Отиди на
Форум "Наука"
Втори след княза

Мислене чрез образи

Recommended Posts

Разглеждането на концептуалното изкуство от философска гледна точка , ползвайки горната теория, то става понятно. Прибавяйки нова концепция към образа, обогатяваме образа. А+А1=А. Това е същият писоар, но може да е и един предизвикващ отвращение фонтан. 

(методът работи) УРА!

  • ХаХа 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, Втори след княза said:

 

(методът работи) УРА! 

Ако говорим не за метода, а за Метода, той работи, конкретно в театъра Станиславски го формира в Система за сценично изграждане на образ, през 30-те години на миналия век Лий Страсбърг в САЩ краде някои от елементите на тази Система и създава Метода, по който и досега работят повечето големи американски актьори, върху Метода за сценичен образ е изграден феноменалния успех на американското кино и филмова индустрия, тоест Метода е практически доказан като успешен и работещ.

https://en.wikipedia.org/wiki/Method_acting

Как изглежда схематично в общи линии Системата за сценична образност на Станиславски, доколкото, според мен, тази система е валидна по принцип за изграждането на всеки Образ в изкуството.

В самото начало изкуството е било синкретично – музика, танц, театър и визуализация са били едно неделимо цяло. Дори и разделени и фрагментирани на жанрове, видове и подвидове, в модерното изкуство принципът на изграждане на образ винаги следва общия принцип „отвътре навън”, от психиката на Създателя /Твореца/ към неговия образ или образност.

 

64887c9f6a6c12cbd13ac76751ba2925.jpg

 

https://kuscholarworks.ku.edu/bitstream/handle/1808/6940/Carriere_ku_0099D_10897_DATA_1.pdf

- Отдолу в схемата са Трите Кита, три идеи - непоклатими основи на Системата /Метода/:

1. Активност на вътрешно и външно действие

2. „Истина на страстите, правдоподобни чувства в конкретни обстоятелства” /Пушкин/

3. Подсъзнателно творчество /на сценичния образ/ чрез съзнателна психо-техника на актьора

Върху тези три основи се изграждат две големи платформи:

4. Процес на вътрешно преживяване на сценичния образ

5. Процес на външно /физическо/ въплъщаване на сценичния образ

Върху двете платформи излизат като виртуози-пианисти, които ще музицират мелодия върху тях като върху музикален инструмент, трима Изпълнители, двигатели на психиката:

6. Ум

7. Воля

8. Чувство

Най-напред актьорът свързва всички елементи на вътрешното преживяване на сценичния образ, изграждан от него в лявата половина на схемата, те са много  и изброени от Станиславски, това е вътрешното психическо преживяване на неговия сценичен образ, когато постигне пълно сливане на всички елементи, той е в онова душевно състояние, наречено от Станиславски „вътрешно сценично самочувствие”, тоест актьорът е постигнал в психиката си сценичен образ на своя герой. Някъде в книгата си Станиславски описва това състояние в ума на актьора като „Аз /актьорът/ съм Той/Тя /”сценичния образ на героя/, един възел от всички вътрешни елементи на ролята-образа.

Чак след като постигне такова „вътрешно сценично самочувствие” /пълно превъплъщаване в психиката на своя сценичен образ, актьорът може да започне работа по „външното” или физическо изграждане на образа, обозначено вдясно на схемата.

Изграждането на верен сценичен образ на сцената, Станиславски определя като Свръх-задача на актьора, онази точка, в която вътрешното и външното изграждане на Образа се сливат в едно цяло.

Според мен, този механизъм на работа върху образ в изкуството е валиден и в литературата, изобразителното изкуство, а вероятно /защото не съм се занимавал никога/ и в музиката; образността, за да е изкуство, а не техника, е процес на вътрешно изграждане.

 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 20 часа, Б. Киров said:

Ако говорим не за метода, а за Метода, той работи, конкретно в театъра Станиславски го формира в Система за сценично изграждане на образ, през 30-те години на миналия век

Всеки прави откритието за себе си, когато узрее. Чел съм Станиславски, знаех за идеомоторната подготовка в спортовете, при шофирането, при подготовката на космонавти. Сега, когато ми стана ясно, че образът е ИЗВОД на мисленето и ПРЕДПОСТАВКА за сетнешни мисловни процеси, това ме обогати.

По отношение представата, съставянето на образ за предстоящо поведение, бих добавил, нещо от Джордж Кели. Фундаменталното му предположение гласи: “Процесите на даден човек са психологически канализирани от начина, по който той очаква събитията”. Т.е. образът, до който човек е стигнал в своята дейност по отражение на явлението, моделът за развитие и последствия от даден процес, определя предстоящето му поведение. Човек реагира не толкова на образа на стимула, а основно на образа, който му връща комфорта.
Прим. Стимул Пожар. Човек определя поведението си не от "огън, пламъци, пушек", а от "Там е по- безопасно, там е хладно и няма горивни материали". Значи, за активност го подбужда негативният стимул- Опасност!, но каква посока ще поеме, поведението насетне се определя от позитивният образ, който си създава при умствената дейност.

В примера "Пожар" виждаме предимствата на образното мислене- взимане на незабавно решение при недостатъчна информация.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, Втори след княза said:

По отношение представата, съставянето на образ за предстоящо поведение, бих добавил, нещо от Джордж Кели. Фундаменталното му предположение гласи: “Процесите на даден човек са психологически канализирани от начина, по който той очаква събитията”. Т.е. образът, до който човек е стигнал в своята дейност по отражение на явлението, моделът за развитие и последствия от даден процес, определя предстоящето му поведение. Човек реагира не толкова на образа на стимула, а основно на образа, който му връща комфорта.
Прим. Стимул Пожар. Човек определя поведението си не от "огън, пламъци, пушек", а от "Там е по- безопасно, там е хладно и няма горивни материали". Значи, за активност го подбужда негативният стимул- Опасност!, но каква посока ще поеме, поведението насетне се определя от позитивният образ, който си създава при умствената дейност.

В примера "Пожар" виждаме предимствата на образното мислене- взимане на незабавно решение при недостатъчна информация.

+ Благодаря, интересна концепция, интересен за мен автор, който не съм чел, свалих основния му труд на руски, ще го прочета и ще коментирам.

Според мен се определя от ядрото на мирогледа му, както го наричат някои, начина на човек да гледа на света, основния му конструкт от образи за света: така например, един човек с "основен конструкт" да го наречем Герой, при сигнал за опасност инстинктивно би могъл да се хвърли да спасява хора от пожар, друг с основно ядро Скъперник е възможно да задейства това ядро в посока да извади парите и ценностите си, Майката да изложи живота си на опасност, за да спаси детето си; реакциите при сетивен сигнал "пожар" отключват потенциално различни реакции, в зависимост от "свръхзадачата" /по Станиславски/, ролята, в която се е превъплатила конкретната личност. Но това са само спекулации от моя страна:), разбира се. Всъщност Станиславски с неговата Система прави точно това с актьорите, той променя най-напред когнитивното ядро в личността на актьора с друго, на негов сценичен образ, след което се очаква и различно поведение на сцената. тънкият момент е, според мен, че методът му е "подсъзнателен чрез съзнателна психо-техника", цитирам буквално.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Б. Киров said:

+ Благодаря, интересна концепция, интересен за мен автор, който не съм чел, свалих основния му труд на руски, ще го прочета и ще коментирам.

Според мен се определя от ядрото на мирогледа му, както го наричат някои, начина на човек да гледа на света, основния му конструкт от образи за света: така например, един човек с "основен конструкт" да го наречем ...

Интересен ми е моментът как правоверният фройдист Кели тръгва по свой път, след като при разговорите със селяците в Канзас "интерпретира" сънищата им съвсем свободно, т.е. без никаква връзка и смисъл, с чисти измислици, а това помага. Явно ВСЯКА интерпретация помага, стига да дава обяснение на света, да го структурира.

По отношение "ядрото" на мирогледа, вероятно има някаква обща "нагласа", но на мен ми се струва, че до това се стига чак след някакво генерализиране. По- лесно възприемам, че човек реагира според конкретни образи на съответстващата ситуация. В едни случаи е герой и  помага, в други- свива платната. Възможно е да има генерализирани натури, устойчиви типове, но аз смятам, че сме "парциални" и в едни ситуации реагираме така, в други- иначе. Дори и майките не реагират все майчински. В ситуация "Пожар" ще има такива, които ще влязат в огъня, други ще кършат ръце, трети ще запазят самообладание, но отстрани. Същите при друг случай ще реагират другояче. Въпросът е към кой определящ образ ще скочи светкавицата на ума.

Проч. аз ще предпочета да щудирам "Теориите за личността" - Джордж Буре.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

СИМВОЛИТЕ
Със символите, умът работи както с образите и понятията. Разликата е в това, че връзката на основния образ със символизиращото не е част от обичайния език. Тя се научава и посредникът между образа и символа е бил винаги на почит. Жреците са разяснявали символната сила на тотемите, Йосиф е пояснявал символното значение на сънищата на фараона, Даниил на Набуко, Фройд на виенската буржоазия, психоаналитиците на нас. Именно защото тази връзка е проявявана чрез културата и чрез тълковници, тя е неустойчива, променлива, противоречаща си, изчезваща. Знаем, че дори Светите книги се тълкуват произволно и от време на време се налагат събори за уточняване на тълкуванията. Колкото по- разлято и синкретично е съдържанието на символа, толкова по- трайно е, и колкото по- конкретно е, толкова по- подложено е то на промени. В продължение на векове, и до днес остава тотемната символика на кондора летящ над Мексико, но символизма на бялото може да е радостен, скръбен, на отказ от съпротива, което прочее може да се случи и с кондора, ако бъде тълкуван индивидуално, конкретно, а не общо.
Най- активно се използват символите в неразвитите до наука клонове от познанието. Когато древните перси се мъчели да постигнат научност в издигането си до бога направили следния уред:
«В мистериите, разигравани в чест на персийския бог Митра, обредната подвижна стълба (climax) имала 7 стъпала, като всяко от тях било изработено от различен метал. Според антихристиянския полемист Целзий (Ориген, Contra Celsum, VI, 22), първото стъпало било от олово и отговаряло на „небето“ на планетата Сатурн, второто — от калай (Венера), третото — от бронз (Юпитер), четвъртото — от желязо (Меркурий), петото — от „монетна сплав“ (Марс), шестото — от сребро (луната), седмото — от злато (слънцето). Осмото стъпало, твърди Целзий, представлява сферата на неподвижните звезди.” Елиаде,М. Образи и символи.
Вижда се, че символите са доста произволни. Явно или жрец е определял символиката, или тя е била регламентирана по друг начин, което потвърждава, че символите са културно обусловени, а не съдържащи се в образа или в реалността. Водени от митологичната среда на нашето време можем да определим, прим. сребърното и златното стъпало на кои светила отговарят, но трудно бихме се досетили за другите. Шифърът си е останал при магите.
Само преносно и със свободни домислици можем да изтълкуваме и астрологичното: „Капризна и лекомислена, овцата не е подходяща партньорка за бивола, а комбинацията му с тигър предвещава изтощителна борба”. За алхимичното „За да приготвиш еликсир на мъдреците, или философски камък, вземи сине мой, философски живак и го нагрявай, докато се превърне в зелен лъв. След това нагрявай силно, и той ще се превърне в червен лъв. Дигерирай този червен лъв в пясъчна баня с кисел гроздов спирт, изпари течността, и живака ще се превърне в клейобразно вещество, което може да се реже с нож. Сложи го в намазана с глина реторта и бавно дестилирай. Събери отделно течностите с различна природа, които ще се появят. Ще получиш безвкусна флегма, спирт и червени капки. Кимерийски сенки ще покрият ретортата със своето тъмно покривало, и ти ще намериш в нея истински дракон, защото той изяжда своята опашка. Вземи този черен дракон, стрий го върху камък и го докосни с нажежен въглен Той ще се запали, ще приеме скоро великолепен лимонен цвят и отново ще възпроизведе зеления лъв. Направи така, че той да изяде опашката си, и отново дестилирай продукта. Накрая, сине мой, старателно ректифицирай и ти ще видиш появяването на горлива вода и човешка кръв." все пак е нужен наставник или опитен в шифрите алхимик.
Като опитен тълкувател на символи, прор. Даниил тълкува дори, о чудо, забравен сън- за Колоса на глинени крака. За тези, които не са твърде близки с Библията, кратко резюме: Навуходоносор сънува сън, който после забравя. Свиква общоприетите мъдреци- тълкуватели и изисква от тях да разтълкуват съня му, като първо му го припомнят. За неизпълнение ги очаква смърт и разорение, а за успех- награда. Даниил, след разговор с глашатая и други трима мъдреци, и след молитва открива, че преди съня владетелят си е мислел „какво ли ще бъде след това” и след това е сънувал истукан с глава „от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени” Камък от планината се откъсва, удря колоса в нозете и всичко се разбива. Тълкуванието на пророка е в духа на приписване на връзки на явление с частите на човешкото тяло: Навуходоносор  е главата, „После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя. А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава. А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина. И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко. А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина.” Постфактум коментаторите на пророка са интересни с това, на кои царства приписват на частите на тялото на колоса- След Вавилон- Мидия, Персия, Македония или пък Мидо- Персия, Гърция, Рим. Камъкът откъснал се от планината и разрушил колоса е разтълкуван от християните като Христос, с когото идва царството божие. Има и един- отново символен коментар, че планината е Дева Мария и камъкът, който се откъснал „без да го е ръка съборила” е непорочното зачатие и рождение на Иисус. Мисля, че християнството никога не е господствувало във Вавилон, но това не е пречка за коментаторите на символи, а това, че измежду царствалите след Мидия може да има разлики, това намалява авторитета на коментаторите, но не и авторитета на пророчестото.
Много ми се иска, ако не да разбуля митическата тайна, то поне да си представя хода на мисли на един древен тълмач на символи. Примерно така: след като разбрал за офертата на Набуко пророкът провел разузнавателен разговор с „Ариоха, който беше силен при царя …(и) Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа”, а след това провел консилиум с тримата доверени приятели. Евентуално още от първия разговор е разбрал какво терзае душата на владетеля, но в какви образи са били облечени тези грижи е трябвало да обсъдят помежду си на колегиума. Не е задължително сънят да е такъв, важно е да бъде авторитетно поднесен и заради това е бил нужен златен комплимент, който владетелят да не може да откаже. Нещо от рода на: „Златната глава си ти! Нали така?”- ха откажи, де!? После плавно слизане по познатите за културата им стъпала, злато, сребро, мед, желязо. Накрая, земя- глина- пръст. Това е, което ще е „след това”. Камъкът от планината е допълнителен образ. Може би е бил нужен на автора за да рухне постройката в праха. Миманс. Колосът рухва и след него се издига планина. Не гробна могила, цяла планина! Оставаща непобедима, вечно! След това, така очертаният привлекателен образ е можел да бъде успешно пласиран. Тълкувателите са били опитни, а клиентите им доверчиви, номерът е минал.
Пророчествата на Нострадамус също са във вид на символи и поради това с неясна интерпретация и невъзможна критика. Няма и аз да се захващам, още повече, че съм срещал издание от 1938 г. в което няма и предположение за това, какво ще се случи следната година.
Явно, с векове е шлифовано умението да се изграждат оракулски, гадателни, прогностични текстове, завоалирани зад символи, които само „особени” хора могат да разчитат. Занаят! Дали за да не се профанизират, интелектуалните действия с художествени символи не са достъпни и популярни? Защото винаги е имало хора, които са търсели гадателите и техните невероятни способности.
Исках накрая да разкажа за символите в сюжета на операта „Замъкът на херцога Синята брада” по либрето на Бела Балаж, но се спрях. Там има кървави богатства, езера от сълзи, уреди за мъчения, но те не надскачат своята образност, не се нуждаят от тълкувател, от тайни знания. Те си остават ярки художествени образи, но не и символи.
Заради това нека приключим с някаква що- годе дефиниция що е това символ:
Символите са образи, понятия, знаци, обясняващи неща/явления, като връзката помежду им (символизирано и символ) не е очевидна, но може да бъде обяснена.
    При това положение е ясно, че всичко може да е символ на всичко, стига да има възможност да се създаде връзка помежду им. У Умб. Еко „Махалото на Фуко” е даден пример за най- популярната лотарийна будка: „— Ако желаете, господа — каза, — можете да отидете да измерите тази будка. Ще видите, че дължината на предната част е 149 сантиметра, иначе казано, една стомилиардна част от разстоянието между Земята и Слънцето. Височината в задната част, разделена на широчината на прозореца, дава 176:56=3,14. Височината на предната част е 19 дециметра, тоест се равнява на броя на годините от гръцкия лунен цикъл. Сборът на височините на двата предни и на двата задни ръба е 190×2+176×2=732, което е годината на победата при Поатие. Ширината на дъската отпред е 3,10 сантиметра, ширината на рамката на прозореца е 8,8 сантиметра. Като заменим вътрешните цифри със съответствуващите им букви от азбуката, получаваме C10H8, което е химическата формула на нафталина.”

Не мога да не възкликна емоционално „Колко хубаво е да твориш символи!”

… а`пропо, стъпалата на Колоса са били от желязо и камъни- железобетон. Чакаме през 2060 г. долетял камък да унищожи всичко.
 

 

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites

ОБРАЗНОТО МИСЛЕНЕ В ТЕХНИКАТА
    Когато възникне някакъв ремонтен проблем, като българче заставам пред съндъчето с резервни части и материали и започвам да ровя. Аз не съм професионален техник, който ще замени тази част точно с нова такава. Аз съм човек с въображение. Вземам нещо, оглеждам го, отмествам го. Вземам друго, оглеждам го, премествам го. Вземам трето, оглеждам го, грабвам го. По някакъв начин образът му е съответствал на необходимото. Някой път става веднага, друг път трябва да се преправи. Ето това е нагледно- образното мислене, което още с първоначалното манипулиране на предчовека е започнало да се оформя. То е в основата на всеки избор на инструмент, който човек използва. Чрез него се прогнозира какво ще последва при работа с него. Дали добрият домакин ще избере метлата, четката, прахосмукачката или парцала, това е нагледно- образното мислене. Лошо мислещите имат по- ограничен поглед върху източниците. Лошо снабдените имат по- ограничен достъп до източниците. Ако в мизерията си имаш само тел, ще се научиш да решаваш безброй проблеми с тази проста вещ. Ако пред теб е изобилието на точните заместващи части, може да останеш със скръстени ръце, ако точно тази липсва. Въпрос на въображение. Въображението естествено не спира с избора на инструмент и материал. То продължава с избора на технология. Можеш да повториш познатото от своя опит или наблюдение, но можеш и да измислиш нещо ново, подходящо за ситуацията. 
    Все пак, доколкото тук става дума за боравене с образи, вярвам, че ще се съгласите, че процесът разбиване на орех с камък е образ, който може да бъде запечатан в паметта и актуализиран при изникване на стимула „орех”. Впоследствие към него се свързват и други инструменти и технологии, а и материали- костилки, костенурки, кости. Този начин на решаване на непосредствен проблем е удовлетворявал проблемите, поставени от средата пред първобитният човек. С промяна интензивността на живота образите се натрупват, човек поумнява в приложението им. Обаче и до сега, дори елитният практик извежда от съзнанието си или измисля образ, който да реши задачата му. Нагледно образното мислене не е присъщо само на децата, а възрастните да мислят абстрактно, нито дивите народи са нагледно мислещи, а цивилизованите по- висши. Съществуването на мислене чрез думи, формули е наистина надграждане в мисленето, но и то се подчинява на същите норми. Съществува някакво множество от познати думи, формули и взаимоотношения помежду им. Проблемната ситуация е сравнена с тях и мозъкът е избрал тази, която в най- голяма степен й прилича. Нито маймуната, нито професорът се нуждаят от изчисляване на балистичната крива по която тоягата ще полети към орехите в дървото. Те се нуждаят от добре усвоен опит на мятане на нещо в цел. Този образ, свързан със състоянието на мускулите и сигналите от очите е решението на тази задача. Другата- за прилуняването на Аполо става с други образи, по- абстрактни. И когато трябва пилот да се реши как да кацне на Марс или комета пред очите му, мозъкът извиква онази конструкция, до която вече е достигнал 1. от опит или 2. е учил за нея.
Няма нищо ново, което да се добави. Необходима е по- богатата практика чрез манипулация, сетивно възприемане и учене на чужд, културен опит, което да създаде натрупване на образи и по- лесно да възникне образът, който съответства на ситуацията. Ако този опит е свързан с решение, реагира се според решението от опита, ако не- търсят се връзки, които биха дали решение. Ако връзката не е намирана до сега, но се появява за първи път, се чувства положително емоционално преживяване- инсайт, вдъхновение, възторг, което се запомня заедно със ситуацията и й дава по- голям шанс да се повтори. 
 
 

Share this post


Link to post
Share on other sites

КАДЪРЪТ С НАСТЪПЕНИТЕ ОЧИЛА

В много филми има кадър, когато злодеят настъпва очила или ги мачка. Това е трафаретен образ, чрез който се представя агресия срещу безпомощна жертва.
Този образ е емоционална препратка към друг образ. Извиква рефлекторно емоционален отговор с търсеното съдържание.

Той е и символ- както йероглифите извикват образа на нещо- конкретно или абстрактно, този кадър предизвиква емоция, става някакъв емоционален йероглиф.

Явно до съвсем абстрактните букви, които нямат никаква връзка с образите, а само съставените от тях думи могат да ги предизвикат,  има време за развитие. В предизвикването на емоции са още нужни по- обемни образи- стихове, разкази, филми, съставени от метафори и емоционални йероглифи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Научна и художествена метафора
В познавателен аспект метафората е нужна на учения за да обясни по подобие неща, за които още няма точно обяснение. Алхимиците са ползвали метафори за да започнат да проумяват превръщането на веществата едно в друго. Художествената метафора също изпълнява тази функция, отнасяща се за нещо непознато още. Тя обаче има и друг смисъл. Чрез нея се привлича отново вниманието към някое явление/нещо. С течение на времето жизнено важни явления, вечни теми биват пренебрегнати. Примерно любовното отношение става рутинно, губи ритуалите си и значимостта при изразяване. Това е естествено за всичко, което следим- невъзможно е постоянно внимание към него. Поради това новият поглед, остроумната връзка, метафората, съзвучието ни освежават вниманието. Заради това изкусността, новостта на метафората в изкуството ни привлича вниманието отново. Научната метафора има подобна функция в случаите, когато се изчерпи терминологичното обяснение и към изследвания предмет се подходи с нов поглед, от още неизследвана гледна точка. В този смисъл метафората в науката е признак за нов поглед или за изчерпване на научното обяснение. 
Ярък пример за това явление във философията е художествената форма на философстване. От драматичните диалози на Платон, през последвалото дълбокомъдро философстване и класическата немска философия се стига до литераторът Ницше. Два художествени стила на философстване ограждат стремежа към терминологичност.
Изразяването с нови метафори се превръщат в лакмус за изчерпване на науката или за настъпило еднообразие и тривиалност в изкуството.

Share this post


Link to post
Share on other sites

МУЗИКАТА- АБСТРАКТНО ИЗКУСТВО
Мнозина смятат музиката за най- абстрактното изкуство, но под това заглавие ще се опитам да отрека, че музиката е абстрактна. За целта, в едно изречение, да се спрем на умственото действие абстрахиране. При него пренебрегваме, отхвърляме несъществените характеристики на нещата, за да можем въз основа на съществените да обобщим, да установим някои закономерности на/в тях. При математиката се абстрахираме от почти всички качества на нещата, интересувайки се само от наименованието и броя. В геометрията разглеждаме приближената геометрична форма, безразлично дали се отнася за земеделска нива, изрязана хартия или свързани с мисловни линии небесни точки. Такова абстрахиране от характеристики в самото музикално произведение е невъзможно. То е цялостно и от него не може много да се променя и отлюспва произволно. Под „абстрактно” в случая явно се разбира нещо друго. Най- често това е отсъствие на връзка с нещо от околното. Когато запис възпроизвежда звуците на природата- птици, потоци, песента на гората, това е конкретно, т.е. единственото, което е богато на характеристики, на сетивни възприятия. На него, от времето на Хегел се противопоставя абстрактното, т.е. изчистеното (но внимание- от несъщественото). В случая с музиката, която не подражава на природните звуци обаче такова абстрахиране липсва. Това е просто приписване на абстрактност в противоположност на конкретност, но без необходимите за такова приписване съображения. Тя е пак продукт на мисълта, но не и на абстрахирането.
Т.е. което и да е музикално произведение е конкретно. Музиката е също конкретна.
Обаче при музиката образът, за какъвто ставаше дума до сега, не съществува. Може би „Полетът на бръмбара” или части от музикално- сценични творби, които свързваме с преживяване или образ са от малкото, които можем да наречем Образ. При това образът на бръмбара е статичен, не разказва какво е било и какво е последвало, а с образите, примерно от „Травиата”, се мисли както с образите от романа на Дюма, т.е. както с речеви образи, т.е. образите от музиката могат да се превръщат и да се изразяват със словесни. Звуковите музикални образи са уникални и не всеки има познание, което би споделил за тях. Те съществуват, разпознават се и се запомнят, както и звуковите езикови образи. Обаче звуците за езиково общуване ни насочват към нещо, което описват и се свързват със запомненото за него, докато музикалните образи могат за обикновения слушател да се свържат най- много с името на композитора и заглавието на композицията. Вероятно са малцина тези, които свързват „Турския марш” на Моцарт с видение за маршируващи спахии с копринени шалвари и алени гъжви. Толкова нереално оперетно е това, без зурните и тъпаните, а всъщност музикален образ има и той е запомнен от изпълнителя, който го възпроизвежда, без да вижда нищо пред очите си. Запомнил е темпото и последователността от звуци, опростено казано, които съставляват музикалния образ. В този смисъл музикалното произведение може да предаде този музикален образ  (чрез темпо и последователни тонове), но той не може да бъде свързан с много. Когато обърнем внимание на темпото, забелязваме, че то се свързва с някакъв индивидуален ритъм като походката (анданте) или с настроение (живо, весело). В други случаи се използват метафори (тежко, широко) или едни също толкова относителни думи като бързо и бавно. Във всички случаи музикалното изкуство е много напреднало и музиката към филми значително допълва образа и преживяването. Музикалният момент на Енио Мориконе, свързан със смъртта в „Имало едно време на запад” е много вълнуващ и предизвиква същите чувства и самостоятелно, но не всяка музика към филм може да предизвика екранния образ самостоятелно изпълнена.
Всъщност абстрахиране и абстракция в музиката съществува. Тя е свързана с действително абстрахиране и също довежда до понятия, например „марш”, „соната”, „ария”. С тези понятия може да се борави и да се стига до умозаключения. Това, че са словесни не е смущаващото, защото от друга страна, те могат да бъдат и музикални, когато бъдат изразени с музикални форми. Това, че съществува ритмичен израз на марша в такт 4/4, дава възможност да бъде използван именно като марш в композирането на опуси. Това не е по- различно от абстракциите за конфликт и диалог в литературата и може да бъде дадено както в словесна, така и в музикална форма по същия начин, както в литературата се ползват примери, а в литературознанието и литературното творчество- понятия. Казано с пример, музикалното и словесно абстрахиране при музиката е следното: авторът може да си помисли „Тук е добре да звучи нещо раз- два- три- четири” или „Нещо маршово ми трябва”, а критикът може да каже „Маршът в пиесата ... и т.н.” и да се изразят съответно в музикални или речеви форми.
Ще се опитам да обобщя защо някои смятат музиката за абстрактна. Така, е защото приемат, че не е свързана с конкретен, познат ни звуков образ. Всъщност музикалните образи са конкретни, сложни, с много значения. Това важи както за вокалното музикално изкуство, свързано с образи чрез текст, така и за танца, където музиката се свързва с видим образ, но също и при инструменталната музика, където се създава звуков образ, който в паметта ни е конкретен, макар несвързан с друг обект.
Ще се върна и на споменатото абстрактно изкуство. Откъсването от конкретиката не превръща изобразяването в абстрактно, поне в смисъла на философията и познанието. Поради това търсенията в областта на изображение без образ или без описание (наратив) не ги прави абстрактни. Използваното напоследък „безОбразни произведения” е по- ясно. Тези произведения, в които няма нищо конкретно нямат кой- знае какъв естетически или адаптивен за човека смисъл, освен като търсения на съзвучие и хармоничност на музикални и в другия случай на цветни тонове. При това изводът за такова съзвучие, а не правенето му е плод абстракция, така както експериментът не ни дава знание, а осмислянето му. Сигурно мнозина са подрънквали струните на лирата и са улавяли приятни и неприятни съзвучия (което са си изводи и мисловни процеси), докато Питагор ги е свързал с дължината на струната и е осмислил в думи експеримента.
А какво е отношението на настоящето есе към мисленето с образи?- Пряко. Защото го разграничава от мисленето с абстракции. Правенето на музика е именно манипулиране с музикални образи, които могат да бъдат свързани или не, с реални обекти. Мисленето в музикални форми/образи е тъкмо мислене в образи.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Преди повече от 100 г., през 1910-та излиза книгата на Джон Дюи "How Wе Think". Разсъждавайки за мисленето и мисловните изводи, той използва ситуации, които се покриват с идеята за образно мислене. В гл. VІ дава следния случай (на руски  Тук )

Цитирай

На днях, когда я был в городе на 16-й улице, мне попались на глаза часы. Я увидал, что стрелки показывают 12 ч. 20 м. Это вызвало мысль, что я обещался быть в час на 124-й улице. Я рассудил, что так как мне понадобился час времени, чтобы приехать в вагоне надземном, то я опоздаю на 20 минут, если вернусь тем же путем. Я могу выиграть 20" минут на подземном экспрессе. Но была ли по близости станция? Если нет, то я мог потерять более 20-ти минут, ища ее. Тогда я подумал о метрополитене и увидал его на расстоянии двух кварталов. Но где была станция? Если на расстоянии нескольких кварталов в ту или другую сторону от улицы, где я находился, то я бы потерял время вместо того, чтобы выиграть его. Моя мысль вернулась к подземному экспрессу, как к более быстрому, чем метрополитен; кроме того, вспомнил, что он проходил ближе метрополитена к нужной мне части 124-й улицы, то время сократится в конце поездки. Я решил в пользу подземной дороги и достиг места назначения около часа.

В този разказ няма абстрахиране, нито особени символи. Мисълта се води от представата за време, от съставените образи за продължителността на пътуване с подземен транспорт, с надземен и с метро, с представите за разположението на спирките. Накрая авторът прави извод и избира транспортът с който да се придвижи. Още тогава  високо цененият философ и психолог Дж. Дюи разсъждава за мисленето с образи като за мислене изобщо.
Смятам това като неоспоримо потвърждение, че мисленето с образи и мисленето с абстрактни понятия протичат по един и същи начин и с едни и същи закономерности.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стана тя, каквато стана. Започнах размислите си с идеята, че образното мислене не е за пренебрегване, че не е начално мислене, след което зрелите хора преминават на абстрактно, че образното мислене е равностойно на абстрактното, а ето до къде стигнах:

Да се мисли с цифри е образно мислене.

Когато се учи да смята, на детето се предоставят образи- две ябълки, две пръстчета, два предмета. Това разчленяване и обединяване то запомня като образи. Дори в началото използва и сетивни образи за броя, като смята с пръсти, скрити зад гърба. Запомненият образ за 1+1=2 е цялостен. Той се научава наизуст. Когато впоследствие се сумират по- големи числа, смятането се основава на запомнените наизуст отговори, които са и образи. Та нали сумирането на трицифрено число става като първо сумираме единиците (нещо което знаем наизуст), после десетиците по същия начин и накрая стотиците, пак така. Тоест смятането у човек е аналогово. Откритието на дискретно смятане се отнася за машините и е творение на човека.То е по- просто и по- съвършено. Но да се върнем към образното мислене с цифри. Умножението също се извършва чрез предварително фиксирани и наизустени образи. Таблицата за умножение се учи наизуст, а не се учи как се прави умножение. Имаме образ на 8х8=64 и той е запечатан. Когато умножаваме числа възобновяваме този образ и го записваме или запомняме според начина на умножение- писмено или наум.
Когато детето преминава от две ябълки, две пръстчета на две топчета на сметалото, то извършва следното  действие- добавя към образите още един, който е по- универсален и може да замести който и да е конкретен.Впоследствие, когато се научи да пише цифри, добавя и този образ за запомняне в множеството клетки, които са запомнили 1+1=2. Получава се така, че действието абстрахиране, т.е. да се освободим от конкретността на образите за две ябълки, две пръстчета, две топчета и да стигнем до цифрата 2 има в краен резултат един абстрахиран образ, който не замества, а се прибавя към съществуващите. Това, че забравяме може би спомага да се разчисти паметта, а абстракцията за двете топчета на сметалото ни помагат да определим, че видените непознати неща са две, без никога преди да сме ги виждали, обаче по. реалистично е, че мозъкът ни открива подобието на предметите и до някакъв брой може да отчете сумата им без броене, а по групи, напр. 1,2,3,5 предмета могат да се възприемат като единица, двойка, тройка, петица предмети и това тяхно обединение да е някакъв образ, прим. "петорка от не знам какво".

 

Реално, след тези ми разсъждения, у мен възниква въпросът, а кое е абстрактното, с което толкова се гордее човек? Леле- мале. :)

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 39 минути, Втори след княза said:

Реално, след тези ми разсъждения, у мен възниква въпросът, а кое е абстрактното, с което толкова се гордее човек? Леле- мале. :)

Може би знакът като валидиран абстрактен образ. Човешкият интелект според мен може да преминава от индивидуален образ към общовалиден абстрактен знак, както и от общовалиден абстрактен знак към субективен негов образ, но изкуственият интелект оперира единствено с абстрактни знаци. Това е основната причина ИИ да не може да създава изкуство /засега/, което е образност /индивидуална субективност/.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Може би знакът като валидиран абстрактен образ. Човешкият интелект според мен може да преминава от индивидуален образ към общовалиден абстрактен знак, както и от общовалиден абстрактен знак към субективен негов образ, но изкуственият интелект оперира единствено с абстрактни знаци. Това е основната причина ИИ да не може да създава изкуство /засега/, което е образност /индивидуална субективност/.

Щом абстракцията е отделяне по някакво свойство, прим. червени, триъгълни, семейни, но и скорост, тегло, време, то резултатът е отново някакъв обект, някакво множество, което е ново за съзнанието. Чрез това действие- абстрахирането сме получили ново знание, че съществуват такива като "червени, триъгълни, семейни, но и скорост, маса". Обаче самото ново понятие, след извеждането му се фиксира в мозъка и с него се процедира както с другите представи за реални образи, с тази разлика, че няма сетивност.

Share this post


Link to post
Share on other sites

В някои тестове за интелигентност има един готин подтест за отношения. Горе- долу такъв, (измислям си) Зевс/мълния= а) бог/природа, б) бог/ атрибут в) небе/ небесно явление. Дори да не е точно такъв, тази степен на мислене ми се вижда много интересна. Първо самото отношение няма име, т.е. лицето не трябва да знае и каже, а да открие връзката. Второ, степента на открита връзка може да е по- сложна или по- проста, което говори за мисленето.Трето сравняват се отношения, което е по- висока абстракция, не са конкретни неща.

Искам да кажа, че мисленето чрез образи може да постигне по- висока степен, когато абстрактният, обобщен, създаден в мозъка, без сетивна съставляваща образ се сравнява с друг и тяхното сравнение е също нещо извънсетивно.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 32 минути, Втори след княза said:

Щом абстракцията е отделяне по някакво свойство, прим. червени, триъгълни, семейни, но и скорост, тегло, време, то резултатът е отново някакъв обект, някакво множество, което е ново за съзнанието. Чрез това действие- абстрахирането сме получили ново знание, че съществуват такива като "червени, триъгълни, семейни, но и скорост, маса". Обаче самото ново понятие, след извеждането му се фиксира в мозъка и с него се процедира както с другите представи за реални образи, с тази разлика, че няма сетивност. 

 

Ключовата дума според мен е „съзнанието”; чрез абстракция без сетивност би могло да се постигне ново знание, което се прибавя към съ-знанието, един ограничен субективно кръг от цялото знание, самоосъзнал се като такъв. Образите обаче са присъщи единствено на съзнанието, и да, съгласен съм, след извеждане на ново понятие чрез абстракция, то отново се конвертира в индивидуална образност в съзнанието. Така е устроен да мисли човешкият мозък, който учените се опитват да възпроизведат като изкуствен интелект, чрез машини.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×