Отиди на
Форум "Наука"

Европейски Съюз - България


Европейски Съюз - България  

56 потребители са гласували

  1. 1. По-зле или по-добре от сега ?

    • По-зле
      15
    • По-добре
      23
    • Ще си останем все същите
      6
    • Много по-добре
      5
    • Много по-зле
      4
    • Незнам
      3


Recommended Posts

  • Потребител

Kакво смятате че ще ни се случи, каква ще ни е съдбата?!

Естествено, не очаквам от вас да ми представите идеите си с тиренца, а като смислен текст

П.П. Моля не цъкайте само по анкетата, а кажете и ЗАЩО мислите така!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 144
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребители

За редовия гражданин - същата заплата и по-високи цени на стоки от първа необходимост - ток, парно, вода, данък сгради и такса смет...

Отраничения за работа в ЕС, което иначе май щеше да е единствената полза за простосмъртния българин.

За бизнеса - отпадане на покровителстващите мита, а с това заливане на пазара с по-качествени и по-евтини стоки от запада, свързано с фалит на нашенските производители. Проблеми с износа, тъй като доста от продукцията ни не отговаря на европейските изисквания. Вдигането на цените ще рефлектира на курортите и ще намали туристите.

За Миглена Кунева - по-висока заплата.

За нашите министри и депутати, които изтискаха максимално България - възможности да обират еврофондовете.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Мнението ми съвсем се припокрива с това на Галахад. :good:

:!!!: И моля ви да се придържате към темата - коментари съмо около плюсовете и минусите на влизането в ЕС, за да не стане мазало като в темата с Масовите гробове ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За редовия гражданин - същата заплата и по-високи цени на стоки от първа необходимост - ток, парно, вода, данък сгради и такса смет ... Отраничения за работа в ЕС, което иначе май щеше да е единствената полза за простосмъртния българин.

За бизнеса - отпадане на покровителстващите мита, а с това заливане на пазара с по-качествени и по-евтини стоки от запада,

Е чакай сега - хем цените ще се вдигат, хем ще влизат по-евтини и по-качествени стоки?!

Това първо. Второ, за който си е направил или ще си направи стоката годна за износ - огромен и относително сигурен пазар. Защото това не ти е да изнесеш за Русия и да си търсиш после парите от Солнцевската групировка, да речем.

Май взимаш само негативните перспективи от гледна точка на отделните групи - за потребителя - високи цени; за производителя - ниски цени от запад..... :doh:

Аз пък като потребител ще кажа две неща:

1/ има български стоки, които спокойно ще се конкурират със западните, защото и сега го правят;

2/ майната му на българския производител, щом като той, използвайки защитни мита и не знам кво си ми продава по-некачествена и по-скъпа стока.

Ще се научим да ставаме капиталисти. Лошото е, че еврокапитализма не е достатъчно свободен, за да изплува наистина най-доброто.

ПП

А еврофондове се крадат там, където обществовто спи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Българите - объркани за европейското си членство

Красимир Димитров беше на път за среща с приятели в ресторант на оживена софийска улица, но не успя да стигне. На излизане от колата мъж изстреля няколко куршума с пистолет със заглушител в главата и тялото му.

В тази бедна балканска държава, която ще се присъедини към ЕС през януари, подобни нагли убийства посред бял ден, както и престрелки и взривяване на коли и апартаменти, са се превърнали в нещо обичайно, почти част от ежедневието.

Много хора бяха наоколо в късната ноемврийска вечер когато беше убит 42 годишният Димитров, богат бизнесмен и бивш професионален волейболист, но никой не се обади да свитеделства в полицията.

През последните пет години в София станаха над 100 убийства посред бял ден, тоест по две всеки месец. Досега не е осъден нито един извършител. Полицията обикновено описва убийствата в мафиотски стил като "разчистване на сметки между бизнесмени". Това често е последната стъпка, предшествана от поставяне на експлозив под колата или дома на жертвата като предупреждение. Няколко дни след убийството на Димитров, друг бизнесмен също беше убит на улицата - 55 годишншят Румен Пешев. Според полицейски източници, се предполага, че той е имал тесни бизнес-връзки с Димитров.

Вълната на насилие представлява сериозно предизвикателство за българската полиция и съдебна състема, които бяха остро критикувани от ЕС заради неефективност и широко разпространена корупция. Европейската комисия нееднократно приканваше България да вземе надмощие в борбата с организираната престъпност, прането на пари и корупцията по високите етажи на властта още преди планираното влизане на страната в ЕС от 1 януари 2007. Западни представители предупреждаваха, че широко разпространената корупция в България може да доведе до злоупотреби при използването на 7 милиарда евро фондове, заделени за България до 2013 година.

С надеждата да не бъдат поставени "предпазни клаузи", които можеха да доведат до непризнаване на решенията на българските съдилища за две години, българските власти твърдяха, че страната активно се бори с престъпността и корупцията. Експертът по организирана престъпност и президент на Гермънския съюз на следователите Клаус Йансен, който подготви доклад за България за Европейската комисия по-рано тази година, обаче изрази тревога, че ще са необходими години преди България да има честна полиция.

"В годините след разпадането на комунизма в България - каза германският експерт - някои полицейски служители продължиха да работят за правителството, докато други се оттеглиха и помогнаха за създаването на процъфтяващ подземен свят". Неотдавна Великобритания обяви, че ще изпрати детективи в Източна Европа, за да помогне в борбата с организираната престъпност, опасявайки се, че български и румънски банди са готови да се възползват от европейското членство на България и Румъния и да изнесат организирана престъпност. Екип от пет служители на Скотланд Ярд се очаква да пристигне в София, за да съветва българските полицейски служби за методите на ЕС за борба с престъпността.

Новият главен прокурор на България, Борис Велчев, чието назначение по-рано тази година засили надеждите, че борбата с престъпността ще стане по-ефективна, призна, че поръчковите убийства и трафикът на наркотици и хора, продължават да бъдат проблеми за страната. Велчев прибягна до услугите на бивш холандски прокурор, който да го съветва и да му помага при очистването на силите за прилагане на закона от служители, които са небрежни или злоупотребяват с правомощията си. "Трябва да проявяваме нулева толерантносткъм корупцията във всичките й форми, както на високо, така и на ниско равнища. Никой не трябва да се чувства недосегаем от закона" - заяви Велчев пред журналисти.

В навечерието на приемането на България в ЕС, обикновените българи не са сигурни да се радват или да се страхуват от европейското членство, което местните медии определят като "последната, решителна крачка към свобода и демокрация". Въпреки официалния оптимизъм, непосредствените изгледи за членство не успяха да изтрият съмненията на много хора как ще се нагодят към по-строгите европейски стандарти. Много бълргари обаче продължават да имат високи очаквания, че редът и законъг ще надделеят след като страната им стане член на ЕС. "Очевидно ние не сме способни на разчистим сами бъркотията - казва Албена Миланова, 38 годишна учителка - но ЕС ще ни принуди да направим това."

actualno.com

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моето мнение е идентично с това на КГ , даже аз нямаше да успея толкова добре да се изразя ;)

По въпроса за БГ производителя !

Ами държавата вместо да увеличава пенсийте с 0,00000001% и останалата част от парите да отиват в нечия фондация , след което във друга фондация и накрая да отиват в трета която по случайност е на брата на министъра . Вместо това , държавата трябва да инвестира в фирмите на производителите ! Фирмите просперират ,успяват да навлезнат в големия пазар и се изплаща на държавата .Чак тогава да се увеличат заплатите , качеството на живот да се подобри и следователно данъците да се покачат . Така хазната ще прибира повече и ще може да увеличи пенсийте и да вдигне таваните . И по този начаин :

1. Ще имаме богата хазна

2. Българите ще са по-богати и с по-добро качество на живот

3. Пенсионерите ще получат истинско увеличение на пенсийте

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Е чакай сега - хем цените ще се вдигат, хем ще влизат по-евтини и по-качествени стоки?!
Елементарно! Вдига се цената на тока, таксата смет и данъка сгради. Всяко предприятие ползва ток и се намира в сграда. Повишаването на тези цени трябва да се вкара в цената на стоката. Така всички цени на бълг. стоки растат. ;)

Като казвам, че европейските, които ще бъдат внесени ще са на по-ниски цени, това не значи, че ще са по-евтини от днешните стоки. Ще са с по-ниска стойност от бълг. стоки, чиято цена е трябвало да се вдигне заради включените в нея по-високи цени на ток, данъци, такси... :P

Поне в близко бъдеще - нищо хубаво.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Елементарно! Вдига се цената на тока, таксата смет и данъка сгради. Всяко предприятие ползва ток и се намира в сграда. Повишаването на тези цени трябва да се вкара в цената на стоката. Така всички цени на бълг. стоки растат. ;)

Като казвам, че европейските, които ще бъдат внесени ще са на по-ниски цени, това не значи, че ще са по-евтини от днешните стоки. Ще са с по-ниска стойност от бълг. стоки, чиято цена е трябвало да се вдигне заради включените в нея по-високи цени на ток, данъци, такси... :P

Поне в близко бъдеще - нищо хубаво.

Песимистичен подход....., мда.

20% е повишаването на данъка, на тока колко е? /На газта се вдига от вчера цената, но не по причина на ЕС ;)/

От друга страна, какъв процент от разхода е данък сгради? На едно голямо хале той е около 10 000 лв. Е колко са 10 000 лв., когато се прави продукция за един милион вътре? 1%. Е поскъпва.

От друга страна, западната стока, като няма да има и мито за вноса, си формира цената на запад. Като се конкурира с нашата, ще печелят потребителите.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Новите членове на Комисията на Европейския съюз от България и Румъния - Меглена Кунева и Леонард Орбан - встъпват в длъжност от днес.

Припомняме, че на 12 декември с 583 гласа "за", 21 "против" и 28 "въздържал се" Европейският парламент избра Меглена Кунева за еврокомисар с ресор "Защита на потребителите".

Леонард Орбан бе подкрепен от 595 парламентаристи, 16 гласа бяха "против", а 21 - "въздържал се". Той ще отговаря за ресора "Езиково многообразие".

От днес започва мандатът и на новите членове на Европейския парламент от България и Румъния.

На 20 декември 2006 г. Народното събрание на България избира временни български евродепутати. Те ще бъдат в Европарламента до определянето на постоянни евродепутати чрез избори, което се очертава за пролетта.

Избраниците на Парламента:

От квотата на БСП - Маруся Любчева, Младен Червеняков, Атанас Папаризов, Кристиян Вигенин, Евгени Кирилов и Георги Близнашки.

От квотата на НДСВ - Станимир Илчев, Христина Христова, Антония Първанова, Лидия Шулева.

От квотата на ДПС - Фелиз Хюсменова, Четин Казак, Неджме Али.

От квотата на ОДС - Филип Димитров и Мартин Димитров.

От квотата на ДСБ - Константин Димитров.

От „Атака" - Димитър Стоянов.

От БНС - Стефан Софиянски.

На 23 ноември 2006 г. парламентът на Румъния избра 35 членове на Европейския парламент.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много българи и румънци все още не знаят дали да се радват или да тъгуват за влизането на страните им в ЕС.

Политиците и обществеността са загрижени от замислените от Брюксел проверки на изпълняването на задълженията на София и Букурещ по хода на реформите.

Предвидени са редица санкции, стигащи до възможността да се орежат субсидиите от бюджета на ЕС за тези страни, пише в днешния си коментар руската „Независимая газета".

Най-деликатните места са трудностите в реформирането на съдебната система и борбата с корупцията.

България, пише руската медия, е особено огорчена от това, че ЕС я приема „без самолети". Отбелязва се и предстоящото спиране на 3 -ти и 4 -ти блок на АЕЦ „Козлодуй".

От първи януари, не без помощта на Русия, встъпват в сила ограничения за двете страни новаци и по отношение на експорта на месо и мляко на европейския пазар, припомня още „Независимая газета".

Изданието цитира президента на Румъния Траян Бесеску, който е предупредил съгражданите си, че в техния живот няма да има резки изменения към по-добро, работните заплати няма да скочат.

България и Румъния вече са направили важни крачки, констатира „Независимая газета".

Законодателството в основни линии е приведено в съответствие с европейското. Реализират се проекти и програми на ЕС по регионално развитие и инфраструктура.

Но пропастта, преценена по БВП на човек от населението, все още е голяма. Изоставането е около 80 години.

Главният смисъл на предстоящия преходен период се състои в това, да се „преоблече в европейски дрехи капитализмът от латиноамерикански или руски тип", коментира вестникът.

До 2013 г. Румъния ще получи 32 млрд. евро кредити от евробюджета за структурни реформи. България - около 15 млрд.

Тези средства ще трябва да се усвояват, като засега се усвояват между 5% и 15%, се сочи още в материала.

Румъния оттук нататък ще трябва да спазва строги европейски стандарти. В селското стопанство това са хигиенни стандарти и безопасност на продоволствието. Голям брой малки и средни предприятия веднага ще излязат от играта. Очаква се, че ще бъдат затворени 40% от малките и средни предприятия в текстилната индустрия - причината е качеството.

За двете страни е задължително изкореняването на корупцията, подчертава «Независимая газета».

В Румъния забуксува приемането на закона за Националната агенция за неподкупност.

Но в навечерието на встъпването „гръмнаха" показателни съдебни процеси против бившия премиер Адриан Настасе и неговата жена, разследване и арест на посредниците по приватизацията на енергетическия сектор на румънската икономика.

Във връзка с приема на българо - румънския тандем, европейците се страхуват от наплив на евтина работна ръка, коментира руското издание.

Великобритания вече заяви, че ще приеме само 20 хиляди неквалифицирани работници.

До 2009 Германия няма да взима на работа „чужденци". Въведоха ограничения за преходния период от 3 и повече години и Австрия, Белгия, Холандия, Дания, Ирландия, Люксембург, Италия, Испания.

Очаква се, че в идната година зад граница ще работи 12% от работната сила на Румъния. Макар в самата страна да има недостиг на работна ръка. Нишата в текстилната промишленост вече се запълва от китайки.

Румъния и България имат по един комисар в Комисията на ЕС (правителството на ЕС) - по езиковото многообразие и защита правата на потребителя, уточнява вестникът.

Какво още ще внесат страните в общоевропейското достояние, пита изданието.

Българите - своето знаменито розово масло, българското кисело мляко и разбира се кирилицата - втора след гръцката нелатинска азбука в ЕС.

Румънците - знаменитата си школа по спортна гимнастика, цуйка (сливова водка) и митът за Дракула.

А двете страни заедно - огромен туристически потенциал, констатира още руският вестник.

В заключение вестникът отбелязва, че влизането в Европа ще изиска от румънците и българите освен от другото да се откажат от някои обичаи - например свинете да не се колят вече по методите на баба и дядо, а да се умъртвяват с електрошок.

Рязко ще се съкратят площите, заети от лозови масиви без специален произход, ограничава се до 50 литра на семейство дестилираната цуйка и ракия.

http://news.bg/

---

Малките камъчета и големите дупки по пътя ни към ЕС

от Кристина Христова, Екатерина Войнова

http://evropa.dnevnik.bg/

Натоварени в поскърцващата ни и пораздрънкана кола с марка "BG" най-накрая стигнахме в Европейския съюз.Само за последната една година обаче попаднахме в не една дупка по закърпения ни европейски път и не веднъж малки камъчета ни накараха да се почувстваме некомфортно в това пътешествие.

Работа в ЕС

Свободното движение на работници в ЕС се оказа по-малко свободно за българските и румънски работници. Почти всички стари членки на съюза затвориха трудовите си пазари за гражданите на двете новоприсъединили се държави. Солидарността в 10-те членки от предишната вълна обаче надделя и с изключение на Унгария всички останали дадоха зелена светлина за българи и румънци.

Най-трудно беше прието решението на Великобритания и Ирландия да пуснат бариерите пред гражданите на България и Румъния, тъй като именно тези две страни не поставиха никакви ограничения за работниците при предишното разширяване.

Мерките на Лондон за българите и румънците ще важат поне една година, а на Дъблин две.

Австрия, Белгия, Гърция, Германия, Испания, Холандия и Италия също ще се възползват от възможността за двегодишен преходен период.

Франция и Унгария, които също наложиха ограничения за българските и румънските работници, обаче обявиха частнично отваряне на трудовия си пазар в няколко сектора още от 1 януари 2007г. Дания въведе специфична преходна схема за частично отваряне на трудовия пазар.

Страните, които заявиха, че ще отворят трудовите си пазари са: Чехия, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Полша, Швеция, Кипър, Финландия.

По принцип, напълно свободното движение на българи и румънци на трудовия пазар в ЕС може да започне след пет години или от 1 януари 2012 година. В документите на ЕС обаче е заложена възможността страните членки да могат да поискат от Европейската комисия разрешение да продължат да прилагат националните си мерки още две години.

Ветеринарна предпазна клауза

Европейската комисия наложи своеобразна ветеринарна предпазна клауза на България. Комисията взе решение за ограничие на достъпа на български производители на млечни и месни продукти до общия пазар от 1 януари 2007 г., запазвайки правото на износ само за фирмите, които вече са лицензирани от Брюксел.

За останалите ще има едногодишен преходен период, през който те ще бъдат проверявани от европейската Служба по храните и ветеринарните въпроси (FVO). Тези, които докажат пред евроветеринарите, че изпълняват критериите за качество на използваната суровина и на производствения цикъл, ще получат разрешение да изнасят в ЕС.

Ограничението за българския износ стана след последната проверка на европейската Служба по храните и ветеринарните въпроси (FVO) в края на ноември, която е отчела, че болшинството месо- и млекопреработватели не отговарят на стандартите на ЕС. Решението на ЕК предизвика взаимни упреци и обвинения между държавната администрация и производителите.

Земеделският министър Нихат Кабил, и шефовете на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) обвиниха бизнеса, че "шикалкавел" и не спазвал евронормите. Зам.-министърът на земделието пък заяви, че в месния бранш искат със спекула да заобиколят митнически бариери. Предпримачите обаче припомниха, че печатът на ветеринарните инспектори стои върху всяко разрешително на българска компания, която произвежда в момента.

Предпазна клауза и за авиацията

Само няколко дни преди официалното ни присъединяване към ЕС Европейската комисия за втори път попари радостната подготовка за 1 януари като обяви предпазна клауза за българската авиация. Причините, накарали ЕК да вземе това решение, са слабости в структурата и работата на българските авиационни власти, липсата на достатъчно обучени кадри и на програми за непрекъснато и продължаващо обучение. До отмяната на клаузата, за което Европейската комисия не определя срок (продължителността на този период ще зависи само от усилията на България да отстрани констатираните нередности), страната ни ще бъде третирана като "трета страна" в съюза. Това означава, че България няма да се ползва от преимуществата в авиационната област, свързани с приемането й в Европейския съюз.

НАТУРА 2000

Само през последните два месеца толкова често се говореше за европейската екологична мрежа Натура 2000, колкото правителството не би успяло да направи ако беше провело и най-успешната разяснителна кампания, която обаче пропусна.

Затова пък сега тепърва ще трябва да го прави, защото около дезинформацията и манипулацията с хорското неведение за същността на мрежата, въпросът Натура 2000 успя да се превърне в една голяма и плашеща неизвестна.

Европейската екологична мрежа Натура 2000 е най-голямата европейска инициатива за съхраняване на природното наследство и стимулиране на устойчивото развитие в райони със запазена природа.

До 31 декември правителството трябваше да представи пред ЕК списъкът със зоните в България, но министрите не успяха да се разберат въпреки внесените от екоминистъра Джевдет Чакъров предложения и прехвърлиха "горещия картоф" на съвета на коалицията. Междувременно Чакъров успя да уреди месец отсрочка от ЕК. Мотивът – конфронтацията в обществото по този въпрос.

От едната страна са собственици на земи, наплашени от инвеститори и кметове, че Натура 2000 ще спре икономическото развитие. Те протестират срещу включването на земите им в мрежата.

От другата страна са еколозите и хората, които са видели ползите от устойчивото развитие (екоземделие, екотуризъм) или за тях това е единственото спасение срещу големи промишлени проекти. Те също протестират, но за да останат или да бъдат включени районите им в мрежата.

В самата коалция обаче лобито на строителния бизнес и дърводобива надделява.

Предложението на Чакъров е за около 24% от територията на страната, докато партиите в управляващата коалиция настояват за около 15%. Европейската комисия обаче очаква от България около 30% да бъде включена в Натура 2000, в противен случай страната ни може да бъде санкционирана.

Екотаксите

Българските производители не са готови да изпълнят европейските екодирективи за събиране на отпадъците от електротехническата промишленост. Това предупреди наскоро Румен Атанасов - председател на Камарата на Електротехниката в България.

Според бизнеса влязлата в действие Наредба за събиране на излязлото от употреба електронно оборудване е въведена в България прибързано.

Работодателските организации масово въстанаха срещу наредбата на екоминистерството, която задължава бизнеса да изкупува и преработва старите електроуреди и електронно оборудване.

Бизнес организациите поискаха половингодишна отсрочка до януари 2007 г., за да успеят сами да организират изкупуването и рециклирането на старите печки, компютри, хладилници и други уреди.

Производителите, вносителите и търговците на електроуреди и електроника обаче получиха само двумесечна отсрочка за екотаксата, която трябваше да плащат за преработката на старата техника от 1 юли 2006.

АЕЦ Козлодуй

Най-горещият спор в преговорите беше и остава затварянето на АЕЦ Козлодуй. В централата, построена през 1974 г., има два реактора от типа ВВЕР 440/230 (3-ти и 4-ти реактор) и два от типа ВВЕР 1000/320 (5-ти и 6-ти реактор).

Въз основа на доклад на Международната агенция за атомна енергия, ЕС включва в своя План 2000 решението, че реакторите от типа ВВЕР не са безопасни и трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Правителството на Любен Беров поема ангажимента да затвори четирите реактора при определени условия, като в замяна ще получи заем от ЕБВР и финансова помощ от ЕС и подписва споразумение с банката на на 16.06.1993 г.

На 29.11.1999 г. министърът на външните работи Надежда Михайлова и еврокомисарят по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген подписват меморандум за разбирателство, с който страната ни се ангажира да затвори първите два малки блока на АЕЦ Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на реактори 3 и 4, но не по-късно от 2008-2010 г. За ЕК това значи окончателното затваряне на тези блокове да стане най-късно през 2006 г.

Докладчикът на Европейския парламент предложи по-гъвкав подход за затварянето на Козлодуй и поиска отлагане с 8 месеца. Предложението беше прието от Външната комисия на ЕП, но беше отхвърлено в пленарна зала със само 5 гласа. Така България трябваше да затвори ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй до края на 2006г.

Предпазните клаузи

Преговорите бяха белязани от Дамоклевия меч на предпазните клаузи. Тяхната цел, противно на често изказваното мнение, не е да унижи България, а да предпази достиженията на ЕС от несъвършенствата на нашата действителност.

Клаузи се предвиждаха в почти всички области, но постепенно притесненията намаляха. В мониторинговия доклад на ЕК от октомври 2005 проблемните сфери бяха 16, през май 2006 останаха 6, а последният доклад от 26 септември посочи едва 3 "опасни зони". Това са неизменните правосъдие и вътрешен ред, земеделие и безопасност на храните.

Вместо налагането на предпазни клаузи обаче ЕК реши да въведе Механизъм за сътрудничество и контрол, който да осигури успешните реформи и след присъединяването. През юни 2007 Комисията трябва да представи още един доклад, в които да реши дали и кои клаузи да бъдат задействани.

На този етап ограничения има за млечните и месни продукти и за авиацията.

Евро или Еуро

Как да се изписват и произнасят европейските пари "евро" или "еуро"? Отговорите на този въпрос могат да бъдат лингвистични, философски, исторически и какви ли още не, но икономическите аспекти надделяват. Европейската централна банка, която емитира парите, смята, че е прекалено трудно да се промени дизайна на евро-банкнотите. Те трябва да отразяват всички възможни изписвания на думата euro.

От ЕЦБ обясняват още, че думата euro е изкуствено създадена именно с цел да бъде еднакво въведена и използвана във всички страни-членки на ЕС, като всички държави са направили известни компромиси при въвеждането й. Словенският парламент, например, прие закон, с който сменя официалното название на единната европейска валута от досега използваното "евро" на "еуро".

Въпреки че министърът на държавната администрация Николай Василев се опита да защити "еврото" в Брюксел, от ЕС заявиха, че единното изписване е решение от 1995 година и трябва да се спазва от всички страни членки.

Македонското малцинство в България

Предложението за признаване на македонско малцинство в България, направено от групата на Зелените в Европейския парламент предизвика конфликти в Народното събрание. В средата на ноември 2006 четирима представители на Зелените поискаха поправка в последния доклад за напредъка на България към ЕС, според която трябва да се осигури защита на правата на "македонското малцинство" в България и да се премахнат пречките за регистриране на ОМО "Илинден".

Българските евронаблюдатели не останаха доволни от идеята на Зелените, сред които са Елс де Хрун и Йоост Лагендийк, известни с честите си критики към готовността на България за членство в ЕС. Мария Капон, Мартин Димитров, Димитър Абаджиев и Стефан Софиянски излязоха с отворено писмо до председателя на ЕП Жозеп Борел, в което разкритикуваха поправката.

В крайна сметка Външната комисия на ЕП не прие предложението и то не достигна до пленарно гласуване в Европарламента.

Димитър Стоянов и Ливия Ярока

За кратката си кариера на политик 23 годишният наблюдател от Атака Димитър Стоянов успя да разбуни духовете в Европейския парламент. На 28 септември младият депутат предизвика сексистко-расистки скандал в Страсбург, след като разпрати на колегите си имейл с обиди по адрес на евродепутата от ромски произход Ливия Ярока.

На запитване дали ще подкрепи номинацията й за годишната награда на списанието на парламента за правосъдие и човешки права той успя да я засегне по всички възможни признаци -пол, раса, възраст и телосложение.

Реакцията на колегите му от Европейския и българския парламент (с изключение на парламентарната група на Атака) беше дълбоко възмущение и разграничаване от възгледите му. В крайна сметка обаче, Димитър Стоянов остава депутат в ЕП и след 1 януари.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ние, Европейският съюз

Иван КРЪСТЕВ

вестник Капитал

Това, което ние - българите - е трудно да приемем, е, че ЕС - това сме ние.

Нашето правителство може да блокира всяко решение на Брюксел и нашето правителство ще има позиция по всяко решение, което се взема от ЕС. България вече няма да изпълнява чужди решения, какъвто беше случаят в периода на асиметричните ни преговори, а ще взима решения. Например още на 2 януари България може да упражни вето по отношение на всяка инициатива, която "размразява" политиката на ЕС към Либия. България може да превърне връщането на нашите медицински сестри в условие за диалог между Триполи и Брюксел. Можем да искаме санкции срещу Либия. Но трябва ли да го направим? Какво ще спечелим и какво ще загубим, ако подчиним европейската си политика на справедливото си желание да притиснем Кадафи до стената? Твърда позиция на България по отношение на Триполи ще засегне интересите на други европейски страни - като Италия например, които зависят от сътрудничеството на Кадафи, за да ограничат притока на бежанци от Африка. ЕС разглежда Либия и като алтернативен източник на петрол, който да намали енергийната зависимост на Европа от Москва. Така че въпросът вече е не какво можем, а какво ще решим да направим, как да използваме новата си сила.Правителството непрестанно ще бъде изправено пред подобни дилеми. И България ще плаща цената на всяко погрешно решение. Правителството ни ще заема позиции, а общественото мнение ще трябва да контролира тези позиции.

Това, което ме притеснява, е, че нито нашата държава, нито нашето общество са готови за такава радикална промяна. Администрацията ни не е в състояние да формира позиции по хилядите въпроси, които непрестанно се обсъждат в рамките на ЕС, а общественото ни мнение знае за това как работи ЕС почти толкова, колкото за това защо се е разпаднала Римската империя. На страниците на тиражните български вестници европейската политика е на последните страници - и то когато я има. Подобно на кучето на Павлов медиите ни реагират единствено на новини, в които България е спомената поименно. И затова обществото ни цяла седмица коментира изказването на някаква истерична и абсолютно маргинална зелена депутатка от Европейския парламент и в същото време големите въп­роси, с които се сблъсква Европа, получават толкова медийно пространство, колкото и поредният развод на поредната холивудска звезда. Неефикасната администрация и таблоидното ни медийно пространство могат да лишат България от плодовете на голямата и историческа победа - членството в ЕС. България е заплашена да стане жертва на своята неадекватност. Защото големите европейски сили могат да си позволят лукса да бъдат провинциални, но страни като България не могат.

България и европейският дебат

Каква е позицията на България като правителство и като общество по въпросите, които разделят ЕС? Каква е позицията ни по бъдещата съдба на европейската конституция, по по-нататъшното разширяването на ЕС, по членството на Турция, по политиката към Русия, по статута на Косово?Това, което знаем за официалната ни позиция, е, че по принцип тя е конструктивна и балансирана. Но не винаги знаем каква е тя. Това, което знаем за позицията на общественото ни мнение, е, че такава позиция не съществува. Експертната ни общност е малка и силно политизирана, а Европейската шампионска лига е единствената европейска институция, която всички ние като общество следим и познаваме.

Но не всичко в Европа е футбол. На думи например София подкрепя обща енергийна политика на ЕС, но това не попречи на правителството и на министър Овчаров да направи нов договор с "Газпром" дни преди влизането на България в ЕС. Това на практика значи, че България не подкрепя обща енергийна политика. Правителството можеше да изчака поне още четири години с нов договор, но то очевидно не вярва, че ще има обща енергийна политика на ЕС. И трябва да признаем, че с поведението си силно допринася за това да няма такава политика. Не знам дали това е имал предвид посланикът на Русия в Брюксел, който определи ролята на България в евросъюза като "троянския кон на Москва в позитивния смисъл на думата", но троянският кон накрая май изгаряше заедно с Троя.

В областта на енергетиката България е първата европейска държава, която постигна пълна енергийна независимост. Вече почти нищо не зависи от България и нейното правителство. Това на жаргона на правителството се нарича защита на националния интерес. И ако България има всички основания да се надява на партньорство между ЕС и Русия, то не трябва да си затваряме очите, че са възможни и други, нежелани сценарии. И ако не можем да постигнем консенсус по отношение на Русия, можем ли да постигнем такъв по отношение на Турция. Възможен ли е прагматичен и стратегически диалог за членството на Анкара в ЕС при положение, че у нас, когато кажеш Турция, разбираш Доган и когато кажеш Доган, разбираш Турция - без това да е непременно вярно. И ако европейското членство на Анкара носи рискове за България, както се опитва да ни убеди опозицията, то в интерес на България ли е да има за съсед една антиевропейска и ислямизирана Турция? И ако общественото ни мнение няма информирано мнение по нито един от тези въпроси, как ще изглеждат изборите за Европейски парламент?

Ода за стабилността

"България е политически стабилна, България е политичес­ки много стабилна. България е политически много, много стабилна". Посланията на правителството през последните седмици напомнят на сеанси по самохипноза. Това, че в България в момента не съществува убедителна политическа алтернатива на правителството и опозицията прилича на избягал от комикс герой, не значи, че в страната има политическа стабилност. Илюзията за някаква неизбежна стабилност може да се окаже най-големият враг на правителството. Това, което опитът на другите страни от Източна Европа показа, е, че влизането в ЕС води не до някаква нормализация и естествена стабилизация, а се изживява като криза и води до появата на радикална опозиция, която отхвърля консенсусите на прихода. Икономическият растеж и реалните успехи, които страната постигна през последната година, не се превръщат автоматично в политическа стабилност. Не случайно в страните на Централна Европа нито един от премиерите, подписали присъединяването на техните страни към съюза, две години по-късно не беше на поста си. Станишев има всички шансове да е щастливо изключение, но и нищо не му гарантира това.

Ако вярваме на официалната пропаганда, изборите за евродепутати през май имат за цел да препотвърдят европейския избор на България. Те трябва да се превърнат в естествено продължение на всенародните чествания, които ще започнат на Нова година. Но дали това е единственият възможен сценарий? И дали тези избори няма да са началото на политическа дестабилизация на управлението? В коридорите на мнозинството на тези избори се гледа като на някаква политическа лаборатория, която ще трябва да произведе нова формула на центъра. Изборите в очите на социалните инженери на новия център трябва едновременно да решат три задачи: да скрият ДПС, да спасят НДСВ и да ограничат влиянието на БСП. И тези три свръхцели трябва да се изпълнят, като НДСВ и ДПС бъдат убедени да участват на изборите с обща листа - листата на либералния център. Как механичното сливане на една етническа клиентела с една административна клиентела ще роди либерален център, ми е трудно да си представя. Но подобни експерименти обясняват защо в годините на Френската революция другото име на центъра било "търбух". И ако ДПС има интерес от скриване, то какъв е тук интересът на НДСВ? На аргумента, че една подобна коалиция допълнително ще намали електоралната привлекателност на НДСВ и най-вероятно ще разцепи царската партия, отговорът е, че НДСВ са на практика мъртви. Това е силен аргумент - особено ако НДСВ го приема.

Но извън лабораторните опити за прераждане на центъра при липсата на информиран европейски дебат изборите за европейски парламент не са нищо друго освен дребни сладки, но без шампанско. И най-вероятно те ще постигнат друг ефект. Те ще се превърнат в референдум за дейността на правителството. Практиката в страните от Централна и Източна Европа показва, че избирателната активност е ниска или много нис­ка, и че като правило големите печеливши на подобни избори са радикални и евроскептични партии. Така че идеята за европейски избори през май и местни избори през есента спокойно може да се определи като сандвича на 2007. Въпросът е кой ще изяде този сандвич.

Защото и след тези избори България едва ще е разбрала, че ЕС това сме ние. А при липсата на информиран дебат обществото просто не може да контролира дейността на правителството. А общественият контрол върху дейността на правителството по парадоксален начин е задължителното условие за политическа стабилност в демократичните общества.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Какво представлява Председателството на ЕС?

Автор: доц. д-р Любима Йорданова

В българската езикова практика много често се грешат, като се смесват, двете наименования на институции в Европейския съюз - Съвет на Европейския съюз (Съвет на министрите, Съвет) и Европейски съвет.

Съветът на Европейския съюз заедно с Европейския парламент, Европейската комисия и други институции е орган на Европейския съюз. Европейският съвет, който осъществява ротационното ръководство на Европейския съюз на шест месеца, не е орган на Европейския съюз. След приемането на Европейската конституция, чийто процес на ратификация сега тече, той ще получи статута на орган на Европейския съюз.

Грешките от практиката са достатъчно основание да се внесат известни пояснения, като се посочи механизмът на работа в ЕС чрез сегашното ротационно председателство на Германия, последвано от ротационните Председателства на Португалия и Словения на базата на обща програма, която осигурява приемственост и тече 18 месеца, като всяка от тези държави ще поема председателството за шест месеца в последователния ред, който споменах.

С думите "Председателство на Съвета" или "Президентство на Съвета" (което е едно и също, просто вторият вариант се използва в английската, френската и немската версия на думата, България също има Президентство и Президент) се означава ръководството в Съвета на Европейския съюз. То се приема от държавите-членки на ротационен принцип за период от шест месеца. За срока на председателстването ръководството отговаря за всички държави-членки. То е "лицето и гласът" на Европейския съюз. Поредният номер на страните, които ще поемат председателството, е установен от Европейския съвет за периода от 2006 до 2020 година.

През първата половина от 2007 г. Федерална република Германия поема Председателството на Съвета за 12-ти път.

За първи път тази година се изпробва 18-месечната програма на три последователни председателства на Съвета от Германия, Португалия и Словения. Това е официалната Работна програма на Съвета за този период и тя е изработена в тясна връзка с Комисията. Съветът за общите дела и външните отношения е приел 18-месечната си програма на заседанието си от 11 декември 2006 г.

Общата програма трябва да заздрави приемствеността в работата на Съвета. Централни теми на Програмата-трио са: продължаване на процеса на реформи и Конституцията на ЕС, прилагането на Лисабонската стратегия за растеж и заетост, както и по-нататъшно развитие на пространството на свободата, сигурността и правото.

Председателствата трябва да придадат на обновената през 2006 г. "Стратегия за устойчиво развитие на ЕС" ключова функция при оформянето на различните области в политиките на Съюза. Не на последно място трябва да стане по-интензивно сътрудничеството в областта на общите политически действия на Европейския съюз. То се отнася както до външната политика и политиката на сигурност, международните отношения, така и до икономическото и политическото сътрудничество в световен мащаб.

Задачи на Председателството на Съвета

• Организация и ръководство при всички срещи на Европейския съвет, на Съвета на Европейския съюз, както и на работещите към тях комисии и работни групи;

• Представяне на Съвета на Европейския съюз в други органи на ЕС и институции, на Европейската комисия и на Европейския парламент;

• Представяне на Европейския съюз в международни организации и трети страни.

Председателството в Съвета

През първите шест месеца на 2007 г. от своето президентство/ председателство Германия ще има ръководна роля при всички срещи на държавните и правителствените ръководители, както и при всички заседания на Съвета на министрите /по специализирани области/. Заседанията на Съвета се провеждат в Брюксел или в Люксембург. Зависи от това кое е обичайно - съответните министри /в техните специализирани области/ да се срещат неформално в страната, която води Председателството. Точните срокове на тези срещи могат да се зададат в календара на заседанията в уебсайта на Председателството.

Допълнително Германия председателства и подготвените в Съвета колегии. Към тях се числят заседаващият всяка седмица Комитет на постоянните представители, който е съставен от посланиците на държавите-членки при Европейския съюз ("ASTV II"), респективно от техните представители ("ASTVI"), както и около 200 постоянно заседаващи комисии и работни групи.

Задача на Председателството е да подготвя колкото си може по-ефективно работата на Съвета и чрез изработването на компромисни предложения и посредничество между държавите членки да води до съгласувано ръководство на общата европейска позиция.

Представителство в други органи и институции на Европейския съюз

Председателството на Съвета представя Съвета в другите органи на Европейския съюз, особено в Европейската комисия и Европейския парламент.

Председателстващата страна говори в Европейския парламент от името на Съвета, т.е. от името на всички държави-членки. В началото на шестмесечното ръководство Председателството представя Работна програма в Европейския парламент. В края на Председателството Парламентът приема отчета му. По време на Председателството ръководството на Европейския парламент редовно докладва за работата в Съвета, по време на питанията по актуални теми отговаря и взема участие в дебатите за важни интеграционни проекти.

В законодателния процес Председателството представя Съвета и в преговорите с Европейския парламент. Участието на немското Председателство в Европейския парламент може да бъде определено в календара на заседанията и разположено в уебсайта на Председателството. По подобен начин Председателството представя Съвета и в Комитета на регионите и в Европейския икономически и социален комитет.

Представяне на Европейския съюз навън

Председателството на Съвета представя Европейския съюз и на международно равнище. То си сътрудничи тясно с Европейската комисия и е подкрепяно от Високия представител за Общата външна политика и политиката на сигурност.

Председателството на Съвета представя Съвета в другите органи на Европейския съюз, особено в Европейската комисия и Европейския парламент

Председателството на Съвета представя Съвета в другите органи на Европейския съюз, особено в Европейската комисия и Европейския парламент

Представителството по отношение на страни извън Европейския съюз в рамките на Общата външна политика и политиката на сигурност - ГАСП следва формата на т.нар. Тройка. От Договора от Амстердам от 1997 г. Тройката се състои от актуалното Председателство, Високия представител за Общата външна политика и политика на сигурност, както и един представител на Европейската комисия. В тази си работа Председателството се подкрепя съответно от държавата-членка, която ще приеме следващото Председателство.

В международните организации, като например Обединените нации или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - ОССЕ, Председателството предава декларации и мнения, които е съгласувало предварително с други държави-членки на ЕС. И при големи международни конференции Председателството говори от името на Европейския съюз.

Инфо: http://www.eu2007.de/de

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Протестанти се опасяват от нарастващата значимост на православието в ЕС

Българската православна църква е по-малко отворена към идеята за обединението на християнските деноминации.

С влизането на България и Румъния в ЕС източното православие придобива по-голяма тежест, се казва в информация на протестантската телеграфна агенция ЕПД ( http://EPD.de/ ). Ето по-важното от материала, представен от Българската редакция на радио "Дойче веле":

Едно от последните допитвания, направени по поръчка на Брюксел, разкрива, че между старите страни членки на ЕС и новоприсъединилите се България и Румъния има значителни различия по отношение на манталитета и ценностите.

Докато половината европейски граждани смятат, че влиянието на религията е прекалено голямо, в Румъния това мнение се споделя от 1/3 от населението, а в България от 20%.

Освен това, в двете страни толерантността към теми като хомосексуалност и наркотици е значително по-ниска, отколкото в ЕС.

И двете нови еврочленки са предимно източноправославни. По този начин картата на вероизповеданията в ЕС придобива нов облик. Тежестта на православната вяра в съюза се увеличава значително

Досега като източноправославни в ЕС се определяха 10 млн. от гражданите му, по-голямата част от тях - гърци. Гърция е член на ЕС от 1981 г., а от 2004 г. в ЕС влезе и остров Кипър, т.е. онази част от него, която е населявана от източноправославните кипърски гърци.

Православни църкви, макар малко на брой, има в Полша, Чехия, Словакия и западноевропейските държави. С включването на България и Румъния обаче броят на изповядващите тази религия в ЕС ще нарасне на 35 млн. души.

Това естествено ще постави традициите им на по-централно мястото във вниманието на световната общественост. Според Райнхард Пьоле от протестантския Институт за вероизповеданията за Запада, православието е все още чуждо и до голяма степен - непонятно.

За разлика от западните църкви, източноправославната не се схваща като активен участник в гражданското общество, а по-скоро - като закрилница на национално-религиозните традиции в страната.

Според западни теолози, най-добри са контактите им с румънската църква, която от 1961 г. е част от Световния църковен съвет.

За разлика от нея, Българската православна църква е по-малко отворена за идеята на икуменизма*, обединението на християнските църкви.

Българската православна църква напусна икуменическия съвет на църквите и конференцията на европейските църкви през 1998 г.

Мотивите за това бяха продиктувани от вътрешни противоречия, както и от критиките на българските духовници спрямо западния либерализъм и плурализъм.

И днес в централата на ЕС в Брюксел има няколко представителства на източното православие - на вселенския патриарх в Истанбул, на гръцката и на руската църква.

---

* Икуменизъм се нарича движението, започнало по протестантска инициатива в началото на ХХ век, първоначално имащо за цел сближение между различните християнски деноминации на базата на мисионерството и милосърдната дейност. От християнско движение той вече е преминал през стадия на световна организация и днес се явява като основен компонент на официалната църковна идеология.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Членството в ЕС е свързано с по-добри възможности за постигане на успехи и с повече права (и задължения) на българските граждани. Като граждани на ЕС, трябва да познаваме правата и възможностите, както - и задълженията, които ни се предоставят.

Членството в ЕС е свързано с:

1. Възможност за свободно придвижване в границите на Съюза.

2. Право на пребиваване (престой) в държавите-лнки в ЕС.

3. Признаване на българските дипломи в ЕС.

Академично и професионално признаване на дипломи и периоди на обучение.

Признаване на квалификациите и трудовия стаж, което позволява да се започне или да се продължи висше образование.

Признаване на кратки периоди на обучение във връзка с мобилността на студентите (чрез системата за кредити ECTS).

Признаване на цели дипломи.

4. Подобряване на възможностите за образование в ЕС.

5. Признаване на професионалната квалификация в ЕС.

6. Право на спешна и неотложна медицинска помощ чрез здравноосигурителната карта при пътуване в ЕС.

7. Право на недискриминационно третиране, в сравнение с гражданите на другите страни-членки на ЕС.

8. Право на участие и на гласуване в местни избори и в избори за Европейския Парламент (ЕП) в държавата-членка на ЕС, където живеете.

9. Право на закрила в трети страни (страни, които не са част от ЕС) от дипломатически и консулски служби на държавите-членки на ЕС (когато България няма подобно представителство в тези страни).

10. Повече средства за подобряване на инфраструктурата и за развитието на регионите.

11. Повече инвестиции и възможности за откриване на нови работни места.

12. Осигуряване на допълнително финансиране за земеделските производители.

13. Възможности за участие в програмите на ЕС в социалната, научната, културната и други области.

14. По-добра информираност и по-добра защита на потребителите.

15. По-безопасни и отговарящи на по-високи изисквания стоки на пазара.

16. По-разнообразни и по-качествени услуги.

17. Свободно извършване на плащания и свободно движение на капитали във вътрешния пазар на ЕС.

18. Подобряване на стандартите за опазване на околната среда.

19. Подобряване на условията на труд.

20. Право на отправяне на въпроси до европейските институции и на отговор от тези институции на бтлгарски език.

21. Право на специални условия за изследователи (докторанти, пост докторанти, изследователи).

22. Право на участие в специални програми за учене през целия живот:

Имената на такива програми са: Socrates, Comenius, Leonardo da Vinci, Erasmus, Grundtvig, eLearning, eTwinning, Tempus, Jean Monnet, Lingua, Minerva...

Списъкът не претендира за изчерпателност.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
  • Глобален Модератор

Седмата рамкова програма (Framework Program 7) за развитието на европейската наука

Европейската наука отваря шампанското! След дълго обсъждане, спорове и поправки в края на миналата седмица Европейският парламент одобри бюджета на Седмата рамкова програма (FP7) за развитието на европейската наука и изследвания, възлизащ на 54 млрд. евро в рамките на следващите седем години. Тя ще замени приключващата в края на тази година Шеста рамкова програма, в рамките на която за пет години бяха изразходвани 17.5 млрд. евро за научни проекти и изследвания, излизащи като инициативи от 15-те стари членки на ЕС. За разлика от нея FP7 покрива всички 27 членки на ЕС, включително и влизащите от догодина България и Румъния. "В рамковата програма са включени много проблеми, които трябва да бъдат решени през следващите седем години, а амбицията ни е да сме в състояние да се обърнем с лице към най-големите предизвикателства пред човечеството", заяви след вота в Европарламента еврокомисарят по науката и изследователската дейност Янез Поточник.

За да се стигне до успешното гласуване, трябваше да бъде изминат дълъг път, припомня сайтът Euractiv. Еврокомисията представи първото си предложение как трябва да изглежда Седма рамкова програма през април 2005 г. Като цяло то беше прието добре, а дискусии предизвикаха два проблема - дали ЕС трябва да финансира изследвания със стволови клетки и колко пари трябва да бъдат отделени за развитието на ядрената енергетика и възобновяемите евергийни източници. Европарламентът гласува програмата на първо четене през юни т.г., а Европейският съвет прие обща позиция по проблема през септември. Така след 19 месеца преговори и 2000 поправки, 700 от които бяха подложени на гласуване, на 30 ноември Европарламентът подпечата Седма рамкова програма, която трябва да действа в периода 2007-2013 г. Европейският съвет пък формално я одобри вчера, а с проекти по нея ще може да се кандидатства още в края на месеца.

Голямата промяна при нея в сравнение с предходната програма е създаването на Европейския изследователски център (ЕИЦ), който по думите на Поточник "вкарва нова логика в европейската изследователска сфера". Всъщност оттук насетне решението за финансирането на проекти и изследвания ще бъде вземано само от учени без политическа намеса, както беше досега.

По отношение на определените средства за наука бюджетът на Седма рамкова програма предвижда годишно увеличение с 40% в реални рамки и с 60% в номинални. Най-печеливши са информационните и комуникационните технологии, чийто бюджет представлява близо една пета - 9.1 млрд. евро, от общия бюджет на FP7. Според Еврокомисията това е лесно обяснимо, тъй като тези технологии са основа за развитието на иновациите в много други сфери и следователно подходът се вписва пряко в Лисабонската стратегия. Следват здравеопазване (6 млрд. евро), транспорт (4 млрд. евро) и нанотехнологии (3 млрд. евро). Немалко средства (2.35 млрд. евро) са заделени и за разработки в сферата на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, а изненадващо за изследвания в сферата на околната среда, включително и промените в климата, ще отидат едва 1.9 млрд. евро. Програмата за сътрудничество (32.4 млрд. евро) пък предвижда сериозни средства за специфични проекти, чиято значимост ще бъде преценявана от ЕИЦ.

Същевременно Еврокомисията продължава да притиска членките на ЕС да заделят повече средства за научни изследвания, като целта е до края на десетилетието съюзът да отделя за това 3% от общия си БВП. В момента за изследвания и развитие биват заделяни едва 1.9% годишно и малцина вярват, че целта е осъществима.

"Седма рамкова програма отваря нова глава в европейската изследователска и иновационна политика." С тези думи германският министър на образованието и науката Анет Шаван обяви миналата седмица на специална церемония в Бон поредната програма за развитието на науката в ЕС за открита. Седма рамкова програма (FP7) ще се развива в продължение на седем години - от 2007 г. до 2013 г., и ще разполага с бюджет от 54.4 млрд. евро. Това всъщност представлява годишно увеличение от 60 процента в сравнение с досега действалата Шеста рамкова програма (FP6). Благодарение на по-големия си бюджет и на по-дългия си период на действие новата програма ще осигури на европейската изследователска общност достъп до безпрецедентни нива на финансиране и приемственост по отношение на теми за действие, заяви Шаван.

Церемонията в Бон беше само своеобразна официална инагурация на програмата, на която всъщност беше даден ход постепенно през есента. След като FP7 беше за пръв представена като идеен проект през пролетта на 2005 г., последваха година и половина дискусии и спорове, съпътствани от хиляди поправки, за да се стигне до окончателния й вариант, одобрен от Европейския парламент през есента и подпечатан от Европейския съвет на 18 декември. Броени дни по-късно - на 22 декември, бяха оповестени и първите проекти, по които започва набирането на предложения за проекти за финансиране. Те са в 42 изследователски сфери, а общият обем на средствата, за които може да се кандидатства, е 4 млрд. евро.

Еврокомисарят по науката и изследователската дейност Янез Поточник изрично изтъкна, че темите са подбрани максимално широко - от здравеопазване през биотехнологии до енергоспестяване, за да бъде стимулирана научната общност да мисли творчески в различни сфери на дейност. "Нямаме предварително заложени идеи, просто посочваме темата и очакваме научните организации да формират партньорства и да излязат с действително добри идеи, които са струва да бъдат подпомогнати и разработени", заяви той. Поточник изрази увереност, че FP7 далеч ще надмине оценяваната като успешна FP6, в рамките на която са реализирани 3000 проекта (а някои още продължават) с участието на над 7000 институции. За целта ще помогне и по-лесната регистрация на предлаганите проекти, по-лесният достъп до изследователски масиви и бази данни, както и заложените стимули за частния бизнес, за да инвестира в наука.

Всички получени предложения ще бъдат събирани и разглеждани от новосформирания Европейски научен съвет (ЕНС), който по думите на неговия председател проф. Фотис Кафатос ще ги оценява само въз основа на техния потенциален принос за науката, тяхната иновативност и тяхната потенциална полза за живота. Резултатите от предложените проекти са единственото нещо, което действително ще има значение, каза той. Ученият посочи още, че ЕНС ще се старае всячески за работи за създаването и задържането на младите и перспективни учени на Стария континент, както и за привличането на мозъци от чужбина. Съветът освен това ще работи с гъвкави бюджети в зависимост от нуждите на съответния проект, а и отпускането на средствата ще бъде облекчено от бюрократични пречки. Особен акцент ще бъде поставен върху интердисциплинарността, върху която според членовете на ЕНС се крепи бъдещето на науката. Единственото, което се иска от членовете на научната общност, е да бъдат инициативни, иновативни и оригинални, подчерта проф. Кафатос.

Пак там могат да се видят и първите срокове за подаване на предложения за подкрепа на изследователски проекти, правилата за кандидатстване и всички свързани с това регулации. Как да бъде оформен даден научен проект, за да може да бъде представен пред ЕНС и да се надява на успех пък пред българската научна общност ще обясни в публична лекция проф Жерар Брюгал от университета в Гренобъл, експерт по европейски проекти. Тя ще се проведе от 10 ч. в големия салон на БАН в централната сграда на академията до Народното събрание.

"Европа може и трябва да инвестира в науката и знанието, за да успее. Това е единственият възможен път." С тези думи еврокомисарят по науката и изследванията Янез Поточник обяви на специална конференция в бившата германска столица Бон Седмата рамкова програма (FP7) за открита. Преди него германският министър на науката и образованието Анет Шаван изтъкна, че макар и началото да е положено и да е стабилно, Европа тепърва трябва да доказва, че може да реализира поставените амбициозни цели в сферата на научните изследвания.

Поточник припомни, че за да се стигне до стартирането на FP7, е трябвало да минат почти 2 години, да бъдат проведени стотици дискусии и бюджетът за наука да бъде променен мнoгoкратно. Резултатът обаче е повече от обещаваш. FP7 (2007 - 2013) разполага с бюджет 54.4 млрд. евро за следващите 7 години, което е с 60% повече от досега. Комисарят заяви, че началото на програмата е важно само за себе си, но е още по-важно с оглед на бъдещето и реализацията на Лисабонската стратегия. А тя недвусмислено казва, че Европа трябва да се превърне в най-конкурентоспособната икономика в света, залагайки на науката и иновациите.

Точно в този аспект обаче Европа все още изостава от главните си съперници - САЩ и Япония, призна бившият финландски премиер и председател на финландския фонд за иновации SITRA Еско Ахо. Европа се справя добре в сферата на науката и изследванията, тъй като там парите трябва да бъдат превърнати в знания, но не е толкова добра при иновациите, където става дума за превръщането на знанието в пари. Главният проблем пред европейците най-често е нежеланието да се поема риск, отчете той и допълни, че целите на Лисабонската стратегия остават валидни, но все още са далеч от желаното ниво на реализация.

Една от най-важните промени в FP7 в сравнение с досегашните европейски изследователски програми е създаването на Европейския научен съвет, чиято цел е да облекчи както оценяването на изследователските проекти, така и тяхното финансиране в рамките на програмата, заяви неговият директор проф. Фотис Кафатос. Стратегията на съвета предвижда да бъде поставен фокус върху развитието на младите учени в Европа, за да бъде спряно изтичането на мозъци, както и да бъдат привлечени обещаващи специалисти от чужбина. Той наблегна на факта, че съветът ще взема предвид постижения и проекти във всички сфери на науката в зависимост единствено от тяхното качество. Седма рамкова програма е знаменателна за България, тъй като тя е първата, в която български учени ще могат да участват не като външни партньори, а като съставна част от ЕС. Конференцията по стартирането на FP7 продължава във вторник с паралелни сесии и работни групи в 15 различи сфери на науката - от транспорт и инфраструктура, през енергетика и социални науки до сигурност на храните и наноизследвания.

http://ec.europa.eu/research/fp7/home_en.html

http://cordis.europa.eu/fp7/home_en.html

http://ec.europa.eu/research/fp7/understanding/index.html

http://ec.europa.eu/research/fp7/pdf/fp7-brochure_bg.pdf

http://ec.europa.eu/research/fp7/pdf/fp7-factsheets_bg.pdf

http://www.desca-fp7.eu/DESCA/Website%20DE...ion_09_2007.pdf

http://ec.europa.eu/research/fp7/pdf/fp7_press_launch.pdf

Сигурността на храните - главен приоритет на ЕС

Попадали ли сте на некачествен салам, в който количеството на месото е далеч по-малко от това на сланината и соята, макар и на етикета да пише точно обратното? А на хляб с неорганични примеси? Или на сирене, което всъщност е пресована извара? Доста често? Е, от тази година имаме шанс това да се случва все по-рядко. Просто защото влизаме в Европейския съюз, а в общността сигурността и качеството на храните е един от главните приоритети както на изпълнителната власт, така и на научните среди.

Колкото и гръмка да звучи подобна констатация, истинността й доказват представените на специална конференция в Брюксел в средата на декември първи крайни резултати от финансираните по време на Шестата рамкова програма (FP6) (2003-2006 г.) проекти в сферата на сигурността на храните, чиято обща стойност възлиза на близо 850 млн. евро. "Качеството и сигурността на храните са от особена важност за жителите на ЕС и е необходимо да видим какви практически резултати произлизат от подкрепяните от съюза проекти", заяви в послание до конференцията еврокомисарят по науката Янез Поточник. "Вземането на решения, базирани върху научни изследвания, облагодетелства потребителите. Мерките, предложени от учените и приети за адекватни, могат да бъдат практически приложени във фермите и цялата верига на производство на храни."

В рамките на конференцията бяха представени резултатите от дейността на 12 проекта, повечето от които ще продължат да действат и през следващите месеци, макар и FP6 официално да приключи в края на миналата година. На нейно място от началото на тази година започва да функционира Седма рамкова програма (FP7), която е със седемгодишно действие. По време на FP6 Еврокомисията финансира изцяло или частично над 170 проекта в сферата на сигурността на храните. Те, както и тези, представени на конференцията в Брюксел, варираха от чистотата на плодовете до подобряване качеството на зърнените култури, от методи за намаляване на опасните химически примеси в храните до изследвания на рисковете от възникване на заболявания като рак поради наличие на определени съставки в храните, от геномни изследвания в помощ на здравето на домашните животни до търсене на по-ясни механизми при контрола върху производството на храни и др. Характерно за повечето от тези проекти е, че в тях участват учени и изследователски институции средно от по над 10 държави, включително и нечленуващи в ЕС - Швейцария, Норвегия, Исландия, Турция, Русия, Израел и др.

Трудно е да се определи кои от представените проекти предизвикаха най-сериозен интерес, но за сметка на това почти единодушно беше отчетено, че всички те са показали мащабността и широкоспектърността на европейската наука. Biocop например е посветен на разработването на нови методи при засичането на разнообразни химически замърсители в храните, вариращи от пестициди и хормони до тежки метали и незаконни добавки за растеж. Проектът, финансиран от ЕС с 9.6 млн. евро, цели да намери начин за системно откриване на замърсителите, посочи един от лидерите му - Крис Елиът. На химическото замърсяване на храните е посветен и проектът Cascade, финансиран с 14.4 млн. евро от ЕС и насочен към създаване на мрежа от изследвания и оценка на риска по хранителната верига.

Med-Vet-Net, финансиран също с 14.4 млн. евро, пък има за цел да формира работеща база данни въз основа на събраните десетки хиляди проби от ферми, хранителни предприятия и болници за наличие на болести, пренасяни от животните върху хората. Според учените от проекта над две трети от човешките патогени са от животински произход, а много като салмонелата и кампилобактерията са напълно животински и биват пренасяни безпроблемно от домашните животни. "Промените в производството, околната среда и човешкото общество могат да увеличат заплахата от тези заболявания, както и да доведат до появата на нови и непознати", заяви изследовател от проекта. В рамките на Seafoodplus пък е било открито, че консумацията на бяла риба може да има сериозен противовъзпалителен ефект и да помогне при предотвратяването на появата на рак на червата, който е типичен за населението на Европа. Проектът доказа още, че рибните диети помагат при стопяването на излишните килограми и имат сериозен антиоксидант потенциал. В рамките на Seafoodplus се извършват изследвания и върху ролята на рибата при борбата със сърдечносъдовите заболявания, депресията, остеопорозата и др. Проектът Grain Legumes е специално посветен на разработването на нови стратегии при подобряването на качеството на зърнените и бобовите култури, използвани за храна на хората и животните. Целта е да бъдат увеличени тези, които съдържат протеини, тъй като той е особено важен при изхранването на домашните животни.

Макар и финансирани в рамките на FP6, много от тези проекти със сигурност ще намерят под някаква форма мястото си и в рамките на FP7. При бюджет от над 6 млрд. евро за здравеопазване и близо 2 млрд. евро за селско стопанство програмата гарантира, че жителите на Стария континент ще консумират все по-сигурни и качествени храни.

Представените проекти:

BIOCOP - петгодишен интегриран проект, посветен на търсенето на химически замърсители в храните, с участието на 33 организации от 15 държави. Бюджет от ЕС - 9.6 млн. евро - http://www.biocop.org/

CASCADE - петгодишна мрежа за изследвания, оценка на риска и обучение при търсенето на химически замърсители в храните, 24 организации от 8 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.cascadenet.org/

CLEANFRUIT - тригодишен специален европейски проект, посветен на изследване на производството на чисти плодове в района на Средиземноморието посредством техника на стерилизиране на насекомите, 5 държави. Бюджет от ЕС - 2.37 млн. евро - http://www.insecta.co.uk/

EADGENE - мрежа за интегриране на геномни изследвания в сферата на здравето на домашните животни,13 организации от 10 държави. Бюджет от ЕС - 11.5 млн. евро - http://www.eadhene.org/

Grain Legumes - интегриран проект за разработване на нови стратегии за подобряване на качеството на зърнените култури за храна на хората и животните, 18 държави, включително България. Бюджет от ЕС - 14.2 млн. евро - http://www.eugrainlegumes.org/

HEATOX - 40-месечен специално насочен проект за изучаване на риска от наличието на акриламиди в храните, 24 организации от 14 държави. Бюджет от ЕС - 4.2 млн. евро - http://www.heatox.org/

Med-Vet-Net - петгодишна мрежа за превенция и контрол върху болестите, пренасяни от животните върху хората, 10 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.medvetnet.org/

QUALITY LOW INPUT FOOD - интегриран проект за подобряване на екологичната продукция на зърнени храни и разработването на системен подход към проблема, 14 държави. Бюджет от ЕС - 12.4 млн. евро - http://www.qlif.org/

REPLACE - специфично насочен проект за наблюдение на 500 специално подбрани растения в търсенето на алтернативи в антимикробната им защита, 9 държави. Бюджет от ЕС - 2.87 млн. евро - http://www.replace-eu.com/

SAFE FOODS - четиригодишен интегриран изследователски проект за подобряване анализа на риска при храните с участието на 37 институции от 17 държави, включително Китай и Южна Африка. Бюджет от ЕС - 11.4 млн. евро - http://www.safefoods.nl/

SEAFOODplus - петгодишен интегриран проект за подобряване на сигурността и качеството на храните с морски произход на трапезата на европейците, 68 организации от 17 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.seafoodplus.org/

Welfare Quality - петгодишен интегриран проект за отчитане на здравето на животните в цялостната хранителна верига, 40 организации от 13 държави. Бюджет от ЕС - 14.4 млн. евро - http://www.welfarequality.net/

http://evropa.dnevnik.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Осем начина да потърсите правата си в ЕС

1. Solvit

"Солвит" е мрежа, която решава по алтернативен или извънсъдебен начин възникнали проблеми при прилагането на законодателството на вътрешния пазар - например при трудности за получаване на разрешение за престой или пък за регистриране на кола в друга страна. Във всяка страна членка (също и в Лихтенщайн, Норвегия и Исландия) има по един център, който в сътрудничество с партньорите се опитва да реши проблемите на бизнеса и гражданите, възникнали при взаимоотношенията им с администрацията.

Предимства - ниски разходи, бързина (до десет седмици трябва да бъде намерено решение на проблема), простота на комуникацията. Ако Solvit не намери решение, може да даде съвет за най-правилните последващи действия.

Недостатъци - пок¬рива относително прости проблеми, невинаги може да наложи решение.

http://europa.eu.int/solvit/site/index_en.htm

---

2. Fin-Net

Мрежата е подобна на Solvit, но разглежда транс¬гранични спорове между потребители и финансови институции. Нейни представители за отделните страни са различни - в някои страни - членки на ЕС, това са финансови омбудс¬мани, в други - агенции към държавната администрация или асоциации на финансови институции.

Предимства - нис¬ки разходи, простота на комуникацията.

Недостатъци - недостатъчна практика, незадължителност на решенията.

http://ec.europa.eu/internal_market/finser...et/index_en.htm

---

3. EEJ-NET

Целта на мрежата е да помага на потребителите да намират извънсъдебни решения в споровете им с бизнеса относно стоки, услуги, доставки или за продукти, които се разминават с описанията, дадени им от търговците или производителите. Най-често членове на мрежата са потребителски асоциации в съответните страни или държавни агенции.

Предимства - нис¬ки разходи, простота на комуникацията.

Недостатъци - недостатъчна практика, незадължителност на решенията.

http://ec.europa.eu/consumers/redress/out_...et/index_en.htm

4. Европейският омбудсман

Обмудсманът се занимава със случаи на неправомерни действия или бездействия от страна на европейските институции. Когато разглежда случаи на превишаване на правомощията, бездействие или отказ от информация, на практика омбудсманът може да разгледа много широк кръг проблеми.

Предимства - омбудсманът има солидна практика в защита на интересите на гражданите и е уважавана институция сред останалите евроинституции.

Недостатъци - мнението на омбудсмана не е обвързващо, а разследванията му може да отнемат много време поради съпротива от останалите европейски институции или правителства.

http://www.euro-ombudsman.eu.int/

---

5. Европейският парламент

Петициите към парламента трябва да се отнасят към дейностите на ЕС, но това определение лесно може да се разшири до много действия, които на пръв поглед нямат нищо общо с ЕС. Към парламента може да се обърнат както индивидуални граждани, така и техни асоциации или фирми.

Предимства - покрива много широки области, лесна комуникация, няма разходи, можете да бъдете поканени лично да изложите случая си.

Недостатъци - решенията на парламента не са задължителни, разглеждането на петицията обикновено отнема известно време.

http://www.europarl.europa.eu/parliament/p...amp;language=EN

---

6. Европейската комисия

Комисията може да започ¬не разследване срещу страна членка за неизпълнение на европейското законодателство. Няма значение дали става въпрос за нарушение на национално или местно ниво. Ако нарушението е извършено от фирма, тогава отговорна е пак държавата за това, че не прилага правилно съответното законодателство.

Предимства - комисията може да се произнесе по много области, регулирани от регламентите, директивите или решенията на ЕС. ЕК може да налага санкции или да се обърне към Европейския съд за прилагане на решението си.

Недостатъци - над 80% от жалбите се отхвърлят на много ранен етап на разглеждане. Те трябва да бъдат много добре подготвени. Процедурата е непрозрачна. Разглеждането може да продължи една-две години и ако се стигне и до съда, решението може да излезе след четири-пет години.

http://ec.europa.eu/community_law/complaints/form/

---

7. Службата за борба с измамите (OLAF)

Мисията на ОЛАФ е да защитава интересите на ЕС, като се бори с корупцията и измамите и други нередности в европейските институции. Мандатът на ОЛАФ покрива всички приходни и разходни пера на ЕС.

Предимства - независимост и акуратност.

Недостатъци - невинаги е ясно на каква база ОЛАФ започва своите разследвания. Освен това службата е относително нова и има малко практика при работа с нея.

http://ec.europa.eu/anti_fraid/

---

8. Европейският съд

Работа на съда е да гарантира, че европейското право се прилага еднакво във всички страни - членки на ЕС. Под неговата юрисдикция попадат както държавите и европейските институции, така и индивидуални фирми и граждани. Последните могат да се обръщат директно към съда на първа инстанция.

Предимства - решенията на съда са задължителни и могат да бъдат наложени. Често се присъждат компенсации за причинените вреди.

Недостатъци - ищците трябва да са пряко засегнати от въпроса, който искат да поставят пред съда. Трябва да се използва професионален юридически съвет, за който се заплаща, макар че има възможност за търсене на правна помощ, ако ищецът не може да покрие разходите за това.

http://www.curia.eu.int/

cfi.registry@curia.eu.int

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

http://www.openeurope.org.uk/

http://www.world-education.eu/

---

13 милиарда има на разположение България от ЕС

След края на маратона си за влизането в ЕС България и Румъния започват втора фаза - тази на структурните фондове, пише в свой материал финансовият всекидневник „Соле 24 оре".

Според вестника двете страни имат на разположение общо 72 милиарда евро (от които 13 милиарда за София). Това са фондове, предназначени за огромната строителна площадка, където ще се гради до 2013, пояснява изданието. Операцията е апетитна за целия ЕС и естествено, за Италия. С тази цел в Милано „Асоломбарда " (Асоциацията на индустриалците от Ломбардия) и консултантската група „Кромуел" събраха една до друга фирмите, които вече оперират от двете страни на Дунав. С икономически растеж от над 5 % двете страни се готвят да изиграят картите си за структурните фондове, за да влязат по-бързо в крачка с Европа, пише изданието. Според него, това ще доведе и до въвеждането на по-строги правила в сферата на закрилата на труда и околната страна.

Икономиките на София и Букурещ акцентират най-вече върху регионалното развитие и върху кохезионната сфера. Програмираните от Брюксел ресурси обаче ще дойдат само след ратифицирането от него на плановете за разходи на двете страни между първото и второто полугодие на 2007, допълва „Соле 24 оре".

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Тихата смърт на европейската конституция

Владимир ШОПОВ

http://evropa.dnevnik.bg/

Както често се случва в политическата история, най-помпозните идеи си отиват най-тихо. Сега това ще се случи и с европейската конституция. То няма да стане под формата на публичен анонс, а като тихо предефиниране на същността на документа. Вместо блестящ завършек на един просветен дебат постепенно се отива към най-малкия, институционален общ знаменател. Основната причина е, че отвъд грандиозните думи за европейската съдба, стратегия и бъдеще се вижда предимно съгласие за това как да работим заедно в съюза, а не точно какво да правим заедно оттук нататък.

Моментното разнообразие от позиции в отделните страни е наистина впечатляващо поради преплитането на електорални цикли, културални мании, икономически съображения и обществени страхове. Германия още от самото начало е удовлетворена от текстовете и баланса на конституцията, като дори я ратифицира със скорост, която да повлияе на френските избиратели преди техния злополучен референдум. За германските политици продължава да е от особена историческа важност да бъдат в центъра на европейския процес, макар там постепенно да започна да се размива съгласието какво точно страната следва да защитава като политики. Чудесно подготвена за глобализацията, Холандия пък вече трудно разпознава ЕС като управляем процес и организация. Съвпадането на голямото разширяване с трудностите по предефинирането на досегашни базови социални и политически модели вътре в страната води до предпазливост, чиято продължителност ще е по-дълга от възобновения дебат за евроконституцията.

Във Франция, от друга страна, стана ясно, че формулирането и успешната защита на нова публична интерпретация на европейската конституция са невъзможна мисия. Корените на "либералното" възприятие за нея е вече твърде популярно, а промяната й - с твърде висока политическа цена.

Поради тази причина от конституцията остана "институционално споразумение". Във Великобритания евроентусиазмът на Тони Блеър от ранните му години на "Даунинг стрийт" е отдавна само част от историята на Лейбъристката партия. Активната позиция в рамките на Конвента е трайно заменена с познатото a la carte. Неговият наследник Гордън Браун няма никакво желание и да чува за конституцията и неизбежния референдум, защото в неговия дневен ред има само едни избори със значение (тези за следващ парламент), които трябва да му дадат мандат за управление отвъд този, подарен му от Блеър.

Възстановената чешка демокрация не страда от притесненията на европейската периферия, каквито с лекота могат да бъдат видени в страните от Югоизточна Европа. Лишени от геополитическа несигурност и убедени в собствената си привлекателност и ценност за западната част от континента, още в ранните години на прехода евронедоверието имаше както своята обществена подкрепа, така и политическо представителство. Страни като Чехия, Полша и донякъде Унгария все повече приемат съюза като свръхрегулация, която предхожда развития пазар и общество. На един още по-радикализиран език по-нататъшното задълбочаване на ЕС дори звучи като опит за отнемане на сравнителното предимство на новите членки от страна на тромавите, затлачени икономики на повечето от ЕС-15.

България като цяло продължава да е в състояние на искрена благодарност за това, че е била допусната в един ценен клуб, макар да започва да показва признаци на бабаитлък, който освен политическа постепенно ще започне да има и чисто финансова цена. Стандартните клишета, с които българската външна политика полуговори, едва ли ще се променят и през идните решаващи месеци за евроконституцията. Все пак нейната бърза ратификация в стил "всичко за членството" по принуда включва страната в групата на подкрепящите настоящия текст. В момента, в който дебатът тръгне отвъд за и против обаче, за смислена българска реакция ще разчитаме повече на някой по-ангажиран дипломат, отколкото на политическото ръководство на външното ведомство, което изглежда заето с грижата за професионалното развитие на разследвани кметове.

Не е необходима пълна политическа обиколка, за да се види сегашната невъзможност от запазване на настоящия текст. Във всеки случай отсега се вижда основната тенденция за неговото редуциране до институционално споразумение, макар и това да не е особено лесна задача. По-широкият проблем е, че веднъж отворен, текстът трудно може да бъде запазен, тъй като възприятията и позициите, довели до съгласие (окончателният текст е публикуван през 2004 г.), са вече история. Спорен е и въпросът доколко е възможно просто да бъдат избрани институционалните части за сметка на отделните политики и хартата за фундаменталните права по простата причина, че голяма част от основанието за промяна на самите институции идва от желанието за повече общностни политики.

Краят на конституцията като свръхамбициозен проект на политическото инженерство се вижда. Този патос беше видим при водещи фигури на Конвента, изработил конституцията, които си представяха договора като някакво интелектуално бижу на европейската мисъл и култура. Конвентът успя на повърхността да разбие монопола на междуправителствените конференции, на които традиционно се решават подобни въпроси. В същото време след караниците при приемането на договора от Ница това не беше особено трудна задача. Но дори в този формат разговорът за европейската конституция не се води във верния дневен ред и език. Той не може да дойде основно през проблема "демократичен дефицит", за който най-често говорят школуваните в шаблонната европейска интеграция. Причината е, че в това технократско въображение решението на проблема е в разширяването на правомощията на Европейския парламент.

От тази гледна точка форматът и опитът за конституция остана неубедителен отговор на погрешно дефиниран проблем. Запазването на легитимността на съюза и възможностите за неговото развитие минават през още една стъпка на демократизация. При нея националните правителства ще трябва по-пълно да отразяват дневния ред на своите граждани. Вярно е, че този тип демократизация означава повече референдуми, въпроси, натиск, обърквания и работа за дипломатите. Освен тези неща в бъдеще може да се окаже, че това ще означава и по-малко, но по-легитимна Европа.

---

Проблемът на Европейската Конституция в голяма степен е в генезиса на последните разширения. Всяка нова страна кандидатка седи в чакалнята поне 14-15 години, някои много повече. През това време икономиката й е отворена за безмитен (или почти безмитен) внос, което води до драстично обедняване на страната. Повечето от правителствата (принудени или купени) през този период водят про-(германска, френска, британска) политика, налагаща допълнителни рестрикции по всякакъв, къде повече, къде по-малко благовиден повод - екологичен, защита на потребителя, ембаргови рестрикции и т.н. Всичко това води до повишаване на благоденствието в старите страни членки(нови работни места, увеличаване на ставките, помпане на чувство за превъзходство в обикновения гражданин).

Малко преди и веднага след присъединяването на новата страна много от обеднелите й граждани, сравнително добре образовани и квалифицирани, масово мигрират към по-богатите страни, за да работят по-ниско квалифицирана, черна работа и с това създават усещане на несигурност в местните работници. Понеже средният западноевропеец не вижда връзката (или не иска да види) между двете явления. И инфантилно отказва да поеме процеса едновременно с неговите позитиви и негативи. (Въпреки, че англичаните казват "Take the rough with the smooth!", а поговорки в този смисъл има навсякъде в Европа).

Разбира се, глобализацията е обективен процес и националните правителства разбират нуждата от обединяване срещу ескпанзията на страни колоси, като Китай и САЩ. При това не само обединяване във вид на хлабави, обратими връзки, а от стегнат съюз, гарантиращ на бизнеса надеждност и предвидимост. И решението на проблема Конституция, като първа стъпка към по-трайно решение, би трябвало да е масирана системна пропагандна и разяснителна работа. Такова решение обаче влиза в конфликт с обществените настроения (медиите публикуват продаваеми неща), от една страна, и с естествената, емоционална съпротива срещу самоограничаването на националните пълномощия.

Очевидно на лидерите (на тези, които движат процеса) на ЕС е необходимо време, въпреки, че то е много дефицитно. И да се започне не с Конституция, а с Устав, Договор, нещо по-малко дразнещо масите. И да се обяснява, разяснява. Щото те са иначе много умни, ама требва дълго да им се обяснява...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

За пръв път миналата седмица България участва като пълноправен член на ЕС в Европейския съвет. Той прие важни решения по темата "Интегрирана политика за климата и енергетиката". Първоначалните позиции на България до голяма степен се разминаваха с тези на повечето стари - членки на общността, но с подкрепата на някои източноевропейски държави и Франция София успя да издейства добри условия. Правото на развитие на ядрената енергетика например беше записано като суверенно право на всяка страна от ЕС.

Допреди няколко седмици Европейският съвет (срещите на лидерите на страните - членки на ЕС, наричан накратко Съветът), беше следен от София предимно в две насоки - дали ще наложи (и какви) предпазни клаузи за членството ни и дали ще приеме декларация за осъдените на смърт в Либия български медицински сестри. На срещата на 8 и 9 март обаче България за пръв път участва като пълноправен член в заседанието на Съвета "Интегрирана политика за климата и енергетиката".

Първоначалните позиции, с които премиерът Сергей Станишев, външният министър Ивайло Калфин и финансовият Пламен Орешарски участваха в Съвета, се разминаваха с тези на повечето стари членки на общността. Равносметката от първия "приятелски мач" е, че с подкрепата на някои източноевропейски държави и Франция София успя да си издейства добри условия в рамката на общата европейска политика.

Трите най-важни решения на съвета са:

- Общата цел на ЕС е до 2020 г. да намали емисиите на СО2 с 20 процента спрямо нивата от 1990 г. Приносът на всяка страна обаче ще бъде според нейните възможности и избрана от нея базова година. Така след преговори с Европейската комисия може да се окаже, че някои страни (предимно новите членки) ще намалят емисиите си само с 10%, докато други като Дания и Великобритания - с над 30%, за да бъде постигнат общият баланс.

- Същата схема ще бъде приложена и за възстановяемите източници на енергия - вятър, слънце, вода. Крайната и обща цел за съюза е до 2020 г. 20 на сто от енергията да идва от възобновяеми източници, но всяка страна ще допринесе за това според собствените си възможности и изходна точка.

- Всяка страна решава сама за себе си дали да строи атомни централи, като сигурността им е най-важният приоритет. Ядрената енергия може да се счита за усилие за намаляване на вредните емисии на въглероден двуокис (СО2). В най-скоро време ще бъде създадена работна група, която да изработи европейски стандарти за ядрена безопасност.

И трите решения, изглежда, удовлетворяват България. Към момента страната не може да достигне максималната си квота за емисии на СО2, затова продава "празни" емисии на страните, които я превишават.

България, Румъния, Чехия и Унгария постигнаха желаната цел - за всяка страна да се определя различна базова година за изчисление на емисиите.

За България ще се вземе 1988 г., а не 1990, тъй като през 1988 е имало по-голямо производство и съответно повече замърсяване. Това на практика означава, че дори и производството на страната да се увеличи и заедно с него и отделянето на парникови газове, няма да се налага драстично съкращаване и заложените 20 процента са постижими.

Българското правителство тепърва ще трябва да подготви национална стратегия за съкращаване на емисиите на СО2, но след консултации с Еврокомисията по точните параметри. Консултации между София и Брюксел ще има и по втората тема - възобновяемите енергийни източници. Към момента делът на такива източници спрямо общата енергия за страната е почти същият, какъвто и за целия ЕС (6 срещу 6.5 %). Въпреки това София се противопостави за искането на комисията до 2020 г. задължително 20 на сто от енергията на всяка страна членка да идва от възобновяеми енергийни източници.

София намери подкрепа по тази тема от голяма част от новите страни членки - Словакия, Чехия, Румъния, Литва, Латвия, Полша и Гърция. Страни като Кипър и Малта, които поради малката си площ няма къде да разположат установки за възобновяеми източници, настояваха подобна цел изобщо да не се записва.

Заради силната опозиция на новите членки Съветът записа изискването за 20 на сто енергия от възобновяеми източници да се отнася за целия ЕС, а не за всяка страна поотделно. Така някои страни като Дания и Великобритания могат да постигнат 30 на сто, а други като България - 10% .

Според някои европейски анализатори Франция е помогнала на малките европейски страни да обърнат общото мнение по тази тема. Причината е, че първоначално Париж също беше против фиксирането на квота за въобновяемите източници, ако ядрените централи не бъдат зачислени към тях. Със силния глас на Франция настроенията се промениха в полза на по-гъвкав период.

Ден след заседанието на Съвета външният министър Ивайло Калфин заяви, че България ще успее да вдигне най-много с 2 до 4 процента дела на възстановяемите енергийни източници. Целта на София е през 2020 г. той да достига 10%, тъй като е много скъпа инвестиция. Все още не е ясно обаче дали това ще се приеме от Еврокомисията - в договора за присъединяване на България е записано, че до 2012 г. 11% от електроенергията у нас трябва да се добива от възобновяеми източници.

Решенията на Съвета, че ще се изработят европейски стандарти за ядрена безопасност и че всяка страна решава сама за себе си дали да строи атомни централи, бяха шумно аплодирани от българските представители в Брюксел. Премиерът Сергей Станишев и министър Ивайло Калфин се надпреварваха да обясняват, че ако по-рано е имало единни стандарти за ядрената безопасност, нямало да се налага да се спират 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Всъщност тази обща позиция беше постигната с активната роля на Франция (която има над 30 атомни централи). България получи право да развива безопасна ядрена енергия и дори да включи това към усилията си за намаляване на емисиите на вредни газове. Намесата на Париж помогна и на други малки атомни сили като Чехия и Литва. Решението няма да помогне за ново отварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", но пък ще улесни прокарването на новата централа, коментира министър Калфин.

Съветът прие и някои задължителни за всички страни мерки, които България чинно ще трябва да спази, за да не рискува космически глоби. Една от тях предвижда до 2020 г. биогоривото да достигне 10 на сто. Друга разпоредба задължава смяната на всички електрически крушки с енергоспестяващи до 2009 г. Те са доста по-скъпи от обикновените, но за сметка на това издържат с години и употребяват много по-малко енергия.

Като цяло решенията на Съвета направиха Европейският съюз първия международен играч, предприел действия за борба с климатичните промени. Страните - членки на общността, ще бъдат първите в света с рамка за действие за периода след изтичането на Протокола от Киото през 2012 г. Германският канцлер Ангела Меркел, която председателства едновременно и ЕС, и Г-8, пък обеща, че тези аргументи ще й послужат да притисне и останалите развити страни в света да предприемат мерки срещу глобалното затопляне.

Дългият път на решенията на съвета

Съставянето на тематични коалиции - например България да се "закачи" към позицията на Франция за ядрената енергетика, започва далеч преди премиерите Сегрей Станишев и Доминик дьо Вилпен да се срещнат на Съвета на върха на ЕС в Брюксел. Сондирането на позиции започва още в работни групи, преминава през националните министерства и е най-активно на срещата на външните министрите, предхождаща съвета.

Пътят за изработване на всяка позиция тръгва от националните ресорни министерства - те изпращат становищата си по даден въпрос на Външното министерство, а то - на българските представители в работните групи в Брюксел. Ако те постигнат компромисно становище, то се връща обратно в националните ресорни министерства и Външно. Съветът на външните министри, които се събират преди срещата на върха, всъщност изготвя по-голяма част от окончателните решения.

Избирането на правилните партньори е важно особено за малките страни като България, които имат твърде малко гласове в съвета, за да прокарат успешно политиките си. Въпросите, свързани с външната политика, правосъдието и данъците, изискват пълно мнозинство и всяка страна може да наложи вето. Останалите теми като вътрешен пазар, икономика и околна среда обаче се решават с квалифицирано мнозинство от две трети от страните. При него всяка страна има различен брой гласове в зависимост от населението си. България е с 10 гласа, Малта - с 3, а Германия - с 29. Общият брой пък е 345, а исканото мнозинство 255.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Програма за учене през целия живот

Участници

Програмата за учене през целия живот (LIFELONG LEARNING) е предвидена за изпълнение в периода 2007-2013 г. В нея участват държавите-членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, Турция и държавите-кандидатки за членство в ЕС от Централна и Източна Европа, включително и държавите от Западните Балкани и Швейцария.

Цели

В спектъра на целите й са: развиване на качествено обучение през целия живот; подобряване на качеството, атрактивността и достъпността на предлагането в държавите-членки в областта на ученето през целия живот; засилване на гражданското съзнание; равнопоставеността на половете и включването на хората с особени потребности; развитие на креативността, конкурентноспособността, предприемаческия дух; участие на хора от всички възрастови групи в ученето през целия живот; поощряване на изучаването на езици и разбиране на езиковото многообразие; разширяване на ролята на ученето през целия живот с цел развиване на съзнание за европейско гражданство; поощряване на сътрудничеството при осигуряване на високо качество във всички области на общото и професионалното образование в Европа; ползване на резултатите, иновативните продукти и процеси, както и обмен на опит в областите на интегрираната програма.

Бюджет

За финансовия период са предвидени 13,620 милиарда евро, които се разпределят по секторни програми по следния начин: "Коменски" – 10%, "Еразмус" – 40%, "Леонардо да Винчи" – 25% и "Грундвиг" – 3%.

За кого е Програмата

Програмата е предназначена за: ученици, студенти и хора, които искат да обогатят знанията си; всички, работещи в сферата на образованието; хора от пазара на труда; всички видове образователни институции; предприемачи, социални партньори и организациите им, включително и търговски и индустриални камари; лица, обединения, неправителствени организации на местно, регионално и национално равнище, отговорни за системата, изследователската работа и политическите стратегии в образователната област.

Секторни програми

Четирите секторни програми "Коменски", "Еразмуз", "Леонардо да Винчи" и "Грундвиг" са структурирани по един и същ начин. Промяната е само в тази насока, че професионалното образование се поема вече от програмата "Еразмус". Силни са и акцентите по отношение на изучаване на чужди езици и включване на новите технологии.

Програмата Жан Моне

С тази програма се подкрепят институции и дейности в областта на европейската интеграция. Програмата обхваща следните дейности: действието "Жан Моне", подкрепа на определени институции, които се занимават с въпросите на европейската интеграция; подкрепа на други европейски институции и обединения в областта на общото и професионалното образование.

Специфичните й цели се свеждат до: създаване на обучителни и изследователски проекти в областта на европейската интеграция; подкрепа на създаденото в подходящ спектър от институции и обединения, които се занимават с европейската интеграция и европейската перспектива в общото и професионалното образование.

Провеждане

Комисията предлага повечето дейности в тази интегрирана програма да се извършват на национално равнище и то чрез мрежа от национални агенции. Следните дейности могат да се развият от националните агенции: дейности по мобилността, малки партньорства между институции, проекти за иновационен трансфер в областта на професионалното обучение и продължаващо обучение, както и някои действия за разширяване и използване на резултатите.

В количествено отношение интегрираната програма включва следното:

Участие на всеки 20-ти ученик в дейностите на програмата "Коменски" в периода 2007-2013 г;

3 милиона студенти по програмата "Еразмус" до 2011 г.;

150 000 практиканти по програмата "Леонардо да Винчи" до 2013 г.;

25 000 действия в областта на мобилността чрез програмата "Грундвиг" до 2013 г.

Предвид реформата в образованието и науката, която тече в България, тези жалони на съвременната европейска образователна политика трябва да станат отправни нейни точки.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Новата Евроконституция тъпче демокрацията

Йенс Петер Бонде*

Неотдавна правителството на Холандия реши, че за новия, Реформиран договор за Европейска конституция референдум няма да е необходим. Отпада въпросът какво ще стане при едно второ холандско "Nie".

Този изблик на холандска практичност натъжава.

Първо, защото Европа има спешна нужда от изблик на демокрация - от още една възможност за изразяване на народната воля, освен изборите за европарламент. Но последното нещо, което лидерите на държавите-членки могат да поискат, е някаква проява на истинска демокрация, например възможност народите на Европа да избират президента на Европейския съвет. Демокрацията би орязала тяхната власт, а както знаем, малко са онези, които дават властта доброволно и без борба. Погледнете Бирма - в ЕС става нещо подобно, макар основанията за сравнение да не са големи.

Понеже засега не се предвиждат никакви значими прояви на демокрация, на политическия фронт всичко е спокойно, въпреки, че ратифицирането на самия Реформиран договор предстои следващия месец. Това не означава, че референдуми за новия конституционен договор на ЕС няма да се проведат в държави като Ирландия, чиято конституция изисква провеждането на такъв референдум. Нищо не е сигурно, защото, както помним, ирландците казаха "не" на Договора от Ница.

Сравних много внимателно отхвърления проект за конституция на ЕС с новия текст - Реформирания проектодоговор, и не открих нито една разлика в законовите задължения на страните. Разликите са само в начина на словесното им представяне.

В Реформирания проектодоговор елементите на конституция не са премахнати. Те са скрити и маскирани, така че хората по-трудно да ги открият. В стария текст, разписан под ръководството на Валери Жискар Д'Естен, се казва, че Конституцията на ЕС е над националното законодателство. В новия текст този член не е премхнат. Той е оставен като бележка под линия и то така, че човек трудно го открива прочита. Така че при конфликт между нормативен акт (закон, или член на новата конституция) и някакъв национален закон, предимство ще има европейският.

Сърцевината на демокрацията са изборите - възможността народът да избере ново мнозинство, което да приеме нови закони. Подобна възможност липсваше в отхвърления проект за конституция на ЕС, липсва и в Реформирания.

Липсва легитимен канал за изразяване на народната воля, тоест начин, по който гражданите на ЕС да могат да променят по някакъв демократичен път политическия курс на ЕС.

Демократичното либидо на Европа ще бъде смазано

То ще може да се проявява по-скоро като спирачка, отколкото като двигател на прогреса.

Хартата на фундаменталните права е изключена от съдържанието на новата проектоконституция. В нея има обаче един текст, който казва, че Хартата ще бъде правно обвързваща, ще бъде подписана от президентите на трите основни институции на ЕС и обнародвана в Официалния вестник заедно с Реформирания договор.

Иначе казано, променени са само думите, формата и нищо друго

Текстовете, които третираха символите на ЕС като държавни символи - общи химн, валута, флаг, девиз и национален ден, са отстранени. Но Европарламентът неутрализира този ход с решението си да разшири използването на общи символи. Тоест, ЕС продсължава да се държи като подобие на държава.

Трето, проблемът с общия външен министър. Названието на длъжността е променено. Той ще се нарича "върховен представител на общата външна политика и политиката по сигурността". Това название е толкова дълго и тромаво, че вестниците със сигурност ще го съкратят до по-удобното "външен министър на ЕС".

Сегашният "върховен представител " Хавиер Солана ще отговаря за общата външна политика и общата политика по сигурността и ще има по-многобройна дипломатическа служба. Той ще представлява Съюза заедно с новите общи президент и министър-председател (председател на Европейската комисия).

Записано е, че ЕС има статут на юридическо лице, т.е. че може да влиза в преговори и да подписва договори. Иначе казано, в международните дела държавите-членки на ЕС ще изчезнат като държави, способни да се договарят самостоятелно с държавите извън ЕС. Последните ще се обръщат направо към ЕС, ако искат да се договорят за нещо, например с Холандия или коя да е друга държава-членка.

Погледнат отвън, ЕС ще бъде държава като всяка друга. Погледнат отвътре, с очите на своите граждани, той ще бъде нещо различно от държава, защото ЕС няма обща политика по благосъстоянието, нито общ демократичен живот.

Бюджетът на ЕС все още е равен на 1% от общия брутен национален продукт (БНП), докато бюджетът на американската администрация е 20% от БНП. Но новият, ревизиран конституционен договор на ЕС допуска много по-голям бюджет - отново, без да попита народите на Европа дали са съгласни с това.

Реформираният проектодоговор допуска налагането и на общи данъци в ЕС. За това са предвидени няколко много прости процедури, които могат да бъдат проведени, без никой да попита гражданите на ЕС какво мислят за това. Ще имаме самопоправяща се конституция!

Европейската комисия ще запази монополното си право на законодателна инициатива. При това няма гаранции, че в нея всяка държава-членка ще бъде представена със свой комисар, защото броят на комисарите ще бъде намален.

Повечето от законите на ЕС се изготвят от 3000 потайни работни групи на Еврокомисията и се одобряват от 300 още по-тайнствени работни групи на Съвета на ЕС.

Избраните членове на Европейския парламент могат да предлагат само поправки. А назначените, неизбирани бюрократи, комисари и министри ще решават дали да ги вземат предвид в законите, които пишат.

И в двата текста

ЕС получава 105 нови компетенции

В стария текст имаше 61 области, изискващи гласуване с мнозинство. В новия те са 62. Старата проектоконституция имаше 560 страници. Френският президент Никола Саркози помоли французите, които през 2005 г. отхвърлиха стария текст, да подкрепят една нова, по-кратка и практична "мини-конституция".

Новата "мини конституция" съдържа над 3000 страници!

Вместо да го опростят, авторите на Реформирания договор са разпръснали 560-те страници на старата проектоконституция под формата на поправки към 17-те договора за ЕС, които имат общо 2800 страници. Новата версия на конституцията се чете много по-трудно от старата.

Време е да започнем наново. И нека резултатът да бъде подложен на референдум във всички държави-членки.

http://www.vestnikataka.com/

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Във връзка с информациите за двата последни "контакта" на най-високо ниво на нашето държавно ръководство (посещението на Саркози у нас и сегашното на Първанов в Швеция), у мен се създаде убеждението, че ние на поразия подписваме разни съмнителни по своята ефективност сделки за гигантски суми, само и само на евробанкнотите да пише "Евро", а не "Еуро", каквото е становището на Брюксел.

Вие какво предпочитате - да имаме в джобовете си повече "Еуро", или да са по-малко, но на тях да пише "Евро"? :mrgreen:

На мен лично, не ми пука, че ще е "Еуро" и ми се струва безкрайно тъпо да зацикляме на този въпрос, вместо да се борим за решаване на реалните проблеми на страната ни. :bg:

За мен е достатъчно, че нашите букви ще се появят на евробанкнотите. Нещо повече - дори и на това не бих държал толкова, ако гърчулята вече не бяха турнали там своите; щом тяхните ги има, значи и нашите трябва да са там.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

http://www.suzdavam.eu/

Какво можеш да направиш, ако разполагаш с 3 000 лв.?

Можеш да сътвориш своята европейска идея!

Имаш страхотна идея и е крайно време да я превърнеш в реалност?! Създай проект за своята европейска мечта и го изпрати на сайта, посочен по-горе и вземи 3 000 лв.!

Това е конкурс, организиран от Представителството на Европейската комисия в България, в който можеш(е) да участваш със свой собствен проект и да спечелиш средства за неговото осъществяване.

Конкурсът е част от комуникационната стратегия на Европейската комисия у нас. Миналата година също беше организиран подобен конкурс. В него участваха много млади хора, а голямата награда беше екскурзия в страна-членка на Европейския съюз.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ех, тя тая работа ако ставаше с програми и европодкрепи..... Хенри Форд да не би да е чакал програма на правителството?! :):):)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...