Отиди на
Форум "Наука"
makebulgar

Отпадането на буквата Ъ

Recommended Posts

През 1918 година болшевиките в Русия провеждат реформа при която буквата Ъ отпада като окончание на съществителни и глаголи от мъжки род. Причината била икономия на място и време. Буквата нямала смисъл, но увеличавала текстовете и времето за четене с 8% и съответно била премахната. 

f224f0ffa05377afb1809700e895b779.jpg

35eb89f35fd5040762e861af518e91df.jpg

Редактирано от makebulgar

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 41 минути, makebulgar said:

През 1918 година болшевиките в Русия провеждат реформа при която буквата Ъ отпада като окончание на съществителни и глаголи от мъжки род. Причината била икономия на място и време. Буквата нямала смисъл, но увеличавала текстовете и времето за четене с 8% и съответно била премахната. 

f224f0ffa05377afb1809700e895b779.jpg

35eb89f35fd5040762e861af518e91df.jpg

И? Обясненията са доста глупави? Каква е била същинската цел?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Иванчевски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 

Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г[1].

Основни положения

Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски[1], е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:

  • представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа[1].
  • употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място[1].
  • употреба на краесловни ерове[1].
  • синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1].
  • писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
  • писане на глаголните окончания с а и я.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Омарчевски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 
   
 

Омарчевски правопис се нарича условно понякога българският правопис, въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923, когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.

Основни положения

От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:

  • изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
  • мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
  • правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
  • представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
  • правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.

С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Реформа русской орфографии 1918 года

 
Материал из Википедии — свободной энциклопедии
 

Реформа, в основном, состояла в изменении ряда правил русского правописания, что наиболее заметным образом проявилось в виде исключения нескольких букв из состава русского алфавита.

История реформы

Реформа обсуждалась и готовилась задолго до её практического проведения. Впервые она оформилась в виде «Предварительного сообщения» Орфографической подкомиссии при Императорской Академии наук под председательством А. А. Шахматова (1904). В 1911 году особое совещание при Академии наук в общем виде одобрило работы предварительной комиссии и вынесло по этому поводу свою резолюцию: детально разработать основные части реформы; соответствующее постановление было опубликовано в 1912 году. С этого времени появляются единичные издания, напечатанные по новой орфографии[1]. Официально реформа была объявлена 11 (24) мая 1917 года в виде «Постановлений совещания по вопросу об упрощении русского правописания», а 17 (30) мая на основании указанных материалов Министерство народного просвещения Временного правительства предписало попечителям округов немедленно провести реформу русского правописания; ещё один циркуляр вышел 22 июня (5 июля)[2].

   
   

Декретом за подписью советского Народного комиссара по просвещению А. В. Луначарского, опубликованным (без даты) 23 декабря 1917 года (5 января 1918 года), «всем правительственным и государственным изданиям» (среди прочих) предписывалось с 1 января (ст. ст.) 1918 года «печататься согласно новому правописанию»[3]. С нового года (по ст. ст.) первый номер официального органа печати СНК газеты «Газета временного рабочего и крестьянского правительства»[4] вышел (равно как и последующие) в реформированной орфографии, в точном соответствии с изменениями, предусмотренными в Декрете (в частности, с использованием буквы «ъ» только в разделительной функции). Однако прочая периодическая печать на территории, контролировавшейся большевиками, продолжала выходить, в основном, в дореформенном исполнении; в частности, официальный орган ВЦИК «Известия» ограничился лишь неиспользованием «ъ», в том числе и в разделительной функции (заменяя букву апострофом)[5]; так же печатался партийный орган газета «Правда». «Декрет о введении новой орфографии» (с 15 октября того же года) за подписью Покровского и Бонч-Бруевича от 10 октября 1918 года, опубликованный в «Известиях» 13 октября[6], возымел фактическое действие, хотя и с опозданием: «Известия» перешли на новое правописание с 19 октября того же года, в заглавии газеты — после 25 октября; «Правда» также перешла на новую орфографию с 19 октября (№ 226 — не все материалы).

Содержание реформы

В соответствии с реформой:

  • из алфавита исключались буквы Ѣ (ять), Ѳ (фита), І («и десятеричное»); вместо них должны употребляться, соответственно, Е, Ф, И;
  • исключался твёрдый знак (Ъ) на конце слов и частей сложных слов, но сохранялся в качестве разделительного знака (подъём, адъютант);
  • изменялось правило написания приставок на з/с: теперь все они (кроме собственно с-) кончались на с перед любой глухой согласной и на з перед звонкими согласными и перед гласными (разбить, разораться, разступитьсяразбить, разораться, но расступиться);
  • в родительном и винительном падежах прилагательных и причастий окончание -аго после шипящих заменялось на -его (лучшаго → лучшего), во всех остальных случаях -аго заменялось на -ого, а -яго на -его (например, новаго → нового, ранняго → раннего), в именительном и винительном падежах множественного числа женского и среднего родов -ыя, -ія — на -ые, -ие (новыя (книги, изданія) → новые);
  • словоформы женского рода множественного числа онѣ, однѣ, однѣхъ, однѣмъ, однѣми заменялись на они, одни, одних, одним, одними;
  • словоформа родительного падежа единственного числа ея (нея) — на её (неё).

В последних пунктах реформа, вообще говоря, затрагивала не только орфографию, но и орфоэпию и грамматику, так как написания онѣ, однѣ, ея (воспроизводившие церковнославянскую орфографию) в некоторой степени успели войти в русское произношение, особенно в поэзию (там, где участвовали в рифме: онѣ/женѣ у Пушкина, моя/нея у Тютчева и т. п.).

В документах орфографической реформы 1917—1918 годов ничего не говорилось о судьбе редкой и выходившей из практического употребления ещё до 1917 года буквы Ѵ (ижицы); на практике после реформы она окончательно исчезла из алфавита.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Цитирай

След 9 септември в България се осъществява поголовна обществена, културна, политическа и икономическа промяна. Държавните традиции на Царство България са унищожени и заменени от социалистическия порядък на новите български власти. Освен промяна в системата на собственост, политическата и икономическа уредба, се провежда и правописна реформа, зачеркваща всички отличителни белези на стария ни правопис.

По този начин се привежда в действие едно изкуствено прекъсване на органичната връзка между всичко, публикувано преди деветосептемврийския преврат (и последвалата правописна реформа), и книгите и периодичните издания, отпечатани след него на новия правопис.

Езикът се превръща във фундаментално средство за влияние, чиято цел е контрол на дискурса в литературния и научния свят. По този начин за следващото поколение (родено и израснало по време на комунизма) единствените разбираеми книги биха били тези, публикувани след правописната реформа, т.е. одобрените от Българската комунистическа партия.

Така е заличена не само конкретна езикова норма, но и цяла група наши и чуждестранни автори. Автори, изразяващи мисли, идеи и цели, несъвместими с идеологическата програма, наложена от партийните ръководители, поради което и книгите им не са се издавали и превеждали наново, а вместо това, пренебрегнати, са събирали прах в старите си копия, написани на стария правопис.

https://conservative.bg/komunisticheskata-pravopisna-reforma/

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...