всичко. Дори сам да придаде кореспондиране или подтвърждение в реалността. Conformation bias. :D

Да, при желание може. Но "при желание" означава да се оглежда за това което търси. Синхроничност е точно обратното. нито се оглеждаш, нито го мислиш, нито се интересуваш от това и изведнъж се натрисаш на него.

Имам много голям опит със синхроничностите и много добре знам кое е случайност, кое е търсена "случайност" и какво е синхроничност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, човек е подвластен на собствения архетип на Self, според Юнг. Отделно, че след като се осъществи в едни области от живота си, след 40, човек започва да обръща внимание на онези, които е пренебрегвал дотогава. Също направих съществени промени в живота си и от "корпоративен", го превърнах в "аграрен". Съпрайз, съпрайз. 😀

Личният мит или архетипът на целостта, според мен, човек не си го измисля сам. Може да го преживее, да го реализира, но не и да си го измисли. Имам предвид истинският, идващ отвътре, конкретен, цветен мит, който по един чудесен начин се случва във всички нас и ни заставя да съответстваме на собствения си сценарий, на собствения си свят... Доколко това обаче е проява на индивидуалност и доколко на колективното психично, не мога да кажа. Мога само да спекулирам.

Това е и една от причините да не мога да твърдя с такава сигурност, че знам какво е синхроничността. А и не ме притеснява състоянието на незнаещ - за мен не е задължително да имам отговор за всичко. Обичам мистерията.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 19 часа, *abi* said:

Но аз се питам какво правим с тези, които "не сънуват" (всички сънуваме, но някои хора изобщо не помнят и е като да не сънуват). Има ли нещо по този въпрос при Юнг? До колкото помня бе казано, че все пак имат поне един, два силни сънища и се разчита на тях.

Според мен не е нужно нещо да се прави. Не сънуват или малко сънуват спокойни хора, които нямат нужда от компенсации. Сънуват хора, които са в период на търсене на решения - житейски или познавателни. Сънят е свързан с чувствата - вълнения или предстоящи вълнения предизвикват сънища и обратно, липса на вълнения... Сънят е автономно проявление на несъзнаваното, следователно той възниква спонтанно от неизвестната част на психиката и не подлежи на съзнаван контрол. Ние не можем да си измисляме сънищата и не ги виждаме, а се намираме в тях като свидетели и участници едновременно. Юнг се позовава на Августин, който благодари на Бог за това, че не отговаря за своите сънища. 

И още нещо, Юнг предупреждава да се отнасяме с подозрение към лесното тълкуване на собствените сънища. Не бива да очакваме, че това, което си мислим, че означава сънят, е неговото истинско значение, защото гледната точка на несъзнаваното е компесаторна, следователно противоположна на съзнаваните очаквания. Съществуват т.нар. паралелни сънища, които поддържат съзнаваната моментна психическа диспозиция, но в своята практика, твърди Юнг, много рядко е срещал такива.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Incorrectus said:

Според мен не е нужно нещо да се прави. Не сънуват или малко сънуват спокойни хора, които нямат нужда от компенсации. Сънуват хора, които са в период на търсене на решения - житейски или познавателни. Сънят е свързан с чувствата - вълнения или предстоящи вълнения предизвикват сънища и обратно, липса на вълнения... Сънят е автономно проявление на несъзнаваното, следователно той възниква спонтанно от неизвестната част на психиката и не подлежи на съзнаван контрол. Ние не можем да си измисляме сънищата и не ги виждаме, а се намираме в тях като свидетели и участници едновременно. Юнг се позовава на Августин, който благодари на Бог за това, че не отговаря за своите сънища. 

В това не съм толкова сигурна, обаче. Аз да речем не сънувам почти никак, или не помня нищо от това, което съм сънувала, но от това изобщо не следва, че животът ми е спокоен - изобщо не е, напротив. Точно защото изобщо не е спокоен, обикновено съм толкова уморена, че не просто заспивам, а падам и умирам - и явно спейки не ми остава никакво време за сънища :)) Това в рамките на шегата.

Има хора, които са много благодатни на юнгиански анализ, защото сънуваат много и зрелищно. Не може да се отрече и че при този тип хора методът работи. И такива, които не са благодатни изобщо, напр. аз. Това не значи, че несънуващите нямат неща за оправяне в живота си, в нагласите си, в психическото си равновесие.

Затова си мисля, че тълкуането на сънища има много повече общо с мистицизма, отколкото с науката и използването им няма как да има научна стойност, но от друга гледна точка е вярно, че юнгианската психотерапия работи не по-зле от посестримите си по друг метод. Както и е вярно, че с науката не се изчерпва целият свят. (Знаем да речем, че музиката влияе на хората дори физиологично - сърдечният им ритъм се променя, кръвното им налягане, влажността на кожата, настроението. Но не знаем защо - науката още не може да каже. Както и не може да каже защо един папагал* има чувство за ритъм, един тюлен** има чувство за ритъм, но много по-сложният мозък на маймуните няма чувство за ритъм? Излиза, че човешкият мозък има повече общо с папагалския, отколкото с маймунския?!)

Ако се върнем на сънищата, по-склонна съм да приема хипотезата, че това, което се случва, докато хората сънуват, е консолидация на изживяванията в паметта. Но пък вероятно моята памет няма нужда от подобна консолидация?! ;)

Между другото, това, че не сънувам, изобщо не означава, че нямам живо въображение (каквото и обяснение има) - имам, но само наяве :)

----

*Папагал:

https://www.youtube.com/watch?v=N7IZmRnAo6s

**Тюлен:

https://www.youtube.com/watch?v=JqVZ72tC_kI

 

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, dora said:

В това не съм толкова сигурна, обаче. Аз да речем не сънувам почти никак,

Давате част от другите възможни обяснения по въпроса. Умора и активно дневно въображение, т.е. освен сънищата има и други средства за общуване с несъзнаваното или за липса на сънища.

Между другото същото се отнася и за мен. Преди около 15 години, когато разбрах, че Юнг трябва да се изучи, а не да се чете за приспиване, се заех сериозно и имах серия от големи сънища. И вече 15 години - нищо. Само понякога дреболии. Имам своето обяснение за липсата на сънища през тези години, но то е лично.

Това, което казвате, че в тълкуването на сънищата има мистицизъм, възможно е, но според мен при Юнг нещата стоят точно обратното. Той рационализира, сиреч превежда на психологически понятиен език исторически засвидетелствани алхимически, гностически и други мистически текстове, както и подобни като мотив сънища на негови пациенти. За това мога да дам безброй примери. Най-лесно достъпни са, който иска да провери, в серията сънища на В. Паули в „Психология и алхимия“. Методът на Юнг е приблизително следният: разказва съня, дава историческа препратка към съответен мотив от митология, алхимия или друго, за да докаже обективността на това преживяване (сън), да докаже, че то не е просто лична налудност, а се среща исторически засвидетелствано като мотив; превежда (рационализира) мотива на психологически език и го свързва с аспект от живота на сънуващия. Доколко успешни са тези негови рационализации, това е вече друг въпрос. Със сигурност подлежат на критика, пък и той самият никога не е твърдял, че говори като последна инстанция.
 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Incorrectus said:

Давате част от другите възможни обяснения по въпроса. Умора и активно дневно въображение, т.е. освен сънищата има и други средства за общуване с несъзнаваното или за липса на сънища.

Между другото същото се отнася и за мен. Преди около 15 години, когато разбрах, че Юнг трябва да се изучи, а не да се чете за приспиване, се заех сериозно и имах серия от големи сънища. И вече 15 години - нищо. Само понякога дреболии. Имам своето обяснение за липсата на сънища през тези години, но то е лично.

Това, което казвате, че в тълкуването на сънищата има мистицизъм, възможно е, но според мен при Юнг нещата стоят точно обратното. Той рационализира, сиреч превежда на психологически понятиен език исторически засвидетелствани алхимически, гностически и други мистически текстове, както и подобни като мотив сънища на негови пациенти. За това мога да дам безброй примери. Най-лесно достъпни са, който иска да провери, в серията сънища на В. Паули в „Психология и алхимия“. Методът на Юнг е приблизително следният: разказва съня, дава историческа препратка към съответен мотив от митология, алхимия или друго, за да докаже обективността на това преживяване (сън), да докаже, че то не е просто лична налудност, а се среща исторически засвидетелствано като мотив; превежда (рационализира) мотива на психологически език и го свързва с аспект от живота на сънуващия. Доколко успешни са тези негови рационализации, това е вече друг нъпрос. Със сигурност подлежат на критика, пък и той самият никога не е твърдял, че говори като последна инстанция.
 

Процесът на работа на самия Юнг ми е известен, но това, което ме занимава, е доколко изобщо може да се говори за колективно несъзнавано, което поражда тези обременени с мистичен смисъл сънища, и доколко самото обстоятелство, че някои хора сънуват неща, препратки за които могат да бъдат намерени в споделената ни митология, културата, в която сме родени, не се дължи именно на това - че сме родени и социализирани в даден културно-исторически контекст, който не можем да изличим току-така, защото на него се основават основни концепции в западната цивилизация.

Какво, ако обаче сме родени в Китай или Япония?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, dora said:

Какво, ако обаче сме родени в Китай или Япония?

Може би чрез метода правят аналогиите на архетиповете и ги извеждат, чрез своите митологии...Или все още юнгианството не е развито до толкова или не е предпочитан метод...

Интересен въпрос.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 часа, caress… said:

Това е и една от причините да не мога да твърдя с такава сигурност, че знам какво е синхроничността.

Май никой не знае със сигурност. Разполагаме с формулировки и насоки кое би било синхронност и кое не, но какво е и какво ни дава (и дали изобщо ни дава нещо) все още е мистерия. От една страна сякаш има подредба, от друга сякаш това няма кой знае какво значение - уж-подребата не помага особено, за да се случва нещо съществено. Дори може да започнем да изпитваме дискомфорт от един вид липса на контрол над събитията. Не е случайно, че Богът не се явява всеки ден, на всеки :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Incorrectus said:

Между другото същото се отнася и за мен. Преди около 15 години, когато разбрах, че Юнг трябва да се изучи, а не да се чете за приспиване, се заех сериозно и имах серия от големи сънища. И вече 15 години - нищо. Само понякога дреболии. Имам своето обяснение за липсата на сънища през тези години, но то е лично.

Може ли да се обясни като не-лично по някакъв начин? Чрез хипотетичен пример или поне като техника за достигане на състояние без сънуване?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 25 минути, dora said:

Процесът на работа на самия Юнг ми е известен, но това, което ме занимава, е доколко изобщо може да се говори за колективно несъзнавано, което поражда тези обременени с мистичен смисъл сънища, и доколко самото обстоятелство, че някои хора сънуват неща, препратки за които могат да бъдат намерени в споделената ни митология, културата, в която сме родени, не се дължи именно на това - че сме родени и социализирани в даден културно-исторически контекст, който не можем да изличим току-така, защото на него се основават основни концепции в западната цивилизация.

Какво, ако обаче сме родени в Китай или Япония?

Според мен главното доказателство е, че образите и сюжетите на съня не са измислени, а се появяват спонтанно и неочаквано, следователно техният източник е обективен. Измислят се наяве фантазиите, но сънищата като феномен в себе си не може да се измислят.

Цитирай

Наконец, очень интересные источники архетипических материалов могут быть обнаружены в заблуждениях параноиков, фантазиях, наблюдаемых в состоянии транса и сновидениях раннего детства: с трех до пяти лет.

Такой материал имеется в избытке, но он не будет иметь ценности, если исследователь не сможет найти убедительные мифологические параллели. Естественно, что недостаточно просто увязать сновидение о змее с соответствующим мифологическим примером, так как никто не может гарантировать, что функциональное значение змеи в сновидении является тем же, что и в мифе. Для того, чтобы провести обоснованную параллель, необходимо определить функциональный смысл индивидуального символа, а затем выяснить, имеет ли внешне параллельный мифологический символ одинаковый контекст и, следовательно, одинаковое функциональное значение. Установление таких фактов требует длительных и трудоемких исследований, кроме того, их демонстрация является неблагодарным занятием.

Чтобы символы не были оторваны от их контекста, необходимо дать исчерпывающие описания как личностного, так и символического характера, что практически невозможно в рамках лекции. Я неоднократно пытался делать это, рискуя усыпить половину своей аудитории.

                                                                                                                                        Пример
Пациент, мужчина тридцати с чем-то лет, страдал от параноидной формы шизофрении. Заболел он, когда ему было двадцать с небольшим. В нем всегда странным образом перемешивались интеллект, упрямство и фантастические идеи. Работал он обычным клерком при консульстве. В качестве очевидной компенсации за его весьма скромный образ жизни у него развилась мегаломания: он считал себя Спасителем. Зачастую его беспокоили галлюцинации, приводя иногда к серьезным расстройствам. В периоды затишья ему позволялось самостоятельно прогуливаться по коридору больницы. Однажды я увидел его там, глазеющим, мигая, на солнце из окна и при этом совершающим странные движения головой. Он взял меня за руку и сказал, что хочет показать мне кое-что. Он пояснил, что я должен посмотреть на солнце, полуприкрыв глаза, и тогда я увижу солнечный фаллос. При этом, если качать головой из стороны в сторону, солнечный фаллос также будет покачиваться, порождая ветер.

Это наблюдение датировано в моих записях 1906 годом. А в 1910 году, когда я был погружен в исследование мифологии, мне попалась книга Дитриха, составляющая часть так называемого магического папируса и задуманная автором как литургия культа Митры (Albrecht Dieterich, Eine Mithrasllturgic. London, 1903.). В книгу вошли различные наставления, заклинания и видения. Одно из видений было описано следующим образом: "Из чего-то вроде трубки происходит услужающий ветер. И ты узри, что от солнечного диска спускается вниз нечто, похожее на трубку. И в сторону западных областей будто дуст бесконечный восточный ветер. Если же возобладает другой ветер, в сторону восточных областей, то узришь подобное видение, сменяющееся в ту сторону". По-гречески "трубка" будет аулос, что означает "инструмент ветра", сочетание же аулос пахус у Гомера означает "толстая струя крови". Таким образом, поток ветра очевидно выходит через трубку из солнца.

Видение моего пациента в 1906 г. и греческий текст, впервые изданный в 1910 г., достаточно далеко отстоят друг от друга, чтобы исключить возможность криптомнезии с его стороны или чтение мыслей, с моей. Очевидное сходство двух видений невозможно отрицать, хотя кто-нибудь мог бы возразить, что это случайность. В этом случае следовало бы полагать, что видение не имеет связи с аналогичными образами или какого-то самостоятельного значения. Но это не так, ибо в некоторых средневековых картинах мы встречаем такую же трубку, свисающую с небес наподобие шланга, нижняя часть которого теряется в одеяниях Девы Марии. Через нее вниз слетает Святой Дух в облике голубя, чтобы оплодотворить Деву. Как нам известно из чуда сошествия Святого Духа на апостолов, Дух Святой первоначально воспринимался как могучий, сильный ветер, пнеума, "ветер, дующий там, где захочет". В латинском тексте читаем: "Animo descеnsus per orbem solis tribuitur" (Говорят, что дух спускается с солнечного диска). Это представление характерно для всей позднеклассической и средневековой философии.

Таким образом, я вижу в этих видениях отнюдь не случайность, а возрождение идей, потенциально существовавших от века, которые можно встретить повсюду и в самые разные эпохи, — следовательно, идей унаследованных. Ошибиться здесь невозможно („Концепция коллективного бессознательного “)!
 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Incorrectus said:

Таким образом, я вижу в этих видениях отнюдь не случайность, а возрождение идей, потенциально существовавших от века, которые можно встретить повсюду и в самые разные эпохи, — следовательно, идей унаследованных. Ошибиться здесь невозможно („Концепция коллективного бессознательного “)!

 В какъв смисъл е употребено "унаследени" от цитата?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 4 минути, *abi* said:

 В какъв смисъл е употребено "унаследени" от цитата?

Както се унаследяват телесните белези на вида хомо сапиенс, по същата логика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Incorrectus said:

Както се унаследяват телесните белези на вида хомо сапиенс, по същата логика.

Това разбрах и аз и да не би информацията от този тип да се предава у нас генетично. Носим я в себе си.

Това за унаследяването на идеите е много смело предположение. / Ошибиться здесь невозможно - още по-смело заключение/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 17 минути, *abi* said:

Това разбрах и аз и да не би информацията от този тип да се предава у нас генетично. Носим я в себе си.

Предава се психично, за генетично не съм чувал, не съм наясно с генетиката. Ако компонентите на психиката не се предаваха от поколение в поколение, щеше да е налице невероятен хаос в усещанията, чувствата, интуицията и мисленето. Те нямаше да се схождат от човек към човека и хората нямаше да могат да контактуват един с друг. Децата нямаше да подлежат на обучение.

Преди 17 минути, *abi* said:

 Ошибиться здесь невозможно - още по-смело заключение/

Не, това се отнася за примера, че пациентът не е чел предварително споменатия магически папирус - литургията на Митра. Това е основната му идея в примера.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Incorrectus said:

Предава се психично, за генетично не съм чувал, не съм наясно с генетиката. Ако компонентите на психиката не се предаваха от поколение в поколение, щеше да е налице невероятен хаос в усещанията, чувствата, интуицията и мисленето. Те нямаше да се схождат от човек към човека и хората нямаше да могат да контактуват един с друг. Децата нямаше да подлежат на обучение.

Разбрах. Не съм наясно как се предава психично, но няма нужда да задълбаваме чак толкова. Благодаря за пояснението.

Ясно и за другото. Затрудни ме словореда в руския текст  😉

Само нещо последно, за да си изясня графиките, с които се обяснява как Юнг разглежда психиката. Колективното несъзнавано е психично съдържание, което се "намира" у всеки? Тоест, Колективното несъзнавано е общо за всички хора? Може да Ви се струват глупави въпросите ми, но явно не съм сама в хаоса иначе ню-ейдж нямаше да се развива. Питам защото докато се чете Юнг на моменти звучи като нещо "външно" от където се черпи информация. КН наистина изглежда като "външно" даващо насоки и май така го чувстват хората, когато се "свържат" с него. Юнг всъщност обяснява, че то е вътрешно познание, общо и унаследено за психиката, нали?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 8 часа, *abi* said:

Разбрах. Не съм наясно как се предава психично, но няма нужда да задълбаваме чак толкова. Благодаря за пояснението.

Само нещо последно, за да си изясня графиките, с които се обяснява как Юнг разглежда психиката. Колективното несъзнавано е психично съдържание, което се "намира" у всеки? Тоест, Колективното несъзнавано е общо за всички хора? Може да Ви се струват глупави въпросите ми, но явно не съм сама в хаоса иначе ню-ейдж нямаше да се развива. Питам защото докато се чете Юнг на моменти звучи като нещо "външно" от където се черпи информация. КН наистина изглежда като "външно" даващо насоки и май така го чувстват хората, когато се "свържат" с него. Юнг всъщност обяснява, че то е вътрешно познание, общо и унаследено за психиката, нали?

Аз също не съм наясно как, но като имаме предвид, че психиката е даденост в света със или без нашето участие, че тя неизменно присъства „вградена“ във всяко новородено от човешкия вид..., няма нищо чудно в това нейни вътрешно присъщи функционални възможности да са еднакви за всички хора. Светът би бил лудница, ако беше валидно обратното - всеки да се ражда с уникална психическа диспозиция. 

В природата няма нито една изпусната от контрол система. Всичко е зависимо и ако човекът си въобразява, че възможностите на съзнанието му дават право да властва над природата, той е в голяма заблуда. Наистина съзнанието подлежи на обучение, образование, влияние на културната среда. Има способност да взима самостоятелни решения, но неговата безконтролност е само привидна. Съзнанието се поддържа от дълбоката неизвестна част на психиката, която го захранва несъзнавано с типични за всички хора мисли, типични усещания, типични чувства и типична интуиция. Разликата е в съдържанието, а не в същността. Т.е. ако някой е роден в Китай ще вярва в Дао, а ако някой е роден в Европа пак ще вярва, но в Христос. Типично сходство, разлика в съдържанието. Така е във всичко. Чувството любов е еднакво при всички, омразата, тъгата... Никой не е напълно свободен, а е зависим от наследени еволюционно психически елементи. Това е колективност.

КН е функционална възможност, психична структура, ако искате, която какво представлява в действителност никой не знае. За наличието на такава се съди само по нейните продукти - митове и сънища. Защото в тях се съдържа информация, която не е лична. Или с по-обикновени думи казано, която човекът, който е сънувал, няма откъде да знае, за да е запаметил и да възпроизведе после насън.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 9 часа, *abi* said:

докато се чете Юнг на моменти звучи като нещо "външно" от където се черпи информация. КН наистина изглежда като "външно" даващо насоки и май така го чувстват хората, когато се "свържат" с него. Юнг всъщност обяснява, че то е вътрешно познание, общо и унаследено за психиката, нали?

Да, това е важно. Изглежда външно за съзнанието, защото човекът смътно или ясно усеща, че такива съдържания не са лични. Тук е изворът на древния анимизъм и на религията. Затова Юнг нарича религиозните идеи психически, което в никакъв случай не вреди на религиозната догма. За съжаление това не му го прощават и го обвиняват в хула срещу религията, ерес и подобни. А ето едно доказателство, че е прав. Има и други, разбира се. Позволявам си да подчертая.

Цитирай

246 Сравни с великолепной проповедью Майстера Экхарта на тему "Когда все окружало тихое безмолвие" (Книга Премудростей Соломона 18:14): "Здесь, во времени, мы устраиваем праздник, потому что вечные роды, которые Бог-Отец произвел и беспрерывно производит в вечности, теперь произошли во времени, в человеческой природе. Святой Августин говорит, что эти роды происходят всегда. Но если это происходит не во мне, то какая мне от этого польза? Значение имеет то, что это произойдет во мне. Стало быть, мы намереваемся говорить об этих родах, как о происходящих в нас, как об осуществляющихся в праведной душе („Mysterium Coniunctionis“) 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Incorrectus said:

Аз също не съм наясно как, но като имаме предвид, че психиката е даденост в света със или без нашето участие, че тя неизменно присъства „вградена“ във всяко новородено от човешкия вид..., няма нищо чудно в това нейни вътрешно присъщи функционални възможности да са еднакви за всички хора. Светът би бил лудница, ако беше валидно обратното - всеки да се ражда с уникална психическа диспозиция. 

Че то си е точно така - по болднатото.😎всеки ... се ражда с уникална психическа диспозиция. 

Условно постоянна памет и временна памет - не се наследяват. Те не са "белег" в генетичната информация, а белези - не се наследяват.

У Юнг има доста мислене по въпросите за "видовете прераждания". И е успял, донякъде, да не се хване в окултната им рамка. Не случайно е общувал с физици...🙂, с учени.

(В микросвета - непрестанно се раждат елементарните частици - хипотеза. Но са винаги с едни и същи физични (тия, които могат да се измерват) характеристики - наричат ги тъждествени частици. Всички електрони, примерно имат "заряд" "спин", "маса". Но имат и форма, размер, скорост - са не толкова постоянни характеристики, защото зависят средно статистически от характеристиките на ЕМПоле, в което непрестанно се раждат (по-скоро - се образуват в цялост - в локална област). Бързината на раждане е Огромна, а нашата бързина на "гледане" е нищожно малка за мащабите в които пребиваваме. Ако можем да "видим" отделни етапи на образуване на частиците, то те са : полуполева част- фантомна (невидима) и полувещева част - преливащи  непрестанно една в друга около собствен геом. център. Заради огромната честота на образуване - ние "виждаме" едно цяло облаче, като пухено топче, примерно - полевата част е външна и затова "пухена".)

Така, с непрестанното образуване - има възможност структурите от частиците да се манипулират от средата - разнообразно да се проявяват. В една смесена генетична подложка ( ембрион) още докато структурира се наблюдават "еволюционни-повторения", които да са възможни в оцеляване след изграждане на новото. Инстинктите в новороденото са за сучене и стискане. От там нагоре в мозъка започва изграждане на условно постоянна памет от временната. Да, но тези "памети" са продукт на възпитателната среда на развитието и затова ... ни изглеждат общи (?!). Условно постоянната -дълбоко в гънките - се превръща в белтъчна макромолекула, а през нея - много лесно и без загуби, ефективно, НЕСЪЗНАВАНО, преминава и общата информация, докато Осъзнае образ. Ако сме плашили дете с караконджули и др. страхове - те тези памети, от Надстройката, лесно стигат на дълбоко в кората, заради множеството повторения при все още "гладък" мозък. Тоест - ако интерпретираме Юнг - за сънищата - правилно е да не ги възприема за наука, докато не се изясни източника на "скритите страхове".  Това са по-скоро "внедрени страхове", значи - могат и да се поправят (частично).

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 50 минути, Малоум 2 said:

Че то си е точно така - по болднатото.😎всеки ... се ражда с уникална психическа диспозиция. 

Условно постоянна памет и временна памет - не се наследяват. Те не са "белег" в генетичната информация, а белези - не се наследяват.

Чакайте сега малко да се разберем. Всеки се ражда с универсална като индивид, а в последствие се създава уникалната като личност. Едното се отнася към несъзнаваното, другото към съзнанието. Паметта се отнася към съзнанието и не се наследява, но съдържанията на несъзнаваното не са лична памет. Нали за това става дума непрекъснато.

А шо се отнася за разсъжденията ви за частиците, винаги ми е интересно да ги чета.

И да ви питам за караконджулите. Кой плаши детето с караконджули - старите. А те откъде знаят за тях, къде са ги виждали - от по-старите. А те ... от още по-дъртите и така затворен кръг. В крайна сметка никой никъде не е виждал караконджул, освен в своята психика като сън или видение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...