Отиди на
Форум "Наука"
Lavazza

Спасяването на българите от еврейския въпрос

Recommended Posts

Преди 1 час, Б. Киров said:

Би ли бил така добър да посочиш точната минута и секунда, в която говорещият в този клип, който си линкнал, казва точно това, защото може и да съм го пропуснал, изслушах го от 19:40 до края и може и да съм пропуснал, все пак точния момент ми посочи.

 

Прав си - точно този момент липсва във филмчето. По принцип никоя държава не изпълнява автоматично международните закони.

Та историята е следната - 1940 г. след крайовската спогодба за генерал-губернатор на Южна Добруджа е назначен ген. Георги Попов. Първоначалното му решение е да екстрадира евреите в Румъния. По молба на полк. Таджер организацията на малцинствата оказва натиск и ген. Попов променя решението си. В резултат на това евреите от Южна Добруджа получават българско поданство .

Та не точно автоматично, почти автоматично.

От филма става ясно защо Таджер има влияние в организацията на малцинствата и организациите на българските малцинства в чужбина и защо ходатайството му е прието. Без него добруджанските евреи са щели да бъдат почти автоматично екстрадирани.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Изчезнал said:

Първоначалното му решение е да екстрадира евреите в Румъния. По молба на полк. Таджер организацията на малцинствата оказва натиск и ген. Попов променя решението си. В резултат на това евреите от Южна Добруджа получават българско поданство .

Та не точно автоматично, почти автоматично.

Хубаво е, когато се представя нещо като част от историята, да се посочат извори и по възможност да се цитират. От написаното от теб излиза, че генерал Попов е искал да екстрадира в Румъния точно евреите. Но от това, което аз чета нещата не стоят точно така:

The treaty involved a population exchange; the 103,711 Romanians who lived in the area were forced to leave their homes and move to Northern Dobruja, and the 62,278 Bulgarians residing in the northern part were forced to move to the south.[2][3] Most of those Romanians were settlers who emigrated to Southern Dobruja after the Treaty of Bucharest, which gave the region to Romania.[4] The Aromanian settlers, most of whom were native to Greece, were counted as Romanians and also left the zone.[5] Bulgaria had to compensate the displaced Romanians for their losses of equity,[3] and pay Romania 1 million lei for investments made to the region.[5] Although the bilateral treaty involved the forced displacement of hundreds of thousands of people, it was carried out peacefully and in accordance with the international laws of the time. Romania proposed to exchange all members of the respective ethnic minorities residing in the rest of the two countries, but that was rejected by Bulgaria.[3]

The forced relocations also affected the Dobrujan Germans, most of whom lived in Northern Dobruja, under Romanian rule, but some of them also lived in the Bulgarian southern part. They were ultimately transferred to Nazi Germany through the Heim ins Reich idea.[6]

https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_Protection_of_the_Nation

Нали разбираш разликата между това да бъдат екстрадирани точно етническите евреи румънски поданици в пределите на Румъния и това да има размяна на румънски заселници с етнически българи от Северна Добруджа. Ако евреите с румънско поданство са били сред тези заселници /103 711/ преместени от Румъния в Южна Добруджа за да я колонизира и да разреди коренното българско население там, цялата постановка за изселването точно на етнически евреи към пределите на Румъния вече изглежда в съвсем различна светлина. Тогава постъпката на полковник Таджер е направила изключение единствено за етническите евреи с румънско поданство, за разлика от другите румънски заселници, върнати обратно в пределите на Румъния по Крайовската спогодба

Между другото, не откривам данни за броя на евреите в Южна Добруджа през 1940, ако имаш, сподели.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 4 часа, Б. Киров said:

Хубаво е, когато се представя нещо като част от историята, да се посочат извори и по възможност да се цитират. От написаното от теб излиза, че генерал Попов е искал да екстрадира в Румъния точно евреите. Но от това, което аз чета нещата не стоят точно така:

...

Между другото, не откривам данни за броя на евреите в Южна Добруджа през 1940, ако имаш, сподели.

Прав си, разбира се, но в момента имам под ръка само бележките, които съм си правил навремето, та ще ми вземе време да възстановя кой беше точно източника. Броят на евреите в Добруджа е няколко стотин, може би хиляда - не са били много, но забележи - част от тях са бивши български поданици. Румъния през 1918-та въобще не дава поданство на евреите, живеещи на територията на страната. Изключение има само за служилите в армията. Чак през 30-те години признава евреите за румънски поданици под натиска на организацията за малцинствата за коята вече стана дума.

Ясно е, че спогодба за обмяна на територия се съпровожда с регулации за обмен на население. Доколкото разбирам, за евреите не е имало специална клауза, тъй като са били съвсем незначителен брой. Така че генерал-губернаторът е можел да реши въпроса по свое усмотрение. От казаното по-горе е ясно защо Добруджанските евреи са искали да бъдат български, а не румънски поданици и са се обърнали за помощ към един от най-влиятелните по онова време еврейски лидер. Извадили са късмет, защото в Румъния щяха да са първи на транспорта.

Редактирано от Изчезнал

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 2 часа, Изчезнал said:

Прав си, разбира се, но в момента имам под ръка само бележките, които съм си правил навремето, та ще ми вземе време да възстановя кой беше точно източника. Броят на евреите в Добруджа е няколко стотин, може би хиляда - не са били много, но забележи - част от тях са бивши български поданици. Румъния през 1918-та въобще не дава поданство на евреите, живеещи на територията на страната. Изключение има само за служилите в армията. Чак през 30-те години признава евреите за румънски поданици под натиска на организацията за малцинствата за коята вече стана дума.

 

Преди 2 часа, Изчезнал said:

Така че генерал-губернаторът е можел да реши въпроса по свое усмотрение. От казаното по-горе е ясно защо Добруджанските евреи са искали да бъдат български, а не румънски поданици и са се обърнали за помощ към един от най-влиятелните по онова време еврейски лидер. Извадили са късмет, защото в Румъния щяха да са първи на транспорта.

Открих в уикипедия бройката 500:

A citizenship law followed on 21 November 1940, which transferred Bulgarian citizenship to the inhabitants of the annexed territory, including to around 500 Jews, alongside the territory's Roma, Greeks, Turks, and Romanians.[7][2]

https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_Protection_of_the_Nation

Не отричам възможността генерал Попов по свое усмотрение да е решил да изсели евреите от Южна Добруджа, но има издаден закон от 16 ноември 1940:

ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ ПОДАНСТВОТО В ДОБРУДЖА

ОДОБРЕН С УКАЗ № 260 ОТ 16 НОЕМВРИЙ 1940 Г. - ОТМЕНЕН, ИЗВ., БР. 16 ОТ 1951 Г.

https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2119307265/issue/3991/zakon-za-urezhdane-podanstvoto-v-dobrudzha

чийто първи член гласи следното:

Чл. 1. Стават български поданици от 15 септемврий 1940 година, всички румънски поданици от нерумънски произход, които на този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на Царството по Крайовския договор.

Извън този въпрос за Добруджа, мисля че като цяло темата за Холокост в България е търсене на теле под вол.

Но то не е толкова важно какво аз мисля, по-важното за мен е какво мисли този човек, който е пряко потърпевш от станалото в България в онези години, прочетете внимателно какво казва той тук и кой е:

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/samuil-arditi-narodyt-i-car-boris-iii-spasiha-evreite-na-simeon-ii-ne-raboti-za-pametta-bashta-si

С. Ардити към Президента на Израел: Нямате право да обвинявате българския народ

„Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление. По мое мнение, нямахте никакво право да обвините българския народ, който спаси мен и още 49 000 български евреи от сигурна смърт и това стана точно в ден, в който трябваше да празнуваме приятелството, обичта и радостта между спасените и спасителите. Накрая, този ден приключи като ден на обида, скръб и тъга…

Въпросът за депортацията на евреите от "новите земи" отдавна се намира под дискусия. За мое голямо съжаление, Вие приехте мнението на „домашните си историци“ от лявото пространство, които действат по съветския метод. Вие пренебрегнахте компетентните исторически мнения на личности като проф. Михаел бар-Зоар, на общественика и мой баща Бенямин Ардити, на философа Хана Аренд, на прокурора по делото срещу Айхман - Яков бар-Ор и още много други.

Вие казахте в речта си : "…и които помогнаха за спасението на болшинството от българските евреи от лапите на нацистката машина за унищожение". Първо на първо, кой беше български евреин по това време, се определяше от злодея Адолф Айхман. Той записа в протокола от Ванзее, че в България трябва да бъдат унищожени 48 000 евреи, това беше точно числото на евреите в оригинална България, Тракия и Македония бяха превзети от германската армия. Българската войска не участва в страженията и това беше причината, поради която позицията на нацистите бе решаваща в тези земи. Евреите от териториите не бяха български поданици, а поданници на Югославия и Гърция – страни, окупирани от Третия Райх, който гледаше на тези евреи като на военна плячка. Затова България не можеше, нито да се намеси, нито да се застъпи, за да спаси евреите от "новите земи". Ние, българските евреи бяхме организирани в рамките на еврейската Консистория и нямахме никаква връзка с евреите от Тракия и Македония (това ни беше наложено от властите). В пределите на Царство България, признати от международния закон, нито един евреин - български поданик не беше изпратен в лагерите на смъртта. Значи, всички български евреи бяха спасени от българския народ.

През септември 1940 г. България придоби Южна Добруджа - област, която преди войната принадлежеше на Румъния. Анексът беше направен според международните закони. България беше тогава по-самостоятелна, защото германската войска още не стануваше в нейните граници. Всички евреи в Южна Добруджа получиха българско поданство и не бяха депортирани през 1943 г.  Действията на България относно евреите в Южна Добруджа доказаха, че когато тя можеше, тя спасяваше евреи.

Вие отбелязахте във Вашата реч: "Правителството на Царство България сключи съюз с Третия Райх, но народът се пребори с всичка сила да попречи на унищожението на евреите". Ваше превъзходителство, между нас казано, Вашето мнение е много наивно и това Ваше предположение е нереално, фантастично. Живеех тогава в България и много добре познавам действителността. Бяха времена на жестока война на живот и смърт. Режимът беше тоталитарен и владееше със силна ръка. Народът симпатизираше на евреите, но освен това не можеше да направи нищо, за да спре депортацията. Войската и явната и тайната полиция се подчиняваха на царя и всичко се вършеше по негова заповед. Вярно е, че правителството подписа съюз с Третия Райх, но относно българските евреи то беше на съвсем противоположно становище от нацистите. Ние бяхме спасени не от тезиq които искаха да ни спасят, а от тези, които можеха да ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем" и музея на Холокоста в Вашингтон са политически, а не исторически - те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти, изследователите по история са само от крайната левица.

Самуил Ардити е роден в София през 1935 г. Потомък на древен еврейски род от Русе, племенник на Елиас Канети (единственият български Нобелов лауреат). Баща му Бенямин Ардити е водач на Ционистката ревизионистка еврейска партия в България. В Израел е най-дългогодишният представител в Кнесета /парламента/ от всички български евреи. През 1949 г. Самуел, още дете, емигрира със семейството си в Израел.През 1960 г. завършва Техническия университет в Хайфа. Работи като инженер до 2002 г., когато се пенсионира. Изтъкнат общественик в Израел и изследовател по темата за съдбата на евреите през Втората световна война.

https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/arditi-kam-prezidenta-izrael-niamate-pravo-obviniavate-balgarskiia-narod.html

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 6.07.2020 г. at 15:37, Изчезнал said:

Попов променя решението си.

Хора спрете с тези фантасмагории!!! Попов,дори и генерал,не може нищо да направи без разрешението и заповедта на върховният главнокомандващ и държавен лидер и монарх на България Цар Борис III. Генерал Попов като военен прекрасно познава йерархията и не би посмял да вземе каквото и да е решение през главата на върховният главнокомандващ.

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 5.07.2020 г. at 11:37, nik1 said:

Защото българската армия не е, и не може да е окупатор в собствената си страна.

Обяснявам пак: Вардарска Бановина е анексирана от Царство България, и става неразделна част от Царството

Напълно разбирам всичко, което казвате. Никой не отрича, че е имало наши войски , имали сме интерес към тези земи, издавали сме закони с претенции , че са наши,  използвали сме и всякакви икономически и просветни процеси, за да присъстваме там, това никой не го отрича. Но да се твърди, че сме били ЕДНОЛИЧНИ и най-вече суверенни окупатори е малко пресилено. Доста спорна е и юрисдикцията , която е изследвана от Теодора Драгостинова в този текст, който отчита доста по-обективно всички фактори от преди Балканските войни та чак до Студената война и конфронтациите в тези територии. Дори тя говори за окупация , но обърнете внимание използва термина "тристранна окупация" - Германия, Италия и България. Т.е. ние не сме могли да решаваме там всичко съвсем сами. Това е решаващото. 

Иначе и в мирния договор - Париж, февруари, 1947  пише - "occupied" - вж. Article 21

https://www.cambridge.org/core/journals/contemporary-european-history/article/on-strategic-frontiers-debating-the-borders-of-the-postsecond-world-war-balkans/8FAEBA46756F19647BA8DE013C9E963F/core-reader

https://www.loc.gov/law/help/us-treaties/bevans/m-ust000004-0311.pdf

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук ще приложа и един документ от Организацията на евреите в България, в която ясно се твърди също, че не само са "оцелели" българските евреи, а и са "спасени". 

http://www.shalom.bg/wp-content/uploads/2016/01/Holocoust.pdf

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 10.07.2020 г. at 20:55, Lavazza said:

Тук ще приложа и един документ от Организацията на евреите в България, в която ясно се твърди също, че не само са "оцелели" българските евреи, а и са "спасени". 

http://www.shalom.bg/wp-content/uploads/2016/01/Holocoust.pdf

Цялата история с раздухването на вината на България трябва, според мен, да се разглежда хронологично. Яд Вашем, комитетът определящ ролята на личности и държави по отношение на Холокоста функционира официално от 1953, като през 1996 решават да сложат в Българската гора в Йерусалим паметници на Царя, Царицата, Църквата и Пешев. Същата година обаче Македония предава на Музея на Холокоста във Вашингтон архив с фотографии на арестуваните македонски евреи. Започва се дебат в Израел дали трябва да ги има или не тези паметници, особено на Царя, като през 2000 те са демонтирани вкупом, върнати на България и заменени с един паметник на загиналите евреи от окупираните от България Македония и Беломорието. Крушката обаче си има българска опашка - ето тук е протоколът от разискването в Българското Народно събрание по този случаи, от който ясно се виждат позициите на яростно противоположните политически сили по онова време:

https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1499

И за да е по-ясно:

http://old.segabg.com/article.php?id=220501

https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2000/07/21/204083_sendov_go_otnese_za_skandala_s_pametnicite/

Става видно, че българската следа води до конкретни личности. Разбира се, за да се обърнат така нещата, според мен, решаващата роля е била на дебата сред израелското общество, но все пак... От 1967 до 1990 България прекъсва дипломатическите си отношения с държавата Израел по искане на СССР, и въпреки това, никой не оспорва през това време спасяването на българските евреи. После има едно затопляне до средата на 90-те, когато по искане на живеещи в САЩ български евреи, явно с десни политически възгледи, са издигнати въпросните паметници - и 4 години по-късно са демонтирани и върнати. Оттогава вече 20 години все се преоценява спасяването и стана оцеляване.

Междувременно светът вече не е същият, какъвто беше в началото на 21-ви век, краят на историята не настъпи, но инерцията е упорита сила...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...