Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Преди 17 часа, Du6ko said:

Що се отнася до монарсите практически всички монарси ПСВ са НАЙ БЛИЗКИ РОДНИНИ - братчеди и баджанаци

Монарсите в Европа са рода от стотици години..Това не им пречи да воюват.. При монарсите е важна връзката с монархията (трона, династията) и нейните интереси, а не с родата на "село", както е при простосмъртите и обикновените люде

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,6k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 1 час, Б. Киров said:

На този линк има статия с резонно обяснение на причините Китай да спре вноса на нефт от Иран /след като от началото на годината е купувал двойни количества на обичайните/:

Американските войски продължават да пристигат в региона на Персийския залив, заплашвайки Иран. Натискът върху Иран се увеличава ежедневно.
Китай даде ясно да се разбере, че може да купи ирански петрол, ако може да плати в юани или евро, но не иска да направи Иран част от спора си със САЩ. В Пекин липсва апетит за добавянето на Иран като още един залог върху масата за преговори със САЩ. Пекин не е готов да предостави на Иран своя щит.
Китай построи голямо пристанище в Гуадар, Пакистан, което имаше за цел да заобиколи дългия транзит на стоки (и петрол) от Персийския залив през пролива Малака до Южнокитайско море. На 150 километра западно от Гуадар е иранското пристанище Чабахар, разработено с помощта на Индия. Съединените щати - по искане на афганистанското правителство - подкрепят участието на Индия в това пристанище, което включва транспортни линии до афганистанската граница през Иран. Иран е сигнализирал, че ще бъде заинтересован да даде на Китай роля в това свое пристанище, ако Индия започне да се оттегля от участие в него.
Китай увеличи ангажираността си в Западна Азия, но не и до степен да бъде засмукан в конфликт, който той счита за вреден. Това означава, че Иран не може да разчита изцяло на Китай. И все пак, Китай е единствената противоотрова срещу задушаващата хватка на САЩ върху Иран.

Световното производство на петрол е високо, както и запасите от петрол. Цените на петрола, следователно, са ниски и вероятно ще бъдат намалени от намаленото глобално търсене. Прогнозираните ниски цени на петрола би трябвало да предизвикат повече тревоги в Техеран, тъй като иранските външни приходи ще намаляват и също така ще имат значение за китайските вносители. Единствената причина Китай да вдигне щит около Иран е да защити инициативата си „Пояс и път“. Не и нефта.

https://www.commondreams.org/views/2019/05/28/does-irans-economic-fate-depend-lifeline-china

Индия обаче е декларирала, че ще продължи да купува ирански нефт, сложна игра ;), единствено Индия.

Благодаря за изчерпателния отличен коментар ! Научих много ново.

Имам няколко вьпроса и размисли 

1 . Ако Индия е останала почти единствен голям купувач на ирански нефт , сигурно ще го купува на преференциални цени ? Възможно ли е да го купува за Рупии ? Почти нещо като бартер, за рупии можеш да си купиш главно индийски стоки ?

2. Възможно ли е да се появи ЧАСТНА китайска , турска или руска нефтена компания , която позовавайки се на СВЕЩЕННАТА НЕПРИКОСНОВЕННА частна собственност и свободна тьрговия да тьргува с ирански петрол ? Разбира се за тази компания ще Е ЗАБРАНЕН ДОЛАРА И САЩ !  ЕХ Долара е нещо прекрасно , ама аз и от Юани , Лири и Рубли не бих се отказал ? Хубаво е в Чекаго и Маями Бийч , ама и в Анталия и Петербург може да се живее .

3 . Иран има пристанище и извън Перс Залив . Саудитците нямат. Ако случайно нещо стане произшествие , не война там ?  Иранското пристанище извън залива може ли да изнася нефт ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 28 минути, Du6ko said:

Благодаря за изчерпателния отличен коментар ! Научих много ново.

Имам няколко вьпроса и размисли 

1 . Ако Индия е останала почти единствен голям купувач на ирански нефт , сигурно ще го купува на преференциални цени ? Възможно ли е да го купува за Рупии ? Почти нещо като бартер, за рупии можеш да си купиш главно индийски стоки ?

2. Възможно ли е да се появи ЧАСТНА китайска , турска или руска нефтена компания , която позовавайки се на СВЕЩЕННАТА НЕПРИКОСНОВЕННА частна собственност и свободна тьрговия да тьргува с ирански петрол ? Разбира се за тази компания ще Е ЗАБРАНЕН ДОЛАРА И САЩ !  ЕХ Долара е нещо прекрасно , ама аз и от Юани , Лири и Рубли не бих се отказал ? Хубаво е в Чекаго и Маями Бийч , ама и в Анталия и Петербург може да се живее .

3 . Иран има пристанище и извън Перс Залив . Саудитците нямат. Ако случайно нещо стане произшествие , не война там ?  Иранското пристанище извън залива може ли да изнася нефт ?

:)

ха-ха-ха-ха

Тея "Китай", "Путин" и "страшния враг"  май ти изпиват мозъка съвсем?

Това да не ти е бизнеса и чейнча  на Капалъ Карши или на Пиацата във Виена?  Ха-ха-ха-ха , Не се усещаш поне, че рублата е неконвертирума валута, ха-ха-ха

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Du6ko said:

Благодаря за изчерпателния отличен коментар ! Научих много ново.

Имам няколко вьпроса и размисли 

1 . Ако Индия е останала почти единствен голям купувач на ирански нефт , сигурно ще го купува на преференциални цени ? Възможно ли е да го купува за Рупии ? Почти нещо като бартер, за рупии можеш да си купиш главно индийски стоки ?

2. Възможно ли е да се появи ЧАСТНА китайска , турска или руска нефтена компания , която позовавайки се на СВЕЩЕННАТА НЕПРИКОСНОВЕННА частна собственност и свободна тьрговия да тьргува с ирански петрол ? Разбира се за тази компания ще Е ЗАБРАНЕН ДОЛАРА И САЩ !  ЕХ Долара е нещо прекрасно , ама аз и от Юани , Лири и Рубли не бих се отказал ? Хубаво е в Чекаго и Маями Бийч , ама и в Анталия и Петербург може да се живее .

3 . Иран има пристанище и извън Перс Залив . Саудитците нямат. Ако случайно нещо стане произшествие , не война там ?  Иранското пристанище извън залива може ли да изнася нефт ?

Моето обяснение, не претендирам че е вярно, е в интереса на Индия /и САЩ, който съвпада с този на Индия в случая/ да получи правата над това иранско пристанище Чабахар, съседно на Гуадар в Пакистан и по този начин да контролира с флота си оттам трафика на Китай от Африка и Персийския залив към Пакистан. Този трафик е нещо като морски байпас за Китай в случай на блокиране на пътя през Южнокитайско море. Затова и Иран слагат на масата като предложение оферта за пристанището си "в случай че Индия се оттегли" - да, ама Индия не се оттегля, вероятно са си вързали нещата и с договори, а Китай не скача с бутонките напред срещу САЩ и не се конфронтира. И статуквото си остава - че Индия заявила, че ще купува ирански нефт, още не са го направили, това ако всички останали спазват ембаргото, няма да спаси Иран - Индия едва ли ще се ангажира да им изкупи целия износ, но няма да даде повод да бъде изритана от пристанището си там. Каквото и когато да стане в Иран, дори аятоласите да не са вече на власт един ден там, пристанището си остава индийско /с американско рамо/ и е трън в транспортния коридор на Китай.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, nik1 said:

:)

ха-ха-ха-ха

Тея "Китай", "Путин" и "страшния враг"  май ти изпиват мозъка съвсем?

Това да не ти е бизнеса и чейнча  на Капалъ Карши или на Пиацата във Виена?  Ха-ха-ха-ха , Не се усещаш поне, че рублата е неконвертирума валута, ха-ха-ха

 

 

Знам че е НЕКОНВЕРТИРУЕМА !  И ме е яд , че в Тайланд и Майами , Анталия и Алпите , Париж и Поморие , Лондонград и Малдивите , Гоа и Прага ги обслкужват с неконвертируемите им жалки , долни , подли рубли ! Мамят ни , а ние турци , европейци , американци и азиатци им се вързваме на рублите  )-;  ! 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 19 минути, Du6ko said:

Знам че е НЕКОНВЕРТИРУЕМА !  И ме е яд , че в Тайланд и Майами , Анталия и Алпите , Париж и Поморие , Лондонград и Малдивите , Гоа и Прага ги обслкужват с неконвертируемите им жалки , долни , подли рубли ! Мамят ни , а ние турци , европейци , американци и азиатци им се вързваме на рублите  )-;  ! 

Коя  банка купува и продава Рубли (освен някои от тези в страните от ОНД)?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Едно виждане на британски теоретик, което е контрапункт на първия постинг в тази тема.

Накратко аргументите на тази кратка статия във Файненшъл таймс са базирани върху тезата, че Китай не може да постигне статут на глобална суперсила, защото еднопартийната му държавна система не позволява необходимите реформи това да стане реалност.

Греъм Алисън, американският теоретик и президентски съветник по въпросите за Китай, развива огледалната си теза в първия постинг, че Китай вече е постигнал де факто такъв статут на глобална суперсила.

Реалностите вероятно, според мен, са по средата на двете сблъскващи се една с друга тези.

 

Днешният Китай никога няма да бъде суперсила
Чарлз Партън е старши сътрудник на Кралския институт на обединените служби, съветник на британския комитет на Комисията по външните работи за Китай

 

Китай иска да бъде свръхсила или дори глобалната суперсила до средата на този век. Това е смисълът на „вековната цел“ на Xi Jinping: да стане „силна, демократична, цивилизована, хармонична и модерна социалистическа страна“ до 2049 г., 100-годишнината от основаването на Китайската народна република. Но няма да е така.

Независимо дали се придържаме към най-тясната дефиниция за статут на суперсила - наличност на превъзхождаща останалите военна сила и способност да я проектира в световен мащаб - или разширеното й значение, към което се включва икономическа, политическа, културна и разузнавателна сила, както и способността да се формира международно лидерство, и в двата случая трябва да е налице дългосрочен капацитет за покриване на тези критерии.

Днешният капацитет на Китай е сравнително скромен в сравнение с този, които ще му бъде необходим в продължение на десетилетия - за да се наложи като суперсила. Китайските военни разходи са далеч по-ниски от американските. Във вътрешен план се смята, че разходите за репресии и стабилност са дори по-големи от бюджета на Народна освободителна армия. Застаряващото население от 1,4 млрд. души изисква всеобхватна система за социална сигурност. Разходите за коригиране на околната среда са невероятно големи.

Да приемем, че няма растеж в САЩ до 2049 г., а БВП на Китай ще расте с почти 6% всяка година, то дори това би довело единствено през 2049 китайският доход на глава от населението да съответства на дохода на глава от населението в САЩ през 2018 г. Такъв гладък растеж от 6 процента в Китай и 0 в САЩ обаче противоречи на всички емпирични данни.

Джордж Магнус, в своята отлична книга „Червени знамена“, излага защо високият темп на растеж ще се пречупи в рамките на следващите пет години. Това е така, защото Китай е достигнал вече до икономически сляпа улица и трябва да намери нов път. Ето поради какво през 2013 г. Xi Jinping стартира своята програма за реформи, заявявайки, че икономическият модел на времето е “некоординиран, небалансиран и неустойчив” - думи, използвани по-рано от бившия премиер Уен Цзябао и повторени през 2017 г. от члена на политбюро Янг Джичи. Тази година, мозъчен тръст на Китайската комисия за национално развитие и реформи описва напредъка на реформите като минимален.

Това не е изненада. В основата на реформата има противоречие, между ленинистката необходимост да се задържат лостовете на икономическата власт (за да се избегне възникването на икономически интереси, които биха могли да надигнат политически вълни на недоволство от вида "ние сме данъкоплатци без политическо представителство") и да дадат по-голяма роля на пазара.

Освен реформата, съществуват още три пречки пред дългосрочния икономически растеж на Китай.

Първата е проблемът с дълга. На някакъв етап разходите за дълга трябва да се поемат, независимо дали от хора, компании или правителството, и дали чрез увеличаване на дълга, увеличаване на данъчното облагане или намаляване на публичните инвестиции и разходи.

Втората е демографията. Въпреки че населението на Китай ще продължи да расте още десетилетие, работната му сила вече се свива рязко. Официалната раждаемост на Китай от 1,6 деца на жена е една от най-ниските в света. Разходите за социална сигурност, грижа за възрастните хора ще бъдат огромни. Производителността на труда трябва да се повиши много бързо. Друг демографски факт е тревожен от гледна точка на нестабилност е дисбаланс между половете.

Третият проблем, а може би и най-големият, е задаващата се водна криза в 12 северни провинции, които представляват 41% от населението на Китай, 38% от селското стопанство, 46% от индустрията и 50% от производството на електроенергия. Нито прехвърлянето на вода, нито обезсоляването могат да предотвратят сериозно икономическо, социално и политическо разстройство. Това, което се изисква, ако вече не е твърде късно (изменението на климата вероятно ще направи регионите по-сухи), са огромни промени в селското стопанство, промишлеността и начина на живот на хората. Основен инструмент ще бъде правилното ценообразуване на водата. Но повишаването на цената й многократно, както е предложил ръководителят на една от пекинските компании за вода, е политически невъзможно: китайската комунистическа партия (ККП) се опасява, че произтичащата от това инфлация ще предизвика размирици.

Често се казва, че ако някое правителство е способно да прокара промяната, колкото и непопулярна да е тя, това е ККП. Но ако това беше така, г-н Xi нямаше да изразходва толкова много енергия, за да наказва и размества партийни функционери и служители за неизпълнени от тях задачи. Самият модел на управление е погрешен: 1,4 милиарда души не могат да бъдат управлявани с помощта на фитинг отгоре надолу и инспекция, като се избягва саморегулирането.

Въпреки това г-н Xi специално обърна гръб на четири полезни съюзници: върховенството на закона и независимата съдебна система, което е от съществено значение за доверието на бизнеса и частния сектор; свободна преса, например за подпомагане на разкриването на корупцията или злоупотребата с околната среда; гражданското общество, от където идват идеи, иновации и поток на натиск; и някакъв вид политическа отговорност, за да насърчи служителите да работят в полза на хората, а не за самите тях или на партията им.

Липсата на всеки един от тези четирима съюзници отслабва партийния контрол и рискуват да доведат в крайна сметка до плуралистична система, подкопавайки еднопартийното управление. ККП ги отхвърля.

Към горепосочените фактори може да се добави липса на доверие от страна на хората в ККП. Национализмът е неадекватен заместител. Да дадем един пример за тази липса на доверие, помислете за интернационализацията на китайската валута. Една суперсила трябва непременно да има валута, която се търгува свободно в целия свят. Но какво ще стане, ако Китай отвори своята капиталова сметка? Тъй като хората не вярват на партията, днешното изтичане на капитал ще се превърне в наводнение. Инвеститорите ще изоставят сегашното си пристанище за спестяванията си на вътрешния пазар на жилища. Неговият колапс ще ускори рецесията и безработицата. А страх на партията номер едно е нестабилността, причинена от безработицата.

Възможно ли е иновациите да дойдат като спасителен пояс на ККП? Високотехнологичното общество с висока производителност може да помогне на Китай да излезе от дълга, да има по-малко работници и да се справи с оскъдицата на вода. Самият г-н Xi в реч през януари 2016 г. заяви, че „иновациите са ахилесовата пета на Китай“. Може и да е прав.

Предоставянето на големи ресурси за научни изследвания може да помогне на Китай да произвежда вълнуващи технологии. Но това би могло, както се случи в бившия Съветски съюз, да бъде правено на твърде тесен фронт. Много учени (разбира се, западни) са стигнали до извода, че двигателят за възхода на Европа е свободният поток от идеи. Вкусът към иконоборството и отказът да се приеме конвенцията също може да са помогнали. Контролът на ККП не е съпричастен към нито едно от тях. Културата, подсилена от политиката, не благоприятства неконвенционалните идеи и хора. И при приоритизирането на държавните предприятия над частния сектор, добавено към затягане на партийния контрол над бизнеса, образованието и обществото, легитимно е да си зададем въпроса: дали в бъдеще иновативни корпорации подобни на Huawei, Alibaba и Tencent ще се появят толкова лесно?

Някои посочват като контра-аргумент гъвкавостта на ККП: през 1978 г. кой би могъл да си представи, че ще партията ще се откаже от толкова много догми? Но има важна разлика между първите 30 години на реформата и последните 10 години. По-рано интересите на реформата и на членовете на партията се движеха в същата посока: много пари можеха да бъдат направени законно и не толкова законно, като се следваше реформата. Сега, дори и с ограничена роля за пазара, те се движат в противоположни посоки. Войната с корупцията подкрепя това.

Вероятно развитието на Китай е достигнало своя „връх Xi“ или може би своето „плато Xi“, което означава, че Китай ще продължи да бъде велика страна. Или както каза неотдавна Чен Деминг, министър на търговията до 2013 г .: „Не приемайте за даденост, че Китай е номер две и не приемайте за сигурно предположението, че рано или късно ще бъдем номер едно.“

Какво означава това за либералните демокрации?

Ако възходът на Китай не е неумолим или неговият колапс не е неизбежен: той ще остане велика сила; междувременно ние трябва да бъдем по-решителни в защитата на нашата сигурност, интереси и ценности. Трябва да насърчаваме това, което е от съществено значение за дългосрочния просперитет на Китай, не на последно място зачитането на международното право, което Китай може да продължава да нарушава, тъй като проблемите му се увеличават.

В обобщение, въпреки нашите настоящи проблеми, ние трябва да имаме повече вяра в нашите системи. Тяхната добродетел не е английски дъб, а по-скоро китайски бамбук: те се огъват в буйните ветрове, но не се чупят.

Онези, които казаха, че възходът на Китай ще доведе до неговото сближаване с либералните демокрации, сега са обвинени, че са се заблудили. Но обратната страна  на същата монета е, че ако Китай не промени системите си, той няма шанс да бъде суперсила, и тя също може да е валидна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да Британските Учени и Теоретици както винаги са прави  ! Шапка им сваялям ! Никога еднопартийна недемократична страна не е били Супер Сила ! Египет на фараоните , Асирия , Хеттте , Вавилон , Персия , Македония , Ши Хуан Ди , Чингис Хан , Фридрих , Наполеон , Петър , Карл ВЕЛИКИ  , Тамерлан , Микадо , Византия и Златна Орда като  велики сили бяха Демократични , Многопартийни Общества !  За малко да забравя плуралисите  демократи Атила, Стефан Душан, Батий , Чандрагупта и Монтесума , Сюлейман ,  Крум  и Симеон  с многопартийната им  система. Обичам да чета британските учени.

За милион долара чрез голямо изследване те доказаха , че е по добре да си богат но млад, отколкото стар и болен !

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, Du6ko said:

Да Британските Учени и Теоретици както винаги са прави  ! Шапка им сваялям ! Никога еднопартийна недемократична страна не е били Супер Сила ! Египет на фараоните , Асирия , Хеттте , Вавилон , Персия , Македония , Ши Хуан Ди , Чингис Хан , Фридрих , Наполеон , Петър , Карл ВЕЛИКИ  , Тамерлан , Микадо , Византия и Златна Орда като  велики сили бяха Демократични , Многопартийни Общества !  За малко да забравя плуралисите  демократи Атила, Стефан Душан, Батий , Чандрагупта и Монтесума , Сюлейман ,  Крум  и Симеон  с многопартийната им  система. Обичам да чета британските учени.

За милион долара чрез голямо изследване те доказаха , че е по добре да си богат но млад, отколкото стар и болен !

Колега, всичките примери, които давате са от епохата на робовладелското и феодалното общество.

Единствената "суперсила" с тоталитарно управление в модерните времена на капитализма като начин на производство беше СССР и трябва да уточня, че Съветския блок, дори с присъединяването на Източна Европа след ВСВ , никога съвкупно не е достигал повече от 50 % паритет по отношение на БВП спрямо САЩ; Китай в момента има БВП паритетен с този на САЩ и потенциал да го утрои в следващите 30 години.

Това не означава, според мен, че гарантирано ще го постигне, ако не промени основно досегашния си модел на развитие.

Между другото самите китайци, китайски теоретици, го осъзнават и работят усилено по този въпрос. Тук ще цитирам една статия от двама китайски по етнически произход, но западни автори, която е обобщено изследване от 2016 г. на мненията на 141 китайски автори на различни публикации по темата, изследващи перспективите на Китай като глобална сила.

Китайската гледна точка обобщена. Поне към 2016, година, откогато изтече много историческо време до днес.

 

China's ‘new type of Great Power relations’: a G2 with Chinese characteristics?

JINGHAN ZENG

Lecturer in Politics and International Relations in the Department of Politics and International Relations at Royal Holloway, University of London

SHAUN BRESLIN

Professor of Politics and International Relations at the University of Warwick

International Affairs, Volume 92, Issue 4, July 2016, Pages 773–794

Published:

20 June 2016

Възходът на Китай преобръща начина, по който страната вижда собствената си роля в света. Китай става все по-готов да премине от ролята му на нормативен и системен обект към такава на нормативен и системен субект и създател на норми. Пример за това е популяризираните от Xi Jinping „нов тип отношения между Великите сили“, предназначени да създадат стратегическо пространство, в което те ще функционират". Като използваме смесен количествено / качествен анализ, ние анализираме 141 китайски статии, озаглавени с „нов тип отношения между Великите сили“. Ние откриваме, че въпреки че китайските анализатори и създатели на политики отхвърлиха идеята за Г-2 през 2009 г., основният дискурс бързо се прехвърли към това, което ние наричаме "Г-2 с китайски характеристики", което показва фундаментална промяна в китайската оценка на категорията "Велика сила" сама по себе си. Докато някои китайски учени смятат, че Китай вече е постигнал статута на световната № 2 или дори суперсила, основният дискурс разглежда Китай като едновременно "Велика сила и нарастваща сила" едновременно. Смятаме, че това смекчава очакванията за това, което Китай може и трябва да направи, за да разреши глобалните проблеми, въпреки статута си на велика сила.

Когато идеята за Г-2 се появи за пръв път след глобалната финансова криза от 2008–2009 г., тя срещна сериозно подозрение - а понякога и откровена опозиция - в Китай. По същество, имаше чувството, че от Китай се очаква да прави неща в глобален мащаб, които една страна с нейното ниво на развитие няма нито способността, нито отговорността да предприеме. В отговор на това скептичните китайски анализатори и официални лица твърдяха, че въпреки че Китай (по това време) е втората по големина икономика в света, „голяма“ не е същото като „богата“ (да не говорим за мощна). По показател БВП на глава от населението Китай все още бе сравнително бедна страна, като около 150 милиона души живееха в бедност и следователно, според китайските автори, трябваше да се очаква от Китай да се държи съответно на световната сцена като развиваща се и / или възникваща сила

1. Това скептично приемане се дължеше на подозрението, че западните страни по някакъв начин се опитват да стоварят последицата от финансовата криза в глобалните дисбаланси и върху други страни като Китай, вместо да предприемат болезнени структурни финансови реформи.

2. Защо Китай трябва да поема по-голяма тежест при решаването глобални проблеми, които не са били причинени от Китай, вместо да се фокусира своите ресурси за справяне със собствените си предизвикателства пред вътрешното развитие

3. Освен това идеята за създаване на специален съюз с вече съществуващата суперсила, излъчваше тревожност в китайските анализи на (и надежди) относно променящата се природа на глобалния ред. Комбинацията от спад на американската мощ, възхода на нововъзникващите сили и разпространението на такъв тип глобализация, която подкопава авторитета на държавите да контролират собствената си икономическа активност, означаваше за китайските автори, че светът навлиза в нова ера.

4. Както тогавашният премиер Уен Джиабао отхвърли концепцията за Г-2: "Някои казват, че световните дела ще се управляват единствено от Китай и САЩ. Мисля, че тази гледна точка е неоснователна и погрешна ... Не е възможно за няколко държави или група от големи сили да разрешат всички глобални проблеми. Мултиполяризацията и многостранността изразяват по-добре новата тенденция и воля на народите."

5. Сега, три години след тези първи реакции на Китай, виждаме едно много различно разбиране за състоянието на китайската глобална роля (и отношенията на Китай със САЩ) и това е очевидно, когато Xi Jinping предложи да се създаде "нов тип отношения между двете Великите сили" (xinxing daguo guanxi), като впоследствие повтори концепцията по време на срещи на високо равнище между американски и китайски политически фигури.

Тази нова връзка отчасти имаше за цел да осигури основа за решаване на двустранни проблеми между Китай и Съединените щати, но вече от една по-симетрична позиция от преди. Със сигурност в повечето китайски очи Съединените щати остават доминиращата глобална сила и ще продължат да го правят за известно време. Но сега това е по-скоро връзка между две велики сили, отколкото между една велика сила и една развиваща се икономика.

Друг въпрос, който не беше толкова очевиден през 2012 г. е, че при Xi Jinping Китай изостави стратегията си за „запазване на нисък профил“ и вместо това активно започна да се стреми да създаде „благоприятна международна среда“. Промяната се основава отчасти на преоценката, че докато страната все още не може да оспорва Съединените щати като доминираща глобална сила в света, тя вече е постигнала статут на Велика сила и сега има период на стратегическа възможност, в която да упражнява тази власт в служба на на китайските интереси.

Първоначално този период на „нова стратегическа възможност” обикновено се описваше като първото десетилетие на ХХІ век. Вече минаваме средата на второто десетилетие, а някои твърдят, че моментът на възможностите все още е там, но Китай трябва да действа бързо, тъй като Съединените щати се опитват да създадат нова, базирана на Вашингтонските интереси глобална структура на управление, противоположна на китайските интереси - например чрез създаването на Транс-тихоокеанското партньорство. И докато Китай е само една от многото нововъзникващи сили, които стават все по-подготвени да оспорват легитимността на съществуващия световен ред, неговото все по-доминиращо положение го поставя поне на първо място сред равни, и това го прави вече глобален № 2.

Докато идеята за Китай като велика сила е широко приета в самия Китай, следва да се опитате да откриете какво всъщност означава Великата сила, и тогава широкият консенсус сред китайските автори се заменя с неяснота и несигурност. Именно тази липса на яснота е във фокуса на тази статия.

Като анализирахме 141 статии на китайски език, ние виждаме, че докато някои китайски учени смятат, че Китай вече е постигнал статута на No. 2 в света или дори свръхсила, основният дискурс разглежда Китай като едновременно велика сила и растяща сила. Именно тази двойна идентичност (или може би объркване на идентичността) прави трудно да се определи какво точно е Великата сила (било то нова или не) за китайските анализатори. Тъй като границата между Велика Сила и не-Велика сила не е ясна, тази концептуална неяснота е направила стратегическите намерения на Китай по-трудни за прогнозиране.

Има и някои разногласия по въпроса дали само Съединените щати се квалифицират като "велика сила", с която Китай трябва да установи нов тип взаимоотношения, или дали този статут се прилага и за други страни (и ако да, кои). Но несъгласието по този въпрос е ограничено: по-голямата част от китайските учени изграждат своя анализ единствено около китайско-американските отношения. Съответно, ние предполагаме, че основният дискурс на тази концепция се движи към това, което бихме могли да наречем „G2 с китайски характеристики“. Това е отношението към G2, дефинирано от гледна точка на и за китайските интереси, а не от външна гледна точка. В това отношение Китай може да се разглежда като все по-често претендиращ за ролята на нормотворец, а не обект на външно нормотворчество.

Важно е още в самото начало да се каже, че това е разнообразен дебат с множество различни мнения и мнения. Разбира се, природата на китайската политика поставя определени ограничения върху това, което може да се обсъжда; не е лесно, например, да се намерят призиви за тайванска независимост. Но докато се зачитат основните интереси на Китай, има достатъчно място за различни гледни точки за това какво е мястото на Китай в света днес, какво би могло или трябва да бъде в бъдеще, и най-добрият начин за постигане широко съгласие относно необходимостта от по-нататъшно национално възраждане.

Има някои широки области на консенсус. Първато е убеждението, че налице е значителна промяна в разпределението на силите в световният ред (особено след световната финансова криза) и че Китай е един от основните бенефициенти на тази промяна. Важно е да се отбележи тук, че това не означава, че Китай скоро ще замени САЩ като доминираща сила в света; всички промени, за които Китай настоява, ще трябва да се осъществяват в рамките на съществуващата структура доминирана от САЩ, което поставя значителни ограничения върху това, което Китай може да постигне и как може да функционира.

Вторият консенсус е, че Китай (или, може би, по-правилно, китайското ръководство) не е подготвен за това бързо издигане в статута си и сега се опитва да научи как най-добре да оцени, упражнява и използва новата си сила по начини, които водят до реално влияние и промяна. Както каза заместник-министърът на външните работи Фу Йин, "Китай се нуждае от време, за да израстне в ролята си на гражданин на света“.

Третият широк консенсус се основава на признанието, че сегашният международен ред е служил на Китай доста добре след края на Студената война, осигурявайки международна среда, която е улеснила растежа и възраждането на Китай като глобална сила. Със сигурност съществуват опасения относно разпределението на властта в настоящите институции на глобалното управление и някои от нормите, които ги подкрепят. Те са свързани с убеждението, че на гласа на Китай не се дава толкова голяма тежест, колкото би трябвало да бъде в световната политика. Това означава, че Китай ще настоява за програма за реформи, вместо да се стреми да замени сегашния световен ред с нов синоцентричен ред; и че се стреми да постигне тази реформа по начини, които не разрушават съществуващата система и в противен случай само ще вредят на собствените интереси на Китай. Според повечето китайски анализатори, това сложно начинание ще бъде затруднено от вече възприетия от САЩ модел при формирането на нови правила за икономическо управление, осъществявани чрез предполагаеми нови институции като Транс-Тихоокеанското партньорство, което отново ще постави Китай като аутсайдер.

Докато Китай следва линия на това, което вицепремиерът Уанг Янг нарича „Китай нито има способността, нито намерението да оспорва ролята Съединените щати и да премахне сега съществуващия световен ред".

Четвъртият консенсус сред кинайските автори е, че в момента в Китай е по-склонен да предявява своите интереси и да предприема действия за коригиране на съществуващите неравенства и пропуски в усветовното управление, чрез увеличаване на „институционалния глас“ на Китай (zhiduxing huayuquan) .

Това става под формата на предоставяне на нови лостове на управление, например, Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура и новата банка за развитие BRICS. Макар да е твърде рано да се разбере как ще се развият инициативата „Пояс и Път път на двадесет и първи век“, тя е широко възприемана от китайците като прояви на нов проактивен Китай, който се стреми да се утвърди като голям глобален актьор.Тази проактивност се наблюдава и при създаването на широк спектър от различни видове взаимоотношения с други държави, в зависимост от нивата на развитие на партньорите и / или привеждането им в съответствие с Китай по основни области на политиката. Целта е в центъра да се създаде мрежа от глобални партньорства с център в Китай. Например една такава връзка е между Китай с други развиващи се икономики, които изразяват недоволство от темпото и обхвата на реформата на глобалните институции за управление. Друга е между Китай чрез по-патерналистко партньорство за развитие с африканските държави, което е отразено във Форума за сътрудничество между Китай и Африка. И в собствения си регион Китай, изгражда друго отделно партньорство на споделена търговия и финансови фючърси с държави от Югоизточна Азия (и АСЕАН като организация), както и друг набор от отношения със съседите на север и северозапад през Шанхайската Организация за сътрудничество. Същият проактивен подход води до изграждане на различни видове отношения с другите велики сили.

Остава отново откритият въпрос, каква според китайските автори е дефиницията на "велика сила."

https://academic.oup.com/ia/article/92/4/773/2688082

следва...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Б. Киров said:

Колега, всичките примери, които давате са от епохата на робовладелското и феодалното общество.

Единствената "суперсила" с тоталитарно управление в модерните времена на капитализма като начин на производство беше СССР и трябва да уточня, че Съветския блок, дори с присъединяването на Източна Европа след ВСВ , никога съвкупно не е достигал повече от 50 % паритет по отношение на БВП спрямо САЩ; Китай в момента има БВП паритетен с този на САЩ и потенциал да го утрои в следващите 30 години.

Това не означава, според мен, че гарантирано ще го постигне, ако не промени основно досегашния си модел на развитие.

Между другото самите китайци, китайски теоретици, го осъзнават и работят усилено по този въпрос. Тук ще цитирам една статия от двама китайски по етнически произход, но западни автори, която е обобщено изследване от 2016 г. на мненията на 141 китайски автори на различни публикации по темата, изследващи перспективите на Китай като глобална сила.

Китайската гледна точка обобщена. Поне към 2016, година, откакто изтече много историческо време до днес.

 

China's ‘new type of Great Power relations’: a G2 with Chinese characteristics?

JINGHAN ZENG

Lecturer in Politics and International Relations in the Department of Politics and International Relations at Royal Holloway, University of London

SHAUN BRESLIN

Professor of Politics and International Relations at the University of Warwick

International Affairs, Volume 92, Issue 4, July 2016, Pages 773–794

Published:

20 June 2016

Възходът на Китай преобръща начина, по който страната вижда собствената си роля в света. Китай става все по-готов да премине от ролята му на нормативен и системен обект към такава на нормативен и системен субект и създател на норми. Пример за това е популяризираната от Xi Jinping „нов тип отношения между Великите сили“, предназначени да създадат стратегическо пространство, в което те ще функционират". Като използваме смесен количествено / качествен анализ, ние анализираме 141 китайски статии, озаглавени с „нов тип отношения между Великите сили“. Ние откриваме, че въпреки че китайските анализатори и създатели на политики отхвърлиха идеята за Г-2 през 2009 г., основният дискурс бързо се прехвърли към това, което ние наричаме "Г-2 с китайски характеристики", което показва фундаментална промяна в китайската оценка на категорията "Велика сила" сама по себе си. Докато някои китайски учени смятат, че Китай вече е постигнал статута на световната № 2 или дори суперсила, основният дискурс разглежда Китай като едновременно "Велика сила и нарастваща сила" едновременно. Смятаме, че това смекчава очакванията за това, което Китай може и трябва да направи, за да разреши глобалните проблеми, въпреки статута си на велика сила.

Когато идеята за Г-2 се появи за пръв път след глобалната финансова криза от 2008–2009 г., тя срещна сериозно подозрение - а понякога и откровена опозиция - в Китай. По същество, имаше чувството, че от Китай се очаква да прави неща в глобален мащаб, които една страна с нейното ниво на развитие няма нито способността, нито отговорността да предприеме. В отговор на това скептичните китайски анализатори и официални лица твърдяха, че въпреки че Китай (по това време) е втората по големина икономика в света, „голяма“ не е същото като „богата“ (да не говорим за мощна). По показател БВП на глава от населението Китай все още бе сравнително бедна страна, като около 150 милиона души живееха в бедност и следователно, според китайските автори, не трябваше да се очаква от Китай да се държи съответно на световната сцена като развиваща се и / или възникваща сила

1. Това скептично приемане се дължеше на подозрението, че западните страни по някакъв начин се опитват да стоварят последицата от финансовата криза в глобалните дисбаланси и върху други страни като Китай, вместо да предприемат болезнени структурни финансови реформи.

2. Защо Китай трябва да поема по-голяма тежест при решаването глобални проблеми, които не са били причинени от Китай, вместо да се фокусира своите ресурси за справяне със собствените си предизвикателства пред вътрешното развитие

3. Освен това идеята за създаване на специален съюз с вече съществуващата суперсила, излъчваше тревожност в китайските анализи на (и надежди) относно променящата се природа на глобалния ред. Комбинацията от спад на американската мощ, възхода на нововъзникващите сили и разпространението на такъв тип глобализация, която подкопава авторитета на държавите да контролират собствената си икономическа активност, означаваше за китайските автори, че светът навлиза в нова ера.

4. Както тогавашният премиер Уен Джиабао отхвърли концепцията за Г-2: "Някои казват, че световните дела ще се управляват единствено от Китай и САЩ. Мисля, че тази гледна точка е неоснователна и погрешна ... Не е възможно за няколко държави или група от големи сили да разрешат всички глобални проблеми. Мултиполяризацията и многостранността изразяват по-добре новата тенденция и воля на народите."

5. Сега, три години след тези първи реакции на Китай, виждаме едно много различно разбиране за състоянието на китайската глобална роля (и отношенията на Китай със САЩ) и това е очевидно, когато Xi Jinping предложи да се създаде "нов тип отношения между двете Великите сили" (xinxing daguo guanxi), като впоследствие повтори концепцията по време на срещи на високо равнище между американски и китайски политически фигури.

Тази нова връзка отчасти имаше за цел да осигури основа за решаване на двустранни проблеми между Китай и Съединените щати, но вече от една по-симетрична позиция от преди. Със сигурност в повечето китайски очи Съединените щати остават доминиращата глобална сила и ще продължат да го правят за известно време. Но сега това е по-скоро връзка между две велики сили, отколкото между една велика сила и една развиваща се икономика.

Друг въпрос, който не беше толкова очевиден през 2012 г. е, че при Xi Jinping Китай изостави стратегията си за „запазване на нисък профил“ и вместо това активно започна да се стреми да създаде „благоприятна международна среда“. Промяната се основава отчасти на преоценката, че докато страната все още не може да оспорва Съединените щати като доминираща глобална сила в света, тя вече е постигнала статут на Велика сила и сега има период на стратегическа възможност, в която да упражнява тази власт в служба на на китайските интереси.

Първоначално този период на „нова стратегическа възможност” обикновено се описваше като първото десетилетие на ХХІ век. Вече минаваме средата на второто десетилетие, а някои твърдят, че моментът на възможностите все още е там, но Китай трябва да действа бързо, тъй като Съединените щати се опитват да създадат нова, базирана на Вашингтонските интереси глобална структура на управление, противоположна на китайските интереси - например чрез създаването на Транс-тихоокеанското партньорство. И докато Китай е само една от многото нововъзникващи сили, които стават все по-подготвени да оспорват легитимността на съществуващия световен ред, неговото все по-доминиращо положение го поставя поне на първо място сред равни, и това го прави вече глобален № 2.

Докато идеята за Китай като велика сила е широко приета в самия Китай, следва да се опитате да откриете какво всъщност означава Великата сила, и тогава широкият консенсус сред китайските автори се заменя с неяснота и несигурност. Именно тази липса на яснота е във фокуса на тази статия.

Като анализирахме 141 статии на китайски език, ние виждаме, че докато някои китайски учени смятат, че Китай вече е постигнал статута на No. 2 в света или дори свръхсила, основният дискурс разглежда Китай като едновременно велика сила и растяща сила. Именно тази двойна идентичност (или може би объркване на идентичността) прави трудно да се определи какво точно е Великата сила (било то нова или не) за китайските анализатори. Тъй като границата между Велика Сила и не-Велика сила не е ясна, тази концептуална неяснота е направила стратегическите намерения на Китай по-трудни за прогнозиране.

Има и някои разногласия по въпроса дали само Съединените щати се квалифицират като "велика сила", с която Китай трябва да установи нов тип взаимоотношения, или дали този статут се прилага и за други страни (и ако да, кои). Но несъгласието по този въпрос е ограничено: по-голямата част от китайските учени изграждат своя анализ единствено около китайско-американските отношения. Съответно, ние предполагаме, че основният дискурс на тази концепция се движи към това, което бихме могли да наречем „G2 с китайски характеристики“. Това е отношението към G2, дефинирано от гледна точка на и за китайските интереси, а не от външна гледна точка. В това отношение Китай може да се разглежда като все по-често претендиращ за ролята на нормотворец, а не обект на външно нормотворчество.

Важно е още в самото начало да се каже, че това е разнообразен дебат с множество различни мнения и мнения. Разбира се, природата на китайската политика поставя определени ограничения върху това, което може да се обсъжда; не е лесно, например, да се намерят призиви за тайванска независимост. Но докато се зачитат основните интереси на Китай, има достатъчно място за различни гледни точки за това какво е мястото на Китай в света днес, какво би могло или трябва да бъде в бъдеще, и най-добрият начин за постигане широко съгласие относно необходимостта от по-нататъшно национално възраждане.

Има някои широки области на консенсус. Първато е убеждението, че налице е значителна промяна в разпределението на силите в световният ред (особено след световната финансова криза) и че Китай е един от основните бенефициенти на тази промяна. Важно е да се отбележи тук, че това не означава, че Китай скоро ще замени САЩ като доминираща сила в света; всички промени, за които Китай настоява, ще трябва да се осъществяват в рамките на съществуващата структура доминирана от САЩ, което поставя значителни ограничения върху това, което Китай може да постигне и как може да функционира.

Вторият консенсус е, че Китай (или, може би, по-правилно, китайското ръководство) не е подготвен за това бързо издигане в статута си и сега се опитва да научи как най-добре да оцени, упражнява и използва новата си сила по начини, които водят до реално влияние и промяна. Както каза заместник-министърът на външните работи Фу Йин, "Китай се нуждае от време, за да израстне в ролята си на гражданин на света“.

Третият широк консенсус се основава на признанието, че сегашният международен ред е служил на Китай доста добре след края на Студената война, осигурявайки международна среда, която е улеснила растежа и възраждането на Китай като глобална сила. Със сигурност съществуват опасения относно разпределението на властта в настоящите институции на глобалното управление и някои от нормите, които ги подкрепят. Те са свързани с убеждението, че на гласа на Китай не се дава толкова голяма тежест, колкото би трябвало да бъде в световната политика. Това означава, че Китай ще настоява за програма за реформи, вместо да се стреми да замени сегашния световен ред с нов синоцентричен ред; и че се стреми да постигне тази реформа по начини, които не разрушават съществуващата система и в противен случай само ще вредят на собствените интереси на Китай. Според повечето китайски анализатори, това сложно начинание ще бъде затруднено от вече възприетия от САЩ модел при формирането на нови правила за икономическо управление, осъществявани чрез предполагаеми нови институции като Транс-Тихоокеанското партньорство, което отново ще постави Китай като аутсайдер.

Докато Китай следва линия на това, което вицепремиерът Уанг Янг нарича „Китай нито има способността, нито намерението да оспорва ролята Съединените щати и да премахне сега съществуващия световен ред".

Четвъртият консенсус сред кинайските автори е, че в момента в Китай е по-склонен да предявява своите интереси и да предприема действия за коригиране на съществуващите неравенства и пропуски в усветовното управление, чрез увеличаване на „институционалния глас“ на Китай (zhiduxing huayuquan) .

Това става под формата на предоставяне на нови лостове на управление, например, Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура и новата банка за развитие BRICS. Макар да е твърде рано да се разбере как ще се развият инициативата „Пояс и Път път на двадесет и първи век“, тя е широко възприемана от китайците като прояви на нов проактивен Китай, който се стреми да се утвърди като голям глобален актьор.Тази проактивност се наблюдава и при създаването на широк спектър от различни видове взаимоотношения с други държави, в зависимост от нивата на развитие на партньорите и / или привеждането им в съответствие с Китай по основни области на политиката. Целта е в центъра да се създаде мрежа от глобални партньорства с център в Китай. Например една такава връзка е между Китай с други развиващи се икономики, които изразяват недоволство от темпото и обхвата на реформата на глобалните институции за управление. Друга е между Китай чрез по-патерналистко партньорство за развитие с африканските държави, което е отразено във Форума за сътрудничество между Китай и Африка. И в собствения си регион Китай, изгражда друго отделно партньорство на споделена търговия и финансови фючърси с държави от Югоизточна Азия (и АСЕАН като организация), както и друг набор от отношения със съседите на север и северозапад през Шанхайската Организация за сътрудничество. Същият проактивен подход води до изграждане на различни видове отношения с другите велики сили.

Остава отново откритият въпрос, каква според китайските автори е дефиницията на "велика сила."

https://academic.oup.com/ia/article/92/4/773/2688082

следва...

 

 

Все пак в природата има граници. Китай никога няма да може да осигури висок жизнен стандарт като този на САЩ и ЕС. Дори приблизително. Не за друго,а защото практиката показва,че е абсолютно невъзможно ЕДНА държава да осигури такъв стандарт на един милиард и петстотин милиона души население! В най-добрият случа Китай може да даде американски заплати най-много на 500млн. китайци. Сега си помислете как ще реагират останалите един милиард бедни китайци към живеещите в охолство и богатство 500млн. (Забележете и че Европа която е 500млн. едва успява да поддържа сносни доходи на своите народи.)

Китай никога не е бил единна държава,(включително и днес) и най-вероятно ще се разпадне отново на няколко държави.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минути, deaf said:

Все пак в природата има граници. Китай никога няма да може да осигури висок жизнен стандарт като този на САЩ и ЕС. Дори приблизително. Не за друго,а защото практиката показва,че е абсолютно невъзможно ЕДНА държава да осигури такъв стандарт на един милиард и петстотин милиона души население! В най-добрият случа Китай може да даде американски заплати най-много на 500млн. китайци. Сега си помислете как ще реагират останалите един милиард бедни китайци към живеещите в охолство и богатство 500млн. (Забележете и че Европа която е 500млн. едва успява да поддържа сносни доходи на своите народи.)

Китай никога не е бил единна държава,(включително и днес) и най-вероятно ще се разпадне отново на няколко държави.

Може да се разпадне Китай , може Индия , ЕС, РФ  или САЩ да се разпаднат. Да висок стандарт в Китай , както и в САЩ , ЕС имат главно областите които са икономически облагодетелствани например на брега на моретата и големите реки. Едва ли вътрешните провинции или шати на КНР , ЕС , Р Ф или САЩ ще достигнат НЙ , Шанхай , Лондон , Л А или Гуанджоу  . Кензас , Арканзас , Полша , Румъния вътрешен Китай и прериите ще са по - назад от развитите области по брега на океаните. Брега на Китай ще е на нивото на Ю Корея , Тайван , Япония.  Вътрешността на нивото на Унгария  , най- вътрешните като Албания и Босна .

То и в Турция и България разликата между Истамбул , София , Измир , Анкара и вътрешността не е никак  малка .

Никога Китай , ЕС , Русия , САЩ , Турция няма да са равномерно развити по цялата си територия.

500 милиона на нивото на Япония , Калифорния или Тайван не е малко. + 500 милиона на нивото на Португалия , Полша , Алабама и Западна Вирджиния . И + 500 милиона на нивото на България , Белорусия , Армения . 

Това може да е КНР към средата на  21 век .

Редактирано от Du6ko
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, Б. Киров said:

Скуби, какъв ти е проблема с неяснотата?

Това, че хич недокосват същността на китайският ментализъм тези китайски професори. 

По лицемерие са най-най нация. Не може да ги мерят с тези сдтандарти и единици с които мерят великите и други сили. Те са като паяци. Където се задомят почват да изсмукват всички ресурси на дадената страна, но не засягат конструкцията на дадената държава. Затова просрерилат в цял свят. Ако слежеш долу да ядеш нещо китайско, например печен ориз или пилешки бутчета или каквото и да е било, ядеш това което са го нагласили на твоят вкус. Питали са китайски готвачи, че те ядът ли тези гозби? Със смях казват, че за себеси и за китайците влизащи в задното помещение готвят ИСТИНСКИ китайски ястия....

Тези енклавета по цял свят виреят и се размножават като крастата под кожата на гостоприемните им "родини". Неотдавна чух от германски банкар, че когато имал среща с лидери на компартията, това го разпитвали как може да се направи германска икономия под комунистически строй?

Никак според мен. Ще завладеят Германия /6000 годишна държавност, не бързат никъде/и Европа, Африка, Южна-Америка.....Половината Сибир са го завладели вече. 

Няма да има нужда да се бие с САЩ. Чисто ще свърши въздухът около него....

Затова ми е неясно защо се опитват тези китайски професори да ни заблуждават спрямо действащата китайска политика....Може би от Пекинг да ги дирижират?🤔

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 28 минути, Du6ko said:

Може да се разпадне Китай , може Индия , ЕС или САЩ да се разпаднат. Да висок стандарт в Китай , както и в САЩ имат главно областите които са икономически облагодетелствани например на брега на моретата и големите реки. Едва ли вътрешните провинции или шати на КНР , ЕС , Р Ф или САЩ ще достигнат НЙ , Шанхай , Лондон , Л А или Гуанджоу  . Кензас , Арканзас , Полша , Румъния вътрешен Китай и прериите ще са по - назад от развитите области по брега на океаните. Брега на Китай ще е на нивото на Ю Корея , Тайван , Япония.  Вьтрешността нс нивото на Унгария  , най вътрешните като Албания и Босна .

То и в Турция и България разликата между Истамбул , София , Измир , Анкара и вътрешността не е малка .

Никога Китай , ЕС , Русия , САЩ , Турция няма да са равномерно развити по цялата си територия.

500 милиона на нивото на Япония , Калифорния или Тайван не е малко. + 500 милиона на нивото на Португалия , Полша , Алабама и Западна Вирджиния . И + 500 милиона на нивото на България , Белорусия , Армения .

Сметката не излиза. Китай няма да може да осигури заплати на още 500млн. китайци от по €700 колкото са в Португалия и Полша. Помисли следното. Според теб САЩ могат ли да издържат още 500млн. души като им дават заплати от €700,($1000)? Невъзможно е дори и за американската икономика,какво остава за китайската. В Китай най-много 500млн. ще живеят с $2000+,другите един милиард китайци ще кретат с $300. Докато не се разбунтуват.

Има и друг проблем - 1,5млрд. души е просто невъзможно физически и технически да се командват от едно правителство. Каквато и ще да е формата на държавно управление,(федерация,конфедерация...) Постоянно ще има натиск от центробежни (сепаратистки) сили. Това се вижда контрастно по време на война. Китайците са толкова много,че не могат да се организират. Една малка Япония ги разпердушини през Втората световна война.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, deaf said:

Сметката не излиза. Китай няма да може да осигури заплати на още 500млн. китайци от по €700 колкото са в Португалия и Полша. Помисли следното. Според теб САЩ могат ли да издържат още 500млн. души като им дават заплати от €700,($1000)? Невъзможно е дори и за американската икономика,какво остава за китайската. В Китай най-много 500млн. ще живеят с $2000+,другите един милиард китайци ще кретат с $300. Докато не се разбунтуват.

Има и друг проблем - 1,5млрд. души е просто невъзможно физически и технически да се командват от едно правителство. Каквато и ще да е формата на държавно управление,(федерация,конфедерация...) Постоянно ще има натиск от центробежни (сепаратистки) сили. Това се вижда контрастно по време на война. Китайците са толкова много,че не могат да се организират. Една малка Япония ги разпердушини през Втората световна война.

Моето мнение е , че АКО вътрешните провинции и автономни области на КНР  се разбунтуват и отцепят , ще живеят ПО - ЛОШО отколкото в КНР . Те Таджики , грузинци ,  узбеки , арменци , украинци , прибалти се отделиха и имаза 0.00 долара външен дълг през 1992 г ! Не съм чул за някакви шеметни успехи на тези страни освен в областта на ДЕМОКРАЦИЯТА .

НЕ съм чул руснаци да са хукнали към Средна Азия , Кавказ , Прибалтика . Не мисля че Шанхайци ще хукнат кьм Тибет , а Кантонци към Вътрешеа Монголия или Пекинци към Уйгурия . 

Отделянето на вътрешните области ще доведе до бягство и разруха от там. 

Друг е въпроса за разцепление по линията изток - запад на Север и Юг , нещо както САЩ 1861 година. Ако се отцепят , отцепниците ще заживеят свой провмнциален живот по пътя на деградацията . Деградацията ще бъде компенсирана с МОЩНА ПРОПАГАНДА на местните величия , каква славна нация са отцепилите се !  Реално ще станат играчка в чужди ръце. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, Skubi said:

Това, че хич недокосват същността на китайският ментализъм тези китайски професори. 

По лицемерие са най-най нация. Не може да ги мерят с тези сдтандарти и единици с които мерят великите и други сили. Те са като паяци. Където се задомят почват да изсмукват всички ресурси на дадената страна, но не засягат конструкцията на дадената държава. Затова просрерилат в цял свят. Ако слежеш долу да ядеш нещо китайско, например печен ориз или пилешки бутчета или каквото и да е било, ядеш това което са го нагласили на твоят вкус. Питали са китайски готвачи, че те ядът ли тези гозби? Със смях казват, че за себеси и за китайците влизащи в задното помещение готвят ИСТИНСКИ китайски ястия....

Тези енклавета по цял свят виреят и се размножават като крастата под кожата на гостоприемните им "родини". Неотдавна чух от германски банкар, че когато имал среща с лидери на компартията, това го разпитвали как може да се направи германска икономия под комунистически строй?

Никак според мен. Ще завладеят Германия /6000 годишна държавност, не бързат никъде/и Европа, Африка, Южна-Америка.....Половината Сибир са го завладели вече. 

Няма да има нужда да се бие с САЩ. Чисто ще свърши въздухът около него....

Затова ми е неясно защо се опитват тези китайски професори да ни заблуждават спрямо действащата китайска политика....Може би от Пекинг да ги дирижират?🤔

Не мисля, че заблуждават или се опитват да го правят: ситуацията с тази чисто количествена статия е такава, ако не си я прочел внимателно цялата - двама изследователи, единият в британска институция, другият в американска, етнически китайци по произход, правят количествен енализ на 141 публикации /числото е представително голямо/ в чието заглавие фигурира "нов тип отношения между Великите сили". Един, двама, 15 могат да бъдат манипулативни или лицемерни - 141 автора не могат, според мен - това е като онзи виц за три пъти разорения... - да не разводнявам отговора - 141. Въз основа на определени критерий, двамата "западни" китайци синтезират чисто количествено мненията на останалите 141 натурални китайци. Това е. Че тези хора се изразяват по-различно от нас не е техен проблем, наш е, ако не успеем да ги разберем. Просто трябва да четем повече и по няколко пъти. За мен няма противоречие в това, което те ни казват с това, което твърдят американеца Греъм Алисън и британеца Чарлз Партън, цитирани по-горе - казват го по различен начин и с различни думи от различни гледни точки - интересното е в пресечните линии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това според мен са далечни хипотези..

Ако китайският икономически  разстеж не спадне под 2 (3 или 4) да кажем процента на годишна база, всичко ще си върви както досега. Както казват - "Икономиката!"..

Пример: В 1978 - 1980 -та никои не си е представял че соц-блока ще се разтури, Центробежните и други вътрешни реформаторски сили се появиха когато през  1982(3)-та икономиката забуксува..

ПС

Това не е отговор или включване  към постинга на Киров..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е той на нас начина мислене може на нас да ни изглежда  "лицeмерен", но за тяхна и изобщо и на източноазиатите народопсихология  е нормален - "като бамбука се огъват се пред вятъра"..Японците пък казват "ако един пиробн стръчи над другите, той ще бъде зачукан"

Това е така защото източназиатите са живяли в  централизирани общества, в които конкуренцията и изпъкването на обикновените хора пред другите, не са се толерирали..

 

Забележка:

Това до някъде го има и при нас, но то е съпроводено със завист (приказката за стълбата)..

При нас обаче липсват спойващите конфуцинаски ценности- успелият или феодалът (владетелят,патронът) да е отговорен и загрижен за подчинениете си, така както  както баща към синовете си,

Ние реално  нямаме  и БГ-феодали (владетели,шефове,патрони) в историята си- всички тръгваме от равно, и гледаме да прецакаме другите.., А като се знаем какви сме - се дърпаме надолу по стълбата ;)

Наричат това културно измерение "обществен" или "институционален колективизъм" - ние сме най-долу... като африканците ;)

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=институционален+колективизъм

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Du6ko said:

Моето мнение е , че АКО вътрешните провинции и автономни области на КНР  се разбунтуват и отцепят , ще живеят ПО - ЛОШО отколкото в КНР . Те Таджики , грузинци ,  узбеки , арменци , украинци , прибалти се отделиха и имаза 0.00 долара външен дълг през 1992 г ! Не съм чул за някакви шеметни успехи на тези страни освен в областта на ДЕМОКРАЦИЯТА .

НЕ съм чул руснаци да са хукнали към Средна Азия , Кавказ , Прибалтика . Не мисля че Шанхайци ще хукнат кьм Тибет , а Кантонци към Вътрешеа Монголия или Пекинци към Уйгурия . 

Отделянето на вътрешните области ще доведе до бягство и разруха от там. 

Друг е въпроса за разцепление по линията изток - запад на Север и Юг , нещо както САЩ 1861 година. Ако се отцепят , отцепниците ще заживеят свой провмнциален живот по пътя на деградацията . Деградацията ще бъде компенсирана с МОЩНА ПРОПАГАНДА на местните величия , каква славна нация са отцепилите се !  Реално ще станат играчка в чужди ръце. 

Колега,има една невидима граница при която количеството се превръща в качество и ОБРАТНОТО. Китайският народ е толкова огромен като количество,че му пречи да постигне високо качество. Според мен ако Китай се РАЗДЕЛИ на три държави например от по 500млн. души,всички ще заживеят много по-добре във всяко отношение. На пръв поглед изглежда парадокс,но практиката доказва че е така. В историята на Римската империя един пълководец веднъж решил да обедини три легиона в един с идеята да ги направи по-силни. И се провалил с гръм и трясък. Обединеният легион бил разгромен. Оттогава всички читави народи по света разделят армиите си на отделни армии. Например преди "10-ти" БНАрмия беше разделена на 1-а и 2-а армия със собствено самостоятелно командване.

Струва ми се,че същото важи и за Китай. Държава с население от умопомрачителните 1,5 млрд. души е неуправляемо стадо. Тя само на хартия се води единна държава. Между другото,примера на Тайван доказва,че е по-добре ,(и неизбежно),Китай да се раздели на по-малки държави. Изненада,но и примера с Хонг-Конг показва същото. Китайското правителство се опита да се намеси там,но като видя,че нещата се влошават,остави Хонг-Конг сам да си се управлява. В това няма страшно. Вижте Гърция и Кипър. Те са отделни ГРЪЦКИ държави,но са икономически "кръвно" свързани и провеждат обща външна политика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, nik1 said:

Това според мен са далечни хипотези..

Ако китайският икономически  разстеж не спадне под 2 (3 или 4) да кажем процента на годишна база, всичко ще си върви както досега. Както казват - "Икономиката!"..

Пример: В 1978 - 1980 -та никои не си е представял че соц-блока ще се разтури, Центробежните и други вътрешни реформаторски сили се появиха когато през  1982(3)-та икономиката забуксува..

Испанският философ Хосе-Ортега и Гасет казва,че Революциите НЕ избухват поради икономически причини,(бедност,корупция...),а защото Идеалът който следва народа се е изчерпил. Или ако не ви харесва "Идеалът",то културният заряд е изчерпан. През 1989г. българите взимаха сравнително високи заплати,но въпреки това бутнаха комунистическият режим. А на комунистическата висша номенклатура и беше омръзнал до смърт комунизма и искаха да станат...капиталисти.

Да,икономическата мизерия може да бъде горивото за Промяна и Революция,но не тя е двигателя...

Редактирано от deaf
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 54 минути, Б. Киров said:

Не мисля, че заблуждават или се опитват да го правят: ситуацията с тази чисто количествена статия е такава, ако не си я прочел внимателно цялата - двама изследователи, единият в британска институция, другият в американска, етнически китайци по произход, правят количествен енализ на 141 публикации /числото е представително голямо/ в чието заглавие фигурира "нов тип отношения между Великите сили". Един, двама, 15 могат да бъдат манипулативни или лицемерни - 141 автора не могат, според мен - това е като онзи виц за три пъти разорения... - да не разводнявам отговора - 141. Въз основа на определени критерий, двамата "западни" китайци синтезират чисто количествено мненията на останалите 141 натурални китайци. Това е. Че тези хора се изразяват по-различно от нас не е техен проблем, наш е, ако не успеем да ги разберем. Просто трябва да четем повече и по няколко пъти. За мен няма противоречие в това, което те ни казват с това, което твърдят американеца Греъм Алисън и британеца Чарлз Партън, цитирани по-горе - казват го по различен начин и с различни думи от различни гледни точки - интересното е в пресечните линии.

Разбирам аз, че китайци анализират китайци....

Едно е сигурно. Тук в региона ако германеца строи завод, менеджмента е немски но останалите ги за пълва с местна работна ръка. На китаеца не само менеджмента ами и най-последният бачкар го внася от китай. Нито се съобразява нито спазва местните работо, иконо, здравеопазващи, окологически закони. Ако властта не е коруптна и все така си се опита да проникне, оставят всичко и се изтеглят...Така пъплят и завзимат всички ключови позиции из страните, континентите, където могат. Нали е имало дума за задграничният им контейнер флот. Или за рибарските им флотилли. Всички са регистрирани в различни страни но с единно командване и работна ръка.

До Тайван не със самолето носачи /макар и сега да строят 2-3 до действащият им един/, ами чрез стоеж на острови и на тях военни бази пъпли и ще стигне, и в даден момент ще го глътнат. Сащ и другите се стараят на нова изолационна политика, но 5. колона на китайците е там вече в развитият свят. И става все по-активна.....И така на татък. 

Това китайски макар и 141 публикации никога няма да го опишат така, и затова китайските професори немогат го обопщи....Тези които все така си се опитат, изчезват безпоследно.....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 41 минути, deaf said:

Испанският философ Хосе-Ортега и Гасет казва,че Революциите НЕ избухват поради икономически причини,(бедност,корупция...),а защото Идеалът който следва народа се е изчерпил. Или ако не ви харесва "Идеалът",то културният заряд е изчерпан. През 1989г. българите взимаха сравнително високи заплати,но въпреки това бутнаха комунистическият режим. А на комунистическата висша номенклатура и беше омръзнал до смърт комунизма и искаха да станат...капиталисти.

Да,икономическата мизерия може да бъде горивото за Промяна и Революция,но не тя е двигателя...

Може да се спори кое причина кое е повод, но ако разгледаме историята по-детайлно ще видим че "повеят на промените" дойде отвън, Това което  катализира и промените в Изт. Европа  беше реформаторския опит и политика в СССР..

Аз лично сврързвам промените и реформите в СССР с икономическата криза и зациклянето на икономиките в 1983-84. Те са неразвривно   свръзани, това сме го анализирали в други теми https://bg.wikipedia.org/wiki/Перестройка

Малко след това се вижда в "лагера", че моделът или по-скоро идеалът се е изчерпал

Идеалът или моделът не  беше комунистиески, а на развития социлаизъм (ако сте към 55 или на повече  го помните)..Развития социализъм се оказа блъф, ние чисто и просто се стремяхме и "бягахме"  да догоним равнището на Запада..

Да но на финала нищо не стана  - зачестяващи дефицити, дисбаланси, некачествена  продукция, и това съчетано с по-голямото отваряне към Запада (Западните  филми се даваха легално по кината!, същото е и със западна музика), с повече и по-свободна информация за Запада, и повече и по-свободна информация за това какво става вътре ("гласността")

Интересно е че аз научавах повече за света  вън ,и за нещата в "системата"  от руските списания и вестници, по това време, а не от българските. Имахме голяма, богата и добре снабдявана т.н "Руска книжарница" в Пловдив

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, nik1 said:

Е той на нас начина мислене може на нас да ни изглежда  "лицeмерен", но за тяхна и изобщо и на източноазиатите народопсихология  е нормален - "като бамбука се огъват се пред вятъра"..Японците пък казват "ако един пиробн стръчи над другите, той ще бъде зачукан"

Това е така защото източназиатите са живяли в  централизирани общества, в които конкуренцията и изпъкването на обикновените хора пред другите, не са се толерирали..

 

Забележка:

Това до някъде го има и при нас, но то е съпроводено със завист (приказката за стълбата)..

При нас обаче липсват спойващите конфуцинаски ценности- успелият или феодалът (владетелят,патронът) да е отговорен и загрижен за подчинениете си, така както  както баща към синовете си,

Ние реално  нямаме  и БГ-феодали (владетели,шефове,патрони) в историята си- всички тръгваме от равно, и гледаме да прецакаме другите.., А като се знаем какви сме - се дърпаме надолу по стълбата ;)

Наричат това културно измерение "обществен" или "институционален колективизъм" - ние сме най-долу... като африканците ;)

https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=институционален+колективизъм

Ексюз. Но приказката за стълбата не с поуката на зависта....ами за самозабравата, когато на човек му провърви.СМСМ

А за Конфуциус това съм чел, че с него почва залезът на китайската икономическа и земледелска иновация, растеж, защото при обучаване на придворните занемаряват инжинерските/реал/ науки и преферират краснописа, литературата, поезията.....СМСМ

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мой лапсус, дърпането надолу не е в приказка за стълбата..(аз бих го дръпнал надолу този тип ха-ха-ха-ха) от друга приказка е...

Цитирай

А за Конфуциус това съм чел, че с него почва залезът на китайската икономическа и земледелска иновация, растеж, защото при обучаване на придворните занемаряват инжинерските/реал/ науки и преферират краснописа, литературата, поезията.....СМСМ

Малка корекция, не Конфуции а конфуцианските политици и политиката им по  времне на Мин са причината  за прекъсване/стопиране и прескъсване е/ на икономическото и технологично развитие на Китай..Тези политици (това са хората в обръжението на императора, това е администрацията), решават че икономическото разсление  може да доведе до "разваляне на хармонията"..Режимът на икономиката се затяга, и тя се централизира..

В таи връзка- опасност за съвременен Китай може да се окаже голямото  разслоение между бедни богати

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Я чакайте малко, не съм ви чел всичко, много инертен материал, но САЩ и Китай си приличат политически и в двете всъщност системата е Еднопартийна , но с вътрешни борби на групи, лобита, крила. В САЩ , на книга са 2 големи партии, на те на практика са една. САЩ практически са <партийна диктатура>, Китай е подобно, но партийнобюрократичнамилиционерска диктатура.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...