Отиди на
Форум "Наука"
nik1

"Българският популизъм: щрихи към портрета"

Recommended Posts

Преди 41 минути, Б. Киров said:

Русия днес, според мен, още от времето на Елцин има ясно дефинирана национална идеология като многоетническа унитарна православна държава.

...............................................

Така че Русия ще търси самостоятелно място под слънцето като "държава ядро" на православието и славянството, това е нейната доктрина.

Това е едната страна на медала. Другата е евразийството и идеята за еднонационална държава, базирана на гражданска нация. Тук православието е само една от религиите, а славянството е само част от многообразието. 

Ето Концепция государственной национальной политики РФ от 1996г.   Тук православието изобщо не е споменато. а славянството е само част от разнообразието:

Цитирай

сохранение исторического   наследия   и   дальнейшее  развитие национальной самобытности  и  традиций  взаимодействия  славянских, тюркских,  кавказских, финно-угорских, монгольских и других народов России в рамках евразийского национально-культурного   пространства, создание в обществе атмосферы уважения к их культурным ценностям

В осъвременената версия от 2012 вече няма славяни, тюрки и т.н. Тук православието присъства, вярно като водеща, но все пак една от многото религии.

Цитирай

поддержание   инициатив   институтов   гражданского   общества   во взаимодействии  с   Русской   православной   церковью   и   другими традиционными конфессиями страны в сфере национальной политики

Стратегия государственной национальной политики РФ на период до 2025 года

Между другото поддръжниците на славянската идея и православното ядро са едни от най-яростните критици на идеята за единната, гражданска "российская нация". Ето една от критиките «Российская нация» – искусственный проект

Въпреки критиките и определено отрицателното отношение на голяма част от етническите руснаци, елитът и лично Путин все още държат  именно на проекта за единна гражданска нация. Що се отнася до православието и славянството имам чувството, че към настоящия етап това са само инструменти, но и не и някаква стратегическа цел. Със сигурност руснаците биха ги използвали стига да отклонят например Македония от ЕС и НАТО или да разклатят положението при нас или в Сърбия. Не мисля обаче, че поне към момента имат някаква ясна и по-далечна визия  спрямо православните като цяло. Нищо от действията им не издава наличието на подобна стратегия.

Ето и последните новини по темата: «Российская нация» получила определение. Кремль готовится принять стратегию нацполитики

  • Харесва ми! 1
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 44 минути, Бобо said:

Сега-въпроса е,дали руските политици,посредством медии и всякакви други методи ,изкуствено подклаждат този антиамериканизъм,използвайки го като сплотяващ нацията росиянска фактор,или този политически антиамериканизъм си е  чиста проба популизъм?

Според мен по-скоро съзнателно се използва за "сплотяване на многонационалния народ", а не става въпрос за популизъм.  Когато в една държава липсва идейната спойка, тя винаги е застрашена от сепаратизъм и разпад. Това се отнася и до другите държави в които липсва стабилна обща национална идея - Испания, Великобритания и т.н. Единството се поддържа обикновено благодарение на общия интерес, на обща заплаха или силово. 

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Русия е многонационална държава , може да се каже империя , която няма проблеми с другите нации вътре в страната  , не ги унищожава, не ги претопява насила а даже обратното разрешава им да се развиват и им помага. Създавайки им история, столици, азбуки, езици , литература, наука . За разлика от всички други империи при които титулната нация богатее (няма да казвам паразитира) за сметка на колонии, полуколонии, окупирани страни и сателити. Даже обратното, Русия за своя сметка освобождава много страни, реално им дава независимост, за своя сметка. Те попадат бързо под чуждо влияние на близки и далечни империи. Особено тия страни които са изкуственно създадени от болшевиките с кръв и интернационализъм. 

Руските политици никога не са били антиамерикански настроени. Даже напротив 2 пъти Царска Русия спасява САЩ - при въстанието на 13 - те сепеатистки клолонии срещу краля си в Лондон и при гражданската война когато Англия и Франция искат да помогнат на Южната Конфедерация но Русия праща флотове в Сан Франциско и Н Й и така спасява САЩ от разпадане. 

Православието е важно, но не може да се каже че е нещо свръхважно циментиращо страната, нацията или империята. Повечето руснаци разглеждат православието като част от културата и историята на страната. Православието е нещо както произведенията на Пушкин и Толстой, Отечественната и Великата отечествена войни, усвояването на Сибир, богатствата на Урал , възхода на Москва и Петербург. 

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Славянофилството и православието са политически атрибути за принадлежност и се използват като такива инструменти. Русия едновременно ги използва като вътрешно сцепление и опит за разширяване на външно влияние. Естествено антиамериканизма е също такова средство - външно и вътрешно, но той, според мен, има и обективни корени, защото руските интереси в Европа, а отчасти в Азия и Близкия изток влизат в противоречие с американските интереси, САЩ гледат на същите региони като на зони на тяхна национална сигурност, това е описано в официалните им документи. Същото важи и за Китай, но китайците имат съвсем различен подход към Европа от този на Русия, за тях Европа е по-интересна и добра като партньор еманципирана от американско влияние и относително сепарирана национално, но не разделена, за да могат да постигат икономически изгодни договори с отделни държави и групи от държави. САЩ, Русия и Китай обръщат специално внимание на държавите от Централна Европа /Вишеградската четворка/ и на Балканите с коренно противоположни интереси. САЩ разглеждат Русия като конкурент на техните интереси в Европа, специално в Източната й част и затова правят подобни социологически проучвания на цитираното в другия раздел, доколко източната част на континента би могла да бъде реално обект на откъсване от тяхната сфера. Същевременно конкурент номер едно в световен мащаб за глобалните им интереси е Китай, не Русия. В едно бъдеще изостряне на американско-китайски конфликт, според мен, САЩ биха потърсили като партньор Русия с цената на известни отстъпки, но това са само предположения и хипотези.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 минути, Б. Киров said:

Естествено антиамериканизма е също такова средство - външно и вътрешно, но той, според мен, има и обективни корени, защото руските интереси в Европа, а отчасти в Азия и Близкия изток влизат в противоречие с американските интереси, САЩ гледат на същите региони като на зони на тяхна национална сигурност, това е описано в официалните им документи.

Обективните корени са факт. Определено има противопоставяне по различни въпроси, но мисля, че по това време руснаците, а и американците умишлено търсиха ескалация. Въпросът с Крим например можеше да се реши по "класическия" способ: референдум и независимост. Русия разполага допълнително войски в Крим и се декларира като "гарант за независимостта" на новата република и до там. Санкции по всяка вероятност пак щеше да има, но към днешна дата нещата щяха да отшумяват. 

В случая всяка от тези две страни си прави своите сметки. Доколко им излизат сметките и дали са оправдани само те си знаят.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 часа, Б. Киров said:

Славянофилството и православието са политически атрибути за принадлежност и се използват като такива инструменти. Русия едновременно ги използва като вътрешно сцепление и опит за разширяване на външно влияние. Естествено антиамериканизма е също такова средство - външно и вътрешно, но той, според мен, има и обективни корени, защото руските интереси в Европа, а отчасти в Азия и Близкия изток влизат в противоречие с американските интереси, САЩ гледат на същите региони като на зони на тяхна национална сигурност, това е описано в официалните им документи. Същото важи и за Китай, но китайците имат съвсем различен подход към Европа от този на Русия, за тях Европа е по-интересна и добра като партньор еманципирана от американско влияние и относително сепарирана национално, но не разделена, за да могат да постигат икономически изгодни договори с отделни държави и групи от държави. САЩ, Русия и Китай обръщат специално внимание на държавите от Централна Европа /Вишеградската четворка/ и на Балканите с коренно противоположни интереси. САЩ разглеждат Русия като конкурент на техните интереси в Европа, специално в Източната й част и затова правят подобни социологически проучвания на цитираното в другия раздел, доколко източната част на континента би могла да бъде реално обект на откъсване от тяхната сфера. Същевременно конкурент номер едно в световен мащаб за глобалните им интереси е Китай, не Русия. В едно бъдеще изостряне на американско-китайски конфликт, според мен, САЩ биха потърсили като партньор Русия с цената на известни отстъпки, но това са само предположения и хипотези.

Славянофилството е тотално компрометирано в Русия, и дума като братушки или славяни имат вече повече подигравателен или отрицателен смисъл отколкото като нещо важно. Даже в царско време много философи са предупреждавали опасността от пренебрегване интересите на Русия заради интересите на малките славянски и православни народи. Заради украинците царска Русия влиза в много тежка война с агресивна и огромна Полша - страна с милион квадратни километра земи , погългнала Литва и окраините на Русия - Украина. Зарди тази война  полските армии 2 пъти влизат в Москва и извъшват страшни грабежи.  По късно заради православна Грузия - Русия си разваля отношенията с 2 империи - Персия и Турция. Заради православните Гърци и прочее балкански народи Русия си развался отношенията и с Турската империя и покровителстващата я Европа. Заради Сърбия Русия влиза в П С В.  Русия осъзначва вече че подържането на славянските и православните държавици е гибелно за нея. Русия се ориентира към големи независими страни като тия от мащабите на БРИКС и Шос  , Индонезия, Аржентина, Иран, Нигерия, Саудитска Арабия, Турция, Египет, Виетнам, Судан и прочее страни от Азия и Лат Америка. Страни с ресурси . Ако православитео в някаква таблица на ценностите заеме да предположим 10 място , то славянофилството в тази  таблица на ценностите може да заеме 99 - 101 място. Китай е партнер на Русия и по ШОС и по БРИКС и е главен страна партнер в търговията, предполагам че е такъв и в инвестициит и т н. Поне в Петербург, разглеждайки книжарниците останах с впечатлението че  най важен и изучван език след английският е китайският. 

Редактирано от Du6ko
  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

най-голямата грешка на Царска Русия беше, че вместо да се фокусира върху вътрешните си проблеми, смело скочи в да брани сърбите в ПСВ.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 12 часа, Бобо said:

Тоест-трябва да са вкарани  внякакви клишета?!?

 

Клишета? Прочете ли изобщо  какво пише в цитираното, и осмисли ли го?

Да, не  може нацията да е хем етническа, хем гражданска - двете концепции се изключват, и това не  е клише, а логическо следствие!

Преди 12 часа, Бобо said:

Само,че-в Русията реалността е много по- различна от навсякъде другаде.Няма как да не са по-сложни нещата.... 

 

Ето това е безкрайно плоско и тъпо клише!!

Кое е по- различното че Росийската нация ще е хем етническа,хем гражданска?

Росийската нация, така както е зададена, е гражданска по дефиниция, господин клише.  Колко са сложни или прости нещата няма никакво значение!

 

 

Преди 12 часа, Бобо said:

Нещо ви учудва,че руснаците и руските политици са антиамерикански настроени?!?!

Защо трябва да ме учудва?!?!?!?!?

Нека да позаная? Защо си ме "клиширал"?

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 18 часа, Atom said:

Няма проблем за един осетинец да е едновременно осетинец и россиянин, нито за татарина или чеченеца

Може да се предположи, че в едно бъдещо развитие (ако росийската нация стане факт, т.е ако се приемат пакетите закони) ролята на "националностните" езици ще намалее за сметка на националния., В по-далечно бъдеще може да се очаква и асимилация на различни националности (етноси) в росийската гражданска нация.

Драма няма, такава  асимилация и "смилане" се случва във всички страни с граждански нации - в нацията на САЩ са "смляни" и асимилирани почти етноси/народи от европейските страни, чернокожи, сега се "смилат" и латиноси.... Във френската нация се асимилират и "смилат" североафриканци и чернокожи..

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 52 минути, Last roman said:

най-голямата грешка на Царска Русия беше, че вместо да се фокусира върху вътрешните си проблеми, смело скочи в да брани сърбите в ПСВ.

Това не е грешка тов е квинтесенцията на руският империализъм, който ги командва от векове, топли пристанища за да могат целогодишно да си изнасят стоките по-света и не само стоките. Виж само една от картите драскани тогава...

 400px-Entente_territorial_claims_on_Hungary.png

Със синя черта са сръбските претенции за сметка на Австро-Унгария подпомагани от руските братушки. Зелените обещания на италосите, кафявото на румънците, червеното на руснаците.

Ако можеше някак си гибралталците да ги изкарат славяни, руснаците и там биха довтасали....или каталанците като древно руско племе....🤣

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 42 минути, Skubi said:

Това не е грешка тов е квинтесенцията на руският империализъм, който ги командва от векове, топли пристанища за да могат целогодишно да си изнасят стоките по-света и не само стоките. Виж само една от картите драскани тогава...

 400px-Entente_territorial_claims_on_Hungary.png

Със синя черта са сръбските претенции за сметка на Австро-Унгария подпомагани от руските братушки. Зелените обещания на италосите, кафявото на румънците, червеното на руснаците.

Ако можеше някак си гибралталците да ги изкарат славяни, руснаците и там биха довтасали....или каталанците като древно руско племе....🤣

Чувал съм че Шумерите имат наследници в една съвременна европейска държава. Това малко ме шокира, аз ги мислех за славяни, но щом казват че са шумери, значи е така. Интересно , кой ги е казал тия сръбски претенции към А У ? Може би Сърбия е поставила ултиматум на А У да отстъпи тия земи ? Или Русия дава ултиматум на А У за тия земи ? 

Пояснявам за незнаещи - Тия земи ги дава АНТАНТАТА - Великобритания , Франция и САЩ на Сърбия а НЕ Русия .


Гледам една страна начертана в черно - прилича ми на някогашната Великоморавия ? Може би Моравия също е имала претенции къхм А У ? 

Ето какво решава АНТАНТАТА - Великобритания , Франция, Италия иСАЩ за нас. Преди 99 години в Париж предградието Ньой.

Bildergebnis für веÑÑник Ñега 99 години Ð¾Ñ Ð½ÑойÑкиÑÑ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ

Редактирано от Du6ko
  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
1 hour ago, Du6ko said:

Ето какво решава АНТАНТАТА - Великобритания , Франция, Италия иСАЩ за нас. Преди 99 години в Париж предградието Ньой.

Ами то можеше и да се сбъдне, ако немците не бяха натъпкали с пари болшевиките и ги изпратят да направят хаос и безглавие в Русия...

АПРОПОС

 ТрианонНьой сюр Сен не са валидни вече, защото в 47 година в Париж подписаниян мирен договор анулира тези стари....

Тогава МОЛЯ ВИ СЕ не слагайте такива карти с текстове какво и как са откъснали, взели и защото и дяволът не го интересуват вече тези ревизионитски ридания....

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 22 часа, Atom said:

Обективните корени са факт. Определено има противопоставяне по различни въпроси, но мисля, че по това време руснаците, а и американците умишлено търсиха ескалация. Въпросът с Крим например можеше да се реши по "класическия" способ: референдум и независимост. Русия разполага допълнително войски в Крим и се декларира като "гарант за независимостта" на новата република и до там. Санкции по всяка вероятност пак щеше да има, но към днешна дата нещата щяха да отшумяват. 

В случая всяка от тези две страни си прави своите сметки. Доколко им излизат сметките и дали са оправдани само те си знаят.

Много зависи от гледната точка. Така например, надигането на национализма и сепаратизма в Европа от гледна точка на финансовите потоци означава по-малка сигурност за тях. Например оттеглянето на редици големи корпорации при възможността Каталония да се отдели от Испания. Но оттеглането на капиталите не означава тяхното намаляване – те отиват към друго по-сигурно място.

От друга гледна точка, военното напрежение в Европа около кризата с Украйна означава по-големи бюджети за ВПК в основните заинтересовани страни, значително по-големи. Те стават оправдани пред народите. От тази гледна точка националистичния популизъм и сепаратизъм работи по различен начин за различни кръгове, балансът на силите се определя от най-големите заинтересовани играчи, а не от малките актьори.

Неспособността на слабите във военно отношение отделни държави в Европа увеличава ролята на американската защита и военни технологии, реципрочно напрежението оправдава увеличаването на разходите от другата страна. Това се случваше непрекъснато по времето на Студената война в двублокова схема и някои го етикираха като „мирно съвместно съществуване”.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 6.12.2018 г. at 13:17, nik1 said:

Отдавна си мисля че по несъвсем правилно "подразбиране" "изключваме" руския национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим, така както и либералите)   - неговото влияние, върху европейския театър.
Според мен той (такъв какъвто е и доколкото го има, и доколкото може да се дефинира) хипотетично следва да оказва  влияние/влияния върху нациналистичните партии, течения и идеологии в Източна и Централна Европа

Наскоро цитирах изказването на един от бившите водачи на Алтернатива за Германия, в той което говореше за анти-американизма и про-русизма като част от идеологията на Алтернатива за Германия. 
Анти-американските, "анти-империалистическите" и про-руските виждания и лозунги преобладават при членовете и  симпатизантите на Атака!

Не съм изследвал въпроса (не съм запознат с проучванията и теориите) с т.н. руски национализъм (нямам предвид този на руските етно-националисти, които са подтискани от днешния Кремълски режим), наскоро го срещнах като понятие за конструкт.

През 2016 е публикувана една книга, разглеждаща темата за новия руски национализъм на базата на голямо социологическо проучване, проведено на три етапа през 2005, 2013 и 2014 г. Тази книга е изследователски проект на тема "Изграждането на нацията, национализма и новото"друго"в днешна Русия" (NEORUSS) 1, финансиран от Норвежкия съвет за научни изследвания по програма NORRUSS, номер на проекта 220599. Допълнително финансиране е предоставено от Фондация за свобода на изразяването (Fritt Ord). Проектът включва изследователи от Департамента по литература, регионални изследвания и европейски езици към Университета в Осло, Норвегия и Изследователската група за Русия, Евразия и Арктика в Норвежкия институт по международни отношения в Осло, Норвегия с допълнителен принос от още десет изследователи от пет държави (Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати).

http://www.oapen.org/search?identifier=605858

"Авторите достигат до интересна гледна точка - идеята, че днешна Русия всъщност изглежда много като руската империя преди близо 100 години. От възстановяването на казашкото движение, наблюдавано през 19-ти век чрез популяризирането на местните казашки организации и укрепването на уличните патрули до популярните препратки към руската империя, а не към Съветския съюз, доказателствата сочат, че 70-те години съветско управление са били само прекъсване на естественото развитие на страната. Но, както установяват Михаил Алексеев и Хенри Хале с подробности в глава 7 от проучването, руснаците не изглеждат заинтересовани от териториално разширяване на Русия. Сравнявайки резултатите от национално проучване през май 2013 г. и ноември 2014 г., седем месеца след официалното присъединяване на Крим, националната гордост е висока и леко се е увеличила в последното проучване. Проучването за 2014 г. обаче показа значителен спад в подкрепата за по-нататъшно териториално разширяване.Така че може би сегашните международни отношения на Русия не трябва да бъдат означени като сценарий "Студена война II". Може би по-подходящо би било определението "връщане към realpolitik".

https://www.washingtonpost.com/news/monkey-cage/wp/2016/05/30/surveys-show-russian-nationalism-is-on-the-rise-this-explains-a-lot-about-the-countrys-foreign-and-domestic-politics/?utm_term=.19fd2f60eff5

От първия линк може да се свали пълния текст в пдф формат, цитатът от втория линк е коментар за книгата във "Вашингтон пост".

Тук ще публикувам само графиките с малко мои бележки към тях:

aa58ef0e16195d818a359687a731d486.jpg

Фиг. 1

Преобладаващ брой респонденти на национално ниво /около 70 % през 2014/ на въпроса „Считате ли, че Русия за част от Европейската цивилизация или тя е нещо друго?” отговарят, че тя е микс от Европейска и Азиатска цивилизация /30 % на национално ниво през 2014 и съответно 64 % от московчани през 2013 дават такъв отговор/ и че Русия е „своя собствена цивилизация” /35 % на национално ниво през 2014, но само 10 % от московчани през 2013/.

На същия въпрос с мнение, че Русия е част от азиатската цивилизация на национално ниво през 2013 са отговорили положително 8 %, а че е част от европейската цивилизация около 18 %. Съответно на същия въпрос, както би могло да се очаква, московчани са отговорили, че Русия е част от европейската цивилизация /19 %/ и че е част от азиатската – едва 4 %.

1c19137045ce59d24b25e01ddb877818.jpg

Фиг. 2

Преобладаващо мнозинство /близо 90 %/ са отговорили, че се гордеят с руското си гражданство, а още повече /около 95 %/, че се гордеят с етническата си принадлежност.

Много малко хора /под 30 %/ подкрепят идеята за реставрация на СССР.

Още по-малко хора /около 20 %/ подкрепят идеята за Новорусия на базата на славянски съюз.

3a73505e651cbc37c8ba5e9129bbeb4c.jpg

Фиг. 3

Около 35 % от респондентите виждат оптимален вариант за границите на Русия „както са сега” – това е най-голямата група от анкетираните, приблизително по равно за етнически руснаци и други етноси

Следващата по големина група са отговорили, че предпочитат границите на Русия да са „като в бившия СССР”, тези хора са около 30 % общо, като тук разликата между етнически руснаци и други е съществена

И около 20 % предпочитат в границите на Русия да се присъединят Украйна и Беларус

Най-малката група, около 12 %, са отговорили „като сега, но със Северен Кавказ и ислямските републики”

9cde9d2531bd3d86624d634d8e114cbe.jpg

Фиг. 4

За 9 години /2005-2014/ се е повишила много подкрепата за мнението, че етническото многообразие прави по-силна Русия, сумирания процент на тези, които вярват в това надхвърля 85 %, като над 60 % от тези 85 обачи са на мнение „че в някои отношения засилва в други прави по-слаба Русия”; едва 15 % през 2014 смятат, че етническото многообразие прави по-слаба русия, като проценът на такива хора през 2005 е бил над 40 %.

090236a2e2991a02e9c16cbdfd3c8c9a.jpg

Фиг. 5

На фона на етническата толерантност демонстрирана в отговора на предишния въпрос, когато се стигне до кръга на семейството, точно огледално голям брой респонденти, сумирано около 80 %, заявяват, че са против сключването на брак на членове на техните семейства с човек от друга етническа общност.

a06278af28f9df5eb70a3417c92c9a07.jpg

Фиг. 6

Графиката показва процентите на респонденти, отговорили на въпроса „Какви трябва да бъдат националните граници на Русия?”

Преобладаващ отговор от 37 % е „същите като сега”

Следват с по 21 % „да се прибавят предишните славянски съветски републики” и „в старите граници на СССР”

13 % са отговорили да се прибавят мюсюлманските и севернокавказки съветски републики.

8 % не са отговорили.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Б. Киров said:

През 2016 е публикувана една книга, разглеждаща темата за новия руски национализъм на базата на голямо социологическо проучване, проведено на три етапа през 2005, 2013 и 2014 г. Тази книга е изследователски проект на тема "Изграждането на нацията, национализма и новото"друго"в днешна Русия" (NEORUSS) 1, финансиран от Норвежкия съвет за научни изследвания по програма NORRUSS, номер на проекта 220599. Допълнително финансиране е предоставено от Фондация за свобода на изразяването (Fritt Ord). Проектът включва изследователи от Департамента по литература, регионални изследвания и европейски езици към Университета в Осло, Норвегия и Изследователската група за Русия, Евразия и Арктика в Норвежкия институт по международни отношения в Осло, Норвегия с допълнителен принос от още десет изследователи от пет държави (Франция, Германия, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати).

...

Това , че Русия цивилизация , а не обикновена европейска държава от рода на Норвегия или Португалия, Полша или Холандия е общо взето един +. Знаем че от Ренесанса 15 - 19 век бяха векове на тоталното превъзходство на Европа над света. Русия се ориентира към Европа и взе това което смяташе за добро. 20 век е века на САЩ и Русия беше единственната страна която можеше да се мери с САЩ.  III Хилядолетие е хиладолетието на Китай и Азиатско тихоокеанският Регион. Интересното е че Русия , както и САЩ и Канада също принадлежи към този регион. 

Да видим кои страни от Азия са на G 20 - Китай, Индия, Русия , Япония, Ю Корея, Индонезия, Турция , С Арабия - 8 държави ! 1 / 3 от  G 20 са азиатски икономики, бъдещия мотор на световната икономика. Отделно страни както Иран, Пакистан , Казахстан , Израел - считам те са също достойно за  G 20. Просто Иран не го пускат по политически причини, Израел има малко население. 

Към Тихоокеанският регион свързан с Азиатският принадлежат САЩ и Канада и Мексико.

България също е много близко до Азиатският регион , но да видим дали ще ни излезне късметя ? 

  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 13 часа, Б. Киров said:

Много зависи от гледната точка. Така например, надигането на национализма и сепаратизма в Европа от гледна точка на финансовите потоци означава по-малка сигурност за тях. Например оттеглянето на редици големи корпорации при възможността Каталония да се отдели от Испания. Но оттеглането на капиталите не означава тяхното намаляване – те отиват към друго по-сигурно място.

От друга гледна точка, военното напрежение в Европа около кризата с Украйна означава по-големи бюджети за ВПК в основните заинтересовани страни, значително по-големи. Те стават оправдани пред народите.

Именно - зависи от гледната точка. Системата обаче не позволява винаги  причините за това или онова явление или "гледната точка" да се изричат в прав текст. В голяма част от случаите истинските причини и намерения се оправдават с фразеология която е удобна за избирателите. Или с други думи имаме демагогия.

Демагогията, популизма и демокрацията не само имат общ произход като термини (чисто лексикално), но по един или друг начин се преплитат в съвременната политика. Какво представлява съвременната либерална демокрация?  Въпреки, че съвременната система се нарича "демокрация",  нейните корени не са в древногръцката политическа система със същото име, а в републиката. Републиката е управление на мнозинството чрез представители, а хората които имат политически права са гражданите. Съвременната демокрация е същата система, но гражданските права са признати вече на всички пълнолетни поданици. Вместо поданици вече имаме граждани. Съвременната демокрация обаче не е само "разширена република". Мнозинството не може да налага волята си пред малцинството произволно. То е ограничено от конституционализма. При либералната демокрация управлението на мнозинството има още едно ограничение, а именно принципите на либерализма. 

Либералната демокрация е система в което мнозинството излъчва представители които поемат управлението, но те са ограничени от конституционализма ("писаната конституция" може и да отсъства) и от принципите на либерализма (не е задължително всички да са залегнали в конституцията).   Тъй като управляващите зависят от избирателите те са принудени от време на време си служат с демагогия за да обяснят това или онова си действие. Когато всичко върви гладко - икономиката се развива,  по-голямата част от населението изпитва усещане за просперитет и няма големи социални сътресения системата е ОК.  Когато обаче има някакви сътресения или кризи демагогията от една страна се усилва, а от друга гражданите стават по-чувствителни и възприемат посланията на управляващите като лъжа.  Създава се впечатление, че това вече не е управление на мнозинството, а на елита (олигархията) и като отговор възникват популистки движения, които трябва да "върнат управлението в демократичните му принципи" - т.е. управлението да изразява волята на мнозинството, а не на олигархията (елита).

С други думи когато имаме система за управление в която суверен е народа, а управлението е поверено на мнозинството, но това мнозинство е ограничено (от конституцията, от либерални, комунистически, социалистически или други принципи) то демагогията в по-голяма или по-малка степен неизменно присъства в системата. Като отговор и реакция от друга страна имаме популизъм.  Дали двете явления ще са видими зависи от общото икономическо и политическо състояние. Ако всичко е ОК, масата не обръща внимание както на демагогията, така и на популизма. 

Редактирано от Atom
  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 часа, Б. Киров said:

През 2016 е публикувана една книга, разглеждаща темата за новия руски национализъм на базата на голямо социологическо проучване, проведено на три етапа през 2005, 2013 и 2014 г. Тази книга е изследователски проект на тема "Изграждането на нацията, национализма и новото"друго"в днешна Русия" (NEORUSS) 1

 

 

On 6.12.2018 г. at 23:21, Atom said:

Според мен по-скоро съзнателно се използва за "сплотяване на многонационалния народ", а не става въпрос за популизъм.  Когато в една държава липсва идейната спойка, тя винаги е застрашена от сепаратизъм и разпад. Това се отнася и до другите държави в които липсва стабилна обща национална идея - Испания, Великобритания и т.н. Единството се поддържа обикновено благодарение на общия интерес, на обща заплаха или силово. 

 

Ще се опитам да разгледам тези от гледна точка на историята и социлогията

Нека да каже нещо за руските лидери (Лидер) и руската система


1. Ресантиманът (Анти-американизмът) не произлиза от най-високото място в Русия, и не е класически популизъм.  Популизмът генетично и сематично/както пише Атом/ се свързва с демокрацията,  с партиите и лидерите.

Ресантиманът би следвало да се индуцира някъде по-долу - при/от интелектуалците, и политическия и елит

 

Днешата руската управленска система като квази-автократрична, в няколко отношения - патерналистична , но и изборна отдолу, и има склоност да изхвърля крайните и популистки личности  - политици и виждания

 

Системата е патерналистична - дотолкова  че лидерът е посочван от предишния лидер.. Той е познат като личност и качества (това дава например гаранция  че избраният е  достатъчно разумен и, баласиран),  Виждаме този меахнизъм  в ротацията и тандема Путин - Медведев,  както и при първоначалия избор на Путин за Лидер като бивш чиновник от екипите на Елцин, и Анатолий Собачак, Всъщност Путин е много близък с Анатолий Собачак,

Квази-автократичноста предполага че властта е делегирана в най-голяма степен на Президента(да го наречем Лидера) .Руската конституция дава много голямна власт и провомощия на Президента. Следствието от това е Президентът трябва да удовлетворявава (но балансира между) много и различни интереси

Системата е изборна отдолу (мажоритарен избор на Лидер) - и това също е някаква гаранция, че при избора крайните личности и политики ще бъдат отхвърлени. Вижда се при последните избори за Президент, и в политикът предпочетен на второ място, пред крайния  Жириновски

 

Гротескна илюстрация за това което пиша , може да се прочете в тази публикация:

http://ej.ru/?a=note&id=27106

 

 

2. Нациите са не само политически (функционални и структурни) и исторчески огранизми (ако мога така да ги нарека) но и социални и социално-психологически.

За да се разбере произхода и корените на Ресантимана, мисля трябва да върнем към историята на създаването  на нациите, на руската нация, към "славянофилието" (той е опонент на западничеството)

Всички нации са изкуствени конструктии, и са създадени от елитите

В Англия  в ролята на този елит е новата "след-Тюдорова" уловно казано меритократична аристокрация
В Германия  в ролята на този елит  е средната класа
В Русия в ролята  на този елит са "новите" Дворяни след управлението на Петър Велики. Дворяните започват да служат, издигането им зависи от техните качества, и по-малко от произхода.

Лия Греенфилд е известна изследователка на национализма и автор на книги и мографии. Тя е родена в СССР,  семейството емигрира в САЩ.

Ще цитирам нейното виждане и разглеждане на процесите за които споменвам в т 2
 

 

Цитирай

 

По времето, в което думата „нация“ придобива модерното си значение и се превръща в синоним за „народ“, тя е означавала „елит“ и по-точно „елит на представителите на политическата и културна власт“.[2] Именно в този смисъл тя се прилага в ранния шестнадесети век към народа на Англия.[3] Приравняването на двете понятия – „народ“ и „нация“ – обозначава една концептуална еволюция. И това е така защото общото значение на думата „народ“ преди нейната национализация (така да се каже) е населението на определен регион. По-специално това значение се прилага към по-долните класи и най-често е използвано в смисъл на „простолюдие“ или „паплач“. Предефинирането на „народ“ като „нация“, следователно символично издига населението до позицията на елит. Това символично издигане едновременно и отразява, и подсилва, една огромна промяна в отношението, защото чрез нея членовете на обществото започват да се идентифицират доброволно с една група, от която в по-ранно време немалко от тях биха желали единствено да се разграничат.

Семантичните революции не се случват в ефирния свят на идеите, нито пък изцяло и само в мисълта. Те се случват в обществото и често са предшествани от промени в структурните условия. Понятието за „нация“ като „елит“ е резултат от дълга поредица трансформации, в които се комбинират структурни и семантически елементи. При всяка фаза от този процес, понятието (значението на думата), което идва с определен семантически багаж, произлиза от използване, ограничено от няколко структурни ограничения. Доминантното значение на думата по всяко конкретно време касае при новите обстоятелства само определен аспект от онова, на което е отговаряло.

Понятието „нация“, в смисъл на „елит“, се развива в средата на средновековните църковни съвети, чиито отделни крила, наричани „нации“, са представлявали политическата и културна власт – все повече и повече интерпретирана като суверенитет – на различните църковни и светски управленчески единици. Такова понятие би могло да се приложи към народа на Англия само ако би отговаряло на някакво определено качество на този народ. Това означава, че народът на Англия е трябвало по някакъв начин да се подвизава като елит, преди към него да се приложи понятието „нация“, и вече не би могъл да бъде разглеждан просто като „тълпа“. Тази промяна на статуса предполага дълбока промяна в структурните условия на английското общество. По-точно, както ще обясня след малко, тази промяна се изразява в това, че немалък брой индивиди, издигнали се от „народа“ и произлизащи от него, се оказват в състояние да упражняват върховна власт. Идеята за „нацията“ признава и рационализира този опит. Индивидите от „народа“ могат да упражняват власт, защото „народът“ е суверенен. Един суверенен народ не е тълпа, а елит, „нация“. А „нацията“, на свой ред, започва да означава „суверенен народ“.

Тази семантична трансформация, която се случва в Англия поради структурната трансформация, която предизвиква предефинирането на „народа“ като елит, указва появата на първата нация в света, в смисъла, в който думата се разбира днес, и поставя началото на ерата на национализма. Но процесът не спира до тук.

Постепенно, докато думата „нация“ (в нейното по онова време доминантно значение като елит), е прилагана към населението на Англия, тя започва да бъде познавателно обвързвана със съществуващите обозначения на населението на дадена страна (политически, териториални и етнически). Когато по-късно думата започва да се прилага към други населения и страни, тя се прилага в смисъла „суверенен народ“, който е придобила в Англия, а не само защото (или може би дори не защото) тези населения са се държали като елити, а защото всички те са имали някакви политически, териториални или етнически качества, разграничаващи ги от останалите. В резултат на това думата „нация“ променя значението си отново, като вече започва да означава „неповторим (специфичен) суверенен народ“. Новото разбиране за нация в повечето случаи затъмнява онова, което го е предшествало непосредствено, но, което е много важно, това не се случва навсякъде. Поради устойчивостта и, на определени места, развитието и разширението на структурните условия, причинили еволюцията на първоначалната идея за нация, двете понятия сега започват да съществуват редом.

 

 

 

 

Образно казано нацията от "елит" се превърща в "суверен" ("неповторим суверенен народ"), като това правило важи за всикчи видове национализми и нации - етнически и граждански , "колективистични" и "индивидуалистични" (според разглеждането на авторката).

По нататък тя пише:

 

Цитирай

 

Понятието „нация“, приложено и към двете, прикрива важни различия. Появата на по-скорошното понятие обозначава дълбока трансформация в естеството на национализма, като двете разбирания под едно и също име отразяват две радикално различни форми на явлението (което означава както две радикално различни форми на национална идентичност, така и два радикално различни вида национални общности – нации). Двете разклонения на национализма са очевидно свързани едно с друго по важен начин, но се основават на различни ценности и се развиват по различни причини. Освен това те дават ход на различни видове социално поведение, култура и политически институции, често концептуализирани като изражения на несходни „национални характери“.

Оригиналната – английска – идея за нацията е индивидуалистична: суверенитетът на народа е следствие от реалния суверенитет на индивидите. Именно поради това, че действително упражняват суверенитет, тези индивиди (от народа) съставляват „нация“. Суверенитетът на народа в случаите при по-късните форми на национализъм, напротив, е следствие от уникалността на народа, от самия факт, че той се различава от всички останали, понеже това е значението на нацията, а нацията, по дефиниция, вече е суверенна. Националният принцип в тези случаи е колективистки, той отразява колективното съществуване. Колективистките идеологии са имплицитно авторитарни, понеже, когато на общността се гледа от гледна точка на неделимостта, тя клони към приемане характера на колективен индивид с единна воля, а все някой трябва да бъде негов тълкувател. Материализацията на общността въвежда (или запазва) фундаменталното неравенство между онези нейни малцина членове, които са компетентни да интерпретират колективната воля, от една страна, и мнозината, които не притежават такива квалификации; избраните малцина диктуват на масите кой трябва да се подчинява.

На базата на тези разграничения е възможно да се класифицират основните видове национализъм като индивидуалистично-либертариански и колективистки-авторитарни такива. Освен това национализмът може да бъде разграничаван и според критерия на членството в националната общност, който може да бъде или „граждански“ (тоест, идентичен с гражданството), или „етнически“. В първия случай националността е поне по принцип нещо отворено и избираемо, тя може, а понякога и трябва да бъде постигната; във втория случай тя се счита за нещо вътрешно присъщо: човек не може нито да я постигне, ако не я притежава, нито пък да я промени, ако вече я има. В този случай тя няма нищо общо с индивидуалната воля, а представлява един вид генетическа характеристика. Тук трябва да се подчертае, че етническата хомогенност на дадено население (независимо дали езикова, расова или друга), дори и когато е разглеждана като характеристика на нацията, не води непременно до етнически национализъм. Например Франция, която се възприема като етнически хомогенна, е гражданска нация. Видът национализъм, като национализъм изобщо, е резултат от определена културна конструкция; той отразява изборите, направени от неговите архитекти, а не някаква „обективна реалност“ от какъвто и да било вид. Исторически, първият новопоявил се национализъм, английският, принадлежи към индивидуалистическия и граждански вид. Вторият – един смесен вид, появил се във Франция – е граждански и колективистки. Третият вид, който се появява, вече се състои от колективистки и етнически национализми. Те са представлявани първо от Русия, а после от Германия. На този вид национализъм ще бъде писано да се превърне в най-често имитирания през късния деветнадесети и двадесети век.

Трябва да се има пред вид, разбира се, че това са категории, които служат единствено за изчистването на някои характерни тенденции вътре в различните, специфични национализми. Те трябва да се разглеждат като модели, които могат да служат като приближения, но никога не могат да бъдат реализирани напълно.

 

 

 

 

 

Авторката продължава:

 

Цитирай

 

Ефектите от тези структурни и културни въздействия често се комбинират с онези на един определен психологически фактор, който едновременно налага подновена интерпретация на привнесени отвън идеи, а заедно с това определя и направлението на интерпретацията: става дума за така наречения ресантиман. Това е понятие, въведено от Ницше[6], а по-късно дефинирано и развито от Макс Шелер,[7]ресантиманът обозначава психологическото състояние, получаващо се в резултат на потиснати чувства на завист и омраза (екзистенциална завист) и невъзможността те да бъдат реално изживени (act out), което в много случаи води до „преоценка на ценностите“. Социологическата основа на ресантимана – или структурните условия, които са необходими за достигането до това психологическо състояние – са две. Първото (структурната основа на самата завист) е фундаменталната сравнимост между субекта и обекта на завистта, или по-скоро увереността от страна на субекта във фундаменталното равенство между тях, което ги прави принципно взаимно заменими. Второто условие е реално неравенство (възприемано като не-фундаментално) с такива измерения, че то на практика изключва практическото постигане на теоретично съществуващото равенство. Присъствието на тези условия прави дадена ситуация предразположена към ресантиман, независимо от темпераментите и психологическите склонности на индивидите, съставящи съответното население. Ресантиманът може да бъде вдъхнат от ситуации вътре в общността, която трябва да бъде дефинирана като нация или от позицията на тази общност в сравнение с други общности. Най-често двете неща се припокриват. Незадоволителната вътрешна ситуация се интерпретира като резултат от чуждо влияние, а външната, друга общност, се превръща в главен обект на ресантиман. Ресантиманът, изпитван от групи, привнасящи идеята за нацията и артикулиращи националното съзнание на съответните си общества, обикновено води до избор, измежду собствените си местни традиции, на елементи, враждебни към оригиналния национален принцип, както и към съзнателното им подхранване. В определени случаи, особено в Русия, където местните културни ресурси са очевидно недостатъчни, ресантиманът е единственият най-важен фактор при определянето на специфичните условия, при които се определя националната идентичност.[8] Навсякъде, където е налице, той насърчава партикуларистка гордост и ксенофобия, като предоставя емоционална храна за пораждащите се национални чувства и ги поддържа, когато те започнат да отслабват.

Разглеждани аналитично, трите класа променливи (структурни, културни и психологически) могат да бъдат разбирани също и като фази от формирането на национализмите, като структурните са основната фаза, към която по-късно се прибавят културните и психологическите. Характерът на първия вид национализъм (индивидуалистичен и граждански), както и на първия национализъм в историята (английския) е по същество определян от структурни фактори, докато културните такива (елементите на местните традиции) му влияят сравнително малко, а психологическите (ресантиманът) нямат буквално никакво въздействие. Вторият исторически вид (френският – колективистки и граждански – който тук не се разглежда) носи отпечатъка на структурни и културни променливи в приблизително еднаква степен. Едва при исторически третия  вид национализъм (колективистки и етнически), психологическият фактор, ресантиманът, започва да играе решаваща формираща роля.

 

 

 

Авторката продължава

Цитирай

За разлика от индивидуалистките национализми, които са определяни от възходящи, успешни и уверени в себе си групи, както това се случва в Англия (а по-късно и в Съединените щати), често с широка социална база, колективистките национализми са определяни от малки елитни групи. Тези елити се опитват да защищават застрашения си статус (както се случва с дребното дворянство в Румъния през деветнадесети век, или по-късно със сунитските араби в Ирак от 1920-те години), или са разочаровани в опитите си да го подобрят (както е при малката, образована средна класа в Германия от осемнадесети век). Такива страхуващи се за статуса си елити определят общността си – сферата на своето потенциално влияние и членство/водачество, която може да бъде политическа, езикова, религиозна, расова или каква ли не – като „нация“, и са склонни да представят собствените си недоволства като недоволства на нацията, а самите себе си – като представящи нацията. За да получат солидарността на останалата, по-голяма част от населението, съставена от различни групи, те са склонни (макар и не винаги) да обясняват неуспехите си не чрез действащи вътре в нацията лица (която в резултат на това биха отчуждили от себе си), а чрез външни такива. Ако пък обвиняват вътрешни действащи лица, те ги определят като агенти, действащи в полза на или заедно с нечии враждебни чужди сили. По такъв начин, от тяхна перспектива, нацията се оказва, още от самото начало, обединена от обща омраза.

И по-късно пише

Цитирай

Тази тенденция към „демонизация“ има пряко отношение към ресантимана при формирането на етническите национализми; той често вдъхновява и винаги подсилва една такава „демонизация“. Обектът на ресантиман, възприеман първоначално като превъзхождащ (във всички такива случаи, тъй като инак не би имало смисъл да се настоява за равенство с него), а следователно като модел, започва да се дефинира като анти-модел, щом само се осъзнае степента на действително неравенство между него и дадената етническа нация. Този обект тогава се превръща (в умовете на водачите и архитектите на съответната нация), във въплъщение на злото, неподлежащо на корекция, тъй като то също е дефинирано от гледна точка на разбирането за наследствени черти, а следователно като вечен враг.

 

И ще завършва със цялостия и анализ и синтез за руския нация, национализъм и Ресантиман

 

Цитирай

 

Русия

За разлика от Англия, най-важният фактор при развитието на руския национализъм е ресантиманът, и в противоположност както на Англия, така и на Германия, влиянието на местните традиции в този случай е минимално. Историята на руския национализъм започва с Петър Велики (1689-1725), който се заема с превръщането на Русия в европейска сила и успешно разрушава нейните местни традиции като първа стъпка в този опит за озападняване. Мерките на Петър са много последователни: едва ли има някакъв аспект на руския живот, който да е убягнал от неговите нововъведения. Той реформира църквата и я подчинява на светската власт на царете, променя начина на облекло, опитва се да приеме холандския като официален език и, когато това не му се удава, предприема оформянето на модерния руски език. Той въвежда западни понятия, западни форми на организация (в администрацията и армията), и дори западна кухня.[20]

Една такава последователно проведена революция отгоре е възможна в Русия, тъй като властта на нейните управници, поне от шестнадесети век нататък, е наистина по-абсолютна от онази на Запад. Горният слой на обществото, което Петър наследява – дворянството – е обслужващо съсловие без независими източници на власт и без териториална база. Останалата част от обществото се състои почти изцяло от селяни, които са законно закрепостени през 1649. Дворяните са притежатели на земя с право на безплатна работа от страна на крепостните селяни, но именията им принадлежат само при условие, че продължават да служат на върховния владетел.[21]

Статусът на дворянството е несигурен дори и преди идването на Петър на власт, но неговите реформи правят самото съществуване на тази прослойка психологически несъстоятелно. При Петър личният статус е обвързан с определен чин, който се постига чрез служба. Дори и благородниците от най-високо рождение трябва да започнат от самото дъно на служебната йерархия. Но понеже облагородяването става автоматично с личното придвижване през различните степени на йерархията, сам по себе си благородническият статус става безсмислен. И макар че благородното потекло разбира се носи със себе си определени високи очаквания и отличава младите аристократи от останалата част от обществото, то не е в състояние да изпълни тези очаквания.[22]

Недоволно от идентичността си, руското дворянство е готово да възприеме нова такава, която да отговаря на собственото му разбиране за достойнство. Рамката за тази нова идентичност е предоставена от самия Петър, чрез западните понятия за държава, нация и общо благо, които той въвежда. В постановленията си той интерпретира личната си власт като власт на Руската държава, настоява, че службата се дължи не лично на него, а на родината, представя Русия като горда нация, а не толкова като негово отечество, и говори за интересите на руския народ.[23] Необходими са няколко поколения, за да могат тези понятия (които изискват усвояването на един напълно нов речник) да навлязат в общия образован (и по същество аристократичен) обществен разговор. Това се случва по време на царуването на Екатерина Велика (1762-1796). Екатерина, също като Петър, е очарована от западните идеи и подхранва сред благородните си поданици един „философски“ дух. При нейното управление дворянството приключва прехода, който е започнало при Петър, и се превръща в националистическо.[24]

След като е разменило идентичността си на благородничество с национална такава и се е превърнало в руска нация, дворянството е изправено пред нов проблем. На теория, националността прави всички хора, подлежащи на членство в нацията, равни. Тя защищава дори и най-низшите сред тях от абсолютна загуба на статус и гарантира на всекиго един минимум на достойнство. Психологическото възнаграждение, извличано от националната идентичност и участието в нация, за която се предпоставя, че е уникална, зависи от нейния статус в сравнение с други нации. Но в действителност в Русия има само малко неща, с които човек може да се гордее. За всеки по-внимателен наблюдател тя си остава ужасно изостанала в почти всяко отношение, когато бъде сравнена със Запада. Освен това, такова едно сравнение е неизбежно, понеже Западът е избран от Петър – и поддържан от неговите наследници – като модел за следване. Руските националисти настояват, че тяхната държава е европейска.[25] Нейните маси са неграмотни, технологиите й никога не успяват да догонят западните стандарти, управляващите й институции никога не са истински западни, защото нито дворянството, нито градовете разполагат с каквато и да било политическа власт и, което е най-важно, голямото мнозинство от собственото й, национално население, са крепостни селяни – буквално роби, които могат да бъдат купувани и продавани като неодушевени предмети.

Забележителният военен успех на Петър Велики, който води до появата на Русия като велика сила в европейската политика, както и впечатляващите му постижения у дома, като създаването на град Петербург, кара ранните националисти да вярват, че пропуснатото може да се навакса бързо и да гледат на това като на особено предизвикателство. Но след като, две поколения по-късно, надеждите им не успяват да се материализират, възхищението пред Запада се превръща в ресантиман, а самият Запад от модел, в анти-модел.[26]

Поради това, че, що се касае до класите, участващи в този процес, местните традиции са унищожени, руското национално съзнание е дефинирано почти изцяло на базата на пренасянето и преоценката (transvaluation) на западни идеали. Оста на това пренасяне е отхвърлянето на индивида – всъщност централната западна ценност. Общността заема мястото на индивида, мистичната славянска душа е заменена с разума, а свободата е предефинирана като вътрешна свобода. Бездушният рационален индивид се разглежда като продукт на корумпираната западна цивилизация. Ннай-добре е да се стои възможно най-далеч от нея. Простите хора, селяните, са най-отдалечени от нейното влияние, и именно те започват да се разглеждат като носители на уникалните руски добродетели, като идеал, чисти руснаци. Селяните са определяни от кръвта и връзките им със земята, така че кръвта и земята се превръщат в централни критерии за руската националност.[27]

С откриването на „народа“ конструирането на руската национална идентичност е завършено. Една нация, ръководена от неограничен владетел и малък елит, може да дефинира себе си единствено колективистично (а следователно, по неизбежност, като авторитарна), защото в противен случай няма начин да се легитимира вида политически режим, който съществува реално. Но Русия дефинира себе си и като етническа, генетично конституирана, общност. Тъй като елитът и селските маси споделят толкова малко неща в начините си на живот, да се определи нацията граждански би означавало да се признае, че огромното мнозинство хора в нея не подхожда дори отдалечено като част от желаната нация. Тази колективистично-етническа нация е по дефиниция по-добра от всяка друга на Запад. Нищо, което Западът може да предложи, не може да се сравнява с нейните вродени качества. И все пак Западът си остава онзи значителен Друг и единствен обект на сравнение за Русия. Руската национална гордост зависи от признанието на Запада. Колкото и презрително и възмутено да се отнасят към останалите европейци, руснаците си остават силно желаещи да ги впечатлят. И в усилията си да го направят, те непрестанно се реят между едно очевидно себе-възхищение (получило названието славянофилство) и опитите да се подражава на Запада с цел той да бъде надминат (западничество).[28]

Надеждите на руските патриоти за западно признание са пробуждани – само за да бъдат отново осуетени – много пъти. Великите управници на Русия, Петър, Екатерина и Александър Първи (1801-1825) са изключително успешни в областта на външната политика. Всеки от тях побеждава европейските сили, които ги предизвикват – Швеция, Прусия и накрая наполеонова Франция. Те изтласкват Османската империя обратно на Балканите, отварят Черно море за Русия, елиминират веднъж завинаги номадите по границите си и правят от Русия велика сила – единствената велика сила, която Англия идентифицира като потенциална заплаха за глобалната си хегемония след 1815. Но обратната страна на монетата е, че те правят крепостничеството дори още по-тежко, смазват селските протести и унижават най-просветените членове на аристокрацията, които имат реформаторски идеи. Те създават модерно военно чудовище, облягащо се на изостаналите маси от буквални роби и ръководено от един горд, патриотично настроен, дълбоко срамуващ се и неуверен елит. (Ако всичко това звучи като описание на комунистическата бюрокрация при Сталин, то това не е просто съвпадение. Всъщност Сталин възпроизвежда същия модел, само че с по-голям успех и с още повече противоречия.)[29]

Руската интелигенция, която в края на краищата събаря Романовците, представлява огромно разнообразие от разбирания и мнения. Изключителната културна мощ на тази класа, отразяваща се в невероятната й производителност в областите на литературата, музиката, живописта и науката през втората половина на деветнадесети и началото на двадесети век, е съпровождана от съответен обхват на социални и политически позиции. Налице са анархисти, популисти, нихилисти и евентуално марксисти от най-различни видове. Може би именно трудностите при съгласуването на различните аспекти на руското национално съзнание допринасят за това експлозивно разрастване на онова, което в края на краищата е било един много малък интелектуален елит. През 1860 руската интелигенция наброява не повече от 20,000 души, сред население от около шестдесет милиона.[30]

Но това привидно разнообразие само увековечава двете архетипни гледища, „славянофилството“ и „западничеството“, които са в пълно съгласие по два ключови въпроса. Единият е, че Русия трябва да бъде реформирана, защото при съществуващите условия тя е неспособна, по една или друга причина, да изрази уникалния си национален потенциал. Второ, всички тези позиции споделят усещането, че капиталистическият, буржоазен Запад е корумпиран и че Русия го превъзхожда – или защото е чиста, или защото е някак по-млада. Независимо дали дясна или лява, интелигенцията споделя една и съща неприязън към капитализма и индивидуализма, вярвайки твърдо, че и двете неща са чужди на руския национален характер. Сред руските интелектуалци никога не е имало особено много умерени либерали; Тургенев си остава едно много самотно изключение. Затънала в конфликтни емоции на любов и отвращение към собственото си общество, интелигенцията тежнее към силно романтизирани визии за нацията и не пести усилия, за да я накара да се подчини на една или друга от тях. В края на краищата, една от тези нереалистични визии е наложена от победоносните болшевики-западници (също както Петър и Екатерина са наложили своите), но на гигантска цена и, както се оказва, неуспешно.

 

 

И авторката завършва със следното:

 

Цитирай

 

Колективисткият и етнически романтичен национализъм, който идеализира общността и презира либералната умереност, скептицизма и индивидуализма, не обръща внимание на цената, на която нацията може да бъде направена велика. Руският национализъм поощрява славата и патриотизма, в съчетание с месианско усещане за уникалната мисия на Русия и дълбока обида към Запада, като използва тази смесица от идеи, за да игнорира практическите интереси на населението, което не притежава политическо представителство. Една нация (или, за да бъдем по-точни, един национален елит), мотивирана от такива чувства и притежаваща огромни човешки и физически ресурси, ако е достатъчно напреднала в науката и технологиите, за да бъде в състояние да поддържа мощна модерна армия, е осъдена да се превърне в агресивна, параноична, опасна сила. Спечелените войни само потвърждават нейното чувство за мисия и превъзходство, а изгубените (като например Кримската, Руско-японската или Първата световна), предизвикват революционно кипене и дълбоко вътрешно търсене, което само подсилва увереността й, че е заобиколена от врагове. Този модел на поведение не е променен от комунизма. Успехът на „Великата отечествена война“ консолидира сталинисткия режим и създава чувство на ентусиазъм, което успява да поддържа една фундаментално корумпирана и потисническа система в продължение на още четиридесет и пет години, като една от двете оставащи световни суперсили. Провалът в Афганистан от 1980-те, незначителен от военна и стратегическа гледна точка, постави началото на нейното бързо разпадане.

В множество, ако не и във всички от случаите, руската агресия от миналите два века е насочена срещу групи вътре в границите на онова, което е, или ще стане, Руската империя. Увековечаването на тази империя в рамките на Съветския съюз прави по-трудно различима, но не променя, имперската й природа. Ограниченията на руската държава – властовата сфера на руските управници – никога не е била идентична с ограниченията на руската нация. Тази държава винаги е управлявала повече от една нации. Дори и двете други Русии (Малката Русия, или Украйна, и Бяла Русия, или Беларус) никога не са били включвани в руската нация, като всяка от тях е определяна от своя страна като нация. Същото се отнася и до Грузия, Литва и останалите.

Всичко това има директна връзка с естеството на руския национализъм и, от своя страна, обяснява „етническите“ проблеми, които разрушиха Съветския съюз и го превърнаха във врящ казан на припокриващи и конкуриращи се националистически и етнически претенции.

Руската, а по-късно съветска агресия срещу неруските нации привлича много по-малко внимание, отколкото би бил случая, ако териториите и хората, подложени на тях, биха били независими.[31] Но това в никакъв случай не омаловажава факта, че в третирането на подчинените населения, различните правителства на Русия демонстрират същата липса на загриженост за човешкия живот и индивидуални права, както го правят и по отношение на собствено руското си население. Руският народ, неговите интелектуалци и маси, като цяло, поддържат потисническата външна и имперска политика на своите правителства и им сътрудничат ентусиазирано. В светлината на идеята, че нациите са индивиди, притежаващи единна воля и предразположение, твърденията, че цели народи са заговорничели – или биха могли да заговорничат – против Русия, имат голям смисъл, и, естествено, да се направи всичко, което е по собствените сили, за да се попречи на подобни народи да осъществят злокобните си планове – включително и цялостното им изселване, преднамереното оставяне на гладна смърт или директното убиване на милиони хора – не е нищо друго освен благороден патриотизъм.

Такива политики винаги са били представяни като самозащита, и действително историята, в която вярват руснаците, е че те са били вечни жертви, никога агресори. Отделни индивиди без съмнение са се наслаждавали на онова, което са вършили, но за руското национално съзнание като цяло, войната и насилието винаги са представлявали единствено необходимо зло. Войната не е идеал, към който човек би могъл да се стреми; насилието не е добродетел, която трябва да се насажда. Руснаците гледат на себе си като хора, които обичат мира и се гордеят със своята доброта. Те се гордеят със способността си да страдат, но не разбират, че най-тежките им страдания са причинени от самите тях. Към международния речник те са добавили такива думи като „кнут“ и „погорм“, но твърдят, че милосърдието и благотворителността са техни централни национални характеристики. Това са само някои от многото противоречия, които са съдържание на тайнствената славянска душа – това най-изобретателно творение на първите руски националисти и основа на руската национална идентичност. Тези противоречия, повече от всеки друг фактор, оформят руските политики по отношение на други нации и тяхното поведение по време на война. Няма почти никакви основания да се смята, че комунизмът е променил нещо във всичко това.[32]

 

http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2205-2013-10-24-13-57-08

 

ПС

 :) Ако авторката не греши като пише

Цитирай

За да получат солидарността на останалата, по-голяма част от населението, съставена от различни групи, те са склонни (макар и не винаги) да обясняват неуспехите си не чрез действащи вътре в нацията лица (която в резултат на това биха отчуждили от себе си), а чрез външни такива. Ако пък обвиняват вътрешни действащи лица, те ги определят като агенти, действащи в полза на или заедно с нечии враждебни чужди сили. По такъв начин, от тяхна перспектива, нацията се оказва, още от самото начало, обединена от обща омраза.

компанията "Душко и сие" ще започне да обяснва че е "автроката е грантаждийка, предателка", и да изкарва компромати - снимки и материли за нея..

 

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, nik1 said:

Ще се опитам да разгледам тези от гледна точка на историята и социлогията

Нека да каже нещо за руските лидери (Лидер) и руската система


1. Ресантиманът (Анти-американизмът) не произлиза от най-високото място в Русия, и не е класически популизъм.  Популизмът генетично и сематично/както пише Атом/ се свързва с демокрацията,  с партиите и лидерите.

Ресантиманът би следвало да се индуцира някъде по-долу - при/от интелектуалците, и политическия и елит

 

Днешата руската управленска система като квази-автократрична, в няколко отношения - патерналистична , но и изборна отдолу, и има склоност да изхвърля крайните и популистки личности  - политици и виждания

 

Системата е патерналистична - дотолкова  че лидерът е посочван от предишния лидер.. Той е познат като личност и качества (това дава например гаранция  че избраният е  достатъчно разумен и, баласиран),  Виждаме този меахнизъм  в ротацията и тандема Путин - Медведев,  както и при първоначалия избор на Путин за Лидер като бивш чиновник от екипите на Елцин, и Анатолий Собачак, Всъщност Путин е много близък с Анатолий Собачак,

Квази-автократичноста предполага че властта е делегирана в най-голяма степен на Президента(да го наречем Лидера) .Руската конституция дава много голямна власт и провомощия на Президента. Следствието от това е Президентът трябва да удовлетворявава (но балансира между) много и различни интереси

Системата е изборна отдолу (мажоритарен избор на Лидер) - и това също е някаква гаранция, че при избора крайните личности и политики ще бъдат отхвърлени. Вижда се при последните избори за Президент, и в политикът предпочетен на второ място, пред крайния  Жириновски

 

Гротескна илюстрация за това което пиша , може да се прочете в тази публикация:

http://ej.ru/?a=note&id=27106

 

 

2. Нациите са не само политически (функционални и структурни) и исторчески огранизми (ако мога така да ги нарека) но и социални и социално-психологически.

За да се разбере произхода и корените на Ресантимана, мисля трябва да върнем към историята на създаването  на нациите, на руската нация, към "славянофилието" (той е опонент на западничеството)

Всички нации са изкуствени конструктии, и са създадени от елитите

В Англия  в ролята на този елит е новата "след-Тюдорова" уловно казано меритократична аристокрация
В Германия  в ролята на този елит  е средната класа
В Русия в ролята  на този елит са "новите" Дворяни след управлението на Петър Велики. Дворяните започват да служат, издигането им зависи от техните качества, и по-малко от произхода.

Лия Греенфилд е известна изследователка на национализма и автор на книги и мографии. Тя е родена в СССР,  семейството емигрира в САЩ.

Ще цитирам нейното виждане и разглеждане на процесите за които споменвам в т 2

+++ за твоя постинг и за цитирания тук текст,

http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/science/2205-2013-10-24-13-57-08

който е едно от най-оригиналните и блестящо написани социологически /на границата с много други науки/ изследвания, които въобще съм чел досега.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, nik1 said:

 

 

 

ПС

 :) Ако авторката не греши като пише

компанията "Душко и сие" ще започне да обяснва че е "автроката е грантаждийка, предателка", и да изкарва компромати - снимки и материли за нея..

 

 

Преди 4 часа, nik1 said:

По времето, в което думата „нация“ придобива модерното си значение и се превръща в синоним за „народ“, тя е означавала „елит“ и по-точно „елит на представителите на политическата и културна власт“.[2] Именно в този смисъл тя се прилага в ранния шестнадесети век към народа на Англия.[3] Приравняването на двете понятия – „народ“ и „нация“ – обозначава една концептуална еволюция. И това е така защото общото значение на думата „народ“ преди нейната национализация (така да се каже) е населението на определен регион. По-специално това значение се прилага към по-долните класи и най-често е използвано в смисъл на „простолюдие“ или „паплач“. Предефинирането на „народ“ като „нация“, следователно символично издига населението до позицията на елит. Това символично издигане едновременно и отразява, и подсилва, една огромна промяна в отношението, защото чрез нея членовете на обществото започват да се идентифицират доброволно с една група, от която в по-ранно време немалко от тях биха желали единствено да се разграничат.

Това понятие "народ",което се приравнява на "нация",включва ли милионите население по колониите?!?!,или именно  съществуването на тези милиони в колониите ,всъщност е причината за" Приравняването на двете понятия – „народ“ и „нация“ – обозначава една концептуална еволюция."?

....Много терминология,ама нищо съществено....!

  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще се опитам да направя подобен анализ и синтез на българската нация.

За началото  нейното формиране, приемам условно, че е създаването на Българска екзархия , а за края на формирането и- приемането на Търновската конституция

В тези истроически, културни и икономниески рамки тя може сда бъде определена сравнително лесно:

тя е

1) етниеска 

2) "индивидуалистина"

Макари българското село, град и общност да имат сравнително колективистиен  начин на бит , то тези хора, които можем  елита на народа са "израстнали" на чисто меритократиен принцип.
Тези хора са от семействата  на ( или те самите са такива)   забогатяли като тъгрговия, кираджииство или животновъство, градски еснафлък и занаяти или като служители в османската администрация (но не и част от някаква аристокрация)

 

Бих добавил и следните неща:

 - Търновска конституция, приета от този елит  е либерална (дори прекалено за нашите условия) .

 - За времето на функционирането на Търновска конституция. т.е в целият политически живот до 1944 година в България, партиите имащи колективистични идеологии и програми (комунизъм, болшевизъм/сталинизъм, национал-социализъм) остават в малцинство и/или се маргинализират и отмират

- Последното се случва с национал-социалистическата партия в България. В България, която е ориентирана икономически и политически към Германия, национал-социализмът не намира почва.
- Политическия живот остава сравнително плуралистичен, след забраната на партиите: Партиите са забранени, но предствителите на различните партии влизат в Народното събрание, като мажоритарно избрани независими кандидати и  съответно народни представители.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 минути, Бобо said:

 

Това понятие "народ",което се приравнява на "нация",включва ли милионите население по колониите?!?!,или именно  съществуването на тези милиони в колониите ,всъщност е причината за" Приравняването на двете понятия – „народ“ и „нация“ – обозначава една концептуална еволюция."?

....Много терминология,ама нищо съществено....!

съвсем нищо, ама нищо...

Когато човек се хваща и оглежда за сламките, той риба няма да улови..Нито ще изплува..нито ще види гредата..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 7 минути, nik1 said:

съвсем нищо, ама нищо...

Когато човек се хваща за сламките, той риба няма да улови..

Е,ама фундамента и е слабичък на авторката..Английската нация не включва робите по колониите-нали така?

Докато в руската нация подчинените народи влизат в нацията....

Нерде Ямбол,нерде Стамбул!?!....Що ги  съпоставя?!?-за да и се  върже тезата за Ресантиманът....

  • Харесва ми! 1
  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 32 минути, Бобо said:

Е,ама фундамента и е слабичък на авторката..Английската нация не включва робите по колониите-нали така?

Докато в руската нация подчинените народи влизат в нацията....

.

А да бе.. А ти си "разбрал" всичко защото фундаметът ти е силен....Не се усещащ малко?

 

Робите не са част нацията, разбира се..

Да, всички народи в Руската империя са подчинени.  Руският народ не по-високо поставен от другите народи

 

Цитирай

Това понятие "народ",което се приравнява на "нация",включва ли милионите население по колониите

Когато се съдава английската нация Англия още не колонилна империя

 

Цитирай

Нерде Ямбол,нерде Стамбул!?!....Що ги  съпоставя?!?-за да и се  върже тезата за Ресантиманът....

"Аз не знам, ама не е така"

Добре чакам да  видя твоята теория за руската нация.. Кога и как е съдадена, кое е свързаващото и т.н

Редактирано от nik1
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 5 минути, nik1 said:

А да бе.. А ти си "разбрал" всичко защото фундаметът ти е силен....Не се усещащ малко?

 

Робите не са част нацията, разбира се..

Да, всички народи в Руската империя са подчинени.  Руският народ не по-високо поставен от другите народи

 

 

"Аз не знам, ама не е така"

Добре чакам да  видя твоята теория за руската нация.. Кога и как е съдадена, кое е свързаващото и т.н

Значи ако нямам моя теария,не мога да критикувам нечия чужда?-Що за логика? 

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 36 минути, Бобо said:

Е,ама фундамента и е слабичък на авторката..Английската нация не включва робите по колониите-нали така?

Докато в руската нация подчинените народи влизат в нацията....

Нерде Ямбол,нерде Стамбул!?!....Що ги  съпоставя?!?-за да и се  върже тезата за Ресантиманът....

Подчинените народи никога не са влизали в нацията. По времето на империята влиза елита (независимо от етническия си произход). По-късно "нацията" се разширява с всички етнически славяни - велико, мало и белоруси. Доколко  мужиците от тези три етноса осъзнават принадлежността си към "нацията" е отделен въпрос. Плебсът от останалите народи обаче не се включва в нацията нито от аристокрацията и интелектуалците, нито той самия (като самоосъзнаване).  Съветският многонационален народ поначало е неосъществен до край проект. Що се отнася до съвремието - да, всички народи влизат в понятието "россияни", но доколко жизнен ще е този проект и дали изобщо ще се реализира е много рано да се каже.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Регистрирай се или влез в профила си, за да коментираш.

Трябва да имаш регистрация, за да може да коментираш.

Регистрирай се!

Регистрацията на нов акаунт в нашата общност е много лесно!

Нова регистрация!

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×