Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Ще ви запозная с едни въпроси над които съм мислил дълго време. Ще се радвам да ме поправите където греша.

През средновековието (което за Османската империя продължава до 19 век) земевладението и аристокрацията са свързани един с друг. Какво имам предвид?

Самата дума аристократ означава най добър. Тоест, това е елита на държавата, тези които я управляват. А за да е някой най добър трябва да има две неща- власт и пари. През тези векове най доходоносна е земята, но кому е нужна земя без селяни които да я обработват? Тоест, феодала е този който има доход (земя) и подвластни (селяните които я обработват). Не случайно на запад са казвали, че "Градския въздух прави човека свободен"- защото феодала няма власт там.

На Балканите обаче нещата стоят по малко по друг начин. При нас не е имало свободни градове преди да дойдат турците. Сега някой ще скочи с вик "Ами Дубровник" и няма да бъде прав. Защото Дубровник е град държава, а не град в държава. При нас градовете са просто резиденции на феодалите и напълно техни подчинени. Като извод- властта на аристократите произхожда от това, че те владеят земя и са им подчинени обработващите я селяни. Няма да се спирам на ВБЦ, тъй като в случая малко ме интересува.

Какво се случва, когато турците завладяват България? Знаем за прочутата тимарска система, която дълго време бе смятана за основата на османския феодализъм. Имаме феодал- тимариота, който си има свой фиеф- тимар и селяни които обработват земята. Да, ама не! Защото тимариота владее доходите от тимара, а не самия тимар. Отделно тимари има и в градовете, включително и такива от такси и глоби например. Дълго време битуваше тезата, че тимариотите християни са старата българска аристокрация, която с времето се ислямизира, тъй като иска да запази позициите си във властта. Ако погледнем обаче на по горното и видим времето в което изчезват християните тимариоти ще ни стане ясно, че това става точно по времето на жестоката криза на тимарската система. Тоест християните тимариоти не се ислямизират, а просто напускат работа, тъй като това вече не е изгодно.

Другия важен момент е, че в самата Османска империя няма аристокрация от западен тип- тоест там няма поместна аристокрация (тоест има, но е по друга), а е най вече застъпена служебната аристокрация. Тъй като немюсюлманин не може да заема държавни постове, то българите християни няма как да са послужебна аристокрация. Тук обаче турците имат две много хитри врътки- мюлк и хайрие. Мюлк това е от съвременна гледна точка частна собственост (българите са му казвали бащиния), а хайрие е благотворителност. Богатите турци са дарявали вакъфи за религиозна благотворителност. Работата е там обаче, че е било възможно само част от доходите на вакъфа да идат за благотворителност, а огромната част в джоба на дарителя. Останалата част от земята е била султанска. Доходите от нея султана е раздавал като тимари. Самите селяни обаче които я обработват не са били строго закрепени към земята- "Раята се разбяга" е твърде често срещана констатация. При това земята хем е тяхна, хем не е тяхна. Тя е в собственост на султана, но те могат да я получат за пожизнено ползване с право да я наследяват, даряват, продават, заменят и прочее при условие, че я обработват. Тоест селяните са били в много сложно положение, от една страна имат над главата си феодал, който обаче не им е точно господар. Имат земя, която обаче не им е точно частна собственост. В този смисъл каква власт може да имат българските аристократи? За да имат власт те трябва да имат земя и селяни. Може ли да имат земя? Може, ако е бащиния. Съвсем официално. А дали може да има селяни? Може, тъй наречените ратаи и аргати- селяни които нямат своя земя. Тук в мен възникват два въпроса. Дали е било възможно богат българин да купи тимарска земя и да я даде било под аренда, било да я обработва с ратаи. Другия въпрос е свързан с манастирите. Знаем, че те също са имали свои земи. Каква е била ситуацията с тях.

Извод. Българската аристокрация през турския период е била поземлена, като е владеела земята в частна собственост, селяните посредством икономическа принуда (като ратаи те са били в по лошо положение от тези които обработват султанска земя), а не юридическа (както това е на запад).

В такава една ситуация, когато аристокрацията не е "подпирана" отгоре чрез постове в управлението и законодателно тя изобщо може ли да се нарече аристокрация? Това не е по скоро буржуазия, която трупа пари и власт не чрез помощ "отгоре", а сама? От друга страна масата български селяни могат да бъдат окачествени по скоро като свободни, а не като закрепостени. Да, земята която обработват не е тяхна, но не и на аристократа- най общо тя е ничия. Още повече, те могат да се разпореждат с нея както си искат докато я обработват.

След разпада на тимарската система се създават чифлиците. Едри земеделски стопанства управлявани напълно по буржуазнаму и нямащи нищо общо със средновековното разбиране за земевладение. Масата селяни пък получават земята която обработват в своя собственост.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

"Извод. Българската аристокрация през турския период е била поземлена, като е владеела земята в частна собственост..." това е много силен извод, ако имаш предвид наследствената аристокрация от западен тип. А и си отворил много голям исторически период.

Чорбаджията -изедник не е потомствен аристократ.Той печели имане по всевъзможни начини/ хайдутлук, търговия, прекупуване на данъци/ ,  а не основно с оръжие в ръка.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Защо пък изедник? Защото радикалите го наричат така? Тоя изедник що пари е дал за освобождението на България и какво чудо е направил с независимата й църква... 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 29.05.2019 г. at 20:56, Frujin Assen said:

Дали е било възможно богат българин да купи тимарска земя и да я даде било под аренда, било да я обработва с ратаи. Другия въпрос е свързан с манастирите. Знаем, че те също са имали свои земи. Каква е била ситуацията с тях.

 

Първият въпрос е много интерсен - отговорите могат да са или в книгите по история на българската държава и право, или при специалистите османисти.  Според мен не може - тимарът е държавна земя, раздавана на служебната аристокрация срещу задължението й да осигурява войска и оръжие. Християните никога не са имали такова задължение. Не знам как стои въпросът с хора като Богориди и Кръстевич, на висша османска служба, обаче те са фигуриот 19 век, когато тимарната система се изтърква и я махат през 1844 г.

Манастирите са били чиста проба едри земевладелци - големи стопанства с работници, охрана - при тях няма голяма разлика от предходния период, когато е имало българска държава. 

Share this post


Link to post
Share on other sites

 

Преди 18 часа, КГ125 said:

Защо пък изедник? Защото радикалите го наричат така? Тоя изедник що пари е дал за освобождението на България и какво чудо е направил с независимата й църква... 

 

За средната класа - основата на българската нация, от която произлизат и водачите на българското национално-освободително движение чорбаджиите са си баш изедници (както ги е нарекъл Ботев).

Чорбаджиите - богатите българи, първенци са придобивали и поддържали богатството си не само с икономическа дейност  - животновъдство, търговия, занаяти, но и с колаборационизъм с  властта.

Богати българи в Османската империя е имало и преди Възраждането, например ктиторът на Кремиковсия манастир Радивой.

Ktitor_Radivoj.jpg

Но не мисля, че са били аристокрация или наследници на българската аристокрация от Второто бългрско царство.

Редактирано от Doris

Share this post


Link to post
Share on other sites

Терминът феод (в буквален превод: добитък, имущество) е средновековен институт, намерил широко приложение. Това е  поземлен имот и/или фискален приход, работен и/или даван от сеньора (известен още и като „сюзерен“) на негов васал (негов поданик и служител). Поземленият имот може да бъде собствен или временно владян.

От 8 век насетне раздаването на феоди става масово явление в Европа. Първоначално феодите започват да се преотстъпват от владетелите на техните васали, като награда за тяхното верноподаничество или срещу някакво тяхно задължение по служба към сюзерена им. Постепенно получените феоди стават пожизнени, а от средата на 10 век се и наследяват от най-големия син на починалия васал, след като и той положи клетва за вярност към сюзерена си и му заплати определена такса за земята (ленна такса).

По времето на Хенри II в Англия ленната такса става значителен приход в кралската хазна. Това довежда до недоволство на бароните, които по времето на сина му Джон Безземни издействат подписването на първата Велика харта на свободите на 15 юни 1215 г., гарантираща конституционно гражданските права и свободи пред кралската власт.

В историографията притежателите на феоди се наричат феодали, оттам тяхната епоха е наречена феодализъм.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тимарът е особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход до 20 000 акчета (монети). Тимарите представлявали владеенето не толкова на определена площ земя (лен), колкото - годишния приход от тази земя, или част от нея, чрез отчисление от централизираната феодална рента в полза на спахията, владеещ съответния феод. С приходите от тимара държателите му обезпечавали своята издръжка, включително - и въоръжението си.

Тимарите се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба и изпълнение на други задължения към централната власт. Държателят на тимара (тимариот) бил задължен да участва във военните походи на турската армия с въоръжени конници, по един конник на всеки 3 000 акчета от дохода на тимара си. За особени заслуги на тимариота размерите на тимара могли да бъдат увеличени.

Зиаметът  е особен вид ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход от 20 000 до 100 000 акчета.

Държателят на зиамета (зиам) живеел в ленното владение и бил задължен да участва лично във военните походи на турската армия с въоръжени конници, по един на всеки 5 000 акчета от дохода на зиамета си. През 1844 г. военно-ленната система е отменена; тя била изживяла своето време в резултат на присвояването на зиаметите от техните държатели и отказа им да носят военна служба.

Хасът е особен вид крупно ленно владение в Османската империя през средновековието с годишен доход над 100 000 акчета. Хасовете се владеят се от султана и неговото семейство, везира, бейлербея, санджакбея, а до 1470-те години - и от субашията.

За разлика от тимара и зиамета, предоставянето на хас не е задължително обвързано с носенето на военна служба. Хасовете се раздавали от фонда на държавните земи в замяна на военна служба или изпълнение на други задължения към централната власт. Държателят на хаса (бей) бил задължен да осигурява при военните походи на турската армия въоръжени конници, по един на всеки 5 000 акчета от дохода на хаса.

През 1844 г. военно-ленната система е отменена; тя била изживяла своето време в резултат на присвояването на тимарите от техните държатели и отказа им да носят военна служба.

Вакъфът (на турски - вакъф, на арабски - уакаф или уакф) в Османската империя и други ислямски страни е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или от частно лице за религиозни или благотворителни цели.

Доходът от вакъфа отива за издръжка на мюсюлманско религиозен обект - например джамия, или друг обществен обект, например - мост, безистен, медресе, имарет, чешма, часовникова кула, кервансарай, пазар.

Вакъфите са неотчуждаеми по мюсюлманското право – шериата. Затова мюлковете (недвижим имот или движимо имущество в Османската империя, който е пълна частна собственост) често са превръщани от собствениците им във вакъфи чрез специално завещание - вакъфнаме, което определя каква част от доходите отиват за управителите и какво остава за издържаната институция.

В редица мюсюлмански страни и днес съществуват министерства на вакъфите или учреждения на по-ниско ниво в структурата на изпълнителната власт, които управляват тези обществени обекти и доходите от тях.

В съвременния турски език вакъф означава благотворителна фондация.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Османският феодализъм се нарича "източен" не защото е османски, а - защото е смесица от традициите на източните народи.

Османската империя е вариант на близкоизточната средновековна деспотия. Тя е теократична военизирана централизирана монария. Политическата й организация се основава на четири компонента:
- племенният строй на османските турци, развит на базата на номадския им начин на живот;
- управленческото наследство на селджукския султанат, обединил опита на малоазийските християни и този на тюрките - огузи със силни византийски и ирански влияния;
- системата на управление на славяно-византийския балкански свят, високо развита обществена и административна организация от средновековен тип;
- политическата организация на наследниците на арабския аббасидски халифат. За да има всички официални права да бъде духовен глава на целия ислямски свят, турският султан Селим I кара последния от тези халифи и последен от рода на Аббасидите, Мутавакил III, тържествено да се отрече от своята халифска титла и от своите халифски права в полза на османските султани.

Османският феодализъм се нарича "източен" не защото е османски, а - защотото е смесица от традициите на източните народи.

Османската империя е вариант на близкоизточната средновековна деспотия. Тя е теократична военизирана централизирана монария. Политическата й организация се основава на четири компонента:
- племенният строй на османските турци, развит на базата на номадския им начин на живот;
- управленческото наследство на селджукския султанат, обединил опита на малоазийските християни и този на тюрките - огузи със силни византийски и ирански влияния;
- системата на управление на славяно-византийския балкански свят, високо развита обществена и административна организация от средновековен тип;
- политическата организация на наследниците на арабския аббасидски халифат. За да има всички официални права да бъде духовен глава на целия ислямски свят, турският султан Селим I кара последния от тези халифи и последен от рода на Аббасидите, Мутавакил III, тържествено да се отрече от своята халифска титла и от своите халифски права в полза на османските султани.

Османската империя не е феодална държава от класическия западноевропейски тип, но това не значи че можем да я наричаме по някакъв друг начин. Просто това е източен феодализъм със свръх централизация на властта и тотален контрол върху земята от страна на владетеля. Когато спахиите и еничарите започват да губят сраженията с модерните европейски армии, първите започват да се стремят да заграбят за себе си своите феоди - тимари, зиамети и пр. Започва разложение на системата, но то не е съпроводено с натиск за реформи от долу, няма такова нещо като пуританите в Англия или третото съсловие във Франция, което да проведе радикални стопански и политически рефрми. Резултатът е опити за революция от горе, на която се съпротивляват всички - духовенство, еничари, спахии... Дори и след реформите през ХІХ в. империята не може да се причисли към модерните европейски държави.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аристокрацията или благородничеството представлява най-висшата привилегирована класа в дадено общество, състояща се от знатни, благороднически семейства. Основна характеристика на аристокрацията е, че нейният аристократизъм се предава по наследство. Аристократите са привилегирована обществена група, която заема изключително положение в своята среда.

В съсловната структура на средновековния Запад аристокрацията е второто съсловие, което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от рицарите, които се обединяват в рицарски ордени. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска литература и куртоазия (светски канон за поведение и общуване; естетизирана до крайност битова практика, отделяща благородния начин на живот от този на простолюдието). Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат кралете, бароните, херцозите и пр. Тяхната функция е да управляват обществото.

Понятието еволюира от Древна Гърция, където съвет от видни граждани е използван, като начин на управление, в контраст с  монархията, при която един цар държи властта. По-късно, аристокрацията се е състояла главно от елитна аристокаратична класа; хора, привилегировани с богатство и произход. От Френската революция, аристокрацията контрастира и с демокрацията, при която всеки гражданин притежава някаква форма на политическа власт.

---

Книгата на Румяна Комсалова "Елит и власт в средновековна България" описва представата на средновековния човек за неговата роля и мястото му в обществото.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...