Адвокат Менко Менков: У нас всеки може да бъде обвиняем до Второто пришествие

[nik1]

https://priorities.bg/advokat-menko-menkov-u-nas-vseki-mozhe-da-bade-obvinjaem-do-vtoroto-prishestvie/

У нас всеки може да бъде обвиняем до Второто пришествие

 

• Да започнем с един адвокатски виц. Разговор между двама адвокати: „Абе, колега – казва единият, – като си знаем колко невинни закопахме и колко виновни оправдахме, може да ни пратят в Ада, след като се споминем…“ Вторият отговаря: „Ами, ще обжалваме бе, колега!“ Та така, от обжалване на обжалване и от инстанция на инстанция се губи нишката на делата. Това не е ли  една от причините за липсата на справедливост?
• Не е. Защото системата за контрол на съдебните актове е много древен принцип, поне в българското право доста отдавна е така. Много пъти имаше промяна в законодателството да се намалява инстанционният контрол на съдебните актове. И в момента в огромен брой граждански и търговски дела съществува т.нар. процедура за допустимост до касационен съд и 95 процента от делата изобщо не се допускат до касационно разглеждане от него. Що се отнася до останалите и най-вече до наказателните дела, по отношение на по-сериозните обвинения все още  процедурата е триинстанционна и това всъщност е гаранция за правото на защита. Защото няма безгрешни хора. Тази система не е измислена от българския законодател, а още от древните цивилизации и съществува във всички правни система по света. Обратното би означавало нещо като бърза процедура или народен съд, или някакъв военнополеви съд. Бързината на правораздаване е нещо различно и не е свързана  с това да искаш разглеждането на съдебния акт на по-долната инстанция. Защото по гражданските и търговските дела винаги 50 процента от участниците ще са недоволни от решението на съдията с малки изключения, когато се споразумеят. Винаги или ищецът, или ответникът губи делото и няма как всички да са доволни от съда. При наказателните дела е друго – там има доста голям обществен отзвук и за доста неща гражданите си правят погрешен извод, защото не познават фактите. Ваш колега отразяваше един много нашумял мой случай и накрая човекът бе оправдан на всички инстанции. Попитах го защо не пише, че е оправдан. Той ми каза: „Виж какво, оправдателната присъда не е новина“.
• Новина е, след като преди време  петима осъдени общо на 91 години затвор, след обжалване бяха оправдани и получиха 0 години. Или пък един спонсор на един политик в Германия бе осъден, а в България бе оправдан. И друго – непрекъснато ни се втълпява, че съдийски решения не се коментират, а се изпълняват…
• Могат да се коментират, защо да не могат? Това, че трябва да се изпълнят, не значи, че не могат да се коментират. Говорим за влезлите в сила решения. Просто трябва да има по-голяма правна култура. Хората искат бързина на резултатите и когато не я получат, те търсят причината някъде другаде, а не в закона или в действителността и си казват: „Тук има нещо, което не е така, както трябва“. И от тази гледна точка нямат доверие в правораздаването
• Ами няма да имат, като гледат как подсъдими се правят на болни, влачат ги на колички и ги носят на носилки, след което излизат, „духват“ някъде или пиянстват в ресторанти без никакво притеснение от правосъдието. Как може да имат хората доверие?
• Няма как да имат доверие. Всъщност, ако трябва да разгледаме цялостната картина на правораздаването в България, правораздаването по наказателните дела по моя информация е  между 5 и 8 процента от общото правораздаване. Някога да сте видели по телевизиите да дават дела, различни от тези за бандити?
• Точно тези за бандитите предизвикват интереса на обществото…
• Само че  истинското правораздаване е в останалите 90-95 процента, които никой никога не ги дава по телевизията и за тях не пишат по вестниците. Това също не е мерило за нещата, още повече, че експонирайки казуса по някое наказателно дело още от самото начало, веднага ситуацията е в неравнопоставеност, защото откъде накъде ще се излага някаква теза, преди тя изобщо да е изследвана, камо ли пък да е доказана и не на последно място – да е осъществена като съдебен акт и краен резултат? В закона има ясна забрана, но тя е неправилно формулирана. Чл. 198 от НПК казва, че никой няма право да изнася данни от наказателното производство – говорим за наказателните дела – без разрешение на прокурора. Откъде накъде прокурорът ще дава разрешението? Всъщност прокурорът излиза, прави пресконференция и казва, че Пешо или Иван, или Драган са извършили еди какво си и са еди какви си престъпници. Ако проследим думите на прокурора и накрая след години излезе съдебно решение, че човекът е оправдан? Никой не му търси отговорност на този прокурор.
• Казвате – след години като излезе съдебно решение. Много се точат наистина делата във времето, те се забравят на фона на други по-актуални и изведнъж – еди кой си бил оправдан…
• Ами аз имам дела, които водя вече 11-12 години, които се точат по инстанциите, връщат се обратно. В сегашната ситуация това няма как да се избегне, само че ако погледнем пак общата картина на броя на тези дела, той е нищожно малък в сравнение с всички останали, които приключват доста бързо. Но фокусът на общественото внимание е насочен точно към тези дела, които не се случват бързо с краен съдебен акт. Това означава, че има нещо гнило в цялата тази работа, а не, че трябва някой бързо да бъде обесен, защото още в самото начало някой се прокурор го е казал.
• Толкова ли са всесилни прокурорите?
•   В досъдебната фаза прокуратурата е неконтролируема колко време ще води досъдебното производство. Особено след последните изменения в НПК от 2017 г. тя може  да го води вечно, до абсолютната давност за преследването на престъплението, че и след това да продължи да си го води, колкото си иска. Самият обвиняем в досъдебното производство няма никакви възможности да влияе върху провеждането на това производство, още повече на приключването му.  Той не може нищо да направи. Фигурата на вечния обвиняем, която бе върната пред 2017 г., е нещо много неприятно, което може да застигне всеки човек и той няма правен механизъм да му се противопостави. Нямаше обществен дебат за тези законови промени, те минаха много бързо и в крайна сметка сега се виждат резултатите – че всеки може да бъде обвиняем до Второто пришествие. И след като актът на прокурора за повдигане на обвинение не подлежи на съдебен контрол, каква е гаранцията, че всички тези хора, които са обвинени, са обвинени на базата на законовите изисквания?
• Как стоят нещата с обвиненията срещу бившия министър на отбраната Николай Ненчев?
• В случая с втория казус на Николай Ненчев, който е висящ пред градския съд, прокуратурата по всякакъв начин се опитва да бави процеса. Става въпрос за договора за ремонта на МИГ 29 в Полша. Нещата са пределно ясни – Ненчев е изпълнил едно решение на Народното събрание и е спестил доста пари на българската държава. Това е междудържавен договор, ратифициран от парламентите на двете държави. Те го обвиняват за това, че не бил изпълнил споразумение с РСКА МИГ и да сключи споразумение с тях  за ремонт на двигателите. Първо, с РСКА МИГ няма междудържавен договор и второ, Ненчев изпълнява решение на НАТО, Министерския съвет и Народното събрание за откъсване на доставките за България от Русия. Още повече на фона на санкциите, които продължават да ѝ се налагат от ЕС. Практически обвинението е едва ли не за това, че вместо да спести пари, е трябвало да даде повече пари и да сключи договор с Русия вместо с Полша. Това обвинение е пълен абсурд и в съда то катастрофира тотално. Сега се чудят как да продължават да отлагат делото, за да избегнат края, който предстои. А той е, че без всякакво съмнение Ненчев ще бъде оправдан. Но на фона на това, което ме питахте за дългото точене на делата – в обществеността винаги ще остане усещането, че някакви адвокати правят някакви магарии, по някакъв начин се стремят някак си да се отлагат работите, белким се размине на клиента им. Е да, ама не! Точно в тези случаи нещата изобщо не стоят по такъв начин. Но това нещо няма обществен отзвук, никой не го интересува как вървят нещата, всеки се интересува от някаква сензация, която ще привлече общественото внимание. По първото му дело, за което го оправдаха на три инстанции, никой не съобщи. Никой не разбра даже, че има такова дело и че той е оправдан.
• То беше за Интендантско обслужване…
• Да, и освен че бе изпълнил закона и не е извършил престъпление, но и е спасил едно предприятие – 100 семейства щяха да останат на улицата.
• Тези недоказани обвинения срещу Ненчев провал ли са на прокуратурата, на главния прокурор?
• По делото има конкретни прокурори, които стоят с имената си и обвинителните актове, които са издавали. Така че това е провал на прокуратурата като цяло, но и на конкретния прокурор, който е внесъл обвинителния акт. Лошото е, че няма никаква отговорност кой какви ги върши, всичко се забравя и нещата си остават по същия начин.
• Докога ще тегне тази като че ли вечна критика от Брюксел на нашата съдебна система? Все тя е на мушката в мониторинговите доклади като нереформирана и за липса на присъди на хора от висшите етажи на властта?
• Пак казвам – проблемите в съдебната система не са в този нищожен малък процент от наказателното правораздаване. Всички са се фокусирали върху тази нищожна част – средно между 5 и 8 процента от наказателните дела, докато във всички наказателни дела  оправдателните присъди в България са под един процент. В София са малко повече, но извън София са под един процент. Само че Европейската комисия си е наумила да обяснява, че нямало дела и присъди срещу представители на високите етажи на властта. Аз съм участвал в огромна част от делата срещу представители на високите етажи на властта. Ето Николай Ненчев е такъв представител – министър на отбраната. И какво, дайте да го осъдим, защото Брюксел иска ли? Той не е извършил никакво престъпление, запазил е националния интерес, спестил е пари на данъкоплатеца, изпълнил е политиката на Министерския съвет. В обществото и в главата на чиновника в Брюксел обаче ще остане, че пак няма присъди срещу хора от високите етажи на властта.
• Как ще коментирате зачестилите арести на т.нар. олигарси или бизнесмени, забогатели по време на прехода?
•  Не мога да коментирам дела, в които не участвам. Но това, което ми прави впечатление, е, че нещата много тежко се изместиха към фокусирането върху определянето на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Това е в разрез изобщо с принципите на наказателния процес и в момента всички усилия на прокуратурата са на всяка цена някой да бъде задържан в ареста в момента на повдигане на обвинението. Много отдавна забравихме, че мярката за неотклонение не е наказание и че допреди 5-10 години нещата стояха по съвсем друг начин. Особено за икономическите престъпления, които са свързани с проверка на документи, със счетоводни експертизи, данъчни досиета, банкови преводи – това са обстоятелства, които са оставили трайни следи като факти на много места. Защо трябва да задържаш един човек в ареста, за да доказваш подобен вид престъпления? Мен винаги са ме учили, че повдигането на обвинение е последното действие при разследването, а не първото. И съпроводения с него арест. Казвайки, че някой е престъпник и на всяка цена трябва да бъде задържан в ареста, няма как да разубедиш някого, че този човек не е извършил престъпление. Като антипод на нашата система ще ви дам пример със случая, за който се разбра скоро – за участието на българска гражданка, банкерка от „Кредисюиз”, в международна афера за два милиарда долара в Мозамбик, с участието на ливанец, още един банкер и бившия министър на финансите на Мозамбик. Провежда се международно разследване, два милиарда долара са изчезнали! Но тази българка изобщо не е задържана, а е пусната под гаранция като начало на разследването. Нали се сещате, че правораздавателните органи на Великобритания и САЩ не са глупави, тъкмо напротив. При тях общественото внимание не е насочено към това, че някой трябва да гние в ареста, докато се разглежда делото му. Той ще си получи заслуженото, ако е извършил престъпление. Това, ако се случи тука… В България съществува презумпция за виновност, защото, показвайки те пред всички с обвинение, че си извършил еди какво си, ти реално вече си осъден от обществото.
• Спомням си как един бивш военен министър бе проснат на пода, окован в белезници, докато прокурорът викаше „ти си престъпник”.
• Да, но този човек бе оправдан и по четирите дела срещу него. Ама какво от това.
• Всичко това, включително и делата срещу Николай Ненчев, не намирисват ли на политически поръчки?
• Те не спират тези политически поръчки, независимо кой и кога е на власт.
• Още с приемането на новата конституция си говорехме с колеги юристи, че има нещо сбъркано в това прокуратурата да бъде в съдебната власт, това е държавно обвинение и трябва да бъде към някоя държавна институция –  като в САЩ например, където главният прокурор е и министър на правосъдието?
• Моето мнение е същото. Наскоро гледах филм за процеса срещу О. Джей Симпсън. Първото нещо, което му прави впечатление на човек, е, че когато влизат в Съдебната палата, прокурорите и адвокатите минават заедно през скенерите. Тоест равнопоставеността на страните започва още от входа на съда. У нас прокурорът минава, без никой да го проверява, а адвокатът трябва да бъде проверяван на скенера. 

Редактирано Януари 31, 2019 от nik1