Отиди на
Форум "Наука"

Каква е заслугата на сърбите за превземането на Одрин


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 час, bulgaroid said:

Щеше, ама друг път. Сърбите на 18 така или иначе са щели да ни нападнат, ние просто ги изпреварваме с два дни. Войната е неизбежна, Сърбия и Гърция имат съюзен договор срещу нас, към които се присламчва и Румъния, а тя подкокоросвана от руснаците и имаща техните гаранции няма да пропусне да ни удари, същото важи и за Турция. Русия е организатор и вдъхновител на антибългарската коалиция, от там помощ също няма да дойде.Като как точно щяхме да победим цялата тая пасмина? При всяко положение комшиите ни играят срещу нас.Ако не воюваме и по-някакъв начин се отървем от нападение което е нереално, пък идва ПСВ, в която англичаните са ни отървали от окупация на Бургас, но дори да не воюваме и да сме неутрални или да воюваме на страната на Антантата,това решава войната още през 1916-17г. Русия избягва революцията и взима проливите, тогава пък за нас няма спасение,гарантирано ще ни поделят със Сърбия, даже нямаше да съществуваме.  

Да ама тогава, те щяхя да бъдат агресорите, нападателите. А ние страдащите.....СМСМ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, bulgaroid said:

Щеше, ама друг път. Сърбите на 18 така или иначе са щели да ни нападнат, ние просто ги изпреварваме с два дни. Войната е неизбежна, Сърбия и Гърция имат съюзен договор срещу нас, към които се присламчва и Румъния, а тя подкокоросвана от руснаците и имаща техните гаранции няма да пропусне да ни удари, същото важи и за Турция. Русия е организатор и вдъхновител на антибългарската коалиция, от там помощ също няма да дойде.Като как точно щяхме да победим цялата тая пасмина? При всяко положение комшиите ни играят срещу нас.Ако не воюваме и по-някакъв начин се отървем от нападение което е нереално, пък идва ПСВ, в която англичаните са ни отървали от окупация на Бургас, но дори да не воюваме и да сме неутрални или да воюваме на страната на Антантата,това решава войната още през 1916-17г. Русия избягва революцията и взима проливите, тогава пък за нас няма спасение,гарантирано ще ни поделят със Сърбия, даже нямаше да съществуваме.  

При варианта капитулация на Сърбия, заличаване на гръцката армия в Кресненското дефиле и пасивна Румъния, Турция не би посмяла да предприема някакви реваншистки бойни действия. 

Румъния прави грешен избор и затова в момента и те си имат своя 'македония'. По-разумния вариант за тях и за нас би бил, да осигурят тила, вместо да нападат и така да си осигурят силен съюзник. 

През 13-та година се дава стимул на Сърбия, достатъчен да запали фитила на голямата война. При хипотетична победа на БГ, апетита на Сърбия за разширение към Босна би се изпарил, или поне позабравил с някоя друго десетилетие. А това време би било достатъчно в новозаетите територии българския фактор да се консолидира. Трябвали са мирни години. 

Това, за Русия и проливите ми звучи нереално. Русия по това време е неофициално, колония на западните държави за ресурси. Голяма държава е, но не точно развита. Дори и при невероятно щастливо стечение на  обстоятелствата да се доберат до проливите, не биха могли да ги задържат. Разбира се това е мое мнение и не е достатъчно пояснителнително, но сме ги писали тези неща в иконом. раздел и не смятам да ги повтарям. :) Техните апетити за проливите и стабилна и силна БГ са самоизключващи се, по обясними причини. Затова играят мръсно в гръб, чрез румънците и дават явна подкрепа за сърбите. 

С други думи, през 1914 нямаше да е нужно да започне голям конфликт. Сърбия и Гърция щяха да са достатъчно не мощни, за да ламтят за чужда земя. БГ е доказала, че чужди земи не желае, но си иска своето, т. е. повече нямаше да се разширява. Щеше да се даде време на балканите да поживеят в мир. През 1913-та БГ е имала самочувствие и то е било подплътено. Някои други народи би трябвало да се срамуват от своите действия и чест им прави донякъде на румънците, че си го знаят това. 

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, resavsky said:

Ами да ни бяха нападнали сърбите..Не са толкова страшни.

Проблема не са сърбите, проблема е коалицията организирана срещу нас. И най-главното,главния организатор е Русия, а ние нямаме никакви съюзници. Нашите са повярвали на обещанията преди войната и после остават излъгани, както са ни приятели руснаците когато ние изпълняваме отредената ни роля изведнъж се превръщаме във враг. 

 

Преди 14 часа, Skubi said:

Да ама тогава, те щяхя да бъдат агресорите, нападателите. А ние страдащите.....СМСМ

И? Какво от това, дали щеше да ни е по-леко от това? 

 

Преди 10 часа, БатеВаньо said:

При варианта капитулация на Сърбия, заличаване на гръцката армия в Кресненското дефиле и пасивна Румъния, Турция не би посмяла да предприема някакви реваншистки бойни действия. 

Няма такъв вариант,турците не са малоумни,те знаят,че срещу тях почти няма армия,спирало ги е единствено подписания договор. Когато Русия им дава картбланш да ни нападнат без последствия веднага го правят.Характерно и показателно в случая с Одрин са канските мъки на Антантата през 1914-15г. когато ясно виждат,че ако не привлекат България Сърбия е обречена, без нас няма да могат да вземат проливите по никакъв начин, и как се карат помежду си, и се чудят какво да ни предложат,да ни накарат да воюваме за тях,и в същото време как да не ни дадат това което искаме, предлагат ни границите преди Междусъюзническата война ама с уговорката "ще се разберем след войната" което е същото като обещанията преди Балканската  демек няма да получим нищо или почти нищо. Русия не иска да ни даде Македония и Одрин по никакъв начин, Англия пази Гърция като противовес на Сърбия, Сърбия излиза като говорител на цялата тая пасмина и казва "нищо не даваме,абсолютно нищо". И никои не спори с тях, демек всички са съгласни. Отделно Русия иска окупацията на Бургас. 

Преди 11 часа, БатеВаньо said:

Румъния прави грешен избор и затова в момента и те си имат своя 'македония'. По-разумния вариант за тях и за нас би бил, да осигурят тила, вместо да нападат и така да си осигурят силен съюзник. 

Напротив Румъния прави правилния избор, и получава всичко което иска и продължава да получава и в резултат сега имаме огромна Румъния без да спечели нито една война и даже сражение, това ако не е късмет!

 

Преди 11 часа, БатеВаньо said:

През 13-та година се дава стимул на Сърбия, достатъчен да запали фитила на голямата война. При хипотетична победа на БГ, апетита на Сърбия за разширение към Босна би се изпарил, или поне позабравил с някоя друго десетилетие. А това време би било достатъчно в новозаетите територии българския фактор да се консолидира. Трябвали са мирни години. 

Това е така. Но ние не можем да спечелим по-никакъв начин,а  в същото време нямаме избор,не може да не се бием за териториите и населението на тях, 5 века са чакали и не могат да отстъпят просто не могат и аз ги разбирам. 

 

Преди 11 часа, БатеВаньо said:

Това, за Русия и проливите ми звучи нереално. Русия по това време е неофициално, колония на западните държави за ресурси. Голяма държава е, но не точно развита. Дори и при невероятно щастливо стечение на  обстоятелствата да се доберат до проливите, не биха могли да ги задържат. Разбира се това е мое мнение и не е достатъчно пояснителнително, но сме ги писали тези неща в иконом. раздел и не смятам да ги повтарям. :) Техните апетити за проливите и стабилна и силна БГ са самоизключващи се, по обясними причини. Затова играят мръсно в гръб, чрез румънците и дават явна подкрепа за сърбите. 

Нещо си се объркал, със сегашната Русия. Тогава това е една от великите сили и разговаря със всяка една от тях на равно. Дори Италия не е от ранга на Русия, равни са и само Франция,Англия,Германия и донякъде Австрия. Колко е развита няма кои знае какво значение,след като може да си позволи да воюва със всяка една друга велика сила. https://bg.wikipedia.org/wiki/Велика_сила

Проливите са цел номер едно на политиката на Русия, и си остават такава цел до ден днешен. Просто няма друг изход към топлите морета за тях.Затова се бият предимно с турците А ние им стоим на пътя. Затова няма такова животно като Освободителна война, ами си завладяват Задунайска губерния, и чак после когато естествено нарушават договорите с Германия и Австрия получават по зъбите и се появява България и войната се оказва освободителна.Съвсем случайно между другото.

Преди 11 часа, БатеВаньо said:

С други думи, през 1914 нямаше да е нужно да започне голям конфликт. Сърбия и Гърция щяха да са достатъчно не мощни, за да ламтят за чужда земя. БГ е доказала, че чужди земи не желае, но си иска своето, т. е. повече нямаше да се разширява. Щеше да се даде време на балканите да поживеят в мир. През 1913-та БГ е имала самочувствие и то е било подплътено. Някои други народи би трябвало да се срамуват от своите действия и чест им прави донякъде на румънците, че си го знаят това. 

Ако имаше начин да стане да, ама Германия и Австрия нямат договорни задължения към нас. Ние сме се предоверили  и сме заложили само на един кон, и получаваме последствията, повярвали сме на обещания и не сме помислили какво ще стане ако ни излъжат съюзниците, а те това правят. Ако не залагахме само на Русия ами и на Австрия можеше да имаме някои зад гърба си, който да спре румънците и турците и ние да размажем сърбите и гърците, но австрийците ни нямат доверие тогава ние сме изцяло с Русия и си получаваме последствията за това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, Skubi said:

Морално да. СМСМ

Зависи как ще го изкараш, тука на нас ни налагат чувство за вина, демек ние сме виновни, а истината е малко по-друга. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, bulgaroid said:

Зависи как ще го изкараш, тука на нас ни налагат чувство за вина, демек ние сме виновни, а истината е малко по-друга. 

Броди Аладин по улиците на Вашингтон с чудесната си лампа и го спира едно ченге.

-Вие какво бродите тук мистър? Какво търсите?

-Истината, господине! Истината, казват е тук в страната на демокрацията....

-Тук? Водещите в убийства, дрог, мафия, расизъм, войни безкрай....Тук няма. В Европа, на старият континет. Там е истината...

Броди Аладин по улиците на Париж, с лампата си....

-Вие какво бродите тук мосию? Какво търсите?

-Истината, господине! Истината, казват е тук в люлката  на демокрацията....Егалите, Либерте, Фратерните....

-Тук? Водещите в проституция, дрог, корупция, расизъм, войни....Тук няма. На исток, там. Там търсете.

Броди Аладин по улиците на Москва....Пита го един милиционер.

-Вие какво бродите тук товарищ? Какво търсите?

-Лампата! Лампата си търся господин полицай. Няма ми лампата.....

Така, че истината е винаги малко друга......

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами истината ни я писаха комунистите,а те против Русия ни хък,ни мък, и няма значение,че Русия и СССР наужким са различни неща,всъщност е едно и също нещо, с малко театро и нови артисти. Главното е да разберем,че Русия ни обича,ама много ни обича и ни освобождава с повод и без, важното е освобождения да има и повечко. И история ни написа,е вярно българите там са на втори план, напред е винаги водещата роля на славяните,(разбирай руснаците) те са направили всичко, и измислили всичко, а българите са дошли и са изчезнали в общи линии. Та така и след освобождението, предателството и лъжите са замазани и цялата вина отива при Фердинанд и лошите капиталисти и фашисти. А народа той обича Русия и е готов на всичко за нея. Всичко неудобно е скрито а измислената история се мъдри в учебниците до ден днешен. И понеже не си знаем историята, си мислим,че нашите управници тогава са били идиоти да участват в ПСВ на очевидно губещата страна,ами те са нямали избор. И са успели, България я има, защото ако участваха на другата страна сега нямаше да я има,значи все пак сме победили.

Редактирано от bulgaroid
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
On 12.09.2019 г. at 9:08, resavsky said:

Още през месец май 1913 г.на два пъти на българския посланик в Букурещ е заявено че Румъния няма да напусне разсипването на Сърбия .Защото това щяло да доведе до промяна на силите на Балканския полуостров. Но никой не го чува в София.

Е и аз нали точно това казвах. Проблемът с Румъния е бил ясен и решение за него не е имало.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
On 12.09.2019 г. at 17:24, bulgaroid said:

 

Не не са решими, забрави ли за Костур,Лерин, Воден, Бер, Кайляри, Виделуща, Корча, Негуш, Съботско, Енидже Вардар, и още доста други? 

 Пропускаш Меленико, Стенимахос, Филипопол, Анхиало, Месемврия, Василико, Агатопол, Созопол, Адрианопол, Ятаджик.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Подписал конвенцията по изненада, чрез един вид насилие върху него, Фердинанд още със завръщането си в Бьлгария намислил как да я обезсили. Докато Паприков бе военен министър той я изпълнявал. Неговият наследник генерал Савов систематически я пренебрегвал. След него генерал Николаев заявявал чисто и просто, че не я познава. Така руско-българската конвенция престана фактически да съществува. Когато десет години по-късно България почувствува, че ще имa нужда от нея, русите отговориха, че я смятат за мъртва. Д-р Данев разправя как получил такъв отговор в 1912 година. През април той, като председател на Народното събрание отишъл начело на една българска делегация да поздрави руския император в Ливадия. Истинската цел на неговото пътуване била да му съобщи текста на Българо-сръбския договор, сключен на 29 февруари, като му поднесе и самия оригинал. През това време в Ливадия се намирал и министърът на външните работи Сазонов. Д-р Данев имал дълги разговори с него. Сазонов настоявал пред Данева българското правителство да не се хвърля в една война с Турция, защото България щяла да бъде бита и тогава Русия не ще може да й окаже освен дипломатическа помощ. „В такъв случай, казал Данев, не ни остава освен да ви замолим, за успеха на нашето дело, да възпрете Румъния да не се намиса, понеже предполагаме, че тя ще бъде на страната на Турция.“ По-нататък Данев разправя: „След като помисли малко Сазонов заяви, че, за съжаление, такъв ангажимент не можел да поеме. Наистина той можел да се опита да въздействува в тоя смисъл на Румъния обаче, ако последната откажела да се подчини, Русия не могла да я застави със сила да пази неутралитет, защото това би било началото на общата конфлаграция. – „Но тогава, подех аз, где остава нашата конвенция от 1902 година, според която casus foederis настъпва, щом ние бъдем нападнати от Румъния?“ – „Прав сте, изтъкна Сазонов, относително смисъла на конвенцията, но тая конвенция не е в сила, защото след Вашето оттегляне от власт в 1903 година българското правителство нарочно пропусна да я приложи. Наистина по едно време бяхте изпратили генерал Радко Димитриев да преговаря с нашите военни за въоръжението и обмундированието на българската армия, но сключените по тоя повод съглашения, останаха на книга и след това, въпреки подканването на нашия военен агент в София, българското правителство си правеше оглушки и никога не пожела да влезе в разбирателство по общите военни въпроси с нашия генерален щаб.“ Така България отвори война на Турция с гърба си незащитен откъм Румъния. При избухването на българо-румънския конфликт пак ще се позовава в Петербург на военната конвенция. Но отговорът на Сазонова оставаше неизменно същия.
 

ИЗ ПРИЛОЖЕНИЯТА:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 1 час, Thorn said:

Е и аз нали точно това казвах. Проблемът с Румъния е бил ясен и решение за него не е имало.

Не съм убеден че не е имал решение.Румънците на няколко пъти искат преговори и чакат конкретни предложения от България. Такива не постъпват.Защото 16 юни е предвиден само като военна демонстрация преди арбитража  а не като война. А и на никой не му се е отстъпвал повече след Силистра .Ако се е било взело категорично решение за война срещу съюзниците  обаче е можело да се стигне до споразумение с Букурещ. За което щяха да помогнат и от Виена.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История
Преди 58 минути, Thorn said:

Подписал конвенцията по изненада, чрез един вид насилие върху него, Фердинанд още със завръщането си в Бьлгария намислил как да я обезсили. Докато Паприков бе военен министър той я изпълнявал. Неговият наследник генерал Савов систематически я пренебрегвал. След него генерал Николаев заявявал чисто и просто, че не я познава. Така руско-българската конвенция престана фактически да съществува. Когато десет години по-късно България почувствува, че ще имa нужда от нея, русите отговориха, че я смятат за мъртва. Д-р Данев разправя как получил такъв отговор в 1912 година. През април той, като председател на Народното събрание отишъл начело на една българска делегация да поздрави руския император в Ливадия. Истинската цел на неговото пътуване била да му съобщи текста на Българо-сръбския договор, сключен на 29 февруари, като му поднесе и самия оригинал. През това време в Ливадия се намирал и министърът на външните работи Сазонов. Д-р Данев имал дълги разговори с него. Сазонов настоявал пред Данева българското правителство да не се хвърля в една война с Турция, защото България щяла да бъде бита и тогава Русия не ще може да й окаже освен дипломатическа помощ. „В такъв случай, казал Данев, не ни остава освен да ви замолим, за успеха на нашето дело, да възпрете Румъния да не се намиса, понеже предполагаме, че тя ще бъде на страната на Турция.“ По-нататък Данев разправя: „След като помисли малко Сазонов заяви, че, за съжаление, такъв ангажимент не можел да поеме. Наистина той можел да се опита да въздействува в тоя смисъл на Румъния обаче, ако последната откажела да се подчини, Русия не могла да я застави със сила да пази неутралитет, защото това би било началото на общата конфлаграция. – „Но тогава, подех аз, где остава нашата конвенция от 1902 година, според която casus foederis настъпва, щом ние бъдем нападнати от Румъния?“ – „Прав сте, изтъкна Сазонов, относително смисъла на конвенцията, но тая конвенция не е в сила, защото след Вашето оттегляне от власт в 1903 година българското правителство нарочно пропусна да я приложи. Наистина по едно време бяхте изпратили генерал Радко Димитриев да преговаря с нашите военни за въоръжението и обмундированието на българската армия, но сключените по тоя повод съглашения, останаха на книга и след това, въпреки подканването на нашия военен агент в София, българското правителство си правеше оглушки и никога не пожела да влезе в разбирателство по общите военни въпроси с нашия генерален щаб.“ Така България отвори война на Турция с гърба си незащитен откъм Румъния. При избухването на българо-румънския конфликт пак ще се позовава в Петербург на военната конвенция. Но отговорът на Сазонова оставаше неизменно същия.
 

ИЗ ПРИЛОЖЕНИЯТА:

Фердинанд започна войната с Турция без осигурен тил от Румъния.Тогава това не се оказва фатално.Но номерът не може да минава до безкрайност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хайде и прословутата конвенция

Тайна военна конвенция между Русия и България.

Петербург, 31 май 1902 г.

1. Настоящето съглашение не преследва агресивни цели, а има пред вид само да се противодейства на военната конвенция между Австро-Унгария и Румъния.
2. По силата на изложеното в чл. 1, настоящето съглашение има пред вид действията само против Австрия и Румъния и не може да бъде насочено против Турция, нито против друга някоя балканска държава.
3. Русия с всичките си сили ще съдействува за запазване на целостта и неприкосновеността на територията на България.
4. В случай, че България или Русия, или двете тия държави заедно, бъдат нападнати от страна на Австро-Унгария или Румъния, от двете тия държави, или пък от Тройния съюз, то договарящите държави са задължени да употребят всичките си сили и средства за борба с нападателите, без да се спират пред никакви жертви за постигане на пълен успех.
5. Ако България бъде заплашена само от Румъния, то срещу нея ще бъдат насочени българските въоръжени сили. Ако ли Австро-Унгария обещае на Румъния морално съдействие или пък въоръжена помощ, то Русия се задължава да даде на България дипломатическа поддръжка, ако ли пък Австрия мине към активни действия в помощ на Румъния, то и Русия ще излезе на помощ на България с достатъчни за смазването на Австрия сили. Също така, ако Австро-Унгария и Румъния или Тройния съюз, без да започнат война против България, нападнат Русия, то и България е длъжна да мобилизира силите си, като ги съсредоточи съгласно изработения план, и щом Русия поиска да започне настъпателните си действия против австро-румънските войски.
6. В случай на война на Русия и България с Румъния и Австро-Унгария или с Тройния съюз, България ще запази най-строг неутралитет спрямо Турция и крайна предпазливост в сношенията си с нея, за да не би поради един конфликт с тая държава да се предизвикат усложнения в общото положение.
Пред вид на изложеното, като остави на Балканите за наблюдение на границата и за запазване реда и спокойствието в страната само една малка част от своите сили, тя ще съсредоточи армията си на Дунава за действие против Румъния, съгласно плана, който ще се изработи.
7. Плановете за мобилизация и съсредоточаването на българската армия и частите й, както и плановете за отбрана и настъпление за изпълнение на поставените от Руския Главен щаб задачи и цели, трябва своевременно да се изработят под ръководството на Руския Главен щаб съвместно с Българското Военно министерство и се утвърдят от Негово Величество Всерусийския Император. Според нуждата, те ще се преглеждат, поправят и допълват.
8. Главното командуване на въоръжените сили на Русия и България във време на войната и ръководството на операциите, било че действуват руската или българската армии заедно или по отделно, т. е. на отделни театри на войната, във всеки случай принадлежи на Руския Главнокомандующ. Негово Царско Височество Българския Княз ще запази правата и званието си Главнокомандующ на своята армия и ще я командва лично. Ако ли Негово Величество назначи за това друго лице, то последното, както и Началника на Щаба на армията, трябва предварително да бъдат избрани със съгласието на Руското Военно министерство и с одобрението на Негово Величество Всерусийския Император.
За улеснение на сношенията с Руската Главна квартира, при Главната квартира на Главкомандующия българската армия ще се намира един генерал от руската армия с един щаб-офицер. При началника на всеки корпус или отделна част от българската армия ще се намира един руски щаб-офицер. Всяко от тия лица при решаването на въпросите от оперативен характер ще има право на съвещателен глас.
При Главната квартира на Руския Главнокомандующ ще се намира един български генерал или щаб-офицер по назначение от Негово Царско Височество Българския Княз.
9. Военните и транспортни кораби на руския флот в течение на военните действия ще имат право да се ползуват от всичките български пристанища, да се снабдяват в тях с всичките видове доволствия и да вземат мерки за заглаждането и отбраната им. Българският военен и транспортен флот се поставя в пълно разпореждане на Началника на руския флот за решаване, заедно с него или отделно на всички задачи, които той признае за нужни.
10. Настоящето съглашение влиза в сила незабавно след подписването му и съставлява държавна тайна от особена важност.
Военен министър, Генерал - адютант Куропаткин.
Военен министър, Генерал - майор Паприков.
Houver Institution, Stanford University - F 63-6, 7 л. Оригинал на руски език. Ръкопис. Сега в ЦДА, ф. 3 к, оп. 18.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тя е изгубила сила според някой ама не е денонсирана. Нали? 

Руският император Николай ІІ
Руския император (Николай ІІ), който, както се види, не държи смет­ка за чувствата на самите нас русофилите, дойде на покло­нение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България, да й благодари, че извърши с достойнство ми­сията, с която бе натоварена от Него за да извърши пре­поръчания погром. Дойде със Сазонов, шефът на неговото правителство, за да се не изпретълкува визитата и да се не каже, че е една проста етикета, повръщане на визита, а да разберат всички, че посещението е с политическа цел: да благодари за по­грома нанесен на България и да санкционира Букурещкия договор (28 юли 1913 г.), за ненарушението на който Сазонов, шефът на руската дипломация, се произнесе категорично с внушение да разбере България, че е невъзможно нарушението на тоя договор и за това да не мисли за реванш и да се не надее, че ще може един ден да си земе назад нещо от ограбеното, което ограбване е предначертано от преди 25 години.
Когато ние, русофилите, си деряхме гърлата да викаме: не е Той, а е 16 юни (1913 г. – началото на Междусъюзническата война. - Б.м.)", императорът в Кюстенджа, пред очите на целия свят, във време на тостовете отговори, като извика гръмогласно и рече. „Аз съм, аз произведох по­грома на България! О, вие слепи русофили, не ми отнимайте славата с вашето сляпо твърдене, че не съм аз и че е бил 16-й! За да се отворят очите като на вас слепци и да не ми отнимате заслугата, следователно и славата за на­несения от мене, чрез моето правителство, погром на България, аз станах шеф на полка, който пръв влезе в Силистра! Аз съм шеф на крадливия полк, който със своето първо влизане в Силистра огласи, даде сигнал за погрома на България. Аз станах шеф на тоя полк за да докажа на сле­пите българи, че аз съм шефът на погрома, шеф за изплячкосването на България. Разберете бе българи, аз произведох погрома, според както бях казал: „България ще бъде наказана, но не съвсем унищожена! Никой няма право да ми отнема наградата и похва­лата които заслужавам за тоя погром, който допринесе много на мира, омиротворението на Балканите: нали съм „миротворец"! Мой е тоя погром. Аз го извърших. Вързах кучето и умиротворих Балканите. Спасих общия мир, мирът на Европа".
Императорът със своето посещение в Кюстенджа и с тостовете, разменени между него и краля Карола, показа кому се дължи честта и славата за умиротворението на Балканите, следователно и на Европа, чрез нанесения по­гром на България. ... Без оръдията, виновникът, „дееца" на погрома не можеше да направи нищо, не можеше да изпълни своя план. Да видим как тия оръдия, тия наши държавници и умни мъже съдействуваха за изпълнението на планът, кроен от преди 25 години за достигането на тоя погром. „Истината всеки я знае", каза Негово Блаженство (Българският Екзарх Йосиф І – Бел. моя), „тя е ясна като бял ден", че оръдията, които предизвикаха тая катастрофа, са наши държавници и умни мъже". ... Осветлението е, че виновници за катастрофата са: и народът, и главата му – царят и неговите държавници. Тоест: всички. Това е вярно. Това е самата истина. Какъвто е народът, такъв му е и главата – царят, таквиз му са и сановниците, държавните мъже. Излагаме и обвинението и оправданието. Нашият, българският народ, в своето болшинство, в своите девет десети части е бил крайно, сляпо русофилски. Никой не е бил в състояние, нищо не е могло да подействува, за да се отклони от своето чувство на крайна преданност, неразривна привързаност към матушката. Той е бил готов да пожертвува даже и интересите на своето отечество, ако това би изисквали руските интереси. Доверие­то, което имаше българския народ към матушката, нямаше предел, нямаше никакво ограничение, беше пълно: любов и доверие към Русия повече даже отколкото към Бога. Такава безпределна беше любовта и доверието на бъл­гарите към Русия в лицето на нейния император и на нейното правителство.» Няма да Ви цитирам повече от думите на великия българин - Дядо Методий Кусевич, изпълнени с мъка, с горест. Тях може да прочетете в книгата, която издадохме от поредицата на «Сите българи заедно» «Митрополит Методий Кусев. Виновниците за погрома на България през 1913 година».
Тук е особено важно да си припомним не само заповедта от 16 юни 1913 г., когато нашата армия напада неверните си съюзници Сърбия и Гърция, но и на последвалите след него два дни, когато не е ясно кой управлява България и защо руският посланик в София получава най-високото сръбско отличие след българската катастрофа, а руският император Николай ІІ, внукът на Цар Освободителя ще връчи в Кюстенджа своя почетен знак на румънския полк, който пръв е пресякъл българската граница и ударил България в гръб по време на „кокошкарския й поход” в Северна България, а румънския престолонаследник ще бъде отличен с императорски отличия и почести. Дипломатическите документи, открехват завесата, за да се види по-ясно и подстрекателските роли на Русия и Сърбия за нарушаването на Лондонския договор от Турция, когато нейните войски пресякоха линията Мидия – Енос и навлязоха в старата българска територия, след като беше осигурена и румънската подкрепа за тази акция. Интересно защо управляващите русофили с научни и академични титли (Ив. Ев. Гешов е академик и председател на Българската академия на науките, а д-р Стоян Данев е професор) стоят начело на България и насочват държавното кормило в грешната посока и разчитат на руския императорски арбитраж, след като познават руските заплахи към България още от 1890 г. от управлението на Стефан Стамболов. В книгата си „Из прошлаго русской дипломатии” известният руски дипломат и историк Сергей Спиридонович Татищев на страница 503 дословно пише, че „след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.” По-нататък Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия.” Тук искам да вметна, че само 4 години по-късно именно Татищев ще договори с княз Фердинанд свалянето на Стамболов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, resavsky said:

Не съм убеден че не е имал решение.Румънците на няколко пъти искат преговори и чакат конкретни предложения от България. Такива не постъпват.Защото 16 юни е предвиден само като военна демонстрация преди арбитража  а не като война. А и на никой не му се е отстъпвал повече след Силистра .Ако се е било взело категорично решение за война срещу съюзниците  обаче е можело да се стигне до споразумение с Букурещ. За което щяха да помогнат и от Виена.

Както знаем, определената дата за нападение на България е 18,или ние сме изпреварили нападението с два дни. Не мисля,споразумението на Русия и Румъния може да бъде променено,ако напердашим сърбите и гърците мислиш,румънците няма да се намесят ли? Или турците? Русия е решила да удари България по простата причина,че искаме повече отколкото тя е склонна да даде, основната цел на войната е отслабване на Турция, и засилване на Сърбия,за да може последната да се бие с Австрия. Русия много отдавна е решила да се даде Македония на Сърбите,още 1902г. Силна България не им е изгодна за да не заплашва проливите,а и как ще вземат Варна и Бургас ако сме силни? Ако Сърбия не беше взела огромни територии през Балканската война колко щеше да издържи срещу Австрия, седмица или две?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, resavsky said:

Не съм сигурен за датата 18 юни.Даже въобще.

Така си мисля, опитвам са да открия документа някъде го гледах даже го бях свалил,ама като не помня къде беше!!

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

И понеже тука според някой конвенцията от 1902г. не е била в сила се оказва,че имало и договор от или така наречено съглашение от 1909г. Подписано е от Фердинанд при посещение в Русия. 

Декември 1909 г.

 

Руското императорско и Българското царско правителства счетоха за добре в името на взаимните интереси  да сключат следния таен договор:

Статия първа

В случай на въоръжен сблъсък на Русия едновременно с Германия, Австро-Унгария и Румъния или с Австро-Унгария и Румъния, а също и в случай на въоръжен сблъсък на Русия с Турция, по чиято и да било инициатива да са тези стъклновения, България се задължава по искане на Руското правителство незабавно да мобилизира всички свои въоръжени сили, да започне военни действия съгласно предварително изготвените планове и да не ги прекратява преди пълното постигане на целите, предвидени в горепосочените планове и във всеки случай не преди получаване за това съгласие от Руското правителство.

Статия втора

Ако Австро-Унгария в съюз с друга държава, непредизвикана към това от България, я нападне, Русия се задължава да окаже на България реално военно съдействие.

Статия трета

Ако Турция, непредизвикана от България, открие военни действия против България, Русия се задължава да мобилизира необходимото количество войски от Кавказкия, а ако възникне необходимост, и от Одеския военни окръзи с цел по всякакъв начин да облекчи положението на българската армия на Европейския военен театър.

Оставяйки си свобода за по-нататъшни действия в зависимост от създаващата се обстановка, Русия във всеки случай поема задължението да окаже на България реално военно съдействие, ако във войната на България с Турция вземе участие против България и друга държава, непредизвикана от България.

Статия четвърта

В случай на благоприятен изход от въоръжения сблъсък с Австро-Унгария и Румъния, Русия се задължава да окаже пълно съдействие за увеличаване на българската територия с областта с българско население, лежаща между Черно море и десния бряг на Долния Дунав; същевременно Русия ще окаже реално дипломатическо съдействие за възможна корекция на останалите граници на Българското царство в желаната от него насока.

Освен това България ще получи право на част от контрибуциите в съответствие с участвалите във военните действия въоръжени сили и направените разходи.

Статия пета

Имайки предвид, че постигането на високите идеали на славянските народи на Балканския полуостров, толкова близки на сърцето на Русия, е възможно само след успешен изход от борбата на Русия с Германия и Австро-Унгария, България приема тържествено задължение в този случай, а също и в случай на присъединяване към горепоменатите държави на Румъния и Турция, да положи всички възможни усилия за отстраняване на всеки повод за по-нататъшно разширяване обхвата на сблъсъка. Що се отнася до държавите, които може да се окажат в съюзни или дружески отношения с Русия, Българското правителство ще заеме по отношение на тях съответната дружеска позиция.

Статия шеста

В случай на благоприятен изход от въоръжения сблъсък с Турция, Русия се задължава да окаже пълно съдействие за увеличаване територията на Българското царство с местата с предимно българско население, например в уговорените граници на прелиминарния договор между Русия и Турция, сключен в Сан Стефано на 19 февруари 1878 година.

Статия седма

Ако резултатите от войната в случаите, предвидени в статии 1, 2 и 3 от настоящия договор, не отговарят напълно на поставените задачи, Русия поема задължението да положи всички усилия за запазване на сегашните граници на България и за ограничаване на възможните наложени й контрибуции.

Статия осма

Незабавно след подписването на настоящия договор Руският военен министър и Българският военен министър или лица, специално избрани за това, ще бъдат упълномощени от съответните правителства да определят общността на целите на въоръжените сили на двете държави на театрите на военните действия, гранични с България, предвид постигането на пълен и бърз успех; с течение на времето тези цели могат да бъдат подложени на необходими промени, но не без взаимно съгласие.

Подробните планове за войната ще бъдат разработени от Българското военно министерство самостоятелно в границите на общата определена задача, но със задължително съблюдаване на главното изискване – насочването на основната маса на българските въоръжени сили против общия враг. В интерес на делото Българското правителство ще държи Руския военен агент в България в течение на всички подготвителни работи и на всички нововъведени частични промени.

Статия девета

Със започването на военните операции българската армия ще действа напълно самостоятелно, ръководейки се от предварително уговорените цели, отстъпление от които може да бъде направено не без съгласието на Руския главнокомандващ или под влияние на непреодолима сила.

Ако в хода на войната Руският главнокомандващ намери за необходимо да промени първоначално поставените цели, съответните директиви ще се признаят като абсолютно задължителни за изпълнение от Българската армия.

Само при точно спазване на това изискване, така необходимо за успеха на войната, настоящият договор е задължителен за Русия с всички негови последствия.

Статия десета

В случай на съвместни действия на Руската и Българската армии на един военен театър, общото командване принадлежи на Руския главнокомандващ; във всички останали случаи при съвместни действия на различни войскови подразделения, командването принадлежи на началника на военната част най-висш по ранг (в последователност – батальон, полк, бригада, дивизия, корпус и отделна армия); при съединение на военни части с еднакъв ранг, командването принадлежи на началника старши по чин.

Статия единадесета

При Щаба на Главнокомандващия българската армия ще има специално назначен генерал или полковник от офицерите на Руския генерален щаб с длъжност военен пълномощник; той ще служи само като посредник във взаимните връзки на двамата главнокомандващи. Руското правителство си запазва правото да има свои военни пълномощници и в части на българската армия с по-малка сила; всички те се подчиняват пряко на Главния пълномощник; при решаването на различни стратегически положения или други въпроси, където взаимните руско-български интереси така или иначе биха се сблъскали, те получават право на съвещателен глас. Българският началник решава въпроса сам, по собствено разбиране, но същевременно няма право да откаже писмена мотивировка на прието решение, разминаващо се с мнението на руския военен пълномощник.

В най-важните случаи окончателното решение на въпроса по принцип принадлежи на Руския главнокомандващ.

Руският военен главнокомандващ и Военните пълномощници държат напълно осведомени съответните щабове за всички предприемани действия, всички планове и предположения.

Статия дванадесета

Българското правителство се задължава по въпросите за назначаването на Главнокомандващ на Българската армия, само ако Негово царско величество българският цар не пожелае сам да поеме главното командване, а също и началник Щаба на Главнокомандващия, да се споразумее предварително с Руското правителство.

Статия тринадесета

На която и територия да действат съюзните войски, те се ползват с еднакви права и пълното съдействие от страна на руските и българските власти, както военни, така и граждански; това условие се отнася до разквартироването, всякакъв вид реквизиции, санитарните, пощенско-телеграфните части и др.

Освен това българското правителство поема задължението да предаде в пълно разпореждане на руските военни и морски власти всички налични морски и пристанищни средства.

Статия четиринадесета

Настоящият договор ще е приложим в продължение на пет години и след това до изтичане на годината, считано от деня на обявяване прекратяване на действието му от една от договарящите се страни.

Статия петнадесета

Настоящият договор се смята за секретен; двете правителства се задължават да вземат всички зависещи от тях мерки за запазването му в тайна.

Статия шестнадесета

В случай на прекратяване на действието на настоящия договор оригиналните екземпляри трябва да бъдат унищожени: руският екземпляр в присъствието на Българския извънреден посланик и пълномощен министър в Петербург и българският екземпляр – в присъствието на Руския извънреден посланик и пълномощен министър в София или лица, заемащи тяхното място.

От само себе си се разбира, че двете правителства поемат моралното задължение да пазят в тайна съдържанието на посочения договор и след неговото унищожение.

Публ. в Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел. № 2. Издание Народнаго комиссариата по иностранным делам. Типография Комисариата по иностранным делам, Дворцовая 6. Декабрь 1917 г., с. 44-50. Превод от руски език И. Бурилкова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А има и договори от 1907г. и от 1910г. Отделно има съглашения и договорености преди Балканската война, разни спорни и безспорни зони,разни посредници дето уж трябвало да посредничат, ама те се дърпат и предпочитат да ходят на почивка вместо да се занимават с нас. Отделно разни руски посланици обещават и гарантират ,че например ако прекратим атаките срещу Чаталджа ще получим всичко обещано и т.н. После се оказва,че никой няма никакво намерение да изпълнява каквито и да е обещания или пък договори,какво значат някакви си договори,лошо е когато трябва да го научим на наш гръб, ама като не са чели Бисмарк така ще е, а той казва "Договорите с Русия не струват и хартията на която са написани"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, bulgaroid said:

А има и договори от 1907г. и от 1910г. Отделно има съглашения и договорености преди Балканската война, разни спорни и безспорни зони,разни посредници дето уж трябвало да посредничат, ама те се дърпат и предпочитат да ходят на почивка вместо да се занимават с нас. Отделно разни руски посланици обещават и гарантират ,че например ако прекратим атаките срещу Чаталджа ще получим всичко обещано и т.н. После се оказва,че никой няма никакво намерение да изпълнява каквито и да е обещания или пък договори,какво значат някакви си договори,лошо е когато трябва да го научим на наш гръб, ама като не са чели Бисмарк така ще е, а той казва "Договорите с Русия не струват и хартията на която са написани"

Тогава що ги цитираш толкова дълго? 😄😆😅😂🤣

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...