Ползата от науката в България

[Р. Теодосиев]

Автор: Петър Теодосиев

https://nauka.bg/category/petar/

Започвам поредица, която ще кръстя “Ползата от науката”. Идеята ми е да показвам различни “скрити” за повечето от нас “тайни” от научния свят, които обаче носят полза за обществото и за всички нас.

Има учени, които правят истински промени в науката, водещи до ползи за държавата ни – престиж, пари (чрез проекти), запазват и привличат наши и чужди гениални млади хора и т.н. Пример за такива хора са тези, спечелили наградата Питагор на МОН. Може да ги видите в това видео, да ги чуете и да прецените за себе си:https://www.youtube.com/watch?v=5beNzioMIhI

В продължение на 14 години ние издаваме списание, което се списва главно от български учени на разбираем език, което го прави единственото подобно в България (поне единственото толкова достъпно).

През всички тези години успяхме да натрупаме голям опит и да видим какво търсят нашите читатели, какво ги вълнува, а и проследихме метаморфозата в нагласите на учените за популяризиране на тяхната работа. В момента самите те започват да говорят за популяризиране на своята работа и голяма част от правещите наука осъзнават в различни степени важността от тази дейност. Според мен голяма част от правещите наука не разбират какво точно означава “популяризиране на науката”, но въпреки това всички имат сериозно мнение по въпроса.

Мога спокойно да твърдя, че ние от БГ Наука сме единствените, които през последните 14 години правим това ежедневно и използваме всички средства, които глобалната мрежа ни предоставя, за да го постигаме. В началото създадохме сайт и форум, защото това беше популярно. Дълго време форумът беше мястото, където се събираха най-много специалисти (и любители на науката) и обсъждаха различни научни и популярни теми. На ден във форума имаше по над 200-300 нови поста. Може би е важно да уточня, че 200 поста на ден във форум за наука в периода 2007-2015 г. си бяха много. След това развихме Фейсбук страницата си, а броят на феновете ни бързо нарасна. Сега са над 50 000.

Не сме спирали и с издаването на списанието. Дори стартирахме второ и често издаваме специализирани броеве, като до момента имаме към 150 издадени броя, като всички текстове са написани от български учени и специалисти.Това са хиляди статии и десетки хиляди страници. Преди почти две години стартирахме влог и подкаст, а в момента имаме над 400 епизода на подкаста и над 300 видеа свързани с наука. 

Всичко това казва две неща, които са най-важни за разбиране положението на науката в България. Първото е, че има изключителни хора, които дават живота си, за да творят тук, да създават и развиват своята област. Въпреки всички трудности и независимо от абсурдните ситуации, в които попадат, те намират начин да се справят. Готови са на всякакви промени, само да може те и тяхната област да се развиват.

Второто е, че тези хора са малцинството в научната общност, но това мислене обхваща все повече хора в тези среди.

Но защо смятам, че е важно да знаете това? Защото умни, млади, мотивирани учени ще подобрят образованието ни, ще създадат нови продукти важни за обществото и индустрията, ще привлекат стотици милиони в България (ЕС дава 100 милиарда за следващата програма за наука), ще създадат стартъпи, които ще създадат работни места, ще направят живота ни по-лесен, по-здрав и по-приятен (дори без да го осъзнаем). Затова е важно!

Най-хубавото е, че МОН вече има програми и заделени пари, които ще помогнат това да се случи (вижте тук, тук и тук). Това, което трябва да се промени обаче не е само увеличаване на парите за програмното финансиране, заплатите на асистентите остават по-малки или равни на тези, които получават чистачките в институтите. Наистина не е толкова просто, но никога не е. Истината е, че трябва някой да вземе много трудни решения, които ще бъдат в полза на бъдещето, но най-вероятно настоящето няма да ги хареса.

От умните хора в държавата  зависи бъдещето ни и това на тези след нас, важно е да знаем къде отиват парите ни за наука, кой ги управлява, кой ги харчи и за какво. Има светлина в тунела и сякаш започва да се вижда другият край, но още много работа има да се върши. Ще завърша с няколко интервюта, които мисля, че ще бъдат интересни за всеки прочел този текст.

 

 

[Р. Теодосиев]

Защо е важно да има наука в България? Част 2

Тук ще засегна едно видео, което направих преди няколко месеца в Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“. Директорът проф. д-р Сорен Хайрабедян обяснява как неговата група работи по решаване на проблем свързан с промени на репродуктивния потенциал на мъжа или с други думи казано как и защо мъжете стават стерилни. 

https://nauka.bg/zashto-vajno-da-ima-nauka-balgariya-chast-2/

Защо е важна науката в България. Част 3

Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН имат доста интересен проект, който помага на незрящи да „виждат“ картини.

Чрез 3D принтер се правят обекти, които пресъздават картини и ги карат да оживеят. По този начин незрящите могат да “разгледат” с ръце фигурите и да придобият представа какво е изобразено на картината или гоблена, който може да е с вековна история.

Институтът притежава добра техника, която може да послужи както за научни експерименти, така и да създава продукция – в този случай за изложби, музеи и галерии.

https://nauka.bg/zashto-vajna-naukata-balgariya-chast-3/

Ползата от науката в България. Част 4

 

Миналата година през септември бях поканен да посетя EUCYS в Дъблин, Ирландия. Благодарение на МОН бях единственият представител от България, който отразяваше събитието. Всички разходи ми бяха поети, включително и цялостен достъп до участниците, журито и церемонията по награждаване.

Но какво всъщност представлява EUCYS (EU Contest for Young Scientists)?

https://nauka.bg/polzata-naukata-balgariya-chast-4/