Отиди на
Форум "Наука"

Астрофизикът Итън Сийгъл: Вярвайте на експертите, не проучвайте научните въпроси сами за себе си!


Recommended Posts

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

По твоята логика защо броим пътуващия близнак за по-млад??
В неговата система той не е по-млад.

Защото както и при урана, за него пътуването трае по-кратко.

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 783
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Астрофизикът Итън Сийгъл: Слушайте експертите, а не решавайте за себе си! На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Въпреки мн

Това безспорно е правилно и мисля, че никой не го отхвърля. Проблемът е, че сме зарити от информация. Човек  може волно или неволно да  изпадне в заблуждение. Има три ключови момента, три трудности ко

Е ,не е така ,  има разбиране ,основно в  лагера на експертите(за да сме по темата все пак),поради еднаквия език,който ползват. Между лаици и експерти обаче..почти невъзможно.Нека за лаик  приемем вс

Posted Images

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Тц. Всичко има значение.

Би ли обяснил какво значение има за разпада на подвижния уран гледната точна на неподвижния наблюдател?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 минути, самотния вълк said:

Би ли обяснил какво значение има за разпада на подвижния уран гледната точна на неподвижния наблюдател?

Правим две физически измервание на двата урана:

  • преди единият близнак да излети в космоса
  • след като този близнак се върне обратно на земята

Двете измервания ще покажат различна степен на разпад на урана.
Уранът, който е пътувал в космоса, ще е по-малко разпаднат.

Извод: периодът на урана не е фиксиран, а се влияе от това дали го
разхождаме из космоса или не.

Това показват физическите измервания. А както знаем, във физиката
физическите измервяния са определящи.

Имаш ли възражения срещу тази постановка. Кажи какви са.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, gmladenov said:

Правим две физични измервание на двата урана:

  • преди единият близнак да излети в космоса
  • след като този близнак се върне обратно на земята

Двете измервания ще покажат различна степен на разпад на урана.
Уранът, който е пътувал в космоса, ще е по-малко разпаднат.

Извод: периодът на урана не е фиксиран, а се влияе от това дали го
разхождаме из космоса или не.

Това показват физическите измервания. А както знаем, във физиката
физическите измервяния са определящи.

Имаш ли възражения срещу тази постановка. Кажи какви са.

Явно не си в състояние да схванеш елементарни неща и затъваш в собствените си предрасъдаци. 
Периодът на полуразпад е точно фиксиран. В случая приехме десет години. Степента на разпад зависи от времето, което е изминало в съответната система. Ако и това не разбираш, нищо не може да ти се обясни повече

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Извод: периодът на урана не е фиксиран, а се влияе от това дали го
разхождаме из космоса или не.

Това показват физическите измервания. А както знаем, във физиката
физическите измервяния са определящи.

Законът за полуразпад дето е във формулите по учебниците е за уран, който е неподвижен (или с ниска скорост на движение, класически случай). Периодът му на полуразпад в това състояние е константа.

Ако уранът се движи обаче, разпадът му като всеки подвижен процес се забавя. Съответно за наблюдателя, спрямо който този уран се движи, периодът му на полуразпад ще се увеличи .  По същите закони, неподвижният уран при този наблюдател ще се разпада по-бавно за наблюдателя който се движи заедно с движещият се уран - независиммо че в случая е неподвижен :)

Тук движението участва дотолкова, доколкото то определя, че двете отправни системи  са в някакво статично отношение - в едната процесите изначално вървят различно от другата. Съответно движещият се уран ще се разпада различно от неподвижният - във всяка от системите. Тоест физическите закони и в двете системи са еднакви, както и трябва да е. По-точните сметки показват всичко как се случва, стига да има кой да ги направи и разбере :)

Но тръшкането ти тук няма да помогне. Всичко това е доказано експериментално.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 минути, самотния вълк said:

Периодът на полуразпад е точно фиксиран.

Ама нали направихме измервания и те показаха различна степен на разпад?
А щом това е така, значи нямаме фиксиран период на полуразпад.
Вместо това имаме променлив период, който зависи от движението.

Ако ти това не го разбираш, няма как да се разберем.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 2 минути, scaner said:

Ако уранът се движи обаче, разпадът му като всеки подвижен процес се забавя.

Значи ти признаваш, че движението забавя разпада на урана.
Тоест, че движението по принцип променя физическите закони.

Това исках да се уточни. Благодаря.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Ама нали направихме измервания и те показаха различна степен на разпад?
А щом това е така, значи нямаме фиксиран период.

Ако ти това не го разбираш, няма как да се разберем.

Ами как да се разберете, като човекът ти повтаря непрекъснато, че във всяка система съответният уран се разпада в продължение на различен период време с един и същи период на полуразпад (значи ще се разпадне до различна степен при срещата), на тебе чак сега ти просветва че нямате фиксиран период. Тоя реотан нещо много бавно загрява.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 минути, gmladenov said:

Значи ти признаваш, че движението забавя разпада на урана.
Тоест, че движението по принцип променя физическите закони.

Дотолкова, доколкото забавя всеки физичен процес. Ти чак сега ли откриваш тази основна закономерност на СТО? Защо си губи времето година и кусур с глупости тогава?

Естествено, без да променя физическите закони - те остават еднакви във всяка от системите.

Редактирано от scaner
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 13 минути, scaner said:

Ами как да се разберете ...

Нека и на теб да ти обясня, че нещо не разбираш.
Значи правим две физически измервания на двата урана:

  • преди единият близнак да излети в космоса
  • след като този близнак се върне обратно на земята

Двете измервания ще покажат различна степен на разпад на урана.
Уранът, който е пътувал в космоса, ще е по-малко разпаднат.

Това означва, че периодът на полуразпад на урана не е фиксиран, а зависи
от състоянието на движение.

А това от своя страна налага извода, че движението все пак променя
физическите свойства на материята (като например периода на
полуразпад на урана).

Ти като по-начетен не може да не знаеш, че във физиката това не се смята
за истина.

Значи ето то едно явно противоречие на СТО.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Нека и на теб да ти обясня, че нещо не разбираш.
Значи правим две физически измервания на двата урана:

  • преди единият близнак да излети в космоса
  • след като този близнак се върне обратно на земята

Двете измервания ще покажат различна степен на разпад на урана.
Уранът, който е пътувал в космоса, ще е по-малко разпаднат.

Да, така е.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Това означва, че периодът на полуразпад на урана не е фиксиран, а зависи
зависи от състоянието на движение.

Не, не означава това. Означава че, при еднакъв период на полуразпад по условие (а условието е за да се спазва а не да се фантазират глупости), за всеки образец е изминал различен интервал собствено време.

Преди 2 минути, gmladenov said:

А това от своя страна налага извода, че движението все пак променя
физическите свойства.

Тц. Движението променя интервала време,  което ще измине за всеки близнак до срещата, не променя физическите закони. Самата промяна на времето, time dilation, идва от изричното условие законите да са еднакви. И в случая те са такива.

 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 часа, Втори след княза said:

Експертът е също човек, при това амбициозен, решителен мъжкар и той си пази територията ...

Не знам дали е териториалност или нещо друго, но аз виждам следното:

Когато аз кажа, че СТО е грешна, аз не казвам, че съм по-умен от Айнщайн
или че Скенер нищо не разбира - а просто казвам, че СТО е грешна.

А Скенер и другите (явно) чуват, че аз се мисля за гений и че не уважавам
знанията им. Това, естествено, абсолютно не е вярно - но те реагират така,
че все едно това казвам.

И друго нещо: щом съм програмист, а не физик, явно нямам право да открия
грешка в СТО. Това вече прилича на териториалност. Явно само заслужили
другари имат право да открият грешка в СТО 🤣.

Редактирано от gmladenov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 6 минути, scaner said:

Означава че, при еднакъв период на полуразпад по условие (а условието е за да се спазва а не да се фантазират глупости), за всеки образец е изминал различен интервал собствено време.

Няма такова нещо. Това е някаква твоя интерпретация.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Just now, gmladenov said:

Няма такова нещо. Това е някаква твоя интерпретация.

Айде сега... Кое нещо го няма?

Я си погледни интерпретациите и после ела. То не бяха тръшкания че бил един периодът на полуразпадане (и аз това приемам по-горе като условие), то не бяха фантазии ама се получавали няколко периода... Ми ако си стъпиш на логиката и приемеш условието - един период на полуразпад, какво е следствието? Единственото следствие е, че са се разпадали образците различно време. Няма други параметри във формулата. От там и следствието което изказвам по-горе. Интерпретации било. Те руснаците добре са го кзали: плохому танцору мошонки мешают...

Ама като ти е саката логиката, после защо се жалваш, че ти го казваме в прав текст и в различни форми? Че и се обиждаш отгоре.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Не знам дали е териториалност или нещо друго, но аз виждам следното:

Когато аз кажа, че СТО е грешна, аз не казвам, че съм по-умен от Айнщайн
или че Скенер нищо не разбира - а просто казвам, че СТО е грешна.

А Скенер и другите (явно) чуват, че аз се мисля за гений и че не уважавам
знанията им. Това, естествено, абсолютно не е вярно - не те реагират така,
че все едно това казвам.

Мисля, че наистина се обсъждат аргументи. Това, че измисленият наш уран се разпада по- бавно в движеща се система е експериментално доказано. Няма нещо необичайно.

Неразбираемото и за мен е, че по отношение на летящият контейнер с уран, стоящият на земята се движи. Значи и този на земята, който е преживял 10 г., трябва да е намалял колкото за 10 г., а онзи, летящият, който приемаме конкретно за мисловния експеримент за неподвижен е изкарал 10 г. и следва да се е разпаднал колкото и земния.

По- горе коментирах забавянето на процесите при увеличена гравитация. Там беше толкова ясно, че никой не коментираше. Това с ракетите наистина е по- неясно.

Прочее, в контекста на темата, ДОРИ ДА СЕ ИЗКАЖАТ ЕКСПЕРТИ, КАТО НЯМА КОЙ ДА ИМ ПОВЯРВА... :) 

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 17 минути, scaner said:

Означава че, при еднакъв период на полуразпад по условие (а условието е за да се спазва а не да се фантазират глупости), за всеки образец е изминал различен интервал собствено време

Защо при отправна точка земя времето е различно, отколкото ако приемем за отправна точка ракетата и съответно за подвижна земята?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Неразбираемото и за мен е, че по отношение на летящият контейнер с уран, стоящият на земята се движи. Значи и този на земята, който е преживял 10 г., трябва да е намалял колкото за 10 г., а онзи, летящият, който приемаме конкретно за мисловния експеримент за неподвижен е изкарал 10 г. и следва да се е разпаднал колкото и земния.

Право в десятката. Само че сега ще ти обяснят, че само подвижният близнак е изпитал
ускорение и затова само той може да се смята за подвижен, а другият не.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

 само подвижният близнак е изпитал
ускорение и затова само той може да се смята за подвижен, а другият не.

Това е сериозно. Но в хипотезата "наблюдател" означава някакъв уред, който не е задължително за има сетиво за ускорение. При това, ако ускорението е малко и продължително, може да не се усеща. Много чудна работа.

Редактирано от Втори след княза
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, scaner said:

Я си погледни интерпретациите и после ела.

Правим измервания и те показват различен период на полуразпад.
Каквото и да е обяснението, имаме два периода на полуразпад, а не един:

  • два периода = променлив период, а не фиксиран
  • един период = може би е фиксиран
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Защо при отправна точка земя времето е различно, отколкото ако приемем за отправна точка ракетата и съответно за подвижна земята?

Ами това е същността на задачата, и причините защо е така бяха изяснени някъде в дълбините на темите. Ама Младенов нали не чете, така че разбираш какво става...

Ще ти го илюстрирам с просто примерче.

Нека единият близнак остава на Земята, а другият да се разходи до Сириус - на 8 светлини години за примеря, и да се върне.  Нека скоростта му да е 0.8 от скоростта на светлината. Това е хубаво число, защото от него се получава, че факторът, който участва в забавяне на време и скъсяване на разстояние е 0.6, за по-удобни сметки.

И така, за земният близнак летящият ще се движи до Сириус с тази скорост за 8/0.8 = 10 години. И в обратна посока още 10 години, значи по земното време пътешествието ще продължава 20 години.

Какво става обаче с подвижният близнак? За него земният близнак ще се отдалечава от ракетата  със скорост 0.8 скоростта на светлината. Отсечката Земя-Сириус за него ще се движи, а СТО казва, че подвижните обекти/пръчки/отсечки се скъсяват. Тоест за летящият близнак разстоянието Земя-Сириус ще изпитва релативистско скъсяване, то ще бъде 8х0.6 = 4.8 светлинни години. Значи според този близнак земята (заедно със земният близнак) ще се отдалечава от него за интервал 4.8/0.8 = 6 години в едната посока (докато дойде Сириус при него), и още 6 години в другата посока. Тоест до срещата за него ще изминат 12 годинни, докато за земният близнак по неговото време ще изминат 20 години. Е, ако всеки има парче уран, за единият то ще се разпада 12 години до срещата, за другият - 20 години, и като ги сравним, ще забележим разликата. Това при условието един и същи период на полуразпад за всяко от парчетата уран.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Моето среднощно мнение за ускорението.

Ускорението се мери в гравитационни мерки- g. Значи то е като гравитацията- колкото по- го има, толкова повече нещата тежат. Като тежат нещата, долепени до дъното на ракетата, то те се степват, намаляват им се размерите, а процесите им са направо непосилни. Дето се вика, опитай се да вдигнеш ръка при 10g и си герой. Та, като оставим близнаците, защото да я караш продължително при 10g си е смъртоносно, но куфарчето с уран е здраво притиснато от удесетореното си собствено тегло. Направо с мъка се разпада. Така че, не движението на телата едно спрямо друго, а това ускорение от N пъти g забавя разпада. 

Тъй ли е? Ако ДА, отивам да цапна още една, ако НЕ, ще мисля с кафето.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

Правим измервания и те показват различен период на полуразпад.
Каквото и да е обяснението, имаме два периода на полуразпад, а не един:

  • два периода = променлив период, а не фиксиран
  • един период = може би е фиксиран

Не знам къде ги навираш тези два периода на полуразпад, при положение, че имаме два различни времеви интервали. Подвижният уран има по малък времеви интервал и съответно се разпада по малко от неподвижния, който разполага с повече време и се разпада повече. Периодът на полуразпад е еднакъв, периодите, през които двете проби са подложени на този разпад са различни. Представи си, че на земята имаш две еднакви проби. Едната я измерваш след пед години, другата след двадесет. Нормално е тази, която си я измерил по рано да се разпаднала в момента на измерването по малко от другата, която я изследваш по късно

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 10 минути, gmladenov said:

Правим измервания и те показват различен период на полуразпад.

Това е ако правиш измерване на неподвижен и подвижен образец уран. Съвсем естествено е да са различни тези величини - нали за подвижният се забавя процесът. Абсолютно елементарна логика, не виждам какво се въртиш в кръг.

Получаваш, че периодът зависи от скоростта на образеца. Два периода, но при различни условия. Какъв ти е проблемът?

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, scaner said:

Отсечката Земя-Сириус за него ще се движи, а СТО казва, че подвижните обекти/пръчки/отсечки се скъсяват. Тоест за летящият близнак разстоянието Земя-Сириус ще изпитва релативистско скъсяване,

Стига смъртоносни хватки. 

Отсечката "Земя- Сириус" не се движи! Тя не подлежи на скъсяване. Скъсява се ускоряващият се обект. Тъкмо стигах до това с мислене с чаша вдъхновение! Пуснете ми Глория "Оставете ме на мира, аз на никого не преча!"

Тренер, хвърляй пешкира.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 минута, Втори след княза said:

Отсечката "Земя- Сириус" не се движи! Тя не подлежи на скъсяване. Скъсява се ускоряващият се обект.

Е как да не се движи? Отсечката Земя-Сириус не си променя разстоянието. При условие че Земята се движи в някаква отправна система, то и Сириус ще се движи в същата посока в тази система, и цялата отсечка формирана от тях ще се движи   По законите на СТО всяка така подвижна отсечка се скъсява. Скъсяването точно това значи - крайните и точки (в случая Земя и Сириус) променят в тази отправна система дистанцията си.

Същият резултат може да получиш, ако вземеш забавянето на времето - подвижният наблюдател поради това забавяне ще се движи земните 10 години умножение по коефициента 0.6, т.е. пак 6 години в едната посока. Аз просто го сметннах по другият начин, защото е много по-очевидно.

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...