Отиди на
Форум "Наука"

Битката при Лепанто - краят на отоманската военна мощ


Recommended Posts

  • Потребители

През 16 век османския военен флот доминирал в Средиземноморието. Турското нашествие в Кипър обаче разтревожва християнските държава в Европа. По инициатива на стария, но енергичен папа Пий V била създадена Свещената лига, за да се даде отпор на неудържимото турско настъпление.

През 1571г. християните сформират съюзен флот, който да даде решително сражение на турците. Командването е поверено на 24 годишния дон Хуан Австрийски - извънбрачен син на испанския крал Карл V и полубрат на управляващия Филип ІІ. Срещу тях се отправил турския флот начело с Али паша, към който се присъединили васалите на султана. Сражението станало при Лепанто на 07.10.1571г.

КОМАНДВАНЕТО И РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА КОРАБИТЕ:

ХРИСТИЯНСКИЯ ФЛОТ:

В северния край били подредени 60 венециански галери под командването на опитния венециански адмирал Агостино Барбариго. Над галерите се развявали жълти флагове, а на адмиралския кораб се издигало знамето с крилатия лъв на свети Марко. В центъра били разположени 62 галери, заедно с флагманския кораб "Реале" на който се намирал дон Хуан. Над кораба на главнокомандващия се издигал копринения флаг на Свещената лига - квадратно с кръст и изображение на апостолите Петър и Павел на бял фон. От двете страни на флагмана се намирали галерите на адмиралите Колона и Вениеро. Лявото крило се състои от 50 галери под командването на Джовани Андреа Дориа. Тежките галеони обаче изостават и до края на сражението на успяват да заемат мястото. Те имали малки зелени триътълни флагове.

Пред центъра и дясното крило били разположени 4 тежки галеаси (тежки тримачтови кораби с водоизместимост 1000 тона и дължина 60м., били наричани "плаващи крепости", но били тежко подвижни)със задача да разбият фронта на тур. кораби. В резерва били оставени 30 галери под командването на дон Алваро де Бизан и маркиз де Санта Круз.

Християните и разполагали с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети. Турците имали приблизително същия брой войници, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан можел да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби били поробени християни, които се надявали при поражение на османския флот да получат свобода.

ОТОМАНСКИЯ ФЛОТ:

На север били разположени 54 галери на Мохамед Сироко - султанския наместник в Египет. В центъра се намирал главнокомандващия Али паша с 87галери. На флагманския кораб се издигал бял флаг дар от Мека с извезани със злато стихове от Корана. На южното крило бил калабриецът Улуг Али (т.е. "родоотстъпника Али") - опитен корсар, владетел на Алжир и васал на султана. В резерва турците оставили само 8 галери начело с Мурад Драгут.

БИТКАТА:

По обяд двете флоти в непрекъснати редици се приближили една към друга, като християнския флот се движи в права линия, а турския във форма на полумесец. Турския фронт се сблъскал с 4 тежки галеаси и това разстроило реда му. Сражението започнало на северното крило, с превес първоначално за турците. Еничари нахлули на адмиралската галера и убили Барбариго, а след това и заместника му Контарини. Въпреки това настъплението било отбито и сражението се пренесло на адмиралския кораб на Мохамед Сироко, който бил убит в сражението. При опит част от турските галери да минат в тила на христ. флот, северния фланг на отоманския флот бил разстроен и въпреки че 20 от венецианските командири били убити, християните взели надмощие.

Турския флагмански кораб се врязал с по-високия си нос в галерата "Реале". Намиращите се на "Реале" 100 испански и италиански благородници, 400 кастилски пехотни стрелци и 150 гребци с пики и саби влизат в ръкопашна схватка с намиращите се на турския флагман 100 стрелци с лъкове и 300 еничари с аркебузи. На два пъти християните се опитвали да превземат турския флагмански кораб, то били отблъснати с големи загуби. Последвала контраатака на еничарите, при която била превзета предната част на "Реале", а в схватката паднал и капитана на християнския флагмански кораб дон Бернардино Карденас. Дон Хуан обаче успял да организира отбраната. Обрата настъпил, когато голерата на адмирал Колона се врязала в турския флагман и турците били атакувани н гръб. В схватката били избити войниците на турския флагмански кораб, а в сражението загинал и главнокомандващия Али паша. ПРи вида на издигащия се на турския флагмански кораб християнски флаг, турската съпротива рухнала. Завестникът на Али паша - Пертев паша побягнал преследван от адмирал Вениеро. Ренегатът Улуг Али запазва самообладание. Правейки се че отстъпва, той подвел Джовани Дория. Познавайки добре теченията, алжирския васал внезапно извършил маневра на 180 градуса и се насочил към корабите на малтийския орден, като успял да плени 7 от тях, включително адмиралската галера. Дориа се притичал на помощ (тогава бил пленен Сервантес), а малко по-късно пристигнал и маркиз де Санта Крус. След като се сражавал около час Улег Али успял да избяга в посока към Оксия. Битката завършила около 16.30 часа. В сражението били потопени 15 и пленени 190 турски кораби, а 25 000 души били убити или пленени, като 12 000 християни-гребци на отоманските галери получили свобода. Съюзната флота дала около 7 500 убити.

В тази битка отоманската военноморска мощ била сразена и никога повече не могло да се възстанови турското надмощие в Средиземно море.

Lepanto.jpg

lepanto.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дон Хуан (Йоан) Австрийски (24.02.1547-01.10.1578) е роден в Регенсбург, Германия. Той е извънбрачен син на императора на Свещената Римска империя и крал на Испания Карл и Барбара Бломберг. Първоначално живял в Испания под псведонима Йероним (Джеронимо). В изпълнение на завещанието на император Карл, Филип ІІ дал на Хуан титлата инфант. Хуан се насочил към военни занимания и постигнал успехи в борбата с пиратите. Под негово командване християнския флот удържал лешителна победа над нурците в битката при Лепанто (Навпакт). След сражението бил изпратев за управител на Нидерландия. Починал от тиф в Боог, недалеч от Номюр.

Гробът на дон Хуан Австрийски в двореца Ескориал:

Don_john.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В резерва турците оставили само 8 галери начело с Мурад Драгут.

Aбе тоя Драгут с това далеч не турско име, какъв ли ще да е?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хехе, в тази битка най-вероятно са взели участие българи, сърби и гърци, но под командването на венецианците

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Най-вероятно е имало българи сред освободените роби-гребци.

Разбира се аз съм се спрял само на битката, защото и така е множко. Събитията около нея разбира се са доста. Напр. Кипърската война. В плановете за общи действия се влизали и въстания на Балканите, като в тази насока активна дейност развил и охридският архиепископ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами общо взето всичко е казано. Добро изложение на битката. :good:

В заключение трябва да се отбележи и че това е последната чисто гребна битка, и първата спечелена изцяло с помощта на огнестрелното оръжие.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Корабите на Дория се притекли на помощ на малтийския флагман. Сервантес се прехвърли на кораба, но в този момент корабът на Дориа се оттеглил. Така Сервантес се оказал сам на завзетия от алжирците кораб и попаднал в плен.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност прав си - тогава го пленяват и отвеждат в Алжир, а по-късно е откупен. Поправям си мнението :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Браво Галахаде.

Само ще добавя че последващите действия на християните са крайно неорганизирани. Испанците извършват десант в тунис, а венецианците воюват в далмация. Турците по суша завладяват северна далмация и принуждават венецианците да сключат мир. Краля трие сол на главата на Хуан че на своя глава е нападнал тунис и скоро испанците са изтласкани от там.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

След битката при Лепанто (Навпакт) Отоманската империя губи военноворската си мощ, но до Виена продължава да господства по суша. На сушата си остава една просперираща империя.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Много е хубаво изложението на Галахад, но бих искал да обърна внимание малко на това как тогавашните европейци християни са гледали на тази битка. Въпреки че в крайна сметка тя не носи никякви раелни ползи на никой от християнските участници, както вече бе отбелязано, тя променя в някакъв симсъл представите на европееца за страшните и като цяло непобедими мюсюлмански врагове. Някак си полу-митическите ореоли, които европейците са склонни да сложат на османските турци изчазват. Като пример за това какъв страх и полумитически представи са имали тогавашните европейци е произведението на Рабле "Гарганюа и Пантагрюел". Там се описваше, как е един от глаавните герои (мисля, че беше Пикрушо, ама не съм сигурен, отдавна съм чел книгата..) попада в турски плен и турците са човекоядци, които го събличат гол, връзват го като агне да го пекат, като преди тва са положили сланинки (забележете!!) връху него. Рабле в някакъв смисъл осмива тази предства, според мен, но самият факт, че я осмива, е достатъчно показателен за това, какви фантасмагории за турците са се въртели в главата на западноевропейците :banana:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами съвсем в духа на епохата си е. Малко по-рано пък в Западна Европа са си мислели, че татарите са хора с вълчи глави :)

Но реално тази битка не бележи началото на упадъка на военната мощ на Османската империя. И след нея турците продължават да беснеят в Югоизточна Европа. По-важна е неуспешната обсада на Виена и победата на християнската коалиция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Но реално тази битка не бележи началото на упадъка на военната мощ на Османската империя.

Да де, то и Галахад си го е казал човека. Склонен съм да се съглася с него, че започва и упадака на военноморското дело в Османската империя. Иначе обърнах внимание на мисленето, щото само си представи, че си на мястото на тях тогава - организирани един голям кръстоносен поход срещу турците, който се проваля главоломно (1444г.), след това пада Вторият Рим, което безспорно дори за християнския свят си е страшен шок. Османците са стигнали до централна Европа и напрактика нямат никакви значителни загуби на бойното поле....абе въобще нещата не изглежда да отиват на добре и тогава изведнъж се оказва, че османския флот, непобедимите османци, са сразени.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Но все пак Европа не е атакувана главно с флот от османците, а най-вече по суша. Дори и да бяха победили при Лепанто, едва ли щяха да спечелят много или да постигнат нещо съществено. Докато виж ако Виена беше паднала вече щеше да стане страшно. Абе психологическия момент също си е доста важен ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • 3 years later...
  • Потребител

Поражението при Лепандо е началото на края на османската военна мощ.

Ето причините за военния срив(по мое мнение):

- Първо ще посоча слабостта на мюсюлманите в бой. И това е ятагана. С него е много, ама много по-трудно да се мушка(реално могат само да секът). Докато с меча е лесно да те намушкат(и меча е по дълъг).

- През 16 век, на воиниците(османските) им се плаща(редовно, защото са постоянна армия). Дали се сражава или стои в лагера, парите все същите(слаба мотивация в боя). През първата половина на 15 век, има пари(плячка) ако плячкосат(мотивацията в боя е голяма).

- Поражението при Лепандо(както е споменато в дискусията), се отразява върху морала и на двете страни.

Но това е намаление само на боеспособността.

Същинския крах е икономическия:

- Доходите на Османската империя идват от: успешни войни; данъци; гранично разбойничество(имало е такова); пиратство и външната търговия.

- През 15 век, съседите на османците са малки по територия държави(могат да бъдат победени лесно). С падането на Унгария и Египет, османската граница опира до Персия, Русия, Жечпосполита и Хабсбургите(владеещи половин Европа). Вече не било възможно с една победа, една превзета крепост\град и една опустошена\ограбена област, османците да принудят противника си, да приеме нежелан мирен договор(плащане на данъци и васалитет). Въпреки голямата си армия(по-голяма от армията на който и да е от съседите), османците са разпръснали тази голяма армия, по голямата си територия. След падането на Унгария, сухопътните военни действия стават все по-трудни. Загубите в жива сила, пречат да се запази успеха(поради продължителността на конфликта, има големи загуби в жива сила). Да, османците могат да възтановят загубите си, но губят опитни\обучени войници. А новите са необучени или неопитни. И да, противниците им се научават да се бият по-добре с\у тях. Този доход отпада.

- Приходите от данъци, през 16 век, нарастват, заради присъединяването на Египет, Сирия, Месопотамия и Унгария. Нарастват и разходите. Армията е два-три пъти по-голяма. На войниците се плаща, изхранват се, обличат се и се въоражават. За сметка на хазната. През първата половина на 15 век, войниците сами се обличат и въоражават, султана ги изхранва от сборния пункт до границата(после сами се изхранват). Пари? Ако плячкосат, ще има. Сами преценете, колко в повече е разхода за армията. В същото време в новоприсъединените области, преобладава мюсолманското население(плащат само един данък). Населението на балканите е подложено на насилствено помохамеданчване. В резултат: новите мохамедани, плащат само един данък; убитите не плащат нищо; избягалите, не плащат нищо. Останалите(малцина на брой) не могат да плащат всичко, което им искат(пари, натура и кръвен данък). Помохамеданчването е спряно. Приходите от данъци са по-малко то разходите. Този доход отпада.

- Гранично разбойничество е приход за османците и начин да избягнат бунт от страна на нередовните части(доброволците) в армията, като ги пращат да ограбват съседите. В средата на 16 век, това става неефективно. На изток, са иранските планини(през девет планини, в десета, върви, та върви) и кюрдските племена, които са бедни колкото башибозука. :lac: По границата с Русия, живеят: воложки казаци, донски казаци, терекски казаци(Терек е река), казаци от Запорожието и други казаци(степи, големи реки). Нередовните части, не могат да отидат до Русия. Жечпосполита - девет гори и девет блата, а които ги мине ще има бой по главата. На границата с Австрия, се появяват уланите. Бежанци от Унгария, не притежават земя(и не са закрепостени). Сформират бойни отряди, за нападения\защита от османците, също нередовни. С течение на времето, почват да вдъхват ужас сред башибозука. Този доход отпада.

- Пиратството през 16 век, достига до колосални мащаби(за Средиземноморието). Нападения над кораби, над пристанища, опустошаване на крайбрежни области, роботърговия и търговията с откупи. Всичко това се подпомага и легализира от османците(срещу съответния процент). Положението е нетърпимо, за християнските страни на Средиземно море. Победата при Лепандо, временно спира пиратството(северноафриканските пирати продължават дейността си още два века). Този доход отпада.

- Външната търговия на османците е занулена, с прогонването на венецианските търговци(защото те са последните изгонени западни християни). Състоянието на война с всички християнски съседи, драстично намаление на верската търпимост, не стимулират търговския обмен. Този доход отпада през 16 век.

Обсадата на Виена е последния опит на османците да продължат завоевателната си политика(и запазване на икономическото статукво). Провалът с обсадата(изобщо на завоевателната политика), води до настъпване на икономическия срив. 1595 г. султана пуска нова емисия акчета(с намалено съдържание на бл. метал). Резултат, първия бунт на еничарите.

Едва тогава, настъпва края на османската военна мощ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Упадъка се дължи по-скоро на централизацията на европ. държави. Ликвидирането на феод. сепаратизъм и въвеждането на наборна армия е позволило да се изваждат на бойното поле армии съпоставими с турците. За Испания като участник в битката важен момент е и златото от Америка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съжалявам, но не съм съгласен на това, вътрешните причини за упадъка на османците, да се поставят на второ място, като причина за крахът на военната им сила. Няма нужда да правя паралели с други държави\племена за сривът във военната им политика. Не съм проверил, но си спомням, че наборните армии навлизат през 17 век, като политика в християнска Европа. През 16 век, се използват наемни армии от християнските страни. Златото от Америка е най-важната причина, християнските страни да издържат до Лепанто. Визирам, западно-европейските страни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А, Уорлорд, и да беше паднала Виена, някъде след нея и то вероятно още в Австрия щяха да им се разтегнат много връзките с тила, така че по-нататъшното им напредване направо да стане невъзможно. Страшното щеше да е за самата Виена.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Ако трябва да говорим за края на турската експанзионистична политика в Европа, респ. и падането на нейната военна мощ, това безспорно е битката при Виена - 9-11 септември 1683 г.

Тогава Ян Собески разтрелва от упор със своята артилерия, буквално турската военна мощ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А, Уорлорд, и да беше паднала Виена, някъде след нея и то вероятно още в Австрия щяха да им се разтегнат много връзките с тила, така че по-нататъшното им напредване направо да стане невъзможно. Страшното щеше да е за самата Виена.

Не само това. Европейците нямаше дълго да ги търпят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако беше паднала Виена, най-вероятно щяха да направят заход към Италия, тъй като султана е искал да направи катедралата на Св.Петър в джамия. Смятам че с Италия проблеми нямаше да имат.

Германия също е разпокъсана и едва ли щеше да окаже някаква съпротива, изобщо нещата ставаха много опасни!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

То трябва и да има как да пресечеш Алпите. А Италия в голямата си част е под разни форми на зависимост от испанската мощ... Би било прекрасно да се демонстрира на османците какво представляват viejos tercios de infanteria castellana :smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Не само това. Още когато достигат до Виена им се оказва силна съпротива. Едно е да се разсъждава философски за "унижението на христовата вяра" в Сърбия, друго е когато достигат Виена. Макар и разпокъсана Германия е богата и силна държава и което е по важно със светоусещане за една нация. Какво става на балканите2 И там имаме разпокъсване. Един владетел се признава за турски васал и вика на помощ султана. Стурска помощ побеждава съперника си който също става васал. Така турците успяват с чужда помощ и без особени усилия да завоюват победи и да станат господари на положението. Забележете че в Германия и Унгария реално никой владетел не ги вика на помощ. Сещам се само за Имре Тьокьоли, но той прави това едва когато губи всичко. Просто немците не използват турците в своите спорове. Това изключитилно много им намалява възможностите за действие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не може да се правят паралели между положението при Галиполи и Лепанто. По времето, когато турците стъпват на балканския п-в, никой не ги брои за някаква особена "конкуренция". Поредните преселници, които ще си заминат или претопят, като преди това ще бъдат използвани за маши в борбата между владетелите на полуострова. Като куманите, татарите и т.н. (татарите не точно де). По времето на двете обсади на Виена и Лепанто, вече не е така. Европа (която е останала де ;)), вече ги познава доста добре. И тях и историята как са стигнали до стените на Виена. Затова не са били нужни никакви призиви.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...