Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

За съвременния българин шрифтовете са преди всичко файлове, които той се научава да инсталира на електронните си устройства и да ползва спокойно или с тюхкане (ако си е свалил някоя пиратска версия, създадена във времето преди стандарта Unicode и широко прокламирана от масовите сайтове за сваляне като кирилизиран шрифт). Ние всъщност нямаме:

1. Актуална история на българския ръкописен и печатен шрифт. Последните книги, издадени в България по темата шрифтове, са от 80-те години на миналия век и са дело на проф. Васил Йончев.

2. Силна палеографска школа, която активно да се занимава с ръкописното наследство в аспекта на проучването му като типология и характеристика на начертанията в старобългарските паметници.

3. Представа, че днес използваме две различни графични системи за кирилица – международната форма на кирилицата и българската форма на съвременната кирилица.

4. Идеята, че един съвременен компютърен шрифт или шрифтово семейство се създават понякога в продължение на години упорит труд.

5. Отчетлива типографска култура, която да е водещият инструмент за избор и използване на шрифтове.

5. Представата, че създаването на съвременни компютърни шрифтове е не просто изкуство на рисуването на букви, а и математическо моделиране и софтуерно поддържане на сложни ансамбли от различни, но хармонизирани визуални начертания в рамките на шрифта.

И най-тъжното е, че нямаме съзнанието, че приносът ни за международната кирилица приключва с XIV век и така нареченото от руснаците Второ южнославянско влияние (на практика Евтимиевата реформа). Оттогава до днес сме в ролята на догонващите в развитието на кирилицата в световен мащаб.

Редактирано от ISTORIK

Share this post


Link to post
Share on other sites

Проблемите в съвременната кирилска типография са много и е невъзможно да се обхванат в една дискусия. Но като начало можем да започнем с нещо много просто – да изберем 10-те най-добри кирилски шрифта на 2019 година.

В сайта Local Font е открита анкета, в която всеки може да избере измежду посочените шрифтове своя фаворит или... да предложи друг шрифт за класацията. Единствените изисквания са шрифтовете да имат кирилица и да са публикувани през 2019 година.

Share this post


Link to post
Share on other sites

GrazhdanskiyShrift_01.jpg

Това е част от корицата на първата книга, отпечатана с руска гражданска кирилица (1708 година). Иначе казано, това е началото на съвременното кирилско книгопечатане. Всъщност в момента виждате не снимка на оригинала, а реплика на корицата на основата на дигиталната възстановка на шрифта, която разработвам като проект в GitHub. Нужен ли е такъв проект? Мнозина ще кажат – НЕ!, защото не виждат приложението му в съвременните условия. И наистина. Кой би използвал шрифта на Петър I, за да набира текст? Кой освен режисьор на исторически филм или уредник в музей би се ползвал от такава придобивка. Изглежда, че сниженото потребителско търсене прави проекта безсмислен. А така ли е в действителност? Усилието да възпроизвеждаме историческите начертания на кирилските букви, не е напразно типографско упражнение. То по-скоро е пътят за създаване на огромна база данни, която ще разкрие пред нас истинската противоречива история на кирилицата. Защото историята на кирилицата е пълна с противоречия. Които ние не познаваме добре и поради това хоризонтът ни за разбирането на историята остава... погрешен.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 24 минути, bulgaroid said:

Моля да развиете мислите си,ние тук по тази тема сме пълни лайци но някой с интерес я следят.

Проблемът е, че темата е изключително обширна. В началото исках да поставя няколко ключови проблема за обсъждане, като се надявах впоследствие тези проблеми да се превърнат в самостоятелни теми. Липсата на реакция донякъде ме обезсърчи. Категоричен съм за нещо, което навярно може да засегне мнозина – българите имаме много ниска или почти никаква типографска култура. Честваме 24 май с фанфари и сме убедени, че светът трябва да се прекланя пред нас, защото нашата култура е люлка на славянската писменост, но не си задаваме въпроса: „А какво се случва с кирилицата във времето? Кой днес прави кирилица? Развива ли се исторически кирилицата? Кой е двигателят на промените в кирилицата?“. Цяла купчина въпроси, за които не се сещаме нито на празника, нито в делника. Затова аз не чествам 24 май. За мен лично всеки ден е ДЕН НА КИРИЛИЦАТА. За кирилицата трябва да се говори не по празници, а ежедневно.

Буквално в тези дни руснаците създадоха шрифта Golos, който е уникален като типография, със свободен лиценз е и... трябва напълно да замести за държавните организации (а впоследствие и за обикновения потребител) американския шрифта Arial. Да, руснаците си имат своя конфликт с американците и не искат да плащат за Windows или за Times New Roman, или за Arial. А ние къде сме в тази ситуация? Ние нямаме причина да се конфронтираме с американците. Но означава ли това, че американците трябва да правят кирилските шрифтове, които използваме в електронните си устройства? И къде всъщност се произвежда кирилицата, която използваме днес? Шрифтът, който е основен за форума, е Roboto. Разбира се, създаден е от Google Fonts със свободен лиценз е, прекрасен е като типография, включена е в него кирилицата. Само че мен ме измъчва един простичък въпрос – защо във всички електронни устройства, които използват масово българите, няма нито един кирилски шрифт, който да е създаден от българи.

Ето това е глобалната тема. Ще обърнем ли ние, българите, внимание на това, че вече не сме никакъв фактор за развитието на кирилицата, и ще поискаме ли да знаем повече за кирилицата и за това как можем да участваме в нейното развитие, или ще се оставим да бъдем просто консуматори на онова, което други създават.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да кажем няколко думи за съвременната българска форма на кирилицата, а може би впоследствие ще е уместно да отделим тази тема като самостоятелна. Удивително е, че днес използваме две различни графични форми на кирилицата и дори не забелязваме това.

Cyrillic_Models_01.thumb.png.206183ad35caa818b964f1874f182969.png

 

Нещо повече. Дори без затруднения смесваме двете форми в рамките на едно изображение.

 

Cyrillic_Models_02.thumb.jpg.a06d6928d519f63f3f7e8334583626ad.jpg

 

Разбира се, смесването на формите на кирилицата при рекламите е по-скоро белег за невнимателност на създателите на рекламата и отстъпление от професионализма. Същевременно обаче този факт е доказателство, че се намираме в преходен период, при който новата форма бавно и мъчително си пробива път.

Кога и защо се заражда съвременната българска форма на кирилицата? Появата ѝ трябва да търсим в 50-те години на миналия век, а нейното теоретично обосноваване – в трудовете на проф. Васил Йончев.  В прегледа на развитието на типографията в България до средата на 1940-те години проф. Йончев дава остро критична оценка за съвременното ѝ състояние: „Бившите собственици на букволивните не са живели с проблемите на шрифта и затова не са ни оставили никакво шрифтово наследство. За удобство и печалби внасяли всички шрифтове от чужбина. Обикновено са купували вече демодирани образци, защото са били по-евтини. Формите на буквите били изградени от хора, които не са познавали нашия език и писмо, което личи от неразвитите горни и долни дължини на редица букви и от механичното намаляване на някои главни букви, вместени в средните линии на малката азбука“. Проф. Васил Йончев определя няколко основни насоки за развитие на графичната форма на кирилицата, които се превръщат в програмни за българската художествена шрифтова школа: „1. Да се завърши започнатата упорита борба за търсене и уточняване на нови естетически форми, чрез които ще се разграничи графическият образ на малките букви от този на главните букви. 2. Да се подобрят в по-удобни форми някои сложни букви. 3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез разработване на класически образци. [...] 4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан национален характер на базата на съвременните изисквания“ . Цитатите са от книгата на проф. Йончев „Шрифтът през вековете“ (Първо издание 1961. Второ издание 1971).

Оценката на проф. Васил Йончев за развитието на българската типография до средата на 40-те години на миналия век е сурова и остро критична, но... за съжаление напълно основателна. Може би в следващото съобщение ще е уместно да направим макар и много бегъл преглед на използваните у нас шрифтове до средата на миналия век.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Интересно нали?

Докато по-рано е имало време и пари да се направят ако ще 2 азбуки на тези славяни, българи или българи, славяни, или славянизирани българи, или българизирани славяни или.....

Защото по-рано нали и латиносите писали кат нас. Само с големи букви и разликата само в големината им....Но за да могат манастирите и папските канцеларии да бълват още повече фалшиви документи и грамоти за имоти и произход, за да събират данъци измислили каролинският минускул....

И? 

Интересно някак си глаголицата и кирилицата са я забравили.....После много после почнали да скапат нещо на което е резултат горепоказаното....

Само едно не ми е ясно. Грамотни хора като братята, говорещи редица езици, познаващи редица религии на вярно са имали доста контакти с запада. Как тогава внедряващи толкова енергия и пари да създадат нова азбука "забравят" да направят малките букви???

И после този Охридцки е знаел с голяма сигурност за минускула на латинската но, все така си и той създава само големите шрифове. Това което сега го показват е вече покъсно скапано но лъжеисторията го презентира сякаш едновременно..... 

Или и кирилицата била правена от братята но за вътрешна употреба....Тоест глаголица са Сватопулк и другите славяни а кирилицата за българите....Например....

Охридски не е посмял да се бърка в азбуката на великите учители. Само така може да се обясни защо в 10 век няма понятие, че с малки букви се пише много по-бърже и пестеливо на скъпите пергаменти......СМСМ

Share this post


Link to post
Share on other sites

Нека да говорим сериозно за писмеността. Има други места, където можем да се упражняваме в остроумие и да се закачаме.

Да, въпросът защо глаголицата и кирилицата векове наред отказват да се адаптират към минускулното писмо е сериозен проблем, който не е достатъчно проучен и няма еднозначен отговор. Но това е тема, която трябва да се разгледа отделно – достатъчно поле за разсъждения дава. Да се вгледаме сега по-скоро в случващото се през XX век. И нека да видим колко човека във форума знаят, че има българска форма на кирилицата днес, и колко човека се ползват активно от нея. Нека да се вслушаме и в отношението към двете съвременни форми на кирилицата, защото съм убеден, че българската форма има и противници. И тези противници не са само от Русия, те са и сред нас, в България.

Има нещо много любопитно. Руснаците по принцип не харесват и не използват българската форма на кирилицата. Но руските шрифтови дизайнери от ранга на международно признати специалисти като Иля Рудерман например активно я разработват и влагат в шрифтовете, които създават. Това е белег на толерантност и проява на уважение към българската култура. Редно е да си даваме сметка за това.

За появата на статията БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА в УИКИПЕДИЯ трябваше да водя изтощителна битка с модераторите, за да ги убедя, че темата е значима. Не съм успял напълно, защото над статията все още виси следният текст:

Цитирай

Значимостта на обекта на тази статията е поставена под съмнение.
Моля, помогнете за доказване на значимостта му, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване, освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита.

Да се опитаме заедно да докажем, че темата е значима – все пак се касае за културно исторически факт с повече от половин век история; факт, с който се сблъскваме ежедневно, но на който очевидно не отдаваме никакво значение.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Както виждам и Ти ползваш руските шрифи....Макар и на увиндоза да превключвам българска кирилица, не иде.... само тези с които сега пиша....

Това не е въпрос на култура ами повечето на политика.....Така, че....по силното куче.....и не го интересува много-много.....

Повече успех бихме могли ако убедим Путин, защото той с един приказ и ивсчко почва да пиши с нашите шрифове.....

Редактирано от Skubi

Share this post


Link to post
Share on other sites

Предлагам да бъдем предпазливи в оценките, които раздаваме. Въпросът за избора на шрифт и за използването на международна или българска форма на кирилица в интернет вече е от компетентността на създателите на един или друг сайт. Ако администраторите на форума поискат, могат моментално да променят кирилската форма в българска. Това не е технически проблем и... със сигурност не е политически! Въпрос на естетически избор и на професионална компетентност е. А и не бива прекалено рязко и еднозначно да противопоставяме двете форми на кирилицата – те още дълго ще съжителстват.

Впрочем ето тук съм описал как се осъществява преминаването към българска форма на кирилица в интернет сайт. Първото и най-важно условие е използваният в сайта шрифт да съдържа българска форма на кирилица. В шрифта Roboto (който се използва в този форум) няма такава форма. Но има вече шрифтове със свободен лиценз, които поддържат целия спектър от кирилски начертания – например Source Sans Pro, Source Serif Pro, Merriweather. Почти пълният набор от безплатни шрифтове с българска форма на кирилица е представен тук. Ако някой шрифт ви хареса, можете да го свалите и да го ползвате съобразно лицензните му условия.

Редактирано от Stefan Peev

Share this post


Link to post
Share on other sites

И една любопитна подробност. В момента възстановявам по факсимилното издание на „Часослов“ кирилските начертания на печатните букви в изданието на Яков Крайков (връщам ги към живот под формата на дигитален шрифт). Междувременно ми попадна факсимилно копие на издание на Robert Granjon (един от отците на модерната типография; човекът, който създава курсивните начертания на печатните букви). Приликата между печатните букви на Крайков и Granjon е голяма. Но и разликата в годините на издаване на книгите също е съществена. „Часослов“ на Крайков е издаден с около 20-30 години по-рано от книгата на Granjon (през XVI век). Ако се докаже, че приликата не е случайна, то излиза, че великият Robert Granjon създава образец на печатни кирилски начертания, опирайки се на великия Яков Крайков. Би било чудесно, ако някой има възможност да се заеме с проучване на тази тема.

 

Jakov_Granjon_1200x730_01.png

 

Лявата страница е от „Часослов“ на Яков Крайков, дясната страница е от книга с печатни букви, смятани за образец на кирилицата на Robert Granjon

Редактирано от Stefan Peev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...