Отиди на
Форум "Наука"

Бъдещето на капитализма


Recommended Posts

  • Потребители
Преди 3 часа, Б. Киров said:

Банките в Китай, които почти изцяло са държавни, дават ниски лихви на спестяванията на хората, което за тях при съществуващата инфлация е загуба да си държат парите в тях. Но китайците са световен шампион по влогове в банките и това е по причина главно на тяхната традиционна спестовност в съчетание с прекомерно скъпите жилища и националната им култура да спестяват за жилище. Тези замразени пари на населението са главния източник за корпоративни кредити на големите държавни фирми /изброените 75 корпорации дават около 70 % от БВП, но наемат 2 % от работната ръка/. Тази финансова експанзия до сега беше насочена предимно към манифактура за износ, но ако китайският износ, който е един от главните двигатели на растеж, стагнира, свръхпроизводството се трансформира в корпоративни дългове, които между другото за китайските корпорации са огромни и с днешна дата, те са по-големи от дълговете на американските корпорации. Изходът е цялата тази свръхпродукция да се реализира на вътрешния пазар, който в Китай засега не е основен двигател на растежа. 

Това много прилича на  "турски сценарий", с тази разлика че банките и корпорациите в Турция са частни.. Можем да го наречем и китайски сценарий

Турците също спестяват много за жилища -за апартаменти и къщи (всяко семейство се стреми да има и къща в близост до морето), и техните влогове са основен източник за корпоративно кредитиране . A significant percentage of financing in the Turkish Banking Sector  comes from deposits (56% of the total assets in March 2017)

Инфлацията в Турция обаче изяжда спестяванията, но печелят банките (целият сектор), бизнеса и и корпорациите..От друга страна в Турция има икономическа свобода, и силна средна класа, а турците като цяло са много предприемчиви

Сравнено с западноевропейте, които преобладаващо предпочатат да са наемени работници или служители, в Турция се предпочита човекът да има някакъв бизнес и да работи за себе си и семсйството си. Разбира се не значи че повечето турци успяват , но процентът на самонаети и занимаващите се с бизнес в Турция е по-висок отколкото в повечето западноевропейски страни), 

В този смисъл- като  цяло инфлацията не се отразява много негативно на икономиката

На мен ми е трудно да си представя каква ще е турската икономика без поне 5 процента инфлация

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 102
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители
Преди 5 часа, nik1 said:

Това много прилича на  "турски сценарий", с тази разлика че банките и корпорациите в Турция са частни.. Можем да го наречем и китайски сценарий

Турците също спестяват много за жилища -за апартаменти и къщи (всяко семейство се стреми да има и къща в близост до морето), и техните влогове са основен източник за корпоративно кредитиране . A significant percentage of financing in the Turkish Banking Sector  comes from deposits (56% of the total assets in March 2017)

Инфлацията в Турция обаче изяжда спестяванията, но печелят банките (целият сектор), бизнеса и и корпорациите..От друга страна в Турция има икономическа свобода, и силна средна класа, а турците като цяло са много предприемчиви

Сравнено с западноевропейте, които преобладаващо предпочатат да са наемени работници или служители, в Турция се предпочита човекът да има някакъв бизнес и да работи за себе си и семсйството си. Разбира се не значи че повечето турци успяват , но процентът на самонаети и занимаващите се с бизнес в Турция е по-висок отколкото в повечето западноевропейски страни), 

В този смисъл- като  цяло инфлацията не се отразява много негативно на икономиката

На мен ми е трудно да си представя каква ще е турската икономика без поне 5 процента инфлация

+ Инфлацията в Китай също е около 4-5 процента годишно, толкова е лихвата по кредита отпускан от ЦБ на другите банки, но лихвите върху депозитите е 0.3 %, очевидно да се държат спестявания на банков депозит е загуба. Въпреки това китайците ежегодно спестяват 37 % от чистия си доход, който средно на домакинство годишно е над 4000 евро по номинал - или иначе казано всяко домакинство слага на депозит годишно по около 1600 евро, което умножено по 400 млн. домакинства е около 800 млрд. щатски долара или около 7 % от БВП, повече от годишния растеж на БВП. Защо го правят?

Според мен, основно заради конфуцианската традиция поколенията да се подкрепят финансово и родителите да инвестират спестяванията си в своите деца. Ако сравним цените на жилищата в Китай и Турция, тези в Китай са 6-8 пъти по-скъпи от тези в Турция:

1. Цени на кв. метър в Истанбул/вляво и в Пекин/вдясно

Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre      1,522.99 $       14,908.43 $

Price per Square Meter to Buy Apartment Outside                719.41 $          7,420.98 $

 +878.89 %

Съответно заплати в Истанбул и Пекин след облагане

Average Monthly Net Salary (After Tax)                   454.17 $                              1,232.19$

2. Цени на кв. метър средно в Турция/вляво и в Китай/дясно

Price per Square Meter to Buy Apartment in City Centre      1,063.91 $     6,927.00 $

(47,367.07 ¥)        +551.09 %

Price per Square Meter to Buy Apartment Outside of Centre 560.35         $3,552.54 $

Средна заплата в Турция и в Китай след облагане

Average Monthly Net Salary (After Tax)       435.02 $             898.31 $

https://www.numbeo.com/cost-of-living/compare_cities.jsp?country1=Turkey&city1=Istanbul&country2=China&city2=Beijing&displayCurrency=USD

Комуналните разходи, храната и дрехите в Китай са на почти същите цени като в Турция, но голямата разлика е в цените на жилищата

Една графика на процента на спестяванията от БВП илюстрира огромния дял на тези консервирани средства в китайските банки в сравнение с останалия свят:

885c806e70dd125d1c494d8e67803635.jpg

В това отношение турските домакинства, макар и по-напред от европейци и американци, са далече под нивото на китайските:

ed6c01b0e42f3518c84758d0432f9283.jpg

Турската икономика расте много силно от вътрешна консумация:

Turkey          

household consumption: 59.1% (2017 est.)

government consumption: 14.5% (2017 est.)

investment in fixed capital: 29.8% (2017 est.)

investment in inventories: 1.1% (2017 est.)

exports of goods and services: 24.9% (2017 est.)

imports of goods and services: -29.4% (2017 est.)

В сравнение с нея китайската икономика:

China

household consumption: 39.1% (2017 est.)

government consumption: 14.5% (2017 est.)

investment in fixed capital: 42.7% (2017 est.)

investment in inventories: 1.7% (2017 est.)

exports of goods and services: 20.4% (2017 est.)

imports of goods and services: -18.4% (2017 est.)

Китай има сравнително ниска вътрешна консумация и огромни инвестиции във фиксиран капитал, но това са инвестиции досега предимно във "вторичното производство" - промишлеността, манифактура на стоки

Китай по причина на тези невероятно големи инвестиции е страната с най-голям вътрешен дълг в света:

Stock of domestic credit compares the total quantity of credit, denominated in the domestic currency, provided by banks to nonbanking institutions. The national currency units have been converted to US dollars at the closing exchange rate on the date of the information.

1          China   $27,340,000,000,000 31 December 2017 est.

2          United States $21,590,000,000,000 31 December 2017 est.

3          Japan   $13,070,000,000,000 31 December 2017 est.

4          Germany         $5,033,000,000,000    31 December 2017 est.

5          France             $4,334,000,000,000    31 December 2017 est.

6          Italy     $3,422,000,000,000    31 December 2017 est.

7          United Kingdom         $3,220,000,000,000    31 December 2017 est.

8          Canada            $3,219,000,000,000    31 December 2017 est.

9          Korea, South   $2,986,000,000,000    31 December 2017 est.

10        Spain   $2,491,000,000,000    31 December 2017 est.

11        Australia          $2,384,000,000,000    31 December 2017 est.

12        Brazil   $2,206,000,000,000    31 December 2017 est.

13        India    $1,927,000,000,000    31 December 2017 est.

Същевременно е страната с най-голямата печатница на пари в обращение М1:

M1

 

China 

$8.351 trillion (31 December 2017 est.)

$7.001 trillion (31 December 2016 est.)

 

World

$34.4 trillion (31 December 2017 est.)

$30.17 trillion (31 December 2016 est.)

 

United States

$3.512 trillion (31 December 2017 est.)

$3.251 trillion (31 December 2016 est.)

 

European Union         

$8.775 trillion (31 December 2017 est.)

Което по принцип крие рискове от финансова нестабилност, ако излезе вън от контрол.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 8.01.2019 г. at 23:02, nik1 said:

Ако визираме 2025 та - 50 на 50 според мен е най-реалистричния сценарии при липса нс следващи реформи (повтрям прогнозата от  Лоу Дцивей)

https://fas.org/sgp/crs/row/RL33534.pdf

Най-просто казано: Изчерпват се предимставата , а предизвикателствата към растежа остават (28-ма страница и надолу)

В този аналитичен материал, писан от Wayne M. Morrison

https://www.linkedin.com/in/wayne-morrison-b02433b8

за Congressional Research Service

https://en.wikipedia.org/wiki/Congressional_Research_Service

е направен исторически ретроспективен анализ на развитието на китайската икономика от 50-те години на 20-ти век до 2018 и с хоризонт на перспектива до към 2035 година. Авторът си е поставил за цел да очертае предизвикателствата, които биха могли да бъдат създадени от китайския модел на капитализъм с централно планиране пред американския икономически модел и световен ред, какъвто е в настоящето. Той очертава две основни зони:

- инициативата "Пояс и Път" за инфраструктурни проекти и търговия обхващаща Азия, Европа и Африка

- китайският план "Произведено в Китай 2025"

https://en.wikipedia.org/wiki/Made_in_China_2025

Според мен ударението е сложено върху Made in China 2025, защото там пряката цел, оповестена от китайските лидери е директна технологична конкуренция със САЩ в областта на т.н. Четвърта индустриална революция и оспорването на технологичното лидерство на САЩ в глобален мащаб. Китай е очертал съвършено конкретен план за развитие в 10 основни технологични области с времеви хоризонт до 2025 година, в които трябва да постигне 70 % технологична самодостатъчност като производство, за да премине към осъществяването на това, което днес се нарича "четвърта индустриална революция"

https://en.wikipedia.org/wiki/Fourth_Industrial_Revolution

https://en.wikipedia.org/wiki/Industry_4.0

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...