Отиди на
Форум "Наука"
resavsky

Сталин не отменя НЕП

Recommended Posts

Преди 19 часа, nik1 said:

ПС

Националсоциализмът като идеология е цъкаща и ходеща бомба, направена от окултистки кукувци , какъвто е и самия Хитлер.

Слагането в центъра, на разбирането и виждането че "германите са висшата раса"- ги обрича на война , завоевания, и доказване на тази теза

Заедно с евреите,  идва "редът" и на непълноценните  славяни от Полша и Централна Европа..Страните им са покорени и завоювани от Хитлер

Да, но и Украйна и Русия са славянски страни, следвателно страните (и СССР като смесено расов с непълноцени хора ) трябва да се завоюват и покорят..

Колко ли време щеще да му трябва на Хитлер или на кръжока кукувци, да се сети,че съюзните му хървати  и българите са славяни

След евреите и славяните, вероятно щеще да дойде "редът" на някой друг етнос?

Това е малко извън темата, но като отклонение, зад рамената на окултните кукувци, избрали Хитлер за фронтмен на нацизма, хитро и отдалече надничат едни много богати чичковци надиплили милиарди, но те никога не излизат от сянката така, че да бъдат свързани по някакъв начин с ефрейтора. Даже има една верига от двама-трима окултни кукувци, които се дематериализират с материализирането на нацистката власт; връзката с темата е, че и около болшевиките от първата реколта се навъртат подобни личности.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 21.03.2019 г. at 18:52, Б. Киров said:

На практика насилствената колективизация не само че не подобрява нещата в съветското село, а ги влошава. Същото важи и за външната търговия. Същото важи и за вътрешната консумация, това е много видимо от статистическите данни:

Сталин и компания сами си ликвидират най-ценния източник на валута - селското стопанство с варварското разкулачване и одържавяване на колхозите, на практика до войната селското стопанство не може да се възстанови и да достигне нивото на 1928. Това което печелят е концлагеристи и крепостни като почти безплатна работна ръка и заличаването на дълговете към кулаците, заедно със заграбване на имуществото им - тези дългове са били милиони златни рубли, между другото.

Но в дългосрочна перспектива държавата им губи много.

От 1929 света е в икономическа депресия, която засяга селското стопанство най-много. С или без сталинската индустриализация съветското селско стопанство щеше да страда. Ето какво се случва в САЩ например:

Цитирай

АMERICAN AGRICULTURE slumped in economic depression most of the time between the world wars. In these two decades an entirely new relationship was created between farming and urban society and government. Henry Agard Wallace of the Iowa Wallaces was the undisputed intellectual and political leader of this change. To understand the place of Henry Wallace in the evolving political economy of agriculture during the interwar years, we must first transfer ourselves mentally back in time sixty years. That's quite a difficult journey, considering how much American life has been altered—even for those of us senescent citizens who lived through those decades.The first thing to recall is that nearly one-third of the people of the United States lived on farms—less than 3 percent do so today. There were óVz million farms as compared with under IV2 million today. These large changes in numbers actually understate the radical nature of the upset in organization of agriculture from then to now. At least two-thirds of today's IV2million farms are operated by part-time farmers whose families get more of their income from non farm sources than from sale of farm products.

https://ir.uiowa.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=8993&context=annals-of-iowa

Отново да повторя ролята на комунистическата идеология и нуждата от създаване на работническа класа, светкавична обществена модернизация и изграждане на ВПК.

Що се отнася до чуждестранните концесии... Вие как си го представяте да съжителстват едновременно съветския работнически национализъм и международния капитал, основно немски и американски? И едните и другите се стремят към световно господство все пак...

 

Редактирано от новорегистриран2

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 21.03.2019 г. at 12:42, Б. Киров said:

Това е малко извън темата, но като отклонение, зад рамената на окултните кукувци, избрали Хитлер за фронтмен на нацизма, хитро и отдалече надничат едни много богати чичковци надиплили милиарди, но те никога не излизат от сянката така, че да бъдат свързани по някакъв начин с ефрейтора. Даже има една верига от двама-трима окултни кукувци, които се дематериализират с материализирането на нацистката власт; връзката с темата е, че и около болшевиките от първата реколта се навъртат подобни личности.

Да не четеш случайно за бивщият първи човек на Украйна, за посланикът в Париж.....Кръстьо Георгиев Раковски

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 42 минути, новорегистриран2 said:

Отново да повторя ролята на комунистическата идеология и нуждата от създаване на работническа класа, светкавична обществена модернизация и изграждане на ВПК..

 

Нито аз, нито Киров мисля отрича това..

Аз пиша в един от предишните си постове следното:

On 21.03.2019 г. at 11:14, nik1 said:

Нещата които иска Сталин са

- уголемяване на империята , и/или създане на контролирани сателити

- военно и , и икономическо усилване на империята

- затвърждане на на еднолината му власт

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Skubi said:

Да не четеш случайно за бивщият първи човек на Украйна, за посланикът в Париж.....Кръстьо Георгиев Раковски

Не, имах предвид Парвус и Базил Захаров:

When he first met Lenin in Munich in 1900 he was a brilliant young journalist and Marxist theoretician who helped by printing the early issues of Iskra. In 1905 he was imprisoned with Trotsky and sentenced to three years exile in Siberia. Parvus mentored Trotsky on the theory of Permanent Revolution before they both escaped. He made his way to Germany and changed his name from Gelfand to Helphand, but became better known simply as Parvus.

Around 1908 Parvus moved to Constantinople where he remained for five years. He was associated with the Young Turks, produced propaganda journals, set himself up as grain importer and, more importantly, an arms merchant. Parvus became extremely rich, but his years in Constantinople were shrouded in mystery. His most important contact was Basil Zaharoff, the leading armaments salesman and agent of the Rothschilds and their mighty Vickers Armaments cartel. [2] Parvus earned a fortune selling arms for Zaharoff [3] and became deeply involved in the overthrow of the Czar.

Seventeen years after first meeting Lenin, Parvus was a grossly fat, bizarre paradox. He was both a flamboyant tycoon, displaying the worst of bourgeois vulgarity, and yet had a brilliant Marxist mind. The millionaire Marxist became a cartoon caricature ‘with an enormous car, a string of blondes, thick cigars and a passion for champagne, often a whole bottle for breakfast’.

https://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_Parvus

https://en.wikipedia.org/wiki/Basil_Zaharoff

https://firstworldwarhiddenhistory.wordpress.com/2017/10/24/rape-of-russia-2-strange-bedfellows-for-socialist-revolutionaries/

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Вие как си го представяте да съжителстват едновременно съветския работнически национализъм и международния капитал, основно немски и американски? И едните и другите се стремят към световно господство все пак...

Много добре си ги представям, вижте колко трактора е продал Форд на СССР по времето на Сталин.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

От 1929 света е в икономическа депресия, която засяга селското стопанство най-много. С или без сталинската индустриализация съветското селско стопанство щеше да страда. Ето какво се случва в САЩ например:

Защо да страда, СССР щеше да си задоволява собствените нужди с производство на селскостопанска продукция, Сталин конфискува еднократно продукцията на селяните, половината добитък е унищожен от тях заради насилственото изземане, изгорени са големи количества зърно, избити и интернирани са много хора, от това по-голямо страдание можеше ли.

db706813afc4e722648847b69c10b1a5.jpg

http://ussrvopros.ru/ekosnomika-sssr/ekonomika-i-finansy/488-srednie-zarplaty-v-tsarskoj-rossii-sssr-i-rf-s-1853-po-2012-gody

http://opoccuu.com/wages.htm

А вижте какво прави сталинския модел на военен комунизъм със средната заплата в СССР, това са реалните заплати с реална покупателна способност, колко килограма картофи, най-елементарната стока с почти неизменна цена, е можел да си купи съветски гражданин със средната си заплата през различни години. Грабеж на трудещите се, това бих могъл да кажа.

Колкото до световната революция... Извършена от кой, от световната номенклатура, пълно извращение над марксизма.

В САЩ кризата е най-напред финансова, заради балон на фондовия пазар през 1929, след което удря и производството поради липса на кредити в началото на 30-те, точно тогава в СССР няма никаква криза, рублата е със златно покритие и стабилна, американската криза в селското стопанство е верижна реакция на кризата в промишлеността, безработицата и липса на купувачи за свръхпродукцията, в СССР дори има недостиг на селскостопанска продукция в сравнение с царска Русия, пазарът е бил отворен за повече продукция. Нефтените концесии, които НЕП вече е бил договорил са били важен източник на валута, но Сталин ги разваля, прогонва големите компании и на практика секва този потенциален източник на валута, ако се погледнат таблиците за външната търговия от 30-те, се вижда че износът пада рязко в сравнение с периода на НЕП, валута няма. Започват да разпродават ценности от манастирите и художествени произведения, за да се снабдят с така ценната им валута за машини, един от функционерите даже дълбокомислено казва: "Като победим в световната революция, ще си ги вземем обратно в Русия", да ама те и сега са по американските музеи, жалка история е този период.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Продажа_картин_из_коллекции_Эрмитажа

Вместо да се финансират отвън с износ, изграждат напълно затворена самозадоволяваща се на съвсем примитивно равнище икономика от типа на днешната севернокорейска, с екзистенц мимимум на съществуване на работници, селяни и интелигенция, купонна система, и специално снабдяване за болярската каста на номенклатурата. Пълен нонсенс откъдето и да се гледа.

Share this post


Link to post
Share on other sites

През 1925 г., спорейки за ценовата политика в икономиката с троцкисткия блок в болшевишката партия, вече след смъртта на Ленин, когато се формира "левия" възглед за скъсване с Новата икономическа политика, Николай Бухарин, опонира на един от привържениците на "форсиран преход" към социализъм, Преображенски, според мен с пророческа визия, описвайки катастрофата на този модел и причините за нея, както и алтернативата на друг по-ефективен път на икономически растеж:

Новое откровение о советской экономике или как можно погубить рабоче-крестьянский блок (К вопросу об экономическом обосновании троцкизма) (1925 г.)

Въпросът за ценовата политика е от голямо значение от друга обща гледна точка. А именно: всеки монопол крие в себе си определено консервативно начало. Съвсем правилно отбелязва другаря Преображенски, че е невъзможно да се пренебрегне основният факт, че социалистическата индустрия е изградена върху руините на монополистичния капитализъм.  Също толкова вярно, че тази монополна структура, под управлението на пролетариата, се развива още повече и че следователно икономическият юмрук е съсредоточен в ръцете на пролетариата.

Всичко това е вярно. Но ето какво забравя другарят Преображенски, това е пренебрегнал: монополистичният капитализъм имаше и има в себе си зародиш, който възпрепятства и тормози развитието на производителните сили. Водещият мотив на капитализма е печалбата. Развитието на производителните сили в капиталистическото общество преминава през механизма на конкуренцията. За всеки капиталист, въвел технически подобрения и т.н., е направена допълнителна печалба. Конкуриращите се капиталисти въвеждат още по-големи иновации, разгръщат по-масово производство и т.н. Средствата им за борба са ниски цени, което е пазарният израз на растежа на производителните сили. Между другото, това е една от основните исторически прогресивни страни на капитализма в сравнение с всички докапиталистически начини на производство. Когато капиталистическото развитие затвори своя предварително определен кръг на историята, то води до монополистични капиталистически форми. Ужасът на конкуренцията на този етап до голяма степен изчезва. Печалбата е обезпечена с монополната форма. Няма с кого да се конкурираме. Няма нужда да се придвижваме по-нататък с неистовия темп на предходния период. Защото вече ни гарантирана картелно договорена супер-печалба.

Вярно е, че международната конкуренция и тогава не стихва. Но действията й в конкретна страна са парализирани от високи мита и тарифи. Ето защо започват вътрешни елементи на т.нар. „загниване”.

Вижте сега нашата позиция. Ето какво пише как я вижда този другар Преображенски. Твърди, че трябва да следваме политика "съзнателно предназначена да експлоатира частната икономика във всичките й форми", казва ни той.

„Подобна политика е възможна, защото държавната икономика на пролетариата възниква исторически въз основа на монополистичния капитализъм. Последното, в резултат на премахването на свободната конкуренция, води до създаване на монополни цени на вътрешния пазар за продуктите на собствената ни индустрия, получава допълнителна печалба поради експлоатацията на дребномащабното производство и по този начин поставя основата за ценовата политика на периода на първоначалното социалистическо натрупване. Но концентрацията на цялата едра индустрия на страната в ръцете на един тръст, т.е. в ръцете на работническа държава, значително увеличава възможността за провеждане на ценова политика на основата на монопол, който ще бъде просто друга форма на данъчно облагане на частния сектор."

Добре. Какво се получава? Монополната тенденция се увеличава.Възможността да се печелят допълнителни доходи "лесно" е увеличена. Това са факти. Но дали от това не произтича повишената опасност от паразитно гниене и стагнация? И каква е гаранцията срещу тази стагнация?

Тук, над този проблем от изключителна важност, човек трябва да се замисли. И ако другарят Преображенски е мислил за този проблем, ще трябва да ревизира цялата си теория за първоначалното социалистическо натрупване.

Нямаме конкуренция. Гарантираните печалби /принадената стойност/ не са на разположение на физическите лица. Икономическите мениджъри са пролетарии, но те също са подложени на човешки слабости. Какво ще тласка нашето производство напред? Какво? Къде е стимулът, който ПРИНУЖДАВА движението напред,  гарантира това движение напред, замествайки частния икономически стимул на печалбата, подтикващ частния собственик на предприятието? Къде е особената механика в икономиката на нашата преходна епоха?

Ние твърдим, че гаранцията се крие в натиска на широките маси, преди всичко на работниците, а след това и на селските маси. Въпреки факта, че все още имаме капиталистическата форма на "печалба", че имаме всички изчисления в нейните форми, все пак в ръцете си имаме различни лостове на прогрес. Ние сами, т.е. водещите кръгове в страната, изразяваме и отразяваме (чрез „регулиране”, „контролиране”, „коригиране” и т.н.) това нарастване на масовите нужди. С други думи, въпреки съществуването на пазара и капиталистическите форми на нашата държавна икономика, ние вече започваме да се движим от икономика, която се ръководи от печалбата, към икономика, която се ръководи от покриване на нуждите на масите (това е един от признаците на социалистическата икономика).

Това не означава, че при нас натрупването трябва да върви по-бавно. Точно обратното (и това трябва да се подчертае силно!): именно защото трябва да си поставим задачата да покриваме потребностите, точно защото натискът на тези потребности ще расте, затова ръководството на нашата индустрия и държавата като цяло ще бъдат принудени да подобрят с всички средства производство, да го разширяват, да го направят по-евтино за потребителите. Това е гаранция за нашия растеж.Разглеждайки целия процес обективно и исторически, човек не може да не признае, че именно тук е основният лост на нашия икономически растеж.

Връщайки се към ценовата политика и стигаме до следната формулировка на въпроса:

1. Имаме политика на повишаване на цените, използвайки монополната си позиция. От тази гледна точка е ясно, че това е максималният израз на паразитното загниване на монополната икономика.

2. Ние се ориентираме върху фиксирани цени. Това ще бъде “нормално” загниване,  изключително бавно натрупване в страната, икономическа стагнация.

3. Ние се фокусираме върху по-ниски цени. Това ще бъде израз на растежа на производителните сили, разширяването на производството и т.н. Това ще бъде израз на движение напред, тоест в нашите условия, движение към социализъм, а освен това движение с възможно най-бързо натрупване.

Тук е необходимо да се избегне пораждането на погрешни възражения.

Първо, трябва да се има предвид, че както правилно отбеляза другарят Преображенски и с по-ниски цени за продуктите на нашата държавна индустрия можем да получим допълнителна „печалба” за сметка на дребнобуржоазната икономика; целият въпрос е точно дали ние, като имаме в джоба си гарантирана монополна печалба, трябва да се успокоим или да продължим напред; и е невъзможно да се върви напред с бързи темпове, без да се намаляват цените, без да се развиват производителните сили и т.н.

Второ, би било абсурдно от наша страна да откажем да използваме нашата монополна позиция; но ние трябва да въведем такава рамка, че да не намалим, а по този път да увеличим капацитета на вътрешния пазар; тогава трябва да използваме всяко увеличение по такъв начин, че това да доведе до разширяване на производствената област, по-евтино производство, по-ниски разходи и следователно по-ниски цени във всеки следващ производствен цикъл.

Другарят Преображенски развива друга теза:

Трябва да предоставим възможността „върху основата на монополи, твърди той, такава ценова политика, която ще бъде просто друга форма на данъчно облагане (при това той предлага замяна на явните данъци с техния скрит вид. N.V.). Проблемът при това се състои преди всичко в слабата покупателна способност, и т.н.

По наше мнение трябва да се върви по съвсем друг път, а именно: трябва да се съсредоточим върху най-ниските възможни цени, задоволявайки масите и т.н. Но високата цена на нашата продукция, високата й себестойност е пречка за това да се намалят тези разходи.

Не е трудно да се види цялата фундаментална разлика между позицията на другаря Преображенски и нашите. Също така не е трудно да се види, че политиката на другаря Преображенски в разширената си форма води до позицията на монополистичен паразитизъм.

Ако отново си припомним всичко казано по-горе за „експлоатацията“, „колониите“, „поглъщането“ и т.н., тогава отново не е трудно да се каже, че всички тези теоретични принципи са свързани в тезата на Преображенски с едно да го наречем "монополно самодоволство", което заплашва да се превърне в в "монополистичния паразитизъм": аналогията с "гниещия капитализъм", би била пълна, но тази аналогия едва ли би била добра перспектива за социалистически растеж!

Бухарин Н. И. Избранные произведения. М., 1988.
 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...