Отиди на
Форум "Наука"

Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Напротив. Многото равномерно разпределени Малки взривове, дава равномерно разпределение на фона на лъченията, като "се прескача" необходимостта от инфлационен процес със скорости, по-големи от на светлина във вакуум.

Малки взривове, където и да ги разхвърляш, могат да дадат равномерно разпределение на фона на лъчението (по интензитет), но не могат да дадат спектър като на абсолютно черно тяло. Бъркаш интензитет и спектър.

Освен това пространствено разделени взривове не могат да създадат  термично равновесие (каквото се наблюдава) между раздалечени области (дори един взрив пространствене може да създаде подобна една област), което е основната причина за да се разглежда инфлацията.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Самото остатъчно лъчение е след водорода, а той също е равномерно разпределен във Вселената, както и останалото вещество - равномерно във Вселената.

Спектъра на водорода е силно дискретен. По никакъв начин той не може да симулира спектъра на реликтовото лъчение: от една страна, термичният спектър е непрекъснат, от друга страна, основната  честота при реликтовото лъчение е много далече от всякакви честоти генерирани от водорода.

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

И, затова, заблудата е, че Прилича на лъчение на АЧТ, като модел, но ако нямаше отклонения от интензитет. А има отклонения, щото и в момента се образуват водородни атоми и молекули... някъде.

Точно тук се заблуждаваш. Независимо че някъде имало водород и той правел нещо, измереният от спектрометъра FIRAS - детектор на COBE, спектър е изключително близко до спектъра на абсолютно черно тяло, представа си нямаш колко близо е. Ето илюстрация на теоретичният спектър, и измерванията с техните грешки:

The-spectrum-of-the-CMB-measured-by-FIRA

Картинката е от ТУК, там има линк към публикацията от която тя е и където са основните резултати за CMB.

Забележи сега на картинката: вертикалните чертички, изобразяващи грешката (отклонението от теоретичната крива на спектъра) са увеличени 400 пъти! както пише под картинката в линка и в статията, за да могат да се видят. Никакъв водород не може да създаде толкова точен спектър на абсолютно черно тяло. Иска ти се да има отклонения, но са само в сънищата ти.

Това е сравнително елементарна физика, защо трябва да се разтягат и влачат непрекъснато във времето и по темите подобни заблуждения? Само за да се "оправдае" една напълно несъстоятелна сбъркана измислица?

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 369
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 2 часа, scaner said:

Малки взривове, където и да ги разхвърляш, могат да дадат равномерно разпределение на фона на лъчението (по интензитет), но не могат да дадат спектър като на абсолютно черно тяло.

Сканер, защо фактът, че Реликтовото излъчване има спектър на абсолютно черно тяло, се смята за доказателство за Големия взрив?
Чел съм за рекомбинацията, но въпросът е защо да не може да имаме такъв спектър от нещо друго - а не непременно от Големия взрив?
Защо, например, Реликтовото излъчване да не е простo температурния "шум" на космоса, който не е абсолютна нула??

Всички сигнали в аналоговата техника са "шумни"; тоест, имат праг на шума, под който сигналът не може да бъде отделен от шума.
На тази логика Реликтовото излъчване би могло да се тълкува като температурния праг на шума на празното пространство.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От моя гледна точка:
Червеното отместване на далечните галактики може да има по-достоверни обяснения от разширението на вселената.
В същото време, обаче, всички галактики иглежда да са на една и съща възраст - което най-достоверно се обяснява с единично събитие, като Големия взрив.
Така че аз лично съм едновременно скептичен към идеята за Големия взрив и разширението на вселената, но в същото време нямам обяснение защо всички галактики са на една възраст.

Ако вселената се разширява, то в миналото тя би трябвало да е по-компактна; тоест, да има по-висока концентрация на галактики.
Така че като когато гледаме с телескоп към по-даленчите галактики, трябва да виждаме те да са по-нагъсто една от друга.
Но доколкото знам няма такова нещо; концентацията на по-далечни галактики не е по-различна от тази на по-близките галактики.
Значи как така хем вселената се разширява, хем концентацията на галактиките не се променя.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gmladenov said:

Сканер, защо фактът, че Реликтовото излъчване има спектър на абсолютно черно тяло, се смята за доказателство за Големия взрив?
Чел съм за рекомбинацията, но въпросът е защо да не може да имаме такъв спектър от нещо друго - а не непременно от Големия взрив?

Спектърът на реликтовото лъчение е величина, която ни казва разни неща за процеса, не е доказателство за големият взрив. Доказателство за него е самото реликтово лъчение. Спектърът ни показва, че някога материята и лъчението са били в термодинамично равновесие, а за да бъдат в такова цялата материя трябва да е била много компактна, за да може да си взаимодействат нейните отдалечени части за да се получи такова равновесие.  И после тези части трябва да са се раздалечили на местата които сега наблюдаваме. Тоест характеристиките на спектъра ни води към идеята за инфлацията.

Преди 9 часа, gmladenov said:

Защо, например, Реликтовото излъчване да не е простo температурния "шум" на космоса, който не е абсолютна нула??

Температура има само материята. Т.е. общите понятия "космос" или "празно пространство" тук нямат място, космосът е само организация, която органозация нищо не прави във физичен план :), а празното пространство не създава излъчване, шум. Но ако реликтовото лъчение беше термичен шум от материалните обекти, то нямаше да има еднаква температура от всички посоки, както е на практика. Защото в различните области материята ще бъде в различно термодинамично равновесие, поради различни процеси, шумът задължително ще има различна температура от различните посоки, спектърът и нямаше да пасне толкова мазно с теоретичният както в линка който дадох по-горе.. А разликата в температурата на реликтовото лъчение от различни посоки е под 0.1%. А и самите наблюдения на лъението от спътниците показват, че то идва равномерно и от области, където няма видима материя или прах.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, gmladenov said:

Ако вселената се разширява, то в миналото тя би трябвало да е по-компактна; тоест, да има по-висока концентрация на галактики.
Така че като когато гледаме с телескоп към по-даленчите галактики, трябва да виждаме те да са по-нагъсто една от друга.
Но доколкото знам няма такова нещо; концентацията на по-далечни галактики не е по-различна от тази на по-близките галактики.
Значи как така хем вселената се разширява, хем концентацията на галактиките не се променя.

Схемата на разширяващата се взелена във времето е следната:

11fd519fc9a735cacb1d286fe22b66d0.jpg

Оста на времето е от ляво на дясно, големият взрив се е случил в точката най- в ляво, ние се намираме в положението най-вдясно в "конуса". Инфлационното разширение се извършва веднага след големият взрив, и на практика вселената получава размера си, който сравнително слабо се променя в бъдеще до настоящият момент. Веднага след края на разширението (в ляво) е изобразена област, в която вселената не е прозрачна това е високотемпературната плазма, първите по оценка около 300000 години. След нея има област, в която няма нищо изобразено, "тъмните векове", това е периодът на изстиване, преди да се появят първите звезди и галактики. Общо взето наблюденията ни стигат до там, защото по-нататък няма какво да се види. От тогава, както е показано схематично, вселената не се е изменила съществено, галактиките не са се "разредили" кой-знае колко. Разреждането е станало поради физическите процеси на остаряване и разпадане или обединяване на звездните образувания, което също е изобразено на картинката.

Не всички галактики са на една възраст, процесът на формирането им продължава и до наши дни, вече много по-бавно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, scaner said:

Под локалност имам пред вид най-общият смисъл на термина - че ако измерваш някаква интензивност на лъчението идваща от запад, няма да имаш такава интензивност от изток, север или юг. Докато в нашият случай с много висока точност интензивността на лъчението от всички посоки е съвсем еднаква. Подчертавам, всички посоки.

Една аналогия , например, ако си в центъра на една домакинска фурна, лъчението ще идва равномерно с еднакъв интензитет, ако си малко встрани или извън, няма да е така.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Установено е, че вселената е на възраст 13,7 милиарда години. Да си представим един мисловен експеримент. Това измерване на възрастта на вселената се случва едновременно на земята, на някоя планета на 10 милиарда светлинни години и на движещ се някъде из вселената с почти светлинна скорост кораб. Предвид разстоянията, тримата наблюдатели не подозират за съществуването на другите и правят измерванията си съвсем независимо от останалите двама. За удобство приемаме, че ползват едни и същи мерни единици. Та въпросът ми е - дали ще получат един и същ резултат?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, самотния вълк said:

Установено е, че вселената е на възраст 13,7 милиарда години. Да си представим един мисловен експеримент. Това измерване на възрастта на вселената се случва едновременно на земята, на някоя планета на 10 милиарда светлинни години и на движещ се някъде из вселената с почти светлинна скорост кораб. Предвид разстоянията, тримата наблюдатели не подозират за съществуването на другите и правят измерванията си съвсем независимо от останалите двама. За удобство приемаме, че ползват едни и същи мерни единици. Та въпросът ми е - дали ще получат един и същ резултат?

Първо, възрастта на вселената не се мери. Други неща се мерят, а тя се извежда. И да, ще получат един и същи резултат. Защото под възраст на вселената се разбира възрастта на вселената в системата на изотропните наблюдатели. Така, че няма значение какви са тези тримата от твоя пример. Те ще пресметнат едно и също нещо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Възраст на Вселената:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Възраст_на_Вселената

"Възраст на Вселената

Възрастта на Вселената във физическата космология е времето, изминало от Големия взрив до днес. Текущите измервания на възрастта на Вселената сочат, че тя е на 13,799 ± 0,021 милиарда години в модела Ламбда-CDM.[1][2]Неопределеността е сведена до 21 милиона години, уповавайки се на редица проекти, които дават изключително близки числа за възрастта. Това включва изследвания на реликтовото излъчване, измервания чрез обсерваториите Планк и WMAP и други сонди. Измерванията на реликтовото лъчение извеждат времето за охлаждане на Вселената след Големия взрив,[3] а измерванията на скоростта на разширяване на Вселената могат да се използват за изчисляване на приблизителната ѝ възраст чрез екстраполация назад във времето.

Общ преглед

Моделът Ламбда-CDM описва еволюцията на Вселената от много равномерен, горещ и плътен първичен етап до днешния ѝ етап в диапазон от 13,8 милиарда години космологично време.[4] Този модел е добре разбран теоретично и силно поддържан от скорошните високо прецизни астрономически наблюдения, като например тези от WMAP. В контраст на това, теориите относно произхода на първичния етап остават все още много спекулативни. Ако моделът Ламбда-CDM се екстраполира още назад от най-ранният добре разбран етап, той бързо (за малка част от секундата) достига сингулярност. Това е познато като „първоначална сингулярност“ или „сингулярност на Големия взрив“. Тази сингулярност няма физическо значение в стандартния смисъл, но е удобно да се говори за време, измерено „след Големия взрив“, макар то да не съответства на физически измеримо време. Например, „10−6 секунди след Големия взрив“ е добре определена ера в еволюцията на Вселената. Ако се говори за същата ера, но като „13,8 милиарда години минус 10−6 секунди“, точността на значението се губи, тъй като миниатюрният втори интервал се засенчва от неопределеността на първия.

Макар да е възможно на теория Вселената да има по-дълга история, Международният астрономически съюз[5] към днешна дата използва термина „възраст на Вселената“ за обозначаване на периода на Ламбда-CDM разширяване, тоест времето, изминало след Големия взрив в текущата видима Вселена.

..."

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Именно сингулярностите пречат за правилност на възприетата хипотеза за ГВ. Губи се причина-следствие.

(остава: Първично да е ЕМПоле в резултат от зърнестия модел, подобно неподвижен етер, но с променливи характеристики на зрънцата "на място"- вектор "момент на импулс", позволяващ вероятност за сфазиране за по-едри пакет-структури - фотони на вакуума. Неподвижността на основата (зрънцата) пък, прави възможно структуриране на още по-големи образувания, но по "крив" път - закривена "траектория" на пренос на импулс, което възвръща към начална точка на възникнало движение. Тоест - има реално ограничение по скорост на пренос на импулс, с коефициент на съпротива, който наричаме "маса". Фотоните на вакуума са неподвижното ЕМПоле, а масовите обекти сърфират по-чрез негови изменения. При електронеутралните измененията са в малка Локална област (движат "по инерция"), а при заредените (и ускорени) - в цялата околност се излъчват ЕМВълни, та ускоряванията им се дължат на множеството моментно "съществуващи" свободни заряди.

При  достатъчна плътност на пренасяното - при почти цялостно възвръщане на преноса - е възможно и "затваряне" на възникналото движение около собствен Геометричен център (възниква геометрията😉), който за всяка пулсация на затваряне е на ново - изместено място от теоретичния център. Така - енергията съдържаща се в цялото - вече не е безкрайно голяма - няма сингулярност. Но пък - структурата в "празното" на теоретичния център - не съдържа това, което сега наричаме вещество - там е само структурирано поле. (предпоставка за възникване на това, което наричаме сега черна дупка в Грамадните вещеви обекти, след като се уплътнят заобикалящите ги масови обекти).

Така ЕМПоле- неподвижното - се структурира в околност на вещеви обекти, по "образ и подобие" на възможните "вътрешни" движения на обектите и тези обекти могат да си въздействат с Петата сила. В междугалактическото пространство е Пълно с водород, затова е измерена и характерна дължина на вълна 21 см. Така че, нека си е реликтово, измерваното, но не е от инфлационния модел на ГВ. По-скоро е "родилно" лъчение за всичката ни позната материя.😉)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11.01.2020 г. at 17:09, 100$ said:

Една аналогия , например, ако си в центъра на една домакинска фурна, лъчението ще идва равномерно с еднакъв интензитет, ако си малко встрани или извън, няма да е така.

Първо, каква е вероятността земята да е точно в центъра на вселената? И второ, по модела на големият взрив вселената изобщо няма център.

А и тук не говорим за еднакъв интензитет, а за спектър на абсолютно черно тяло - тоест всяка точка от фурната трябва да е в равновесие с лъчението, колкото се излъчва толкова да се поглъща, което пък означава и еднаква температура, а това нещо в печката го няма. Температура и интензитет са много различни неща, въпреки това много често се смесват.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, scaner said:

Първо, каква е вероятността земята да е точно в центъра на вселената? И второ, по модела на големият взрив вселената изобщо няма център.

А и тук не говорим за еднакъв интензитет, а за спектър на абсолютно черно тяло - тоест всяка точка от фурната трябва да е в равновесие с лъчението, колкото се излъчва толкова да се поглъща, което пък означава и еднаква температура, а това нещо в печката го няма. Температура и интензитет са много различни неща, въпреки това много често се смесват.

Аналогията с фурната е много добра, земята е в центъра на гигантска фурна протозвезда, лъчението ще идва от звездата към земята равномерно защото земята е в центъра на звездата, лъчението ще е като от абсолютно черно тяло защото звездите с приближение са такива. Звездата е изчезнала много отдавна, но лъчението от звездата продължава да  пада на земята от всички посоки. Единствено остава загадка защо лъчението е с преобладаваща микровълнова съставка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, 100$ said:

Аналогията с фурната е много добра, земята е в центъра на гигантска фурна протозвезда, лъчението ще идва от звездата към земята равномерно  защото земята е в центъра на звездата,

Точно това е проблемът - опит обяснението на един проблем да се транслира като друг проблем от същото равнище. Веднага възникват следните проблеми:

Всяка звезда, като изчезне, оставя някаква материя. Тази материя при движението си взаимодейства с друга материя по пътя, газ, прах, други звезди. В резултат имаме няколко процеса. Първо, изчезването на звездата прекратява всякакви термоядрени реакции, които да генерират лъчение. Лъчение може да се създава например  в процеса на изстиване на отломките - те изстиват по закона на Стефан-Болцман, енергията им намалява с 4-та степен на температурата, и лесно може да се сметне, че звезда с температурата на Слънцето (това е някаква много ниска долна граница за оценка) 6000 градуса, за 3.5 милиарда години ще изстине до или над 80 келвина (просто имам под ръка сметнати тези величини :) ), а такава голяма звезда като предполагаемата ще има доста по-висока начална температура така че температурата на изстиващата плазма ще бъде още по-висока, но не много по-висока, защото и скоростта на охлаждане ще е по-висока.  От друга страна можем да твърди, че за двойно по-голям период - 7 милиарда, температурата ще спадне около (под) два пъти, така че 7 милиарда години след взрива на такава звезда околното пространство ще бъде пълно с плазма с температура над 40 келвина. Вече имаме първото разминаване с наблюдаемите данни.

Второто се появява от факта, че продуктите на взрива не се разпространяват в абсолютно празно пространство, а срещат по пътя си газ, прах, други звезди. В резултат на тези взаимодействия температурата на продуктите почва да се мени, на места възниква ново звездообразуване с нови термоядрени реакции, на места се получава локално охлаждане, в крайна сметка изначално (по теория) равномерен поток от такава звезда за някакви поне 4.5 милиарда години (от как се е образувала земята и слънчевата система) губи всякаква температурна еднаквост.

Всичко това е при предположение, че си затворим очите за липсата на продуктите на взрива на такава звезда. Защото последиците за околните звезди и галактики биха били страшни (но ги няма!), както се илюстрира от следната картинка.

Ето как изглежда Раковата мъглявина само 1000 години след взрива на една свръхнова:

eso9948f.jpg

Това което свети в нея е светлина от вторични процеси, на взаимодействие на изстреляната звездна обвивка с материята по пътя и. В бъдеще всяка от  частите на тази мъглявина ще продължи да си има собствен живот и съответно температура различна от останалите. Всеки взрив е подобен, дали поне 4 милиарда години  след взрива на една звезда лъчението от парцалите и ще остане с еднаква температура? Вероятност нула, нали? Тоест не трябва да бъркаме хипотезата какво е било в началният момент, със сегашният момент на наблюдение.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Още по-ново изследване:

https://megavselena.bg/novo-izsledvane-napravi-neshtata-s-konstantata-na-habal-oshte-po-neyasni/

Ново изследване направи нещата с константата на Хъбъл още по-неясни

A9d9UKWLUET4peJLSJDjif-1024-80.jpg

Една от най-големите мистерии във Физиката, за която казват, че е довела до криза в тази наука, изглежда се задълбочава. Като наблюдават как се огъва светлината от далечни ярки обекти, изследователите са получили резултати, които увеличават несъответствието между различните методи за изчисляване на скоростта на разширяване на Вселената.

„Измерванията са определено индикация за криза в космологията“, заяви Джеф Чих-Фан Чен, космолог от Калифорнийския университет, по време на брифинг за медиите в сряда (8 януари), по повод на 235-ата среща на Американското астрономическо общество в Хонолулу.

Спорното число е известно като константа на Хъбъл. За първи път е изчислено от американския астроном Едвин Хъбъл преди близо век, след като той разбира, че всяка галактика във Вселената се отдалечава от Земята със скорост, пропорционална на разстоянието на тази галактика до нашата планета.

Това разбира се не означава, че Земята е в центъра на Космоса. Вместо това откритието казва на учените, че Вселената се разширява и че има пряка връзка между това колко далеч са разположени два обекта и колко бързо се отдалечават един от друг. Константата на Хъбъл има стойност, която включва тази връзка между скоростта и разстоянието.

Проблемът е, че през последните години различни екипи не се разбраха за това, каква точно е стойността на тази константа. Измерванията, направени с помощта на космическия микровълнов фон (CMB), остатък от Големия взрив, който предоставя моментна снимка на ранната вселена, предполагат, че константата на Хъбъл е 46 200 мили / ч на милион светлинни години (или, използвайки единици на космолозите, 67,4 километра / секунда на мегапарсек).

Но гледайки пулсиращи звезди, известни като променливи на Цефеид, друга група астрономи изчислява константата на Хъбъл на 50 400 мили / ч на милион светлинни години (73,4 км / с / Мп).

На пръв поглед разминаването не изглежда да е голямо, но никоя от страните не желае да допусне, че има грешки в своята методология.
Поредното засега и най- ново измерване, е направено от H0 лещи в колаборацията с COSMOGRAIL Wellspring (H0LICOW). То прави опит да изчисли константата на Хъбъл по напълно нов начин. (COSMOGRAIL е съкращението за Космологичен мониторинг на гравитационните лещи.)

Тази мярка използва факта, че масивните предмети във Вселената ще изкривят тъканта на пространство-времето, което означава, че светлината ще се огъва, докато преминава покрай тях. Свръх-светлите, захранвани от черна дупка образувания, наречени квазари, понякога се намират зад големи галактики и тяхната светлина се изкривява от този процес на огъване, който е известен като гравитационно лещиране – gravitational lensing.

Използвайки космическия телескоп Хъбъл, екипът на H0LiCOW изследва светлината от шест квазара на разстояние от 3 милиарда до 6,5 милиарда светлинни години от Земята. Когато черните дупки на квазарите поглъщат материал, светлината им трепти.

Намесата на галактика с gravitational lensing, би предизвикало огъване на всяка квазарна светлина и така трептенето на квазара би пристигнало на Земята в различно време в зависимост от това какъв път е изминало около галактиката, казва Чен. По този начин, продължителността на забавянето във времето осигурява начин да се проучи скоростта на разширяване на Вселената, добавя той.

H0LiCOW успя да изведе стойност на константата на Хъбъл от 50 331 мили / ч на милион светлинни години (73,3 km / s / Mpc), изключително близка до тази, предоставена от променливите на Cepheid, но доста далеч от измерването на CMB.

„Последицата е, че напрежението е много вероятно истинско“, казва Чен „и вероятно не е резултат от грешки в методите на всеки подход“.
Заслужава да се отбележи, че миналата година поредното независимо измерване на константата на Хъбъл, направено с помощта на гигантски червени звезди, даде стойност между двете споменати изчисления, като определи скорост на разширяване на Вселената от 47 300 мили / ч на милион светлинни години (69,8 км / с / Мп).

Въпреки това, казва Чен, различните числа са достатъчно далеч, което показва, че проблемът не е в моделите на Вселената, определяни от различните групи учени. Нарастващ брой физици признават това, защото независимите измервания продължават да дават различни резултати. Дали пък не е възможно, изследователите да измислят нова физика, за да обяснят какво всъщност се случва?

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко "висока топка" за любители, но след 50-та мин. се разглежда тънката структура на водородния атом - там е ЕМВълна с дължина 21см и това състояние обяснява наличието на "реликтово" лъчение - най-много е водородът във Вселената и където е "изстинал" до най-ниското си енергетично състояние, а това е в цялостното междугалактическо пространство и естествено - радио-лъчението което "хващат" и по-късно наричат реликтово - не е доказателство за Голям Взрив.

https://www.youtube.com/watch?v=060Sa1-MYok

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Малко "висока топка" за любители, но след 50-та мин. се разглежда тънката структура на водородния атом - там е ЕМВълна с дължина 21см и това състояние обяснява наличието на "реликтово" лъчение - най-много е водородът във Вселената и където е "изстинал" до най-ниското си енергетично състояние, а това е в цялостното междугалактическо пространство и естествено - радио-лъчението което "хващат" и по-късно наричат реликтово - не е доказателство за Голям Взрив.

Добре де, освен да се цитират линкове, не трябва ли и да се мисли?

Ето спектър на абсолютно черно тяло, той е непрекъснат, за две температури:

277.gif

Колкото по-ниска е температурата му, толкова по-разлят е.

А ето спектъра на водорода, той е дискретен:

image002.png

Да имат нещо общо двата спектъра? Дори да игнорираш останалите линии освен основната, никаква прилика с реликтовото лъчение, както и да го мъчиш. Първият максимум е много по-енергетичен, и много далеко от максимума при спектъра на реликтовото лъчение (малко над 12 микрона дължина на вълната), ширината на всяка линия е много малка, никаква прилика. Максимумът при реликтовото лъчение е на вълна 1.9 милиметра, това е много преди първата линия в спектъра на водорода. Линията на излъчване на неутралният водород пък е още по-далеч от максимума на реликтовото лъчение (21 см, за такава линия не може да се говори за температура дори), така че  водорода по никакъв начин не може да се впише за обяснение на реликтовото лъчение. В термините за "температура" излъчването на вълна 21 см е много по-"студено" от реликтовото, и няма от къде да вземе енергия да се "стопли", за да измислиш "обяснение".

За разлика от спектъра на реликтовото лъчение, което идва равномерно от всякъде, спектъра на водорода на вълна 21 см е силно зависим по интензитет от посоката, защото разпределението на водорода по вселената е силно неравномерно. Почети малко по въпроса де, има много информация за 21-см астрономия, стига вещай едно и също. Аман с тая калпава "хипотеза".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Принципно: Спектърът на АЧТ е на ... ТЯЛО!?. Вселената не е едно тяло, а много тела и разни полета... Измерват се полета Въздействащи на прибори, структурирани от вещество и полета на вещество... "Тялото" в случая е вещество-междугалактическия водород+полета, но трябва да се разбере, че "Средата-поле" между атомите водород е структурирана по негов "образ и подобие" – (поле от Петото взаимодействие - сила с ентропиен произход, държаща атомите на разстояние един от друг, както при газовете - те не се "удрят" като билярдни топки) - много слаба сила, но прави равномерно разпределение, щото водородът е много. Така цялата междугалактическа среда се "държи" (звучи) като Едно тяло, а характерното й  радиолъчение е при дължина на вълна 21см - съвсем слабо по енергия. Има го и в (и около) Галактиките и Куповете, но там е с много шум, заради смесване влиянието на силни ЕМПолета

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 минути, Малоум 2 said:

Спектърът на АЧТ е на ... ТЯЛО!?. Вселената не е едно тяло, а много тела и разни полета...

Има огромна разлика между "тяло" и "абсолютно черно тяло", физическият жаргон не се шегува. Абсолютно черно тяло е система от обекти, които се намират термодинамично равновесие с лъчението което излъчват - средно колкото се излъчва, толкова се и поглъща. Тоест "абсолютно черното тяло" може да е твърдо, течно или газообразно или плазма.  За разлика от само "тяло", което означава обект в твърдо (и по-рядко в течно) състояние. АЧТ не може да е поле, защото полето нито излъчва, нито поглъща. По идея АЧТ от което наблюдаваме реликтовото лъчение е първичната плазма.

Цитирай

Така цялата междугалактическа среда се "държи" (звучи) като Едно тяло

По горното уточнение, може да си го разглеждаш като едно тяло, но не и като едно "абсолютно черно тяло". За АЧТ е нужно спектърът на излъчване да има характерни особености, които за твоето тяло отсъстват. Ти се заблуждаваш евтино - щом лъчението имало енергия, давай в кюпа. Е, не всичко което лети се яде в случая.

Цитирай

а характерното й  радиолъчение е при дължина на вълна 21см - съвсем слабо по енергия. Има го и в (и около) Галактиките и Куповете, но там е с много шум, заради смесване влиянието на силни ЕМПолета

Точно тук е разликата: докато твоето излъчване е съсредоточено само в много малка област около дължина на вълната 21 см, реликтовото лъчение има съставки на 0.5 мм, 1.9 мм (максимум), 5 мм, 50 мм, 10 см, 20 см, 21 см, 50 см, метър (тук сме вече силно в шума) и  т.н.  Вълната 21 см е далеко в силно нискоенергетичната част на опашката на реликтовото лъчение - енергията на фотони с тази дължина са около 100 пъти по-ниско енергетични от фотоните в максимума на реликтовото лъчение. Затова просто не могат да се сравняват в причинно-следствена връзка.

Докато твоето тяло има дискретен спектър, АЧТ има непрекъснат спектър.  Това е разлика колкото от небето до земята. И да го кръщаваш "шум", разликата между дискретен и непрекъснат спектър е непреодолима в случая.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 10.01.2020 at 11:43, Малоум 2 said:

Основното вещество във Вселената е водородни атоми и молекули. Нормално е от тяхна анихилирала полева физична характеристика да е фонът, който преобладава в общия фон на ЕМПоле.

А този водород откъде идва?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, 100$ said:

А този водород откъде идва?

По рано съм описвал хипотеза (слагам съдържанието в скоби, за да се знае, че е по хипотеза, а не доказателство някакво)

(съвсем схематично: частиците се образуват непрестанно, с огромна честота на образуване от затваряне на фотони на вакуума (това е неподвижното ЕМПоле от зрънчев модел вакуум- тук някъде го писах) около моментен геометричен център и се изграждат на слоеве. Най-вътрешен слой - керн и обвивка на керна. Отговаря за гравитационното взаимодействие, като "излъчва" гравитони, за всяка пулсация на образуване. Следва междинен слой - отговаря за слабото взаимодействие - пулсира по-бавно от керна, заради закъснение по Обратна Връзка (ОВ) - по-дълъг път на затваряне. Най-външният слой - отговаря за електромагнитното взаимодействие - пулсира още по-бавно, заради закъснение, но размахът на трептенето е вече много голям и съответната сила - също е много по-голяма от предишните. Това - общо. Особености: При заредените частици - най-външният слой не се формира цялостно от вътре-движенията на фотоните, а се допълва от ЕМПоле на околното пространство, напр. протон, мезон, електрон, образува се нещо като повърхностен вихър и в зависимост от посока на въртене - зарядово се получава частица или античастица. Но дали е антивещество, неразличимо от вещество, зависи и от посока на формиране на керна, на изначалното структуриране на обект от поле. Поради неподвижност на полето вероятността е голяма, като начало, да се формират електро-неутрални обекти. Но при задвижване от флуктуации се пораждат и множество фотони, някои от които довеждат до разпад на неутралните частици с разнопосочна вихрова повърхност. Например, протон и електрон, и др. Падат една към друга, ускорително, което означава, че излъчват ЕМвълни, докато достигнат на Един водороден атом, по "размер", Тогава характеристиката "заряд" се затваря в обема на атома. Остатъчното - преди затварянето - са ЕМВълни, които поляризират вакуума и вероятността за нови образувания на частици става голяма. Става ясно защо има много водород и, че ги няма (изхабени са- затворени) ЕМвълни, създаващи шум. Като цяло "тялото" водород с мин.енергия на образуване, структурира околното си пространство - вълните при които съществуват атомите с минимална енергия - и ако измерваме на Земята какво пристига като лъчение -  е открито именно слабо радио-лъчение с 21см дължина на вълна. Било е загадка - от къде се е взело и, като нямат сегашно обяснение, го натикват в приказката за Големия Взрив. В хипотезата ми - се получава по естествен начин като общо лъчение на АЧТ. Малките отклонения от него показва, че и сега се раждат водородни атоми в Космоса.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎11‎.‎1‎.‎2020‎ г. at 8:42, scaner said:

А разликата в температурата на реликтовото лъчение от различни посоки е под 0.1%. А и самите наблюдения на лъчението от спътниците показват, че то идва равномерно и от области, където няма видима материя или прах.

Сканер, на мен това, че лъчението идва към Земята, ми се струва нелогично. Мисля, че подобно движение "към" всъщност противоречи на Теорията за големия взрив, а също и на т. нар.разширяване на Вселената.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, на мен това, че лъчението идва към Земята, ми се струва нелогично. Мисля, че подобно движение "към" всъщност противоречи на Теорията за големия взрив, а също и на т. нар.разширяване на Вселената.

Защо да е нелогично и защо да противоречи на теорията?

Теорията на Големият взрив твърди, че реликтовото лъчение възниква в момента, в който плазмата се охлажда до температура, при която атомите вече не са йонизирани. Тогава количеството свободни електрони силно намалява, и те вече не пречат на фотоните да се разпространяват на големи разстояния. Преди това фотоните са взаимодействали непрекъснато със заредените частици, това взаимодействие ги е отклонявало от траекторията им, и като резултат за тях подобна среда е непрозрачна, те не могат да се преместят на голямо разстояние.

Това се е случило някъде към 350000-400000 години след Големият взрив. До този момент фотоните са били в термодинамично равновесие с веществото (плазмата). След този момент вселената вече има огромният си размер, и когато се случва прозрачността и, се оказва че във всяка точка има фотони които се движат в най-различни посоки, носещи енергията която са придобили до този момет, и препускащи към другият край на вселената. Където и да се намира земята в тази вселена, такива фотони ще идват (и ще я подминават) от всички посоки. И спектърът, който ще наблюдаваме ще бъде спектърът, който те са имали в момента на поява на прозрачността, т.е. спектър на абсолютно черно тяло.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А дължините на вълните от първоначалното лъчение, търпят разстягане от инфлацията на вселената. И това се долавя днес като космически микровълнов фон,  възникнал в древността на вселената. Колкото е по стар толкова е по разтегнат, и толкова по отдалече идва. А дали просто няма инфлация и разстягане, а просто на големи разстояния кривината на пространствовремето е по малка, така че идващите вълни от много далече,  да се разстягане вследствие на по малката геометрична кривина на пространствовремето. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On ‎18‎.‎1‎.‎2020‎ г. at 21:48, scaner said:

Където и да се намира земята в тази вселена, такива фотони ще идват (и ще я подминават) от всички посоки.

Сканер, тук казваш, че където и да се намира Земята, такива фотони ще идват  (и ще я подминават) от всички посоки, а в предишните си постинги наблягаше само на това, че идват от всички посоки. Но на същия принцип можем да наблегнем и на обратното - а именно, че тези фотони се отдалечават във всички посоки.

И в крайна сметка дали изобщо е уместно да приписваме някакви посоки на въпросното реликтово лъчение?🤨

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...