Кондиката на Охридската архиепископия

[Galahad]

Въпреки популярното схващане, че през 1393г. с превземането на Търново е сложен край на българската църковна независимост, това далеч не е вярно.

След края на Първото царство охридската патриаршия, макар и потижена в ранг на архиепископия продължила да съществува. През второто царство за кратко време при управлението на Иван Асен ІІ е била подчинена на Търновската патриаршия. След това продължава да съществува самостоятелно. През 1766-1767г. сръбската Ипечка и българската Охридска архиепископии са били усвоени от цариградската патриаршия. До тогава обаче, българския език е бил използван в богуслужението в диоцеза на тези две архиепископии. Самоковската епархия последователно е преминавала в диоцеза на тези две архиепископии. Доколкото Паисий Хилендарски безпорно е роден в диоцеза на тази епархия, то до заминаването му за Атон, богуслужението си е било на български език. Запазени са бележки на български език от архиереите на тези две архиепископии.

Кондиката на Охридската архиепископия, наричана и „Кондика на св. Климент” видно от началната бележка е започната през 1677г. по времето на архиепископ Мелетий. Запазили са се от 136 страници. Част от първите страници са били откъснати, но не може да се определи колко липсват, тъй като следващите не са били номерирани. В кодиката са записвани синодални актове свързани с избора на владици, разписки и др. бележки. Повечето от синодалните актове са написани предимно на развален гръцки език, като по изключение има и някои на български. Лошия гръцки език показва, че владиците и писарите не познавали добре този език и гръцкия явно е използван предимно за офицялни документи и при контактите с останалите православни църкви. През 18век обаче гърцкото влияние се засилва, което води до подобряване на гръцкия правопис, за сметка на българския.

Ето и няколко акта от кондиката:

Встъпителна бележка за кондиката

Синодален акт за избор на преспански владика.

Синодален акт от 1679г. за избор на пелагонийски митрополит

Протокол за изграждане на храм

[Galahad]

Няколко нови документа - оставките на последния охридски архиепископ Арсений като охридски архиепископ и като пелагонийски митрополит.

През 1767г. Цариградската патриаршия усвоила автономната българска охридска архиепископия. За малко повече от век българите нямали своя самостоятелна цълква, докато през 1870г. не била учредена българската екзархия.

[plamen_starbov]

През 1766-1767г. сръбската Ипечка и българската Охридска архиепископии са били усвоени от цариградската патриаршия.

Предполагам, че двете патриаршии са били присъединени към Цариградската патриаршия, заради някоя война с Русия. Вероятно турците са мислели, че могат да доведат до разклащане на турската власт по българските земи. Иначе статията е добра. Браво, Галахад!

[Galahad]

Ами били са присвоени благодарение на интригите на царигр. патриарх Софроний.

Но иначе дълго време е била ощетявана териториялно. Известно време Ипечката архиепископия е била присъединена към Охридската, но брата на един от великите везири - Соколович успял да я отцепи отново. Известно време на охр. архиепископ било подчинено Влашко (има едно от писмата между вл. воевода и охр. архиепископ), а е имала епархии и в Италия (но както са католическите апрахии днев в България). Една от материалните причини за великата схизма е разпра във връзка с италийските епархии между папата и охр. архиепископ, който получил подкрепата на патр. Михаил.

[plamen_starbov]

Галахад, нека да изясним един въпрос. Преди време четох, че провинцията Илирик е била присъединена към Константинополската патриаршия през VIII век. В този смисъл след приемането на християнството от България те били ли са част от Българската патриаршия или Охридската архиепископия?

[Galahad]

Българската патриаршия е учредена чак при цар Петър І. Казвам чак в сравнение с патриарсите на Стария Рим, Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Иначе следващия патриарх - сръбския се появил чак през ХІVв. и то едва в края на ХІVв. получил признание. Архиепископията на Примя Юстиниана загубила значение след Юстиниан І, но когато бълг. патриарх се преместил на запад започнал да се титулува по тази древна епархия.

[sisinda]

Малко информация за появата на Охридската архиепископия: Тя е естествено продължение на Българската патриаршия, която след превземането на Преслав от византийците се измества в град Средец, а по-късно във Воден, Мъглен и около 980 г. в Преспа. Около 990 г. е била пренесена в Охрид, където е резидирал и българския владетел. След падането на българското царство под византийска власт през 1018 г. Българската патриаршия е понижена в архиепископия, но запазва своята автокефалност. За повече информация - грамотите на византийския император Василий ІІ и Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия. Т. І. От основаването и до завладяването а Балканския полуостров от турците. Вт. фототип. изд. С., 1995.

[Galahad]

Може би историята на охридската архиепископия заслужава отделна тема. Макар повечето да са учили, че самостоятелната бълг. църква да изчезва с ликвидирането на Търн. патриаршия и да се възражда с патриаршията, както и че след падането на България под тур. робство за българи се споменало едва в султанския акт разрешаващ изграждането на храма "Св. Стефан" - всъщност нещата не са така. До времето на Паисий Охридската архиепископия си е съществувала и в титула и е фигорирало, че е българска. Не случайно преди да се появи тема за историята на самата архиепископия отворих тема за кондиката. Защото от този иначе тъмен и магляв период от бълг. история всъщност ние си имаме достатъчно документи за дейността на една българска духовна институция. Наистина има и обективни причини - според Коминтерна на Балканите имало македонска нация. За половин век беше някак политически неудобно да се споменава, че в продължение на 800г. никой не е знаел за тази нация, но пък в замяна на това в този район е бил центъра на българската архиепископия.

Много от документите на архиепископията са написани на гръцки, но преди да се появи гръцката Мегали идея населението на Балканите се е стремяло повече със съвместни усилия да се освободи он иноверското иго. А чрез гръцкия език можело най-лесно да става общението с останалите поместни църкви в османската църква. В канцеларията на архиепископията обаче не са владеели добре гръцкия език. Затова актовете на архиепископията нерядко се сочат като пример за употреба на развален гръцки език.

[BgNauka]

Здравейте!

Включих се в този сайт, провокирана от разговора за Охридската архиепископия и от темата за хаджи Иванчо Пенчович. Втората е по-сложна. Ще напиша някои неща по-нататък.

По отношение на Орхидската архиепископия трябва да се отбележи, че много от третираните тук въпроси са изяснени от Иван Снегаров.

Вж. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия. 2. От падането й под турците до нейното унищожение (1394-1767). С., 1931. Книгата има и второ фототипно издание от 1995.

Тук посочвам втората част, защото нея съм чела и я смятам за много сериозно изследване. В случая обаче има един много интересен момент, който остава в известна сянка. Върху причината все още умувам. Става дума за следното. Темата за самостойността на Охридската архиепископия е ключова в дебата по българския църковен въпрос през втората половина на 60-те години на ХІХ век. Има няколко обемни и подробни съчинения - гръцки и български, свързани с този дебат. Същественият момент е, че българските теоретици на идеологемата за църковно-национална самостойност извеждат правото на нацията на своя йерархия от статута на Охридската архиепископия. В дебата се вкарват документи, свързани със статута на тази църковна област до ХV век и най-вече в периода ХVІІ-ХVІІІ век. Тези документи са извлечени от патриаршеската канцелария и са интересни и показателни. Като цяло тезата на българските автори гравитира около това, че самостойността на Охридската архиепископия е ликвидирана по незаконен начин от патриарх САМУИЛ и че е необходим само един акт на отмяна на въпросното нелегитимно решение (издаден по възможност от светската власт). След това се проектира перспективата около въпросната епархия да се консолидират останалите български епархии, непризнаващи патриаршеската власт. И така - нежно и деликатно - да бъде решен българският църковен въпрос. Идеята е малко химерична, но дебатът е интересен и си заслужава самостоятелно изследване. Ако някои се интересува, може да посоча заглавията на част от споменатите тук материали. Повечето са налични - включително и гръкоезичните в НБКМ.

[Galahad]

Ето още няколко документа от кондиката, които наскоро бяха добавени.

Встъпителен акт на архиепископ Методий от 28 май 1708г

Синодален акт от 8 юни 1699г. за низложение на архиепископ Зосим и избор за архиепископ на Рафаил. Встъпителен акт на архиепископ Рафаил

Синодален акт от 1февруари 1718г. за низложение на архиепископ Филотей

Повечето от документите са свързани с един смутен период от историята на архиепископията. Дестабилизация внасят както боричканията между духовниците, тъй и намесата на някои светски лица. Това, което по-скоро трябва да се види между редовете, е че архиепископията по това време среща и сериозни финансови затруднения, което е наложило някои от предстоятелите й в търсенето на средства понякога и да нарушат църковните правила. Но не трябва да се забравя, че оцеляването на архиепископиято освен от всичко друго зависи и от способността й да набере средства за да плати данъка на султана.

Избора за архиепископ на Йоасаф довело до спокойствие за тази църква и стабилизация на финансите й. За съжаление неговото управление е последния такъв период.

[КГ125]

Страхувам се, че не грешиш..

[Galahad]

В рамките на 2г. са ликвидирани както българската Охридска архиепископия, тъй и сръбската Ипечка - всичко това в полза на Цариградската патриаршия. Причините разбира се много. Цариградския патриарх разбира се е случил изгоден момент, действал е и е сполучил. Конкретния цариградски архиерей обаче не след дълго бил снет и се озовал на Атон също като последния охр. архиепископ.

Друго нещо е гърчеенето. Паисий е роден в Самоковска епархия, която в различни периоди е била подчинена на тези две закрити църкви и едва след ликвидираането и на двете самостоятелни църкви там са настанени гръцки владици. Та това, което пише в историята му също отразява ситуацията. В тази смисъл специално за Охр. архиепископия се говори за борбата на центробежни (т.е. тези, които са против обединение с Царигр. патриаршия) и центростремителни сили (т.е. тази, които са за присъединяване на епрахиите към Вселенската патриаршия).

Трето нещо е, че все пак царигр. патриарх е в столицата, по-близо до султана. И освен това с подкрепата на гръцката върхушка на турска служба. Това дава по-големи възможности за въздействие върху тер. правителство.

[Galahad]

Още няколко попълнения.

Встъпителен акт на преспанския владика Доситей от 19.01.1730г.

Синодален акт от 26.06.1735г. за избор на Даниил за Велешки владика. Встъпителен акт на Даниил.

Синодален акт от 20.03.1743г. за избор на Никифор за Сисанийски митрополит. Встъпителен акт на Никифор

Интронационен (встъпителен) акт на архиепископ Йосиф от 13.01.1746г.

След 26г. управление през 1345г. архиепископ Йосаф починал. Охридската архиепископия сел смъртта му дори не просъществувала толкова дълго, колкото той я управлявал. Средностатистическия период на управление на следващите архипескопи до края на тая поместна църква е бил само 3г. Като се приспадне времето през което престола е бил вакантен, много от последващите архиепископи в действителност управлявали дори по-малко от 3г.

ИГНАТИЙ 1693 – 1695

ГРИГОРИЙ НОВОПАТАРСКИ 1695

ГЕРМАН 1695

ЗОСИМ 1 юли – 1.08.1695

ИГНАТИЙ 1695 – 1699

РАФАИЛ 1699-1702

МЕТОДИЙ 1708

ЗОСИМ 1709

ДИОНИСИЙ 1709 - 1714

АРСЕНИЙ 1714

ФИЛОТЕЙ 1714 - 1718

предс. на Св.Синод ЗОСИМ СИСАНИЙСКИ 1718 - 1719

ЙОАСАФ 1719 – 1745

ЙОСИФ 1746 – 1749

ДИОНИСИЙ 1749 – 1756

Предс. на Св.Синод Йосиф Пелагонийски 1756

МЕТОДИЙ 1757 - 1758

КИРИЛ 1759 - 1761

ИЕРЕМИЯ 1761 – 1763

АНАНИЙ 1763

АРСЕНИЙ 1763 – 1767

[Rom]

А защо толкова чести смени? Не показва ли това много силни вътрешни сътресения и проблеми.

Очевидно Архиепископията е била в упадък, и това не само от цариградския натиск на фанариотите. И си мисля, че причината е както казах в по-горният ми пост - огромните демографски загуби на Архиепископята.

[Galahad]

Причините са много и сложни. За сравнение и положението на цариградските патриарси от към продължителност на управлението никак не е по-розово. Само за времето на управление на охр. архиеп. Йоасаф има 8 промени - при които някои се изреждат по 2-3 пъти.

· 1716 – 1726 ЕРЕМИЯ ІІІ ( първи път )

· 1726 – 1732 ПАИСИЙ ІІ ( първи път )

· 1732 – 1733 ЕРЕМИЯ ІІІ ( втори път )

· 1733 – 1734 СЕРАФИМ І

· 1734 – 1740 НЕОФИТ VІ ( първи път )

· 1740 – 1743 ПАИСИЙ ІІ ( втори път )

· 1743 – 1744 НЕОФИТ VІ ( втори път )

· 1744 – 1748 ПАИСИЙ ІІ ( трети път )

В предходния период има и по-големи рекорди - Кирил І е бил 7 пъти патриарх, Дионисий ІV - 6 пъти, както и Партений ІV. Това съвсем не попречило на патр. Самуил І да пресвои Охридската и Ипекската архиепискории, а малко след това да сдаде за първи път поста си и след няколко години да го заеме пак.

В някои аспекти православната църква в осм. империя е по-независима, тъй като държавата малко се вълнува от догматичните проблеми на православните. Но в други отношение се е бъркала много. За църковните предстоятели, тъй като всеки новоназначен плащал, то патриарсите се сменяли често. Въобще корупцията в Осм. империя била много развита.

Редактирано Ноември 29, 2010 от Galahad

[Galahad]

В сбирката с документи на Охридската архиепископия са добавени 8 разписки за внесени суми от Сисанийския владика Никифор. Всички владици от диоцеза на архиепископията правели вноски в касата на тази поместна църква. Събраните средства се използвали за плащане на данъци и за други разходи. Разписките са намерени и преписани обаче у частни лица. Навярно в изгорелия на 17 юни 1862г. архиепископски конак в Охрид са се съхранявали още такива документи.

В приложенията е добавен списък на чиновниците на архиепископията през 1690г. В ранглистата са формирани три петици. Освен тях има още трима, които са извън петиците - протопопа и екзарха.

Тъй като линка е към общия списък ще дам малко пояснения и за други две групи документи.

Едната група са синодалните актове за избор на архиереи. Както се вижда практиката в този период е, че Синода на архиепископията избира владиците и архиепископа измежду трима кандидати. В някои поместни църкви съществува и друга практика при избор на предстоятел - Синода да избира трима кандидата,а а императора/царя да избира за патриарх един от тях. Но в отдалечената от столицата архиепископия избора се правел от Синода. Разбира се друг е въпроса за бератите давани на владиците.

Друга голяма група са ентронистиките, т.е. интронационните актове. С тези документи избрания за архиерей е приемал направения избор и е заемал поста.

Още една група документи, които обаче не са застъпени така обстойно в сбирката са синодалните актове за снемането на охридските архиепископи.

[Galahad]

Писмо на полският крал Стефан Батори (14 декември 1575 – 12 декември 1586г.) до папа Сикст V (24 април 1585-27 юли 1590г.) от 24 юни 1586г. за италийската епархия на Охридската архиепископия

Вече сме говорили за италийската епархия на Охридската архиепископия. В случая става дума по-скоро за краят на тази епархия. Въпреки застъпничеството на полския крал натиска на папството срещу православната обкност продължил и Охр. архиепископия изгубила тази част от диоцеза си.