Професионална етика в психотерапията

[dora]

Преди 12 часа, Втори след княза said:

Хвъркай, гълъбице, фър- р- р.

Добре, нали разбирате, че ако следваме правилата, за този ви постинг трябва да ви докладвам на администратора?

Няма да го направя, защото все пак не сме в детската градина, но настойчиво моля да прочетете правилата.

Междувременно, за да бъде тази тема полезна, ето една интересна статистика:

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/bjc.12147

Когато говорим за предпочитана терапия, такава не може да бъде предпочитана от терапевта (защото той е длъжен да избере не това,, което на него му харесва, а това, което е най-добро за конкретния пациент), но може да има терапии, към които клиентите проявяват предпочитания.

[herkules]

On 13.12.2018 г. at 10:30, *abi* said:

От самото начало темата ми прилича на някакво "разчистване на сметки".

 

 

 

То е очевадно, разчистване на сметки (женско отмъщение),  към автора на темата, заради упорството му и несъгласие с женските мнения. От многото употреба на медицински термини и аргументи с линкове, на уж достоверни источници, коментиращите "гълъбици" се самозабравиха, не приемайки контра аргументите на автора на темата, която заприлича на феминистки сбор, където чуждо (мъжко) мнение не се приема. А, най-фрапантно е поведението на коментиращите "гълъбици", които без никакво основание и повод призовават админите за бан на автора, в собствената му тема. И, то за какво? Защото от многото философски женски  психо-коментари и наивни обяснения за собствена истина, пропускат същността-смисъла на темата! "На жената и дай влас и и гледай сеира!" -  схващане от народопсихологията! Да, авторът го е казал ясно, а аз ще го кажа още по-ясно. Тук въпросът е дали психо-терапевтките (нароили се напоследък много) са наистина полезни или в повечето случаи са вредни за хората имащи нужда от такава терапия (лечение). Щарлатанството днес е на мода прокламирано от либерализма. А, най-същественото, което авторът казва, а опонентките му не приемат е, че търсещите помощ при психо-терапевтки не трябва да издават тайни от личния си живот, които могат да застрашат сигурността им, като се има предвид днешната феминистична "правосъдна" система. Я, някой да каже, на колко мъже е помогнала А.В. с терапията си, нашумяла с филмова интерпретация? Суицидното поведение е характерно за болните с депресия.  А, има и други психично болни, дето хич не мислят да се самоубиват, а искат да убиват. Там е работата, че този тип психично болни, може и да не са болни, а да се правят на такива. Те луди ли са, или не са? "Прави се на луд за пенсия" - често използвана метафора от "плебса" , но има и друга: "Луд и два зелника изяжда, ако има кой да му ги даде!"

*abi*, знаеш ли какво означава злоупотреба с власт? Да искаш да налагаш бан на всеки, който ти противоречи и мнението му не ти изнася е признак на ......абе трябва да знаеш на какво, щом коментираш тема за психология! Съмишленичката ти не прави изключение. Ако прозреш какво точно искам да кажа, ще намериш отговора за феномена "насилието над жените" , и причината за многото психични заболявания днес в "цивилизования" свят!

Редактирано Декември 20, 2018 от herkules

[Incorrectus]

Преди 26 минути, Втори след княза said:

Именно. Аналитичните направления изискват дълбоко интимна информация. При това легитимните аналитици се "изповядват" при своя учител. Не дай си боже да сте политик, банкер или друг VIP на терапия.

А „дълбоко интимна информация“ обикновено е от символно естество и на аналитика му струва доста усилия, за да я приведе в индивидуален вид, сиреч да я разбере. А без доброволното съдействие на анализирания това няма как да стане.

Не вярвам да разберете това, защото не знаете тънката разлика между аналитик и психолог. 

1 hour ago, herkules said:

То е очевадно, разчистване на сметки (женско отмъщение), ....

Тук хората се делят не на мъже и на жени, а на такива, които могат да четат чуждите текстове концептуално и на такива, които още не могат да четат, поради което описват собствените си страсти, въобразявайки си, че те се отнасят за обективната наука. Съветвам ви, за да не се излагате публично с гротескови драми, просто да не четете какво пише Дора, защото очевидно дума не можете да разберете.

[dora]

Здравейте, Херкулес.

Правите грешка, като точно в този форум говорите за конспирации, по причина, че по-запознатите от читателите знаят това какво означава.

https://www.psychologytoday.com/intl/blog/experimentations/201810/what-makes-conspiracy-theorists-tick

Накратко от горното, хората с определени характеристики, примерно включително с шизотипни черти са по-склонни да вярват в конспирации от тези без.

В статията по-горе има и линкове към съответните изследвания.

Ако форумът не беше психология, подобна връзка вероятно нямаше да се направи. Но когато човек пише тук, не забравяйте, че има вероятност насрещният да знае, или да може да направи достатъчно точна догадка, защо един или друг участник реагира по начина, по който реагира, защо мисли това, което мисли и така нататък.

Предпазливостта в писането принципно е в услуга на всеки, но е и добре когато се пише каквото и да било, това да става с нужната подготовка.

Това по повод на лудите, които се правели на луди и така нататък.

Излагането на конспиративни теории не може да доказва нищо в научен форум.

Редактирано Декември 20, 2018 от dora

[sir]

Уникална тема, поздравявам всички пишещи!

[dora]

Преди 29 минути, sir said:

Уникална тема, поздравявам всички пишещи!

Благодаря, сър. Ще се радвам, ако е полезна на четящите.

[tack]

1 hour ago, dora said:

Предпазливостта в писането принципно е в услуга на всеки, но е и добре когато се пише каквото и да било, това да става с нужната подготовка. 

Абсолютно точно и на място. +1

[Шпага]

Преди 2 часа, herkules said:

 Да, авторът го е казал ясно, а аз ще го кажа още по-ясно. Тук въпросът е дали психо-терапевтките (нароили се напоследък много) са наистина полезни или в повечето случаи са вредни за хората имащи нужда от такава терапия (лечение).

Господа Пуяци,

Щом става дума за "хората имащи нужда от такава терапия (лечение)", към кого бихте ги посъветвали да се обърнат за нужната им терапия/лечение? Към кого, ако не към психотерапевт? Може би към някое отче/поп/пастор/мюфтия?

Но нали по вашата логика и гореспоменатите духовни лица също може "в повечето случаи да са вредни"?

Да, беда голяма по всички фронтове. УжасТ

[herkules]

1 hour ago, Шпага said:

Господа Пуяци,

Щом става дума за "хората имащи нужда от такава терапия (лечение)", към кого бихте ги посъветвали да се обърнат за нужната им терапия/лечение? Към кого, ако не към психотерапевт? Може би към някое отче/поп/пастор/мюфтия?

Но нали по вашата логика и гореспоменатите духовни лица също може "в повечето случаи да са вредни"?

Да, беда голяма по всички фронтове. УжасТ

Ах, какъв ужасен ужасТ ме е ужасил, ужасяващо ужасТно!

Уважаема Госпожо, или Госпожице!

За хората с психични заболявания (разстройства) лечението провеждат лекарите психолози, а ако положението е отчайващо, ги насочват към психиатри. Психо-терапевтите са псевдо лекари. Обикновено са слушатели на изповеди, на хора в депресия, които имат нужда да излеят мъката си някъде. Не се различават кой знае колко от отче/поп/пастор/мюфтия. Защо ли хората все още прибягват до услугите на разни баячки, врачки и разни измамници, обещаващи нещо, което пациентите (клиентите) им искат да чуят? По "моята" логика гореспоменатите духовни лица са еднакво полезни, колкото и психотерапевтките!  Не искам да споря с когото и да е, дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Никой не отрича плацебо-ефекта, но той не винаги действа при всички.

[dora]

Преди 23 минути, herkules said:

За хората с психични заболявания (разстройства) лечението провеждат лекарите психолози, а ако положението е отчайващо, ги насочват към психиатри.

Не пишете без подготовка, такова нещо като "лекари психолози" няма.

Клиничните психолози не са лекари, а психолози с клиничен профил. Това, че имат докторска степен, не ги прави лекари.

Медицинска специалност е психиатрията - те са лекари.

 

[herkules]

Преди 3 часа, dora said:

Здравейте, Херкулес.

Правите грешка, като точно в този форум говорите за конспирации, по причина, че по-запознатите от читателите знаят това какво означава.

https://www.psychologytoday.com/intl/blog/experimentations/201810/what-makes-conspiracy-theorists-tick

Накратко от горното, хората с определени характеристики, примерно включително с шизотипни черти са по-склонни да вярват в конспирации от тези без.

В статията по-горе има и линкове към съответните изследвания.

Ако форумът не беше психология, подобна връзка вероятно нямаше да се направи. Но когато човек пише тук, не забравяйте, че има вероятност насрещният да знае, или да може да направи достатъчно точна догадка, защо един или друг участник реагира по начина, по който реагира, защо мисли това, което мисли и така нататък.

Предпазливостта в писането принципно е в услуга на всеки, но е и добре когато се пише каквото и да било, това да става с нужната подготовка.

Това по повод на лудите, които се правели на луди и така нататък.

Излагането на конспиративни теории не може да доказва нищо в научен форум.

Здравей Дора! Явно коментарите ми тук се възприемат като конспирация! Сарказмът не е конспирация, а протест срещу налагащите мнение, което не признава критика или друго мнение. Изследванията и линковете към статията винаги могат да се възприемат макар и абстрактно като не напълно верни! В днешно време този който поръчва и плаща за изследването, поръчва и резултата от него! Форумът е Наука, а само този раздел е психология, но темата е с  конкретно предназначение, което включва психологията, и косвено включва подозрения към конспирация. Заглавието и говори красноречиво, за професионалната етика на психотерапията! Имам достатъчно информация около спора, и не ми е нужна "нужната подготовка" за да имам мнение и да коментирам по темата. Колкото до доказателствата в научен форум, то всяка теория търпи критика, и винаги може да се намерят анти-доказателства. Метафората с "лудите, дето се правят на луди " се отнася за индивиди, които им изнася, да ги мислят за луди! Точно към психологията е!

Цитирай

We can't seriously investigate every potentially plausible conspiracy we come across, and, more to the point, we are collectively motivated to ignore that which would too radically upset the status quo.

Това е добър прмер от статията, където ясно се казва, че трябва да се следва статуквото, където нормата вече е патология!

[dora]

Преди 1 минута, herkules said:

Здравей Дора! Явно коментарите ми тук се възприемат като конспирация! Сарказмът не е конспирация, а протест срещу налагащите мнение, което не признава критика или друго мнение. Изследванията и линковете към статията винаги могат да се възприемат макар и абстрактно като не напълно верни! В днешно време този който поръчва и плаща за изследването, поръчва и резултата от него! Форумът е Наука, а само този раздел е психология, но темата е с  конкретно предназначение, което включва психологията, и косвено включва подозрения към конспирация. Заглавието и говори красноречиво, за професионалната етика на психотерапията! Имам достатъчно информация около спора, и не ми е нужна "нужната подготовка" за да имам мнение и да коментирам по темата. Колкото до доказателствата в научен форум, то всяка теория търпи критика, и винаги може да се намерят анти-доказателства. Метафората с "лудите, дето се правят на луди " се отнася за индивиди, които им изнася, да ги мислят за луди! Точно към психологията е!

Това е добър прмер от статията, където ясно се казва, че трябва да се следва статуквото, където нормата вече е патология!

Добре, разбирам какво имате предвид.

[herkules]

Преди 37 минути, dora said:

Не пишете без подготовка, такова нещо като "лекари психолози" няма.

Клиничните психолози не са лекари, а психолози с клиничен профил. Това, че имат докторска степен, не ги прави лекари.

Медицинска специалност е психиатрията - те са лекари.

 

Каква е разликата между Психиатър и Психолог ми е ясна. Психолотът (с докторската степен) препраща пациента към психиатър, който назначява медикаментозно лечение. Разликата е почти такава, каквато е разликата между лекар и фелдшер. Разни психо-терапевти и психо-аналитици се сравняват с психиатрите по значение, с което аз не съм съгласен. Психологът също е и психо-терапевт, а психо-терапевта не е психиатър и не може да се сравнява с него! И, всички се възприемат като лекари!

[tack]

Преди 43 минути, dora said:

Клиничните психолози не са лекари, а психолози с клиничен профил. Това, че имат докторска степен, не ги прави лекари.

Медицинска специалност е психиатрията - те са лекари.

Потвърждавам!!!

И занапред  да не се получават недоразумения: Психология(на гръцки психе -душа,логос-наука) означава ''наука за душата'',а Психиатрията се занимава с ''патологичните промени на душата''!!!

Преди 48 минути, Втори след княза said:

Освен аналитичната психотерапия има и други. Позитивна, когнитивна, краткосрочна бих препоръчал.

Пропуснахте най-важната: ''чукова терапия''.Всичко става светкавично бързо много е ефикасна и с отлични резултати(това е шега разбира се).

 

[caress…]

Интересна е темата за психологичното състояние на хората с наднормено тегло. От терапевти съм чувала, че те са едни от най-трудните и "тежки" в преносен и буквален смисъл пациенти. Защо това е така? Коя терапия е най-подходяща и от какво зависи?

[herkules]

Преди 12 минути, caress… said:

Интересна е темата за психологичното състояние на хората с наднормено тегло. От терапевти съм чувала, че те са едни от най-трудните и "тежки" в преносен и буквален смисъл пациенти. Защо това е така? Коя терапия е най-подходяща и от какво зависи?

Диетолозите лекари ли са? Щото психолозите не са истински лекари, а само с докторски степени, което не значи, че са лекари. За тези с наднормено тегло, най-добрата трапия е движението. Психолози, психо-терапевти-психо-аналитици и прочее сигурно ще предложат разни диети или самоконтрол да храненето. Ако всеки ден наднормените изминават от 5-7 км. пеш, няма да е необходимо друго лечение .....(мое мнение).

[dora]

Преди 3 часа, Шпага said:

Щом става дума за "хората имащи нужда от такава терапия (лечение)", към кого бихте ги посъветвали да се обърнат за нужната им терапия/лечение?

Всеки вид терапия има предимства и ограничения.

Когнитивно-поведенческата терапия (което е текущата парадигма и тази, която успява да събере най-много средства за клинични изследвания) има предимства пред предшестващите я в исторически смисъл терапии, но има и множество недостатъци.

Неприложима е например за деца под определена възраст, както и за хора с когнитивни затруднения, деменция и т.н. В краткия й вариант е неприложима за тежките разстройства.

Фокусира се върху порочното мислене, докато самата логика, която прилага, понякоа е порочна. Не отчита емоционалния свят, а и като цяло разглежда хората като иррационални актьори ("irrational actors"), чиято иррационалност следва да бъде коригирана.

Тук има статия, която говори за недостатъците на CBT в по-големи подробности:

https://www.psychologytoday.com/us/blog/matter-personality/201111/the-limits-cognitive-psychotherapy

(Обърнете внимание на парадокса в това изречение: "At slight risk of oversimplifying this therapy, it consists almost entirely of trying to teach people that they do not have to believe everything that they think." -- опит да се научат хората да не вярват във всичко, което мислят. Приложена буквално, тази стратегия е много фрустрираща, защото излиза, че каквото и да си помислите, то вероятно е грешно, ерго не е добре да вярвате в него. Тогава в какво да вярвате? В това, което ви каже терапевтът ви? Представете си го, приложено върху човек, който губи почва под краката си така или иначе, или има проблеми от типа на психоза, тоест сам не знае на кой свят е.)

Много е трудоемка от гледна точка на пациента, защото изисква непрекъснатото му участие. Работи различно върху мъже и върху жени, при жените може да има отрицателен ефект, защото приложена без адаптации може да създаде аверсия към терапевтичното усилие.

Подбива устоите на несигурните хора, като подлага на съмнение фундаментите на мисленето им, нещо, с което има хора, които не могат да се справят. Все пак за да изградиш някого, не е нужно да го разрушиш.

Основна критика към поведенческите терапии - бихейвиористите - е че се опитват да унищожат симптома вместо първопричината, като третират поведението, а не това, което го предизвиква. Обаче те пък може да са по-малкото зло за хора, които имат когнитивни затруднения, умствено изоставане в различна степен. Има данни, че е по-добрият вариант за анорексия примерно, отколкото когнитивната.

Психоаналитичната терапия има като основен проблем недоказуемостта си с научни средства, както и трудността да се избягват порочни практики.

Позитивната не е предназначена за хора с разстройства.

Хуманистичната не е подходяща за хора с комплексни проблеми, напълно пренебрегва несъзнаваното, защото фундаментално се фокусира върху съзнаваното и не използва обективни, измерими и следователно потърдими/повторими методи.

Това само накратко за основните парадигми. За много от разстройствата има отделно и специално разработени за тях терапии, които пак не са приложими във всеки случай. Напр. CSL работи най-добре с деца до осемгодишна възраст и не работи изобщо за възрастни.

 

Редактирано Декември 20, 2018 от dora

[dora]

Преди 49 минути, caress… said:

Интересна е темата за психологичното състояние на хората с наднормено тегло. От терапевти съм чувала, че те са едни от най-трудните и "тежки" в преносен и буквален смисъл пациенти. Защо това е така? Коя терапия е най-подходяща и от какво зависи?

Доколкото знам - а то в този случай не е много - проблемът не е в терапията, а в необходимостта от значителни, дългосрочни промени в начина на живот след приключването й. Алкохолизмът също е много труден.

[caress…]

Преди 5 минути, dora said:

Доколкото знам - а то в този случай не е много - проблемът не е в терапията, а в необходимостта от значителни, дългосрочни промени в начина на живот след приключването й. Алкохолизмът също е много труден.

Коя терапия статистически е най-успешна в лечението на алкохолизъм - имате ли данни?

Скубенето на косата, четох в линка, който публикувахте, че се води вече тежко разстройство. Детето на една моя позната, мислеха, че страда от косопад, а се оказа, че детето само си скубе косата - ако имате информация за успешна терапия при деца с подобни проблеми, ще ви бъда особено признателна.

[dora]

1 hour ago, herkules said:

психо-терапевта не е психиатър

Психотерапията може да се извършва и от психиатър. Че и редовно се извършва, всъщност.

Проблемът обикновено е с лицензирането. Какво в съответната държава е необходимият минимум за терапевтична практика и от кого се определя или одобрява той. Има държави с джилезни правила по въпроса, както и с много ясна класификация.

Например защото се прави разлика между Counseling и Therapy (този, който е "съветник", още не е "терапевт"),  както и за терапевтична практика задължително се изисква най-малко докторска степен с определен профил. Но самата психотерапия не може да се "обвинява" в непълноценност, само защото на дадено място може да не е законово или организационно уредена добре.

По същата причина, понеже някъде си можело да има шарлатани заради недостатъчен контрол или неработещи институции не означава, че трябва да закрием медицинската професия по света.

[dora]

Преди 12 минути, caress… said:

Скубенето на косата, четох в линка, който публикувахте, че се води вече тежко разстройство. Детето на една моя позната, мислеха, че страда от косопад, а се оказа, че детето само си скубе косата - ако имате информация за успешна терапия при деца с подобни проблеми, ще ви бъда особено признателна.

Нямам, но ще разпитам и ако науча, ще ви пиша.

[tack]

Offtopic (нека не се приема за спам) Понеже се заговори за обезитас(затлъстяване) ще си позволя да постна няколко важни момента:1.Определяне степента на заплъстяването(1-ва,2-ра,3-та)  2.Етиологията(причината) за наднорменото тегло-генетичен(дисморфичен)фактор,енергиен дисбаланс,невроендокринно,хранително,намален двигателен режим и etc.
Задължителен пълен медицински преглед за установяването на етиологията!!!
3.Прави се "калиперометрия" с калипер(уред за измерване на кожната гънка на специфични места по тялото),измерващ количеството на натрупана мазнина. 4.Определя се Body Mass Index (BMI)-Индексът на телесната маса (ИТМ).Това е отношението на ръста към теглото. Изчислява се на базата на теглото в килограми, разделено на повдигнатата на квадрат височина в метри (класификация по таблици).На всичко описано по-горе са прави "пълна кинезитерапевтична и рехабилитационна програма"-двигателният режим+диетично хранене(от диетолог). N.B Всичко е строго индивидуално и не се препоръчват експерименти!!!
P.S Тънкостите на занаята НЯМА да споделя,защото не са за форум.Никой колега не си издава методиките и начина на работа(професионална тайна),за което се извинявам. Надявам се насоките да са полезни за тези,които се интересуват.Хубава вечер. 

[Skubi]

 Има един сериал за хора над 250 кила които искат да ослабнат. За тяхната тортура показва всеки епизод. Операторат е Dr. Younan Nowzaradan който се е специализирал на такива пациенти. Почва винаги с драстична диета и после прави съответната операция. В повечето случаи за прекаленото ядене е виновна някаква детска травма която несъзнателно с ядене компенсират пациентите. На снимката пациентът му не само яде безгранично ами и злоупотребява с лекарства. Когато го сложиха на диета и нямаше досъп до лекарства взе и си оскуба косата.....

 

[ramus]

"...

Никой не е в състояние да излекува някого с една среща, а понякога не е в състояние да го излекува изобщо. Това  е едно от първите истински разочарования, с които младият лекар, както и младият психолог, се срещат. Този факт ни сблъсква с границите на собствените ни усилия, представи за себе си, с това да толерираме собствената си безпомощност, но също така постепенно ни учи да бъдем по-спокойни, питащи и търпеливи. Така, след като разбират, че не са болни от всяка болест, за която учат, младите специалисти разбират и че има моменти, когато не могат да направят нищо и това по парадоксален начин постепенно ги учи да могат да правят „нещо”.

Психотерапевтичното взаимодействие, както и оперативната интервенция например изисква определени условия, за да е възможно да се случи или да се проведе с най-малък риск. По същия начин, както е малко вероятно да се направи коремна операция насред градския пазар, без това да има летални последствия, така и условията една среща или разговор да бъде не просто бъбрене и „споделяне”, а да има терапевтична стойност, са строго специфични и свързани с аспекти като начин на случване на срещата, място, време, константност, конфиденциалност, лична мотивация, без които смисълът на подобна интервенция се губи.

...

„Болката залива всичко” – клиничен материал или записки от практиката

Пациентка на около 50 г. е редовен посетител в клиниката. След кратко подобрение тя обикновено се чувства възстановена, тръгва си с благодарност, изписвана е и след седмица до 10 дни прави отново криза, която я кара да се върне обратно – тревожна, изплашена, срещнала се сякаш за пореден път със смъртта. Манипулациите, които лекарите извършват, са еднотипни, рутинни, но сякаш нищо друго не би могло да бъде направено, поради факта, че те не виждат причина за влошаване на състоянието. Подобренията и влошаванията изглеждат необясними от медицинска гледна точка, сякаш случайни. Пациентката развива типичните черти на хроничен пациент – свръх високи изисквания за обгрижване, непрестанни заявки за внимание, свързани с недоволство, очакване да бъде „спасена” по магичен начин и като следствие – дълбоко разочарование, свързано с усещането, че никой нищо не може да направи и „човек трябва да си помогне сам”. Едно усещане за изгубеност и неравновесие между желанието да живееш и желанието да умреш, в което всяка интервенция се тълкува – дали е била продължителна колкото предишната? В случай че не, то вероятно нещо не е било направено добре и като резултат пациентката бързо се влошава. Лекарите се чувстват притиснати, манипулирани, тормозени и бомбардирани от непрекъснатите обяснения, питания, оплаквания.

Това са типичните пациенти, които биват насочвани към психолога* в отделението. Ако не става въпрос за заявка от обичайния спектър – пациенти със  затруднения от преживяването на тежка травма, пациенти с депресия и тъга или пък пациенти, които може би ще се наложи да бъдат приведени по-късно в психиатрия, обикновено „трудните”, известни на цялото отделение, досадни и невписващи се пациенти, биват консултирани с психолог. За лекарите маркерите, които заострят вниманието, по-често са особеностите на поведението – странно, нелогично и понякога необяснимо състояния, несвързано със съпътстващите заболявания или пък съпътстващи заболявания, които изглеждат нелогични. Като че повечето пъти медицинският екип отправя две послания – дали пациентът може да бъде успокоен, така че лекарите да могат да свършат своята работа без излишна екзалтация, която би пречела и на двете страни, но понякога и с истинско питане какво се случва с този човек (”До вчера беше депресивен, а днес ходи из цялата клиника и се прави на шут. Значи ли, че е по-добре?”).

Психологът в клиничната практика на едно отделение получава неизменно пациентите, с които „не знаем какво да правим”, които не знаем как да успокоим. По тази начин той неизменно е изправен пред две възможности – да задоволи, по някакъв начин, очакването да направи чудо, което понякога се случва, без да е чудо и имайки своето обяснение, залегнало в логиката на болест­та или симптома на пациента и в отговора на това какво всъщност той търси, или да се сблъска с опровергаването на надеждите, които са му възлагали, което би го изправило пред изпитанието да не разбира и въпроса как точно да бъде полезен.

...Психотерапевтичната работа като цяло има твърде малко общо с това да се премахват симптомите, както би било логично да се очаква. Точно обратното – тя се фокусира върху това да изследва причините и по възможност да разбира смисъла на симптомите, но не и да ги премахва. Когато бъдат разбрани, когато психичният конфликт, който ги изгражда, намери своето разрешение, те отпадат сами. В този смисъл всеки симптом има основание да бъде, където е. В този смисъл функцията на психолога в отделението е да слуша. Понякога това означава просто да има някой, който да е там, за да посрещне тревогата и страданието – нещо, за което медицинският екип няма време в необходимостта да подсигури живота на пациента. Понякога означава нещо повече – възможността да инвестираме в пациента – да обърнем внимание, да се интересуваме, да чуваме, да оставаме, въпреки атаките, да настояваме в опита си да разберем – ни прави способни да дадем нещо на този човек, да кажем нещо – по отношение на неговия проблем и страдание, нещо, валидно за неговата психична репрезентация на преживяваната болест, нещо, което дава смисъл или обяснение и е валидно за емоционалното му състояние. Нещо, което идва от него, но до което той на практика няма достъп, поради което прави симптом. Нещо, което ние сме чули, разбрали и преформулирали, така че то да изглежда по-разбираемо и с което той да си тръгне. Нещо, което да подпомогне неговата организация и да остане в него, така че по-късно той да може отново да си зададе въпроси, свързани с неговите преживявания и евентуално да потърси психологична подкрепа в момент, когато ще има повече ресурс за това. По този начин може би най-важната функция на психолога в отделението е това той да бъде там, за да бъде свидетел на страданието – някой, който ще го чуе, признае и преведе на един разбираем език – обясним, понятен и подреден. Страданието има много лица, понякога то носи сложни комбинации от употреби, въпроси и конструкти, невидими на пръв поглед. Ако лекарите са там, призвани да го премахнат, то психологът би трябвало да го чуе и признае – като значимо, истинско и наистина тежко. Да го „преведе” на другите, така че те да могат да разберат някой, който вероятно в момент на криза и болест не е в състояние да разбере сам себе си и има нужда да бъде подпомогнат и да направи онази връзка, която ни помага да опишем това, което се случва с другия с нещо, което е познато на самите нас. Ако има стая, в която не ви се иска да влизате, ако има пациент, който намирате за твърде досаден и когото наистина трудно слушате, то има нещо във вас, което се съпротивлява. Възможно е това да бъде преживяването ви за страдание или преживяването за безпомощност, което идва от самия пациент и по един проективен начин се „населява” в онзи, който е призван да помогне.

В същото време освен да чува, психологът е призван да говори на пациента– за тялото и на тялото, но по един различен начин, който да подпомогне онова разбиране, което се е провалило, за да се случи болестта.

Личният живот на пациентката изобилства от редица загуби, към които тя е така чувствителна, че избухва в сълзи или ярост, но за които не е в състояние да говори. Влошаванията й периодично я карат да се връща в болницата, която се е превърнала във „втория й дом” – точно тази болница, този лекуващ лекар и тази стая – всеки път едни и същи. Смята, че единствено те могат да гарантират живота й, а когато те се „провалят” в опитите си да премахнат страданието й, тя е убедена, че то е непобедимо и че всяка интервенция ще носи само усложнения. В контакта си с психолога тя преповтаря това – в началото той много помага и разбира, очакван е, а след това трябва да понесе всички упреци и непрекъснатото настояване, че не разбира и не е в състояние да помогне. На ръба между един живот, който изглежда ограбен от смисъл, поради загубата на най-инвестираното в него (съпруг, дете и т.н.) в една преповтаряща се история на раздели и загуби, които не могат да бъдат преработени и интегрирани, която се репетира с непрекъснатото тръгване и връщане от болницата –символ на една невъзможна раздяла – и смъртта като избор, който не може да се направи, тази жена предпочита да се остави в ръцете на лекарите, на които вярва, че ще могат да върнат тялото й към живота в тези моменти, когато самата тя не знае какво да избере.

Отказът от загубата се адресира към смъртта, но – парадоксално -  е отказ от живота. Да откажем да губим, означава да откажем възможността и да печелим, да запазваме, да изпитваме, да се рискуваме – с други думи, да живеем.

Невъзможността да се преработи едно травматично събитие в реалността, съвпаднало с вътрешни нерешени конфликти, ни връща към непрекъснатото му преповтаряне като опит да се намери решение. И това повторение би продължило, докато не се намери отговор – връзка, идея, от някой, който неутрално стои отстрани и слуша по един различен начин – не в контекста на фактите, а в контекста на отношенията – кой говори, какво казва и с каква цел, казано по друг начин – слуша за онази стойност на думите, която ги прави означаващи, за да свърже вътрешния им смисъл, често пъти недостъпен за самия им автор поради определени защити или затруднения.

Някой, който слуша, опитвайки се да чуе гръбнака на една история в същина, стояща на заден план и конструираща скелета на цялата личност и на начина, по който тази личност употребява болестта – като граница и рестрикция, като оправдание, като начин за задоволяване, като решение. Ако това „слушане” се случи, там би започнала истинската работа по това да се придаде друго значение на едни преживявания, които може би освен телесен, носят и друг смисъл. Защото понякога, когато по определени причини, няма ресурс за повече, тялото „мисли само” (МcDougall, 1989).

=================

И малко коментар - вече в самата тема.

Колежките, които пишат в тази тема, нямат никакво фактическо основание да правят това, особено когато по точно обратният начин те претендират че именно тяхното е правилното, само защото те знаят, те цитират, те са 'научили'. Нямат аргументи, а водят само обикновени лични битки - всяка за своите си ценности. Но темата и форумът не са за това.

Темата има заглавие - първата дума в него е ПРОФЕСИОНАЛНА ... Коя от участничките е професионалистка, след като всички признаха че не са. Професионалист, означава да практикуваш професия, а не да лаладжийстваш по форуми колко много си чел за практиката и знанията на някой друг. Познанието за нещо - се изработва чрез практиката на даден субект, или група субекти, усвоили предварително някакви знания. А празните приказки са за хората които никога няма да докоснат и задържат върху сложния път на Практикуващия.

И това е поредна тема в която се случва едно и също явление, от едни и същи участнички. Това започна сред този форум след появата на една потребителка и за нея се сменят само дразнителите и нейната функция е сменяща се, но винаги е сред участващите. Предупредих всички пишещи че това не е единственият форум в който това се случва - с нейно участие. И ще продължи без значение какво, къде и как се пише - защото това е нейният начин за справяне с дифицитите си и е превърнато в житейска стратегия. А иронията е кой, кога и защо нарича нещо друго "отровно", след като има предвид единствено личния си интерес.

Реторичния трик, който е съвсем елементарен и първосигнален - е да се скриват личните ползи и интереси зад маската на социално-приети идеали. По този прост начин се увлича в друга посока вниманието на четящия таргет, но и самата личност това й е начина да скрива чисто егоистичните си подбуди и действия зад групови идеали и ползи. По този начин същата личност се опитва да тушира всяка възможност за групов отпор, като маскира личните си щения дори и пред самата себе си.

Комбинираното заливане със спам, организирано между група пишещи, не е решение на никой казус.

Насилието да се пише точно определено, и точно съгласувано с вярванията на някого - е опит за натиск и отстояване... които може да са чести човешки явления, но в случая тук се крият зад социални клиширани идеали, докато са само лични дисонанси от всякакъв тип. И са съвсем манипулирана ЛЪЖА. В стремежа да се наложи нужното на една или група личности, се манипулират реторично дори и администраторът на сайта, както и модераторите му.

Полезността - не е научен критерий, нито мотив. Защото полезното за ДОРА не е полезно, например за мен, както се вижда - и за други. И няма такъв универсален критерий за полезност - какъвто тук се пледира, защото е смешно и за същия няма как да се позовава, нито да се цитира. Такива критерии са личната фантазия на някого, за самия него - плод на невъзможността да бъде полезен по друг начин и компенсиращ някои свои несъзнавани страхове, твърде характерни и срещани в определени възрастови житейски етапи.

Личната фантазия на някого, какво и кое би било полезно, за "другите" е нещо естествено. Но е насилие да се пледира, настоява и бори - личното разбиране за това. Това вече е симптоматика, защото толкова натрапчивото поведение на една пишеща излиза от всякаква логичност и реално възприятие за средата сред която се участва!!! И се превръща в израз на фантазна фикция, а с тази настойчивост, упоритост и непримиримост - в маниакално поведение.

ТУК не е от значение пола на участничките в този шарж, а това че те се организират по идеен принцип, с твърде характерната за същото честа истерия - тиха и не толкова.

Отгоре на всичко - в темата става въпрос за ЕТИКА - а именно с поведението си, което отгоре на всичко е сякаш защитаващо същата тази "етика", същите показват защо никога няма да станат практикуващи ПРОФЕСИОНАЛИСТИ. Иронията е, че потъвайки в ролите си на защитници, повторението на модела, заедно с упоритостта и агресията с която се прави, КОМПРОМЕТИРАТ цялата наука, познание, произхождащо от ПРАКТИКАТА на хора, които именно те не са и няма да бъдат. И остава само игрите по форуми, като част от личните заигравки сред житейските легенди. 

 

Редактирано Декември 21, 2018 от ramus

[dora]

Преди 40 минути, Втори след княза said:

Ако при некомпетентен психолог дойде клиент, който си носи парите и сподели натрапливости, свързани с мисъл за самоубийство, трябва ли да се наеме некомпетентният психолог?

 Естествено, че не, но тук включвате два фактора.

Първият е, че на некомпетентния психолог не следва да бъде издаден лиценз за терапевтична практика, тоест това некомпетентен човек изобщо да има правото да практикува подобна професия, не трябва да има.

Същото е и с некомпетентен лекар. Все едно да питате ако вместо на хирург някой отиде на гуру, трябва ли да наеме гуруто. Естетвено, че не, само че правото на практикуване на медицинска професия подлежи на строг контрол от държавата. 

Ерго и правото на практикуване на психотерапия също следва да подлежи на строг контрол от държавата. Ако не подлежи, близките на евентуално пострадалите от некомпетентни терапевти могат да направят гражданско сдружение, което да лобира за затягането на контрола при лицензиране, изискването на определен ценз, например задължително докторска степен по клинична психология със съответната практика под наблюдение, поемането на контрола от държавна организация, примерно от министерството на здравеопазването и система за прелицензиране след редовни проверки на определен период от време, с изискване за непрекъснато повишаване на квалификацията.

А защо повишаване на квалификацията? Защото както медицината се развива, така и психологията. Не може човек да е научил някакъв стогодишен метод преди тридесет години и да си кара все с него. Трябва да е запознат с най-новите. Зашото, по аналогия, току вземе че се разчуе за някое бастисано новородено и увредена или починала родилка, защото екипът, поради липса на съвременна квалификация лолзвал забранени в ЕС методи от преди петдесет години. Ами, същото е!

И тогава изобщо не е въпрос на етика, въпрос на компетентност е. Защото този, който ползва забранени методи, не ги ползва, защото не е етичен, а защото си няма кьорава представа колко са вредни и не разполага с други - тоест неподготвен е.

И вторият фактор е за запознатото съгласие. Запознато, защото преди да отиде при някого, клиентът или близките му трябва да са се намерили начин да се информират при кого всъшност отиват. Клиентът също носи отговорност за това да не отива при неподготвени хора, особено при подозрения, че при лицензирането държавата не прилага необходимия контрол.

Ако иска да избегне момента на търсенето на информация и запознаването, както беше посочено от tack в темата, пациентът може да играе на сигурно и направо да отиде при психиатър.

Редактирано Декември 21, 2018 от dora