Нереалната Теория на Относителността

[gmladenov 993]

Преди 27 минути, scaner said:

Проблемът ти идва от опита пряко да сравняваш резултатите в две различни отправни системи.  Не става така, резултатите не съществуват едновременно, както се заблуждаваш ...

Логическото мислене не ти е сила, колега. Ама никак.

Ако в стационарната система валът никога не е усукан, а в подвижната винаги е усукан,
то във всеки един момент от време - както и да го броиш - валът хем е усукан, хем не е.

"Винаги" и "никога" са събирателни понятия за всеки един момент от време. Така че ако
нещо винаги е вярно и никога не е вярно, то е хем вярно, хем невярно ... едновеременно.

Логика, батка. А твоята глава явно ще се окаже сплескана все пак. 

[scaner 3947]

Преди 17 минути, gmladenov said:

Ако в стационарната система валът никога не е усукан, а в подвижната винаги е усукан,
то във всеки един момент от време - както и да го броиш - валът хем е усукан, хем не е.

По кой "всеки момент" - според времето на едната или на другата система? Защото двете системи нямат смислено понятие "момент", валидно и за двете. Затова и едновременността е относителна.

"Момент" е показанието на всички от системата сверени часовници по отношение на някакво събитие. Ако нямаш система сверени часовници - не можеш да говориш за момент - всеки часовник ще има различно показание. А при две взаимоподвижни отправни системи часовниците не са сверени, с всички произтичащи от това последствия.

А след като няма общо понятие за момент, твърдението ти е безсмислено.

Ей тук е логиката - да знаеш, че има правила и да ги прилагаш на правилното място. А не като тебе юрбулишката , да използваш безсмислени съвкупности от думи, дето звучат подвеждащо но верни в съвсем различен контекст

Логика, батка

 

[Втори след княза 871]

Още един въпрос, моля

Изследователски кораб, на равно разстояние от Лондон и Ню Йорк изпраща радиосигнал, последван от репортаж за бедствие. Автомати в двете точки незабавно връщат отговор, че сигналът е получен, а също изпращат насочен сигнал до спътник, подвижен спрямо земята, но в момента точно над кораба. Като имаме предвид скоростта на въртене на земята и приемем, че обратните сигнали са с едно и също забавяне, както и че сигналите се приемат разделено, в различни канали на спътника, ще бъдат ли получени едновременно

• в Лондон и Ню Йорк
• обратните сигнали до кораба
• сигналите в стационарния сателит.

А?

ПП За основа имам мисловния експеримент за вагона и перона на Айнщайн ТУК 

 

Редактирано Вторник в 18:40 от Втори след княза

[laplandetza 1918]

Преди 15 минути, scaner said:

..

Логика, батка

 

Кво, чи ти си убиец на логика , бе шушон ! Антилогик от 100Фанатици !

[laplandetza 1918]

Има един сканиращ глупец, дет като шава и се гърчи да се измъкне от срама и все по дълбоко му .......абе граф Цепеш в действием граф от Конго !

[gmladenov 993]

Преди 27 минути, scaner said:

А след като няма общо понятие за момент, твърдението ти е безсмислено.

Моментът (t=t'=0), когато началата на отправните системи съвпадат, е общ за двете системи.
В този момент валът ще бъде усукан в подвижната система и неусукан в стационарната.

Значи ето ти общ момент за двете системи, в който валът хем е усукан, хем не е ... едновременно.

[gmladenov 993]

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Изследователски кораб, на равно разстояние от Лондон и Ню Йорк изпраща радиосигнал, последван от репортаж за бедствие. Автомати в двете точки незабавно връщат отговор, че сигналът е получен, а също изпращат насочен сигнал до спътник, подвижен спрямо земята, но в момента точно над кораба. Като имаме предвид скоростта на въртене на земята и приемем, че обратните сигнали са с едно и също забавяне, както и че сигналите се приемат разделено, в различни канали на спътника, ще бъдат ли получени едновременно

• в Лондон и Ню Йорк
• обратните сигнали до кораба
• сигналите в стационарния сателит.

Според СТО:

• ако приемем, че корабът е неподвижен спрямо земята, то сигналът ще пристигне
  едновременно до Лондон и Ню Йорк (които също са неподвижни един спрямо друг)
• обратните сигнали също ще пристигнат едновременно - по същата причина
• сигналите до спътника, от друга страна, ще пристигнат неедновременно, тъй като
  спътника е в движение спрямо всички останали участници в случката
• според СТО, въртнето на земята е без значение в тази ситуация

[scaner 3947]

Преди 1 час, gmladenov said:

Моментът (t=t'=0), когато началата на отправните системи съвпадат, е общ за двете системи.

Така ли? Я да видим...

Значи, в момента t=0 в началото на отправната система имам събитие. И ти ми твърдиш, че този момент бил общ и за другата система. Добре, само че аз ще разгледам и второ събитие, случващо се в същият момент по тази отправна система, но на някакво разстояние от началото. Нали всичко е наред - двете събития са едновременни, значи се случват в един и същи момент. И ти твърдиш, че той бил общ...

Да, ама не. В подвижната система поради относителността на едновременността двете събития ще се случат в различни моменти.

И се пита в задачата - всъщност кой от тези моменти е моментът, който е общ? Ъ? Мога да повторя това не с две едновременни събития, а с двеста. За да има избор

 

Затова запомни правилото - понятието "момент" има смисъл само в рамките на една отправна система, и не може да се използва за сравнение с другите. И много парадокси ще се испарят в небитието... Освен ако не те затрупа коловоза, тогава аще ги повтаряш като латерна.

 

[laplandetza 1918]

Преди 14 минути, scaner said:

Така ли? Я да видим...

Значи, в момента t=0 в началото на отправната система имам събитие. И ти ми твърдиш, че този момент бил общ и за другата система. Добре, само че аз ще разгледам и второ събитие, случващо се в същият момент по тази отправна система, но на някакво разстояние от началото. Нали всичко е наред - двете събития са едновременни, значи се случват в един и същи момент. И ти твърдиш, че той бил общ...

Да, ама не. В подвижната система поради относителността на едновременността двете събития ще се случат в различни моменти.

И се пита в задачата - всъщност кой от тези моменти е моментът, който е общ? Ъ? Мога да повторя това не с две едновременни събития, а с двеста. За да има избор

 

Затова запомни правилото - понятието "момент" има смисъл само в рамките на една отправна система, и не може да се използва за сравнение с другите. И много парадокси ще се испарят в небитието... Освен ако не те затрупа коловоза, тогава аще ги повтаряш като латерна.

 

 Хахахах, ........ тая глупост как да я коментира,

Момента Т = Т1 = 0 е Общ момент и за двете системи в Една обща пространственна точка. Това е смисъла и за двете системи по СТО.

Останалото е Общо , като говорим, глупако, за Общ Интервал, и ние говорим именно за Общ Интервал в Който  Всички моменти в Интервала са Също Общи за Двете системи, но моментите не са с еднаква стойност. Елементарно, смотаняк !

[scaner 3947]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Изследователски кораб, на равно разстояние от Лондон и Ню Йорк изпраща радиосигнал, последван от репортаж за бедствие. Автомати в двете точки незабавно връщат отговор, че сигналът е получен, а също изпращат насочен сигнал до спътник, подвижен спрямо земята, но в момента точно над кораба. Като имаме предвид скоростта на въртене на земята и приемем, че обратните сигнали са с едно и също забавяне, както и че сигналите се приемат разделено, в различни канали на спътника, ще бъдат ли получени едновременно

• в Лондон и Ню Йорк
• обратните сигнали до кораба
• сигналите в стационарния сателит.

А?

ПП За основа имам мисловния експеримент за вагона и перона на Айнщайн ТУК 

Втори, има много варианти, в зависимост от приближението което си харесаме.

Коректното решение обаче не допуска разглеждане на инерциални системи, когато имаме въртяща се (неинерциална) отправна система свързана със земята. Тук най-вече са важни законите на ОТО, а тя твърди - в неинерциална система не може да се създаде общо време, не може да имаш система от сверени и синхронни часовници. Тоест Лондон и Ню Йорк не могат да имат сверени часовници, за да отчиташ '"едновременно" и "неедновременно" по тях, и нещата стават доста сложни. Макар че земята се върти сравнително бавно, поради този и подобни ефекти се налага GPSа непрекъснато да се сверява.

Не знам дали знаеш, има един "парадокс на Еренфест". Основната му идея е следната. Нека имаме една въртяща се платформа, с някакъв зададен диаметър. Обиколката и е Pi.d, където d е диаметъра. Нека на периферията да отбележим два маркера, заграждащи отсечка.  Когато платформата се върти, тази отсечка ще се движи с голяма скорост и трябва според СТО да се скъсяв. А като помислиш малко, това ще означава да се скъсява и самата обиколка на платформата. Диаметъра обаче не се променя, числото PI също, какво тогава става с дължината на периферята която беше PI.d? При скорости близки до светлинната обиколката на платформата ще клони към нула, докато диаметъра и ще е ненулев... Парадокс.

Един от пътищата за разрешаването е да се покаже, че лоренцовите трансформации, чието следствие е скъсяването на дължината, не са приложими за въртяща се система. Освен че това е съвсем очаквано - те са изведени само за инерциална, а въртящата се система не е такава, нещата могат да се докажат и с изчисления. Единият от начините е, използвайки лоренцовите трансформации и събития, случващи се по периферията на платформата, да се изгради система от сверени и синхронни часовници - общо време, върху въртящата се платформа. Очаква се, ако свериш един часовник, и информацията за него разпространиш по периферията на диска, след пълно завъртане последният сверен часовник трябва да съвпадне с началният по показания. Да ама не, оказва се, че това не е възможно да се получи (от там и по-общото заключение, че в неинерциална система не може да има система от сверени и синхронни часовници). Там следствието от всичко това е, че лоренцовите трансформации не работят в такава система и парадоксът не може да бъде произведен на тяхна база. А това, че след подобен опит за сверяване между първият и последният часовник се оказва времева разлика, влиза например в обясняване на ефекта на Саняк. Но това е съвсем друга история...

Разправям ти всичко това, за да видиш, че ако търсиш коректно решение, нещата може да са много сложни и неинтуитивни.

АКо търсиш по-просто решение, въртенето на земята да е някаква  апроксимация на линейно движение и да става дума за инерциални системи, Младенов ти е нахвърлял нещо...

[Втори след княза 871]

Преди 2 часа, gmladenov said:

ако приемем, че корабът е неподвижен спрямо земята, то сигналът ще пристигне
едновременно до Лондон и Ню Йорк (които също са неподвижни един спрямо друг)

Тогава какъв му е проблемът на Айнщайн, та смята, че наблюдателят от перона ще види как сигналът по посока на движение се движи с dt по бавно от този в обратна посока, независимо, че двата края на вагона са неподвижни един спрямо друг? Прочее това е проблем за наблюдение от спътника, което не съм дал като контрола в условието.

Преди 2 минути, scaner said:

Втори, има много варианти, в зависимост от приближението което си харесаме.

Това със земята ме интересува и в контекста на идеята, че не можем да определим по очевиден начин дали се движи земята или небосвода. Но нейсе. Благодаря за отговора и обърнатото внимание, ще го прочета внимателно и ще споделя после още нещо, подир което дълго няма да ви разреждам дискусията.

Редактирано Вторник в 21:12 от Втори след княза

[scaner 3947]

Преди 8 минути, laplandetza said:

Това е смисъла и за двете системи по СТО.

Значи някъде си загубил смисъла

Вместо да се тюхкаш и тръшкаш, чети бе, дал съм и пример какъв парадокс се получава ако говориш за "общ момент".

[gmladenov 993]

Преди 51 минути, scaner said:

Да, ама не. В подвижната система поради относителността на едновременността двете събития ще се случат в различни моменти.

Точно така.

В общия за двете системи момент (t=t'=0), дясната част на вала в подвижната система
вече е изпреварила средната, а лявата част е изостанала. Така в общия момент (t=t'=0)
валът е усукан в подвижната система и неусукан в стационарната.

Обяснено по друг начин за тези, на които логиката им куца:

• в стационарната система валът никога не е усукан; следователно, в общия за двете
  системи момент (t=t'=0), валът също няма да бъде усукан
• в подвижната система валът винаги е усукан; следователно, в общия за двете
  системи момент (t=t'=0), валът също ще бъде усукан

От горните две твърдения следва, че в общия за двете системи момент (t=t'=0), валът
ще бъде едновременно усукан в подвижната система и неусукан в стационарната.

Дано да си вдянал най-накрая, защото не ми се обяснява повече.

Редактирано Вторник в 21:31 от gmladenov

[gmladenov 993]

Преди 10 минути, Втори след княза said:

Тогава какъв му е проблемът на Айнщайн ...

На долната анимация е показано:

• горе: вагонът е в покой и светлината от крушката достига едновременно до двете стени
• среда: вагонът с крушката се движи и според СТО светлината достига по различно време
  до двете стени на вагона
• долу: вагонът с крушката се движи и според класическата физика, той носи/вози светлината
  със себе си; така тя достига едновременно до двете стени на вагона

Разликата между СТО (средата) и класическата физика (долу) е в това къде е "закована"
светлината:

• според СТО светлината е закована за отправната система, докато
• според класическатс физика тя е закована за вагона

[laplandetza 1918]

Преди 12 минути, scaner said:

Значи някъде си загубил смисъла

Вместо да се тюхкаш и тръшкаш, чети бе, дал съм и пример какъв парадокс се получава ако говориш за "общ момент".

Ти си загубения по жицата. Моментите са Общи и за двете системи, когато ги свързва Едно събитие, а събития бол. Промяна в циферблата на един от двата часовника е събитие и то в Една Обща точка за двете системи, самото отчитане на часовник е поредица от Общи събития. Какво да се хабя, няма смисъл.......

Еденовременност , неедновременност не влияят на Общи Събития в Общи моменти в Една точка. Дали момента за един е 10 , за друг 200 , няма никакво значение, локалните времена са различни но поредицата от общи събития с общи моменти е Една !

[scaner 3947]

Преди 3 минути, gmladenov said:

В общия за двете системи момент (t=t'=0), дясната част на вала в подвижната система

И ти ли четеш с капаци?Или четеш само първата дума?

Какъв общ момент? Две събития в същият момент в едната система стават на два момента в другата система. Кой от тях е "общият момент"?

Бе малко мисъл преди да отговаряш няма да навреди...

А като вложиш мисъл, сам ще схванеш какви глупости приказваш нататък.

Логиката ти се чупи още в началото: допускайки че "общ момент" има някакъв смисъл, нататък става манджа с грозде. Не си се научил да ги редиш логическите последователности. Я колко време мина, нищо...

[gmladenov 993]

Преди 15 минути, scaner said:

Какъв общ момент? Две събития в същият момент ...

Говорим за две състояния, а не за две събития. "Усукан" и "неусукан" са състояния, а не събития.

Също така моментът (t=t'=0) по дефиниция е общ за двете системи - и в този общ момент валът
се намира в две различни физичекси състояния: усукан и неускан.

Така излиза, че валът е едновременно усукан и неусукан. Това е противоречието тук.

 

Цитирай

Логиката ти се чупи още в началото: допускайки че "общ момент" има някакъв смисъл ...

Нека да ти отговоря с въпрос:
Може ли да се твърдим, че началата на две отправни системи съвпадат, ако х=София, а х'=Бургас?

Ако твоят отговор е, че х=София съвпада с х'=Бургас, тогава ти си прав, че (t=t'=0) са два различни
момента във времето. Иначе приемаме, че (t=t'=0) е един и същи момент във времето.

[Станислав Янков 11]

Преди 46 минути, gmladenov said:

На долната анимация е показано:

• горе: вагонът е в покой и светлината от крушката достига едновременно до двете стени
• среда: вагонът с крушката се движи и според СТО светлината достига по различно време
  до двете стени на вагона
• долу: вагонът с крушката се движи и според класическата физика, той носи/вози светлината
  със себе си; така тя достига едновременно до двете стени на вагона

Разликата между СТО (средата) и класическата физика (долу) е в това къде е "закована"
светлината:

• според СТО светлината е закована за отправната система, докато
• според класическатс физика тя е закована за вагона

Това обяснение не е пълно. За наблюдател в средата на движещия се вагон, който наблюдател стои във вагона и се движи заедно с него, според СТО светлината си достига едновременно до двата му края, както е на третата картинка. Светлината достига в различни моменти до двата края на вагона (втората картинка) само при наблюдател, който стои на гарата и вагонът преминава покрай него. Според СТО, за наблюдателя на гарата, светлината от вагона не може да се ускори над скоростта на светлината, чрез добавяне към нея и на скоростта на вагона, затова на наблюдателя му изглежда, че двата срещуположни лъча достигат краищата на вагона в различни моменти. За наблюдателя във вагона светлината обичайно си се движи със скоростта на светлината и затова от неговата гледна точка тя достига краищата на вагона едновременно. Всичко това не се променя при открити вагони-платформи, защото и при тях източника на светлината им е фиксиран неподвижно за вагоните и си се движи зедно с тях и с наблюдателя във вагона, точно както и при затворени вагони. Тука има и лоренцово скъсяване, и забавяне хода на времето за вагона и за всичко в него, но те не играят голяма роля, защото при твърде малката скорост на френските TGV, на японските и на китайските влакове-стрели, тези ефекти са практически нерегистрируеми. Един човек може да забележи лоренцово скъсяване в сравнение със запомнената визуално дължина на нещо, когато го е гледал в покой, чак при скорости на нещото, доста над половината от скоростта на светлината. Аз в момента осмислям материала на Окун, за който Скенер спомена по-нагоре и този материал ще наложи някои промени във вижданията ми, но иначе общите положения на СТО, които никой запознат с тях не оспорва, си остават така.

Редактирано Вторник в 22:12 от Станислав Янков

[gmladenov 993]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

За наблюдател в средата на движещия се вагон, който наблюдател стои във вагона и се движи заедно с него, според СТО светлината си достига едновременно до двата му края, както е на третата картинка.

Точно така ... и точно това е проблемът на СТО.

Според СТО излиза, че за наблюдателят вътре във влака светлината достига едновременно до
двете стени на вагона, докато  за наблюдателя на гарата светлинаъта достига неедновременно.

Ти приемаш СТО за вярна и така приемаш, че следните две протовоположни твурдения са еднакво верни:

• светлината достига едновременно до двете стени на вагона
• светлината достига неедновременно до тях

В логиката това се нарича противоречие: твърдение, в което се допускат като верни дадено съждение
едновременно с неговото отрицание.

Искрено ти завиждам, че ти нямаш проблем с това протоворечие. Ти си щастлив човек (ако не си луд ).

[scaner 3947]

Преди 20 минути, gmladenov said:

Говорим за две състояния, а не за две събития. "Усукан" и "неусукан" са състояния, а не събития.

Полека. Следвай логическата пътека, а не прескачай в страната на мечтите.

Първо говорим за моменти.

В едната система определяме някакъв момент. В този момент имаме много събития, които са едновременни. Всяко от тях се случва в този момент, и всяко от тях има времева характеристика равна на този момент.

Сега искаме да видим същият този момент, който по твърденията ти е общ за двете системи. Ядец, в другата система всяко от споменатите събития вече се случват в различен момент. Пита се - къде се скри общият момент за двете системи?

Отговорът е прост - такъв момент няма.

А след като такъв момент няма, не може да разглеждаш състоянията свързани с усукването, чрез призмата на "общ момент", и съответно се пържиш.

Тоест, ако си изчистиш смисъла на понятията, се оказва че приказваш глупости на база несъществуващи понятия. От там нататък, цялата поредица е без значенние.

Схвана ли? Логиката следвай, не предразсъдъците. С предразсъдъците си сляп. Не ти е виновна СТО, а че не можеш да боравиш с проста последователност от съждения.

[gmladenov 993]

Преди 19 минути, scaner said:

Пита се - къде се скри общият момент за двете системи?

Отговорът е прост - такъв момент няма.

Глупости. Това е моментът (t=t'=0). Иначе какъв е смисълът t и t' да имат
една и съща стойност ?? (Това е реторичен въпрос.)

[Станислав Янков 11]

Преди 1 час, gmladenov said:

Точно така ... и точно това е проблемът на СТО.

Според СТО излиза, че за наблюдателят вътре във влака светлината достига едновременно до
двете стени на вагона, докато  за наблюдателя на гарата светлинаъта достига неедновременно.

Ти приемаш СТО за вярна и така приемаш, че следните две протовоположни твурдения са еднакво верни:

• светлината достига едновременно до двете стени на вагона
• светлината достига неедновременно до тях

В логиката това се нарича противоречие: твърдение, в което се допускат като верни дадено съждение
едновременно с неговото отрицание.

Искрено ти завиждам, че ти нямаш проблем с това протоворечие. Ти си щастлив човек (ако не си луд ).

Какъв проблем трябва да има с осъзнаването на тази особеност?! Само трябва да си представим разликата между поведението на масивни явления в подвижния вагон от една страна и на безмасовата светлина от друга страна. В единия случай можем да имаме два топа, разположени в средата и насочени към двата края на вагона, а в другия случай можем да имаме лампа (или две лампи, насочени към двата края, ако някой много държи на стриктната симетрия). В случая с топовете, те едновременно изстрелват две гюлета към краищата на вагоните, а в случая с лампите - те едновременно светват към краищата. В случая с гюлетата, наблюдателят във вагона ще измери еднаква скорост на двете гюлета и те едновременно ще достигнат, според него, двата края на вагона. Наблюдателят на гарата ще измери по-бавна скорост на гюлето, което се движи в обратната на движението посока и по-бърза скорост на гюлето, което се движи в посоката на движението и така и според него двете гюлета ще достигнат едновременно краищата на вагона. При безмасовите фотони нещата не стоят така. При тях и наблюдателят във вагона ще измери скоростта на светлината в двете посоки, и наблюдателят на гарата ще измери абсолютно същата скорост на светлината в двете посоки, поради което за наблюдателя във вагона светлината ще достигне двата края едновременно, както е и при гюлетата, но за наблюдателя на гарата скоростта на светлината в двете посоки няма да бъде различна, както е при гюлетата, поради което няма да достигне едновременно двата края на вагоните, а единия лъч ще достигне задната стена спрямо посоката на движението по-рано, отколкото другият лъч ще достигне предната стена по посоката на движението. След като множество експерименти са доказали този ефект на безмасовата светлина, за разлика от масивните обекти, на човек му остават да подхода:

1) Да потърси причината за тази разлика между поведението на светлината и на масивните обекти (очевидно има някакви процеси, които компенсират движението на всичко с подсветлинна скорост и затова на абсолютно всички наблюдатели им изглежда, че спрямо скоростта на светлината всички без изключение са като в една обща ИОС) и ако успее да я открие и да я докаже - вероятно да получи Нобелова награда за физика, а и тлъсти договори от университети, от лаборатории и откъде ли не другаде (за да постигне такова нещо - неизбежно би трябвало да е отлично запознат с тази материя).

2) Да се бъзика по форумите, като отрича доказани феномени и си измисля безбройни "парадокси".

Редактирано Вторник в 23:24 от Станислав Янков

[scaner 3947]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Глупости. Това е моментът (t=t'=0). Иначе какъв е смисълът t и t' да имат
една и съща стойност ?? (Това е реторичен въпрос.)

Смисълът на "момент" е всички часовници да показват едно и също в този момент.

Обаче при настъпване на даден момент в неодвижната система, подвижните часовници в подвижната показват различни неща. Следователно, те не показват един момент, нито показанията им имат връзка с конкретно избран момент от неподвижната система. И понятието "общ момент" се обезсмисля. И важно е да осмислиш това, и да го ползваш когато се налага, а не на следващата дискусия да се повтаряш.

Осъзнай това, после ще задълбочаваш на избора на начала на отправните системи. Там изобщо не става дума за общ момент, както видя , там е достатъчно само едно общо събитие и неговите характеристики в двете системи.

Опитай се като вървиш в логическа последователност, да караш по реда на нещата, а не да скачаш безраазборно в несвързани посоки. Изясни едно нещо, и после твърдо го ползвай нататък. В случая - след като няма "общ момент", какво правим при t=t'=0 (но само за конкретен часовник)?

А ти се луташ насам натам като муха без глава. Ми няма да ти се получи.

Трябва да осъзнаеш, че всички ефекти, които СТО дава на база относителната едновременност, не водят до причинно-следствени различия между двете системи, а следователно са напълно допустими.

[gmladenov 993]

Преди 17 минути, Станислав Янков said:

При безмасовите фотони нещата не стоят така. При тях и наблюдателят във вагона ще измери скоростта на светлината в двете посоки, и наблюдателят на гарата ще измери абсолютно същата скорост на светлината в двете посоки ...

Горната картинка оборва точно тази постановка.

Именно заради нея се достига до противоречието, че светлината от крушката достига до стените
на вагона хем едновременно, хем неедновременно.

Иначе казано, ако двамата наблюдатели измерват една и съща скорост на светлината, то неизбежно
се стига до посоченото протоворечие. А щом стигаме до противоречие, значи постановката на СТО е
грешна.

Ако имаше начин двамата наблюдатели да измерят една и съща скорост на светлината ... без това да
води до протоворечие ... тогава СТО може би щеше да бъде вярна. Но след като такъв начин явно няма,
СТО ни убеждава, че ние трява да приемем въпросното противоречие за реалност.

Който иска да приема. Аз не съм луд за връзване.

Редактирано Вторник в 23:33 от gmladenov

[gmladenov 993]

Преди 14 минути, scaner said:

Смисълът на "момент" е всички часовници да показват едно и също в този момент.

Е да де. И щом часовниците и в двете системи показват 0, значи това е общ момент.
Според теб как така часовниците имат еднакви показания ... но това не е общ момент ?!?
Помисли малко върху това.

Редактирано Вторник в 23:36 от gmladenov