Отиди на
Форум "Наука"

Теории за гравитацията, разширението на вселената и всичко останало


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 5 часа, dares said:

1.Фотонът е "кутийка" която пренася енергия с вълна, т.е. самата "кутийка" е изградена от енергия и не пренася материя с нея.

Малко философия за просветление.

Добре е първо да определите за себе си какво разбирате под "материя". Изясняването на това понятие ще отговори на въпроса ви. Дали разбирате материя като абстракция за субсстанция, която съществува взаимодействайки, или разбирате вещество, което е частна форма на съществуване на материята, така както и полето (а фотонът е квант на поле, така че мястото му е ясно). В съвременната физика веществото е формата на материя, изградена от фермиони. Полето е също форма на материя, чийто кванти са бозони. Двете форми могат да имат различни свойства, но те са проява на една и съща абстракция - "материя".

Не трябва да се бърка материята като абстракция за всичко взаимодействуващо, и нейните форми - абстракцията е общото на отделните форми, така че материята не е конкретна нейна форма, така както и конкретна форма на материята не е материя - тя е само материална. Това са тънкости в понятията, които са много важни за рзбирането на взаимовръзките във физиката, наследени директно от философията. Физиката просто изучава формите на материята. Фотонът е форма на материя, материален, да се нарича само "материя" е вече проява на жаргон, зад който обаче всеки трябва да знае смисъла на използваната терминология за да не стават обърквания. Ако не владеете този жаргон, не трябва да го ползвате.

Следващата стъпка е да определите за себе си какво е отношението между енергия и материя. Едно от основните определения е, че енергията е величина за количествена оценка на способността на материята да извършва работа, т.е. тя е качество на материята. Като такава, тя няма собствено съществване - не може да се пренася енергия без материален носител, чието качество тя да изявява - едно качество не може само да се разхожда, без неговият носител. Нищо не може да бъде изградено от енергия, тя е само качество. Всяко нещо, притежаващо енергия, е проява на материята, то е материално (може да не е веществено обаче).

"Пренасяне на материя" е безсмислен термин - това което взаимодейства е материално, да се твърди че материя пренася материя няма смисъл - една абстракция не може да носи сама себе си където и да било...Може да се пренася форма на материята, но това просто е форма на движение, друга важна философска категория.

И накрая, дали фотонът е "кутийка", "копче", "песъчинка", това са несъстоятелни опити за изграждане на визуална механистична представа за нещо, което е несъвместимо с механистичните представи. Епистемологията дава продуктивен метод за отграничаване на частното от общото - чрез наборът от неговите свойствва. Този метода сам по себе си не е ограничен, можете да опишете целият набор безкрайни свойства отделящи нещото от общото, може да се ограничите и до по-продуктивен подход. Специално за фотона, на мен ми харесва определението дадено от Давид Клишко в неговата статия дискутираща проблемите със сплетените двойки:

"Във всеки случай сега аз точно зная какво е фотон: това е нещото, което по-горе е означено със символите E(x2) и |1> и което може да се приготви в чист вид с помоща на спонтанно параметрично разсейване"

Преди 6 часа, dares said:

2. "По дефиниция масата не се променя. Това което се променя е енергията и импулса." -  след като не се променя масата при излъчване на енергия излиза , че масата не е енергия или ...!?

И масата, и енергията са качества на материята. Между тях може да има количествена връзка, която да е различна в зависимост от обстоятелствата. Например за система в покой масата и анергията са свързани с известната формула на Айнщайн. За частиците движещи се със скоростта на светлината такава връзка няма - там масата е нула, за разлика от енергията. Важното в случаая е, че масата не е енергия, както и енергията не е маса, а двете са проявление на нещо друго - материята.

Това дали масата се променя или не, зависи от други фактори. В частност, ако една система в покой промени енергията си и остане в покой, тя ще промени масата си.  Но ако такава система след промяната не остава в покой, то тя ще промени импулса си, и може да не промени масата си. Общата формула, даваща връзката между масата, импулса и енергията е:

b0ba1968293b9c1dd7888de331cd4771f08df0ac

Тоест в зависимост от това каква част от обменената енергия отива за промяна на импулса, масата може да се промени, може да не се промени. За система в покой импулсът е НУЛА, и връзката на енергия с маса само в този случай е пропорционална, известната формула на Айнщайн.

Преди 6 часа, dares said:

3. "Но - съмненията са, че масата на електрона е почти изцяло електромагнитна - електромагнитен произход на маса, принципно, е доказано (Файнман). Така че - поглъщане-излъчване на фотон означава, че масата се променя (по памет за свободен електрон - около 2,7 пъти нараства в ЕМПоле)." -  ако масата се променя, това означава ли, че фотонът пренася материя?

Това за електромагнитната маса е много остаряла концепция, водеща до много проблеми във физиката и затова изоставена още в средата на миналия век. 

Например проблем е, че за да има електронът крайна енергия по тази концепция, той трябва да има краен размер. За да има краен размер обаче, в него трябва да има неелектромагнитни сили, и те трябва да извършват работа за да задържат заряда в този краен размер, т.е. трябва да има и неелектромагнитна енергия, която не е ясно с какъв принос е в масата, т.е. може да и цялата и тогава концепцията се обезсмисля. Крайният размер пък противоречи на СТО - при краен размер различн части на частицата ще имат различно поведение при взаимодействие поради крайната скорост на взаимодействието, т.е. електронът ще трябва да проявявв структура, което обезсмисля елементарността му, потвърдена до сега безусловно.

Друг проблем е, че при съвременните експерименти електронът проявява "размер", много по-малък от така нареченият "електромагнитен радиус на електрона", изискван от концепцията за електромагнитна маса.

И трети (не последен) проблем е, че теорията, основана на електродинамиката от която произхожда и концепцията за "електромагнитна маса", не може адекватно да се съчетае с квантовата механика. При опит за това съчетаване възникват безкрайности, които после се премахват чрез един магически апарат, наречен "пренормировка" и разработен от Файнман. Но този апарат не работи добре с бозоните които имат маса. Тези проблеми са отстранени едва с идеята за полето на Хигс, което дава съвсем нова концепция за произхода на масата, включително и за частици които нямат заряд (Z-бозонът например). Така че забравете за електромагнитна маса, тя е задънена улица. Тя е следствие от класическата електродинамика, която обаче е основно изменена с превръщането и в квантова електродинамика.

И пак терминологията: фотонът не пренася материя, той е материален. Той е една от формите на материята, участващи в движението (пренасяне е частен случай на движение).

 

Някой по-горе питаше, дали при поглъщане или излъчване наа фотон от електрон, масата на електрона се променя? Не, не се променя, защото единичен електрон не може да погълне или да излъчи фотон. Забранява го закона за запазване на енергията и импулса. Фотон може да се погълне или излъчи от система от обекти, в които електронът да е една от частите - например атом. Там погълнатият фотон отива в промянаа на енергията на връзката, а не в промяна на масата на електрона или ядрото.

Преди 6 часа, dares said:

Ако фотонът не пренася материя тогава, как ще обясним слънчевите кораби тези, които са проектирани да се задвижват от слънчевата светлина в космоса, кое ги бута напред, ако не фотоните (тук изключваме слънчевия вятър) ?

Фотоните притежават импулс, и това е нещото което бута корабите в случая. Може да има импулс и без да има маса. Ако толкова имате проблеми с понятията, добре, фотонът има маса и нейната величина е нула :)

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 311
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Как пък, днешният виц уцелва темата?.. Ами не четете, бре...😎 " - По какво четеш? - Квантова физика. - Ама учебникът ти е на обратно! - Че... има ли значение?!? " ...

Малко философия за просветление. Добре е първо да определите за себе си какво разбирате под "материя". Изясняването на това понятие ще отговори на въпроса ви. Дали разбирате материя като абстракц

Установено е, че вселената е на възраст 13,7 милиарда години. Да си представим един мисловен експеримент. Това измерване на възрастта на вселената се случва едновременно на земята, на някоя планета на

Posted Images

  • Потребител
Преди 7 часа, dares said:

Фотонът е "кутийка" която пренася енергия с вълна, т.е. самата "кутийка" е изградена от енергия и не пренася материя с нея.

Нали си виждал как водата от топящи се ледени висулки пада на капки.

1.jpg.c33b98804ba817dd4269068f6278f3df.jpg

Докато капките не станат достатъчно големи, те си седят "залепени" на висулките.
Чак когато наедреят достатъчно, те падат на земята.

С други думи, топящите се ледени висулки отдават водата си на порции - капки.
Фотоните са електромагнитният аналог на капките.
 

Цитирай

Ако фотонът не пренася материя тогава, как ще обясним слънчевите кораби тези, които са проектирани да се задвижват от слънчевата светлина в космоса, кое ги бута напред, ако не фотоните (тук изключваме слънчевия вятър) ?

Както колегите обясниха, фотоните имат импулс.
Енергията на този импулс е нещото, което бута слънчевите платна.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Преносът  на  материята  е  действителен , товар се транспортира, товара независимо че е форма на материя, си остава материален. Така  че  материята на фотонът се пренася. Дали тази материя има тежест и дали се съпротивлява на действаща и сила, е друг въпрос.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 16.09.2019 г. at 21:14, Недоспал said:

колкото и минимален да е шанса едно нещо да се случи, то в безкрайността (от време пространство ,не се знае, в мулти вселената) може да се случи безброй много пъти. Тогава ние може да съществуваме на безброй много вселени едновременно и всяко едно нещо, което може да се случи в тази вселена на същата планета, като нашата, то може да се случи. Дори става ясно ,че може да има точни копия на вселените до последната частица (все пак си говорим за безкрайност) А това вярно ли е, ние аджеба в коя вселена се намираме. Реално може да съществуваме в безброй много вселени едновременно с едно и също съзнание. И да плуваме във вероятности от една вселена в друга ,чрез нещо като естествено телепортиране 🤔 не само ние, а и цялата вселена. Възможно ли е това изобщо...?

Простете, но това изобщо не е задължително. В безкрайната редица числа, числото 3 е единствено и неповторимо. При това се е случило от най- простото събиране на 2 и 1. Там, където има зависимост от много повече фактори, смятам повторяемостта за невъзможна.

 

Без връзка с горното, ще отбележа, че понятието за поле не е още популярно. Това е нещо ново за човечеството и не е очевидно, нито сетивно. Нямаме обяснение и все търсим да го сравним с нещо, което да се вижда- да е очевидно.

Прим: от ученическите експерименти (6 кл) при сипване пясък в бункера на електрометъра се констатира, че той се наелектризира. Обяснението е, че като се удрят песъчинките се наелектризират. Простете, но преразпределение на електронни заряди от просто механично движение на пясък или на ебонитова пръчка, че то било много лесно!? 

Още веднъж се извинявам, само отбелязвам на собствен гръб колко прости неща не са масово известни, а ни/ми се случва да изказвам/ме мнение за далеч по- сложни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:
 
Цитирай

 

On 16.09.2019 г. at 21:14, Недоспал said:

колкото и минимален да е шанса едно нещо да се случи, то в безкрайността (от време пространство ,не се знае, в мулти вселената) може да се случи безброй много пъти. Тогава ние може да съществуваме на безброй много вселени едновременно и всяко едно нещо, което може да се случи в тази вселена на същата планета, като нашата, то може да се случи. Дори става ясно ,че може да има точни копия на вселените до последната частица (все пак си говорим за безкрайност)...

 

 

Простете, но това изобщо не е задължително. В безкрайната редица числа, числото 3 е единствено и неповторимо. При това се е случило от най- простото събиране на 2 и 1. Там, където има зависимост от много повече фактори, смятам повторяемостта за невъзможна.

Значи, ако съществуват безброй вселени, според вас не е задължително -- и дори е невъзможно?! -- числото 3 да е същото и в някои други от тези безброй вселени?

Тоест, вие считате, че ако нещо -- каквото и да е то -- е единствено и неповторимо в една от вселените, неговата повторяемост е невъзможна в нито една от другите безброй вселени?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 52 минути, Шпага said:

Значи, ако съществуват безброй вселени, според вас не е задължително -- и дори е невъзможно?! -- числото 3 да е същото и в някои други от тези безброй вселени?

Казвам, „че както сред безкрайното множество от числа едно число е уникално, така и животът на земята е уникален и е невъзможно да има точно такъв в безкрая от вселени. Дори да е вярна идеята за панспермията, че животът на земята е дошъл отвън, то пак се е развил съобразно условията тук. Дарвин го показва с изменението на животните съобразно средата на обитаване.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

Казвам, „че както сред безкрайното множество от числа едно число е уникално, така и животът на земята е уникален и е невъзможно да има точно такъв в безкрая от вселени. Дори да е вярна идеята за панспермията, че животът на земята е дошъл отвън, то пак се е развил съобразно условията тук. Дарвин го показва с изменението на животните съобразно средата на обитаване.

Е, значи сме на противоположни мнения, но в това няма нищо лошо. Даже е по-интересно🙂

Това, че нещо е уникално в тази вселена, съвсем не означава, че то не би могло да съществува - и също да е уникално - в някоя друга вселена. Точно както всяко едно число в нашата вселена би било уникално и "сред безкрайното множество от числа" в някоя друга вселена.

Според мен, ако съществуват безброй вселени, повторяемостта на всяко нещо - включително и на всеки от нас и дори на цялата Земя - е не само възможно, но и напълно сигурно. Бихме могли да направим аналогия с т.нар. "Теорема за безкрайната маймуна"🙉:

https://megavselena.bg/kotka-s-maslo-bezkrayna-maymuna-i-takiva-mi-ti-neshta/

Цитирай

 

"Същността ѝ се заключава в следното: абстрактна маймуна, която по случаен начин удря по клавишите на пишеща машина неограничено количество време, рано или късно ще напечата всеки текст (често в тази връзка се споменават пиесите на Шекспир или романа на Толстой „Война и мир“).

Впрочем теоремата разкрива грешки в интуитивните представи за безкрайността като за някакво голямо, но ограничено число. Вероятността, че маймуната случайно ще напечата пиесата „Хамлет“, е толкова нищожна, че едва ли това би се случило, дори ако маймуната удря по клавишите от момента на раждане на Вселената – 13,8 млрд. години.

Впрочем, ако времевият период действително не се ограничава от някоя цифра, маймуната със сигурност ще напише „Хамлет“."

 

По същата логика можем да стигнем до извода, че при безкраен брой вселени, просто не е възможно на някои от тези вселени да няма и повторения на абсолютно всичко съществуващо някъде, някога... на нашата Вселена или на която и да е друга.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, Втори след княза said:

животът на земята е уникален и е невъзможно да има точно такъв в безкрая от вселени.

Дали съществуват други вселени - не знам,но е възможно животът днес на 28.5.2020г. да се повтори абсолютно същият в бъдеще след милиарди години и в най-малката подробност. Ницше е нарекъл тази своя теория Вечното възвръщане.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Само като офтопик споменах, че не съм привърженик на идеята за повторение на сложни съчетания на условията във времето и пространството. Не бих влязъл в битка за нея.

Много по- прости неща не са ми ясни. Споменах идеята за поле и сили без вещество. Споменах наелектризиращият поток от прост пясък- вероятно в същия ранг е и подземният поток за търсачите с пръчки. Отнасям се с уважение към решаващите или не, но захваналите се със сложните въпроси. Както казва стара поговорка от степите "Ако ще падна от камила, нека поне да е най- голямата". :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Когато условията за възникване на нещо във някаква система са еднакви ,  се получава повторяемост на това нещо. Така че е напълно възможно клониране в космоса на земните форми на живот.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 минути, Втори след княза said:

Много по- прости неща не са ми ясни. Споменах идеята за поле и сили без вещество. Споменах наелектризиращият поток от прост пясък- вероятно в същия ранг е и подземният поток за търсачите с пръчки. Отнасям се с уважение към решаващите или не, но захваналите се със сложните въпроси. Както казва стара поговорка от степите "Ако ще падна от камила, нека поне да е най- голямата". :) 

Факт е че веществото се ускорява и придобива скорост заедно със своите полета и сили,  държащи структурните му единици заедно. Ако пренооителите на тези сили и полета, са някаква форма на материя, как ще получат и те скороста на елементите които сплотяват едни с други. Единственото обяснение е че има някаква среда която е отговорна за появата на тези силови полета, между структурните елементи на веществото и те съществувайки в тази среда, постоянно генерират около себе си силови полета.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 часа, 100$ said:

Факт е че веществото се ускорява и придобива скорост заедно със своите полета и сили,  държащи структурните му единици заедно. Ако пренооителите на тези сили и полета, са някаква форма на материя, как ще получат и те скороста на елементите които сплотяват едни с други. Единственото обяснение е че има някаква среда която е отговорна за появата на тези силови полета, между структурните елементи на веществото и те съществувайки в тази среда, постоянно генерират около себе си силови полета.

В лаическата ми представа, когато веществото придобива скорост, самото то е преносителя на полетата, сплотяващи елементите. Смятам още, че не всички елементи на веществото "генерират постоянно" силови полета. Статичните полета са породени от статични диполи, а динамичните от околоосно движение на заредени частици. Ако го геренират, ще им трябва допълнителна енергия. От къде ще я взимат? Когато енергията е на кванти, а полето постоянно, как става тая работа, от квант да се изразходва постоянно?

Простете лаишките ми въпроси, но нали казвам, масовата представа за поле е много ... никаква. :) 

Преди 2 часа, 100$ said:

Когато условията за възникване на нещо във някаква система са еднакви ,  се получава повторяемост на това нещо. Така че е напълно възможно клониране в космоса на земните форми на живот.

нима допускате "еднакви" условия, въпреки, че добре защитени са мненията, че една банкнота от 100$ никога не е идентична с друга. Или мастилото, или хартията, или натиска, или влагата, или възрастта, или мазните пръсти, или ....

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, Втори след княза said:

Само като офтопик споменах, че не съм привърженик на идеята за повторение на сложни съчетания на условията във времето и пространството. Не бих влязъл в битка за нея.

Много по- прости неща не са ми ясни. Споменах идеята за поле и сили без вещество. Споменах наелектризиращият поток от прост пясък- вероятно в същия ранг е и подземният поток за търсачите с пръчки. Отнасям се с уважение към решаващите или не, но захваналите се със сложните въпроси. Както казва стара поговорка от степите "Ако ще падна от камила, нека поне да е най- голямата". :) 

И според мен е така - няма възможност за повтаряне на едни и същи условия ... никъде в пространството, дори във всеки един момент от време, ние не сме същите. Едно - поради наличие на заредени частици навсякъде из Космоса (това означава, че има разнообразие-хаос от фотони, навсякъде), т. е., ЕМПоле навсякъде, във всеки един момент се променя, а от неговите промени зависят всички наблюдавани движения. Две - за живот, който да достигне интелект, е необходимо всички дълговременни и малко-променливи условия които ги има на Земята. Досега - не е регистрирано такова място из Космоса. Няма и да има такова място - нужно е повтаряне във времето, а това става с огромна честота при частиците.

Поле и сили без вещество - според мен има в ЧД. Просто - там има подреден вакуум, който не допуска образуване на "форми", които да го разбъркват. (представа за подреждане - като магн. силови линии на постоянен магнит. Когато нарочно се подредят домените, подреденото резултантно поле "излиза" от обема на желязото)

За наелектризираното - почти не се споменава на какво се дължат механичните сили. Понятието за сила е свързано с маса и ускорение, по Нютон. Ако се знаеше какво е маса - добре, ама не е така. Щото поне два вида маса са имали предвид, навремето: тежка и инертна... "паднали" от небето?!. Айнщайн казвал, че е една и съща масата или отношението им е постоянно, за да му се върже теорията (ОТО). Ама му е трябвало и етер който да се "криви" по удобни физични закони. А, че съществува електромагнитна маса - е доказано и се допуска част от масата, да е такава. Затова - масата при мен е коефициент на съпротива срещу принудително движение при сърфирането по вак.решетката. Та - известно е, че на парче желязо, за което е закачен чувствителен ампермер, като чукнем с чук по дължина на парчето - рязко (механично въздействие), то уредът показва протичане на ток. Има връзка -  механичните сили - може да са резултат от електрични полета (при пиезокристалите се ползва). И е точно така - телата "се допират" с полетата си. Механичното въздействие може да довежда до електрични и/или електроматнитни проявления.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 26 минути, Малоум 2 said:

Поле и сили без вещество - според мен има в ЧД. Просто - там има подреден вакуум, който не допуска образуване на "форми", които да го разбъркват. (представа за подреждане - като магн. силови линии на постоянен магнит. Когато нарочно се подредят домените, подреденото резултантно поле "излиза" от обема на желязото)

1. Пардон, какво значи "ЧД"?

2. Когато железни стърготини визуализират силовите линии, те кое визуализират? Би трябвало места с най- ниска потенциална енергия, някакви падини. Представям си магнитното поле като стояща вълна. Идеята за такава е, че е излъчена, отразява се от някъде, където разстоянието е кратно цяло число с дължината й и се връща, където се отразява пак без съпротивление. Ама това не става, защото там, където квадратично намалява силата няма отразяващ екран. Ако "екран" са някакви сили на привличане, пак остава под въпрос затихването в квадрат от разстоянието. 
А, че магнитните линии на постоянния магнит не са от движение на частици е безспорно. Пък да има вълни без промяна в източника е нелепо.

Простете лаишките ми въпроси, но нали казвам, масовата представа за поле е много ... никаква. :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 22 минути, Втори след княза said:

Представям си магнитното поле като стояща вълна. Идеята за такава е, че е излъчена, отразява се от някъде, където разстоянието е кратно цяло число с дължината й и се връща, където се отразява пак без съпротивление. Ама това не става, защото там, където квадратично намалява силата няма отразяващ екран. Ако "екран" са някакви сили на привличане, пак остава под въпрос затихването в квадрат от разстоянието. 

Отражателят може да бъде заобикалящата среда, понеже вълната затихва в тази среда със интеграл от нейният обем, тази енергия на вълната се разпределя във средата и с обема на средата намалява плътността на енергията с единица от обема на средата. В колкото по голям обем на средата се разпространяват вълните толкова тяхната енергия намалява . Енергията на вълната се запазва във средата, като средата я връща обратно. Обаче аналог на това няма при механичните вълни, ето защо ефира като среда на разпространение на електромагнитните вълни, не може да бъде с качеството на обикновената веществени среда, пренасящи акустичната вълни.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Втори след княза said:

лаическата ми представа, когато веществото придобива скорост, самото то е преносителя на полетата, сплотяващи елементите. Смятам още, че не всички елементи на веществото "генерират постоянно" силови полета. Статичните полета са породени от статични диполи, а динамичните от околоосно движение на заредени частици. Ако го геренират, ще им трябва допълнителна енергия. От къде ще я взимат? Когато енергията е на кванти, а полето постоянно, как става тая работа, от квант да се изразходва постоянно?

Тогава се пита как приносителят на силовите полета, получава ускоряване от своите елементи които го генерират, като за това трябва допълнителна връзка между структурните елементи генериращи силовите полета, и преносителя на тези силови полета. Като всичко може да се обясни на база вълни генерирани от структурните елементи чиято енергия не е необходимо постоянно да бъде генерирана, понеже енергията е в кръговрат между структурните елементи и заобикалящата я преносна среда. Единствено когато този кръговрат се наруши тогава вълните генерирани от структурните елементи се разпространяват освободени в средата и то става точно на порции кванти. 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 47 минути, 100$ said:

В колкото по голям обем на средата се разпространяват вълните толкова тяхната енергия намалява . Енергията на вълната се запазва във средата, като средата я връща обратно.

Предполагам искате да кажете, не, че намалява, но остава същата, обаче разпределена в по- голям обем, заради това в периферията клони към 0. Средата противодейства по Нютон навсякъде и връща вълните от всякъде. Остава въпросът защо са стоящи вълните (ако са такива)?

Ако това, което виждаме от стружките и постоянния магнит зависи от големината на стружките е едно, а ако зависи от вълните е друго. Предполагам- първото, защото вълните са с малка дължина, а линиите от стружки са видими. Предполагам това овеществяване, илюстриране на силовите линии зависи от веществото и образуваните в него диполи, взаимодействащи с полето, а не от формата на пренасяне. Ако не е вълна, а равномерно намаляваща енергия, стружките пак ще се свържат последователно в нишка/силова линия и ще отблъснат на няк. разстояние съседната нишка, като разстоянието ще зависи от размера им и евентуално от намагнетизиращата сила. Ако това е така, то постоянното магнитно поле не е необходимо да е вълнов процес, пък "силовите линии" ще се разбират като  удобно илюстративно понятие. Какво обаче е полето? 

Преди 24 минути, 100$ said:

енергията е в кръговрат между структурните елементи и заобикалящата я преносна среда.

Това звучи много хубаво, харесва ми, разбираемо е, но както стана дума, не може да се представи с познат очевиден процес.

Преди 47 минути, 100$ said:

не може да бъде с качеството на обикновената веществени среда, пренасящи акустичната вълни.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, Шпага said:

По същата логика можем да стигнем до извода, че при безкраен брой вселени, просто не е възможно на някои от тези вселени да няма и повторения на абсолютно всичко съществуващо някъде, някога... на нашата Вселена или на която и да е друга.

По логика е точно така ... но тази логика се базира на човешките концепции за вечност и безкрайност.

Въпросът е дали тези концепции са отражание на действителността или просто наши измислици, обусловени
от нашия човешки начин на мислене?

Аз лично съм убеден във второто.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Тече ли нещо от Север на ЮГ?

Ако нещо тече, то ще се изразходва, в см. ще отслабва, което ще рече, че постоянният магнит ще има нужда от допълнителна енергия, не само за подреждане на диполите (ако са няк. магнитогалванични елементи :) то магнитът е магнитна батерия :) ). Обаче размагнитването се състои в разместване до хаос на диполите, а не отслабването, изтощението  им. Иначе нямаше да се размагнетизира от удар. 

Ако текат фотони, то "закъсяването на веригата", т.е. слагане на котва на магнита следва да даде възможност на фотоните да изтекат по- бързо, (на късо) и да загуби магнитните си свойства. Всъщност не е така. Явно НИЩО не тече от север на юг. 

Какво тогава е това по силовите линии?

Предположение: това е енергиен потенциал. Всъщност изобразените магнитни линии са линии, свързващи точки с еднакъв потенциал. Най- късото разстояние север- юг има най- висок потенциал. С отдалечаването намалява квадратично. Така за прав магнит линиите не са линии, а издути цилиндри с нарастваща издутина. На поставено  в магнитното поле феритно вещество му се подреждат диполите, става обратен магнит и си взаимодейства с привличане, като се стреми към най- високата енергия.(а защо?) Феритните диелектрици не променят структурата си и енергията няма с кого да взаимодейства. Проводник, който се движи в посока на засилване на магнитния потенциал преодолява потенциална разлика и изразходва механична енергия, обаче тя не може да се загуби и се превръща в електрическа. (да, ама ток се индуцира и при движение към намаляваща магнитна енергия, хм. Трябва да се провери, дали не беше обръщане на посоката?) Стигнах до тук (вероятно някоя страница от учебника за 5 кл) и пак запецнах. Та между полюсите на магнита се смята, че полето е еднородно, а не намаляващо. Няма потенциална разлика или поне така си мисля. Кое прави тока в жицата? 

`баси 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Леле- леле. А пък при Парадокса на Фарадей, метален диск с неподвижно закрепен на него магнит при въртенето си дава напрежение. Вж Тук. Няма промяна на енергийния потенциал, няма пресичане на силови линии, няма сектори в диска- всичко е на късо, при това от мед, та не е и желязо. Не ще да е и индукция в свързващите проводници, защото това сигурно са се сетили да изолират. Евентуално да е взаимодействие със земното магнитно поле, ама то е слабо.

На когото е ясно що е това ПОЛЕ, блазе му. Евала! Аферим! Ашколсум! 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 часа, Втори след княза said:

Леле- леле. А пък при Парадокса на Фарадей, метален диск с неподвижно закрепен на него магнит при въртенето си дава напрежение. Вж Тук. Няма промяна на енергийния потенциал, няма пресичане на силови линии, няма сектори в диска- всичко е на късо, при това от мед, та не е и желязо. Не ще да е и индукция в свързващите проводници, защото това сигурно са се сетили да изолират. Евентуално да е взаимодействие със земното магнитно поле, ама то е слабо.

На когото е ясно що е това ПОЛЕ, блазе му. Евала! Аферим! Ашколсум! 

Ето определение от Файнман (Файнманови лекции по физика) за обяснение, какво да се разбира за ... поле, което да действа върху частици и обекти, на разстояние:

  „… Е има и друг способ да се формулира закон – много особен. Той се основава на понятието поле. Да се обясни това е трудно, но аз ще се опитам да ви дам някаква предварителна представа. Тя звучи странно. Във всяка точка на пространството има число (именно число, а не някакъв механизъм: в това е цялата беда на физиката, че е длъжна да бъде математическа) и когато се придвижвате от място на място, това число се променя. Ако в някаква точка на пространството сложите предмет, то на него ще действа сила в това направление, в което най-бързо се изменя това число (аз ще му дам обикновеното име – потенциал; силата действа в направление на най-бързото изменение на потенциала) По-нататък, силата е пропорционална на това, което бързо изменя потенциала при преместване от една точка в друга…"

 

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Ето определение от Файнман (Файнманови лекции по физика) за обяснение, какво да се разбира за ... поле, което да действа върху частици и обекти, на разстояние

Благодаря за отзивчивостта.

Да, точки с потенциал го асоциирам с някои представи. По- ясно би било частици с потенциал, но не е. Точки. Невеществени числа. И това в материалното пространство. 

Поле ще да е нещо като понятието "сила" или "енергия", но не свързани с обект, а потенциални. Ако се появи обект, ще се появят и те. Не е "на обект с маса М действа сила F", а  "на обект с маса М, ако се появи, би подействала сила F". Потенция. При това невеществена, овеществяваща се при условия.

Файнмане, Файнмане, не може ли по- очевидно и лесно? :) 

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, gmladenov said:

По логика е точно така ... но тази логика се базира на човешките концепции за вечност и безкрайност.

Въпросът е дали тези концепции са отражание на действителността или просто наши измислици, обусловени
от нашия човешки начин на мислене?

Така е. Но доста приличат на измислици и противоположните човешки концепции -- за възникването на Вселената от "безразмерна точка" и развитието й до някакъв край на времето и "изчезване" на пространството. Трудно е да се каже кое е по-правдоподобно като концепция:

Дали това, че Вселената е вечна и безкрайна?

Или че е ограничена във времето и с някакви крайни "размери"?🙄

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 12 часа, gmladenov said:

По логика е точно така ... но тази логика се базира на човешките концепции за вечност и безкрайност.

Въпросът е дали тези концепции са отражание на действителността или просто наши измислици, обусловени
от нашия човешки начин на мислене?

Аз лично съм убеден във второто.

Много често популярните обяснения водят до "внасяне" на човешки качества на околността. Дори и в научно-популярните издания на Нешенъла и Дискавъри се внушават подобни. Нейсе.

За майтап - Нийл де Грайс Тайсън го направи: едно физично разграничаване за песимизъм и оптимизъм с чашата: за оптимист е половината пълна, за песимист - половината празна. Оказва се, че физически има разлика, не е само "психика". Половината пълна означава, че наливаме течност до половината на чашата - лесна работа! Обаче, за половина празна, означава, че преди това чашата е била пълна и следва друг начин за изпразване на "горната" половина (може и "долната" - изсмукване с потопена до дъно сламка, примерно). Изсмукването е "вакуумиране"- принципно. Изгребването е друг процес, подобен на изливане-с мярка... Бая сложно нещо е!🙄... Как да не доведе, резултатът, до песимизъм за реализацията му.☺️

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...