Предложения за българската лексикография

[Иван Тодоров]

За съществителните имена от мъжки род и от една сричка (едносрични) непременно да им се добавят формите за определеност (при единственото число) и за неопределено множествено число, за да разберат употребителите на речника как се ударяват те. Например: град, градовЕ; нож, ножОве; борд, бОрдове.
При глаголите с окончания -ша, -жа, ча (кажа, държа) не може да си даде сметка употребителят на речника дали второто лице ще е: кажеш или кажиш; държиш или държеш. В това отношение "македонската" лексикография е много по-напредната, като в техните речници глаголите се дадат в третото лице, а не в първото.