Отиди на
Форум "Наука"

Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Червеното отместване, което се опитваме да обясним, съответства на скорост, която расте с разстоянието.

Така е, с добавения текст "според официалната хипотеза, която обяснява повече проблеми, отколкото създава". 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 399
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Как пък, днешният виц уцелва темата?.. Ами не четете, бре...😎 " - По какво четеш? - Квантова физика. - Ама учебникът ти е на обратно! - Че... има ли значение?!? " ...

Установено е, че вселената е на възраст 13,7 милиарда години. Да си представим един мисловен експеримент. Това измерване на възрастта на вселената се случва едновременно на земята, на някоя планета на

Малко философия за просветление. Добре е първо да определите за себе си какво разбирате под "материя". Изясняването на това понятие ще отговори на въпроса ви. Дали разбирате материя като абстракц

Posted Images

  • Потребител
Преди 15 часа, Втори след княза said:

Така е, с добавения текст "според официалната хипотеза, която обяснява повече проблеми, отколкото създава". 

Теорията на Роджер Пенроуз е правилната, но без да има голяма нужда от ГВ - може много на брой малки взривове, които последствие оформят галактики:

https://youtu.be/ZxMgtunbZNs

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 часа, Малоум 2 said:

Теорията на Роджер Пенроуз е правилната, но без да има голяма нужда от ГВ - може много на брой малки взривове, които последствие оформят галактики:

https://youtu.be/ZxMgtunbZNs

...

Ако има повече взривове, няма ли да има варианти, галактики да се движат една срещу друга (или срещу нас) а не всички да се "разбягват" от нас? 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, Ниkи said:

Ако има повече взривове, няма ли да има варианти, галактики да се движат една срещу друга (или срещу нас) а не всички да се "разбягват" от нас? 

Трябват частици, които да бъдат гравитационно привлечени за образуване на галактика. Ако образуването на частиците става на огромни разстояния една от друга (взривовете са слаби и далеч един от друг), първите сили които им действат са силите с електро-магнитен произход, щото са заредени. Стават ел-неутрални и остава да се "събират" от гравитацията - все някоя от тях е изпреварила другите и взаимното въртене при падане една към друга, започва формиране на център, около който "падат" други частици, като постепенно заради началното въртене, частиците формират плоскост на въртене (заради непрестанното им образуване, ползват началната подреденост). Заедно с окрупняване на обекта, се забавя неговата скорост, като цяло. Но при разпад на неговите частици след уплътнителни процеси, се проявяват хаотичните процеси на изменение на ЕМПоле извън обекта. В зависимост от хаоса - частиците "избягват" образуване в хаоса - галактиката като цяло се задвижва по посока намаляване на хаоса, т. е. - започва и разбягване на евентуално доближили се образувания, подобно галактики. Заедно с натрупване на материал в галактиките се увеличава и гравитацията между тях. Има борба на привличащи и отблъскващи сили и където надделеят грави-силите - се сливат. Ясно е, че тези пък които в разбягването са много далеч една от друга - надделява силата на разбягване от тая на привличането им една друга.

(при Пенроуз - преди още да има частици, ентропията е много ниска. Но - на какво - не може да каже. Има нещо "идеално подредено". При мен - това е зрънцевият модел вакуум - зрънцата не променят мястото си едно-друго - няма частици няма хаос. Пулсират за образуването си на място. Само флукуациите (сфазиране по вектор "момент на импулс"), мърдат по вакуума.😜 И при конструктивно сфазиране - е възможно възбуждане на фотони и др. частици с маса и заряд, и др. физични характеристики - начало за хаос в неподвижно ЕМПоле)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 21.01.2021 г. at 11:57, scaner said:

Да отбележа, сингуларността в случая не е свързана с пространството, а с времето, тя е времеподобна. Защото има модели на големият взрив, в които той протича навсякъде, т.е. не е нужна пространствена сингуларност, само времева. А проблемите с времевата сингуларност се решават например в теорията за вечната инфлация на Андрей Линде и др. Така че ти критикуваш един изначално неудачен модел.

Сканер, видях, че в темата на Сисоев споменаваш понятието "времеподобен", а това ме подсети, че отдавна се каня да те питам какво всъщност означава твърдението, че "сингулярността е времеподобна"?

И въобще, какво е наложило това понятие да се "появи" във физиката, заменяйки в някои случаи - кои? - обичайното понятие "време?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, видях, че в темата на Сисоев споменаваш понятието "времеподобен", а това ме подсети, че отдавна се каня да те питам какво всъщност означава твърдението, че "сингулярността е времеподобна"?

И въобще, какво е наложило това понятие да се "появи" във физиката, заменяйки в някои случаи - кои? - обичайното понятие "време?

Шпага, въпросът ти е интересен и изисква доста обяснения, а в момента не ми се пише толкова много... Ще опитам накратко да нахвърлям малко информация, съжалявам ако някои неща ги преразкажа непълно или неточно, сега ми е трудно да си построя правилно мисълта...

Виж сега, има различни класификации на сингуларността.

Единият тип е според теорията, която ги описва. А това е нещо, което се развива с времето, обхващайки все по-сложни случаи.

Първи за сингуларността говори Шварцшилд, който само няколко месеца след публикацията на уравненията на Айнщайн получава решение за гравитационното поле на материя с маса. Неговото решение описва елементарна черна дупка, без въртене, без заряд, без външно въздействие. В сърцето и има точка, към която се стреми всичко попаднало в нея, което там се събира в обект с безкрайна плътност, който известните физически закони не могат да опишат - сингуларност.

По-късно се появява друга, по-обща теория, която по-подробно описва сингуларностите, теорията на Опенхаймер и Снайдер, някъде 40-те годинни на миналия век. Тя обхваща повече случаи, но все на обекти с маса. Тези теории описват т.н. гравитационна сингуларност, сингуларност образувана в резултат на колапс на масивен обект.

Някъде доколкото помня средата на седемдесетте години на миналия век се появява по-разширена теория, теорията на Белински, Халатников и Лифшиц (БХЛ-теорията). Тази теория описва по-сложни процеси на колапс, водещи до въртящи се черни дупки и всякакви други комбинации, и техните сингуларности. Сега, тук има една история с устойчиви и неустойчиви сингуларности, ще я прескоча, тези описвани от БХЛ са по-устойчиви. Тук вече имаме сингуларности предизвикани не само от маса (дори без наличие на маса), а само от електрически заряд и от момент на импулса. Те показват, че самата кривина на пространството над определена степен може да води до преход към сингуларност, без наличие на маса и други материални атрибути...

Любопитното е, че вътре в черната дупка, преди да достигнеш до централната сингуларност, падащият обект се сблъсква с две други сингуларности: падащата и излитащата. Падащата сингуларност се формира от всички обекти, които падат след обекта (тъй като времето се забавя, те стават неограничено много), а излитащата - от обектите които са паднали преди обекта. Ще ти дам линк от книгата на Кип Торн, който добре ги описва : ЦЪК

Малко се отклоних от темата. Има и друга класификация на сингуларностите: гравитационна и космологична сингуларност. Гравитационната е тази, която се образува при колапс на масивно тяло, в резултат на гравитационните сили. БХЛ теорията обаче е способна да опише и космологична сингулярност, такава, от каквато вероятно е тръгнала нашата вселена.

И съвсем по темата: сингуларностите се делят на времеподобни и пространственоподобни.

Пространственоподобните сингуларности са тези, които се получават от материя, колапсирала в една точка, с безкрайна плътност и кривина на пространството. Това е вариантът, който се среща само при метриката на Шварцшилд, масивно колапсирало тяло без заряд и въртене.

Времеподобната сингуларност е по-интересна, доколкото помня тя беше образувана от енергия, протичаща през безкрайна кривина на пространството. Този вариант се среща при всички останали БХЛ-варианти на сингуларност, например геоните (черна дупка само от светлина, от фотони), въртенето, масата не е задължителна (безкрайна кривина може да се създаде само от импулса на обекти като фотоните, или само от заряда, без маса).

И накрая важна информация: има няколко ограничения на величините на материята в такива сингуларности. Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна.

Обичайното понятие "време" тук не се замества с нищо.

Надявам се да се разбира написаното... :)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 21 часа, scaner said:

Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна.

Сканер, много ценен и много интересен постинг!!!💥

Разбира се, нароиха се в главата ми доста въпроси, но няма да ти досаждам... засега:) Ще чета книгата на Кип Торн, която ми излиза и със сравнително добър превод на български.

Сега обаче все пак ще те питам само това:

При безкрайна плътност, ентропията не би ли трябвало да е абсолютна нула, а не просто да клони към нула? А при ентропия нула или клоняща към нула май не само за безкрайна температура, но и въобще за никаква температура не може да става дума. Имам предвид това:

Нулева ентропия - нулева температура, или казано по друг начин: абсолютна неподвижност.

Та защо -- вместо от времеподобна сингуларност -- Големият взрив да не е произлязъл именно от сингуларност с температура нула, а огромните температури да са причинени от самия взрив?

П.П. Ако съм се изразила неясно, ще пробвам пак🙄

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 11 часа, Gravity said:

Шпага, сингулярността при големия взрив е пространственноподобна.

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 48 минути, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Шпага, аз нище не съм казвал за тези неща. Само каква е сингулярността. Не съм сигурен каква е връзката (и дали въобще я има).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 51 минути, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Това е <граница> . Според мен разглеждайки така модела сравняваме краставици с пържоли.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравейте на всички!

Искам да пусна един бърз въпрос в нищото. Съществува ли пространство-време по посока на движението ако скоростта е максимална. И Кой определя възприятието за пространство време главата на наблюдателя при положение че той може да е същество, което възприема съществуването на вселената като един миг например...?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Шпага said:

При безкрайна плътност, ентропията не би ли трябвало да е абсолютна нула, а не просто да клони към нула? А при ентропия нула или клоняща към нула май не само за безкрайна температура, но и въобще за никаква температура не може да става дума. Имам предвид това:

И на мен не ми е странна комбинацията от  безкрайна плътност и безкрайна температура. Температурата е характеристика на материята а в състояние на сингулярност... материя?... 🤔

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Шпага said:

Е, значи още по-"зле" за теорията. Изискването за начало на Големия взрив с огромни температури и клоняща към нула ентропия всъщност е в пълно противоречие с физиката.

Все пак високите температури винаги водят до висока ентропия, т. е. до пълен хаос, а не до началното "подредено състояние", с което според ТГВ е започнала Вселената.

 

Здравей Шпага

Скоро четох нещо интересно по темата на част от книга на Хокинг "Произходът на почти всичко"

Ето какво пише 

Как получавате нещо от нищо?

Този въпрос е много основателен и някои основни физични закони сочат, че съществуването на вселената е изключително малко вероятно. Вторият закон на термодинамиката гласи, че хаосът, или ентропията, има тенденция винаги да нараства с времето. Ентропи- ята измерва броя начини, по които можете да препод-редите компонентите на системата, без да промените цялостния й вид. Молекулите в горещ газ например може да се подредят по много различни начини, за да създадат същата температура и налягане, така че га-
зът е система с голяма ентропия. Точно обратното, не можете да пренаредите молекулите на живо същество, без да го превърнете в неживо, така че тази система е със слаба ентропия. По същата логика нищото е с най-висок ентропичен статус; можете да го разбърквате и размесвате както ви се прииска, но то все ще си изглежда като нищо. Според този закон е трудно да се разбере как нищото би могло някога да се превърне в нещо, като например във вселена. Ентропията обаче е само част от историята. Другата част е свойство, което физиците наричат симетрия — то не е точно същото като обичайната си- метрия, която свързваме с формите. За физиците нещо е симетрично, ако съществува и направите с него, така че след като приключите да го правите, то да изглежда същото, каквото е било преди. Според тази дефиниция нищото е напълно симетрично: можете да правите с него каквото желаете и то пак ще си бъде нищо.
Както физиците знаят, симетриите съществуват, за да бъдат нарушавани, и когато те се нарушат, оказват огромно въздействие върху вселената. Всъщност квантовата теория ни казва, че няма такова нещо като празнота. Нейната съвършена симетрия е твърде съвършена, за да устои, тя се нарушава от досадния рой частици, които ту се мушват в съществуването, ту изскачат от него. Това води до противоречащото на интуицията ни заключение, че независимо от ентропията нещото е по-естествено състояние от нищото. В този смисъл всичко в нашата вселена е просто възбуждане на квантовия вакуум. Може ли нещо подобно да се допусне за произхода на самата вселена?

И т.н...

Поздрави!

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 23 часа, Шпага said:

Сега обаче все пак ще те питам само това:

При безкрайна плътност, ентропията не би ли трябвало да е абсолютна нула, а не просто да клони към нула? А при ентропия нула или клоняща към нула май не само за безкрайна температура, но и въобще за никаква температура не може да става дума. Имам предвид това:

Нулева ентропия - нулева температура, или казано по друг начин: абсолютна неподвижност.

Та защо -- вместо от времеподобна сингуларност -- Големият взрив да не е произлязъл именно от сингуларност с температура нула, а огромните температури да са причинени от самия взрив?

Когато говорим за сингуларност, трябва да помним, че физическите закони не са приложими за нея. От това, че знаем какво се е случило след нея, не можем да прогнозираме условията преди нея. Това което обединява всички сингуларности, е наличието на безкрайна кривина.

Ние нямаме  доказателства за сингуларност с безкрайна плътост. Това, което знаем по реликтовото лъчение е, че вселената е възникнала от много горещо и плътно състояние. Нямаме никакви основания да предполагаме какво е било поведението на температурата преди това  състояние, т.е. преди да стане висока. Именно сингуларността ни спира да разсъждаваме по известните закони в тази посока.

Има много спекулативни варианти какво може да се е случило. Плътността може да е била безкрайна, може да е била крайна, т.е. да не се тръгва от нулева ентропия, а е достатъчно тя да е ниска. Температурата може да е била ниска, но в резултат разходването на тъмната енергия при инфлационното разширение да се е повишила.  Но това на което твърдо можем да стъпим, е наблюдаемите условия до които се добираме.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 19 часа, Gravity said:

Шпага, аз нище не съм казвал за тези неща. Само каква е сингулярността. Не съм сигурен каква е връзката (и дали въобще я има).

Гравити, връзката е тази, че аз всъщност коментирах казаното от Сканер:

Цитирай

Важното за нашият случай е, че безкрайна плътност и безкрайна температура не са съвместими едновременно, защото при безкрайна плътност мярката за хаоса, ентропията, клони към нула, което не е съвместимо с безкрайна температура. От друга страна, моделът на Големият взрив се основава на огромни температури в началото. По тази причина пространственоподобните сингуларности не пасват за нуждите му (поради безкрайната плътност), и за това сигуларността трябва да е времеподобна.

Виждаш, според Сканер сингулярността в Теорията за големия взрив е времеподобна, а според теб е пространственоподобна. Не знам кой от вас е прав. Но според мен е най-вероятно да не сте прави и двамата, тъй като реалността не "търпи" никакви сингулярности -- нито времеподобни, нито пространственоподобни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Гравити, връзката е тази, че аз всъщност коментирах казаното от Сканер:

Виждаш, според Сканер сингулярността в Теорията за големия взрив е времеподобна, а според теб е пространственоподобна. Не знам кой от вас е прав. Но според мен е най-вероятно да не сте прави и двамата, тъй като реалността не "търпи" никакви сингулярности -- нито времеподобни, нито пространственоподобни.

Не съм внимавал кой какво е писал и на кого съм отговарял. Но мисля, че терминологията е на обратно. Големият взрив е пространственноподобна сингулярност. Скенер казва (поне така аз го разбрах), че това е проблем и трябва да не е така т.е. теорията тук се дъни, а не че в стандартния модел сингулярността не е пространственноподобна. От математическа гледна точка обаче времеподобните сингулярности са "лошите" и не трябва да ги има.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Здравейте!

Имам въпрос за тъмната материя.

В момента чета великият дизайн на Хокинг.Там той сравнява разширението на вселената като повърхността на балон. Дотук това е ясно.Също наблегна на това че материалните тела не се разширяват тъй като са обвързани с гравитация в по-големи структури като галактики и така нататък. Реално самото разширение се явява като разширение между галактиките.Обяснението беше, че ако всичко се разширяваше дори и ние щеше да е пропорционално и нямаше да забележим нищо, както дори и разширението между галактиките... За което не съм много убеден, просто не мога да си го представя все още, защото има и забавяне на образите от скоростта на светлината. Както и да е. Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 18 минути, Недоспал said:

Здравейте!

Имам въпрос за тъмната материя.

В момента чета великият дизайн на Хокинг.Там той сравнява разширението на вселената като повърхността на балон. Дотук това е ясно.Също наблегна на това че материалните тела не се разширяват тъй като са обвързани с гравитация в по-големи структури като галактики и така нататък. Реално самото разширение се явява като разширение между галактиките.Обяснението беше, че ако всичко се разширяваше дори и ние щеше да е пропорционално и нямаше да забележим нищо, както дори и разширението между галактиките... За което не съм много убеден, просто не мога да си го представя все още, защото има и забавяне на образите от скоростта на светлината. Както и да е. Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

 

Добро утро. Радостен съм, хубави въпроси , доволно мислене.
Според мен и галактиките се разширяват и обектите в тях, но не със същия темп както междугалактическата гравитация-вакуум, пространство. Това е много интерсно , защото предполага нарастване на разликите в скорост на светлина,емг в междугалакт.простр. и в самите галактики.
За атом или друг  нискоенергиен обект , да , ще се разшири повече от колкото в галакт.простр.
Скорост на светлина се повишава в разширено простр. , но в самото пространство Наблюдател не открива разлика, с разлики в темпа на разширение подобна разлика е възможно да бъде по някакъв начин <открита> .
 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Недоспал said:

Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

Атома също си има собствена гравитация, която ще попречи на разширението

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 33 минути, Недоспал said:

... Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми. И какъв ще е ефекта от това. Дали това не е точно тази тъмна материя за която се питат всички какво е?

Има единични атоми водород. Също има много най-различни (слаби и различни посоки, в празното) гравитационни полета и те влияят на всички частици  с маса. Знаеш, има "особеност" в разширението на атом - в увеличаване на обема на водород, заеман от атома - зависи от елмагн. енергия в околността му. Ако погълне фотон - електронът "скача" на по-външна за атома орбита - обемът вече е на нова пространствена фигура. Ако пак погълне - скача на по-външна орбита и така, докато достигне до най-високата възможна орбита, при която остава "цял" атом. При това - "обемът" му е пораснал и не е точно сферичен обем. Има и най-разнообразни слаби магнитни потенциали в околността на атома - така най-външното ниво може да се "разбива" на поднива, с малка разлика в енергиите и всяко под-ниво е с различна конфигурация като обем на цял атом. Заради малката несиметрия, атомите могат да образуват молекула водород. Тя - вече не променя обема си - спира "разшряването" на себе си. Така - на този принцип - спира и разширяване обема на всички масови частици, когато се свързват помежду си - посредством слаби грави сили но ужасно големи електромагнитни сили. При свързването се освобождава ЕМЕнергия, във вид фотони, също - при разпад на готови образувания - се освобождават фотони и някои частици. Всичко "освободено" действа върху околното пространство - хаос от полета - действат на галактиките като сили на отблъскване - те се разбягват. (Това го тълкуваме като "разширяване" на празното пространство, щото "там" имат влияние само полета и лъчения от обмен на енергия на самостоятелни-отделни частици с тези полета. Според мен - реликтовото е такова лъчение)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Има единични атоми водород. Също има много най-различни (слаби и различни посоки, в празното) гравитационни полета и те влияят на всички частици  с маса. Знаеш, има "особеност" в разширението на атом - в увеличаване на обема на водород, заеман от атома - зависи от елмагн. енергия в околността му. Ако погълне фотон - електронът "скача" на по-външна за атома орбита - обемът вече е на нова пространствена фигура. Ако пак погълне - скача на по-външна орбита и така, докато достигне до най-високата възможна орбита, при която остава "цял" атом. При това - "обемът" му е пораснал и не е точно сферичен обем. Има и най-разнообразни слаби магнитни потенциали в околността на атома - така най-външното ниво може да се "разбива" на поднива, с малка разлика в енергиите и всяко под-ниво е с различна конфигурация като обем на цял атом. Заради малката несиметрия, атомите могат да образуват молекула водород. Тя - вече не променя обема си - спира "разшряването" на себе си. Така - на този принцип - спира и разширяване обема на всички масови частици, когато се свързват помежду си - посредством слаби грави сили но ужасно големи електромагнитни сили. При свързването се освобождава ЕМЕнергия, във вид фотони, също - при разпад на готови образувания - се освобождават фотони и някои частици. Всичко "освободено" действа върху околното пространство - хаос от полета - действат на галактиките като сили на отблъскване - те се разбягват. (Това го тълкуваме като "разширяване" на празното пространство, щото "там" имат влияние само полета и лъчения от обмен на енергия на самостоятелни-отделни частици с тези полета. Според мен - реликтовото е такова лъчение)

...

Ок, съгласен съм с тези промени в обема на атома, но как да кажа те се явяват измерими. Възможно ли е вакуума между частиците да се разширява без да може да се измери. Все пак съм чел и за енергията на вакуума, макар че не си спомням точно какво, но мисля че беше доста голяма тази енергия. Т.е. всичко да се разширява дори и уредите с които се мери. Някак си пространството и времето ми се струват доста относителни за да не е възможно. Или по друг начин казано, какво значение има големината, ако всичко се променя еднакво...? И ако има значение къде е проблема.Има нещо гнило в това разширение на вселената, и изобщо как се измерва, при положение, че има допълнително забавяне на сигнала (информацията) от разширението.🤔

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, Недоспал said:

Въпросът ми е друг.Ако има единични атоми на водород между галактиките и те не са обвързани с гравитация, възможно ли е да настъпи разширение в самите атоми.

Не.

Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението.

Разширението  (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на  големи разстояния.

При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус.

Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне".

Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, scaner said:

Не.

Атомите се удържат от елекстромагнитните сили, които са много порядъци по-големи от гравитацията, и още много повече порядъци по-големи от силата предизвикваща разширението.

Разширението  (засега) засяга мащаби сравними с големи разстояния, на които удържащите сили на гравитацията стават много малки. Представи си балон от дъвка. В началният момент, когато го надуваш, еластичността е голяма, трябва ти сравнително силно налягане. Когато се раздуе обаче, дъвката изтънява, и балонът започва да се раздува и с по-малко налягане. Тоест това по-малко налягане яма да създаде ефект, докато балонът е малък. Същото е с тъмната енергия, която "надува" вселената, ефектът от нея си ли1и само на  големи разстояния.

При малки разстояния, сравними с мащаба на отделна галактика, силите на привличане са по-големи и удържат. За трърдите тела, атомите, конструктивните сили са на база електромагнетизма, и те също удържат. На този етап е невъзможно на малки мащаби да се експериментира с разширяването, то е много по-малко от ефекта който произвеждат гравитационните вълни. А ние тях вече ги мерим, макар че ефекта се състои в промяна равна на части от протонният радиус.

Предполага се, че ако вселената продължи да се разширява с ускорение, след 20-200 милиарда години (по различни оценки) скоростта на разширение (съответно силата) ще нарасне толкова, че ще е способна да разкъса атомите, и тогава вселената ще се "пукне".

Ей ТУКА по-долу има нещо като таблица, която показва как ще нараства скоростта на разширението, когато наближи края на живота на вселената.

Благодаря за отговора.Винаги съм се чудил как има такива отзивчиви хора като тебе. Толкова изчерпателен и точен във всичко. Като чета колко си писал и как отговаряш на всякакви откачалки, включва и на мен😁, направо, ума не ми го побира. Явно на всички им е интересно тук, какво ново може да се научи измисли. А пък на другите като теб им е приятно да отварят очите на невежите. Както и да е, всеки се пита в този живот , защо е тук и какво е това всичкото около нас. Нормално е да бъде интересно. Лично аз искам да помогна с измислянето на нова теория, но наистина нямам толкова информация и знания в която и да е било област на физиката, и все пак тайно се надявам че това може да е някакъв плюс. Чел съм тук таме разни книжки, и ми става все по-интересно. Но доколкото съм запознат физиката е в криза. Всичко което се учи и се приема за "истина" явно не работи както трябва.Тоест всичко което се определя като истина е просто един модел, чрез който може да се работи за да се получават някакви резултати, които отговарят на опита и познатата реалност. Така наречения моделен реализъм. Приема се че има електрон , макар че никой не го е виждал.Просто се приема съществуването на тази частица за да си обяснят различни взаимодействия и явления. Сега се приема съществуването на кварки за да си обясня други свойства на атомите... Даже като се замисля, това все още ми прилича, на преписването на различни явления на различни божества. Бог електрон Бог кварк, и т.н. кой е виновен за това явление електрона, кой е виновен за другото явление Еди кои си кварки...примерно. но реално какво се случва..? Все още никой не знае. Просто се приема модел за някакви частици, който работи при изчисленията.Не знам какви електронни прескачат в спиновете и какви фотони се приемат излъчват например на водородния атом, когато е под някакво влияние. И не знам как са ги видяли тези електрони и фотони.Никак... някой видя ли е изобщо бог..?Просто се приема че съществуват такива частици, правят необходимите сметки и се изясняват странните неща, които се случват,дотолкова доколкото ни е необходимо за момента за разрешаването на някакъв проблем. Е проблеми има вече доста , но нямаме разрешение. Иска ми се скоро време да излезе някаква теория която да обърна всичко с главата надолу, и която малко от малко да свърже нещата. Просто явно изначално подхода е грешен... Възможно ли е тази теория да няма нищо общо със стандартни модел, нещата да се обясняват по съвсем друг начин, като изключим даже и струните.?електромагнетизма гравитацията, квантовата механика да се обяснява по съвсем друг и взаимосвързан начин или ще се продължава да се работи на няколко фронта в мъглата?..

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...