Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Формулата за представяне на пространството на Минковски всички събираеми са с линейна размерност. Подробности в Уикипедия

            Връзката между пространствените разстояния и промеждутъците от време, разделящи две събития, се характеризира от квадрата на интервала:

            Формулата може да бъде трансформирана и като всяко събираемо от дясната страна и интервала от лявата страна бъдат разделени на квадрата на скоростта на светлината във вакум. Така ще се получи времева интерпретация на пространството на Минковски. Във формулата всички членове са с времева размерност защото пътя разделен на скоростта дава време.

            Движение и покой това са двата начина за показване на пространство-времето. Движението е времевата итерпретация, а покоя е линейната интерпретация.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

Самия "факт", че при движение със светлинна скорост пространството се свива до "никакво" не предполага ли, че може и да няма пространство. Пространството е разстояние. Щом няма разстояние, значи няма скорост на придвижване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Пространството е разстояние.

Ако имаш две допряни кани, разстоянието между тях е нула. Изчезнало ли е пространството?

Ако имаш 4 ябълки, можеш да измериш 6 растояния. Кое от тях е пространството?

Нещо не е читаво това определение май, а?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минути, scaner said:

Ако имаш две допряни кани, разстоянието между тях е нула. Изчезнало ли е пространството?

Между две допряни точки, какво може да има? 

За ябълките не те разбирам. Нямам предвид, че мерната еденица за пространство е метър

Редактирано от Ниkи
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Ниkи said:

Между две допряни точки, какво може да има? 

Ами около тях също нищо ли няма? Или там има някакво друго, независимо пространство? :)

Ябълките ги нареди в квадрат и сметни разстоянията на всяка със всяка. Кое от всичките е пространствоТО?

Искам да те насоча, че дефиницията не е толкова ограничена. А като изхождаш от дефиниция, която не описва коректно обекта, не можеш да изучиш свойствата му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

 

Искам да те насоча, че дефиницията не е толкова ограничена. А като изхождаш от дефиниция, която не описва коректно обекта, не можеш да изучиш свойствата му.

Не съм имал предвид еквивалентност м/у пространство и разстояние. Не може да говорим за разстояния при липса на пространство

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Ниkи said:

Не съм имал предвид еквивалентност м/у пространство и разстояние. Не може да говорим за разстояния при липса на пространство

Ами аз се хванах за твърдението по-горе:

"Пространството е разстояние. "

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

https://megavselena.bg/zapoznajte-se-s-naj-kasata-edinica-za-vreme-zeptosekundata/

Запознайте се с най-късата единица за време: зептосекундата

4fxzf9KjJHC9q4qkf9ywVT-1024-80.jpg

Немски учени са измерили най-късата единица време досега – времето, необходимо на лека частица да премине през молекула водород.

Това време е 247 зептосекунди. Зептосекундата е трилионна от милиардната част от секундата или десетична запетая, последвана от 20 нули и единица. Преди това изследователите бяха измерили през 2016 г. стъпки на времето до 850 зептосекунди, като са използвали лазери, пише списание Nature Physics. Тази точност е огромен скок от спечелената през 1999 г. Нобелова награда, която беше присъдена за измерване на времето във фемтосекунди, които са милионни от милиардна част от секундата.

Необходими са фемтосекунди, за да се разрушат и образуват химични връзки, но са необходими зептосекунди, за да премине светлината през една молекула водород (H2). За да измери това много кратко пътуване, физикът Райнхард Дьорнер от университета Гьоте в Германия и неговите колеги заснемат рентгенови лъчи от PETRA III в Deutsches Elektronen-Synchrotron (DESY), ускорител на частици в Хамбург.

Изследователите са настроили енергията на рентгеновите лъчи така, че един фотон или частица светлина е избил двата електрона от молекулата на водорода. (Молекулата на водорода се състои от два протона и два електрона.) Фотонът отхвърля единия електрон от молекулата, а след това и другия, малко като камъче, подскачащо отгоре на езеро. Тези взаимодействия създават вълнов модел, наречен интерференционен модел, който Дьорнер и колегите му можеха да измерват с инструмент, наречен реакционен микроскоп със студена целева възвратна ионна импулсна спектроскопия (COLTRIMS). Този инструмент по същество е много чувствителен детектор на частици, който може да записва изключително бързи атомни и молекулярни реакции. Микроскопът COLTRIMS регистрира както интерференционния модел, така и позицията на молекулата на водорода по време на взаимодействието.

„Тъй като знаехме пространствената ориентация на молекулата на водорода, използвахме интерференцията на двете електронни вълни, за да изчислим точно кога фотонът е достигнал първия и кога е достигнал втория водороден атом“, казва в изявление Свен Грундман, съавтор на изследването от Университета Рощок в Германия.

Това е време от двеста четиридесет и седем зептосекунди, с малки отклонения в зависимост от разстоянието между водородните атоми в молекулата в точния момент, в който фотонът е изстрелян. Измерването по същество улавя скоростта на светлината в молекулата.

„За първи път забелязахме, че електронната обвивка в молекулата не реагира на светлина навсякъде едновременно“, казва Дьорнер в изявлението. „Закъснението във времето настъпва, защото информацията в молекулата се разпространява само със скоростта на светлината.“

Резултатите от изследването са подробно описани на 16 октомври в списание Science.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Едно не много ясно обяснение за разширяването на Вселената и телата в нея (рядко му с е случва на младежа да не е ясен в изложението си):

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Едно не много ясно обяснение за разширяването на Вселената и телата в нея (рядко му с е случва на младежа да не е ясен в изложението си):

...

...

(Червеното отместване на Галактики се дължи на разбягването им - добре. Доплеров ефект и за "светлинните вълни" - добре. Важно е обаче, че където и да се намира наблюдателят, в която и да е Галактика - останалите наблюдаеми галактики също ще "бягат" от него. Поради различните скорости на бягане е възможно някои от галактиките да се "сближават". (Андромеда се приближава към нас, например). Тоест има някаква "борба" между сили на привличане (гравитационни) и сили на отблъскване (ентропийни) в празното от вещество междугалактическо пространство. Тоест можем да мислим, че няма начална точка за Голям Взрив, а на не едно единствено място, има нелокално, повсеместно раждане на частици-обекти с маса (електрон-позитронни двойки) + фотони, следствие на флуктуации в едно неподвижно ЕМПоле -във вид на стоящи вълни. Родените заредени частици, при движението си, внасят изменения в ЕМПоле и тези изменения във вид ЕМВълни, можем да отчитаме при експеримент. Преди такива раждания - няма действие на физически закони, които да са свързани с "маса, заряд, спин, форма, обем и др." собствени характеристики на вещеви обекти. И понеже се структурират от изменения на полеви характеристики - то, всяка промяна на структурата на вакуумната подложка, върху която се образуват непрестанно, ще влияе на собствените им характеристики. Тоест - имат дуалистична проява - и като плътно образувание и като вълново образувание. Движението им се влияе от наличните полета в околността им, а също - и те, с характеристиките си, съобщават (информационно), за начинът си на образуване : "грави-заряд"- гравитони и  ЕМзаряд- които изменения могат да се "отчитат" от подобни на тях частици, в смисъл на взаимодействия тип: подобното влияе на образуването на подобно. Така могат да се групират за минимална енергия на образуването си, а полето около тях да се възстановява към "неподвижност" - тоест ЕМСили се неутрализират в малък обем на частица, а силите от гравитационно взаимодействие си остават - гравитоните не могат да се настигат за неутрализирането си, а ЕМСили в групи от частици ги държат на дистанция, щото действат чрез най-външния слой на частица. )

Въобще - всички "движения" в неподвижното, междугалактичаско пространство на ЕМПоле, се стремят към "неподвижност", чрез съпротивителна характеристика "маса" (по-скоро електромагнитната съставка на  масата) и така "къса" вълна - която е голямо изменение в малък обем, заради забавяне по скорост спрямо себе си, преминава в  "дълга" вълна и постепенно намаляване на амплитудата си. Не забравяме, че тия "движения" са предизвикани от движения-изменения от вещеви частици.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Много предположения:bw:, резултат почти няма...😎

...

(И според мен - измененията на геометрията на пространството, не е ограничено от скоростта на светлината!)

...

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

...

...

Трудно им е да си представят, че ОВ (обратна връзка) е също ограничена от скорост на светлината в средата на експеримента. Тоест, преносът на Информацията следва причинно-следствена зависимост. Знаене на събития от минало е в настояще-сега, а дали ще се реализира Същото в бъдещето е Вероятностно - заради невъзможност за отчитане на Информацията от Декохеренция... В клипчето: Изцяло неправилна интерпретация на квантовите ефекти и почти пълно неразбиране, че времето е внедрено в полевата форма на материя, от която се гради вещевата форма на материя и следователно - причина-следствие е Задължителен закон на Природата. Просто - при вещевите обекти - времето за промяна на някоя характеристика, се забавя и затова - можем да съществуваме и във времето.

(При това, заради непрестанното образуване на вещевите обекти от полеви обекти (ние само вещевите "виждаме" - с посредник: импулс от фотони от ЕМВълни), то Сега-обектите не са точно същите, каквито си мислим, че са били в миналото - не "ядем"  и не "дишаме" същите продукти, употребявани от динозаврите. Междинно от минало до настояще, вещевите може да са придобили нови характеристики, като посока и/или направление спин, или в резултат например: изменена скорост, форма и размери, вкл. и нова маса, с която да се проявяват в настоящ експеримент. Очакванията за проява на  бъдещо поведение - пак са вероятностни)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Не е толкова въпрос, а по-скоро, мнение, че ... всичко е възможно:

https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Zhiveem-li-v-multivselena_171097.html

Живеем ли в мултивселена?

Как да разберем, че всичко, което виждаме, е всичко, което го има?

1624355921_3_559x*.jpgОграничената скорост на светлината определя колко далеч можем да видим, но тъй като видимата Вселена (синята сфера) расте, тя е все по-малка част от по-голямата Вселена, която се разширява още по-бързо. Кредит: Astronomy: Roen Kelly

Гледайки небето, мнозина си задават въпроса: Как да разберем дали всичко, което виждаме, е всичко, което съществува?

Десетилетия астрофизически изследвания, започнали в края на 19 век, създадоха образа на Вселената такава, каквато я виждаме, като кулминацията бе теорията за Големия взрив. Сега знаем, че Вселената е на около 13,8 милиарда години. 

Частта от Вселената, която е видима, защото светлината или други сигнали са имали време да стигнат до нас, е 93 милиарда светлинни години. Цялата вселена излиза, че е голяма 93 млрд х 1027 светлинни години, тоест цялата Вселена е голяма, много голяма.

1459166974_6.jpgТова е представа за видимата Вселена, в която разстоянията са показани логаритмично. В средата ще намерите Слънчевата система, после Пояса на Кайпер, Облака на Оорт, Алфа Центавър, спиралата на Персей - ръкав на нашата галактика, Млечния път, галактиката Андромеда, близки галактики, купове от галактики, космическия микровълнов фон (червения ръб) и накрая на самия Голям взрив. Кредит: Pablo Carlos Budassi

Но през последните години астрономите започнаха да се занимават с една изумителна възможност - Вселената, която можем да наблюдаваме и в която живеем, може да е една от многото, които съставляват космоса.

1624358010_9_559x*.jpgС настоящите инструменти можем да видим галактики до „хоризонта на технологията“. Не можем да наблюдаваме галактики след „хоризонта на скоростта на светлината“, но те могат да станат видими в бъдеще, ако разширяването на Вселената се забави. Кредит: Astronomy: Roen Kelly

Сугестивното доказателство за това идва от няколко посоки, от идеята за космическата инфлация, от теорията на струните и съществуването на известната космологична константа. Някои от представите, които произлизат от тези доказателства, са доста неинтуитивни. И все пак това не притеснява астрономите.

„Напълно очаквам истинската природа на реалността да е странна и неинтуитивна“, кomentirа космологът Макс Тегмарк (Max Tegmark) от Масачузетския технологичен институт, „поради което вярвам на тези луди неща“.

Идеята за множество вселени или мултивселена създава представата за вселена, съществуваща като гигантска гъба. Всеки балон е отделна вселена, като нашата, но биха могли да съществуват разделени от гигантски кухини.

Какви са доказателствата за всичко това?

Първо, измерванията на далечни свръхнови предполагат, че разширяването на космоса се ускорява.

Второ, все повече доказателства подкрепят инфлационния сценарий от ранната история на Вселената.

Трето, идеите за инфлацията предполагат, че може да са възникнали много Големи взривове.

Четвърто, неотдавнашните представи за теорията на струните предполагат, че може да са се образували вселени от много различни видове.

Като цяло тези схващания предполагат, че е било възможно, ако не вероятно, множество вселени от различен тип да са се образували в миналото и те да съществуват едновременно с познатия космос, който можем да видим.

Дори и без други вселени, астрономите знаят, че Вселената е по-голяма от това, което виждаме с нашите телескопи. В момента хоризонтът обхваща около 14 милиарда светлинни години и отдалечените обекти са се разширили далеч отвъд това, което виждаме сега, съществуващият в момента хоризонт е най-малко 40 милиарда светлинни години.

1624365478_6_559x*.jpgКъсметлийска Вселена. Физическите константи приемат стойности, зададени от случайни процеси, когато се ражда Вселената. Но ако бяха по-различни, не бихме могли да съществуваме. Кредит: Astronomy: Roen Kelly по М. Тегмарк

Приемайки базирана на теорията на инфлацията вселена с размерите, които виждаме, Хауме Гарига (Jaume Garriga) от Университета в Барселона и Александър Виленкин (Alexander Vilenkin) от Университета Туфтс предлагат космос, осеян с множество „О-региони“, наблюдаеми вселени като нашата. Част от идеята е, че инфлацията, свръхразширяването в ранната Вселена, никога не е спирала напълно. Тя спира там, където сме, произвеждайки нашия О-регион и много други. Но в други области на Вселената като цяло, продължава. Това създава концепция, наречена вечна инфлация - вселена за разлика от обикновена сфера, е по-скоро като гъба, пълна с дупки, които са мехурчета-вселени.

Колко убедително е това за астрофизиците? 

Тегмарк оставя въпроса отворен.

„Като учени - казва той - ние не проверяваме общата идея за мултивселената. Тестваме инфлацията - математическа теория, която предсказва мултивселена и всякакви други неща".

Виленкин гледа напред към вълнуващо бъдеще, когато може да се научи повече за мултивселените.

„Като правим измервания в нашия собствен регион“, казва той, „можем да тестваме нашите прогнози за това, което се крие отвъд“.

ИзточникDo We Live in a Multiple Universe?, Аstronomy

...

...

"Прилика" за форма на нашата Вселена - по-скоро на медуза (гъбата е по-късен етап): Медузата е конструкт от "нищо във водата", създава обвивки, които са взаимозависими по свойства, отвътре-навън... И са много! И са прозрачни!😎 Усещат измененията в характеристиките на средата си, т. е. -"външните" изменения на ЕМПолета им влияят и на движението - има посока "към светлината", храни се - външна информация - по оста си ... Няма една Голяма Медуза, тъждествено с един ГВ, а много на брой медузи... 😎

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Малоум 2 said:

Няма една Голяма Медуза, тъждествено с един ГВ, а много на брой медузи... 😎

Като цяло, това е въпрос, които никога няма да намери окончателен отговор. Така че всякакви
обяснения/хипотези/спекулации са валидни. Твоето обяснение с медузите ми харесва. 👍

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, gmladenov said:

Като цяло, това е въпрос, които никога няма да намери окончателен отговор.

Не можем да сме сигурни. Напротив, трябва сериозно да се работи по тези въпроси, за да се намалят възможностите.

Преди 25 минути, gmladenov said:

Така че всякакви
обяснения/хипотези/спекулации са валидни.

Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много.

Преди 25 минути, gmladenov said:

Твоето обяснение с медузите ми харесва.

Това е моделът на вечната инфлация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, scaner said:

Не всякакви, а само тези които се съгласуват с наблюдението. А те не са много.

По дефиниция, наблюдението не може да ни каже какво има зад пределите на видимата вселена.
Чат ли си, батка: наблюдението приклюкчва там ... където свършва наблюдението. Елементарно.

Какво има зад пределите на видимата вселена е въпрос, на който физиката не може да отговори.
Ако съм те разбрал правилно от другата тема, този въпрос е безсмислен за физката, след като тя
знае, че не може да му отговори.

Хубавото на такива въпроси е, че след като физиката ги смята за безсмислени, тя не бива да се
произнася по тях. Така че тя да си трае и да не се обажда.

А това в същност са най-интересните въпроси за философията. Можем да си измисляме
какви ли не хипотези и модели.

Истината е, че тези въпроси са завинаги отворени ... а не безсмислени, за каквито (явно) ги
смята физиката.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, gmladenov said:

По дефиниция, наблюдението не може да ни каже какво има зад пределите на видимата вселена.
Чат ли си, батка: наблюдението приклюкчва там ... където свършва наблюдението. Елементарно.

Елементарното е, че няма такава дефииция. Това което е отвъд границите, повлиява на поведението на тези граници. Фактите свързани с това се наричат индиректно наблюдение, и над 95% от знанията ни са получени по този начин. Замисли се, някой виждал ли е директно електрон? Не, ама знания за него бол, на база влиянието му на други неща.

Чат ли си сега, защо трябва да се мисли повече, преди да се говори?

Мога да ти дам примери. Въздействието на това, което сега е отвъд границите, може още в разнните етапи на вселената да се запечати върху реликтовите гравитационни вълни. Които не се влияят силно от материята както светлината и електромагнитното лъчение, и могат да донесат тази информация непокътната до нас. Верно, гравитационната спектроскоия е още мечта, но е само техническа трудност.

Преди 14 минути, gmladenov said:

Какво има зад пределите на видимата вселена е въпрос, на който физиката не може да отговори.
Ако съм те разбрал правилно от другата тема, този въпрос е безсмислен за физката, след като тя
знае, че не може да му отговори.

Не стана ясно доколко си ме разбрал, но както виждаш, намиране на отговор е принципно възможно. Така че не сме в тоя филм.

Именно натрупването на нови знания и разширяването на моделите спомага в бъдеще някои безсмислени въпроси да станат смислени :) Не трябва сам да си режеш клона с такива заявления.

Преди 26 минути, gmladenov said:

Истината е, че тези въпроси са завинаги отворени ...

Не знаеш истината. Не изпадай в религиозни състояния :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, scaner said:

Елементарното е, че няма такава дефииция.

Много си забавен. Ето какво пише в Уикипедия за Наблюдаваемата Вселена (превод от английски):

  • Няма сигнал, който пътува по-бързо от светлината. Това означава, че съществува максимално
    разстояние, отвъд което никакви сигнали не могат да бъдат измерени/открити от нас, тъй като
    те все още не са достигнали до нас.

Това е причнината защо ние не можем да наблюдаваме нищо извън пределите на наблюдението.
Абсолютно нищо от там не достига до нас (разбира се тези предели непрекъснато се разширяват,
но те се разширяват с една светлинна година на година).

Така че по дефиниция ние не може да наблюдавяме нищо извън пределите на наблюдаваемата
вселена ... или по общо, извън пределите на наблюдението. Елементарно е.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 24 минути, gmladenov said:

Много си забавен. Ето какво пише в Уикипедия за Наблюдаваемата Вселена (превод от английски):

  • Няма сигнал, който пътува по-бързо от светлината. Това означава, че съществува максимално
    разстояние, отвъд което никакви сигнали не могат да бъдат измерени/открити от нас, тъй като
    те все още не са достигнали до нас.

Това е причнината защо ние не можем да наблюдаваме нищо извън пределите на наблюдението.
Абсолютно нищо от там не достига до нас (разбира се тези предели непрекъснато се разширяват,
но те се разширяват с една светлинна година на година).

Така че по дефиниция ние не може да наблюдавяме нищо извън пределите на наблюдаваемата
вселена ... или по общо, извън пределите на наблюдението. Елементарно е.

И какво е това индиректно наблюдение ли трабва да те уча? Що не се поограмотиш, преди да се пуйчиш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 50 минути, scaner said:

И какво е това индиректно наблюдение ли трабва да те уча?

Ама ти наистина си много забавен.

Индиректното наблюдение се основава на директното.
Ако по дефиниция нямаш директно наблюдение, откъде ще извадиш фактите/наблюденията
за индиректно наблюдение ... освен от ...  :rofl:

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Индиректното наблюдение се основава на директното.

Ако по дефиниция нямаш директно наблюдение, откъде ще извадиш фактите/наблюденията
за индиректно наблюдение ...

Не. Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект, предизвикан от обект който по една или друга причина не можем да наблюдаваме директно. За това не е нужно да можем да наблюдаваме някакъв сигнал от обекта.

Човече, съвсем базови неща ти се губят. Поне прочете ли линка който ти дадох, там има препратки на база какво могат да се потвърдят съответните хипотези? Не, не си го прочел.

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

Индиректното наблюдение е наблюдение на ефект, предизвикан от обект който по една или друга причина не можем да наблюдаваме директно.

Уважаеми другарю Кашпировски, дайте пример за ефект от Ненаблюдаваемата Вселена
... след като по условие от там не получаваме абсолютно никакъв сигнал.

Ако има някакъв ефект, значи ние все пак получаваме някакъв сигнал ит Ненаблюдаваемата
Вселена. Само че по условие ние не получаваме такъв.

Много си смешен. Кефиш. :rofl:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Цитирай дефинция, ако обичиш, а не си вади неща знаеш откъде.

Това са базови неща, учат се задължително в първи курс. Без тях не можеш да продължиш и за магазинер.

ЦЪК

"Косвенное измерение — определение искомого значения физической величины на основании результатов прямых измерений других физических величин, функционально связанных с искомой величиной."

Явно нямаш нужните познания, затова ще ти дам пример.

Представи си хоризонта на наблюдение, той се отдалечава от нас със скоростта на светлината С. Някаква област преди него се раздалечава от нас със скорост С-10% примерно, и можем да я наблюдаваме. Някаква област оттатък се отдалечава от нас със скорост С+10%, и от нея не получаваме сигнал. Но двете области се раздалечават взаимно само със скорост 20% от С, и ако примерно в по-далечната има някаква голяма маса, тя може да повлияе на разпределението на по-близката. Което ще доведе до наблюдаем ефект, например в разпределението на реликтовото лъчение от нея, и какво ли още не, стига да са ни добри уредите да го измерим. Това е само да ти илюстрирам принципно какво е индиректно измерение.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...