Отиди на
Форум "Наука"

Тежестта на скафандъра на Любен Дилов


SAlexandrov

Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Тежестта на скафандъра от Любен Дилов - сериозна фантастика за извънземния контакт и същността на човека

tejestta-na-skafandura.jpg

Корица на романа "Тежестта на скафандъра" - ИК "Библиотека Галактика". 

20 декември 2019 г. 12:45 ч.

Светослав Александров. Темата за предстоящата среща с извънземни същества винаги е вълнувала човечеството и около нея витаят множество въпроси. Искаме ли такава среща? Какво ще си кажем на такава среща? Какво очакваме от извънземните? Какво те биха очаквали от нас? Би ли преминала подобна среща мирно? Или напротив, ако две технологични цивилизации се срещнат, това непременно ще доведе до конфликт, при който едната цивилизация ще се опита да завладее другата? 

Ами... ако те не искат да се срещнат с нас? 

(Внимание: следват някои спойлери!)

Романът "Тежестта на скафандъра" на Любен Дилов е публикуван през 1969-та, онази гореща година, когато астронавти вече са започнали да летят до Луната. Главният герой е лекар от екипажа на звездолет, който се рее в пространството, за да изследва планетите и звездите и да търси на тях живот. Един ден звездолетът се натъква на планета с луна, около която има орбитална станция - свидетелстваща за високотехнологична цивилизация. Докторът и отбран екипаж се отправят със совалков кораб към станцията, за да се опитат да осъществят контакт. Сюжетът в "Тежестта на скафандъра" е разказан в първо лице, предаден чрез думите на лекаря. 

Основен мотив в книгата е зависимостта на хората от технологиите. Подобно на много други фантасти, така и Дилов не е успял да предскаже появата на съвременните компютри и мобилни телефони. Човешкият кораб се командва от електронен мозък, членовете на екипажа разговарят помежду си с визиофон, а наоколо обикалят човекоподобни роботи. Както много други класически фантастични произведения, "Тежестта на скафандъра" също се усеща като остаряла книга, но въпреки това Дилов е предвидил как ние все повече ще губим човешкото с развитието на технологиите. Лекарят-главен герой се чувства напълно уязвим, когато извънземните започват да атакуват екипажа на кораба с масови халюцинации и при първия признак на страх се утешава в прегръдките на робота Рони. Всички останали герои доброволно жертват личната си свобода и безропотно я предават в ръцете на машините. 

Но с дългогодишната зависимост от техниката хората са забравили как да бъдат хора. След цял живот на звездолета, на който всички са виждали едни и същи лица, те не знаят какво е страх, какво е да се срещнеш с непознат човек, дори не знаят какво означава да флиртуват. Сблъсъкът с непознати същества, било то и извънземни, кара екипажа да си припомня позабравени умения. Земната совалка и чуждоземната станция обикалят колебливо една около друга, ако едната предава радиосигнали, другата преднамерено мълчи, един настъпва, друг прави крачки назад. Контактът наподобява флирт. Ти трябва да се покажеш кой си, а другият - да те хареса. 

И, както сами можете да се досещате, извънземните не желаят контакт. Това е известен мотив сред фантастите и прогностиците, а и сред учените. Един от възможните отговори на Парадокса на Ферми ("Вселената е толкова голяма, че живот все някъде другаде трябва да е възникнал, тогава защо не виждаме доказателства за него?") е именно този: доказателства няма, защото другите цивилизации не искат да се покажат, не проявяват интерес да се свържат с нас. 

Писателят Любен Дилов правилно подчертава следното: в момента в който две цивилизации разберат една за друга, това автоматично означава, че предизвикателството е отправено. Не можеш да си заровиш главата в пясъка и да избягаш - самото "познание", че другите ги има, е достатъчно, за да разтърси дадена цивилизация из основи. 

И ето - оказва се, че извънземните са доста по-неподготвени от нас. Религиозният мотив също присъства в "Тежестта на скафандъра" - станцията е била конструирана преди незапомнени времена и впоследствие изоставена, а нейните обитатели са си създали божество. Появата на човечеството се явява катастрофално - човешката цивилизация е фактор, който не се вписва в тяхната религия. Катаклизмът се оказва твърде сериозен - и, както сами ще разберете, ако прочетете книгата до края - чуждоземната цивилизация ще загине. Тук е уместно да се поставим ние на мястото на извънземните. Ако не ние открием другите, а те нас ни открият, как бихме реагирали тук, на Земята? Не ли по същия начин? Не пречупваме ли преживяванията си през нашите собствени философски и верски светогледи? Ако се окаже, че нашите гледни точки са оборени на пух и прах, какво ще остане от нашето "аз"? 

"Тежестта на скафандъра" повдига множество философски въпроси и аз нямам време да се спирам на всички тях. Единствено мога да кажа - ако желаете да прочетете някоя по-сериозна книга, която ще ви размърда мозъка, а не просто лека фантастика - романът на Любен Дилов е за вас! 

Рейтинг: 5/5

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3103-2019-tejestta-na-skafandura

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...