Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Вечността като Тера инкогнита

Когато античните пътешественици стигали до места, които били твърде далеч за познанията им, места непотребни, безлюдни, страшновати, те оставяли в своите карти бяло петно с надпис "Тера инкогнита". . За тези места започвали спекулациите, умозрителните построения на самохвалковци, които разказвали небивалици за да получат удивлението на слушателите си. Там живеели лотофаги, антиподи, митични същества. В нашия фолклор, в "Гори тилилейски", били триглавите лами и змейовете, там били домът на слънцето. Такива били разказите на образно ниво. Митични и религиозни- там бил едемът, престолът на боговете, За по- простите и земни хора, там е просто непознатата земя.

Вечността е също нещо отвъд познатото. Само въображението го разказва и изпълва с души и божества. А то е едно бяло петно, което тепърва следва да бъде изучено. Приказките са си приказки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

В кроткото безмълвие на отсъстваща клубна активност, спокойно мога да се отдам на лениво философстване.

Според метафоричното мислене открай време времето "тече". Може би са изиграли роля клепсидрите- водният часовник. Със същия успех времето може да гори (когато го мерят с изгорелия елей) или да тик- така.

  • Спрял съм се на тезата, че времето е продължителност на някой процес. То може да се отчита чрез друг процес, приет за равномерен (споменатата изтекла вода или изгорял елей).  
  • Изборът на начало на отчитане на времето е произволен. Отбелязването му може да стане чрез който и да е момент от какъвто и да е процес. Предпочитат се периодично повтарящи се, еднообразни процеси.
  • Настоящето е този момент, който може да бъде потвърден от други наблюдатели и това го прави в някаква степен обективен. При големи разстояния или големи разлики в скоростите между потвърждаващите наблюдатели понятието за „сега” е проблематично.
  • Представата за минало и бъдеще се състои в запомнени събития и очаквани прогнози. Когато тези спомени или прогнози се приемат от множество хора, те се обективизират в човешката култура. Такива явления са денонощните, годишните промени. Тези спомени, които не са приети от множество остават субективно минало., а прогнозите- субективни надежди.
  • Възможно е общоприетите в някои общества спомени, прим. за реколти=лета да не съвпадат с други общества. Прим. ако Нил се разлива два пъти годишно и там получават две реколти, а в други райони по една, тогава египтянин на възраст 48 лета/реколти не би бил връстник с трак на същите лета/реколти. Комуникациите и налагането на еднакво отчитане уеднаквява възприемането на времето.
  • При обсъждане на процес, неговото начало и край, в някои случаи трудно се определят. При механично движение начало и край се отбелязват чрез пространственото положение. При химическите процеси, да речем чрез появата, добавянето на реагиращо вещество или критична промяна в средата, или появата на катализатор се отбелязва начало, а краят, доста условно е при получено „готово” вещество. При ядрени процеси начало и край се отбелязват още по- трудно.
  • Практиката за отбелязване начало и край при механичното движение- от т.А до т.Б е била и е полезна. При нея процесът се свързва с пространството. Може да се свърже със стойностите на температура/енергия/маса в зависимост от това, кое основно се променя при процеса.
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Според мен можем да свържем вечното с невъзможното. Или по-точно с абсолютно невъзможното не само тук и сега, но и всякога и навсякъде. Невъзможен обект или субект, или явление -- т. е. винаги невъзможен дори и ако допуснем, че Вселената е безкрайна във времето и пространството или че хипотезата за Мултивселената е вярна и има безброй други вселени освен нашата.

Но при тази "постановка" възниква въпросът дали има такава всеобхватна/всемирна невъзможност? Или баналният израз "Всичко е възможно" все пак е много по-смислен, отколкото предполагаме🙄

Засега не ми идва на ум подходящ пример за "вечна невъзможност". Ако някой от вас се сети за такъв, нека го опише тук...🙂

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 часа, Втори след княза said:

При ядрени процеси начало и край се отбелязват още по- трудно.

Какво?! Това означава ли,че атомните централи могат да гръмнат по всяко време?!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Шпага said:

Според мен можем да свържем вечното с невъзможното. Или по-точно с абсолютно невъзможното не само тук и сега, но и всякога и навсякъде. Невъзможен обект или субект, или явление -- т. е. винаги невъзможен дори и ако допуснем, че Вселената е безкрайна във времето и пространството или че хипотезата за Мултивселената е вярна и има безброй други вселени освен нашата.

Но при тази "постановка" възниква въпросът дали има такава всеобхватна/всемирна невъзможност? Или баналният израз "Всичко е възможно" все пак е много по-смислен, отколкото предполагаме🙄

Засега не ми идва на ум подходящ пример за "вечна невъзможност". Ако някой от вас се сети за такъв, нека го опише тук...🙂

Бих добавил - да свържем вечното с невъзможното за доказване. Нямам предвид техническото развитие на методите за доказване - техника на експериментите - за които се твърди, че някога ще могат да бъдат направени експерименти и/или със създаване на "нова" физика, щяло да бъде възможно.

Например - всеизвестно е, че там, където не можем да проникнем - и в микрото, и в макрото - се търсят косвени доказателства: демек, приемаме същността им за вярна интерпретация и ако е така - трябва от тях да се получат знанията на сегашния етап на наука, като частен случай. Ето и Файнман:

В „Характер физических законов“, Р. Файнман, библ.“Квант“, випуск 62, Москва, „Наука“,1987, на стр.157, пише:

„… На нас ни е нужно да намерим нова гледна точка за света, която трябва да се съгласува с всичко, което е вече известно, но и с нещо да се различава от нашите установени представи, иначе няма да е интересно. И разликите са длъжни да съответстват на това, което става в Природата. Ако на вас ви се удаде да измислите гледна точка за света, която се съгласува с всичко това, което вече е известно и води до някакви други резултати в спорни области, вие ще направите велико откритие. Да се намери теория, която да се съгласува с експериментите, където справедливостта на съществуващите теории е вече установена и в същото време да препраща в други области към какви да е нови изводи, даже те да не се съгласуват  с резултатите от експеримента, е почти невъзможно, но само почти. Новите идеи се измислят много трудно. Затова е необходимо съвършено, изключително въображение.“

Етерът е невъзможен за доказване - приемаме: вечно съществуващ като "арена" на събитията, които "виждаме". Превръщането на материята - от полева във вещева и обратно - е вечно, като движението, но ... приемаме, това движение води до Кръговрат на материята в Природата. Кръговратът е вечност.

...

  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Шпага said:

Според мен можем да свържем вечното с невъзможното.

Давате друга трактовка, която е също интересна. Вечният двигател е Невъзможният двигател. Вечният свят е Невъзможният свят.Като кажат за нещо, че е вечно, да махнем с ръка. Ако сме по директни, да посочим слепоочие с показалец и да завъртим китката :) 

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, deaf said:
Преди 18 часа, Втори след княза said:

При ядрени процеси начало и край се отбелязват още по- трудно.

Какво?! Това означава ли,че атомните централи могат да гръмнат по всяко време?!

Имам предвид следното: при ядрените процеси един вид енергия/материя преминава в друг и не може да се каже кога е точно краят на едната и началото на другата. Като добавим, че са мигновени, как да кажем "Тук е точка Б".

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 15 минути, Малоум 2 said:

Превръщането на материята - от полева във вещева и обратно - е вечно, като движението

Ако един Гъливер е в микрокосмоса може би ще види как в близост избухва едно огнено кълбо. От мощната енергия в съседство се събира вещество, което натрупвайки се, се взривява, а първото се разлетява като газов облак. После угасва и другото, а в същата посока, но по- нататък се взривява трето. Това нещо не може да се каже, че става материя, защото като угасне- нищо не остава. Прахоляк.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 23 минути, Малоум 2 said:

Прахолякът също е материя ... не е нищо.

Моето е преувеличение. :) . Ако т.нар. вакуум е изпълнен с нищожно малки частици, той вакуум ли е или материя? Ако ние забелязваме в космоса звезди, планети, камънаци, но не забелязваме прахоляка, може да закръглим, че е "нищо" за удобство в разсъжденията?

Редактирано от Втори след княза

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 17 часа, Втори след княза said:

Давате друга трактовка, която е също интересна. Вечният двигател е Невъзможният двигател. Вечният свят е Невъзможният свят.Като кажат за нещо, че е вечно, да махнем с ръка. Ако сме по директни, да посочим слепоочие с показалец и да завъртим китката :) 

Да. Вечен двигател няма, ама има Вечно Движение. Най-законното(?!) "вечно", макар и да е прието като аксиома - телата се движат вечно по инерция. Официално, причината  засега, не е известна.

(при мен - веднъж възникнало движение по вак-решетката е неунищожимо - прилича на сърфиране😀. С ЕМВълни се пренася импулс (сила по време). С масовите частици също се пренася импулс, ама можем да го измерим (маса по скорост). В момент, в който го мерим - действа ускорение (подпиране, спиране) и има сила - като тегло, например. За вечното движение по инерция - колкото енергия от околното ЕМПоле се поглъща за непрестанното образуване на обекта, точно толкова и се излъчва, като "погълнато-излъчено" е по направление на геодезични. Това е възможно само заради непрестанното образуване - частицата "знае" накъде е минималната енергия за себе-образуване. В зависимост от структурирането на околното на тялото ЕМПоле е и направлението на движение по инерция.)

...

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 минути, Малоум 2 said:

веднъж възникнало движение по вак-решетката е неунищожимо - прилича на сърфиране😀.

Все пак, сърфирането не е вечно, вълната върви към брега.   :)

Дори промяната и преобразуването на енергия/материя според теорията върви към ентропия. Дори светлината би трябвало да угасва, а амплитудата на вълните й да върви към 0.

Благодаря за коментара точно по темата- ВЕЧНО ДВИЖЕНИЕ. Има какво да размисли човек.:cool2:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 19 часа, Втори след княза said:

Дори промяната и преобразуването на енергия/материя според теорията върви към ентропия.

... и всеобщо равенство? :) Не може.

Дори вселената да е изпълнена само с еднородни водородни атоми или само с равномерно разпределени неутрони, неутрино, или ма-ната му какво, дори всичко това да е на равномерно разстояние едно от друго, всяка аномалия ще предизвиква енергийна потенциална разлика и движение, което ще се предава нататък и ще угасва от съпротивлението. Ще се появява и ще угасва.

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Втори след княза said:

.. и всеобщо равенство?

Значи законът на Нютон,че всяко действие среща РАВНО по сила противодействие,е грешен? Ако този закон на Нютон беше верен,тогава в света нямаше да има движение и всичко щеше да е "замръзнало".

  • ХаХа 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Втори след княза said:

... и всеобщо равенство? :) Не може.

Дори вселената да е изпълнена само с еднородни водородни атоми или само с равномерно разпределени неутрони, неутрино, или ма-ната му какво, дори всичко това да е на равномерно разстояние едно от друго, всяка аномалия ще предизвиква енергийна потенциална разлика и движение, което ще се предава нататък и ще угасва от съпротивлението. Ще се появява и ще угасва.

Да, но ако Вселената е изпълнена само с еднородни частици, които са на равно разстояние една от друга, дали ще е възможно да възникне каквато и да е аномалия? В такъв свръх монотонен свят каква ли би могла да е причината за проявлението на нещо различно -- каквото всъщност е всяка аномалия?

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 21 минути, Шпага said:

каква ли би могла да е причината за проявлението на нещо различно

Да,там е проблемът че не знаем точно кога и защо количеството се превръща в качество и обратното.

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 минути, deaf said:

Да,там е проблемът че не знаем точно кога и защо количеството се превръща в качество и обратното.

Малко е извън темата, ама го зачекнахме: Според мен - знаем.😜 Виж детето как се "справя" с проблема "спиралност" при частиците. Проявява се при "заредените" частици - "заряд" е принципно ново свойство, възникнало при разпад на неутрални частици - неутрон, примерно.

...

Не е съвсем така, щото по-нататъшните разсъждения за взаимодействията са на база "вихрови" (не е отразено в клипчето). Даже и "торзионни", но водят до неправилни изводи и Торзионната теория е почти отречена. Вярното в по-горното клипче е, че има Усукващо действащи сили - въртящ момент на усукване (N.m), даже и в дименсията на константата на Планк (N.m.s). Може да се предположи, че импулсът от фотони (във вълна) се пренася по крива, като част от спирала.

...

  • Харесва ми! 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, deaf said:

Значи законът на Нютон,че всяко действие среща РАВНО по сила противодействие,е грешен? Ако този закон на Нютон беше верен,тогава в света нямаше да има движение и всичко щеше да е "замръзнало".

Всъщност според хипотезата за Топлинната смърт на Вселената ще се случи именно това, което си написал😔

Цитирай

Топлинната смърт на Вселената е хипотеза в космологията, според която Вселената би достигнала състояние с нулева свободна енергия, при което всяко движение би било невъзможно, а ентропията би достигнала своя максимум. 

Или казано по начин, близък до този на Втори след княза:

Цитирай

Вселената преминава в състояние на максимална ентропия, където всичко е равномерно разпределено и няма градиенти, необходими за поддържане на „обработката на информацията“, животът бидейки вид такава.

Ако тази хипотеза е вярна, значи дори и движението не е вечно...

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

А ето и официално приетите знания за физически вакуум, малко извън темата, ама имаше интерес - какво се знае:

...

(но, ако вакуумът не беше представен със "стрелкички" - нищо от това нямаше да е вярно. Въпросът е от къде произлиза представата със стрелкички - при мен, това е момент на количеството на движение на "зрънцата" (или момент на импулс, се нарича сега). И , вече казвах, срелкичките са променливи по големина, направление и посока - могат да служат за Поле - неподвижно по място на стрелкичка-вектор, но "кипящо-променливо" в точката на стрелкичка. При ненулева вероятност за подреждане на тези стрелки - по направление на подреждането и обратно се пренася импулс, във вид фотон на вакуума - това формира неподвижното ЕМПоле, от което произтичат всички образувания в/за движение ("видими" от нас - изчисления), защото преносът е с крайна-гранична скорост и съответно - има възможност за закъснителни по време вериги, за възвръщане в "изходно" положение за неподвижност (това е и истинската Вечност, върху която щапукаме!, ...временно?!). Така - възникналото движение е неунищожимо - само има превръщания от полева форма във вещева форма на материята (които познаваме) и обратно, при анихилации, примерно.)

...

  • Харесва ми! 2

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не мога да напредна в понятието за Време повече от това

  • времето е характеристика за процесите, както масата за веществото
  • миналото се определя от наличието на следи от процеса, а бъдещето като прогноза за процеса въз основа на познанието за него.
  • понятието за Процес не е достатъчно ясно развито, за разлика от понятието за веществото, поради това и понятието за време е още много дискусионно.

обаче съм сигурен, че това е пътят- разработване на закономерностите на процесите.

Редактирано от Втори след княза
  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мисля, че понятието "Вечност" е много по-близко по смисъл до понятието "безвремие", отколкото до "време"🕰️

  • Харесва ми! 3

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Шпага said:

Мисля, че понятието "Вечност" е много по-близко по смисъл до понятието "безвремие", отколкото до "време"🕰️

Малко в дълбокото:bw: - наливаме вода във вятърна мелница, подобно търсенето на "етерен вятър".😎 Вечно е движението, ама ние познаваме само транслация и ротация на "масови" обекти. Пък, за да има "отчет" на вечно движение (по инерция, постулат), е нужно да има повтарящи се закъснителни процеси между различни обекти и това става с въвеждане на времеви интервали, защото вечното движение не е еднакво движение за всички обекти. "Невидимо" е това, което променя инерциалното движение на обектите - полева форма на материя (дори ако се "блъскат" в подобни масови обекти като билярдни топки).

(В дълбокото -Много под "размерите", които са достъпни за наблюдаване - от зрънчев модел вакуум, по горе - "вечното" му движение е пулсации с огромна честота на повтаряне на образуване на себе си. Часовник на място - в точката около която пулсира, който не можем да ползваме директно. Но подреждането по вектор-момент на импулс - също става "за време" - което също не ползваме директно, макар и по-бавен часовник от на зрънцата. Чак при получаване на вещеви обект-заряд, а от там и фотони на ЕМПоле - от ускорителните им движения - можем да ги ползваме за часовник, щото са станали бавни трептенията, докато оформят обвивка, в сравнение бързината  на образуващите ги части. Заедно с нарастване на размера на обвивката на обекта, движението като цяло, става по-бавно.

Така с въвеждане на "поле", можем да говорим за различни потенциали на полетата, променящи скоростите на движение. Още с раждането си обектите са "във времето и пространството" и това предполага, че времето може да се съдържа в това, което ги ражда - полетата - от хаос, преминават в подреденост. Означава, че вътре в тая подреденост, хаосът е намалял - това отговаря на отрицателна ентропия (информация за подреденост), а на повърхността на пространството което ограничава тая подреденост, нещо като обвивна повърхнина - тя служи като потенциална бариера и това пък, отличава този обект от други подобни.)

...

Редактирано от Малоум 2
  • Upvote 1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Малоум 2 said:

Малко в дълбокото:bw:

Наистина сте в дълбокото.

А не може ли по- на плитко? Да не разглеждаме мигновени и трайни процеси, а с обозрими величини. Процесът на движение на Вояджър до Юпитер може да се съпостави с тракането на часовник на земята и на борда му и да се сравнят времената. Процесът на обиколка на Сатурн около Слънцето също. Разпадането или полуразпадането на цезия също може да се сравни с тракането на часовника, както и периода от посяването, вретененето и съзряването на пшеницата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...