Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Разберете го, нещата в съвременния политически глобален свят се решават от икономиката. Затова е и от ключово значение коя ще бъде световната валута и кой ще спечели енергийната битка.

Ние това го разбираме. Само че в момента обсъждаме бъдещето, а не настоящето. Сам пишеш за гореща война. Там нещата се решават от това кой кого може да убие, чисто физически. А не кой колко е богат. Разбери, а е хубаво и Европа да разбере, че не може днешната пачанга да продължава вечно. Ще дойде време, когато трябва да се убива. 

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,6k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители
Преди 11 минути, Кухулин said:

А не кой колко е богат. Разбери, а е хубаво и Европа да разбере, че не може днешната пачанга да продължава вечно. Ще дойде време, когато трябва да се убива. 

Време да се убива е най-лошото време, което човек би искал да види. Надявам се да не го видим, но не съм сигурен, че някаква грешка на политиците и военните от противостоящите си страни няма да го предизвика. Само като реплика към колегата Деф - не е вярно, че ядрената война между СССР и САЩ е била холивудски блъф или трик - по време на Карибската криза възможността виси на косъм, писали сме за това в друга тема, те са са фиксирани нещата с документи и имена на конкретни хора.

Ще ви кажа само такъв факт, доскоро влизах в сайт на американски десни интелектуалци, сега е блокиран. Блокираха го след като там един умник сложи тема за разискване как американските военни са провели учение за евентуален конфликт между американската и китайската армия във война за Тайван и учението е завършило с победа за китайците.

Лично аз, писах го и по-горе в тази тема, не мисля че Китай пръв ще атакува в Тайван, те са търпеливи и ще изчакат самите тайванци да ги помолят да се присъединят, но нали знаете максимата за пушката в пиесата на Чехов, щом сложите пушка в първо действие на сцената, тя неминуемо трябва да гръмне до края на пиесата.

Европейците са опортюнисти, мъдри опортюнисти научени от историята на войните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Кухулин said:

Ще дойде време, когато трябва да се убива. 

Абсолютно вярно. Но защо си мислиш,че жертвите ще са десетки милиони при бъдещите войни?! Знаеш ли,че всъщност през най-кървавата война Втората световна война,на практика чудовищни жертви е дал само СССР (27 милиона,всъщност са повече),и Германия,но само защото е била принудена да води отбранителна война срещу Сталин. Още в Мюнхен през 1939г. западните държави вече са се били разбрали да приключат войната. Но Сталин тръгва да атакува Германия и настава кървава вакханалия с десетки милиони загинали... Бъдещата Трета световна война може и вероятно ще бъде с много по-малко жертви в сравнение с Втората световна. Може би няколко малки бомбардировки между враждуващите държави и бързо подписване на мирен договор с взаимни компромиси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Б. Киров said:

Време да се убива е най-лошото време, което човек би искал да види. Надявам се да не го видим, но не съм сигурен, че някаква грешка на политиците и военните от противостоящите си страни няма да го предизвика.

Именно за това иде реч. Вероятността от грешки е много по-голяма, когато се балансират три страни с възможност за убийство, вместо две.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако нещата ще се разрешават само с ядрения арсенал, защо са им на американците и китайците толкова кораби и самолети? Или пък защо руснаците възстановяват дивизийната организационна структура?! И в последните години развръщат базите си по много интересен начин в Арктика.

russia-build-up-crop.jpg?quality=90

Основните направления са ясни - Исландия/Гренландия и Аляска. С един бърз, изпреварващ удар/десант и последващо овладяване на натовските бази там, плюс руското развръщане в средиземноморието по посока португалските и испанските острови в Атлантика и руснаците спират възможността на САЩ да транспортират войски по въздуха. И американците докато се усетят какво се случва и организират контрамерки, руснаците ще са развърнали в тези ключови точки С-300/400 и пр. плюс изтребителна и морска авиация. И се получава един много голям A2/AD върху цяла Европа и Североизточна Азия.

Пък нека НАТО се безпокои за Балтика и Тайван. 😀

-----

Никой няма интерес да владее над пепел. Още повече, знаейки че последствията от ядрената война са за всички.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Pax Americana е доктрина за американската изключителност провъзгласена за пръв път след Гражданската война за независимост през 19-ти век. Тази идея тогава в общи линии маркира цялото Западно полукълбо и специално двете Америки, Северна и Южна, като изключителна зона за влияние на САЩ, изключвайки намесата на Европейски сили във "вътрешния двор" на САЩ, така очертан от Pax Americana. И за това е имало извънредно убедителен аргумент, американският флот, който до ПСВ става по-мощен от този на Великобритания. В общи линии доктрината е за ненамеса извън американската сфера, но и недопускане на намеса в нея. Втората световна война разширява границите на Pax Americana глобално, и за това също си има обективна причина - САЩ произвеждат над 50 процента от световния БВП и имат 80 процента от световното злато, което тогава е световните пари.

С падането на Съветския блок изчезна и последния значим глобален външен противник на САЩ, и това беше така някъде до първото десетилетие на 21-ви век.

Нещата сега са доста различни. Без постигане на някакъв вид сделка за сфери на влияние, според мен, между Китай и САЩ, вероятно ще влезем в нов кръг на Студена война с няколко конфликтни точки с потенциал за реална "гореща война". Въобще не изключвам такава възможност.

Даа, всичко започва с доктрината Монро. Ама нещо напоследък китайците се наместват все повече в задния двоя на Чичо/Леля Сам. Преди седмица поредната островна карибска банана република стана част от китайската сфера, тая седмица стана ясно, че прокитайския кандидат и бивш президент на Бразилия Лула да Силва води с много пред проамериканския Болсонаро.

FFr8tGTX0AQ042n?format=png&

В Хондурас спечелиха някакви левичари, които са проКНР и про ККП.

https://www.reuters.com/markets/commodities/united-states-china-tussle-over-honduras-it-weighs-taiwan-ties-2021-11-26/

Ще стане интересно, ако Китай успее да стабилизира Бразилия и я използва като контра на САЩ и тяхната постоянна намеса в Латинска Америка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Отново новини от геополитическия ветропоказател на Далечния изток - Южна Корея.

САЩ и Китай са в битка за умовете и сърцата на южните корейци, които, от своя страна, хем са американски съюзници, хем действат все повече като китайски сателит.

Догодина март месец предстоят президентски избори и сегашния президент се е захванал заедно със Севера да обявят формален край на Корейската война. Ход, който ще има голям отзвук във вътрешната политика на страната и ще закрепи позициите на силите стремящи се към междукорейско сътрудничество, а и чисто прокитайското лоби.

КНР активно подкрепя подписването на подобна декларация и не го крие.

http://www.arirang.com/news/News_View.asp?nseq=288763

Докато САЩ не са особено очаровани от случващото се.

https://www.stripes.com/theaters/asia_pacific/2021-11-19/korean-war-armistice-agreement-harris-abrams-3677614.html

The former U.S. ambassador to South Korea and the retired top commander for U.S. forces in the region said they are cautious about a formal declaration to end the Korean War, a plan championed by the South Korean president as his tenure nears its end.

Former ambassador Harry Harris, a retired admiral who once led U.S. Indo-Pacific Command and the Pacific Fleet, and retired Army Gen. Robert Abrams, the former commander of U.S. Forces Korea, delivered their remarks Wednesday at a panel discussion hosted by The Korea Society in New York.

Harris expressed skepticism over a formal end-of-war declaration and suggested the results may fall short. He urged listeners to ask themselves “what will change the day after that declaration is signed?”

“It’s not a peace treaty – the armistice will still be extant,” Harris told the panel. “Our treaty obligations to defend South Korea will still be extant. And North Korea’s missile, nuclear and conventional capabilities will still be extant.”

Harris echoed warnings from foreign policy watchers and added “the quest for dialogue” with North Korea must not come at the expense of the ability to respond to its threats.

“We must not relax sanctions or reduce joint military exercises just to get North Korea to come to the negotiating table,” he said. “This is a tried and true road to failure.”

Rather than ending with a peace treaty, fighting from the 1950-53 Korean War ended with an armistice agreement.

South Korean President Moon Jae-in recently renewed his call for the agreement’s signatories to formally end the war. During a speech to the U.N. General Assembly in September, he urged the signatories to “come together and declare that the war on the Korean Peninsula is over.”

Diplomats from Seoul and Washington, D.C., have since discussed the possibility of ending the conflict. Moon’s presidency ends in February and his renewed drive to end the war is viewed as one of the last major policy decisions of his tenure.

Abrams, who led the roughly 28,500 American troops stationed on the Korean Peninsula from 2018 to July 2021, spoke publicly about the U.S. and South Korean alliance for the first time as a private citizen. He reiterated that the concept of an end-of-war declaration has been discussed for many years, and that “we ought to be really careful and proceed deliberately.”

“This is my issue,” he said. “That declaration … is not an end-state or an objective unto itself, but rather a way to achieve that end-state.”

Abrams warned that an end-of-war declaration would be followed by calls to abolish the U.N. Command, the U.S.-led international body that defends South Korea. Such a move, he said, would prompt the dissolution of “the only internationally recognized legal instrument that has prevented the resumption of hostilities.”

Supporters of an end-of-war declaration have said it would rekindle the peace process between the two Koreas. It could lead toward reunification or entice North Korea to join the international community, they say.

The U.S. has not yet clearly defined what the ultimate policy goal for North Korea would be, according to Abrams.

“Is it a peace treaty or is it denuclearization?” he asked. “We haven’t answered that question yet.”

Явно действащата администрация във Вашингтон е била принудена да се съгласи с южните корейци, защото последствията от чисто пропагандна гледна точка биха били доста отрицателни за САЩ.

https://www.politico.com/newsletters/national-security-daily/2021/11/23/us-and-south-korea-finalizing-end-of-war-declaration-text-495209

За сметка на това американците нямат назначен нов посланик в Сеул вече почти година.

https://m.koreatimes.co.kr/pages/article.asp?newsIdx=318322&fa

Като чета как корейците се държат спрямо китайците и си спомням за времето, когато корейските царе е трябвало да отдават почит на китайските си господари - сервилност и подчинение във външната политика, с гарантирана ненамеса във вътрешните дела.

https://english.hani.co.kr/arti/english_edition/e_international/1021618.html

И като за последно как в Япония гледат на евентуалната Съвместна Декларация за край на войната.

https://www.asahi.com/ajw/articles/14487243

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, новорегистриран2 said:

Ще стане интересно, ако Китай успее да стабилизира Бразилия и я използва като контра на САЩ и тяхната постоянна намеса в Латинска Америка.

Бразилия обаче не се интересува от световните проблеми. Преди Лула това беше абсолютна автаркия, вносът и износът заедно не превишаваха 10% от БВП. Там митото на вносните коли е 200%, колкото беше в България при соца, има и 2% мелиоративен данък, пак колкото беше при Тошо. Най-трудните въпроси в телесъстезанията са по география, защото нищо извън Бразилия не ги интересува, а чужди езици знаят не повече от 10-15% от населението. След военния режим имаше силни антиамерикански настроения, но сега улегнаха и както навсякъде младите се възпитават от Тик-ток и им е все тая дали САЩ ще нападне някой или обратното.

Между другото в Бразилия притежанието на чужда валута е престъпление, фирмите имат право да откриват банкови сметки във валута, но само в Банко до Бразил, като ако закупуват машини или суровини от чужбина внасят в сметката реали, банката плаща на контрагента във валута и обратното, ако фирмата има постъпления във валута, банката ги обръща в реали и ги изплаща на фирмата. При Дилма този режим беше малко облекчен и вече и частни лица могат да имат такива сметки, вкл. и в 2-3 частни банки. Като отиваш в чужбина банка може да ти продаде валута срещу международен паспорт и билет за пътуване. Ако пътуваш в чужбина и теглиш пари от карта трябва преди това да го заявиш в банката и да посочиш срока през който ще теглиш парите, от дата до дата.

 

Редактирано от Петър_Пейчев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 22 часа, новорегистриран2 said:

И в последните години развръщат базите си по много интересен начин в Арктика.

russia-build-up-crop.jpg?quality=90

Основните направления са ясни - Исландия/Гренландия и Аляска. С един бърз, изпреварващ удар/десант и последващо овладяване на натовските бази там, плюс руското развръщане в средиземноморието по посока португалските и испанските острови в Атлантика и руснаците спират възможността на САЩ да транспортират войски по въздуха. И американците докато се усетят какво се случва и организират контрамерки, руснаците ще са развърнали в тези ключови точки С-300/400 и пр. плюс изтребителна и морска авиация. И се получава един много голям A2/AD върху цяла Европа и Североизточна Азия.

Интересна карта, бихте ли постнал линк откъде е? Като я гледам, базите са разположени по протежение на Северния Морски път:

2021-12-04_212707.jpg.186b6dec77f9891f52432dbbfbaca47a.jpg

Това е руско-китайски опит да се заобиколи Южния маршрут през Суецкия канал и да се реши китайската Дилема пролива Малака. Понастоящем 75 процента от китайския внос на въглеводороди минава през пролива Малака, а това прави Китай силно уязвим при голям военен или геополитически конфликт. Оттам и напрежението в Южнокитайско море и опитите да се присвоят острови и да се превърнат във военни бази. Оттам и Пакистанския коридор и военните пристанища в Африка, както и строежа на самолетоносачи. Северният морски път покрай бреговете на Русия би решил проблема с внос на горива в случай на война. Само че... има едно голямо НО, той не е сигурен и регулярен. Поне засега. Не се знае колко месеца точно могат да плават танкери с горива по него и дали въобще могат през някои месеци, изискват се и ледоразбивачи, а руските власти си набират солени транспортни такси и технически такси за проверки. Което още не го прави пълноценна алтернатива на Суецкия маршрут. Но със стопяването на ледовете в Арктика, според някои учени още след 2030 този маршрут ще бъде целогодишно отворен.

Какъв парадокс - нещастието за едни е щастие за други - глобалното затопляне ще реши логистичен проблем на Китай, но ще създаде военно-логистичен за САЩ.

Понастоящем Китай консумира 14 млрд. барела нефт, виждате с какви темпове расте потреблението за последните 10 години, фантастични:

2021-12-04_212003.jpg.38cee26d5ddd35ad85cd5eca2b189245.jpg

Миналата година през Северния морски маршрут са преминали 32 млн. тона карго, ако го конвертираме в барели нефт /защото оттам минава главно течни горива, метали и въглища/, това прави между 3000 и 5000 млн. барела нефт, в зависимост от пропорцията на товарите, или между 20-30 процента от консумацията на Китай. Путин е издал директива през 2018 по Северния морски път да минават по 80 млн. тона годишно до 2024, което, разбира се, няма да се получи, защото не можеш с декрет да управляваш климата /което някои хора упорито отказват да разберат не само в Русия/, но 60-65 млн. е напълно реалистично, защото вижте темповете на увеличение през годините:

2021-12-04_195949.jpg.015a7793b4982222d65ac962f36f145c.jpg

Руснаците здраво натискат по този маршрут да си продават нефта и газа, а китайците здраво инвестират в него, защото това е тяхната сигурност и шанс да станат Арктическа нация.

Така че, ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, докъм 2050 Северния морски маршрут ще бъде целогодишно проходим, вероятно и без ледоразбивачи. Някои изчисляват, че ако това стане, този маршрут ще отклони две трети от доставките на нефт минаващи сега през Суецкия канал:

2021-11-27_225330.thumb.jpg.e294b421e40f100d32f5d847447cf7a2.jpg

А това си е голям залог, който изисква и военни бази за подсигуряване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 4.12.2021 г. at 21:55, Б. Киров said:

Интересна карта, бихте ли постнал линк откъде е? Като я гледам, базите са разположени по протежение на Северния Морски път:

2021-12-04_212707.jpg.186b6dec77f9891f52432dbbfbaca47a.jpg

Това е руско-китайски опит да се заобиколи Южния маршрут през Суецкия канал и да се реши китайската Дилема пролива Малака. Понастоящем 75 процента от китайския внос на въглеводороди минава през пролива Малака, а това прави Китай силно уязвим при голям военен или геополитически конфликт. Оттам и напрежението в Южнокитайско море и опитите да се присвоят острови и да се превърнат във военни бази. Оттам и Пакистанския коридор и военните пристанища в Африка, както и строежа на самолетоносачи. Северният морски път покрай бреговете на Русия би решил проблема с внос на горива в случай на война. Само че... има едно голямо НО, той не е сигурен и регулярен. Поне засега. Не се знае колко месеца точно могат да плават танкери с горива по него и дали въобще могат през някои месеци, изискват се и ледоразбивачи, а руските власти си набират солени транспортни такси и технически такси за проверки. Което още не го прави пълноценна алтернатива на Суецкия маршрут. Но със стопяването на ледовете в Арктика, според някои учени още след 2030 този маршрут ще бъде целогодишно отворен.

Какъв парадокс - нещастието за едни е щастие за други - глобалното затопляне ще реши логистичен проблем на Китай, но ще създаде военно-логистичен за САЩ.

Понастоящем Китай консумира 14 млрд. барела нефт, виждате с какви темпове расте потреблението за последните 10 години, фантастични:

2021-12-04_212003.jpg.38cee26d5ddd35ad85cd5eca2b189245.jpg

Миналата година през Северния морски маршрут са преминали 32 млн. тона карго, ако го конвертираме в барели нефт /защото оттам минава главно течни горива, метали и въглища/, това прави между 3000 и 5000 млн. барела нефт, в зависимост от пропорцията на товарите, или между 20-30 процента от консумацията на Китай. Путин е издал директива през 2018 по Северния морски път да минават по 80 млн. тона годишно до 2024, което, разбира се, няма да се получи, защото не можеш с декрет да управляваш климата /което някои хора упорито отказват да разберат не само в Русия/, но 60-65 млн. е напълно реалистично, защото вижте темповете на увеличение през годините:

2021-12-04_195949.jpg.015a7793b4982222d65ac962f36f145c.jpg

Руснаците здраво натискат по този маршрут да си продават нефта и газа, а китайците здраво инвестират в него, защото това е тяхната сигурност и шанс да станат Арктическа нация.

Така че, ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, докъм 2050 Северния морски маршрут ще бъде целогодишно проходим, вероятно и без ледоразбивачи. Някои изчисляват, че ако това стане, този маршрут ще отклони две трети от доставките на нефт минаващи сега през Суецкия канал:

2021-11-27_225330.thumb.jpg.e294b421e40f100d32f5d847447cf7a2.jpg

А това си е голям залог, който изисква и военни бази за подсигуряване.

Пропуснал съм източника:

https://foreignpolicy.com/2017/01/25/heres-what-russias-military-build-up-in-the-arctic-looks-like-trump-oil-military-high-north-infographic-map/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.12.2021 г. at 23:47, новорегистриран2 said:

Ако нещата ще се разрешават само с ядрения арсенал, защо са им на американците и китайците толкова кораби и самолети?

Кой е казал, че нещата ще се разрешават само с ядрен арсенал? Във войната се използват всички подходящи средства. Да не говорим, че корабите и самолетите са съществена част от ядрения арсенал. Изобщо, странен въпрос.

А в мирно време (днес) САЩ и Китай използват флота за проекция на влияние. Само като видиш как изглежда една китайска фрегата с екипаж като от Некерман, разбираш, че има нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
  • Потребител
On 4.12.2021 г. at 21:55, Б. Киров said:

Интересна карта, бихте ли постнал линк откъде е? Като я гледам, базите са разположени по протежение на Северния Морски път:

2021-12-04_212707.jpg.186b6dec77f9891f52432dbbfbaca47a.jpg

Това е руско-китайски опит да се заобиколи Южния маршрут през Суецкия канал и да се реши китайската Дилема пролива Малака. Понастоящем 75 процента от китайския внос на въглеводороди минава през пролива Малака, а това прави Китай силно уязвим при голям военен или геополитически конфликт. Оттам и напрежението в Южнокитайско море и опитите да се присвоят острови и да се превърнат във военни бази. Оттам и Пакистанския коридор и военните пристанища в Африка, както и строежа на самолетоносачи. Северният морски път покрай бреговете на Русия би решил проблема с внос на горива в случай на война. Само че... има едно голямо НО, той не е сигурен и регулярен. Поне засега. Не се знае колко месеца точно могат да плават танкери с горива по него и дали въобще могат през някои месеци, изискват се и ледоразбивачи, а руските власти си набират солени транспортни такси и технически такси за проверки. Което още не го прави пълноценна алтернатива на Суецкия маршрут. Но със стопяването на ледовете в Арктика, според някои учени още след 2030 този маршрут ще бъде целогодишно отворен.

Какъв парадокс - нещастието за едни е щастие за други - глобалното затопляне ще реши логистичен проблем на Китай, но ще създаде военно-логистичен за САЩ.

Понастоящем Китай консумира 14 млрд. барела нефт, виждате с какви темпове расте потреблението за последните 10 години, фантастични:

2021-12-04_212003.jpg.38cee26d5ddd35ad85cd5eca2b189245.jpg

Миналата година през Северния морски маршрут са преминали 32 млн. тона карго, ако го конвертираме в барели нефт /защото оттам минава главно течни горива, метали и въглища/, това прави между 3000 и 5000 млн. барела нефт, в зависимост от пропорцията на товарите, или между 20-30 процента от консумацията на Китай. Путин е издал директива през 2018 по Северния морски път да минават по 80 млн. тона годишно до 2024, което, разбира се, няма да се получи, защото не можеш с декрет да управляваш климата /което някои хора упорито отказват да разберат не само в Русия/, но 60-65 млн. е напълно реалистично, защото вижте темповете на увеличение през годините:

2021-12-04_195949.jpg.015a7793b4982222d65ac962f36f145c.jpg

Руснаците здраво натискат по този маршрут да си продават нефта и газа, а китайците здраво инвестират в него, защото това е тяхната сигурност и шанс да станат Арктическа нация.

Така че, ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, докъм 2050 Северния морски маршрут ще бъде целогодишно проходим, вероятно и без ледоразбивачи. Някои изчисляват, че ако това стане, този маршрут ще отклони две трети от доставките на нефт минаващи сега през Суецкия канал:

2021-11-27_225330.thumb.jpg.e294b421e40f100d32f5d847447cf7a2.jpg

А това си е голям залог, който изисква и военни бази за подсигуряване.

Китайците хубаво ще тръгнат да заобикалят Малака, обаче това ще ги постави в още по-голяма зависимост от Русия. А РФ не е Малайзия или Пакистан, които могат да бъдат изнудени или принудени, с малко повече сила, да сторят всичко, което Пекин иска.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Кухулин said:

Кой е казал, че нещата ще се разрешават само с ядрен арсенал? Във войната се използват всички подходящи средства. Да не говорим, че корабите и самолетите са съществена част от ядрения арсенал. Изобщо, странен въпрос.

А в мирно време (днес) САЩ и Китай използват флота за проекция на влияние. Само като видиш как изглежда една китайска фрегата с екипаж като от Некерман, разбираш, че има нещо.

Нали и аз това пиша - ядреното оръжие не е основния фактор, то е по скоро гарант, че другата страна няма да посмее да тръгне да прави изпълнения в стил "тотална война". А войните ще си се решават все така на бойното поле с танкове, самолети, дронове, кораби и т.н.

Редактирано от новорегистриран2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, новорегистриран2 said:

Нали и аз това пиша - ядреното оръжие не е основния фактор, то е по скоро гарант, че другата страна няма да посмее да тръгне да прави изпълнения в стил "тотална война". А войните ще си се решават все така на бойното поле с танкове, самолети, дронове, кораби и т.н.

Това явно е поредният форумен разговор, в който логиката играе ролята на някаква черна магия. Обаче, докато във философските разговори за Бог и прочее чудеса това може да се възприеме като признак на алтернативна одареност, в разговорите за оръжия е добре да сме по-стриктни.

Не, ти не пишеш за основен фактор. Пишеш за единствен фактор. Това са различни неща.

Какъв фактор е ядреното оръжие зависи от конкретния случай. На първо място от ядрените доктрини на страните.

https://en.wikipedia.org/wiki/No_first_use

Докато в случая с Китай можем да говорим за гаранции срещу тотална война, то в много други случаи нещата не се ограничават дотам. Пробвай например да избиеш с конвенционални средства 2-3 хиляди руснаци в Сирия. Много бързо ще ти долети някой искандер на главата. Или, не дай си боже, пробвай да потопиш някой щатски  самолетоносач...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Кухулин said:

Това явно е поредният форумен разговор, в който логиката играе ролята на някаква черна магия. Обаче, докато във философските разговори за Бог и прочее чудеса това може да се възприеме като признак на алтернативна одареност, в разговорите за оръжия е добре да сме по-стриктни.

Не, ти не пишеш за основен фактор. Пишеш за единствен фактор. Това са различни неща.

Какъв фактор е ядреното оръжие зависи от конкретния случай. На първо място от ядрените доктрини на страните.

https://en.wikipedia.org/wiki/No_first_use

Докато в случая с Китай можем да говорим за гаранции срещу тотална война, то в много други случаи нещата не се ограничават дотам. Пробвай например да избиеш с конвенционални средства 2-3 хиляди руснаци в Сирия. Много бързо ще ти долети някой искандер на главата. Или, не дай си боже, пробвай да потопиш някой щатски  самолетоносач...

Нека се върнем обратно в реалния свят, където човешката целесъобразност надделява над предварително програмираното поведение в компютърните игри.

Ако трябва да следваме логиката "избиване на руснаци в Сирия и потапяне на американски самолетоносачи", то Турция и Иран досега трябваше да са ядрена пустиня. А "Искандер"-ите ги видяхме колко струват в битката за Шуша.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 часа, новорегистриран2 said:

Китайците хубаво ще тръгнат да заобикалят Малака, обаче това ще ги постави в още по-голяма зависимост от Русия.

China crosses the Rubicon: a scenario for war over Taiwan

Този сценарий първоначално е поръчан и публикуван от Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС "Conflicts to Come: 15 scenarios for 2030", Chaillot Paper no. 161, декември 2020 г.

Адмирал Циен Лихуа погледна към небето от палубата на "Шандонг" - най-новия и водещ самолетоносач на Китай. Въпреки че вече се бе разсъмнало, тъмносивият цвят на небето го правеше едва различимо от океана под него. „Някои от моите предци може би са смятали това за лошо предзнаменование" - помисли си той. Но същевременно беше уверен, че това ще бъде един от най-славните дни на Народната република. Военноморските сили на Народноосвободителната армия (НОА) се бяха превърнали в страховита сила.

От няколко дни насам ударът от няколкостотин балистични и крилати ракети беше сломил защитния балон над острова. Повечето тайвански пристанища, военновъздушни бази и незащитени комуникационни центрове бяха излезли от строя. Безмилостната атака беше придружена от електромагнитни атаки, които парализираха способността на Тайван да се защитава. Само северната част на Тайпе беше запазена от страх да не бъде случайно бомбардиран Националният дворцов музей, в който се намираха най-ценните китайски исторически артефакти и прехвърлени набързо на острова през 1949 г. Последва масирана кибератака, като бяха прекъснати и подводните кабели.

Това не беше стратегическа изненада, а тактическата изненада изчезна в момента, в който първата ракета се приземи на острова. Народноосвободителната армия (НОА) прилагаше своя наръчник, озаглавен "Съвместна кампания за атака на острова".

Времето беше дошло и заповедта беше дадена от Пекин. Десантът започна в ранните часове на сутринта. Десетки хиляди високо мотивирани и обучени войници на НОА, заредени с медицински стимуланти и оборудвани с 3D очила, които им дават достъп в реално време до тактическа информация за заобикалящата ги среда, се приземиха на острова. Първата вълна, дебаркира на плажовете на западното крайбрежие, и последвалият дълъг преход през тайванските кални площи бяха кървава касапница както за силите на нападателите, така и за цивилното население на гъсто населеното крайбрежие. Десантните кораби се върнаха в континенталната част, за да докарат свежи войски на НОА. И те продължиха да пристигат, дори когато числеността им бе редуцирана от тайванските мини в пролива и изтощението на бойното поле, тъй като десантните командоси, спуснати с парашути в тила, завзеха други критични отбранителни и логистични точки на острова.

Междувременно военноморските сили на НОА спираха всички танкери, пътуващи към Тайван, и кораби, плаващи в Южнокитайско море.

Два дни след десанта стана ясно, че островът оказва съпротива както във военно, така и в социално отношение. Но Пекин продължи напред. Планът не беше да окупира Тайван, а да го отслаби достатъчно, така че Тайпе да се предаде.

Докато Америка ближеше раните си след пандемията през 2020 г., под ръководството на демократична администрация, Китай ставаше все по-силен и все по-авторитарен. През ноември 2028 г. сенатор Ранд Пол беше избран за президент с платформата "Американско възраждане".  Той се стремеше към нова голяма сделка с Китай, основана на идеята за "свободен и отворен Тихи океан". Но Китай усети слабост. Намалявайки агресивната си дипломация от 2020-те години, той започна по-тиха и по-скромна офанзива в региона, основана на интелигентни инвестиции в компании, неправителствени организации и осигуряване на благосклонност на политиците. Най-големият успех за Пекин беше търпеливото изграждане на фактически съюз с Индонезия.   

В Китай се разгоря дебат какво да се прави с Тайпе. Генералите от НОА настояваха, че се открива възможност. Модернизацията на американската армия беше забавена от бюджетните съкращения през 2020 г., но Пекин може би не можеше да си позволи да чака още едно десетилетие. Особено при нарастващия проблем с набирането на персонал, който въоръжените сили имаха поради драматичния спад на раждаемостта от началото на века. Според тях сега бе моментът Тайван да бъде включен в републиката. Ще го превърнем в друг Хонконг, а след това ще го интегрираме напълно до 2049 г. Американците няма да имат хъс за борба, а някои от съюзниците им, като Тайланд и Филипините, вече са извън тяхната сфера на влияние. Може би е сега или никога. Президентът Ли се колебаеше. Той беше избран само преди една година, след внезапната смърт на Си Дзинпин, и властта му не беше толкова сигурна, колкото тази на предшественика му. Консенсусът беше важен. "Ще изчакаме подходящия момент", каза той.

Не им се наложи да чакат дълго. Президентът Пол се беше съгласил да подкрепи някои от кандидатите за Конгреса на изборите през ноември. Една вечер през септември той беше попитан от осакатен ветеран от Великата война в Персийския залив през 2026 г. дали може да поиска от американците да умрат за Тайпе. Тази вечер той се чувстваше изтощен от леко заболяване, което претърпял предишната седмица, и според съобщенията бил зает със семейни проблеми. Макар да не го е осъзнавал, отговорът му е щял да си спечели място в учебниците по история: "Всъщност не съм сигурен, че съдбата на един малък остров е наистина жизненоважен интерес на Съединените щати... Искам да кажа... Разбира се, че Америка ще защитава себе си и съюзниците си от всякаква агресия, но... Какво искам да кажа? Не искам да изпращаме синовете и дъщерите си да се бият в далечни части на света само заради пристъпите на гняв на някой местен президент... Не за това съм избран." Историците констатираха, че тези негови думи могат да останат в историята като еквивалент на речта на държавния секретар Дийн Ачесън от 1950 г., в която той обяснява, че Корейският полуостров не е част от "отбранителния периметър" на САЩ - което се изтълкува като nihil obstat за нахлуване в Юга. Те бяха прави. Решението да се атакува островът беше взето след честването на годишнината на 4 октомври, като се използваха придвижванията на войски, необходими за тазгодишния мащабен парад. Октомври беше и добър месец от гледна точка на времето, с ограничен шанс за силни бури.  

Пекин не трябваше да се притеснява твърде много за другите участници в региона. Южна Корея беше твърде заета със Севера, а Русия очевидно щеше да запази неутралитет. Най-важният параметър беше отношението на Япония. Тук Китай играеше умело. В края на септември емисари на Пекин тайно отидоха в Токио, за да предложат новаторска сделка: Китайската народна република (КНР) публично ще признае суверенитета на Япония върху островите Сенкаку/Дяоюй, при условие че Токио даде частни гаранции, че няма да се намесва в конфликт за Тайван - и ще забрани използването на територията си за военни цели от която и да е външна сила по време на такъв конфликт. Застаряващата и отслабена Япония, която все още не се беше възстановила от голямото земетресение в Токио през 2027 г., се съгласи.  Тъй като азиатските пазари загубиха 25 % от стойността си за по-малко от два дни, Америка се поколеба. В Белия дом президентът Пол беше изправен пред нарастващ натиск да се намеси незабавно, за да възстанови доверието в американските ангажименти и съюзи. Преломният момент настъпи, когато в медиите се появиха снимки на няколко десетки мъртви американци, които са живели в Тайван.

Но планиращите в Пентагона бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство от десетилетия насам. Използването на военноморските сили за авангардно разполагане (Forward Deployed Naval Forces - FDNF) в Япония вече беше невъзможно. Затова те решиха да приложат друга стратегия: докато базираните на Гуам и Хаваите сили се устремяваха към зоната на конфликта, американската морска пехота щеше да отвори нов фронт на юг и да се опита да затвори PLAN в Южнокитайско море, както предвиждаше новата доктрина на USMC от 2020 г.

Самоходни оръдия и рояци въоръжени дронове започнаха да унищожават кораби на НОА, а морските пехотинци започнаха да "прескачат острови" и да разрушават китайски инфраструктури, изградени на спорните острови. Но това не беше лесна задача. Китай успя да активира компютърни вируси, които бяха имплантирани в американските системи за управление, контрол и комуникация. 

Междувременно Европа изпадна в паника. Въпреки че беше намалила икономическите и финансовите си връзки с Китай, финансовите ѝ пазари се сринаха почти толкова, колкото азиатските и американските. Тъй като популистките сили твърдяха, че Европа "не трябва да участва в тази битка", Вашингтон оказваше натиск върху Европа да "държи крепостта" на континента и да увеличи военноморското си присъствие в Персийския залив, за да гарантира, че никоя друга държава няма да се възползва от ситуацията. Водена от Обединеното кралство и Франция военноморска оперативна група беше изпратена в проливите Малака и Ломбок, за да гарантира свободата на корабоплаването. Пекин предупреди Лондон и Париж да не се намесват в конфликта, като публично им напомни, че европейската територия е уязвима за неговите междуконтинентални ракети. В отговор Лондон и Париж направиха тържествено съвместно изявление, в което потвърдиха готовността си да "защитават своите национални и европейски жизнени интереси с всички необходими средства".  

Китай отвърна на удара. Той унищожи двадесет американски сателита в рамките на няколко часа. В понеделник, 29 октомври, ядрено оръжие се взриви в атмосферата над Хаваите, като предизвика хаос в електронните вериги на целия архипелаг. Но Пентагонът беше готов. Според указанията на президента Пол в случай, че се случи такъв сценарий, американските сили започнаха да разгръщат ада за НОА. Базите и силите ѝ на континента бяха методично унищожени, дори с цената на значителни съпътстващи щети. Китайците не бяха очаквали, че войната ще стигне до техните брегове. Въпреки потискането на социалните мрежи ставаше ясно, че населението няма да търпи това. В медиите се умножиха снимките на хиляди опечалени семейства, които оплакват загубата на своите близки. Китайската мечта се беше превърнала в китайски кошмар.

Под силния натиск на Конгреса и общественото мнение новоизбраният президент Пол бе принуден да заеме нова позиция спрямо Пекин. "Нямаме друг избор, освен да сдържаме по-нататъшната експанзия на китайската мощ", заяви той в речта си за състоянието на Съюза през 2031 г., "дори ако това означава, че в Азия ще се издигне нова бамбукова завеса".

Администрацията на САЩ обяви скъп и болезнен петгодишен план за "независимост от Китай" и прекратяване на достъпа му до американските финансови пазари. Електронната индустрия пострада от войната и трябваше да бъде напълно реорганизирана. Бързо беше създаден американско-европейски финансов конгломерат, който да подпомогне възстановяването на националните производители на компютри, смартфони и полупроводници.

Така 2031 г. бележи символичния край на глобализацията. Междувременно Пекин потърси ново стратегическо партньорство с Русия, която търпеливо изчакваше отстрани и сега беше в много по-добра позиция за преговори, отколкото в началото на века.

Тайван не беше завладян, но беше значително отслабен. И сега той бе оставен сам на себе си. В Пекин се обсъждаха варианти за това какво да се прави по-нататък. Трябва ли Пекин да предложи "примирие" на Тайпе? Да предложи ново "партньорство" с острова? Дали да направи нов опит през следващата година? Централната военна комисия стигна до консенсус: Пекин ще изчака, но Тайван ще бъде напълно обединен с Китай преди 2049 г.

В Китай обаче се разгаряха вълнения.

https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/CP_161.pdf

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Б. Киров said:

China crosses the Rubicon: a scenario for war over Taiwan

Този сценарий първоначално е поръчан и публикуван от Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС "Conflicts to Come: 15 scenarios for 2030", Chaillot Paper no. 161, декември 2020 г.

Адмирал Циен Лихуа погледна към небето от палубата на "Шандонг" - най-новия и водещ самолетоносач на Китай. Въпреки че вече се бе разсъмнало, тъмносивият цвят на небето го правеше едва различимо от океана под него. „Някои от моите предци може би са смятали това за лошо предзнаменование" - помисли си той. Но същевременно беше уверен, че това ще бъде един от най-славните дни на Народната република. Военноморските сили на Народноосвободителната армия (НОА) се бяха превърнали в страховита сила.

От няколко дни насам ударът от няколкостотин балистични и крилати ракети беше сломил защитния балон над острова. Повечето тайвански пристанища, военновъздушни бази и незащитени комуникационни центрове бяха излезли от строя. Безмилостната атака беше придружена от електромагнитни атаки, които парализираха способността на Тайван да се защитава. Само северната част на Тайпе беше запазена от страх да не бъде случайно бомбардиран Националният дворцов музей, в който се намираха най-ценните китайски исторически артефакти и прехвърлени набързо на острова през 1949 г. Последва масирана кибератака, като бяха прекъснати и подводните кабели.

Това не беше стратегическа изненада, а тактическата изненада изчезна в момента, в който първата ракета се приземи на острова. Народноосвободителната армия (НОА) прилагаше своя наръчник, озаглавен "Съвместна кампания за атака на острова".

Времето беше дошло и заповедта беше дадена от Пекин. Десантът започна в ранните часове на сутринта. Десетки хиляди високо мотивирани и обучени войници на НОА, заредени с медицински стимуланти и оборудвани с 3D очила, които им дават достъп в реално време до тактическа информация за заобикалящата ги среда, се приземиха на острова. Първата вълна, дебаркира на плажовете на западното крайбрежие, и последвалият дълъг преход през тайванските кални площи бяха кървава касапница както за силите на нападателите, така и за цивилното население на гъсто населеното крайбрежие. Десантните кораби се върнаха в континенталната част, за да докарат свежи войски на НОА. И те продължиха да пристигат, дори когато числеността им бе редуцирана от тайванските мини в пролива и изтощението на бойното поле, тъй като десантните командоси, спуснати с парашути в тила, завзеха други критични отбранителни и логистични точки на острова.

Междувременно военноморските сили на НОА спираха всички танкери, пътуващи към Тайван, и кораби, плаващи в Южнокитайско море.

Два дни след десанта стана ясно, че островът оказва съпротива както във военно, така и в социално отношение. Но Пекин продължи напред. Планът не беше да окупира Тайван, а да го отслаби достатъчно, така че Тайпе да се предаде.

Докато Америка ближеше раните си след пандемията през 2020 г., под ръководството на демократична администрация, Китай ставаше все по-силен и все по-авторитарен. През ноември 2028 г. сенатор Ранд Пол беше избран за президент с платформата "Американско възраждане".  Той се стремеше към нова голяма сделка с Китай, основана на идеята за "свободен и отворен Тихи океан". Но Китай усети слабост. Намалявайки агресивната си дипломация от 2020-те години, той започна по-тиха и по-скромна офанзива в региона, основана на интелигентни инвестиции в компании, неправителствени организации и осигуряване на благосклонност на политиците. Най-големият успех за Пекин беше търпеливото изграждане на фактически съюз с Индонезия.   

В Китай се разгоря дебат какво да се прави с Тайпе. Генералите от НОА настояваха, че се открива възможност. Модернизацията на американската армия беше забавена от бюджетните съкращения през 2020 г., но Пекин може би не можеше да си позволи да чака още едно десетилетие. Особено при нарастващия проблем с набирането на персонал, който въоръжените сили имаха поради драматичния спад на раждаемостта от началото на века. Според тях сега бе моментът Тайван да бъде включен в републиката. Ще го превърнем в друг Хонконг, а след това ще го интегрираме напълно до 2049 г. Американците няма да имат хъс за борба, а някои от съюзниците им, като Тайланд и Филипините, вече са извън тяхната сфера на влияние. Може би е сега или никога. Президентът Ли се колебаеше. Той беше избран само преди една година, след внезапната смърт на Си Дзинпин, и властта му не беше толкова сигурна, колкото тази на предшественика му. Консенсусът беше важен. "Ще изчакаме подходящия момент", каза той.

Не им се наложи да чакат дълго. Президентът Пол се беше съгласил да подкрепи някои от кандидатите за Конгреса на изборите през ноември. Една вечер през септември той беше попитан от осакатен ветеран от Великата война в Персийския залив през 2026 г. дали може да поиска от американците да умрат за Тайпе. Тази вечер той се чувстваше изтощен от леко заболяване, което претърпял предишната седмица, и според съобщенията бил зает със семейни проблеми. Макар да не го е осъзнавал, отговорът му е щял да си спечели място в учебниците по история: "Всъщност не съм сигурен, че съдбата на един малък остров е наистина жизненоважен интерес на Съединените щати... Искам да кажа... Разбира се, че Америка ще защитава себе си и съюзниците си от всякаква агресия, но... Какво искам да кажа? Не искам да изпращаме синовете и дъщерите си да се бият в далечни части на света само заради пристъпите на гняв на някой местен президент... Не за това съм избран." Историците констатираха, че тези негови думи могат да останат в историята като еквивалент на речта на държавния секретар Дийн Ачесън от 1950 г., в която той обяснява, че Корейският полуостров не е част от "отбранителния периметър" на САЩ - което се изтълкува като nihil obstat за нахлуване в Юга. Те бяха прави. Решението да се атакува островът беше взето след честването на годишнината на 4 октомври, като се използваха придвижванията на войски, необходими за тазгодишния мащабен парад. Октомври беше и добър месец от гледна точка на времето, с ограничен шанс за силни бури.  

Пекин не трябваше да се притеснява твърде много за другите участници в региона. Южна Корея беше твърде заета със Севера, а Русия очевидно щеше да запази неутралитет. Най-важният параметър беше отношението на Япония. Тук Китай играеше умело. В края на септември емисари на Пекин тайно отидоха в Токио, за да предложат новаторска сделка: Китайската народна република (КНР) публично ще признае суверенитета на Япония върху островите Сенкаку/Дяоюй, при условие че Токио даде частни гаранции, че няма да се намесва в конфликт за Тайван - и ще забрани използването на територията си за военни цели от която и да е външна сила по време на такъв конфликт. Застаряващата и отслабена Япония, която все още не се беше възстановила от голямото земетресение в Токио през 2027 г., се съгласи.  Тъй като азиатските пазари загубиха 25 % от стойността си за по-малко от два дни, Америка се поколеба. В Белия дом президентът Пол беше изправен пред нарастващ натиск да се намеси незабавно, за да възстанови доверието в американските ангажименти и съюзи. Преломният момент настъпи, когато в медиите се появиха снимки на няколко десетки мъртви американци, които са живели в Тайван.

Но планиращите в Пентагона бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство от десетилетия насам. Използването на военноморските сили за авангардно разполагане (Forward Deployed Naval Forces - FDNF) в Япония вече беше невъзможно. Затова те решиха да приложат друга стратегия: докато базираните на Гуам и Хаваите сили се устремяваха към зоната на конфликта, американската морска пехота щеше да отвори нов фронт на юг и да се опита да затвори PLAN в Южнокитайско море, както предвиждаше новата доктрина на USMC от 2020 г.

Самоходни оръдия и рояци въоръжени дронове започнаха да унищожават кораби на НОА, а морските пехотинци започнаха да "прескачат острови" и да разрушават китайски инфраструктури, изградени на спорните острови. Но това не беше лесна задача. Китай успя да активира компютърни вируси, които бяха имплантирани в американските системи за управление, контрол и комуникация. 

Междувременно Европа изпадна в паника. Въпреки че беше намалила икономическите и финансовите си връзки с Китай, финансовите ѝ пазари се сринаха почти толкова, колкото азиатските и американските. Тъй като популистките сили твърдяха, че Европа "не трябва да участва в тази битка", Вашингтон оказваше натиск върху Европа да "държи крепостта" на континента и да увеличи военноморското си присъствие в Персийския залив, за да гарантира, че никоя друга държава няма да се възползва от ситуацията. Водена от Обединеното кралство и Франция военноморска оперативна група беше изпратена в проливите Малака и Ломбок, за да гарантира свободата на корабоплаването. Пекин предупреди Лондон и Париж да не се намесват в конфликта, като публично им напомни, че европейската територия е уязвима за неговите междуконтинентални ракети. В отговор Лондон и Париж направиха тържествено съвместно изявление, в което потвърдиха готовността си да "защитават своите национални и европейски жизнени интереси с всички необходими средства".  

Китай отвърна на удара. Той унищожи двадесет американски сателита в рамките на няколко часа. В понеделник, 29 октомври, ядрено оръжие се взриви в атмосферата над Хаваите, като предизвика хаос в електронните вериги на целия архипелаг. Но Пентагонът беше готов. Според указанията на президента Пол в случай, че се случи такъв сценарий, американските сили започнаха да разгръщат ада за НОА. Базите и силите ѝ на континента бяха методично унищожени, дори с цената на значителни съпътстващи щети. Китайците не бяха очаквали, че войната ще стигне до техните брегове. Въпреки потискането на социалните мрежи ставаше ясно, че населението няма да търпи това. В медиите се умножиха снимките на хиляди опечалени семейства, които оплакват загубата на своите близки. Китайската мечта се беше превърнала в китайски кошмар.

Под силния натиск на Конгреса и общественото мнение новоизбраният президент Пол бе принуден да заеме нова позиция спрямо Пекин. "Нямаме друг избор, освен да сдържаме по-нататъшната експанзия на китайската мощ", заяви той в речта си за състоянието на Съюза през 2031 г., "дори ако това означава, че в Азия ще се издигне нова бамбукова завеса".

Администрацията на САЩ обяви скъп и болезнен петгодишен план за "независимост от Китай" и прекратяване на достъпа му до американските финансови пазари. Електронната индустрия пострада от войната и трябваше да бъде напълно реорганизирана. Бързо беше създаден американско-европейски финансов конгломерат, който да подпомогне възстановяването на националните производители на компютри, смартфони и полупроводници.

Така 2031 г. бележи символичния край на глобализацията. Междувременно Пекин потърси ново стратегическо партньорство с Русия, която търпеливо изчакваше отстрани и сега беше в много по-добра позиция за преговори, отколкото в началото на века.

Тайван не беше завладян, но беше значително отслабен. И сега той бе оставен сам на себе си. В Пекин се обсъждаха варианти за това какво да се прави по-нататък. Трябва ли Пекин да предложи "примирие" на Тайпе? Да предложи ново "партньорство" с острова? Дали да направи нов опит през следващата година? Централната военна комисия стигна до консенсус: Пекин ще изчака, но Тайван ще бъде напълно обединен с Китай преди 2049 г.

В Китай обаче се разгаряха вълнения.

https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/CP_161.pdf

 

 

 

Интересно този сценарии за кой стадии от имперското израстване на Китай се отнася.

https://www.facebook.com/raydalio/videos/753542512269232/

https://www.facebook.com/raydalio/videos/753542512269232/

2983699_900.jpg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 28 минути, новорегистриран2 said:

Интересно този сценарии за кой стадии от имперското израстване на Китай се отнася.

https://www.facebook.com/raydalio/videos/753542512269232/

https://www.facebook.com/raydalio/videos/753542512269232/

2983699_900.jpg

 

Рей Далио написа цяла книга Principles for Dealing with the Changing World Order: Why Nations Succeed and Fail

https://www.amazon.com/Changing-World-Order-Nations-Succeed/dp/1982160276

която я има безплатно достъпна на неговия сайт в електронен вид. Той е известен с прокитайската си позиция, която се базира на дългогодишния му опит като инвеститор в Китай, започвайки от 70-те години на миналия век, единственият американец, на когото е позволено да създаде хедж-фонд регистриран в Китай през онези години. живял е години там, изучавал е задълбочено тяхната история и икономика, синът му е учил в китайско училище и т.н. Не съм чел цялата му книга, само няколко глави от нея, но доколкото схващам идеята е, че САЩ са залязващата световна сила, Китай издигащата се.

Следователно, въпросната схема е адресирана към дълговия цикъл в САЩ, а не в Китай, според мен. Далио нарече фиатните валути и дългови инструменти "траш", боклук и посъветва инвеститорите да бягат от тях.

Дали е прав, времето ще покаже.

Все пак, това вече е мое тълкуване, върху въпросната схема имперското развитие на Китай може да бъде позиционирано във втория стадий на възходящата графика, "Дългов балон и голяма пропаст в разликата на богатството", близо до върха, докато това на САЩ е в низходящия тренд след върха "Печат на пари и кредит", следващият стадий е "Революции и войни", след което следват "Дългово и политическо преструктуриране" и "нов световен ред".

После всичко започва отначало. но вероятно с нови актьори.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

Според указанията на президента Пол в случай, че се случи такъв сценарий, американските сили започнаха да разгръщат ада за НОА. Базите и силите ѝ на континента бяха методично унищожени, дори с цената на значителни съпътстващи щети. 

Нещо не става ясно каква цена са платили Щатите, за да унищожат континенталните бази. Лесно им е на европейците от "Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС" да си съчиняват сценарии, в които САЩ инкасира демидж :D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 12 минути, Кухулин said:

Нещо не става ясно каква цена са платили Щатите, за да унищожат континенталните бази. Лесно им е на европейците от "Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС" да си съчиняват сценарии, в които САЩ инкасира демидж :D

Според мен това е невъзможен сценарий от вида "бий самара да се сеща магарето"; авторите/авторът е съвсем наясно, че хиперболизира. Целта да се пишат такива сценарии, според мен е, да се покаже тяхната абсурдност. Но покрай това се казват няколко много важни неща, които вече са в ход - изолирането на китайците в Азия, формирането на евро-американски икономически блок за тази цел и обособяването на независима от азиатските снабдителни вериги електронна индустрия, центрирана в Европа и САЩ. И мократа мечта, че в Китай комунистическата диктатура ще се саморазпадне под тежестта на всички тези мерки, ще имплодира вътрешно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Б. Киров said:

И мократа мечта, че в Китай комунистическата диктатура ще се саморазпадне под тежестта на всички тези мерки, ще имплодира вътрешно.

Да де, но явно и авторите не са много убедени в това, щом докараха нещата до тотална война. А имат основание да не са убедени - Китай вече е натрупал сериозен опит в парирането на разни дестабилизационни мерки. В 21-ви век тези политически технологии вече не са нови.

Друг е въпросът дали някой реално иска да дестабилизира Китай. По-добре да върви кротък пазарлък, че не се знае...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, Кухулин said:

Друг е въпросът дали някой реално иска да дестабилизира Китай. По-добре да върви кротък пазарлък, че не се знае...

Дано да върви кротък пазарлък 🤨за което вече има индикации - Джанет Йелън, финансовият министър и бивш председател на ФЕД преди дни предложи санкциите на Тръмп, поне някои, да бъдат вдигнати.

В САЩ както и в Китай има "ястреби" и "гълъби" и е важно коя от двете групи ще надделее в определен момент. Нито една от двете страни обективно няма интерес от остър сблъсък дори на икономическо ниво, и за двете държави другата е най-голям външнотърговски партньор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Б. Киров said:

която я има безплатно достъпна на неговия сайт в електронен вид.

Ако може линк към нея, защото не я намирам.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...