Отиди на
Форум "Наука"

Стъпвали ли са хора на Луната? Отзив от книгата Люди на Луне на Виталий Егоров


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

ОТЗИВ: Люди на Луне - книга на Виталий Егоров за пилотираните мисии до Луната

lyudi-na-lune.jpg

Корица на книгата

9 юли 2020 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. "Люди на Луне" е книга, която би следвало да бъде прочетена от всеки т.нар. "русофил", отричащ пилотираните лунни кацания на НАСА. Не че тези хора биха се хванали да изчетат книгата - те принципно не четат, а само пишат. "Люди на Луне" представлява енциклопедичен справочник, а нейният автор Виталий Егоров е положил колосален труд, за да даде подробни отговори на всички въпроси, които хората си задават за пилотираната програма "Аполо". Най-важният от тези въпроси е "Стъпвали ли са наистина хора на Луната?". Отговорът е ясен - да, астронавти на САЩ наистина са били на Луната, а Егоров привежда множество доказателства - както от стари американски и съветски мисии, така и от съвременни - на САЩ, Индия, Китай и Япония. 

Книгата определено ще се хареса на почитателите на руската документалистика. "Люди на Луне" е книга, написана от руснак и е специално предназначена за руските читатели - според социологическите проучвания около 57% от гражданите на Русия изпитват съмнение относно автентичността на програмата "Аполо". Егоров отчита особеностите на местната народопсихология, но е безкомпромисен по отношение на истината. Дори и да има хора, които отричат пилотираните лунни кацания на НАСА поради патриотични подбуди, писателят напомня, че официалните власти на Русия никога не са поставяли под съмнение дали човек е стъпвал на Луната. В края на книгата е поместена цяла глава с дословни цитати от президента Владимир Путин, когато той през различни години се е изказвал категорично, че астронавтите на НАСА са летяли до Луната и няма никакво основание да оспорваме този факт. 

chang-e-2-vs-lro.png

Следите от кацане на пилотираната експедиция "Аполо 16", заснети от съвременната китайска мисия "Чанг'e 2" (вляво) и от американската "Лунър Риконисънс Орбитър" (вдясно). Photo credit : NASA/LROC/CLEP

Фактите имат значение, но Егоров ни напомня, че подходът ни към търсенето на истината винаги трябва да отчита всички доказателства заедно, а не поотделно. Изолираният подход не работи, тъй като на всеки аргумент може да се представи контрааргумент. Например - астронавтите на НАСА поставят ретрорефлектор, който отразява изпратените от Земята лазерни лъчи. СССР правят същото с "Луноход 2". Астронавтите събират множество проби от лунния грунд и ги доставят на Земята. Съветските станции от серията "Луна" правят същото, при това в безпилотен режим. Аргументите и техните контрааргументи сами по себе си не ни помагат да открием истината. Но ако вземем предвид доказателствата като съвкупност - събраните скали, тяхното разнообразие, оставените на Луната научни инструменти, множеството висококачествени снимки, заснети от различни и отдалечени на огромно разстояние една от друга местности, изобилието от научни данни ... тогава ние ще разберем, че няма как всичко това да е било постигнато от роботизирана програма. 

Егоров е засегнал широк кръг въпроси - както тривиалните от типа на "Защо знамето се вее?" и "Защо на снимките от Луната няма звезди?", така и строго технически - "Преминали ли са хора през радиационните пояси?", "Какъв е характерът на радиацията в окололунното пространство?", "Каква фототехника е използвана на Луната?". Сериозно внимание е обърнато как съвременните мисии от други държави (японски, индийски, китайски) са успели да фотографират местата на кацане на "Аполо" и да открият оставените от астронавтите следи. Признавам си - това беше моят мотив да си купя книгата. Всички съвременни мисии - "Чандраян 1" на Индия, "Чанг'e" на Китай, "Кагуя" на Япония са сполучили да заснемат останките от долните степени на спускаемите модули на "Аполо", както и разорания от ботушите на астронавтите терен. Егоров обяснява защо наземните и космическите телескопи не могат да фотографират следите от "Аполо", но въпреки това "Хъбъл" е бил в състояние да снима т.нар. "хало" - белите области на Луната, където двигателите на лунните модули са издухали праха на повърхността. Такова "хало" има около спускаемите места на всички експедиции "Аполо".

zond-7-mannequin.jpg

Манекенът, оборудван с датчици и гайгерови броячи, чрез който СССР посредством мисията "Зонд 7" доказва, че е напълно възможно човек да прекоси радиационните пояси на Земята и да се завърне жив и здрав. Photo : Dallas Campbell/USSR Space Program

Писателят ясно и категорично оборва твърденията, че за да летиш до Луната, трябва да си обвит в двуметрова оловна обвивка. За да разкрие характеристиките на радиацията в окололунното пространство, Егоров се позовава не само на измерванията на американските мисии, но и на тези на съветските. Успях да науча нещо ново - мисията "Зонд 7" (вариант на кораба "Союз") лети до Луната през август 1969 г. и макар че на борда ѝ няма космонавт, съветските специалисти изпращат човекоподобен манекен, оборудван с датчици. Събранните данни за космическата радиация категорично доказват, че хора могат да летят до Луната и да се завърнат живи и здрави, без да са опаковани в дебела оловна обвивка. 

Особено приятно впечатление ми направи фактът, че Егоров е запознат с получените данни от българските прибори за изучаване на космическа радиация - като "РАДОМ", който летя до Луната на борда на индийската мисия "Чандраян 1" през 2008 г. и "Люлин-МО", който днес лети в орбита около Марс на борда на мисията "ЕкзоМарс-2016". Нашите дозиметри са широко ценени в цял свят и представляват един от най-големите приноси на българските учени към усвояването на космоса. Бях много зарадван да науча, че Егоров не ни е пренебрегнал!

Най-фрапиращо за мен бе да се запозная колко дълбоки корени са пуснали фалшивите новини. Егоров показва няколко заглавия, които са се появявали в медиите през изминалите години: "Съветник на президента на САЩ признал, че американци не са били на Луната", "Стенли Кубрик признал за лунния заговор", "Жената на Стенли Кубрик признала за лунния заговор", "Wikileaks публикува видео от снимачната площадка на НАСА" и т.н... Всички подобни заглавия произхождат от хумористични или сатирични издания от типа на "НеНовините" или "Бъзикилийкс" - в САЩ подобен уебсайт е World News Daily Report. Лошото е, че класическите медии препечатват тези сатирични текстове и ги представят като истина, без журналистите да направят справка за източника на "новините". Съответно лаиците вярват на фалшивите твърдения, че Уикилийкс са разкрили конспирацията или че Стенли Кубрик е участвал във филмова фалшификация... 

За мен най-скучните глави от книгата бяха тези, които се занимаваха с класическите въпроси - напр. "Защо знамето се вее?". Признавам, че тези страници ги прелистих по диагоналата, защото нееднократно сме обсъждали тези теми. Но няма как - "Люди на Луне" е енциклопедична книга и трябва да ги засегне и тях. 

Книгата можете да закупите на цена от 590 рубли в хартиен или за 379 рубли в електронен вариант. Аз избрах втория - за българските читатели излиза изключително изгодно, под 10 лева. Ако умеете да четете на руски език, няма да съжалявате. Закупуването става от сайта на издателя Alpina Book (линк)  

Оценка: 5/5

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3465-2020-lyudi-na-lune-otziv

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...