Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

И все пак е показателен фактът че никой /освен сърбите разбира се/не изпитва и грам съжаление за разпадането на Югославия.За разлика от бившия СССР например или бивша Чехословакия.Нито в Слования,Хърватско,Босна или Македония ще чуете въздишки за доброто старо време /разбирай Югославия/.Симптоматично нали.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

How the JNA became a Great Serbian army

The purpose of this paper is to analyse how the political leadership of the (Socialist) Republic of Serbia (henceforth the Serbian leadership) achieved control over the Yugoslav People’s Army (JNA) in the period between the late 1980s and early 1992. This control was ‘formally’ established on 3 October 1991, when the four Serbian and Montenegrin members of the Presidency of the Socialist Federal Republic of Yugoslavia (SFRJ) assumed the right to act as the provisional SFRJ Presidency and to give orders to the JNA, a decision accepted by the JNA General Staff. However, this control was in fact established on an informal basis much earlier. Although the eight-member SFRJ Presidency was the Supreme Commander of the JNA to which the General Staff of the JNA was formally subordinate, the Federal Secretary for People’s Defence, Army General Veljko Kadijević, the most senior officer of the JNA, came during the period 1990-91 to treat only its members from Serbia and Montenegro as those to whom he had to report and with whom he had to confer over strategy. In practise, this meant that he viewed the Serbian political leadership in the persons of Serbian President Slobodan Milošević and Serbian member of the SFRJ Presidency Borisav Jović as the politicians to whom he was responsible.

Serbia’s political leadership and the JNA entered the year 1990 as allies sharing a common opposition to Kosovo Albanian autonomism and to Slovenian moves toward sovereignty, and the common goal of recentralisation of the SFRJ. The character of this alliance was thrown into question in the spring of that year, however, as the Serbian leadership abandoned support for a unified Yugoslavia. They adopted instead the plan of “expelling” Slovenia and a truncated Croatia from the Yugoslav Federation and establishing a de facto Great Serbia. Kadijević was in close contact with Jović and Milošević throughout this period and was informed by them of their. Although Kadijević was ready to embrace their “Great Serbian” goals, his own preference was for a military coup d’état to overthrow the political leaderships of Slovenia and Croatia as well as the SFRJ Presidency and government in order to restore a centralised, unified Yugoslav state. He and Chief of the General Staff Blagoje Adžić wavered between a “Yugoslav” and a “Great Serbian” orientation until the second half of 1991. The Serbian and JNA leaderships were therefore allies with overlapping but different concepts of how to respond to the Yugoslav crisis. The question of a Great Serbia or a unified Yugoslavia under military rule was the question also of whether the Serbian leadership or the JNA would be the senior partner in the alliance.

This is a study of the relations at the very top of the political and military pyramid. It focuses in particular on the relationship between Milošević, Jović, Kadijević and Adžić, and relies in particular on the published memoirs and interviews of the latter three and of other senior JNA officers, of which the diary of Borisav Jović is by far the most important.1

http://yuhistorija.com/wars_91_99_txt01c1.html

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, новорегистриран2 said:

Как JNA стана голяма сръбска армия

Целта на тази статия е да се анализира как политическото ръководство на (Социалистическата) Република Сърбия (отсега нататък сръбското ръководство) постигна контрол над Югославската народна армия (ЮНА) в периода между края на 80-те и началото на 1992 г. "официално" установено на 3 октомври 1991 г., когато четирите сръбски и черногорски членове на председателството на Социалистическа федеративна република Югославия (СФР) приеха правото да действат като временно председателство на СФРР и да издават заповеди на ЮНА, прието решение от Генералния щаб на ЮНА. Този контрол обаче е установен на неформална основа много по-рано. Въпреки че осемчленното председателство на СФРР беше върховен главнокомандващ на ЮНА, на което официално беше подчинен генералният щаб на ЮНА, през периода дойде федералният секретар за народна защита, генерал армия Велко Кадиевич, най-висшият офицер от ЮНА. 1990-91 г. за третиране само на членовете си от Сърбия и Черна гора като тези, на които той трябваше да докладва и с когото трябваше да предава стратегия. На практика това означаваше, че той гледа на сръбското политическо ръководство в лицата на сръбския президент Слободан Милошевич и на сръбския член на председателството на СФРР Борисав Jović като на политици, на които той е отговорен.

Политическото ръководство на Сърбия и ЮНА влязоха през 1990 г. като съюзници, които споделяха обща опозиция на косовските албански автономизъм и словенските стъпки към суверенитета, както и общата цел на референцията на СФР. Характерът на този съюз обаче беше поставен под въпрос през пролетта на същата година, тъй като сръбското ръководство изостави подкрепата си за обединена Югославия. Вместо това те приеха плана за „изгонване“ на Словения и пресечена Хърватия от Югославската федерация и установяване на де факто Велика Сърбия. През този период Кадиевич е бил в тесен контакт с Йович и Милошевич и е бил информиран за тях. Въпреки че Кадиевич е готов да прегърне целите си „Велики сръбски”, неговото предпочитание е за военен преврат за сваляне на политическите ръководства на Словения и Хърватия, както и на председателството и правителството на СФР, за да се възстанови централизираната, единна югославска държава. състояние. Той и началникът на Генералния щаб Blagoje Adžić се размърдаха между "югославска" и "голяма сръбска" ориентация до втората половина на 1991 г. Сръбското и JNA лидерите бяха следователно съюзници с припокриващи се, но различни концепции за това как да реагират на югославската криза. , Въпросът за Велика Сърбия или обединена Югославия под военно управление беше въпросът дали сръбското ръководство или ЮНА ще бъде старши партньор в съюза.

Това е изследване на отношенията на върха на политическата и военната пирамида. Тя се съсредоточава по-специално върху отношенията между Milošević, Jović, Kadijević и Adžić и се позовава по-специално на публикуваните мемоари и интервюта на последните трима и на други висши офицери на JNA, чийто дневник на Borisav Jović е най-важният 0.1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Документалният филм излъчен от белградската телевизия, уличаващ хърватите във въоражен заговор срещу Югославия. Унгарците са изиграли важна роля.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 11.04.2019 г. at 8:06, Capitainofmarine said:

Втората част на филма не работи. Моля вземете мерки!

Иначе какво мога да кажа за филма - хубаво поднесена история за съжаление малко "а ла пропаганда Путина", не всичко е баш така в исторически, фактологически, политически и икономически поглед на събитията но иначе чудесно замесен микс от типа морално оправдаващ някои действия в по-близкото , почти настояще минало...

Признавам гледах с интерес и много носталгия, носталгия по младоста - да не се опитате даме разбирате криво.

На автора на темата похвала! В днешните политкоректни времена трябва много мъжество да се пусне подобна тема. 

Абе всъщност изобщо не е така. :ag:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, новорегистриран2 said:

Документалният филм излъчен от белградската телевизия, уличаващ хърватите във въоражен заговор срещу Югославия. Унгарците са изиграли важна роля.

 

На кратко хърватите поръчват пукалата, плащат чрез прехвърляне и кеш. Последната партида не я получават поради избухващият скандал. Унгарските власти всичко хрърлят на гърба на  (TVK) външно търговската фирма. Но парите от последната партида някак си изчезват....

Сърбите избиват скандалът защото знаят за доставка на 40 000 АК по 180 куршума. До спирането според маджарите са продали "официално признати" 10 000 АК с 1,8 милиона куршума  в стойност за 1 982 000 долара.

Според Шпегей /и това е по-близо до истината/ са получили 24 000 АК и 2100 къртечници, 400 RPG–7 и 40 Strela–2 с боеприпаси към тези за 11 000 000 долара.

Така, че.....

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...