Отиди на
Форум "Наука"

Използване на титлата DOMINАTUR и REGNAT по отношение на Българските владетели в латинските хроники


Recommended Posts

  • Потребител

Целта на проучването беше чрез анализ на хрониките на Зегиберт и Алберих да се установи чрез броя на използването и годините за които се използва термина DOMINATUR, дали е със значение „Възцарил се“ или „Царувал“. Поради изненадващите резултати, търсенето се пренасочи и към други хроники. Също така поради тези причини беше включен и термина REGNAT.

Използван метод.

 Сайта dmgh.de има вградена търсачка, която позволява търсенето на ключова дума в повече от 300 тома с хроники. При въвеждането на термина DOMINATUR, даде рузултат в 126 тома, като формулата - име на владетел – име на народ – DOMINATUR се появи само в хрониките на Зигеберт  и Алберих. Още по-кратка версия на сведението има само в хрониката в раздел Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi, том 4 Annales Altahenses maiores, хроника Auctore Wolfherio Hildesheimensi, гласящо – 708 Pipinus Dominatur.

  Още 35 хроники липсващи в сайта dmgh.de бяха обработени с OCR софтуер и проверени за използването на термина DOMINATUR, като две от тях са по-старите издания на Зигеберт  от 1513 г. и Алберих от 1698 г. За кръстосана проверка в обработените хроники бе използван и термина ULGAR ( понякога софтуера дава грешка при разчитането на буквата В, което наложи нейното изключване ), поради факта че когато дадена дума е на два реда, не може да бъде фиксирана от търсачката ( в сайта dmgh.de този проблем не съществува ).

 Резултат – кратката формула - име на владетел – име на народ – DOMINATUR се използва само по отношение на Българските владетели и само за периода от Тервел до Крум включително, с три изключения – споменатото по-горе „708 Pipinus Dominatur  и леките различия в хрониките на Зигеберт  от 1513 г. – „762 Sabinus post eu Bulgaribus dominator“ и хрониката на Алберих от 1698 г. „ 761 Telezas Bulgaribus dominatur post Cormesium“.

 Кратката формула - име на владетел – име на народ – DOMINATUR се среща общо в четири хроники - Chronicon Sigeberti ( 1513), Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698), Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853), Corpus chronicorum Flandriae /CHRONICON BALDUINI NINOVIENSIS. (1841).

Забележка: в скобите след името на хрониката е дадена годината на ползването издание, а не на написването и. Грешките при Chronicon Sigeberti под 778 г. в табл. 1 Tardamus вместо Chardamus  и под 926 год. в табл. 3 Dnabatur вместо Dominabatur, в хрониката Corpus chronicorum Flandriae – под 961-970 год. в табл. 2-  Caianus вместо Baianus, и в хрониката Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI под 727 г. в табл. 4 Coemes вместо Cormes са преписани дословно от хрониките. Patrologiae cursus completus  и Corpus chronicorum Flandriae са компилация от хроники, като след наклонената черта е дадено името на хрониката от която са данните.

Табл. 1

Год

ХРОНИКА

СВЕДЕНИЕ

700

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Terbellis Bulgaribus dominatur

700

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Terbellis Bulgaribus dominatur

701

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Terbellis Bulgaribus dominatur

702

Corpus chronicorum Flandriae /CHRONICON BALDUINI NINOVIENSIS. (1841)

Terbellis Bulgaribus dominatur

727

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Cormesius Bulgaribus dominatur

727

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Cormesius Bulgaribus dominatur

760

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Telezas Bulgaribus dominatur

761

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Telezas Bulgaribus dominatur post Cormesium

762

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Sabinus post eu Bulgaribus dominatur

763

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Sabinus Bulgaribus dominatur

763

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Paganus Bulgaribus dominatur

764

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Paganus Bulgaribus dominatur

770

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Telerigus Bulgaribus dominatur

771

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Telerigus Bulgaribus dominatur

778

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Tardamus Bulgaribus dominatur

779

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Chardamus Bulgaribus dominatur

779

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Chardamus Bulgaribus dominatur

807

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698)

Chruninus Bulgaribus dominatur

807

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Chrunnus Bulgaribus dominatur

 

Съществува и по-дълга формула на използването на термина DOMINATUR при Българските владетели, използвана в тези хроники:

Табл. 2

Год

ХРОНИКА

СВЕДЕНИЕ

926

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Simeon Bulgar ex philosopho monachus, ex monacho miles, dominatur Bulgaribus, et Graecos graviter atterit, sed Romanus imperator Graecorum ejus insaniam, sacto suedre, mitigat

922 -930

Corpus chronicorum Flandriae /CHRONICON BALDUINI NINOVIENSIS. (1841)

Symeon Bulgar, qui ex philosopho monachus, ex monacho miles sactus, Bulgaribus dominatur, Graecos graviter atterit.

961 -970

Corpus chronicorum Flandriae /CHRONICON BALDUINI NINOVIENSIS. (1841)

Bulgaribus dominatur Caianus, in magica arte tantum valens, ut in quam vellet se seram mutaret.

Забележка: в тази таблица наличието на посочени две години за сведението е поради липса на точно посочена година в хрониката и са дадени двете най-близки посочени години, преди и след сведението.

 Освен тази по-дълга формула има и сходство при други сведения, в които е използван термина DOMINABATUR:

Табл. 3

ГОД

ХРОНИКА

СВЕДЕНИЕ

926

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium

Symeon Bulgar qui ex philosopho monachus, ex monacho miles sastus , dominabatur Bulgaribus dum Graecos graviter attereret, ejus insaniam Romanus Graecorum Imperator sasto saedere mitigavit.

926

Chronicon Sigeberti ( 1513)

Symeon Bulgar qui ex philosopho monachus, ex monacho miles sastus , dnabatur Bulgaribus dum Graecos graviter attereret, ejus insaniam Romanus Graecorum Imperator sasto saedere mitigavit.

967

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI

Eo tempore Bulgaribus dominabantur silii Simeonis Petrus et Bajanus, quorum Bajanus in mic magica adeo valebat, ul quoties vellet, lupus, vel qualibet sera sieri videretur

967

Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium

His temporibus dominabantur Bulgaribus silii Simonis Petrus &. Bajanus, quorum Bajanus in arte magica ira valebat, ut quo tiens vellet lupus vel quastibet sera videretur.

967

Chronicon Sigeberti ( 1513)

His temporibus dominabantur Bulgaribus silii Simonis Petrus &. Bajanus, quorum Bajanus in arte magica ira valebat, ut quo tiens vellet lupus vel quastibet sera videretur.

 

Използването на термина REGNAT е далеч по ограничено и по отношение на Българските владетели се среща само в една от проверените хроники:

Табл. 4

Год

ХРОНИКА

СВЕДЕНИЕ

727

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Coemes Primus Bulgaribus regnat

760

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Telecias Bulgaribus regnat

762

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Post quem regnat Sabinus

765

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Post quem regnat Paganus

808

Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853)

Thelergius Bulgaribus regnat

 

Като страничен резултат, може да се отчете откриването на разликите в по-старото издание на хрониката на Алберих и ползваното от ЛИБИ издание. Също така използването на термина Cormes Primus ( Кормес Първи ), косвено потвърждава сведението на Алберих за Кормесий през 750 г., което не е срещано в други хроники, с изключение на неговата и Именника, въпреки че липсва сведение за Кормес Втори в хрониката Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDII MONTIS MONACHI. Има и други странични интересни резултати, които при интерес мога да публикувам във форума.

Заключение – с оглед на резултатите, не може да се даде категорично становище относно използването на термина DOMINATUR като „Възцарил се“ или „Царувал“.

 Използването на термина REGNAT като синоним на „Възцарил се“ се среща по отношение на Българските владетели само в хрониката  HELINANDI FRICIDII MONTIS MONACHI, като очевидно с този термин е подменен израза DOMINATUR, който автора може би е оставил само за годините на възцаряване на Тервел и Кардам, поради съмнение за коректност на датирането, но това предположение не е потвърдено от друга хроника или източник за извършване на проверка.

 Използването на 708 Pipinus Dominatur  не се среща в хрониките в които е използван термина Bulgaribus Dominatur и е изолирано като термин, което предполага че е с различен източник и е възможно да не е използвано със същия смисъл.

 Сведението при Зигеберт  и Алберих – „Понеже тук свършва разказът на историите, престава и разказът за Българското и Сарацинското царство“, се явява и граница след която кратката формула - име на владетел – име на народ – DOMINATUR, вече не се използва. От това следва, че е възможно тази формула да идва от хроника обхваща периода след Аспарух, до около 820 г. Използването на термините  - Sabinus post eu Bulgaribus dominator“ при Зигеберт  в изданието от 1513 г. и „Telezas Bulgaribus dominatur post Cormesium“ при Алберих в изданието от 1698 г., както и липсата на допълнителните данни, които тези сведения носят в по-късните издания на същите хроники, предполагат че в тази хипотетична хроника са изброявани Български владетели по години и поредност.  В подкрепа на тази хипотеза обаче, няма друго доказателство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Янков said:

Резултат – кратката формула - име на владетел – име на народ – DOMINATUR се използва само по отношение на Българските владетели и само за периода от Тервел до Крум включително,

Възможно ли е точно този термин да е въведен за българските владетели и дали това сочи някакви конкретни отношения със западни християнски мисии. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 58 минути, Пандора said:

Възможно ли е точно този термин да е въведен за българските владетели и дали това сочи някакви конкретни отношения със западни християнски мисии. 

Съмнявам се. Има я и при Пипин, което сочи че с течение на времето е била изоставена. Още повече че преди Тервел имаме достатъчно сведения където тази титла не се използва.

Преди 55 минути, sir said:

Да не би пък тези Зигеберт и Алберих да са разполагали с някаква версия на Именника. :)

 

 Едва ли. В такъв случай тяхната версия и била по-зле и от тази която имаме сега.

Алберих преписва от Зигеберт. Той откъде е взел данните, един господ знае. Но определено сведението от 820 г. е странно и не виждам друго обяснение за него. Хронистите в много случаи са преписвали буквално, без да анализират текста. Затова и при двамата имаме сведението че няма други съобщения за Сарацините и Българите, но продължават по-късно с други сведения за България.

 Факт е че имаме съвпадение с тази граница и използването на кратката форма - име - Bulgaribus Dominatur. Другата възможност е това да се дължи на по-малкото сведения за този период, но те дават достатъчно информация за Телец, Сабин, Телериг, Кардам и Крум и са имали предостатъчно възможности да използват титлата като част от по-голям текст. Но не го правят, а това ме кара да смятам че е преписвана механично от Зигеберт и в последствие - другите от него.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Янков said:

 Едва ли. В такъв случай тяхната версия и била по-зле и от тази която имаме сега.

Алберих преписва от Зигеберт. Той откъде е взел данните, един господ знае. Но определено сведението от 820 г. е странно и не виждам друго обяснение за него. Хронистите в много случаи са преписвали буквално, без да анализират текста. Затова и при двамата имаме сведението че няма други съобщения за Сарацините и Българите, но продължават по-късно с други сведения за България.

 Факт е че имаме съвпадение с тази граница и използването на кратката форма - име - Bulgaribus Dominatur. Другата възможност е това да се дължи на по-малкото сведения за този период, но те дават достатъчно информация за Телец, Сабин, Телериг, Кардам и Крум и са имали предостатъчно възможности да използват титлата като част от по-голям текст. Но не го правят, а това ме кара да смятам че е преписвана механично от Зигеберт и в последствие - другите от него.

Точно това, че стига до Крум, ме навежда на тази хрумка. Понеже има и една версия, че Именникът е писан по времето на Крум - нещо като "удостоверение за произход" на Крум от старата българска аристокрация или направо от рода Дуло. Мисля, че и някъде тук из форума е писано за нея от далеч по-сведущите от мен (може би Т. Йончев или някой друг беше, не помня). Разбира се, това е само едно съвсем лаишко предположение, нищо повече.

Поздравления за работата впрочем!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, sir said:

Точно това, че стига до Крум, ме навежда на тази хрумка. Понеже има и една версия, че Именникът е писан по времето на Крум - нещо като "удостоверение за произход" на Крум от старата българска аристокрация или направо от рода Дуло. Мисля, че и някъде тук из форума е писано за нея от далеч по-сведущите от мен (може би Т. Йончев или някой друг беше, не помня). Разбира се, това е само едно съвсем лаишко предположение, нищо повече.

Поздравления за работата впрочем!

 Стига до Крум, но липсва преди Тервел. А в същите хроники има сведения за Аспарух. Липсват също така Севар, Винех и неизвестния между Тервел и Кормесий. А и нямаме никаква фактология за продължение на Именника след Умор.

 А хрумката за Крум беше моя. Само че не съм я взимал много на сериозно.

 И малко ОТ, понеже стана въпрос за Аспарух. Използваното име Батоя в тези хроники, всъщност се ползва за първи път в хронология трипертита. Има я в ЛИБИ. Само че там така е наречен Баян, а Аспарух се споменава под неговото си име. Как е станал той на Батоя не знам. Възможно е да е възприеман като подчинен на Баян и  именно него да са имали в предвид хронистите, а не Аспарух. Но без доказателства, това си остава спекулация.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

А и нямаме никаква фактология за продължение на Именника след Умор.

Той и патриарх Никифор не е имал. В неговия Бревиарий последният български владетел, който се споменава е Умар. Никифор отбелязва още Аспарух, Тервел и Телец, както и преминаването на Дунав. И при него липсват неизвестния, Севар и Винех. Няма го и Кормесий, но той фигурира у Теофан.

Все пак византийските хронисти са регистрирали историята на Византия и ако някакво събитие не им се е сторвало значимо за нея, вероятно не са го отразявали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, К.ГЕРБОВ said:

Той и патриарх Никифор не е имал. В неговия Бревиарий последният български владетел, който се споменава е Умор. Никифор отбелязва още Аспарух, Тервел и Телец, както и преминаването на Дунав. И при него липсват неизвестния, Севар и Винех. Няма го и Кормесий, но той фигурира у Теофан.

Все пак византийските хронисти са регистрирали историята на Византия и ако някакво събитие не им се е сторвало значимо за нея, вероятно не са го отразявали.

Именно. Явно Именника не е бил много разпространен извън България. Мисля че е оцелял само защото е бил включен в компилация с другите произведения.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"Dominatur" означава "господствал" (от  dominus, "господар"), а "regnat" - "царствал" (от regnum, "царство"). Според мен у Зигеберт и ползвалите го хронисти се среща толкова често dominatur за българските владетели, точно защото титлата им е била непонятна за пишещите на запад хронисти и те са се изразявали най-общо и неангажирано по същия начин като гръцките автори, които пък използват "αρχον" или "ηγεμον". Употребата на "regnat" също тъй не значи, че българската титла е била "цар" (rex).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, T.Jonchev said:

"Dominatur" означава "господствал" (от  dominus, "господар"), а "regnat" - "царствал" (от regnum, "царство"). Според мен у Зигеберт и ползвалите го хронисти се среща толкова често dominatur за българските владетели, точно защото титлата им е била непонятна за пишещите на запад хронисти и те са се изразявали най-общо и неангажирано по същия начин като гръцките автори, които пък използват "αρχον" или "ηγεμον". Употребата на "regnat" също тъй не значи, че българската титла е била "цар" (rex).

 Разбирам буквалните преводи и съм съгласен с мнението Ви, но първопричината да направя това проучване е странното съвпадение между данните от Именника и сведенията на западните хронисти. Факт е че ако календара е слънчев или лунно-слънчев, годината 727 за Кормесий съвпада с година ДВАНШЕХТЕМ при която има липса на име на владетел. От друга страна е невъзможно да е друга година, защото при 21 год. управление на Тервел, 715 год. попада в неговия срок на управление, а 739 год. е прекалено късно и не оставя време за владетелите след него. 760 г. за Телец, съвпада с година СОМОРАЛТЕМ, а 765 г. за Умор с година ДИЛОМТУТОМ. Разлики се получават само при Тервел и Крум. При Кормисош сведението за 750 г. на Алберих  и използването на термина "Erat", сочи че смисъла е по-скоро "царувал", а не "възцарил се" и определено не идва от хрониката на Зигеберт. Но и при него имаме максимално приближение на година ШЕГОРТВИРЕМ, която би трябвало да е 749 г. В противен случай би трябвало да допуснем че в западните хроники, грешките са с по 12 години. Което от своя страна не е невъзможно, ако сведенията им са идвали от циклов календар, но смятам това за малко вероятно.

 От друга страна Телец, Сабин и Паган са на власт прекалено кратко време и е възможно да попадат в допустима грешка при хронистите. В общи линии, се опитвах да докажа, че термина Dominator е използван в смисъл "Възцарил се", а не в буквален смисъл. За съжаление не можах да намеря достатъчно доказателства. Но от друга страна, резултата поне според мен е интересен.

 И ако е възможно, бих искал да злоупотребя с познанията Ви по латински, защото има един конкретен текст в хрониката на Алберих, който не мога да разбера напълно, а е доста странен според мен. Сведението за Кормесий през 750 год., на текста има следното продължение:

Super Bulgare; vero ante paucos annos de Scytia egresis qui partem imperii Constantinopolitani invaserant, iam erat tertius nomine Cormesius. Consuetudo namque est ecclesiasticae historix, non Colum amicos ecclesix seriatim in ordine suo collocare, sed etiam inimicos illius tetro colore depingero.

 След това, сведенията за 760 год. спират и започват сведения за 761 год. Според мен това продължение не е самостоятелно и или е фрагмент от липсваща част от хрониката, или е свързано с Кормесий. Или не го разбирам правилно. Бих Ви помолил за Вашето мнение.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.03.2019 г. at 3:33, Янков said:

Съмнявам се. Има я и при Пипин, което сочи че с течение на времето е била изоставена. Още повече че преди Тервел имаме достатъчно сведения където тази титла не се използва.

 

On 11.03.2019 г. at 4:24, Янков said:

Стига до Крум, но липсва преди Тервел. А в същите хроники има сведения за Аспарух. Липсват също така Севар, Винех и неизвестния между Тервел и Кормесий. А и нямаме никаква фактология за продължение на Именника след Умор.

Идеята ми беше, че в този период между Тервел и Крум българите влизат в някакъв контакт със западни християнски мисии, може би е имало някаква кореспонденция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Пандора said:

 

Идеята ми беше, че в този период между Тервел и Крум българите влизат в някакъв контакт със западни християнски мисии, може би е имало някаква кореспонденция.

 Нямам спомени да съм срещал нещо подобно. Първите гарантирано западни сведения за периода след Аспарух, са по времето на Омуртаг. Преди него съм виждал сведения за Карл Велики, но те бяха свързани със западните славяни ( доколкото си спомням ). Смятам да прегледам пак хрониките и ако попадна на нещо, ще го пусна.

 Останалите западни сведения за този период са преписвани от Византийски хронисти.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 11.03.2019 г. at 20:04, Янков said:

И ако е възможно, бих искал да злоупотребя с познанията Ви по латински, защото има един конкретен текст в хрониката на Алберих, който не мога да разбера напълно, а е доста странен според мен. Сведението за Кормесий през 750 год., на текста има следното продължение:

Super Bulgare; vero ante paucos annos de Scytia egresis qui partem imperii Constantinopolitani invaserant, iam erat tertius nomine Cormesius. Consuetudo namque est ecclesiasticae historix, non Colum amicos ecclesix seriatim in ordine suo collocare, sed etiam inimicos illius tetro colore depingero.

Янков, не знам откъде вадите цитатите с толкова грешки. Впрочем причината може би е в шрифта, който ползвате - вероятно когато поставяте копиран текст тук не всички букви се конвертират правилно и в постинга излиза нещо различно. Забелязал съм, че това винаги се случва, когато трябва да напиша на латински съюза "с", буквата "u" не се конвертира както трябва и излиза това - ***.  По тази причина се налага да пишем cvm. Вероятно и при вас се получава нещо подобно.

Откъсът, който сте качили, трябва да е от Хановерското издание от 1698г. В него обаче е пропусната думата rex, която си присъства в изданието на Пертц в т.XXIII  на MGH SS от 1874г., както и у Мине. Прибавям я, защото без нея първото изречение остава без подлог, което замъглява смисъла:

"Anno 750 … Super Bulgares vero ante paucos annos de Scythia egressos, qui partem imperii Constantinopolitani invaserant, jam erat tertius [rex], nomine Cormesius. Consuetudo namque est ecclesiasticae historiae, non solum amicos ecclesiae seriatim in ordine suo collocare, sed etiam inimicos illius tetro colore depingere."

   [Chronicon Alberici monachi trium Fontium, Hannoverae 1698, p.88] = Над българите, които неотдавна били излезли от Скития и нахлули в част от Константинополската империя вече бил (имало) трети [цар], именуван Кормесий. За църковната история е обичайно не само да поставя на пиедестал приятелите на църквата, но и да вапцва в грозни (черни) краски враговете й.

Предполагам, че тук затруднението ви е дошло от seriatim in ordine suo collocare, което е непреводим буквално израз. И понеже аз също се затрудних с него, превел съм го не буквално, а смислово. Но мисля, че това не е беда, пък и второто изречение очевидно не е свързано с първото.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, T.Jonchev said:

второто изречение очевидно не е свързано с първото.

Благодаря за превода.

Точно от това се опасявах. Честно казано, надявах се да говори за връзка между Константинопол и църквата в преврата срещу Севар. И понеже не виждам никакъв смисъл, това сведение да е самостоятелно, то трябва да предположим че и в това издание липсват фрагменти. Което подозирам от известно време.

 Колкото до грешките и затрудненията ми, аз ги отдавам на слабите ми познания по латински.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 4 часа, Янков said:

Точно от това се опасявах. Честно казано, надявах се да говори за връзка между Константинопол и църквата в преврата срещу Севар. И понеже не виждам никакъв смисъл, това сведение да е самостоятелно, то трябва да предположим че и в това издание липсват фрагменти. Което подозирам от известно време.

 

Нищо не липсва. Думата rex е случайно пропусната. Впечатлението за нелогичност по отношение на последователността и причинно-следствените връзки, а оттук - за някакви пропуски на текстове при изданията - се създава единствено поради ужасния маниер на писане на Алберих. Този човек очевидно е бил някакъв библиоман, разполагащ с огромен брой източници, чийто императив при писането е количеството, а не логиката и повествователността на изложението. Цялата му хроника прилича повече на съвременното църковно календарче, отколкото на историческо произведение: той просто е преписвал всичко, до което е могъл да се докопа, без да се грижи в повечето случаи за връзката между събитията, които излага в съответната година, ползвал е доста безкритично всевъзможни източници, по-голямата част от които дори не си е дал труд да спомене по име. Ако тези източници бяха оцелели до наше време, днес никой нямаше да чете Алберих - неговата основна заслуга е, че е съхранил изцяло или отчасти (защото несъмнено е и съкращавал някои неща) данните на по-ранни автори, които впоследствие са били изгубени и които познаваме сега единствено благодарение на неговата хроника.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 11 часа, T.Jonchev said:

"Anno 750 … Super Bulgares vero ante paucos annos de Scythia egressos, qui partem imperii Constantinopolitani invaserant, jam erat tertius [rex], nomine Cormesius. Consuetudo namque est ecclesiasticae historiae, non solum amicos ecclesiae seriatim in ordine suo collocare, sed etiam inimicos illius tetro colore depingere."

 

   [Chronicon Alberici monachi trium Fontium, Hannoverae 1698, p.88] = Над българите, които неотдавна били излезли от Скития и нахлули в част от Константинополската империя вече бил (имало) трети [цар], именуван Кормесий. За църковната история е обичайно не само да поставя на пиедестал приятелите на църквата, но и да вапцва в грозни (черни) краски враговете й.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поредното под;ценено сведение за произхода на българите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, T.Jonchev said:

Нищо не липсва. Думата rex е случайно пропусната. Впечатлението за нелогичност по отношение на последователността и причинно-следствените връзки, а оттук - за някакви пропуски на текстове при изданията - се създава единствено поради ужасния маниер на писане на Алберих. Този човек очевидно е бил някакъв библиоман, разполагащ с огромен брой източници, чийто императив при писането е количеството, а не логиката и повествователността на изложението. Цялата му хроника прилича повече на съвременното църковно календарче, отколкото на историческо произведение: той просто е преписвал всичко, до което е могъл да се докопа, без да се грижи в повечето случаи за връзката между събитията, които излага в съответната година, ползвал е доста безкритично всевъзможни източници, по-голямата част от които дори не си е дал труд да спомене по име. Ако тези източници бяха оцелели до наше време, днес никой нямаше да чете Алберих - неговата основна заслуга е, че е съхранил изцяло или отчасти (защото несъмнено е и съкращавал някои неща) данните на по-ранни автори, които впоследствие са били изгубени и които познаваме сега единствено благодарение на неговата хроника.

 Още по-зле. Имах известни съмнения и в тази посока поради сведението от 675 г., но не очаквах че нещата са толкова зле.

Преди 6 минути, resavsky said:

Поредното под;ценено сведение за произхода на българите.

 Никой не го подценява. Просто опит да се направи качествен анализ на сведението.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...