Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

ОТНОВО ИЗДЪНКИ В МАТУРАТА ПО ИСТОРИЯ

               За пореден път заданието за матурата по история на 23 май 2019г. се оказа неиздържано в редица пунктове. Това вече се превърна в дълга и неприятна традиция, доказваща както съмнителната компетентност и коректност на експертите на МОН, така и факта, че не истински подготвените – знаещи, мислещи и креативни –  зрелостници изкарват високите оценки на тази матура, а зубрачите и нагаждачите. Напук на всички многоглаголстващи призиви на МОН за обучение в логическо мислене, рационалност и комбинативност, умения за творческо опериране с познанието и пр., и пр., на матура от зрелостника всъщност се очаква единствено проста репродукция, гарнирана с таланта да отгатне какво са си мислели съставителите на заданието, докато са го калъпили – за да уцели очаквания от тях „правилен“ отговор, включително и когато този отговор е обективно неверен. И ако сте действително великолепно подготвен зрелостник и човек поне с мъничко чувство за собствено достойнство, вие никога няма да получите отлична оценка на тази матура, защото няма да си позволите да давате очаквани, но неправилни отговори, дори да сте отгатнали мислите на министерските експерти.

               Независимо от общо взето ниското ниво на трудност на матуритетните задания, което предполага успешно справяне дори при най-слабите, не може да се подмине въпросът за принципа на равнопоставеността на зрелостниците, а този принцип практически не се спазва вече цяло десетилетие. В системата на образованието циркулират всевъзможни одобрени учебници, които, макар да са съобразени със съответната програма, далеч не са еднакви по съдържание. И когато експертите монтират матуритетното задание, те ползват фактология и илюстративен материал, които присъстват в едни, но липсват в други учебници. Какво да прави зрелостникът, ако не е имал щастието „неговият“ учебник да е бил сред предпочитаните при съставянето на заданието? Този проблем продължава да стои открит, последиците му – да нанасят вреди на явяващите се на 23 матуритетни сесии (майска и августовско-септемврийска) зрелостници, а МОН запазва пълно мълчание по него. Може би не си дава въобще сметка?

               Само един пример за горното: първият въпрос от тазгодишния тест гласи „Кои племена са описани в откъса от исторически източник?“, а под него стои извадка от „История на войните“ на Прокопий. Дали този текст присъства във всички учебници по българска история обаче? Защото, ако не присъства и зрелостникът не го познава, ще му е доста трудно да избере верен отговор от четирите предложени варианта при положение, че въпросът визира множествено число.

               Още малко конкретика от матура 2019:

1.Въпрос 14 от теста е формулиран по следния начин: „С издаването на кой вестник се поставя началото на българския възрожденски печат?“. Предвиденият правилен отговор е „Български орел“ и - отнесен към формулировката – отговорът действително е правилен. Само че началото на българския възрожденски печат не е поставено от вестник, а от списание „Любословие“ (1842/44). Не знаят ли съставителите това или просто научната коректност във формулирането на въпросите не им е приоритет?

2.Задача 31 изисква от зрелостника да попълни на правилни в хронологическо отношение места липсващи имена на български владетели от X XI век: едно между Борис II и Самуил и две след Самуил. Най-логичните отговори тук са „Роман“, „Гавраил Радомир“ и „Иван Владислав“ и такъв е и верният отговор според ключа. Колко точки обаче ще получи зрелостник, който вместо този отговор, даде „Роман“, „Иван Владислав“, „Пресиян II” или „Роман“, Гавраил Радомир“,  „Пресиян II”, които също са съвсем верни, защото задачата изисква правилна хронологическа последователност, но не изисква непременно непосредствена поредност на царуванията?

3.Задача 33в пък изисква срещу събитието „суспендиране на Търновската конституция“ да се посочи историческа личност, свързана със събитието и века, в който то се е случило. В ключа правилният отговор е „княз Александър I”, “XIX”. Т.е. според съставителите в хода на българската история има само едно суспендиране на Търновската конституция. Всъщност обаче има поне още едно – в резултат на Деветнайсетомайския преврат и режима на звенарите. Това суспендиране е дори по-дълготрайно от първото. Може ли някой да познае какво ще се случи на зрелостник, който като отговор на тази задача напише „Кимон Георгиев, ХХ век“?

4.Задача 34 включва набор от термини, от които зрелостникът следва да избере подходящ за илюстриране на изредените по-долу обяснения. Подточка „в“ гласи „висша титла във Византия, пренесена в България през XIII век, втора в йерархията след царя“. Задачата изисква тук да се посочи титлата „севастократор“ – за нея се получава една точка. Само че този отговор е полуверен или по-скоро е неточен, защото във втората половина на XIII век втора в йерархията след царската е титлата на деспота, а не севастократорската.

5.Задача 35 предписва да се посочи свободно конкретен пример за всеки от изредените в задачата исторически термини, а в подточка „а“ стои терминът „хрисовул“. В ключа като верни за тази подточка са посочени вариативните отговори: „Дубровнишка грамота; Ватопедска грамота, Рилска грамота, Витошка грамота“. Всъщност половината от изредените отговори са грешни – няма основание първите две грамоти да бъдат наименувани хрисовули, защото „хрисовул“ е грамота със златен печат, а с какъв печат са били подпечатани Ватопедската и Дубровнишката грамота изобщо не е известно. Дори в някой учебник по българска история тези две грамоти да са наречени погрешно хрисовули, това не е никакво основание експертите на МОН да повторят грешката, ако са наясно, че е грешка, разбира се. И ако зрелостникът запише примерно грешния отговор „Дубровнишка грамота“, той ще получи за това 2 точки, но ако наистина е добре подготвен и напише да кажем „Зографска грамота на Иван Александър“ или „Мрачка грамота на Иван Александър“, ще получи 0 точки – именно защото е добре подготвен за разлика от съставителите на заданието.

6.Към задача 37 е приложена една доста схематична карта на военните действия на руската Дунавска армия в Освободителната война 1877/78г., а зрелостниците се приканват да разгледат картата и да отговорят на въпросите: „А) Коя война е отразена на картата?   Б) Кой е първият освободен български град? Кой от градовете е подложен на обсада по време на войната?   В) Как се нарича българското военно формирование, което участва в тази война? Запишете едно от сраженията, в които то показва своя висок дух и желание за победа.“ Това е задача, неизменно присъстваща в матуритетните задания, задача от типа „интерпретация на източник на информация“ (откъс от исторически извор или изображение, най-често именно карта). Очевидно този тип въпроси се считат за особено ценни, след като носят и повечко точки – в случая 5. Но всъщност на тези конкретни въпроси спокойно може да се отговори и без карта, след като самите те намекват за освобождение и за българско участие във войната (т.е. българите не играят главната роля в нея). На практика зрелостникът няма каква информация да използва, разглеждайки картата, освен тази, че първият освободен град е Свищов – понеже според условните знаци воюващата армия там пресича Дунава (но щом се сети от съдържанието на въпросите за коя война става дума, ще се сети и за Свищов и без карта). Всички други въпроси категорично се отговарят не чрез информация от картата, а на база на предварителното знание – ако го има. Така че картата присъства само за разкош и всъщност не играе никаква роля.

7.По същия начин стои въпросът и със задача 38 – приложената тук пощенска марка ориентира единствено хронологически. Отговорите на поставените въпроси не произлизат от информацията, която тя дава, а от предварително наученото от учебник или други източници.

8.Както при всички матури по история последната задача е представена като изискване да се даде отговор на исторически въпрос (в обем 3 страници), но веднага след въпроса следва указанието „При отговора вземете под внимание следните въпроси:“, от което става ясно, че нещата въобще не опират до един въпрос. Всъщност се има предвид тематична разработка, а не отговор на въпрос – доказва го съдържанието на въпросите, които зрелостниците трябва да вземат „под внимание“. Защо е това противоречие и може ли да се направи качествена тематична разработка в рамките на два часа и върху 3 страници, след като темата (в случая) обхваща период от 38 години, характеризиращ се с интензивно развитие и множество промени? Този проблем в продължение на 11 години не само не се разрешава, но дори не се и обсъжда, все едно че не съществува.

                                                                                                                                                 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 14 часа, T.Jonchev said:

За пореден път заданието за матурата по история на 23 май 2019г. се оказа неиздържано в редица пунктове. Това вече се превърна в дълга и неприятна традиция, доказваща както съмнителната компетентност и коректност на експертите на МОН, така и факта, че не истински подготвените – знаещи, мислещи и креативни –  зрелостници изкарват високите оценки на тази матура, а зубрачите и нагаждачите. Напук на всички многоглаголстващи призиви на МОН за обучение в логическо мислене, рационалност и комбинативност, умения за творческо опериране с познанието и пр., и пр., на матура от зрелостника всъщност се очаква единствено проста репродукция, гарнирана с таланта да отгатне какво са си мислели съставителите на заданието, докато са го калъпили – за да уцели очаквания от тях „правилен“ отговор, включително и когато този отговор е обективно неверен. И ако сте действително великолепно подготвен зрелостник и човек поне с мъничко чувство за собствено достойнство, вие никога няма да получите отлична оценка на тази матура, защото няма да си позволите да давате очаквани, но неправилни отговори, дори да сте отгатнали мислите на министерските експерти.

 

 

               Независимо от общо взето ниското ниво на трудност на матуритетните задания, което предполага успешно справяне дори при най-слабите, не може да се подмине въпросът за принципа на равнопоставеността на зрелостниците, а този принцип практически не се спазва вече цяло десетилетие. В системата на образованието циркулират всевъзможни одобрени учебници, които, макар да са съобразени със съответната програма, далеч не са еднакви по съдържание. И когато експертите монтират матуритетното задание, те ползват фактология и илюстративен материал, които присъстват в едни, но липсват в други учебници. Какво да прави зрелостникът, ако не е имал щастието „неговият“ учебник да е бил сред предпочитаните при съставянето на заданието? Този проблем продължава да стои открит, последиците му – да нанасят вреди на явяващите се на 23 матуритетни сесии (майска и августовско-септемврийска) зрелостници, а МОН запазва пълно мълчание по него. Може би не си дава въобще сметка?

+ Проблемът, според мен, е че литературата и историята не би трябвало да се оценяват като математика, физика и химия, където нещата са точни. Така както са дефинирани въпросите би могло да се направи тест за вземане на шофьорска книжка, но определено не по литература или история, според мен. По хуманитарните предмети тежестта на оценката би следвало да се премести 80 процента върху способността да се мисли самостоятелно и пише свободно, а не върху зазубрянето на "материал"; но като си пишем тук, кой ли ни чете, още повече на кого ли му пука - мелницата за правене на пари от уроци, помагала и учебници си работи и "парите следват ученика".

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това е общ проблем за всички видове тестови изпитвания - а именно - за да получиш висока оценка, не трябва да отговаряш по същество, а "да влезнеш" в начина на мислене на съставителя на теста.
И Б.Киров в мнението над мен не е прав, че не е същото в математиката, физиката и химията - абсолютно същото е. Едно време за кандидат-студентския в софийското МУ бяха въвели едни тестове - и после за щастие ги отмениха - тогава аз на много места из току-що проходилите Интернет-форуми давах примери с некоректни въпроси от тези тестове - макар и съвсем различна материя, ставаше въпрос за неща, в същността си сходни с примерите от уводния пост в тази тема.
Но Б.Киров е много прав в препратката към листовките от шофьорските курсове - т.е., според мен, тестовете са съвсем на място, когато трябва да демонстрираш ЕДИН МИНИМУМ от задължителни знания - но да рангираш хората САМО въз основа на показаното на теста, според мен е тотална глупост.
Не знам защо толкова се плашим от "субективизма" при оценяването - че то нали самото преподаване си е, така да се каже, субективно - ако не беше така - просто щяхме да пускаме на учениците и студентите готови записи, а не жив преподавател.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Б. Киров said:

 По хуманитарните предмети тежестта на оценката би следвало да се премести 80 процента върху способността да се мисли самостоятелно и пише свободно, а не върху зазубрянето на "материал"; но като си пишем тук, кой ли ни чете, още повече на кого ли му пука - мелницата за правене на пари от уроци, помагала и учебници си работи и "парите следват ученика".

Съгласен - точно така би трябвало да е. Само че продължава да господства параноичната истерия да се оценява "обективно" - т.е. по критерии, измерими в количествени показатели. А може би министерството не е никак сигурно, че оценителите му са в състояние да оценят качество - ето защо матуритетните тестове са задължително снабдени с "ключове", съдържащи "правилното знание", така щото и всяка чистачка може да ги проверява. Работата е много жалка.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, T.Jonchev said:

Съгласен - точно така би трябвало да е. Само че продължава да господства параноичната истерия да се оценява "обективно" - т.е. по критерии, измерими в количествени показатели. А може би министерството не е никак сигурно, че оценителите му са в състояние да оценят качество - ето защо матуритетните тестове са задължително снабдени с "ключове", съдържащи "правилното знание", така щото и всяка чистачка може да ги проверява. Работата е много жалка.

Въобще, тестовото изпитване е Хазартно... има уцелване на  верен отговор: "на късмет"!?

А, понятието за "правилно" е: Кажи какво мислиш по въпроса. Как разсъждаваш, демек. Нищо, че ученик може да се окаже "по-правилен" от общоприетото мнение. Щом не го мързи да мисли, ще се справя, за по-нататък, в живота.

...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тъжна картинка наистина. Но все пак искам да обърна внимание на един въпрос. Историята наистина не е математика, но не е и литература. Сиреч, не може просто да се насърчава и оценява само "логическото" или "самостоятелното" мислене, понеже ефектите от такова едно "мислене" ги виждаме ежедневно и в този форум - свободни съчинения, които на някой лаик отстрани може да му изглеждат много подредено и логично, но не са базирани на никакви факти. Аз мисля, че съм го казвал и друг път. Трябва да се познават фактите. С думи прости, в това отношение от МОН са съвсем прави - абстрахирайки се от техните неясноти, двусмислия или откровени глупотевини по въпросите (което е отделна тема), няма как да претендираш за каквито и да било исторически познания, ако около Борис II и Самуил изредиш примерно Аспарух, Кардам и Телериг. Пък може и да имаш талант на голям писател - това си е съвсем друга работа. И тука има много Толкиновци, пишат едно дълги и предълги фермани, имат талант хората. Но това не е история. Трябва да се познават фактите. Затова и моето мнение, което и друг път съм споделял, е, че в училище трябва да се преподават и по-скоро трябва да се наблегне на изворите и изобщо на обективните факти. И върху тях вече може да се градят собствени теории и обяснения. Няма нужда да се зазубря какво бил казал Овчаров или Бакалов или който там пише учебниците. Но трябва да може да се вържат поне две приказки на кръст как и защо въпросните автори са написали това, което са написали. А за да можеш да направиш това, трябва да познаваш същите тези факти, на които те предполагаемо са се опирали в писанията си.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Несъмнено познаването на фактите е conditio sine qua non за опериране в историята. Тук правотата на sir е неоспорима - без фактите и най-блестящото мислене е само фантазиране. Няма нищо лошо в това матуритетният тест да проверява и доколко се знаят фактите. Но според мен е задължително да се изисква и тълкуване на факти, ако ще се адмирира, развива, стимулира мисленето. А от това каква интерпретация прави зрелостникът по даден проблем, веднага става ясно познава ли фактологията или не.

И дори не е най-важно правилна ли е интерпретацията или не (особено пък като имаме предвид, че редица въпроси търпят различни интерпретации, откъдето възникват и научните спорове) - същественото е как е направена, как се мисли, как се гради хипотеза, какви аргументи се привеждат. Т.е. най-високо би следвало да се цени умението, а не знанието. Умението надгражда знанието, но не може без него.

Редактирано от T.Jonchev

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, T.Jonchev said:

Но според мен е задължително да се изисква и тълкуване на факти, ако ще се адмирира, развива, стимулира мисленето.

Разбира се, напълно съм съгласен. Само че според мен точно това няма как да се случи в момента по простата причина, че фактите отсъстват от учебниците. Ти сам се питаш дали го било имало във всички учебници някакъв откъс от Прокопий. Ами очевидно трябва да го има, ако ще искаме децата да тълкуват фактите, описани там. Заедно с препратка към съответния том на ГИБИ, където по-любознателните могат да се запознаят и с останалите петдесетина страници от същия автор. В противен случай ще имаме повтаряне на назубреното, написано от някой автор на учебник - т.е. повтаряне на чуждо тълкуване, вместо представяне на собствено такова.

Според мен това е правилният подход. Както един учебник по математика не се занимава с живота, дейността и позициите на Ойлер и Гаус, така и учебниците по история не би трябвало да занимават децата с мненията и тълкуванията на този или онзи историк.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Точно така. Но явно обучението в мислене са само високопарни думи, а на практика министерството бяга от това и не смее да остави учениците да разсъждават - вероятно и защото няма потенциал после да оценява разсъжденията им.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 минути, T.Jonchev said:

Точно така. Но явно обучението в мислене са само високопарни думи, а на практика министерството бяга от това и не смее да остави учениците да разсъждават - вероятно и защото няма потенциал после да оценява разсъжденията им.

Не е до нямане на потенциал. Опитайте се да кажете,че убитите българи от Баташкото клане са колатерални жертви или че жертвите на Холокоста не са шест милиона,а по-малко и ще разберете за какво става дума...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Незнам, затова може да Ви се стори несериозен въпроса:

Матурата по история задължителна ли е? 

Ако евентуално е, според мен е неправилно. 

Би трябвало да има задължителна матура по български + литература, математика и наука -  физика, химия, биология. 

Всичко останало, включително и история, мисля че, трябва да е избираемо. В примерите за грешки невиждам нищо фатално. Покриват знанията по обща култура и за човек не смятащ да се отдава на историята като бъдещо професионално поприще, е напълно достатъчно. 

Ако матурата не е задължителна, а избираема, то тогава могат да бъдат прецизирани тестовете, на базата на получени от предходни години резултати, според които би се променяла степента на трудност. Това е при условие че, желаещите матура по история, ще разполагат с нужните по - високи знания и желание да изучават предмета в академична среда. 

Но този сценарий изисква години напред реформа в Образованието. 

Редактирано от БатеВаньо

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 36 минути, БатеВаньо said:

Незнам, затова може да Ви се стори несериозен въпроса:

Матурата по история задължителна ли е? 

Ако евентуално е, според мен е неправилно. 

Би трябвало да има задължителна матура по български + литература, математика и наука -  физика, химия, биология. 

Всичко останало, включително и история, мисля че, трябва да е избираемо. В примерите за грешки невиждам нищо фатално. Покриват знанията по обща култура и за човек не смятащ да се отдава на историята като бъдещо професионално поприще, е напълно достатъчно. 

Ако матурата не е задължителна, а избираема, то тогава могат да бъдат прецизирани тестовете, на базата на получени от предходни години резултати, според които би се променяла степента на трудност. Това е при условие че, желаещите матура по история, ще разполагат с нужните по - високи знания и желание да изучават предмета в академична среда. 

Но този сценарий изисква години напред реформа в Образованието. 

В момента, доколкото ми е известно, има две матури. Едната е задължително български и литература, а другата - по избор между няколко варианта. Според мен това е дълбоко погрешно, но никой не ме пита. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, deaf said:

Не е до нямане на потенциал. Опитайте се да кажете,че убитите българи от Баташкото клане са колатерални жертви или че жертвите на Холокоста не са шест милиона,а по-малко и ще разберете за какво става дума...

 За съжаление, историята винаги е била в сферата на политкоректните науки. И твоите примери са точно такива. Но в случая става въпрос за примери които попадат в съвсем различна класификация ( няма да казвам каква, за да не използвам нецензурни изрази).

 

Преди 1 час, T.Jonchev said:

Точно така. Но явно обучението в мислене са само високопарни думи, а на практика министерството бяга от това и не смее да остави учениците да разсъждават - вероятно и защото няма потенциал после да оценява разсъжденията им.

 И като се види че нямат потенциал за това, да станат за смях. А ако е и предизборна ситуация, да им поискат и оставките.

  факт е че ситуацията е доста зле. В учебниците по история също има предостатъчно нелепи ситуации. Нелепи изявления съм виждал и в телевизионни предавания ( не говоря за така наречените "кабеларки" където се изявява всичко живо), и дори и в сериозни публикации. А накрая като излезнат резултатите от матурата, чакаме "бисерите" да се посмеем. без да си даваме сметка че те са плод на системата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Задължителните матури са две - първата е по български език и литература, а втората по избор от 13 учебни предмета /английски език, френски език, немски език, испански език, италиански език, руски език; математика; физика и астрономия; биология и здравно образование; химия и опазване на околната среда; история и цивилизация; география и икономика; предметен цикъл “Философия”/.

Има и трета матура - на нея ще се явят 75 ученици, като те могат да избират от тези 13 предмета.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...