"Българският популизъм: щрихи към портрета"

[Б. Киров]

Чили не прави "реиндустриализация", в Чили около 70 % от БВП идва от сферата на услугите, което е типично за повечето постиндустриални икономики. Да "произвеждаш" не е еквивалентно на "реиндустриализация", леко си се объркал.

[Б. Киров]

Преди 16 минути, Бобо said:

 

Защото преди да се предлагат каквито и да е мерки-първо трябва да се проумее народопсихологията на циганите,а не да се приравняват с някакви други европейски или други малцинства..... 

 

+ За това съм съгласен с теб и слагам + на тази част от постинга ти. Да, те са различни, но според мен, има и много общи неща, като например право на равен достъп до жилище и право да не бъдат сегрегирани от другите етнически общности. Циганите в България сега нямат тези полагащи им се като на етническа група от българската нация основни права. Ниското им образование и изключване от трудовия пазар са последствие от сегрегацията.

[Бобо]

Преди 2 минути, Б. Киров said:

Чили не прави "реиндустриализация", в Чили около 70 % от БВП идва от сферата на услугите, което е типично за повечето постиндустриални икономики. Да "произвеждаш" не е еквивалентно на "реиндустриализация", леко си се объркал.

А ти се заиграваш с терминологията......

 

Преди 3 минути, Б. Киров said:

+ За това съм съгласен с теб и слагам + на тази част от постинга ти. Да, те са различни, но според мен, има и много общи неща, като например право на равен достъп до жилище и право да не бъдат сегрегирани от другите етнически общности. Циганите в България сега нямат тези полагащи им се като на етническа група от българската нация основни права. Ниското им образование и изключване от трудовия пазар са последствие от сегрегацията.

Ама какво означава,че нямат равен достъп до жилище?Не съм съгласен.В какво се изразява това твърдение?и какво имаш в предвид-да им се раздават безплатни жилища?

Аз съм свидетел как им парцелираха махалата,която си бяха изградили сами на общински терен-прехараха им ток и вода,дадоха им парцелите с отстъпено право на строеж-и от около 500 семейства само2-3 си платиха парцелите и построиха.Другите -нищо.Иначе -ядене и пиене по една седмица....После като дойдоха багерите-сегрегация?!?...Те сами се сегрегират,защото така по-им отърва!

ПП Сега тези 2-3 семейства,които си построиха къщи, са съседи с българи,които построиха къщи на освободените парцели.И са едни от най -примерните  и отговорни граждани.Но сами го направиха.!

[nik1]

1 hour ago, Б. Киров said:

+ Историята на Чили е нагледно доказателство за това. Няма начин да преразпределяш, ако преди това не произведеш, няма такава алхимична формула за превръщане на всичко в злато.

Цитирам:

"Икономическата депресия, която започва през 1972 г., е изострена от изтичането на капитали, отслабването на частните инвестиции и изтеглянето на банкови депозити в отговор на социалистическата програма на Allende. Ръстът на производството пада и безработицата се повишава. Allende замразява цените, увеличава заплатите и прави данъчни реформи, за да увеличи потребителските разходи и да преразпредели доходите надолу, голяма част от банковия сектор е национализиран. Много предприятия в медната, въгледобивната, желязната, нитратната и стоманодобивната промишленост са отчуждени, национализирани или подложени на държавна намеса. Програмата на Алиенде включва защита интересите на работниците, заменяйки съдебната система със "социалистическата законност", национализиране на някои банки и принуждаването на други да фалират и укрепването на "народните милиции", известни като MIR, платформата му "народно единство" също така призова за национализация на най-големите медни мини в Чили чрез промени в Конституцията. Мярката е приета единодушно от Конгреса. Икономическите проблеми се засилват и от публичните разходи на Allende, финансирани главно чрез отпечатване на пари и лоши кредитни рейтинги, дадени на търговските банки. До началото на 1973 г. инфлацията излиза извън контрол. Осакатената икономика е още по-уязвима от продължителни и понякога едновременни стачки на лекари, учители, студенти, собственици на камиони, работници в мините и собственици на малък бизнес. На 26 май 1973 г. върховният съд в Чили, който се противопоставя на правителството на Алиенде, единодушно отхвърля нарушението на законността от Алиенде.

Макар че според чилийската конституция е незаконно, съдът подкрепя и дошлият с преврат на власт Пиночет. Чили се насочи към свободна пазарна икономика, в която се наблюдава увеличение на местните и чуждестранните частни инвестиции, въпреки че медната промишленост и други важни минерални ресурси все още не са отворени за конкуренция. В плебисцит на 5 октомври 1988 г. Пиночет се отказва втори осемгодишен мандат като президент (56% срещу 44%). Чилийците избират нов президент и мнозинството от членовете на двукамерен конгрес на 14 декември 1989 г. Християндемократът Patricio Aylwin, кандидат на коалиция от 17 политически партии, наречен Concertación, получават абсолютно мнозинство от гласовете (55%).  Президентът Айилвин има мандат от 1990 г. до 1994 г., което време се счита за преходен период. През декември 1993 г. християндемократът Едуардо Фрей Руиз-Тале, син на предишния президент Едуардо Фрей Монталва, довежда коалицията Concertación до победа с абсолютно мнозинство от гласовете (58%).Фрей Руиз-Тале е заменен през 2000 г. от социалиста Ricardo Lagos, който печели президентския пост в безпрецедентен изборен двубой срещу Joaquín Lavínот десния Alliance for Chile. През януари 2006 г. чилийците избират първата жена президент от Социалистическата партия Michelle Bachelet Jeria, която побеждава Sebastián Piñera от National Renewal, като удължават управлението на Concertación за още четири години. През януари 2010 г. чилийците избрират Sebastián Piñera за първи десен президент след 20 години; Пинера побеждава бившия президент Eduardo Frei Ruiz-Tagle от Concertación, и получава четиригодишен мандат след Бачелет. Себастиан Пинера не се кандидатира за преизбиране през 2013 г., а неговият мандат изтича през март 2014 г., което води до връщането отново на Мишел Бачелет."

https://en.wikipedia.org/wiki/Chile

https://data.worldbank.org/indicator/NY.GNP.PCAP.CD?locations=CL

Това са данни на Световната Банка за БНП на глава от населението в Чили за период 1962-2014 в стойност на американски долари от 2017. БНП на глава от населението е измерител за развитието на една страна. "Капан на бедността" е границата от 4000 долара, тогава говорим за неразвита страна. "Капан на средните доходи" е границата от 10 000 долара /България е тук/ - страните в този диапазон /4000 - 10 000/ се определят като "развиващи се". Страните преминали "капана на средните доходи" /10 000/ са "развити икономики". Чили от 2009 е такава икономика.

Графиката в съчетание с текста за историята на Чили съвършено нагледно показва през кои години Чили е излязъл от "капана на бедността" /4000/ и през кои години е преодолял "капана на средните доходи" /10 000/ - това са годините на управление на политици от десния и център-десния спектър.

 

++
 

Бих довавил и това - въпросът със социалните разходи е сложен. Не може да се разглежда само от страната на количеството..,Трябва да се погледне каква е структурата, и къде са насочени, кой и как ги ползва..Колко всъщност са нуждаещите се

Илюстрация

По времето на Алиенде от жилищните и други придовивки  се ползват само 20 процента от хората (най-квалифицираните работници), останалата част от народа няма достъп до тази част. т.е... Субсидират се тези които всъщност нямат нужда

40 процента от разходите за образование отиват за висшето образование- субсидират се горните класи!

=====================

В сегашно Чили бедните са 11 процента, трябва ли например 40 процента от бюджета да отива за социални дейности?

[Б. Киров]

Преди 19 минути, Бобо said:

и какво имаш в предвид-да им се раздават безплатни жилища?

Имам предвид да има правителствени и общински програми за десегрегиране в големите градове, каквито програми има в САЩ за негрите от 70-те години, такива програми има и в скандинавските държави, различават се по методи и мащаб, но като насоченост са еднакви. Държавата и общините поемат финансово и организационно тази тежест. Опитът на САЩ е много ценен, защото те са имали същия проблем с чернокожите и са го решили в общи линии успешно. Същите расови предразсъдъци за непълноценност и природна склонност към престъпност и интелектуална малоценност, тук сме го обсъждали в други теми. Днес чернокожите в САЩ са успешно интегрирани и голяма част от тях са добре образовани платени, съществен сегмент от средната класа. Но са започнали преди всичко с дегетовизация. Това по лесния или по трудния начин ще стане и тук, по-добре по лесния, защото трудния е свързан със социално напрежение и взривове.

Ако се направят изчисления какво се плаща като социални помощи за безработица, инвалидност и отглеждане на деца от самотни майки /което вече е бизнес сред циганите/ ще излезе една сума през годините, която е изтекла в съд с пробито дъно, с която е могло да се построят общински/държавни жилища за тези хора, като същевременно те ги изплащат разсрочено работейки /голяма част могат да бъдат включени да работят в самото строителство и така да изплащат/. Да, но това ще удари имотната мафия и спекуланти, защото ще смъкне раздутите цени на имотите в градовете, особено София, Пловдив, Варна, Бургас, защото сега цената е поне двойна на реалните разходи на строителя, ако не и тройна, ще изчезне спекулата и далаверата с имотния пазар. Затова "мижим" и чакаме таванът да падне отгоре.

[nik1]

Как Чили успешно трансформира своята икономика (статията е любезно преводена от английски от Б.Киров, курсивите са от оригинания превод)

Оригинална статия https://www.heritage.org/international-economies/report/how-chile-successfully-transformed-its-economy

Hernán Büchi Buc

Преди Маргарет Тачър да стане министър-председател на Великобритания или Роналд Рейгън да бъде избран за президент на Съединените щати, Чили извърши безпрецедентна приватизация и други реформи. От средата на 80-те години насам до азиатската криза през 1997 г. чилийската икономика нарастваше със среден годишен темп от 7,2%, следван от средно годишен темп от 3,5% между 1998 и 2005 г. Този ръст е много добър в сравнение с други страни. Изключителното икономическо представяне на Чили и подобреното благосъстоянието са международно признати и са резултат от системно прилагане на стабилни икономически политики.
Пътят обаче не винаги беше гладък. В някои критични моменти по пътя към икономическия успех на Чили процесът заплашваше да се изплъзне от контрол. Например, брутният вътрешен продукт на Чили (БВП) спадна с 14,1% през 1982 г. в условията на силна световна рецесия. Едновременно с това чилийската валута беше надценена, което я направи още по-уязвимо от забавящата се международна икономика. Капиталът спря да тече, драстично намаля способността за финансиране на инвестиции. Последвалата девалвация на чилийската валута изостри ситуацията, като намали реалното богатство на компании и хора. Ударът продължи две години, като безработицата се увеличи до над 23% от работната сила, а реалните заплати спаднаха с повече от 10%.
Макар че много други държави в региона са претърпели подобни кризи, никой от тях не пострада така остро като Чили. Успешното управление на кризата спря кървенето. Десет години по-късно цифрите от Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибите (ECLAC) показаха, че Чили преживява най-силния икономически растеж на всички страни в региона през 80-те години, с изключение на няколко карибски държави, които не бяха засегнати от външните шокове.
Успешното управление на кризи беше критично, защото острата криза застраши реформите, въведени от чилийското правителство през 1974 г. Тези реформи включваха отваряне на икономиката към света, приватизация на някои държавни компании и ограничаване на тежка инфлационна криза чрез фискална дисциплина и строга парична политика. Тези пионерски реформи осигуриха бъдещо благоденствие за нашата страна.
Налагайки се на път да стане една от най-отворените икономики в света, Чили беше крачка напред в сравнение с други страни в адаптирането към днешния глобализационен феномен. Преди Маргарет Тачър или Роналд Рейгън, чилийското правителство се осмели да приватизира неефективните държавни компании. фискалният баланс, който сега е изискване за присъединяване към големи икономически и политически блокове като Европейския съюз, бе постигнат повече от четвърт век по-рано от тази малка страна в южния ъгъл на света.
Възможно ли е рецесията от началото на 80-те години да пропилее усилията на всички тези години? Това беше въпросът, който си задавах самият аз, когато през януари 1985 г. г-н Аугусто Пиночет, президент на републиката, ми предложи длъжността министър на финансите.

Чилийската икономика, 1974-1984 г.

Преди да обсъдя периода, когато бях министър на финансите, бих искал да кажа нещо за периода между 1974 и 1984 г., когато правителството на Пиночет започна радикална трансформация на икономиката на страната.

Когато правителството на Салвадор Аленде падна през септември 1973 г., годишната инфлация на Чили беше 286%. Три месеца по-късно, след като новото правителство коригира най-очевидните изкривявания, причинени от контрола на цените, инфлацията се увеличи до 508%. Така например цената на основните стоки се удвояваше на всеки два месеца. Цените на повечето основни стоки бяха фиксирани от правителството през 1973 г. Въпреки че Чили беше и все още е малка икономика, нивото на протекционизъм беше високо. До края на 1973 г. номиналната средна тарифа за вноса е беше 105%, максималната 750%. Нетарифните бариери възпрепятстваха и вноса на повече от 3 000 от 5 125 регистрирани стоки. Точно както предсказва икономическата теория, големите опашки пред магазините са обичайни в Сантяго и други градове в Чили в резултат на недостига, причинен от контрола върху цените

Спадът на БВП през 1973 г. отразява свиването на производствения сектор, в който основните активи постепенно попадат под държавен контрол или собственост чрез отчуждавания и други правителствени интервенции в икономиката. В резултат на това делът на правителството в общото секторно производство достигна 70% през 1973 г., с изключение на индустриалния сектор, където той е бил 40%.
Фискалната ситуация беше хаотична. Дефицитът достигна 55% от разходите и 20% от БВП и беше основната причина за инфлацията, тъй като централната банка печаташе пари за финансиране на държавния дефицит.
До края на правителството на Алиенде брутният размер на спестяванията е бил 6%, а инвестиционният процент е бил 7,9% - най-лошите цифри от 60-те години на миналия век. Това означава, че в много отрасли не са инсталирани нови машини, не са започнали нови фирми и са създадени все по-малко нови работни места. Няма капиталови пазари, а контролираните от правителството лихвени проценти не отразяват недостига на финансиране. Дефицитът по платежния баланс (ПФ) се е увеличил за период от три години, а социалистическото правителство е увеличило външния си дълг с 23%.

Следва

 

Най-важната икономическа реформа в Чили беше да се отвори търговията, главно чрез плоска и ниска тарифа върху вноса. Успехът на чилийските икономически реформи през следващите 30 години зависеше от решението да отворим нашата икономика за останалата част на света. Силата на чилийските фирми, продуктивните сектори и институции бяха базирани върху тази фундаментална промяна.

Хаотичната ситуация в Чили през 1973 г. заслужава някои мисли:

Тази криза беше у дома. Тя се различаваше от кризите, предизвикани от външни шокове, като нефтените кризи от октомври 1973 г. и 1979 г. и кризата с дълга от 1982 г. Един анекдот е поучителен: когато някои хора се оплаквли от прекомерното нарастване на парично предлагане през 1973 г., президентът на Централната банка заявил, че паричното предлагане е "буржоазна променлива", без значение за изграждането на чилийския социализъм.

Ако Чили сега е представяна като пионер на икономическата реформа на свободния пазар, трябва да помним, че в началото на 70-те години страната беше абсолютната противоположност: Чили представляваше авангард на контролирана държавно икономика, икономика с много държава.

Някой би могъл да си въобрази, че чилийската икономика от началото на 70-те години е била хаотична и неефективна, но морална, поради социалната си ангажираност, но това е дълбоко погрешно. Всичките социални политики за жилищно настаняване, образование и здравеопазване не успяха да помогнат на 20% от чилийците, тънещи в екстремна бедност. Тези социални политики само допълнително противопоставиха работниците и средната класа в обособени класи с противоположни интереси.

В края на краищата Чили се превърна в експериментална лаборатория за сбърканите интелектуални идеи, преобладаващи в края на 60-те и началото на 70-те години. Нашите хора изпиха горчивата им чаша. Сега те се възползват от прилагането на коректните идеи за икономическа свобода.

Две тревоги и два урока

Когато станах министър на финансите през 1985 г., имах две основни опасения: първо, че завръщането на популистките политики би могло да вкара страната в спирала надолу, да отмени вече извършените реформи, които обещаваха да превърнат Чили в латиноамерикански еталон на устойчив растеж и от друга страна, че политическата вълна, предизвикана от кризата, може да подкопае планираното завръщане към демократични избори през 1988 г., както го изискваше конституцията. Това бяха заплахите, пред които бе изправена нашата администрация и по принцип много други администрации, когато се изправят пред критични избори.

Тези две съображения ме накараха да приема предизвикателството и аз не съжалявам. Напротив, последвалите събития допринесоха решително за това, Чили да стане успешен случай на икономическа реформа, която работи. По този начин, почти неволно, станах актьор на чилийската политическа сцена, дори влязох в ролята на кандидат за президент на изборите през 1989 г.

Тези избори бяха спечелени от Патрисио Айлиуин, който поведе процеса на прехода в демокрация, но ние също постигнахме някои важни цели в тези избори. Айлиуин спечели 55% от гласовете, което остави силна опозиция, способна да изрази силен вот и да има съществено представителство в Националния конгрес. Това силно представителство на опозицията беше от решаващо значение за корекция на промените, които биха могли да разрушат чилийския икономически модел.

Сега гледайки в ретроспекция и опитвайки се да осмисля уроците, които могат да бъдат извлечени в подобни ситуации, осъзнавам, че за успешния процес на икономическата реформа има два основни компонента.

Първо, промените трябва да бъдат интегрални и достатъчно дълбоки, за да бъдат поддържани с течение на времето. За съжаление, много от процесите на реформиране в други латиноамерикански държави, за които се смята, че са се провалили, са частични и необмислени планове, макар и понякога вдъхновени, провеждани от реформатори, които не са разбрали основните концептуални предизвикателства на икономиката. В един от случаите Аржентина направи допълнителната грешка да даде на обменният курс на валутата да играе централна роля в реформите, което доведе до неуспеха им, защото те се опитаха да заместят липсата на силни политически институции със закона за конвертируемостта - закон, който определя, че стойността на песото ще бъде вързана с тази на долара - което след това стана единствената им опора в целия процес на реформи.

Голям екип от висококвалифицирани професионалисти и технократи е от съществено значение за осъществяване на фундаментални промени. Както в повечето случаи, успешните икономически реформи не са резултат от вдъхновението на един човек; по-скоро те са резултат от усилията на екип от мъже и жени, които се опитват да постигнат обща цел. При начинания от такъв мащаб, които наподобяват възстановяване след ужасно земетресение или друго природно бедствие, трябва да бъдат обхванати всички области за действие. Това изисква не само експерти по макроикономика и финанси, но и хора, които разбират реалностите в чувствителни области като образование и здравеопазване. Следователно, ние не говорим за шепа изключително квалифицирани личности, а за стотици и дори хиляди такива личности.

В случая с Чили, Мигел Каст Рист, икономист от университета "Católica de Chile" със следдипломна квалификация в Университета в Чикаго, изигра основна роля в набирането на тези професионалисти, които бяха предимно млади и имаха икономически опит. Той беше велик лидер, ентусиаст и неизчерпаем работник. Трагично, Мигел почина от рак на 33-годишна възраст, след като бе служил като министър с два различни портфейла и като президент на Централната банка. Лидерството и чувството за неотложност сплотиха тези екипи в едно цяло и им позволиха да извършат интегралните промени, необходими за крайния успех на реформите.

Вторият важен елемент в случая с Чили беше кризисна атмосфера. Въпреки че кризата причини големи щети, тя отвори и възможност за създаване на чувство за неотложност за промяна и мобилизиране на екипите. Споменатият по-горе пример за природни бедствия е адекватен, тъй като такива събития докосват душите на хората и ги мобилизират в стремежа им да постигнат обща цел. Стотици сътрудници бяха направили своите лични решения, за да се посветят изцяло на тази задача, въпреки че имаха по-добре платени опции, които биха изисквали по-малко лични жертви, и те излязоха от условията на криза с чувство за мисия. Освен това, последиците от липсата на реформи се осъзнават по-ясно при извънредна ситуация.

В края на 1984 г. Чили беше в критична ситуация. Близо един на всеки трима работници не бе в състояние да си намери добре платена работа в частния сектор, в който липсваха както подходящо финансиране, така и търсене на неговите продукти. Официалната безработица достигаше 20%, а почти 10% бяха включени в програми за спешна заетост, финансирани от правителството. Тази ситуация превръщаше създаването на работни места в една от основните цели на нашето управление.

Като цяло, ние действахме в критичен момент, който можеше сложи кръст на големите икономически реформи, предприети от Чили.

Ключовите реформи

Много икономически реформи трансформираха Чили. Те са провеждаха в продължение на много години и всички те притежаваха определени перманентни и фундаментални елементи. Работата ми като финансов министър през този труден период беше, понякога, да разширявам някои от предишните реформи, а в други случаи да ги спася от възможността за връщане назад. В този раздел обсъждам основните и постоянни реформи, които по мое мнение са от съществено значение за преобразуването на Чили.

Отвореност на търговията и система за фиксирани тарифни ставки.

Чили е малка страна с малко население, разположена далече от световните центрове за потребление, което обяснява значението на пълното отваряне на страната за външната търговия. Само екстремната идеологическа пристрастност на 60-те години може да обясни подобно отклонение като теориите за "вътрешно развитие", които препоръчваше Раул Пробиш от ECLAC на нашата страна и други. През 1974 г., под ръководството на министрите Хорхе Каус и Серхио де Кастро, Чили започна задълбочен процес за намаляване на тарифите за внос. През 1979 г. за всеки внос бе приета плоска тарифа от 10% (ниска за този период).

Както намаляването на тарифите, така и прозрачността, постигната от една плоска тарифна система, са от основно значение за постигането на конкурентноспособността,от която чилийските компании имат нужда, за да се конкурират в световен мащаб. В същото време ниската, плоска тарифа спомогна за повишаване на конкуренцията на вътрешните пазари, където цените бяха либерализирани след период на градираща държавна намеса. Въпреки това, кризата от 1982 г. доведе до крачка назад, като тарифите се увеличиха до 35% в два случая, когато влязох в длъжност. За щастие, дори и в тези случаи, се поддържаше равнището на тази плоска тарифната структура, като се избягваше нарушаването на схемата за диференцирани тарифи.

Като основна част от плана за икономическо възстановяване, който приложихме, реших да предложа на Националния конгрес да намали тарифните ставки до 15%. Прилагането на това предложение увеличи конкурентоспособността на чилийските стоки и доведе до значително увеличение на износа. При следващите правителства тарифната ставка бе намалена първо на 11% и след това на 6%.

По-силен частен сектор.

Ако осигуряването на радикалното отваряне на чилийската икономика беше първата основна задача, която предприехме, втората беше възстановяването на частния сектор. Преди моето влизане в Министерството на финансите, бяха приватизирани някои държавни предприятия и извършени редица други реформи, които да позволяха на частния сектор да се развие, но кризата напълно подкопа капиталовата наличност на много чилийски компании. Последвалите девалвации на песото през 1982 г. доведоха до това, че дългът на компаниите в щатски долари се взриви номиниран в песос във време, когато финансовият сектор беше в криза.

Нашата цел беше да позволим на компаниите да се рекапитализират и знаехме, че данъчните стимули ще бъдат от основно значение за това. Ето защо ние установихме данък върху доходите, който се прилага само за печалбите, изтеглени от дружествата, което силно насърчаваше те да се капитализират чрез реинвестиране на печалбите си.

Втората основна реформа бе да се даде възможност на частния сектор да се възстанови, като добави динамика към икономиката. Всъщност важни сектори като производство и разпространение на електроенергия и телекомуникации все още се управляваха от държавни компании. След като реализирахме мащабен план за приватизация, включващ повече от 50 000 нови преки акционери и няколко милиона непреки акционери (чрез пенсионни фондове), тези дружества бяха управлявани от частни предприемачи, които приложиха важни планове за разширяване.

В енергийния сектор съществена част от тази задача вече беше завършена, когато правителството въведе рейтингова система, насърчаваща ефективното използване на енергийните ресурси. По това време пенсионната система все още беше в държавни ръце и липсваха потенциални частни купувачи на акции на компаниите за комунални услуги. Следователно, липсваха необходимите условия, за да могат реформаторите да направят обосновано предложение за приватизация, което да убеди опозицията, защитаваща държавната собственост. Години след това, след като пенсионната система беше приватизирана, ситуацията беше различна и стана възможно приватизацията на и на други комунални услуги.

От друга страна, трябва да се използва всяка възможност да се извърши реформа в правилната посока. Дори ако обхватът на реформата е частичен само в краткосрочен план, по-късно тя може да доведе до повече ползи.

Минното дело е много важен сектор на чилийската икономика. В продължение на много години медта е основният ни износ, а CODELCO, държавната компания, която управляваше най-важните държавни минни залежи, беше най-голямата чилийска компания. Конституцията от 1980 г. определяше държавна собственост на "най-голямото медодобивно предприятие", но Минният кодекс включваше възможността за "пълна концесия". Като непосредствен резултат правителството ни позволи и на частни компании да експлоатират големи залежи. Към края на 80-те години на миналия век започнаха инвестиции в основните частни мини за мед в Чили, като La Escondida. Днес по-голямата част от частните минни дейности са в ръцете на чуждестранни компании, които произвеждат много повече от CODELCO и на по-ниска цена.

Също така работихме за насърчаване на чуждестранните инвестиции - трудна задача в атмосферата на ликвидна криза. Поради тази причина променихме разпоредбите на Комитета за чуждестранни инвестиции, оптимизирахме и ускорихме процедурите за инвестиционни проекти. Широкото разширяване на чилийския износ през 90-те години и след 2000 г. е пряко свързано с факта, че частните предприятия могат да оперират в голямата миннодобивна индустрия.

Кризата от 1982 г. също остави половината чилийски банков сектор в несъстоятелност и всички усилия за възстановяване на здрав частен сектор опираха до преодоляване на този проблем. През януари 1983 г. министърът на финансите постанови, че правителството ще се намеси в двете основни частни банки и ще ликвидира други. Когато бях върховен банков надзорник, имах възможността да започна процеса на възстановяване на стабилен банков сектор. В това си качество, след намесата през 1983 г., аз бях включен в анализа на регулациите в банковата сфера с цел да се определят ясно механизмите, по които банките биха могли да оперират с активи като същевременно увеличават капитала и платежоспособността си. Нашата цел беше да насочим спестяванията на чилийския народ в капиталовите пазари. Многобройни реформи на законите, регулиращи корпорациите, регламентите за финансовия сектор и други допринесоха за постигането на тази цел.

Реформата на чилийската система за пенсионни фондове от 1981 г. заслужава специално внимание. Под ръководството на министъра Жозе Пинера беше разработена програма за индивидуална партиди според конкретния принос на вносителя, управлявани от частни институции, избирани от работниците. Чилийските Администратори на фондовете за пенсии (администратори на пенсионни фондове или АФП) днес са копирани в повече от 20 държави и над 100 милиона работници в различни части на света използват тези сметки, за да спестяват за пенсиониране.

Финансовата ликвидност на капиталовия пазар, постигната от тази реформа, беше от съществено значение не само за финансиране на растежа в производствения сектор, но и за преодоляване на недостига на инвестиции, потопил чилийската икономика след кризата. След като основните проблеми бяха преодолени, частният сектор започна да ни сътрудничи в тази задача, чрез влагане на корпоративни и лични спестявания на персонала в частната пенсионна система.

Отварянето на икономиката за международната търговия и интеграцията в световен мащаб беше работата на лидерите на реформите между 1974 и 1979 г. Нашият принос беше насочен повече към защита на постигнатия до момента напредък в условията на световна икономическа криза, която силно засегна нашите външни и фискални счетоводни баланси. Както всеки министър на финансите знае, това е трудна задача, поради непосредствените нужди от финансиране. В тези случаи е от съществено значение да не се губи дългосрочната перспектива. Чили наскоро подписа споразумения за свободна търговия със Съединените щати и Европейския съюз, в резултат на което консолидира по-ранната интеграция на страната ни в световната икономика. Тези споразумения никога не биха могли да бъдат постигнати, ако Чили не отвори икономиката си към света в средата на 70-те години и не поддържаше реформите през цялата криза от началото на 80-те години на миналия век.

Още по-илюстративен пример за непрекъснатост и синергия по пътя към напредъка е впечатляващото подобрение на пътната инфраструктура в Чили, инициирано от реформата в средата на 90-те години, която достигна своя апогей преди няколко години. За да се финансират пътните концесии, е от съществено значение да имате стратегически инвеститори способни на дългосрочни инвестиции, като частните пенсионни фондове /AFP/ и застрахователните компании. Реформата на социалното осигуряване от 1980 г. даде живот на тези институции, без които нямаше да имаме средства за финансиране на тези концесии за строителство на магистрали.

Тази трансформация на пенсионната система демонстрира синергията между реформите. Когато частната пенсионна система стартира, инвестиционните портфейли бяха много лимитирани и консервативни, поради големите притеснения за частното управление на социалното осигуряване. С течение на времето, обаче, беше разрешено на пенсионни фондове инвестирането в акции. В същото време, след кризата от 1982 г., приватизацията на държавните предприятия беше от съществено значение за възстановяването на частните инвестиции и заетостта до нивата от преди 1982 г. Нуждаехме се от частни инвеститори, които желаят да закупят тези държавни предприятия, и от повече инвестиционни инструменти за нарастващите активи на пенсионните фондове.

Постепенно и с много предпазни клаузи разрешихме на пенсионните фондове да инвестират в акции на по-консолидираните приватизирани дружества. По този начин голямото увеличение на цената на акциите на тези частни компании - пряк резултат от много по-доброто частно управление на компаниите и техните планове за разширяване - облагодетелства всички чилийски работници благодарение на високата възвращаемост на техните пенсионни фондове.

В този раздел изтъкнах важността на отварянето към световната икономика, ролята на частното предприятие като двигател за растеж и създаването на капиталов пазар, който канализира спестяванията и инвестициите като ключови политики за икономическата трансформация на Чили. Тези реформи са един вид матрица, поддържана постоянно през годините. Имаше и редица други големи реформи, като подобряването на методите на финансиране и усъвършенстването на управлението в публичния сектор.

Ще бъде необходима цяла книга, за да се опишат многото реформи, които бяха направени и как те работиха заедно, за да трансформират страната ни. Избрах няколко от най-важните, които описват как една реформа взаимодейства с останалите, както и политическата стратегия и времеви график на тяхното въвеждане. Всичките реформи, включително новите социални политики и укрепването на институциите, които обяснявам подробно в следващия раздел, представляват задължително допълнение към матрицата за икономическа трансформация на Чили.

В дългосрочен план урокът, който остава от моето време като министър на финансите, е, че ефектите от добрите (и лошите) политики се простира далеч отвъд това, което някой повърхностен външен наблюдател може да си представя. Съществува една много важна инерция в ефектите на икономическата политика. Повече от едно правителство се е възползвало от това, което другото преди него е направило, а други са платили сметката за действията на предходното правителство. За да разберем тази проста истина за това как една национална икономика може да бъде трансформирана, лидерите на правителството трябва да имат визия за нацията и да се откажат от личните си амбиции да действат в полза на цялата страна.

Следва...

 

Приоритети по време на кризата: значението на един съгласуван план

Между 1985 и 1989 г., когато Чили преминаваше през кризата, аз се сблъсках с някои важни въпроси:

    Каква е правилната поредица от политики и реформи?

    Как може да се даде приоритет при много проблеми, когато всички те са спешни?

Тези въпроси са трудни и отговорите със сигурност зависят от всяка конкретна ситуация, държава и момент. Често, политическата ситуация  диктува какво може да бъде направено, но във всеки случай, трябва да има план, който е съгласуван и се опитва да следва голяма рамка на про-пазарни основни реформи. В нашия случай ние смятахме, че най-важното е да се насърчи създаването на работни места, поради непосредственото им въздействие върху равнището на бедност на хората.

Въпреки това, компаниите не могат да създават работни места, ако са загубили значителни суми от своите капиталови инвестиции. Изправяйки се пред този проблем и необходимостта от избор на силни мерки, които да дадат непосредствен положителен ефект, насочихме вниманието си върху износа. Предвид размера и характеристиките на чилийската икономика, износът винаги ще бъде един от основните двигатели на растежа и винаги съм мислил, че отварянето на икономиката за външната търговия е "майката на всички реформи". По тази причина основен компонент на плана ни стана да намалим тарифите за внос, съчетани с решения, засягащи валутния курс, дори ако това означаваше влошаване на проблема във фискалните сметки.

Още в началото се опитахме да насочим всички наши политики, включително тези, които влияят върху обменния курс, да окажат положително въздействие върху износа и върху сектора, който може да замести вноса. Бяхме убедени, че вървим в правилната посока. Ситуацията обаче не ни помагаше, защото условията на търговия силно се влошиха. Например, цената на медта, основната ни експортна стока, намаля до $ 0.57 за паунд през октомври 1984 г. (Днес Чили печели от по-висока цена: повече от $ 3 на паунд.)

Ето защо беше изключително важно да намалим разходите за износителите, затова приложихме мерки като възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС) и по-лесни условия за връщане на ДДС и премахнахме всички данъци, които оказват влияние върху износа. Освен това, за сметка на фискалните приходи, допълнително намалихме разходите за труд, като намалихме темпа на някои преходни данъци, останали от пенсионната реформа.

Друга критична точка на кризата беше много ниското ниво на инвестиции. Опитвахме се да надминем 13,6% от БВП през 1984 г., но този път трябваше да се направи, без да разчитаме на външни инвестиции. Повишаването на инвестиции трябваше да разчита на увеличените икономии в публичния сектор. Правителствените разходи, които достигнаха 30,7% от БВП през 1984 г., намаляха до 20,6% през 1989 г. Това, заедно с увеличаването на частните спестявания, даде възможност националният процент на спестявания да нарасне от 2,1% през 1982 г. на 17,2% през 1989 г.

Другото двигател за растеж на инвестициите бяха частните спестявания, като тук основната роля играеха суаповете за дългово-капиталови инвестиции, повечето от които бяха насочени към чуждестранни инвеститори. Данъчната реформа беше важна. Опитахме се да направим нашата система за облагане на печалбата подобна на данък върху разходите, като позволим на хората да плащат данъци, когато те харчат, а не предварително. Тази промяна премахна данъците от реинвестираната печалба. С други думи, корпоративните данъци биваха плащани едва след като печалбите се изтеглят от фирмата.

Последната реформа след това беше силно критикувана, а последвалите реформи, които увеличиха данъците, почти изцяло я обърнаха и промениха данъчната основа. Убеден съм обаче, че тази реформа е един от ключовите елементи, които позволиха възстановяването на инвестициите. Други реформи също бяха насочени към една и съща цел, като например възможността за възстановяване на ДДС в строителната индустрия или използване на системи за ускоряване на амортизацията, които са особено важни за големите капиталови инвестиционни сектори като минното дело. Днес някои сектори в нашето общество, търсейки по-големи данъчни приходи, виждат компаниите единствено като източници на данъчни приходи за финансиране на нарастващите разходи. По ирония на съдбата, те не виждат, че правилно разработената данъчна система, която дава на предприятията стимули да произвеждат повече, ще увеличи събирането на косвени данъци.

Вече обяснихме положителния ефект от приватизацията върху инвестициите и основната роля, която приватизацията играеше в нашия план. С пенсионните и данъчните реформи ние се стремяхме да пренасочим доходите на фирмите и на хората. Намаляването на данъчната тежест върху компаниите им позволи да увеличат инвестиционните нива, да поставят спестяванията си на финансовия пазар или да платят дълговете си към банката. В допълнение към подобряването на приходите на фирмите и на хората трябваше да укрепим капиталовия пазар, като позволихме на голяма група хора да притежават акции, което постигнахме чрез масовия капитализъм и работническия капитализъм.

Поради ограничения обем, не мога да обясня подробно всички реформи, осъществени между 1985 и 1989 г., които баха важни за позиционирането на чилийската икономика в днешната й кондиция. Те включваха реформиране на управлението на публичните финанси и многобройни микроикономически реформи в различни области, вариращи от законодателството в областта на рибарството и дървесината до водите, трудовите режими в пристанищата и т.н..

В крайна сметка най-важното е, че целите бяха напълно изпълнени и постиженията бяха изключително важни. От 1985 г. до 1989 г. годишното създаване на нови работни места възлиза на 239 000 души. Никога чилийската икономика не бе създала толкова много работни места. В същото време всички останали икономически показатели се подобриха, като се стигна до период на стабилност, който продължава и днес.

Необходимо важна среда: социални мрежи и институции

Считам, че е важно също да спомена две условия, които са били от съществено значение за успешното осъществяване на тези реформи.

Първата е създаването или преформулирането на ефикасна мрежа за социална защита на семействата, които в резултат на кризата и дълго продължилата липса на икономическа динамика станаха или останаха бедни.

Втората е наличието на набор от закони и институции, които осигуряваха стабилност на икономическите политики и спомогнаха за поддържането на тези политики във времето.

По отношение на социалните политики бяха направени много неща, но те бяха направени, без да се губи фокусът върху основната цел: да се позволи на икономиката да създава работни места. Създаването на работни места не само намалява бедността за тези, които си намерят работа, но също така, както показва проучването на разпределението на доходите в Чили, помага за подобряване на разпределението на доходите в новите поколения, тъй като човешкият капитал става по-равномерно разпределен сред различните групи от обществото.

От 40-те години на миналия век чилийската система за социална защита беше предоставила безплатни здравни и образователни обезщетения. В нея бяха включени и програми за възрастни хора, но те бяха технически банкрутирали, а инфлацията по време на правителството на Алиенде изяде покупателната способност на пенсиите, което доведе до пенсионната реформа, дискутирана по-рано в тази статия.

В образованието правителството полагаше усилия за увеличаване на обхвата от 60-те години, но публичните разходи бяха силно регресивни и не помагаха на най-бедните. Например над 40% от бюджета за образование се използваше за субсидиране на университетско образование, което обхващаше само 5% от учащите се, повечето от които принадлежаха към семействата с най-високи доходи в страната.

В здравеопазването мрежата за обществено здравеопазване постигна важни постижения в първата си фаза, но динамиката в сектора доведе до все по-високи разходи за комплексни услуги, които се ползваха само от много малко хора. Тези увеличени разходи бяха за сметка на грижите за голяма част от населението, чиито здравословни проблеми могат да бъдат решени без да посещават болница, чрез първа помощ, подобрено хранене и подобрена хигиена.

В жилищния сектор средната и горната средна класа получаваха държавни субсидии, но най-бедните слоеве не разполагаха с жилищно решение. Тази реалност, че програмите за държавна помощ са в ползаха от хора, които не са най-бедните или най-уязвимите групи в страната, беше подчертана в Карта на крайната бедност, изследване, проведено през 1974 г. от Икономическия факултет на Universidad Católica de Chile. Картата определи, че 21% от населението живее в крайна бедност.

Реформите, предприети за справяне с тези проблеми, бяха насочени най-вече към подобряване на разпределението на държавните разходи. Това означава, че програмите все повече харчеха за най-бедните, като им помагаха да подобрят положението си. По време на кризисния мениджмънт през 1982 г., аварийните програми за заетост бяха изпълнени и финансирани от държавата. В допълнение към субсидията за наемане на допълнителни работници правителството предостави субсидия на бедните семейства с безработни глави на домакинствата и бяха подсилени някои други програми за подпомагане. За щастие до 1989 г. икономиката напълно възстанови способността си да създава работни места. Процентът на безработицата спадна до 5%, а най-уязвимите хора в нашата страна бяха подпомагани контролирано.

За постигането на трайни резултати социалните и икономически реформи трябва да разчитат на институционална рамка, която осигурява стабилност. Конституцията от 1980 г. укрепи правата на собственост, които бяха ключови за гарантирането на благоприятна среда за инвестиции и предприемачество. Също така, Конституцията създаде автономията на Централната банка, която по-късно сама ограничи собствените си операции по отпускане на заеми във финансовия сектор. Това ограничение елиминира един от основните източници на инфлация. Конституцията също така ограничи държавните разходи, които сега изискват одобряването на закон чрез специален кворум. Тази практика за създаване на специални кворуми за одобряването на някои закони с голямо социално въздействие или за конституционни реформи спомогна и за гарантиране на стабилността и защитата на основните права на малцинствата.

Други закони регулират кой в правителството може да инициира законодателни и финансови въпроси. Тези разпоредби, които до този момент остават до голяма степен непокътнати, дават само на изпълнителната власт правомощия за иницииране на бюджетни разходи. Тази разпоредба е ключова за ограничаване на демагогските предложения, които могат да увредят структурата на икономиката и да съберат достатъчно популистки гласове по по-малко строги правила. Избирателните системи, които обезкуражават политическите партии да се фрагментират и ги насърчават да модерират своите предложения, също допринасят за стабилността. Този набор от закони и институции помогна на Чили да се превърне в страна, в която най-вероятно ще се прилагат добри държавни политики.

Финални разсъждения

В ретроспекция можем да бъдем много доволни от пътя, който Чили измина. Днес нашата страна е в много по-добро положение от съседите си, които или не са могли или не са знаели как да намерят път към напредъка. За съжаление изглежда, че те се връщат към същите неуспешни икономически политики, които са навредили на народите им в миналото.

Може би причината за тази регресия е, че не е лесно да бъдем успешни едновременно икономически и социално, както се вижда от мнозинството от страните в света, които дори не достигат до праговете си за развитие. В страните, които приемат погрешни политики ежегодно, извършването на необходимите промени за подобряване на лошата им реалност е трудно. Много от политиките, които на пръв поглед уж са за да подкрепят бедните, всъщност се основават на идеологии, технически недобре замислени или просто инициирани повече от групите за натиск, отколкото от мнозинството.

Най-лошото нещо, което може да се случи в нашата страна, би било да се легитимира някои от тези лоши политики в отговор на идеология или демагогия. Днес заявленията за антиглобализация, които са толкова разпространени в много страни в региона, изглежда, имат тези подбуди.

Трансформирането на икономиката на дадена страна изисква разбиране, че реформите не са собственост на някаква конкретна таргет група, политическа партия или дори правителство. Добрата икономическа политика е политиката на всички и е част от страната. Когато това понятие се вкоренява в съзнанието на хората, рационалното поведение е да се защитят усилията за реформи, а не да се опитват да ги унищожат чрез политическия процес. В този смисъл идеята е добрите политики да станат част от културата на страната.

За съжаление смятам, че Чили не е предприела тази последна стъпка. Не мисля, че културата на страната ни все още включва всички елементи, които са благоприятни за развитие. Чили прие някои, но не всички.

Концепцията за отваряне на Чили за международната икономика и за превръщането й в част от глобализирания свят по мое мнение по принцип се асимилира в чилийската култура. Това е в значителен контраст с другите латиноамерикански страни, които са избрали други пътища. Чилийците вече не приемат лесно националистическите или етническите предложения, нито се идентифицират със силна идеология.

Консолидирането на тази идея на Чили в глобализирания свят отне много години. Споразуменията за свободна търговия със Съединените щати, Европейския съюз, Китай и много други страни не са последните брънки във веригата, започнала през 1974 г., когато страната реши да отвори своята икономика за света. Нещо подобно се случи с макроикономическото равновесие. По-голямата част от хората подкрепят контрола на инфлацията и балансирането на фискалната и външната сметка.

Друг важен елемент е да се постигне култура, която насърчава растежа. Да се научиш да оценяваш предприемаческата активност е от съществено значение. Страните, които оценяват, възхищават се и стимулират предприемачите си, са постигнали важен импулс в конкурса за развитие. За съжаление по този въпрос ние не успяхме. Според мен все още съществува тенденция към социализъм, която да претендира за успех на правителството и неговите политики, когато страната расте и заетостта се повишава, но обвинява предприемачите за икономически спадове и безработица. Една упорита демагогия неправилно подчертава, че късметът на работниците може да бъде променен, като просто сменим закон или регламенти, когато знаем, че само една динамична икономика непрекъснато ще създава повече и по-добри работни места.

Друга измамна идея, която се промъква в умовете на чилийците, е, че само по-силната държавна регулация ще защитава правата на потребителите. Нашите правителства обичат да промоцират такива правила във всеки случай, като забравят отрицателното им въздействие върху предприемача. Истината е точно обратното. По-малко регулации означават повече предприемачи и повече конкуренция, което прави потребителите по-добри, като им предлага по-широк и по-евтин набор от стоки.

И накрая, нашите латиноамерикански държави може би са практикували твърде дълго на протекционизма, вярвайки, че държавната политика защитава компаниите и им помага да растат. Това никога не е било така и страните, които са разбрали това, са отворили икономиките си, правейки ги по-конкурентоспособни и по-проспериращи. В другия край на махалото има хора, които виждат компаниите като обикновени инструменти за финансиране на държавата чрез генериране на данъчни приходи. Да направим компаниите по-конкурентни в чужбина и да им помогнем да станат успешни е една страхотна задача. Облагането им с повече данъци и затормозяването с повече регулации до точката на оцеляването е със сигурност най-бързият начин да се върнем към изостаналостта.

Край

[Б. Киров]

Има различни видове политически популизъм и популисти. От идеологическа/икономическа гледна точка най-общо казано популизмът може да бъде ляв или десен. В света днес има две глобални идеологии - лявата е комунизъм, дясната е либерална демокрация. Парадокс е, поне на пръв поглед, че днес във възход, включително и в България, е националистичния популизъм. За мен корените на това явление са във временното отдръпване и неуспех на либералната демокрация и комунизма, вакуумът се запълва от национализъм.

Друг е въпросът как се използва този национализъм като инструмент от двете глобални идеологии. САЩ по всяка вероятност се преориентират от реториката и идеологията на либералната демокрация /която е глобализъм/ към стратегия на "гъвкаво реагиране", включваща национализма в тяхната глобална стратегия. Това между другото е пълен триумф на вече покойния Хънтигтън с неговата теория за "сблъсък на цивилизациите". Рефлективно в свързаната с тях западна сфера протича ефект на доминото, което изважда на преден план националистическия популизъм. Китай, като основен стожер на другата глобална идеология, комунизъм, също борави умело с инструмента на национализма, защото конфуцианството по същество е китайски национализъм. Не бива обаче, според мен, да си правим илюзии, че това, което виждаме като възраждане на национализма и съответно националистическия популизъм, е нещо повече от инструмент на една от двете глобални съперничещи си идеологии и икономически практики. И България не е изключение.

[nik1]

1 hour ago, Б. Киров said:

Не бива обаче, според мен, да си правим илюзии, че това, което виждаме като възраждане на национализма и съответно националистическия популизъм, е нещо повече от инструмент на една от двете глобални съперничещи си идеологии и икономически практики. И България не е изключение.

Отдавна си мисля че по несъвсем правилно "подразбиране" "изключваме" руския национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим, така както и либералите)   - неговото влияние, върху европейския театър.
Според мен той (такъв какъвто е и доколкото го има, и доколкото може да се дефинира) хипотетично следва да оказва  влияние/влияния върху нациналистичните партии, течения и идеологии в Източна и Централна Европа

Наскоро цитирах изказването на един от бившите водачи на Алтернатива за Германия, в той което говореше за анти-американизма и про-русизма като част от идеологията на Алтернатива за Германия. 
Анти-американските, "анти-империалистическите" и про-руските виждания и лозунги преобладават при членовете и  симпатизантите на Атака!

Не съм изследвал въпроса (не съм запознат с проучванията и теориите) с т.н. руски национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим), наскоро го срещнах като понятие за конструкт.

 

А...Отделно от това мисля, че виждането за "комунизма" и "източноевропейските социализми" като за ненационалистически идеологии и практики е повече погрешно (отколкото вярно):

http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2122-2013-07-24-20-21-08

Откъс от публикацията относно вижданията на Маркс в Комунистическия манифест

Цитирай

 

Маркс и Енгелс представят също и една зародишна концепция за комунистическата националност. В Комунистическия манифест Маркс пише, че „работническата класа няма отечество“, което често се цитира, за да се демонстрира интернационализма на работническото движение.[49] Но този откъс трябва да бъде цитиран напълно, за да бъде изцяло разбран:

Освен това комунистите биват упреквани, че желаели да отменят държавите и националността. Трудещите се нямат собствена страна. Ние не можем да им отнемем онова, което те нямат. Тъй като пролетариатът трябва преди всичко друго да придобие политическо върховенство, да бъде висшата класа на нацията, сам да конституира нацията, то значи самият той е национален, ако и не в буржоазния смисъл на думата.[50]

Маркс използва този лозунг не за да демонстрира интернационализма на работническото движение. В този абзац той се защищава срещу обвинението, че комунистите били непатриотични. Понятието за „ръководещата класа на нацията“ открива възможността за някакъв смисъл на социалистическа националност – и по-късните комунистически твърдения, че те са „истински“ или „социалистически“ патриоти имат началото си отчасти в този откъс.

 

 

Редактирано Декември 6, 2018 от nik1

[Atom]

Преди 20 минути, nik1 said:

Отдавна си мисля че по несъвсем правилно "подразбиране" "изключваме" руския национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим, така както и либералите)   - неговото влияние, върху европейския театър.
Според мен той (такъв какъвто е и доколкото го има, и доколкото може да се дефинира) хипотетично следва да оказва  влияние/влияния върху нациналистичните партии, течения и идеологии в Източна и Централна Европа

Според мен не може да се говори за руски национализъм или за някаква друга идеология излъчвана от Русия. Русия е  империя без идейна спойка. Във вътрешен план се балансира около всевъзможни  различни идейни течения които се използват според ситуацията. Навън действията и се опират изцяло на Realpolitik и се поддържат тези течения и идеологии за които Русия смята, че тактически работят за нейните интереси. Стратегия обаче или стратегическа идеология няма. 

[nik1]

Еее, защо да няма идейна спойка?

"Анти-американизмът" според мен свети в червено в почти всяка медийна публикация от популярен вид , не само в заглавията, но и в конструкциите и линковете на сайтовете.
Антри-американизмът се вижда и в в мейнстрийм медиите и техните продукти

"Самодостатъчността" според мен също се набива на очи в мейнстрийм-публикациите, и в мейнстрийм медиите

При "Милитаризмът" положение е близко..

 

Харктерни особености на руския национализъм и доктрина са:

"Вътрешна монолитност" и "централизация"

"Президенстко управление вместо парламентарна демокрация"

 

Редактирано Декември 6, 2018 от nik1

[Atom]

1 hour ago, nik1 said:

"Анти-американизмът" според мен свети в червено в почти всяка медийна публикация от популярен вид , не само в заглавията, но и в конструкциите и линковете на сайтовете.
Антри-американизмът се вижда и в в мейнстрийм медиите и техните продукти

"Самодостатъчността" според мен също се набива на очи в мейнстрийм-публикациите, и в мейнстрийм медиите

При "Милитаризмът" положение е близко..

Действително, тези неща се използват както и редица други. Под "идейна спойка" разбирам някаква базова идеология, която се опира до ограничен  брой идеи, които са безспорни за по-голямата част от обществото.  Повечето съвременни държави в Европа например са национални и идеята за нацията е безспорна (дали нацията е етническа или гражданска е друг въпрос). Идеята за либералната демокрация като основна форма на управление също е безспорна (независимо под каква разновидност е проявена - президентска, парламентарна и ит.н.).  Освен тези два стълба имаме идеите за човешките права и пазарната икономика, а обединяващият фактор е европейската идея.  Всички тези идеи са безспорни - по-голямата част от обществото ги е приела и по тях има консенсус.

В имперска Русия основната идея е оформена около вярност към бога и царя, а по-късно към бога, царя и отечеството или по друг начин формулирана - "православие, самодержавие, народность". В СССР идеята е комунистическата, а сега не знам каква е. Русия е дефинирана като държава на своя многонационален народ. Управляващите от една страна се опитват да прокарат идеята за "российска" гражданска нация, без религията или етноса да играят каквато и да е роля, а от друга се поддържа и руската, където  православието и славянските корени са ключови.  От една страна се поддържат християнските ценности, византийското наследство и панславизма, които свързват Русия с Европа, а от друга евразийската идея, която дърпа в обратната посока.

С други думи ако преди е имало някаква органична спойка между основните послания и идеи, сегашните се конкурират помежду си.  Бог, царь  и народность се съчетават без проблем, същото се отнася и до комунистическата идея и пролетарския интернационализъм. Евразийството обаче е отрицание на християнските корени, а Руската нация е несъвместима с Российската.     Другите неща които излъчва Русия като идейни послания са също толкова противоречиви и объркващи.

Редактирано Декември 6, 2018 от Atom

[nik1]

ПС

Някой уточнения: "Президенстко управление" в руската (а и донякъде във френската), управленска доктрина и идеология (ако може така да се нарече) не значи Президенстка република, а Полупрезиденстка система на управление.

В руския вариант Президентът има почти неограничени пълномощия и власт,

- Ръководи сесиите и събранията на Министерския съвет

- Може да разпуска Думата, ако тя не одобри предложеният от него Министерски съвет

- Може да проявява законодателна инциатива

и .т. н.

Във френския вариант, сегашния, пълномощията и изявите на Президента са ограничени и регулирани (не винаги е било така)

[Atom]

Преди 14 минути, nik1 said:

Някой уточнения: "Президенстко управление" в руската (а и донякъде във френската), управленска доктрина и идеология (ако може така да се нарече) не значи Президенстка република, а Полупрезиденстка система на управление.

В руския вариант Президентът има почти неограничени пълномощия и власт,

Така е, но президентът все още е президент, а не цар. Личността му може да е обединяващ фактор (а може и да не е), но институцията не може да се приравни до монархичната.  Затова някои "интелектуалци"  предлагат президентът да се избира пожизнено. Така според тях президентската институция ще придобие почти същата сакралност като титлата на императора и само тогава институцията президент (а не само конкретната личност) ще стане обединяващ фактор и "идея" зад която да застане многонационалния российски народ. 

[nik1]

Преди 50 минути, Atom said:

Действително, тези неща се използват както и редица други. Под "идейна спойка" разбирам някаква базова идеология, която се опира до ограничен  брой идеи, които са безспорни за по-голямата част от обществото.  Повечето съвременни държави в Европа например са национални и идеята за нацията е безспорна (дали нацията е етническа или гражданска е друг въпрос). Идеята за либералната демокрация като основна форма на управление също е безспорна (независимо под каква разновидност е проявена - президентска, парламентарна и ит.н.).  Освен тези два стълба имаме идеите за човешките права и пазарната икономика, а обединяващият фактор е европейската идея.  Всички тези идеи са безспорни - по-голямата част от обществото ги е приела и по тях има консенсус.

В имперска Русия основната идея е оформена около вярност към бога и царя, а по-късно към бога, царя и отечеството или по друг начин формулирана - "православие, самодержавие, народность". В СССР идеята е комунистическата, а сега не знам каква е. Русия е дефинирана като държава на своя многонационален народ. Управляващите от една страна се опитват да прокарат идеята за "российска" гражданска нация, без религията или етноса да играят каквато и да е роля, а от друга се поддържа и руската, където  православието и славянските корени са ключови.  От една страна се поддържат християнските ценности, византийското наследство и панславизма, които свързват Русия с Европа, а от друга евразийската идея, която дърпа в обратната посока.

С други думи ако преди е имало някаква органична спойка между основните послания и идеи, сегашните се конкурират помежду си. Между бог

Разбирам, но и не разбирам какво те смущава

Руската нация не е гражданска или политическа а е етническа (по близо е до германския модел), с един преобладаващ етнос - (в руската  терминология се изполва "националност", което отговаря на едно към едно на нашенското терминологично разбиране за "етнос")  - това е руският етнос

В тази логика: "Православието" е гарнитура към основата "нео-самодържавие, самодостатъчност и народ" (това е моя приблизителна версия), 

Утре гарнитурата може да е "атеизъм" или "езичество" (всеки да се моли на своя си бог).

Днес врагове са Янките, утре могат да станат Китайците (когато те станат Хегемона)

Редактирано Декември 6, 2018 от nik1

[Atom]

Преди 1 минута, nik1 said:

Разбирам., но и не разбирам какво те смущава

Руската нация не е гражданска а е етническа (по близо е до германския модел), с един преобадаващ етнос - по-руски "националност" - това е руския

В тази логика: "Православието" е гарнитура, утре гарнитурата може да е "атеизъм" или "езичество" (всеки да се моли на своя си бог). днес врагове са Янките, утре могат да станат Китайците (когато те станат Хегемона)

Нищо не ме смущава. Просто казвам, че руската нация (която наистина е етническа) се бие и конкурира с идеята за "российская нация", която е идея за нация базирана на гражданството (гражданска нация). Аз не виждам как тези две идеи могат да съществуват едновременно и хармонично, без да са в конфликт една с друга. Няма проблем за един осетинец да е едновременно осетинец и россиянин, нито за татарина или чеченеца.  Руснак, който едновременно да е и россиянин обаче звучи тъпо и самите руснаци не го приемат. Другите идеи които  излъчва Русия са също толкова объркващи  и ако не се отричат взаимно, то най-малкото са в конфликт.

[nik1]

 

 

Люшкането е част от новата история на Русия (и СССР)

В СССР също няма яснота каква ще е нацията- гражданска (например- до накъде началото на Вторатата Световна война, отгоре тече процес на украинизация), или етническа (после се завива към русификация)

 

С гражданските нации най-често се избягва или да се къса с някаква обременост от  миналото и историята

В руския вариант - такава обремененост е мултиетничността или мултинационалостта.  Не знам колко са националностите в РФ, не съм гледал скоро данни от преброяванията, при едни данни които гледах преди две-три години ,  имаше няколко вида "волжски българи"

Какво пишат и мислят управялващите и интелектуалците в Русия по тези въпроси- не мога да коментирам, явно че се опитват да правят нещо. И най-вероятно ще направят едно нищо - нещата не може да са хем така, хем иначе

 

https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwjw-qzNwovfAhWDMewKHd6lBQAQFjABegQICRAC&url=https%3A%2F%2Fe-edu.nbu.bg%2Fmod%2Fresource%2Fview.php%3Fid%3D191633&usg=AOvVaw2LVn7x632uprlFXhLA9PFf

 

[Б. Киров]

Напълно точна и недвусмислена формулировка на нация от гледна точка на марксизма и ленинизма дава Сталин, най-напред с една брошура писана през 1913 под редакцията на Ленин, а по-късно доразвита от него в отговор по националния въпрос през 1929:

http://grachev62.narod.ru/stalin/t11/t11_38.htm

В този негов отговор той синтезирано излага цялата концепция на съветската власт по националния въпрос. По същество идеите за "народен фронт", "пролетарски интернационализъм" и "социалистически патриотизъм" са ехо на тези негови формулировки.

[Skubi]

Преди 31 минути, Б. Киров said:

Напълно точна и недвусмислена формулировка на нация от гледна точка на марксизма и ленинизма дава Сталин, най-напред с една брошура писана през 1913 под редакцията на Ленин, а по-късно доразвита от него в отговор по националния въпрос през 1929:

http://grachev62.narod.ru/stalin/t11/t11_38.htm

В този негов отговор той синтезирано излага цялата концепция на съветската власт по националния въпрос. По същество идеите за "народен фронт", "пролетарски интернационализъм" и "социалистически патриотизъм" са ехо на тези негови формулировки.

Не ме интересуват болшевешки глупости, лъжи, фантазмагории. Булшит на Нта степен.

Ако имаха каквато и да е цел тези изроди да построят някаква нова нация, трябваше да почнат коренно. Нов език /есперанто например/ и всичко преписват на този, а старите книги ги унищожават.

Но вместо това какво ли стана? Опът за пълна руска колонизация на "освободените" народи като ги задължават до учат кирилица и да се ограмотяват на руски език....

Тъй, че ......

[Бобо]

Преди 17 минути, Skubi said:

Не ме интересуват болшевешки глупости, лъжи, фантазмагории. Булшит на Нта степен.

Ако имаха каквато и да е цел тези изроди да построят някаква нова нация, трябваше да почнат коренно. Нов език /есперанто например/ и всичко преписват на този, а старите книги ги унищожават.

Но вместо това какво ли стана? Опът за пълна руска колонизация на "освободените" народи като ги задължават до учат кирилица и да се ограмотяват на руски език....

Тъй, че ......

Те са направили това,на което ги е научила историята...Римляните да не би да са правили друго....А късните римляни от Византия..../ е на последсите им се наложило и кирилица да измислят/,но-комунистите нищо неестествено не са правили.Вървели са по утъпкани пътеки.Другото е много трудоемко,и освен евентуална съпротива от чуждите народи,ще донесе и такава от собствения.Неизпълнимо,или поне нерационално!

Редактирано Декември 6, 2018 от Бобо

[Бобо]

Преди 5 часа, nik1 said:

Еее, защо да няма идейна спойка?

"Анти-американизмът" според мен свети в червено в почти всяка медийна публикация от популярен вид , не само в заглавията, но и в конструкциите и линковете на сайтовете.
Антри-американизмът се вижда и в в мейнстрийм медиите и техните продукти

"Самодостатъчността" според мен също се набива на очи в мейнстрийм-публикациите, и в мейнстрийм медиите

При "Милитаризмът" положение е близко..

 

Харктерни особености на руския национализъм и доктрина са:

"Вътрешна монолитност" и "централизация"

"Президенстко управление вместо парламентарна демокрация"

 

Русия трудно се вписва в каквито и да е клишета.Аз дори бих търсил "идеята Русия" доста назад в историята...Какво ще кажеш примерно за легендата за меча на Арес?И Атила я използва,както знаеш....Самата легенда обаче,сама по себе си, говори именно за това-стремеж за "Русия"!

[Atom]

Преди 34 минути, Skubi said:

Не ме интересуват болшевешки глупости, лъжи, фантазмагории. Булшит на Нта степен.

Ако имаха каквато и да е цел тези изроди да построят някаква нова нация, трябваше да почнат коренно. Нов език /есперанто например/ и всичко преписват на този, а старите книги ги унищожават.

Но вместо това какво ли стана? Опът за пълна руска колонизация на "освободените" народи като ги задължават до учат кирилица и да се ограмотяват на руски език....

Тъй, че ......

 

По дефиниция всички нации са нови, а руската така и не е формулирана или ако е формулирана това става в движение. През царския период понятието "русский народ"  е сравнително широко - включва руснаци, украинци и белоруси.

Цитирай

Русский же народ или русская нация — это уже этническое понятие. Однако исторически понятие "русский народ" являлось полиэтническим: это и русские, и украинцы, и белорусы. В царское время, к примеру, это множество делилось на великороссов, малороссов, белорусов, а "русский" было определением исключительно гражданским.

По времето на СССР  "русский народ" стеснява значението си и остава запазена марка само за великоросите.    След разпада на СССР се появява още един термин - "россияне", който включва всички граждани на РФ. (политоним, совокупное название граждан России вне зависимости от их этнической принадлежности). 

С други думи от руините на империята е имало възможност да изникнат две нации - русская (широка), която включва вилико, мало и белоруси  и русская (стеснена) която включва само великороси. Предпоставки е поддръжници е имало за всяка една от тях, но и противници също.  Едновременното налагане и на двете обаче е шизофренично и изключено. Комунистите избират трети вариант да изграждат т.н. "съветски народ"

След разпада на СССР изчезна и съветския народ. Сега пред РФ  пак има две възможности доизграждане на русская нация (чисто руска, етническа) или изграждане на нова россиянска гражданска нация, която включва всички граждани на РФ, независимо от етническото им самоопределение. Тези две опции пак не са възможни едновременно.  

1 hour ago, Бобо said:

Те са направили това,на което ги е научила историята...Римляните да не би да са правили друго....А късните римляни от Византия..../ е на последсите им се наложило и кирилица да измислят/,но-комунистите нищо неестествено не са правили.Вървели са по утъпкани пътеки.Другото е много трудоемко,и освен евентуална съпротива от чуждите народи,ще донесе и такава от собствения.Неизпълнимо,или поне нерационално!

 Всъщност нищо не са направили. По времето на империята целта е била създаването на "русская" - широка нация, включваща "славяните" от империята - велико, мало и белоруси с  основни идеологически стълбове православието, славянската идея, византийското наследство и т.н. Идеята така и не се реализира напълно и на практика имаме една неосъществена нация. По времето на комунизма има опит за изграждане на съветския човек и съответно "съветския народ" (в смисъл на нация), която също не се реализира. Днес целта на елита и лично на Путин е създаването на "россиянска" нация която да включва всички граждани на Русия.  Според мен тази идея също няма да се реализира.

[Б. Киров]

Русия днес, според мен, още от времето на Елцин има ясно дефинирана национална идеология като многоетническа унитарна православна държава. след забраняването на КПСС там след опита й за неокомунистически пуч, Русия ясно е декларирала отказ от идеологията на комунизма на държавно ниво, за разлика от Китай. Руските политически и геополитически стратези, които определят външната политика на Русия /Примаков/ гледат на световния ред като на многополюсен свят, един от които полюси, според тях, е Русия. Русия по формулировката на Хънтингтън е държава-ядро на православието и като такава претендира за влияние в своята цивилизационна сфера. Доколко това е възможно в днешния свят е друг въпрос. Русия през 2050, според футуристични, но изчислени върху реални показатели, прогнози ще бъде с БВП по покупателна способност най-голямата икономическа сила в Европа, изпреварвайки Германия.

https://www.pwc.com.tr/en/yayinlar/arastirmalar/2050-dunya.html

Руските политически лидери много добре знаят това и работят за бъдещето на Русия като регионален център в Европа и Азия с много по-голяма тежест от днешната, в този смисъл времето работи за тях. Въпросът е във все по-голямото им отдалечаване от възможността потенциално да бъдат някаква глобална сила, тъй като разликата между тях и САЩ и Китай расте много бързо и след 30 години тя ще бъде още по-голяма като потенциал. Ето защо стратегията им във външнополитически план е да работят за многополюсен, а не двуполюсен или еднополюсен свят.

С преобладаващото участие и контрол на държавна собственост върху средствата и производство и върху частния бизнес обаче, Русия автоматично минава към виждането за бъдещия свят от икономическа гледна точка като контролиран от държавна икономика и елити, което я прави по-близка с китайското виждане. Сближаване обаче между Китай и Русия на тази плоскост за Русия означава да стане "трибутарна" /подчинена държава на "големия брат" Китай, което, според мен, е напълно неприемливо за руските национални лидери, били те по-ляво или по-дясно ориентирани. Така че Русия ще търси самостоятелно място под слънцето като "държава ядро" на православието и славянството, това е нейната доктрина.

[nik1]

1 hour ago, Бобо said:

Русия трудно се вписва в каквито и да е клишета.Аз дори бих търсил "идеята Русия" доста назад в историята...Какво ще кажеш примерно за легендата за меча на Арес?И Атила я използва,както знаеш....Самата легенда обаче,сама по себе си, говори именно за това-стремеж за "Русия"!

Къде видяхте "клишета"? Опитвам се направя синтез върху наличните ми познания

А това че вие мислете с клишета (горния пост за мен го показва), не значи че и другите изполват същите когнитивни механизми..

 

Цитирай

 

Какво ще кажеш примерно за легендата за меча на Арес?И Атила я използва,както знаеш....

 

Откъде следва че аз "знам" което вие знаете?

Вие ми обяснете каква е връзката?

 

[nik1]

https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2016/05/20/641720-elitnii-antiamerikanizm

 

https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2016/04/25/638889-pochemu-mi-ne-lyubim-ameriku

 

https://inosmi.ru/world/20150310/226743086.html

 

https://news.bg/int-politics/nyt-antiamerikanizmat-v-rusiya-se-nasazhda-ot-vlastite.html

 

http://worldcrisis.ru/crisis/1685857

 

https://www.vedomosti.ru/politics/articles/2015/08/31/606776-rossiyane-schitayut-ssha-amoralnoi-bezduhovnoi-i-rasistskoi-stranoi

«Сейчас антиамериканизм стал фактически официальной идеологией, это один из тех пунктов, по которому солидарны все парламентские партии, кроме того, критика в адрес США присутствует почти во всех российских СМИ, и было бы странно, если бы общество на это не реагировало», – резюмирует Минченко.

 

 

Редактирано Декември 6, 2018 от nik1

[Бобо]

Преди 4 часа, nik1 said:

 

 

 

Какво пишат и мислят управялващите и интелектуалците в Русия по тези въпроси- не мога да коментирам, явно че се опитват да правят нещо. И най-вероятно ще направят едно нищо - нещата не може да са хем така, хем иначе

 

 

Тоест-трябва да са вкарани  внякакви клишета?!?

Само,че-в Русията реалността е много по- различна от навсякъде другаде.Няма как да не са по-сложни нещата....

 

Преди 43 минути, nik1 said:

https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2016/05/20/641720-elitnii-antiamerikanizm

 

https://www.vedomosti.ru/opinion/articles/2016/04/25/638889-pochemu-mi-ne-lyubim-ameriku

 

https://inosmi.ru/world/20150310/226743086.html

 

https://news.bg/int-politics/nyt-antiamerikanizmat-v-rusiya-se-nasazhda-ot-vlastite.html

 

http://worldcrisis.ru/crisis/1685857

 

 

 

Нещо ви учудва,че руснаците и руските политици са антиамерикански настроени?!?!

Сега-въпроса е,дали руските политици,посредством медии и всякакви други методи ,изкуствено подклаждат този антиамериканизъм,използвайки го като сплотяващ нацията росиянска фактор,или този политически антиамериканизъм си е  чиста проба популизъм?

Редактирано Декември 6, 2018 от Бобо