Отиди на
Форум "Наука"

Градът и звездите - връх в творчеството на сър Артър Кларк


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Градът и звездите - връх в творчеството на сър Артър Кларк

gradut-i-zvezdite.jpg

Корица на българското издание на романа - издателство "Сиела"

20 септември 2019 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Винаги ще съм благодарен на сър Артър Кларк затова, че благодарение на него заобичах литературата и космоса. Но ролята на творчеството му в живота ми е по-скоро преходна. Да, "Една одисея в космоса през 2001-та година" възбуди невероятно интереса ми към Юпитер и Сатурн. Само че през 2001-та година в орбита около Юпитер и на път към Сатурн вече разполагахме респективно с мисиите "Галилео" и "Касини" и те успяха да ми разкрият повечето от мистериите на тези планети. Оттогава насам литературните ми вкусове се промениха драстично, познанията ми за космоса - също. Космическите "Одисеи" на Кларк просто нямат препрочитателска стойност за мен. 

"Градът и звездите" обаче е книга, която с удоволствие продължавам периодично да си я предпочитам. Смятам я за сравнително интересна, актуална и за своеобразен връх в творчеството на Кларк.

Оттук насетне следват някои спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от романа, време е да спрете да четете това ревю. 

Действието на книгата се развива около милиард години напред в бъдещето. Океаните са пресъхнали, а Земята се е превърнала в гигантска пустиня. Останал е един-единствен град - Диаспар, който е изолиран от външния свят. Жителите му са постигнали своеобразен вид безсмъртие - вече не се размножават по биологичен път, а когато се уморят от живота, отиват в специални информационни хранилища, където заспиват и се прераждат отново след столетия. Градът предлага всякакви възможни развлечения на жителите, включително саги, които са нещо като съвременните MMORPG-компютърни игри. Но гражданите на Диаспар не се интересуват от света извън него, отдавна не се вълнуват от космоса и в тяхната история са съхранили легенди, че някога човечеството е основало огромна империя в Галактиката, преди да бъде отблъснато от мистериозната раса на Завоевателите.

Един ден информационните хранилища на Диаспар раждат Алвин - младеж, който не успява да си спомни нищо от предишните животи. Неговият учител Джесерак и настойниците му Еристон и Етаниа разкриват, че такива просто няма. Алвин е Единствен и малцина като него са се появявали в Диаспар. Единствените не се задоволяват от града и неговите удоволствия, те притежават изследователски дух и копнеят да излязат навън - ако ще и там да има само пустиня. 

Алвин успява да напусне града и открива, че Земята не е само пустиня - малка част от нея е останала жива, съхранена от учените на страната Лис. Те са запазили много от качествата, които правят човеците човеци - размножават се по биологичен път, а не чрез компютри и имат дълготрайни любовни връзки. Развили са и едно ново умение - телепатията. Но въпреки това те също са се поддали на изолационизма и не проявяват никакъв интерес към останалия свят, включително и към Диаспар. 

Застоят е централна тема в романа "Градът и звездите". Това, което не харесвам в него, е че Кларк се изказва прекалено негативно за религията - той смята, че организираното религиозно движение (към което са се поддали и хората от бъдещето) е основният виновник за цивилизационния застой. Тук е коректно да упомена, че романът е писан през 1956-та година, когато е бил пикът на философския атеизъм (едва години по-късно във философските школи настъпва своеобразно обръщане към религията). А днес хората осъзнават по-скоро положителното влияние на църквата върху развитието на науката в исторически план, като случаи като този с Галилео са били изключение от правилото, а не правило. Нека да не забравяме, че днес основният тласък на науката се осигурява от практическото приложение на научните открития. Преди няколко столетия обаче не е било така - науката е била фундаментален стремеж към познание, а много от великите учени (мислете си за Мендел, за Паскал) са притежавали религиозен интерес към устройството на света. Но уви, много от атеистите отказват да признаят това и проявяват собствен тип тесногръдие...

Но това е един от малкото кусури на "Градът и звездите". Изключаем него, книгата ми допада. В романа е загатнат мотива за разума, който се откъсва от тленността и може да се развива самостоятелно в космоса, без да умира. Подобен мотив има и в "Одисеи"-те. Кулминацията на "Градът и звездите" е космическото пътешествие, което Алвин предприема и по време на което открива Ванамонде - безплътното създание от чист разум, носител на безкрайна мъдрост и познание. 

Финалът е леко клиширан - жителите на Диаспар и Лис, естествено, ще прекратят своята вековна изолация. С помощта на Ванамонде (в ролята на Deus ex machina) земляните ще съумеят да отсеят истинската им история от митовете и заблудите и да научат няколко важни урока за света. Първият - светът крие нещо ужасно (ТМ) - Лудия Разум, който е неуспешен резултат от опитите за откъсване от тленното. Вторият - светът крие нещо прекрасно (ТМ) - някаква загадка, която е накарала всички разумни цивилизации да напуснат Млечния път и да се отправят към съседна галактика.

На фона на тези дребни кусури, "Градът и звездите" е приятна книга и аз я препоръчвам за всеки почитател на научната фантастика. Да, философските отговори, които Кларк предлага, може да не са особено задоволителни, а финалът да не е това, което очаквате. Но удоволствието от книгата е просто да седнете и да я четете - важен е пътят до финала, а не самият финал. Сър Артър Кларк е пътешественик, който разказва увлекателно и съумява да разпали искрата на любопитство сред читателите си. 

Поради това предполагам, че Кларк е създал много повече космически ентусиасти от всеки друг фантаст и затова достойно заема достойно своето място сред Великите трима на фантастиката, наравно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2991-2019-gradut-i-zvezdite-review

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

извънземна книга!

Иначе кусури няма. Религията носи застой, когатопопадне в ръцете на посредствени люде. Същата е съдбата и на науката сега. Твърде много скудоумни умове се занимават с нея, принизявайки я до пошло забавление за масите.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Last roman said:

..... Твърде много скудоумни умове се занимават с нея, принизявайки я до пошло забавление за масите.

И да, но за мен много по вредното и опасно е  <пошло забавляващи се психопати в групите, както ги наричам на <анонимната власт> , основно онези с милиционерски, полицейски мозък и скрити пагони. Науката в момента е изцяло в ръцете им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Last roman said:

всичко е въпрос на политкоректност.

Едва ли , все още е въпрос по скоро на случайност, както и казвам, говоря за социума,цивилизационо , на <деструктивна градивност> 😜

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вероятно любимата ми книга като подрастващ. Заедно с "Пътят на Икар" на Любен Дилов. За млад човек, това са книги мноо ярко врязващи се в съзнанието.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...